Доклад съдържание 1 Въведение 1 2 Методика на оценката 2
Изтегляне 0.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3.1Програма 1: Гарантиране на равен достъп до качествено образование
- 4.3.2Програма 2: Съхраняване на културната идентичност и себепознание
- 4.3.3Програма 3: Повишена квалификация на учителите
- 4.3.4Програма 4: Културното многообразие – фактор за взаимно опознаване и толерантност
- 4.3.5Степен на обхващане на целевите групи
4.3Ефективност на проектитеВ съответствие със заданието, оценката е фокусирана върху ефективността – върху постигнатите ефекти и конкретните ползи за целевите групи от осъществените проекти. И ако в предходния параграф за ефикасността на проектите трябваше да оценим как са изпълнени проектите и дали “правилно” са направени дейностите, то при оценката на ефективността е необходимо да си отговорим на въпроса дали тези дейности са били „правилни” – да разберем дали в проекта са направени „правилните” неща и дали са постигнати “правилните”, реалните ползи за целевите групи. Естествено, анализът на ефективността изисква и оценка на степента, в която са обхванати целевите групи и общности. Подкрепените проекти по четирите програмни приоритета са насочени към преодоляване на дефицитите в образованието и създаване на реални условия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. На първо място трябва да установим до каква степен са постигнати очакваните ефекти и ползи, които са „обещани” на целевите групи в дизайна на проектните предложения. Основните ефекти и ползи от осъществените проекти се очертават в няколко направления на въздействие върху образователната и социалната среда, които се измерват с групи ключови качествени индикатори:
В тези направления се групират и ключовите индикатори за измерване на прогреса на проектите при преодоляване на идентифицираните проблеми. Както е видно в следващите параграфи, в анализа на ефективността са проследени не само индикаторите, които са определени в отделните подкрепени проекти, но са добавени и нови индикатори, съответстващи на логиката на програмната интервенция в схемата за финансиране. 4.3.1Програма 1: Гарантиране на равен достъп до качествено образованиеПостигнатите ефекти и ползи, които могат да гарантират равния достъп до качествено образование са анализирани чрез група от основни индикатори.
Една от най-значимите ползи за целевите групи от проектите по Програма 1 е овладяването на български език от децата от етническите малцинства, което осигурява равен старт в първи клас за по-малките и успешно усвояване на знанията за учениците в началните класове. При изпълнението на тези дейности са използвани разнообразни методи – допълнителни занятия, клубни форми, подготовка и провеждане на тържества и общи празници. Обединяващата „формула на успеха” при всички използвани методи е съчетаването на усилията за мотивиране и стимулиране на интереса на децата към знанието с атрактивни, игрови форми на поднасяне на учебния материал. Иновативните методи за поднасяне на учебния материал чрез мултимедийни продукти (проект Севлиево270/1) е спомогнал не само за постиженията на учениците в усвояването на учебния материал, но и за развитие на техните компютърни умения, което е от особено значение за децата от селските училища, лишени от възможността да ползват домашен компютър. Чрез работата на ателиетата на Алианса в училище “Христо Ботев”, село Гулийка (община Крумовград), учениците получават допълнителни знания в неформална обстановка. Общуването на български език по време на заниманията, особено сред по-малките ученици, помага за допълнително преодоляване на езиковата бариера и по-лесното усвояване на учебния материал (Гулийка168/1).
Във всички оценени проекти по Програма 1 се работи активно за приобщаване на децата и учениците към средата в училище, което рефлектира върху тяхната мотивация за образование и рязко намалява риска от отпадане от училище в бъдеще. Ефектът върху децата е видим в промяната на тяхното поведение на обществени места, усвоените умения за работа в група, хигиенни навици и поведенчески норми. Наред с придобитите знания, ползата за децата от участието им в различните извънкласни неформални дейности и инициативи – тържества, празници, състезания и пр. са усвоените нови умения за общуване със своите връстници и с учителите, повишеното самочувствие и умения за изява на своя потенциал и творчески възможности. Социализация на децата е постигната и чрез извеждането им от детската градина или училище за организиране на екскурзии, излети сред природата, посещения на театрални постановки и пр. (Търговище188/1, Върбица148/1). В изпълнението на проекта в община Върбица са включени и помощници на учителя от ромски произход (ангажирани по програмата ОСПОЗ), които съдействат за адаптацията на децата от ромски произход към новите условия, за преодоляване на страха от непознатото и за тяхното добро самочувствие и сигурност (Върбица148/1). Мотивиращ фактор за приобщаване на децата към условията в детската градина и училището е и промоцирането на толерантността към различието и равнопоставеността на различните култури. Проведените празници, тържества и представления в рамките на оценените проекти по правило включват представяне на етно-културни традиции на децата от всички общности, което допълнително подхранва тяхното самочувствие и увереност в собствените възможности. В резултат от проектните дейности училището вече не е непознатата, чужда и враждебна обстановка, която плаши децата от уязвимите общности, а познатата и приветлива среда, която им отваря нови прозорци към света и дава възможност за изява.
Ефектът от проектите в средищните училища е приобщаването на учениците от закритите училища в околните села към средищното училище. Чрез Програма 1 са обхванати средищни училища като ОУ „Христо Ботев” в с. Гулийка (община Крумовград), което събира деца от закритите 5 основни и 2 начални училища в околните села. Създаденото неформално обединение – алианс на учениците и съвместните им занимания в разкритите четири ателиета стимулират общуването и взаимното опознаване между учениците и спомагат да се ускори адаптацията им към новата среда (Гулийка168/1).
Включването на родителите при изпълнение на дейностите по проектите цели да промени нагласите им към училището и като цяло – към образованието на техните деца. Така се изграждат трайни нагласи за контакт с учителите и се установява доверие между тях. Не на последно място се повишава и самочувствието на родителите и вярата, че и те могат да допринесат за подобряване на учебния процес. Съвместните дейности за деца и родители са оценени като изключително ефективни за приобщаването на родителите към образованието на техните деца. Нерядко, организираните екскурзии са се оказали първата възможност за излизане на деца и родители извън обособения ромски квартал в града, или извън селото в друг град. Според проектния екип (по проект Върбица148/1), проведените съвместни екскурзии до Котел за децата и техните родители от трите обхванати детски градини са „най-интересната дейност”, която „ще остане в съзнанието на деца и родители, защото ги изведе извън населените им места и имаха възможност да опознаят едно красиво място от България”. Приобщаването на родителите към учебния процес и проблемите около развитието на децата им е една от важните програмни цели на ЦОИДУЕМ. Тя е включена като важен елемент по изпълнението на проектите и в четирите програмни области.
Въпреки че обучението на учителите не е основна дейност по Програма 1, тези дейности са важни за постигане на целите на програмата, чието изпълнение би се затруднило без повишената професионална квалификация на учителите за преподаване на български език на деца, за които българският език не е майчин. Натрупаният опит от учителите, както и изводите от прилагането на иновативни обучителни модели е сериозен принос към подобряването на капацитета на учителите и начина на преподаване в обхванатите училища. Иновативните педагогически подходи и мултимедийните дидактични материали „Играчки – закачки”, приложени в 5-те пилотни училища в община Севлиево видимо са подобрили постиженията и учебните резултати на децата (Севлиево270/1). По оценката на участниците в проекта – учители и наблюдаващи образователни експерти, този мултимедиен детски продукт напълно отговаря на образователните потребности и интересите на децата. Презентационният семинар в края на проекта допринася за разпространението сред педагогическата гилдия в цялата община на опита от апробирането на обучителните модели и възможностите за успешното им прилагане през следващата учебна година.
Изпълнените проекти (най-вече в рамките на Програма 1) са допринесли за частично подобряване на материалната база и за обогатяване на дидактичните материали, необходими за образователния процес в 4 детски градини и в 6 училища. Именно частично, защото при лошото общо състояние на сградния фонд, санитарните възли и овехтялото обзавеждане в повечето от обхванатите училища и детски градини, приносът на проектите не е достатъчен, за да се достигнат стандартите и санитарно-хигиенните изисквания за едно модерно училище. При оценката на ефекта от програмите на ЦОИДУЕМ е важно да се подчертае, че материално-техническата база сама по себе си не е обект на интервенция от страна на Центъра. В съответствие с избраните програми и теми, ремонтът, обзавеждането и оборудването са допустими само като съпътстващи и подкрепящи дейности, които създават условия за изпълнение на основните цели и задачи. Въпреки ограничените ресурси, подкрепата от ЦОИДУЕМ спомага за изграждането на подкрепяща образователна среда и превръщане на училището в по-привлекателна територия за учениците. 4.3.2Програма 2: Съхраняване на културната идентичност и себепознаниеЕфективността на проектите по Програма 2 се измерва със степента, в която включените деца и ученици от целевите групи са опознали своята етнокултурна идентичност, както и със степента, в която новото познание на децата за обичаите, традициите и историческата памет на тяхната етническа общност се превръща в източник на самочувствие и себеуважение, толерантност и приемане на различието.
Ефектът от възстановката и съпреживяването на празничните обичаи е двустранен. Преките участници в „спектакъла” за ромските сватбени обичаи (Димово253/2) и в драматизацията на приказките на различни етноси (Видин161/2) затвърждават познанията си чрез емоционалната памет и преосмислят значимостта на своята етнокултурна идентичност. Същевременно, възстановката провокира интереса на зрителите – деца, учители, родители – към опознаването и съхраняването на своите етнокултурни традиции. Срещите с представители на различни етнически общности и особено посещенията на традиционните ромски занаяти дават възможност на децата от детската градина да се докоснат осезаемо до носители на „своята” или „другата” културна традиция. Това оказва трайно влияние върху изграждащите се нагласи на малките деца към приемане на различията, уважение и зачитане на „своята” и „другата” етнокултурна идентичност (Видин161/2).
Признанието на постиженията и високата оценка на съученици, учители, родители и общност за представянето на музикалните формации в концерти и спектакли оказва мощен ефект върху мотивацията и самочувствието на децата от етническите малцинства. Успешни събития като: финалния празничен концерт на учениците в залата на Държавната филхармония във Видин (проект Видин109/2), хепънинга и представянето на постиженията на децата в детската градина пред обществеността в града (Видин161/2), градят новото самочувствие и себеуважение на ромските деца и техните родители и близки.
Постигнатият ефект за целевите групи от реализацията на проекта във Видин трябва да се разглежда в контекста на десегрегационните процеси. СОУ „Петко Р. Славейков”, където е създадена музикалната формация е приемно училище за ромски ученици от големия обособен ромски квартал в града (Видин109/2). Замисълът на проекта е да подпомогне този процес като формира нагласи и поведение на толерантност в смесеното училище и да създаде условия за взаимно уважение между децата от различните етнически общности. Наред с удовлетворението от общуването с културата и изкуството, основната полза за учениците е взаимното опознаване и изградените умения и навици за общуване, които улесняват образователната интеграция на ромските деца. Направената анкета за обратна връзка от ученици и родители потвърждава доминиращото мнение на участниците, че създаването на нови приятелства и уменията за общуване между ученици от различни етноси е един от най-значимите ефекти от осъществения проект (Видин109/2). Чрез заниманията в творческите клубове в община Крумовград учениците успяха да развият художествените си заложби, да се учат на толерантност в съжителството между различните етноси и култури и да тиражират ясното послание, че културата е мост в общуването между етнически и етноконфесионални общности (Крумовград169/2). Значим успех на проекта в ОДЗ №11 „Славейче” във Видин е включването в дейностите на 9 деца от ДМСГД – Дома за медико-социални грижи за деца (Видин161/2). Подобна възможност за общуване извън стените на институцията и за опознаване на своята собствена идентичност е решаваща за трудния процес на интегриране на децата от институциите в образованието и в общността. 4.3.3Програма 3: Повишена квалификация на учителитеПолзите от осъществените курсове и обучения на учителите се измерват с придобитите практически умения за работа в смесена среда с деца от ромски и друг малцинствен етнически произход, както и с преодолените дефицити в тяхната професионална подготовка за преподаване на деца, чийто майчин език не е българският.
Прегледът на оценените проекти показва, че ефектът от курсовете и тренингите на учителите се мултиплицира многократно, когато обучението е проведено като елемент от цялостна последователно прилагана политика на образователна интеграция в съответната община. При такива условия, новите методи и подходи могат веднага да се приложат в преподавателската практика и да носят реална осезаема полза за децата и учениците от етническите малцинства. Оттук нататък, повишената квалификация на учителите пряко рефлектира върху качеството на образованието. В този контекст, особено красноречив е примерът на община Кюстендил. Обученията на учителите за работа в мултикултурна среда по проекта (Кюстендил225/3) са планирани и проведени като елемент от амбициозната цел на Общината да създаде с подкрепата на оперативните програми Общински център за управление на образователната интеграция на децата и учениците (УОИДУ) от ромския кв. „Изток” с широк спектър на дейност. Разбирането на същината на новите подходи за преподаване на деца-билингви и на методите за интеркултурно образование се затвърждава от личните впечатления, прекия досег с практиката и възможността за дискусия и обмяна на опит. Резултатите от оценените проекти показват, че обмяната на опит и посещенията в училища – модели на положителната педагогическа практика при работа с ромски деца в мултикултурна среда са ефективен метод със съществен принос за мотивиране на обучените начални учители от община Вършец и за подобряване на тяхната професионална квалификация (Монтана098/3).
Разработената методика и модули за обучение на класните ръководители са предназначени да компенсират сериозни дефицити в професионалната подготовка на класните ръководители. Модулите предлагат специализирана теоретична и практическа подготовка, обхващаща умения за работа в мултикултурна среда, умения за психологическа подкрепа на учениците и техните родители, разнообразни подходи за поддържане на активността и мотивацията на децата от етническите малцинства в учебния процес (ВТърново089/3).
Реалната полза от обученията за учителите идва с превръщането на знанията в практически умения и собствен педагогически опит. Обученията на учителите по проектите от Програма 3 по правило са проведени с иновативни интерактивни методи, доказано ефективни за изграждането на практически умения. В проекта на ВТУ и РИО на МОН е направена и следващата крачка – структурираното обучение е съчетано с практическо прилагане на новите умения в часа на класа от обучените класни ръководители под супервизията на специалистите от ВТУ и неслучайно този подход е оценен високо от участниците в проекта (ВТърново089/3).
Непреки бенефициенти от дейностите по Програма 3 безспорно са учениците в паралелките, където преподават обучените учители и прилагат новите подходи и интерактивни методи на обучение. Същевременно, в духа на по-широкото разбиране за приоритетите на програмата, а именно „Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства”, някои проекти пряко адресират дефицитите в знанията на децата и работят за превенция на отпадането от училище. В резултат от предоставените консултации по проекта, изоставащите ученици до голяма степен успяват да отстранят пропуските в усвояването на учебния материал за достигане на общообразователния минимум (Крумовград170/3). Наваксването на пропуснатите знания е от ключово значение за задържането на децата в училище и приобщаването им към образователната система. 4.3.4Програма 4: Културното многообразие – фактор за взаимно опознаване и толерантностИндикаторите за ефекта и ползата за целевите групи, включени в разнообразните дейности по Програма 4 измерват до каква степен децата и учениците са опознали обичаите и традициите в мултиетническата среда, в която живеят, и доколко посланията за толерантност, диалог и взаимно уважение са достигнали до тяхното съзнание и поведение.
Резултатите от проектите по Програма 4 показват, че успешните модели за изучаване на бита, традициите и обичаите на етносите от децата се опират не толкова на теоретичните „урочни” форми, колкото на преките впечатления от обичаите и директния контакт с носителите на етнокултурните традиции. И ученици, и учители, включени в проекта в Русе подчертават, че теоретичният модул по етнология действително е подготвил участниците за практическата част, но основните трайни познания децата са придобили от теренното проучване в села с етнически пъстро население, разказите на роднините и посещенията на празници и ритуали (Русе 007/4). При съвместните теренни проучвания в с. Крайници (община Дупница) българските и ромските деца от клуб „Етноинтеграция” събират народни песни, залъгалки, броилки, афоризми, описания на календарни и семейни празници и обичаи. Не може да се пренебрегне факта, че в събрания значителен масив от информация доминира българският фолклор, но въпреки това чрез разговорите и обсъждането на събрания материал децата успяват да опознаят по-добре фолклора на двата етноса, да съпоставят и осмислят различното и общото между тях (Крайници 095/4).
Включването на ученици от различен етнически произход в съвместни дейности създава онази благоприятна естествена среда, в която учениците опознават традициите и обичаите на своите съученици, отварят се към „другата” култура, за да я разбират и приемат. В повечето от оценените проекти видим е ефектът за подобряване на общуването и отношенията между децата от различен етнически произход (Крайници095/4). В съвместната работа в четирите направления (клубове по интереси): „Тавански спомени”, „Трапезни тайни”, „Искри край огнището” и „Родът в мен и аз в него” – ученици и учители се учеха не само да общуват помежду си, но и да откриват общия език, формите на диалога и взаимното разбиране с хората от турската, ромската и българската общност, избрани като източници на информация за традициите на етносите (Върбица280/4). Благодарение на целенасочените усилия на проектните екипи, при смесените групи на учениците от горен курс са постигнати успешни резултати също в изграждането на умения за работа в екип, които поставят в нов ракурс ежедневното общуване между тях (Русе007/4).
Съвместните инициативи за популяризиране на фолклора, изкуството и обичаите на етническите общности провокират реалния културен обмен между децата от различен етнически произход и изграждат уважение към културата на другия. Участието на децата от малцинствените общности в такива дейности стимулира тяхната социална активност, самочувствие и в крайна сметка улеснява интегрирането им в училището и детската градина. Широката публика – деца, родители, учители и общественост – посетила организираните концерти, етнопразници и тържества, е свидетелство за растящия интерес към фолклора и културното наследство на етносите, за приемането и зачитането на приноса на всеки в културното многообразие (Търговище146/4, Върбица280/4). Значим ефект за популяризиране на етнокултурните традиции е постигнат чрез разпространението на публикациите, изложбите, видеоматериалите и документалните филми, създадени по проектите по Програма 2 и 4. Въздействието им се дължи на впечатляващото разнообразие, въображение, непосредственост и емоционалност, които са вложени от децата и учениците – автори на публикациите. 4.3.5Степен на обхващане на целевите групиВ едногодишния план за работата на ЦОИДУЕМ през 2007 г. са заложени индикатори за преките резултати и обхващането на целевите групи, без да са посочени количествени измерения като ориентири за очакванията от цялостната реализация на схемата за финансиране. Количествените показатели са включени в отделните проекти, спрямо които е направено сравнението на изпълнението с планирания брой и профил на целевите групи. Теренното проучване и анализът на проектната документация показва, че в дейностите на оценените проекти са обхванати всички предварително планирани бенефициенти. За да получим по-пълна картина на обхванатите целеви бенефициенти ще измерим, както ключовите индикатори, заложени в Плана на ЦОИДУЕМ за 2007 г., така и допълнителни, специфични индикатори, съответстващи на реално изпълнените дейности. Както се вижда в Таблица № 4 (напр. ред 1 и 2 от Програма 1), някои групи специфични индикатори представляват детайлизирана „разбивка” на даден ключов индикатор и съвкупно представят крайния резултат за обхвата на целевата група на този ключов индикатор. Тези специфични индикатори ще помогнат също да се разбере има ли промени и/или разширяване на профила на обхванатите целеви групи. Таблица № 4: Обхванати крайни бенефициенти от оценените проекти
Обобщените данни в Таблица № 4 показват, че при изпълнението на проектите са постигнати напълно удовлетворителни резултати за степента на обхващане на целевите групи. Общата равносметка показва, че резултатите от дейностите, осъществени в рамките на 17-те оценени проекта, са достигнали до 3084 деца и ученици, (от които 1014 са обхванати интензивно в ежедневни дейности и извънкласни форми) и до 283 учители. Реалните ползи от оценените проекти достигат до онези конкретни целеви групи, заради които са инициирани програмите на ЦОИДУЕМ – деца и ученици от етническите общности в неравностойно положение, които не са равнопоставени в достъпа до качествено образование. Анализът на информацията за конкретните представители от отделните етнически общности, до които достигат средствата предоставени от ЦОИДУЕМ, беше затруднен най-вече по следните причини: (1) Изпълнителите на проектите не винаги подават точни количествени данни за етническата принадлежност на включените деца и ученици поради изострената чувствителност към проблема или неразбиране на Закона за личните данни. (2) Необходимост от съобразяване със спецификата на някои етнически общности в неравностойно положение, които се самоидентифицират като роми или турци в зависимост от своята историческа съдба, майчин език, религия и традиции. Косвените данни и наблюденията на място дават ориентири за общата картина на етнокултурния профил на интензивно обхванатите крайни бенефициенти в оценените проекти. По своя етнически състав тези 1014 деца и ученици включват около 53% роми, 17% турци, 27% българи, както и 3% ученици от семейства на българи-мюсюлмани. На места в оценените проекти са включени и деца от други етнически общности (евреи, арменци, власи), но общият им брой е под половин процент. В зависимост от характера на целевите групи и от средата, в която се изпълняват дейностите, естествено се очертават и разликите между отделните проекти по отношение на относителния дял на участниците от различните етнически и етнокофесионални общности. (Например, при проектите в преобладаваща ромска среда процентът на участниците от ромски произход варира от 50% до 90%.) Общата концепция за програмната подкрепа на ЦОИДУЕМ отдава предпочитание към обхващането на максимално възможния брой деца и ученици от целевото училище или детска градина, които да бъдат включени в разнообразни инициативи. В оценените проекти се отчита много висок процент на децата и учениците от съответната възрастова група в детската градина или училището, до които са достигнали резултатите от проекта. В проведените общоучилищни празници и различни инициативи са включени почти 100% от децата – като преки участници или поне като зрители и наблюдатели. Чрез дейности от този тип е оказано въздействие и върху част от родителите и общността. Същевременно, в заключенията за ефективността на Програмите е необходимо да се разграничи степента на включване на децата в клубове по интереси, извънкласни форми или допълнителни учебни занятия, което е системно и интензивно през целия период на проекта, от еднократното или неколкократно участие на децата и учениците в общи инициативи. Чрез диференцираните индикатори в таблица 4 са очертани разликите в интензивността на обхващане на целевите групи. Значими ефекти и ползи от осъществените проекти има и при двете групи, но са различни по отношение на устойчивостта и дълбочината на въздействие. Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||