Доклад за 2000 г на Европейската Комисия за напредъка на българия

Глава 15: Индустриална политика

Индустриалната политика се ръководи до голяма степен от амбициозната програма за структурна реформа, подкрепена от международните финансови институции и ЕС. Индустриалната политика на правителството бе изложена в Националния план за развитие. Тя цели постигането на устойчив икономически растеж, завършване процеса на приватизация и преструктуриране, подобрена конкурентноспособност и развитие на малките и средни предприятия. Все пак не е ясно до каква степен тези намерения на индустриалната политика създават основата на оперативна рамка за решения в тази насока.

През 1999г. бе извършена най-голямата вълна от приватизацията до този момент. В края на 1999 г. процентът на приватизираните дълготрайни материални активи достигна 49% (увеличение от нивото от 30% през предходната година), а общият процент на приватизираните активи, с изключение на тези в инфраструктурата, се повиши до 78%. Все пак остава една трудна група от държавни предприятия конкретно в енергийния, транспортния и телекомуникационния отрасли. Процесът на приватизация в някои случаи все още страда от липса на прозрачност и някои от новите собственици на приватизирани предприятия са с недоказани управленски качества.

Налице е известен напредък в преструктурирането на стоманодобивния сектор, въпреки че този процес все още е незавършен. През 1999г. бяха продадени на частни инвеститори мажоритарни дялове в двата най-големи стоманодобивни завода, а третия завод остана държавна собственост, но се управлява с чуждестранно участие, съгласно контролиран от съда лизингов договор. Оздравителният план на най-големия завод предвижда значително намаляване на производството и персонала през следващите няколко години. Според властите нито един от тези заводи не получава държавна помощ, въпреки че завода, обявен в несъстоятелност (Стомана АД), продължава да регистрира значителни производствени загуби.

Факторът, който възпрепятства преструктурирането в другите отрасли е слабата финансова дисциплина в предприятията. Бяха предприети някои мерки за подобряване на законодателството, регулиращо продажбата на активи, за да се осигури ефективност и прозрачност на процедурите за ликвидация и несъстоятелност. Допълнителни усилия са необходими за повишаване на ефективността на тези процедури. Важно събитие от последните дванадесет месеца бе създаването, през декември 1999 г., на Министерството на икономиката чрез сливане на министерствата на промишлеността и на търговията и туризма. Министърът на икономиката е също така и Заместник министър-председател. Тази административна реформа, освен останалите неща, цели да придаде нов тласък на структурната реформа и приемането на единна индустриална политика, която се фокусира върху възможностите за и препятствията пред постигането на икономически растеж.

Обща оценка

Необходими са допълнителни усилия за установяването на последователна пазарно-ориентирана индустриална политика, която ще бъде в съответствие с концепциите и принципите на индустриалната политика на ЕС. Други области, които се нуждаят от по-нататъшен напредък, са подобряването на бизнес средата, процедурите за несъстоятелност и ликвидация, достъпът на предприятията до кредити и акционерен капитал. Систематичните и чести независими изследвания на бизнес средата ще спомогнат за идентифицирането на оставащите значими административни препятствия за развитието на бизнеса и частните инвестиции. Необходими са значителни усилия за подобряване на корпоративното управление, включително и стриктното въвеждане на международните, и тези на ЕС, счетоводни стандарти.

Важно измерение на индустриалната политика, което до този момент не е получило необходимото внимание, е наблюдението и контрола върху държавните помощи (вж. Глава 6: Конкуренция).

По отношение на административния капацитет, тъй като програмата за приватизация и преструктуриране наближава заключителния си стадий, новото министерство трябва да преориентира своята роля и да обучи служителите си с цел фокусиране все повече върху развитие и прилагане на активна и пазарно-ориентирана индустриална политика, създаваща подходяща бизнес среда и следваща подходящи регионални и отраслови стратегии. Това ще изисква министерството все повече да си сътрудничи с други министерства и да развива отношения и да се консултира с бизнес организациите от частния сектор.

Глава 16: Малки и средни предприятия

От последния доклад Правителството въведе редица важни мерки за да увеличи влиянието и резултатите на своята политика за МСП, включително и в сферата на административния капацитет.

По отношение на политиката по отношение на МСП, агенцията за МСП бе прехвърлена от Министерство на промишлеността към Министерския Съвет, който трябва да действа като отправна точка за координиране и насърчаване на политиките, свързани с МСП. Агенцията трябва да се възползва от това стратегическо решение, за да увеличи своето влияние. Агенцията започна изграждането на национална мрежа за подкрепа на МСП, включваща Евро-инфо центрове, Европейски иновационен център, регионални агенции за развитие, бизнес центрове и неправителствени организации.

За да се улесни достъпа на МСП до финансиране, започна своята дейност държавната Насърчителна банка, която се специализира в кредитиране на МСП. Редица инициативи, подкрепяни от различни донори, ще допълнят тази дейност.

Създаването на новото Министерство на икономиката през декември 1999г. трябва да даде нов тласък на усилията на правителството да подобри бизнес средата. Някои административни процедури вече бяха опростени; напр. всяка компания има сега само един идентификационен номер.

Обща оценка

Политиката на България по отношение на МСП е като цяло в съответствие с принципите и целите на политиката ЕС към предприятията.

Въпреки това България все още е необходимо да развива по-благоприятна бизнес среда за МСП. Трябва да бъде разработена и прилагана последователна стратегия за развитието на МСП. Правителството трябва да разрешава по по-систематичен и енергичен начин главните препятствия пред развитието на МСП, включително създаващите пречки аспекти на данъчния, регистрационния и лицензионния режими, липсата на бизнес експертиза сред управителите на МСП, ограничения достъп до финансиране при подходящи условия и корупцията в публичната администрация. Дефиницията на ЕС за МСП и особено аспектите, свързани с определенията за размера на микро-, малки и средни предприятия, трябва да бъдат въведени в българското законодателство за МСП.

Основният административен капацитет за прилагането на политиката за МСП е налице, но се изисква известно укрепване. Понастоящем Агенцията за МСП се нуждае от подходящо финансиране от националния бюджет, за да може да приведе в изпълнение съответната политика. Административният капацитет на Агенцията за МСП трябва да бъде засилен и националната мрежа за подкрепа на МСП се нуждае от по-нататъшно развиване и по-добра координация. Най-общо трябва да бъдат изградени по-активни консултативни връзки между публичния сектор и представителите на бизнеса.

Каталог: dox
dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч
dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година
dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения
dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала
dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност
dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен
dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов”
dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic)

Изтегляне 2.16 Mb.

Сподели с приятели: