Доклад за 2000 г на Европейската Комисия за напредъка на българия

Глава 15: енергетика

По отношение обезпечаване сигурността на енергоснабдяването, бе постигнат ограничен напредък в подготовката за приемане на законодателството на ЕС за нефтените запаси.

По отношение на конкуренцията и вътрешния енергиен пазар, институционалното преструктуриране на Националната електрическа компания бе завършено през 2000г. с разделянето на дейностите по производството, преноса и разпределението. Приети бяха нови наредби за цените на енергията. Това е от голяма важност за успешното завършване на преструктурирането и приватизацията, с крайна цел либерализирането на цените до края на 2001г. Постигнат бе напредък в създаването на Държавна комисия за енергийно регулиране, която бе създадена със закона от 1999г. като независим регулиращ орган, подчинен на Министерския Съвет. Тя отговаря за разрешителните, лицензиите, регулирането на цените и т.н. Този орган обаче е с недостатъчен персонал. Пазарно ориентираното преструктуриране на газовия сектор продължава. През последната година бяха предприети мерки за въвеждането на оздравителен план за Булгаргаз и разделянето на отделните дейности. Булгаргаз продължи ролята си на преносна компания, като бяха създадени серия регионални дистрибуторски компании. Кръстосаното субсидиране бе елиминирано и цените се установиха в същата регулаторна рамка като тази на електричеството.

През юни 2000г. бе приет План за преструктуриране на въгледобивния отрасъл, целящ ускорена приватизация и ликвидиране на неефективните мини през периода 2000–2001г. Цените на въглищата бяха либерализирани от 1999г. и кръстосаното субсидиране не се разрешава. Производствените субсидии ще бъдат прекратени до края на 2001г.

Постигнат бе напредък по отношение на енергийната ефективност. След установяването на стратегическата рамка със Закона от 1999г. бе създадена Държавната агенция за енергийна ефективност със задачата да въведе мерки за постигане на енергийна ефективност, както е указано в Стратегията и Националния план, които в момента се преразглеждат.

По отношение на ядрената енергетика, ЕС многократно е подчертавал, особено по време на Европейския Съвет в Хелзинки, важността от постигането на висока степен на ядрена безопасност в страните-кандидатки в контекста на разширяване на Съюза. Съюзът също така изисква възможно най-ранно затваряне на ядрените мощности на страните-кандидатки, които не могат да бъдат модернизирани до международните стандарти за безопасност на разумна цена.

В отговор на молба на Европейския Съвет от Кьолн, Европейската Комисия разгледа в своя Редовен Доклад и Обобщен документ от 1999г. въпроса за ядрената безопасност в страните-кандидатки. По отношение на България бе отбелязан недостатъчния напредък в постигането на споразумение за реалистични срокове за закриване и извеждане от експлоатация на считаните за неподлежащи на модернизиране реактори 1-4 на АЕЦ Козлудуй (К 1-4), което е в съответствие с поетите от България ангажименти по Споразумението за Фонд ядрена безопасност. По този повод Комисията също така заяви, че започването на преговори за присъединяване на България трябва да зависи от решението на българските власти преди края на 1999г. относно определянето на приемливи дати за закриването на К 1-4.

Партньорството за присъединяване от 1999г. (ноември 1999г.) включва като краткосрочен приоритет за България приемането и въвеждането на реалистичен график за закриването и извеждането от експлоатация на К 1-4.

В резултат на дискусиите на високо ниво между Комисията и българските власти и новият мандат от Българското Народно Събрание, даден на българското правителство във връзка с въпроса за Козлодуй в началото на ноември, на 29 ноември 1999г. по време на срещата между министър председателя Костов и комисаря Ферхойген в София бе постигнато споразумение за ранното закриване на реактори К 1-4. В тази връзка бе подписано Споразумение между комисаря и българския външен министър. Съгласно този документ, българското правителство напълно приема решенията на Европейския Съвет от Кьолн за важността от установяване на високи стандарти за ядрена безопасност в контекста на разширяването на Европейския съюз и декларира своята готовност за окончателното закриване на реактори 1-4 на АЕЦ Козлодуй във възможно най-ранни срокове. Реакторите 1 и 2 ще бъдат окончателно спрени преди 2003г. Окончателните дати за закриване на реактори 3 и 4 ще бъдат определени през 2002 г. в съгласие с Европейската Комисия и вземайки под внимание Споразумението за Фонд ядрена безопасност и други имащи отношение фактори. Тези дати ще бъдат преди предвидените понастоящем дати за закриване - съответно 2008 и 2010г. Разбирането на Комисията е, че окончателното спиране на тези реактори ще стане най-късно през 2006г.

Комисията приветства тези решения, които бяха приети като допълнителен знак за усилията на България за европейска интеграция и за изпълняване на условията за започване на преговорите за присъединяване, залегнали в Обобщения доклад от 1999 г. Тя също така отчете, че горепосочените дати за затваряне отговарят на един реалистичен график, който съответства на Споразумението по Фонд ядрена безопасност, както бе изискано от ЕС.

Вземайки под внимание финансовите последствия от ранното закриване, както и необходимостта от изграждането на конкурентен енергиен сектор, Комисията предложи в рамките на горепосочения документ многогодишен пакет от помощи за енергийния сектор на България. Този пакет включва:

А) Безвъзмездна помощ по програмата Фар в размер на 200 милиона евро за периода 2000 – 2006г. Предоставянето на втория транш от горепосочената сума ще бъде потвърдено от Комисията през 2002г., в зависимост от потвърждаването на споразумението относно датите за окончателно закриване на реактори 3 и 4. Тази помощ би могла да включва построяването на хранилище за радиоактивни отпадъци; други проекти за ядрена безопасност (включително по извеждането от експлоатация); мерки за подпомагане решаването на социалните последствия от закриването; мерки за подобряване на енергийната ефективност; мерки за модернизация на електрическия под-отрасъл; проекти за свързване на енергийни системи; проекти за околната среда, свързани с конвенционалния енергиен сектор, които не подлежат на финансиране от ISPA.

Б) Заем (Euratom) до 250 милиона евро за модернизацията и подобряване безопасността на реактори 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй, който да бъде подписан през 2000г.

Комисията пое инициативата да осигури допълнително финансиране през 2000 г. от международни финансови институции и други международни донори.

Елементите на Споразумението трябва да се разглеждат само в своята цялост. Българското правителство прие да изпълни всички съответни мерки, така че неговите решения, както и ангажиментите за помощ от страна на Комисията, да бъдат отразени в енергийната политика и планиране на страната.

От ноември 1999г. българските власти тясно сътрудничат с Комисията с цел изпълнение но Споразумението. Смесената Работна Група, създадена през март 1999 г., се срещна отново през февруари и юни 2000 г.

През юли 2000 г. българските компетентни власти, съвместно с Комисията, изработиха Работен план, който идентифицира дейностите, водещи до затварянето на реактори 1 и 2 до края на 2002г., включително и подробен график и разчети на свързаните с това разходи. “Стратегически план”, който поставя рамката на многогодишния пакет от помощи, определящ приоритетите и мерките и включващ индикативен списък на проектите, се подготвя от българските власти в сътрудничество с Комисията. Подготвителната работа за идентифициране и приемане на първите проекти в областта на извеждането от експлоатация, енергийната ефективност и институционалното изграждане са в етап на изготвяне.

Заемът Euratom от 212.5 милиона евро за модернизация, включително подобряване безопасността, на реактори К 5 и 6 бе подписан през май 2000г. Заемът и свързаните с него Гаранционни споразумения са в тясна зависимост от спазването от страна на България на ангажиментите по закриването на реактори 1 – 4.

Цялостната безвъзмездна помощ, заложена в Споразумението ще бъде насочена през Международен фонд за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, който се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Комисията пое инициативата за учредяването на такива фондове за АЕЦ Козлодуй, както и за Бохунице, Словакия и Игналина, Литва, за които са поети същите ангажименти за ранно спиране. Международния фонд за извеждане от експлоатация на мощности на АЕЦ Козлодуй бе създаден с решение на борда на директорите на ЕБВР през юни 2000г. Неговите Правила, приети по този случай, гласят, че финансирането се предоставя при условие, че България спази поетите ангажименти за спиране на К 1 – 4. Фондът се очаква да започне дейността си през ноември 2000г.

През изминалата година националният орган по ядрена безопасност бе усилен и бяха взети мерки за увеличаване на неговата независимост.

Обща оценка

Енергийният сектор на България се доминира от електропроизводството и представлява около 15% от БВП. Използването на енергия на глава от населението е от три до четири пъти по-високо от средното за ЕС. 70% от първичните енергийни източници за България се внасят. Местните енергийни ресурси се ограничават до водна енергия и залежи на въглища с ниско качество. Общият капацитет за производство на електроенергия надвишава нуждите на страната, но междусистемните връзки и проблемите на производствената неефективност ограничават възможностите за износ. Около 42% от производството на електроенергия се пада на АЕЦ Козлодуй. Капацитетът за транзит на газ и нефт е висок и се планира разширяване на възможностите.

Процесът по преструктуриране на енергийния сектор изживява подем. Завършването на този процес представлява основно предизвикателство и изисква решителни и постоянни усилия от страна на българските власти. Освен това е необходимо приемането на редица подзаконови актове.

Приоритетите от Партньорството за присъединяване, свързани с енергийния сектор и касаещи въвеждането на съответно законодателство, ценова политика и енергийна ефективност, са само частично изпълнени.

Независимо от наличието на ограничена по своя обем подготвителна дейност в областта на законовата рамка по отношение на законодателството на Европейския Съюз относно нефтените запаси, са необходими и следва да се планират значителни допълнителни мерки, в т.ч. по въпроса за достъпа до информация за наличните запаси (което все още се смята за държавна тайна). Едва сега се подготвя Закон за управлението на кризи, който предвижда създаването на Държавна агенция за управлението на запасите в съответствие със законодателството на Европейския Съюз.

В електроенергийния сектор има нужда от по-нататъшно развиване на законовата база, допълваща Закона за енергетиката и енергийната ефективност, за да се постигне съответствие на българското законодателство със законодателството на Европейския Съюз. Регулаторният орган следва да определи условията, на които трябва да отговарят привилегированите потребители. Докато цените бъдат либерализирани от 2002г., много е важно постепенното им привеждане в съответствие с разходите, както и поддържането на ценова прозрачност. Освен това трябва да бъде елиминирано кръстосаното субсидиране и да се потърси решение за растящия брой неплатени сметки. Въпреки че България е поела ангажимент за постепенно отваряне на пазара си на електричество, много е важно извършването на подготвителни стъпки в тази насока, включително усилия за осигуряване на пълна съвместимост с Европейската мрежа за обмен на електроенергия (UCTE). Държавната комисия за енергийно регулиране все още сериозно страда от липса на персонал и изпитва трудности при изпълнение на своите задачи. Усилването на нейния персонал и средства се счита за неотложен въпрос, не само във връзка с разширените отговорности по прилагането в крайна сметка на новите наредби за ценообразуване. Тя също така трябва да получи достатъчна независимост от външно влияние при извършването на своята дейност.

Що се отнася до газовия отрасъл, трябва да бъде приета необходимата подзаконова база за уреждане експлоатацията на тръбопроводите и достъпа на потребители, както и да се постигне нейното ефективно прилагане.

Независимо от някои окуражаващи стъпки в областта на енергийната ефективност, България все още няма активна и добре подкрепена с ресурси политика в тази насока. Агенцията за енергийна ефективност получи незначителна подкрепа.

В областта на ядрената безопасност, ангажиментите за ранно закриване на реакторите К 1 – 4, поети от българското правителство в Споразумението от ноември 1999г., отбелязват сериозна стъпка по пътя на България за присъединяване. Тези задължения представляват адекватен отговор на краткосрочен приоритет от Партньорството за присъединяване. Развитието от ноември 1999г. свидетелства, че е постигнат напредък по практическото прилагане на Споразумението, но са необходими по-нататъшни усилия за гарантиране, че спирането на реактори 1 и 2 до края на 2002г. ще стане при максимална безопасност и оптимални технически и икономически условия. Българските власти трябва също така да започнат да вземат всички необходими мерки, за да се стигне до задоволително решение през 2002г. за окончателно закриване на реактори 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй в съответствие със Споразумението.

Националният орган за ядрена безопасност, макар и да подобри в значителна степен своите възможности през последните години, се нуждае от още внимание и подкрепа, включително и със средства и ресурси.

Надлежно внимание трябва да се отдели на подготовката на въвеждането на защитните механизми на Euratom.

Каталог: dox
dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч
dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година
dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения
dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала
dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност
dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен
dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов”
dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic)

Изтегляне 2.16 Mb.

Сподели с приятели: