Доклад за 2000 г на Европейската Комисия за напредъка на българия

Глава 21: Регионална политика и координация на структурни инструменти

България въведе нова териториална организация, чрез приемането на постановление за териториална организация на страната, за шест планови региона отговарящи на II ниво статистически единици. Постановлението създава 6 макро региона в България от типа NUTS II, както и определя създаването на междуведомствени Комисии за Икономическо и Социално Сближаване на макро-регионално ниво. Класификацията е приета от Евростат, което в никакъв случай не предопределя последващите решения по отношение на NUTS към момента на присъединяването. Съответните Комисии имат консултативна роля по-специално в процеса на подготовка на регионалните оперативни програми.

По отношение на законодателната рамка, през месец ноември 1999 година България прие постановление, което определя структурата и функциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). В съответствие с това постановление Главната дирекция “Регионално развитие и административнo-териториално устройство” отговаря за координацията на подготовката на регионалната политика, оказването на помощ при подготовката на законодателството, програмирането и изпълнението на проектите за икономическо и социално сближаване по програмата Фар.

По отношение на подготовката за програмиране Главната дирекция “Регионално развитие и административнo-териториално устройство” към МРРБ продължи своите усилия за изграждане на административния си капацитет. Процесът на назначаване на необходимия персонал е в ход на централно ниво и в новите структури на шестте макро-региона. Допълнително, със съдействието на ФАР в съответните министерства е в процес на изграждане капацитет за управление на средствата по пред-присъединителните фондове ISPA и SAPARD.

През октомври 1999 год. българските власти представиха Предварителен Национален План за Развитие (ПНПР) на България за периода 2000 – 2006 година. Националният план за регионално развитие, както и плановете за развитие на районите от III ниво статистически единици се осъвременяват понастоящем.

Тези действия отразяват решимостта на българските власти да подобрят възможностите си за планиране. Ще е нужна обаче повече работа за да се постигне необходимия капацитет за изготвянето на планови документи. Също така, все още се чувства необходимост да се обърне внимание на установяването на устойчив и с участието на всички заинтересовани страни процес на планиране. За България главното предизвикателство е интегрирането на различните дейности по програмирането във всеобхватна национална рамка за икономическо развитие.

По отношение на административната координация, постановлението от ноември 1999 година създаде нова административна структура в Министерския съвет - Дирекция за Регионална Координация. Не е назначен обаче първоначално предвидения в дирекцията персонал. С постановление през месец януари 2000 година бе създаден междуведомствен координационен орган - Централно Координационно Звено (ЦКЗ). ЦКЗ се ръководи от МРРБ на ниво заместник министър. МРРБ отговаря за подготовката и приложението на националния план за развитие с подкрепата на ЦКЗ. В състава на Централното Координационно Звено влизат представители от средно ниво на различните секторни министерства. Междуведомствената координация както на национално, така и на регионално ниво все още не е напълно ефективна и се нуждае от по-голямо внимание. Много малък прогрес бе постигнат в подготовката на системите за оценяване и контрол.

Новосъздаденият в МРРБ отдел “Икономическо и Социално Сближаване” отговаря за финансовото управление на програмите и проектите. Подборът и обучението на персонала се осъществява в момента и изисква значителни усилия през следващите месеци. Все още няма ясна индикация по отношение на управлението на средствата за съ-финансиране в националния бюджет.

През месец февруари 2000 година към Националния Статистически Институт (НСИ) се създаде отделно звено отговарящо за регионалната статистика То ще извършва методологическа координация относно събирането, анализа и предоставяне на данни на регионално ниво съгласно изискванията на Евростат.

Обща оценка

Предварителният Национален План за Развитие все още не осигурява задоволителна стратегия за развитие на страната. Той трябва да бъде ключов политически инструмент за България със съпътстващ ангажимент на българските власти по отношение на приложението му. Необходимо е да има по-тясна връзка между ПНПР и предвижданията на националния бюджет. В допълнение взаимодействието между ПНПР и другите програмни документи като Националния План за Регионално Развитие и Плана за Публичните Инвестиции трябва за бъде изяснено. Междуведомствената координация, както и публичната консултация по подготовката на ПНПР остават важни въпроси.

В административните структури създадени напоследък към МРРБ се наблюдава липса на яснота по отношение на ролята и компетентността на държавните служители и техническите експерти отговорни за регионалната администрация. По-специално отговорностите на регионално ниво не са много ясни. Административният капацитет на министерството остава много ограничен. Финансовото и бюджетното управление на регионалната политика изискват допълнително усъвършенстване. Понастоящем в България са оскъдни регионалните статистически данни и създаването на база данни за съхранение на регионални данни ще изисква значителни инвестиции от финансови ресурси.

Глава 22: Околна среда

Бе постигнат прогрес по отношение на изпълнението на краткосрочния приоритет на Партньорство за присъединяване относно продължаване на транспонирането на рамковото законодателство в секторите въздух, вода и отпадъци, за подготовка и прилагане на детайлизирани, специфични, програми; за укрепване на прилагащите структури и особено на тези на регионално ниво.

Ново рамково законодателство или изменения на съществуващото такова бяха въведени след последния Доклад. Детайлите са посочени в съответните сектори по-долу. През месец септември 2000 година Министерският съвет прие Национална програма за въвеждане и прилагане на законодателството на ЕС. Това цели да даде цялостна представа за пълния обхват на въпросите свързани с въвеждането на изискванията на европейското законодателство за околната среда. България също така разработи и пет национални секторни програми: национална програма за управление на отпадъците, национална програма за приоритетно строителство на градски пречиствателни станции за отпадъчни води, национална стратегия за съхранение на биологичното разнообразие, национална програма за намаляване на производството и употребата на оловен бензин и национална програма за намаляване на озоно-разрушаващи вещества. В процес на подготовка са и други стратегии.

По отношение на хоризонталното законодателство, през месец декември 1999 година беше прието изменение в българските регулации за оценка на въздействията върху околната среда. Ще са необходими други законови промени за да се покрият изцяло изискванията на ЕС за оценка на въздействията върху околната среда. През месец октомври 1999 година влезе в сила Конвенцията за оценка на транс-граничното въздействие върху околната среда. Тъй като изискванията на ЕС са по-строги отколкото тези на Конвенцията, ще има необходимост от допълнителни промени.

От последния Доклад досега България създаде Постоянна комисия за защита на населението, една междуведомствена координационна структура за овладяване на бедствия, аварии и катастрофи. Задачите й включват анализ на информацията за потенциален риск, организация на единна информационна система и идентифициране на приоритетите за превенция на инциденти.

По отношение на качеството на въздуха бе постигнат добър прогрес в законодателното приобщаване към acquis. Законът за чистота на атмосферния въздух беше изменен през месец март 2000 година и сега включва дефиниции за замърсяване и нива за прагови емисии. В съответствие с acquis, през месец юли 2000 година влезе в сила нова наредба за съхранение и превоз на нефтопродукти. В допълнение, влезнаха в сила и наредби за ограничаване на съдържанието на вредни съставки в бензина и за периодична проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

През декември 1999 България подписа новият Протокол на ООН за намаляване подкисляването, еутрофикацията и тропосферния озон към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.

Както бе докладвано през миналата година България създаде национална система за наблюдение и контрол на въздуха, но що се касае до приложението й на национално и регионално ниво липсва необходимия капацитет за наблюдение на качеството на въздуха.

Работата по управление на отпадъците продължи, но в българското законодателство остават пропуски що се касае до определението за отпадъци и йерархия на отпадъците. Инфраструктурата за депониране и обезвреждане на опасни отпадъци има нужда от по-нататъшно развитие.

По отношение на качеството на водите, Законът за водите който влезе в сила през месец януари 2000 година е отчасти в съответствие с Рамковата Директива за водите. Работата по вторичното законодателство започна, в процес на разработка са програми на национално и местно ниво за приложение на законодателството. България все още има нужда от сближаване с директивите на ЕС за различните категории води.

По отношение на защита на природата е осъществен малък прогрес както в законодателството, така и по отношение на прилагане. През месец април 2000 година беше изменен Законът за защитените територии и влезе в сила Закон за лечебните растения. Бе публикувана Наредба за разработване на планове за управление на защитени.

България идентифицира 140 места, покриващи 12% от територията й, като специално защитени територии. Изискванията на директивите “Птици” и “Естествени среди” не бяха изцяло интегрирани в българското законодателство.

Институционалното заздравяване на Дирекциите на три национални парка продължава и са назначени допълнително още 80 човека.

Що се касае до контрола върху промишленото замърсяване и управлението на риска, петнадесетте регионални инспектората към Министерството на околната среда и водите започнаха да правят опис на предприятията и местата съгласно директивата. Директивата за контрол на главните инцидентни рискове (Seveso) е частично транспонирана в Наредбата за организация на дейността за предпазване от големи рискове,Закона за опазване на околната среда, Наредбата за хигиенни изисквания и здравеопазване на населението, и е допълнена от Закона за химическите вещества. Приложението на IPPC (процедурата по издаване на интегрирани разрешителни) и Seveso директивите е все още проблематично; Министерството разработи многогодишен план за приложение и започна неговото изпълнение, но за да е успешно е необходимо увеличение в осигуряването на информация, оборудване и обучение. Не се постигна прогрес в сближаването с директивата за големите горивни инсталации.

По отношение на химикалите през месец февруари 2000 година влезе в сила Закон за защита от вредното действие на химическите вещества, препарати и продукти. През януари 2000 год. бяха публикувани и Закони за управление и контрол на озоно разрушаващи вещества.

Бе приета Наредба, частично транспонираща директивите за съдържателна употреба и преднамерено пускане на генетично модифицирани организми. Съвет за безопасна употреба на генетично модифицирани висши растения бе създаден към Министерството на земеделието и горите.

Що се отнася до ядрената безопасност и радиационната защита, през месец декември 1999 година Министерския съвет прие Решение по програма за създаване на нормативна база за безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (виж също глава 14 Енергетика) През август 2000 г. влязоха в сила Наредбите за вноските по фонда “Безопасност и съхранение на радиоактивни отпадъци”

По отношение на административния капацитет, Министерството на околната среда и водите отговаря за националната политика в сектора, подготовката на законовата база, управлението на защитените територии, които са държавна собственост, разпределението на водните ресурси, издаването на разрешения за използването на природни и минерални ресурси и по въпроси свързани с ЕС.

Към Министерството са създадени 15 регионални инспектората по околната среда и водите.Бяха създадени и 3 Дирекции на Националните паркове. Националната агенция за околната среда е специализиран орган на Министерството и отговаря за наблюдението и научната дейност. Тя осигурява регионалните инспекторати с методологически указания. Също така събира и обработва информация за околната среда и други в тази връзка. Други държавни юридически лица отговорни за различните аспекти на защита на околната среда са: Министерство на здравеопазването; Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа; Министерство на регионалното развитие и благоустройство, което осъществява националната политика в областта на териториалното планиране и благоустройство, развива водоснабдяването и канализацията, реализира и Националния план за регионално развитие. Общинските органи играят важна роля при осъществяването на политиката в сектора на околната среда.

Обща оценка

Необходим е още по-нататъшен прогрес в областта на отпадъците, защитата на природата и промишленото замърсяване. Нивото на транспониране на директивите на ЕС за околната среда с хоризонтален характер също има нужда от подобрение.

Приложението на приетото законодателство си остава проблем. Инвестициите са ограничени. Структурите необходими за наблюдение и изпълнение на законодателството са все още неадекватни и е необходимо допълнително обучение на персонала за да има необходимите знания за прилагане на законодателството. Механизмът за събиране на данни, анализ и докладване е също много нов и недобре развит. Като цяло Министерството на околната среда и водите и неговите регионални инспекторати е с по-малко персонал от необходимото. Новоназначеното (буквален превод) към Министерството звено по европейска интеграция има нужда от обучение.

Прогрес бе постигнат в развитието на инвестиционни програми за отпадъци и отпадни води, но има нужда от повече работа по финансовите планове. Капацитетът за финансови и икономически оценки трябва да бъде подсилен.

Докато принципът “замърсителят плаща” не стане общоприет, не е ясно как ще се приложи. Също така, както беше споменато през изминалата година принципът за устойчивото развитие трябва да се интегрира и в политиките на другите сектори.Производствения сектор трябва бъде допълнително консултиран и информиран за бъдещите си отговорности и задължения.

Глава 23: Защита на потребителите и тяхното здраве

След влизане в сила на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, през юли 1999 г., е постигнат напредък по отношение на приемането на вторично законодателство, като например - наредби за защита на потребителите чрез обозначаване на цените на продуктите и услугите, както и за изисквания за етикетиране на нехранителните продукти. Като следствие от това, по отношение на мерките за безопасност, съществуващото законодателство въвежда основните елементи на съответното acquis в областта на общата безопасност на продуктите и отговорността на производителя за дефектни стоки.

Същевременно, в областта на мерките не свързани с безопасността, е постигнат значителен напредък по отношение на европейското законодателство в областта на обозначаване на цените на продуктите и услугите; въведени са изцяло основните елементи на европейското законодателство в областта на заблуждаващата реклама, неравноправните клаузи, включени в договори предлагани на потребители, продажби извън търговския обект, а частично са въведени изискванията за продажба от разстояние.

Съществуващото законодателство осигуравя значителна институционална рамка в областта на защитата на потребителите. Въпреки че отчет за изпълнението се води отскоро, основният прилагащ орган, занимаващ се с надзор на пазара - Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката, остава в голяма степен нереформирана. Данните за броя и естеството на проверките, извършени от Комисията остават неясни. Необходимо е допълнително укрепване на Помирителните комисии (установени в девет териториални отдела на Комисията), които са създадени за извънсъдебно решаване на спорове и общинските звена за защита на потребителите, на които могат да бъдат дадени правомощия за контрол върху продуктите и тяхната безопасност. Липсва информация за функционирането на Помирителните комисии и за броя на общинските звена за защита на потребителите. Националният съвет за защита на потребителите, създаден като консултативен орган, досега не успява да изпълни задачата си като консултативен орган, както и тази да дава възможност за официално участие на потребителите в процеса на вземане на решения. Въпреки че изричното право, дадено на независимите организации на потребителите да участват в защитата на правата на потребителите доведе до създаване на редица асоциации на потребителите (понастоящем шест на брой), допринасящи за увеличаване на потребителската осведоменост, неправителствените организации в този сектор все още трябва да се развиват.

Обща оценка

Напредъкът по отношение на административния капацитет остава ограничен, въпреки значителната институционална инфраструктура, която е изградена в периода от последния Редовен доклад досега. Административният капацитет на различни институции, и по-конкретно на Комисията по търговия и защита на потребителите, трябва да бъде засилен, за да може да се прилага въведената вече значителна част от европейското законодателство; да се усъвършенстват механизмите за консултации (включително и изготвянето на проектозакони), извънсъдебното решаване на спорове и особено за да се създаде и координира една функционираща система за надзор на пазара. Допълнително трябва да се разработи функциониращата система за обмен на информация в случаи на откриване на опасни продукти. Повече трябва да се наблегне върху координацията на различните правоприлагащи органи и независимите организации за защита на потребителите.

Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

Продължиха процеса по сближаване на законодателството и на приемане на нови закони, но не с такъв значителен темп, както беше отчетено в предишния Доклад. Постигнат е, обаче, устойчив прогрес и по-добро фокусиране върху приложението.

Създадена беше междуведомствена работна група за изготвяне на проектозакона за Защита на личните данни, и по него текат консултации, но България все още не е приела такъв закон, така че няма система за защита на личните данни, съвместима с acquis на ЕС. Това означава, че все още не е изпълнен краткосрочния приоритет на Партньорство за присъединяване за приемане на закон и създаване на независим надзорен орган.

Що се отнася до визовата политика, България продължи да постига напредък. Тя е отменила споразуменията за безвизов режим с Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан, считано от януари 2000 г. През юни 2000 г. беше подписано споразумение за реадмисия с Румъния. Започнали са преговори за сключване на споразумения за реадмисия с Обединеното Кралство Великобритания и Република Ирландия. Административните, организационни и законодателни мерки, предприети от България през последните години за борба с нелегалната миграция бяха допълнително подобрени за периода след последния Доклад. Специалната софтуерна програма, разработена за издаване на визи и паспортен контрол вече е в действие в 59 български дипломатически и консулски представителства, като се осигурява постоянна връзка в режим «онлайн» с Визовия център в Министерството на външните работи. България направи промени в Закона за българските документи за самоличност, за да ускори издаването на новите документи, като съкрати срока за тяхното издаване от края на март 2001 г. на края на декември 2000 г. крайния срок, до който документите трябва да бъдат подменени с нови, които не могат да бъдат фалшифицирани.

Постигнат е известен напредък и за изпълнението на краткосрочния приоритет на Партньорство за присъединяване за прилагане на системи за ефективно управление и контрол по границите. Чрез изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи от април 2000 г. беше въведена нова дефиниция за «граничен контрол» като «опазване и контролиране», а не «опазване и защита» на държавните граници. Продължава демилитаризацията на граничната полиция и от 1999 г. насам е постигнат напредък, както е предвидено в програмата за намаляване на броя на военнослужещите с 2 000, като беше започната процедура за подмяната им с 1 300 професионални полицейски служители. Като компенсация за намаляването на персонала, Граничната полиция е в процес на модернизация на техническите средства, като се дава приоритет на границата с Турция и морската граница на Черно море. Постигнат е напредък и при усъвършенстването на съоръженията за граничен контрол на Международното летище София с оглед подготовка постигането на съответствие със Шенгенските изисквания и при инсталирането на ново оборудване за поспортен контрол на десет основни гранични контролно-пропускателни пункта. Статистиката на Граничната полиция показва, че опитите за нелегално преминаване на границата са нараснали от 18 329 през 1998 г. на 22 733 през 1999 г. Гражданите на Румъния (2 933), Турция (2 561) и Молдова (912) оглавяват списъка за нелегалното преминаване на границата.

Относно миграцията и правото на убежище, България и Международната организация за миграцията подписаха Споразумение за сътрудничество на 12 ноември 1999 г. в Будапеща. През ноември 1999 г. към Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) беше създадено специализирано звено (секция за борба с трансграничните мрежи за нелегална миграция и трафик на хора). В областта на даване на убежище, през април 2000 г., по време на Втората кръгла маса в Букурещ, беше изготвен Национален план за действие 2000. Той предвижда откриването на транзитни центрове за бежанци в най-активните гранични контролно пропускателни пунктове - летище София и Капитан Андреево, както и възможни бъдещи законодателни промени, например за определяне на по-ясна разлика между разпоредбите за прекратяване и за изключване съгласно Женевската конвенция от 1951 г. Законът за чужденците в Република България беше изменен и допълнен през май 2000 г. като бяха приети и наредби за прилагането му. Законът регламентира условията за влизане, пребиваване и контрол на чуждестранни граждани в България, а наредбите за приложението му предвиждат по-подробно регламентиране на контрола на чужди граждани, пребиваващи нелегално в България. Независимо от това, някои разпоредби все още не са приведени в съответствие със съответното acquis. Условията за събиране на разделени семейства, което беше споменато като слабост в миналогодишния Доклад не са прецизирани. Краткосрочният приоритет от Партньорство за присъединяване относно въвеждането и прилагането на нова законодателна рамка относно процедурите за миграция и предоставяне на убежище, следователно все още не е изпълнен.

В областта на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност, бяха предприети някои допълнителни действия. През юни, Министерският съвет одобри и предложи за ратифициране от Народното събрание на споразумение за сътрудничество в борбата срещу трансграничната престъпност, подписано в Букурещ през май 1999 г. от Албания, Босна-Херцеговина, България, Гърция, БЮРМ, Молдова, Румъния, Турция и Унгария. Постоянно внимание следва да се обръща на проблема за трафика на хора, особено на жени. През ноември 1999 г., в структурите на Гранична полиция бе създадено ново специализирано звено за борба с незаконния трафик на жени за целите на сексуална експлоатация. Измененията и допълненията на Наказателно- процесуалния кодекс доведоха до някои промени по отношение на процедурите на следствието, до засилване на ролята на полицията при разследването на криминалните случаи. За тази нова задача на полицаите бе предоставено допълнително обучение.

Във връзка с борбата срещу измамите и корупцията, през юни 2000 г. Народното събрание прие измененията и допълненията към Наказателния кодекс, който, между другото, криминализира присвояването на приходи от средства или на целеви средства, придобити по незаконен начин. Законодателната промяна се основава на дефиницията за «измама», определена в Конвенцията за опазване на финансовите интереси на Европейските общности от 1995 г.

През юни 2000 г, България ратифицира гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията. Митничари, полицаи и професионалисти, работещи в съдебната власт се цитират като най-поддаващи се на корупция професии в България. От последния доклад насам, Българската митническа администрация е предприела известна мерки за борба с корупцията в своите редове, подобрявайки сътрудничеството между ГУ «Митници» и другите компетентни държавни органи - Съд, Прокуратурата, Следствието, Министерството на вътрешните работи, Данъчната администрация и други и стартира проект за борба с корупцията и незаконните дейности в митническата служба през април 2000 г.

Относно прането на пари, бяха разработени инструкции за подобряване на вътрешните правилници на банките за контрол и предотвратяване на прането на пари. За да се осигури фактическото установяване на наказателна отговорност, в случаите на пране на пари по Наказателния кодекс, бяха приети редица закони и подзаконови актове.

Във връзка с наркотиците, през октомври 1999 г. влезе в сила Законът за контрол на наркотиците и прекурсорите. От 1999 г. насам, значително нараснаха случаите на конфискуване на наркотици. По-конкретно, данните за конфискувания хероин за първите 8 месеца на 2000 г. превишава общите конфискации за последните 6 години. Освен това, Наказателният кодекс бе изменен и допълнен през март 2000 г., с оглед на привеждането на българското наказателно законодателство в съответствие с Конвенцията на ООН за нелегалния трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции. Изменението предвижда значителни промени в увеличението на санкциите за престъпления, свързани с наркотици и с инсталации за производство на наркотици.

Във връзка с правното сътрудничество по наказателно-правни и гражданско-правни въпроси, няма ново развитие за докладване, но по наказателно-правните въпроси България вече е постигнала висока степен на съответствие със законодателството на ЕС.

Обща оценка

Продължава напредъка от миналата година в областта на правосъдие и вътрешните работи, както по отношение на по-нататъшното сближаване на законодателството, така и във връзка с административния капацитет за прилагането на aquis, но са необходими допълнителни усилия в тази област и допълнителни ресурси и инвестиции в модерно оборудване, за да се осигури успех.

България още не е приела закон за защита на данните, така че няма система за опазване на личните данни, която да е съвместима с aquis на ЕС. През 1998 г., България подписа Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата, във връзка с автоматизираната обработка на личните данни, но тя все още не е ратифицирана.

България вече в голяма степен е привела визовия си режим в съответствие със законодателството на ЕС, но поддържа безвизов режим с Украйна, БЮРМ, Русия, Грузия, Югославия и Тунис. Има споразумения за реадмисия с всички страни-членки на ЕС, освен с Обединеното кралство Великобритания и Република Ирландия, с които понастоящем се водят преговори.

Демилитаризирането на граничната полиция се провежда в момента и се предвижда да приключи през април 2002 г.

Във връзка с миграцията, законът, регламентиращ влизането, престоя и контрола върху чужди граждани в България, все още се нуждае от прецизиране, за да отговаря на съответните aquis, в частност на условията за събиране на разделени семейства. Законът за бежанците, споменат в предишния Доклад все още не е изменен и допълнен, за да се приведе напълно в съответствие с някои основни принципи на Женевската конвенция. Административният капацитет на Агенцията за бежанците остава слаб, а координацията между нея и Граничната полиция трябва се нуждае от по-нататъшно подобряване. Инфраструктурата за приемане на бежанци, търсещи убежище е внедрена само отчасти и трябва да бъде приведена в пълно съответствие със стандартите на ЕС. Проблемът, обаче, с бежанците и търсещите убежище в България, остава съвсем ограничен. През последните осем години, едва 4800 души са поискали статут на бежанци в България.

Във връзка с полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност, е необходимо създаването на национална информационна система, отговаряща на стандартите на Шенгенската информационна система (ШИС), тъй като това все още не е постигнато. Полицейската бруталност остава въпрос, предизвикващ загриженост, особено по отношение на малцинствените групи и ромите в частност. Макар, че българските власти предоставят значително обучение на полицейските служители от всички нива, необходимо е допълнително обучение в такива области, като защита на правата на човека, като се предвидят и специализирани програми за обучение за по-нататъшно изграждане на уменията, необходими за ефективно разследване и борба срещу новите видове престъпност, особено стопанските престъпления и прането на пари, както и организираната престъпност и корупцията. Не е достатъчно полицейското оборудване, особено когато става дума за технология (съвременни средства за комуникация) и моторни превозни средства.

Във връзка с борбата срещу измамите и корупцията, България е ратифицирала основните конвенции в областта на борбата с корупцията, а именно, Конвенцията за прането на пари, обиск, изземване и конфискация на постъпленията от престъпна дейност и Конвенцията на ОИСР за борба с подкупите на чуждестранни длъжностни лица в международни сделки. През януари 1999 г., България подписа наказателно-правната конвенция на Съвета на Европа за корупцията.

Във връзка с наркотиците, необходима е подзаконова уредба в такива области, като условията за изземване и унищожаване на наркотици, функционирането на специализирани лаборатории за тестване на наркотици и контрол на прекурсори. България все още няма цялостна национална стратегия по въпросите свързани с наркотиците, която да обхваща такива проблеми, като например намаляване на предлагането и търсенето, и да дефинира общата политика на страната и сътрудничеството между институциите.

Във връзка с прането на пари през 1998 г. бе приет закон, а през 1999 г. бе изменен и допълнен законът за банките, в който бяха предвидени задълженията за БНБ в предотвратяване на прането на пари. Слабостите, обаче, на сегашното законодателство трябва да бъдат премахнати, така че Бюрото за финансово разузнаване да може пълноценно да изпълнява своите функции.

В областта на правното сътрудничество и правата на човека, що се касае до съвместните действия за правната помощ по наказателно-правни въпроси, България се сблъсква с трудности при обработването на някои входящи искания и при изпълнението на тези искания. Във връзка с правното сътрудничество по наказателно-правни въпроси, България, до голяма степен е привела своето законодателство в съответствие с aquis на ЕС. Към днешна дата, България е сключила 40 двустранни споразумения за правна помощ: 19 споразумения за правна помощ по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси (и екстрадиране), 9 споразумения за правна помощ по гражданско-правни въпроси, 4 - за правна помощ по наказателно-правни въпроси, 2 - за правна помощ по наказателно-правни въпроси и екстрадиране, 5 - по екстрадирането и 1 - за трансфера на осъдени лица. Що се отнася до правното сътрудничество по гражданско-правни въпроси, необходими са допълнителни изменения в законодателството за привеждането му в съответствие с aquis на ЕС. Все още са необходими допълнителни усилия с оглед на засилването на административния капацитет, включително подобряване на сътрудничеството между различните институции. Също така, има голямо текучество в Министерството на вътрешните работи на всички нива, което може да доведе до отслабване на административния капацитет.

Глава 25: Митнически съюз

От последния редовен доклад, България е постигнала допълнителен напредък в областта на митниците.

По тношение на привеждането на законодателството в съответствие с Митническия кодекс на ЕС и разпоредбите за неговото прилагане, българският Закон за митниците от януари 1999 г. и съответните разпоредби за неговото прилагане са до голяма степен съвместими с aquis, но за осигуряване на пълното съответствие са необходими значителни допълнителни усилия. По време на последния период бяха направени допълнителни стъпки по посока на сближаването на законодателството с това на ЕС. Народното събрание прие измененията и допълненията към Закона за митниците. Същите се отнасят до въпроси, касаещи прилагането на търговски мерки за селскостопански стоки и контрола на наркотичните прекурсори и на фалшивите и пиратски стоки. Частично е изпълнен краткосрочният приоритет на Партньорството за присъединяване, целящ осигуряване прилагането на новия Закон за митниците и на Правилника за неговото прилагане.

По отношение на митническото aquis извън Митническия кодекс, България прие своите митническа тарифа за 2000 г. през ноември 1999 г., включително и преференциалните ставки в рамките на международните споразумения (включително Европейското споразумение). На база на двустранни споразумения бе въведен съвместен митнически контрол на границите с Румъния, Македония и Турция. По отношение на Паневропейската система за произход, България прие измененията на системата, която ще влезе в сила през януари 2001 г. За да бъде системата пълна, България трябва да подпише споразумения за свободна търговия с Естония, Латвия и Литва.

Известен напредък е постигнат по отношение на административния и оперативен капацитет. Измененията и допълненията на Закона за митниците обхващат преобразуването на ГУ “Митници” в Агенция митници, на подчинение на Министъра на финансите. Тя има около 3 800 служители на три нива - централно, регионално и местно. Има напредък и по отношение на използването на информационните технологии, особено по отношение на компютъризираната обработка на документи, където Българската интегрирана митническа информационна система сега обхваща значителна част от документооборота на администрацията. Планирането на проекта за въвеждането на система, съвместима с тези на Европейския съюз бе направено през първата половина на 2000 г. Напредва обучението на митническите служители и се разширява мрежата от митнически лаборатории. Корупцията в българските митници остава широко разпространен проблем. Предприети са известни стъпки за борба с корупцията. Стартиран е проект за борба с корупцията в българската митническа администрация (вижте Глава 24 за правосъдието и вътрешните работи). Във връзка с граничното управление, усилията бяха насочени особено върху подобряването на съоръженията на летище София, с оглед подобряване на проверките за контрол и сигурност и работата по стратегията за рационализиране на националните гранични пунктове в съответствие с изискванията за членство в Европейския съюз.

Обща оценка

Както се споменава в предишния Редовен доклад, българското законодателство е в голяма степен идентично с Митническия кодекс на Европейската общност. Това означава че вече е постигната голяма степен на законодателно съответствие. Необходимо е известно допълнително адаптиране, например по отношение на процедурите за обжалване на митнически задължения.

По отношение на митническото aquis извън Митническия кодекс, България е сключила споразумения за митническо сътрудничество с Армения, Австрия, Азербайджан, Гърция, Македония, Монголия, Румъния, Русия, Турция, Обединеното кралство, Югославия и Украйна. България е член на Световната митническа организация. България е страна по конвенцията TIR (от 1978 г.) и по осем анекси на Конвенцията от Киото. От 1990 г., България е член на Конвенцията за хармонизираната система. От 1996 г., България прилага Комбинираната номенклатура, както се изисква по Европейското споразумение. България вече прилага Единния административен документ. В повечето области на aquis, България е постигнала значителна степен на законодателно съответствие, обаче в някои области, като например данъчните облекчения, законодателството е само отчасти в съответствие с aquis.

Главният проблем за България се отнася до административния капацитет за прилагането на aquis. Както се потвърждава от българските органи, ресурсите се недостатъчни, възнаграждението не е адекватно, сътрудничеството с правоохранителните органи трябва да бъде подобрено, инфраструктурата на границите трябва да бъде подобрена и оборудването трябва да бъде модернизирано. Необходими са големи усилия за стабилизиране на кадровото обезпечаване. Трябва да се решат проблемите, свързани с голямото текучество на персонала, липсата на подходящо обучение и необходимостта от въвеждане на професионална етика, за да се повиши ефективността и да се осигури правилното изпълнение на процедурите. Въпреки, че работата по борбата с корупцията вече е започнала, както се споменава в предишните доклади, тя остава все още въпрос, предизвикващ значителна загриженост. Макар, че все още трябва да бъде направено много по отношение на въвеждането на компютъризирана система, България използва успешно системата Asycuda.

Глава 26. Външни отношения

По отношение на общата търговска политика, с Митническите тарифи, въведени през 2000 г., България е либерализирала допълнително търговията си. В съответствие с Европейското споразумение, допълнителна стъпка за либерализиране на търговията с ЕС представлява и едностранното решение на българското правителство от 20-ти февруари 2000 г., с което се освобождават 143 позиции от митническата тарифа, обхващащи вноса на конкретни промишлени стоки, с произход от ЕС и EFTA, които са необходими за инвеститорите. Преговорите за допълнителни концесии в търговията със селскостопанска продукция също приключиха успешно и има напредък в преговорите за ново споразумение за вината. Българските власти разбират различията в принципите за преференциално третиране, използвани от България и от ЕС и понастоящем извършват преглед на тези различия, с оглед възприемането на Общата система на преференциите /ОСП/на ЕС по присъединяването.

Понастоящем българските мита възлизат средно на 15.1% върху всички продукти, на 24.4% върху селскостопанските продукти, на 13.5% върху рибните продукти и на 12.6% върху промишлените продукти. За сравнение, митата на ЕС понастоящем възлизат на 5.3% върху всички продукти, 9.4% върху селскостопанските продукти, 12.4% върху рибните продукти и 4.2% върху промишлените продукти.

С оглед на новия кръг от преговори на СТО се работи в тясно сътрудничество, за да се координират гледните точки, с оглед на осигуряването на сближаване с търговската политика на ЕС. За тази цел, ЕС и България са установили рамково сътрудничество във връзка с проблемите относно СТО, както на равнище на министерства, така и на ведомствено ниво. България подкрепя политиките и позициите на ЕС в рамките на СТО. България присъства като наблюдател в многостранното Споразумение за държавните поръчки и е представила предложение на GPA. България подготвя също и присъединяването си към Споразумението за информационните технологии в рамките на СТО. ЕС и България са установили рамково сътрудничество във връзка с въпросите, свързани със СТО, както на ниво министерства, така и на ведомствено ниво. Във връзка с новия кръг на преговорите, България подкрепя ЕС по отношение на необходимостта от започване на всеобхватен кръг от търговски преговори, възможно по-скоро и споделя виждането, че резултатите от работата по предвидения дневен ред биха били по-малко значителни при нейното отсъствие.

Във връзка с контрола върху износа на оръжия, сегашното законодателство трябва да бъде ревизирано, за да се осигури по строг контрол върху търговията с оръжия и по-ясно разграничаване на отговорностите между институциите, за да се елиминират потенциалните източници за конфликти на интереси. Предложенията за изменение и допълнение на Закона за външната търговия с оръжия и стоки и технологии с потенциално двойно предназначение са минали на първо четене в Народното събрание. Повторното разглеждане на законодателната рамка има за цел да се засили контрола, както по отношение на лицензирането на фирмите, търгуващи с оръжия, така и по отношение на прозрачността на отделните сделки.

Във връзка с двустранните споразумения с трети страни, през юли България поиска консултации в съответствие с Европейското споразумение, за евентуалното сключване на Споразумение за свободна търговия между България и Република Хърватия. България поиска също така и консултации във връзка с преговорите й за сключване на Споразумение за свободна търговия с Израел. България има Споразумение за свободна търговия с Бившата югославска република Македония (БЮРМ), което влезе в сила на 1 януари 2000 г. През април 2000 г., България приключи разговорите на експертно ниво за сключване на Споразумение за свободна търговия с Литва. Тя води преговори с Естония, Латвия и Мароко. Приемането на график за привеждането на всички двустранни споразумения, сключени от България, в съответствие с acquis е приоритет за българската Национална програма за приемането на законодателството на ЕС.

В рамките на ЦЕФТА, страните-членки, включително България са подписали Допълнителния Протокол N 8 за актуализирания вариант на Паневропейското акумулиране на произхода на стоките.

Обща оценка

През отчетния период, България отболязва принципно добър напредък, особено по отношение на преговорите и подписването на двустранни споразумения за свободна търговия със заинтересованите преференциални партньори от ЕС. Следва да се отбележи, че България извършва преглед на всички двустранни споразумения, с оглед привеждането им в съответствие с aquis. България сключи споразумение за свободна търговия с БЮРМ, което влезе в сила на 1 януари 2000 г. България е член на ЦЕФТА и е в процес на провеждане на преговори за сключване на споразумения за свободна търговия с Литва, Латвия, Естония, Израел и Мароко. Необходимо е да има допълнителен напредък, за да се постигне пълно съответствие със задълженията на ЕС за международна търговия. България трябва да предоставя на Европейския съюз пълна информация за съществуващите търговски споразумения или преговори, насочени към сключването на каквито и да било нови търговски споразумения с дадена трета страна.

Напредъкът, направен в областта на контрола върху износа на оръжие, както по отношение на подобряване на законодателството, така и по отношение на реализацията му, се отчита като недостатъчен.

Във връзка със Споразумението на СТО за търговията с текстил и облекла, България трябва да използва третата степен на интеграция по Споразумението за текстил и облекла, за да приведе своите интеграционни програми в съответствие с тези на ЕС, като трябва да избягва интегрирането на тези продукти, които все още не са интегрирани от ЕС. Що се отнася до привеждането на регламентите в съответствие с политиката на ЕС в рамките на СТО, при присъединяването към ЕС, България трябва да се присъедини към двете многостранни споразумения за държавните поръчки и гражданската авиация.

Следва да бъде обърнато внимание върху важността на сътрудничеството за осигуряване на съответствието на българските ангажименти по ГАТТ с ангажиментите на ЕС и изключенията за НОН.

Когато се дават средносрочни и дългосрочни експортни кредити е необходимо допълнително привеждане на законодателството в съответствие с aquis.

В областта на развитието и хуманитарната помощ не се изисква хармонизиране на законодателството в съответствие с ЕС, защото законодателството на ЕС е директно приложимо.

Привеждането на законодателството на България в съответствие с бъдещото й участие в Общата търговска политика се администрира от Министерството на икономиката (Дирекцията за многостранна търговска политика), Министерство на външните работи и Агенцията за експортно застраховане. Координацията по въпросите, свързани с членството в ЕС се осигурява чрез Работната група по външни отношения, която е част от координационния механизъм на България за интегриране в ЕС. След преструктурирането на министерствата, тази група сега се ръководи от Министерство на икономиката. България има достатъчно висококачествени ресурси в тази област, включително експертни знания и опит по въпросите, свързани със СТО и Общата търговска политика. В периода след последния редовен доклад, се наблюдава подобрена координацията между институциите. Една областите, в която се изисква засилване на административният капацитет е капацитетът осигуряването на контрол върху износа на оръжия. Въпреки, че властите заявиха намерението си да увеличат числеността на персонала и да създадат специална агенция за експортен контрол, все още липсва ясен график за създаването на новата агенция.

Административната инфраструктура, която трябва да бъде създадена по отношение на митническите служби, се разглежда в главата Митническия съюз (Глава 25 - Митнически съюз). Решенията за развитието и хуманитарната помощ се вземат от Министерски съвет. На този етап, няма да се изтъкват никакви конкретни проблеми по отношение на административния капацитет извън анализа, представен по-горе в настоящия доклад (Раздел В.1.1 - Демокрация и правов ред - Изпълнителната власт).

Глава 27: Обща външна политика и политика на сигурност

Редовният политически диалог, въведен от Европейското споразумение протича гладко и българската външна политика и политика на сигурност продължава да има ориентация, идентична с тази на Европейския съюз. България продължава да участва активно в рамките на Общата външна политика и политиката на сигурност, включително на срещи на равнище на Политически директори, Европейски кореспонденти и Работни групи.

България прояви силен интерес към развитието на Европейската политика за сигурност и отбрана, като част от Общата външна политика и политиката на сигурност и участва активно в диалога по тази област с ЕС, във формата ЕС + 15 (т.е. членовете на НАТО, които не са членове на ЕС и страните-кандидати за присъединяване към ЕС).

Във връзка с привеждането на законодателството в съответствие със заявленията и декларациите на ЕС, България редовно привежда своите позиции в съответствие с тези на ЕС и, се присъединиява към съвместни действия и общи позиции на Европейския съюз, когато е поканена да направи това. През 1999 г., България се присъедини, заедно с другите страни от Централна и Източна Европа, към съвместното действие на ЕС във връзка с приноса на ЕС в борбата срещу натрупването и разпространението с дестабилизиращ ефект на леки и малокалибрени огнестрелни оръжия.

България продължава да играе положителна роля във всички дейности за засилено сътрудничество в Югоизточна Европа; тя също е основен поддържник на политиката на ЕС в региона и е активен участник в Пакта за стабилност.

След кризата в Косово, България участва в международните полицейски сили на гражданската администрация на ООН, като изпрати 48 полицейски наблюдатели. От февруари 2000 г., българският взвод е дислоциран в рамките на холандския баталион на КФОР. Освен това, България оказа помощ на БЮРМ чрез изграждането и пълното финансиране на бежанския лагер в Радуша.

България беше активен участник в Пакта за стабилност от самото начало, като представи редица проекти. С подкрепата на Пакта, бе постигнато споразумение между България и Румъния за построяването на втори мост на р. Дунав между двете държави.

Дейностите на България не се ограничиха с подкрепата на дейностите на ЕС в региона и нейната активна политика, имаща за цел да засили взаимното доверие, сигурност и стабилност в Региона и развиването на всички форми на регионално сътрудничество продължи. Инициативите на България в региона включваха втора среща на министър-председателите на страните, граничещи с ФРЮ, в която взеха участие Генералния секретар/Върховният представител на ЕС по Общата външна политика и политиката на сигурност, специалният координатор на Пакта за стабилност и Генералният секретар на НАТО. България остава активен участник в съществуващите инициативи за сътрудничество, като Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (СЕКИ), Процесът Роямон за добросъседски отношения, BSEC, CEI и ЦЕФТА.

В отношенията си със съседните страни, България също е активна в двустранното и тристранното сътрудничество и се радва на отлични взаимоотношения със своите съседи. В тристранното сътрудничество участват България-БЮРМ-Албания; България-Гърция-Турция; България-Турция-Румъния и България-Гърция-Румъния.

По отношение износа на оръжия, България възприема Кодекса на ЕС за износ на оръжия, но съществува загриженост, че България трябва да направи допълнително усилие, за да осигури спазването на санкциите и износа на оръжия за зони на конфликти (Виж също Глава 26 за Външни отношения).

Обща оценка

Цялостният напредък на България по отношение на привеждането на законодателството в съответствие с aquis на Общата външна политика и политиката по сигурността на ЕС е много добър. България продължава да допринася активно и със своите собствени инициативи за регионалната стабилност, а също така и да развива добри или отлични взаимоотношения с БЮРМ, Гърция, Турция и Румъния.

По отношение на административния капацитет за изпълнение разпоредбите, свързани с Общата външна политика и политика на сигурност, капацитетът на България е задоволителен. Министерството на външните работи, неговият персонал и представителства в чужбина, както и широкият обхват на отношения с голям брой страни по света, означава, че България е вече активен участник в тази област на политиката.

Глава 28: Финансов контрол

Постигнат е значителен напредък от последния доклад насам, особено в областта на законодателството.

България отговори частично на краткосрочните приоритети на Партньорството за присъединяване за 1999 г. във връзка с завършването на законодателната рамка и засилването на вътрешния финансов контрол и независимия външен одит.

По отношение на публичния вътрешен финансов контрол, през февруари 2000 г., Министерството на Финансите изготви документ за политиката за бъдещото развитие на вътрешния финансов контрол. В него намериха израз редица ключови принципи, включително и подходящите механизми за вътрешен контрол в отрасловите министерства и други държавни разпоредители със средства, възможността за последващ контрол, централната роля на Държавния финансов контрол в Министерството на финансите при хармонизирането на методологиите за одит и контрол и функционалната независимост на вътрешния одит. Въз основа на този документ за политиката, беше изготвен нов закон за публичния вътрешен финансов контрол, който беше приет през октомври 2000 г.

По отношение на външния одит, Националната сметна палата продължи да прилага Стратегическия план за развитие, изготвен през 1998 г. Беше изготвен нов Закон за Националната сметна палата с консултации от страна на Европейската сметна палата с цел хармонизиране на правната рамка с практиката в ЕС и за повишаване качеството на одитите в съответствие със стандартите на INTOSAI, който беше изпратен в Народното събрание, но беше изтеглен обратно от Министър-председателя за допълнителни изменения за повишаване ролята на НСП в правните аспекти на счетоводните, икономически, финансови и банкови въпроси. Главните предизвикателства остават да се продължи повишаването професионализма на Националната сметна палата и гарантиране на гладкото въвеждане на новата законодателна рамка.

Работните отношения между Държавния финансов контрол и Националната сметна палата са подобрени след ясното дефиниране на съответните им роли в новото законодателство.

Обща оценка

През последните години е налице значителен прогрес в засилване на политиката и законодателната рамка за вътрешния финансов контрол и външния одит на публичния сектор. Сега тези постижения трябва да бъдат последвани от продължително и целенасочено усилие за прилагането на новата рамка и установяването на авторитета и институционалния капацитет както на Държавния финансов контрол, така и на Националната сметна палата.

Публичният вътрешен финансов контрол се осъществява от Държавния финансов контрол, който е част, но функционално независима от Министерството на финансите и звената за вътрешен одит в отрасловите министерства и другите разпоредители с държавни средства. Независимият публичен външен одит се извършва от Националната сметна палата, която има съдебен тип структура с процедури за вземане на решения от колегии.

Основното предизвикателство сега е да се въведе в приложение новата законодателна рамка. Приоритетите включват разработването на вторично законодателство и прилагането на наредбите, организиране на вътрешните одитни служби в отрасловите министерства и други разпоредители с държавни средства, въвеждането на адекватни механизми за последващ контрол, установяване на централни капацитети за определяне на методологиите за одит и контрол и подобряване на организацията на одитиране и контролиране използването на фондовете, предоставени от ЕС. Сегашната практика за финансиране на Държавния финансов контрол отчасти от средства, възстановени в резултат от констатации на контрола и одита, трябва да се преразгледа, тъй като рисковете на едно такова финансиране са в разрез с функционалната независимост на Държавния финансов контрол. Тези дейности ще трябва да се подкрепят чрез значителни инвестиции в обучение на персонала на Държавния финансов контрол и ревизионните органи в отрасловите министерства.

Глава 29: Финансови и бюджетни въпроси

От последния редовен Доклад България е постигнала известен напредък в тази област, по-конкретно по отношение на националния бюджет и мерките по съфинансиране от ЕС. Извършеното по бюджетната реформа, осъществено в тясно сътрудничество с Европейската комисия и МВФ, има за цел подобряване на структурата на държавния бюджет, усъвършенстване на процедурите по изготвянето и изпълнението на бюджета и засилване на функциите по отчетността и контрола.

Бе въведена единна трезорна сметка, която до 2003 г. следва да обхване всички бюджетни и извънбюджетни сметки. Приета е и стратегия на Правителството за управление на държавния дълг. Изгражда се нова Информационна система за финансово управление (ИСФУ). Осъществена е вътрешната реорганизация на Министерство на финансите.

Отговорността за управлението на фондовете на ЕС носи Националния фонд към Министерството на финансите. Предприемат се действия за засилване на капацитета и ефективността на Националния фонд, както и на Звеното за централно финансиране и договори, което отговаря за тръжните процедури и договарянето на голяма част от помощта по програма ФАР.

Обща оценка

Макар че България е постигнала известен напредък в тази област, необходими са значителни допълнителни усилия. Извършващата се реформа в бюджетната система трябва да осигури основното законодателство, процедури и инструменти, необходими за управление на публичните разходи, които да се установят в съответствие със стандартите на ЕС. Реформата трябва да бъде напълно внедрена във всички бюджетни единици. Фрагментацията при изготвянето на бюджета следва да се намали, необходимо е развитие на подхода на многогодишно бюджетиране, следва да се засилят в средносрочен план механизмите за вземане на бюджетни решения от горе надолу, да се усъвършенстват процедурите по наблюдение и оценка на програмите, включително и програмите финансирани от ЕС. Следва да приключи преструктурирането на Министерството на финансите, като се постави специално ударение върху обучението на служителите и развитието на капацитета на Министерството за стратегическо управление на публичните разходи. По отношение на Собствените средства, ще има нужда от подходяща централизирана координация по събирането, наблюдението и изплащането на средства към и от бюджета на ЕС. Освен това, ще трябва да се засили административният капацитет в контекста на съответните области на политиките, описани на други мяста в настоящия Доклад, като селското стопанство, митниците и регионалната политика.

Каталог: dox
dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч
dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година
dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения
dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала
dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност
dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен
dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов”
dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic)

Изтегляне 2.16 Mb.

Сподели с приятели: