Доклад за 2000 г на Европейската Комисия за напредъка на българия

Глава 13: Социална политика и заетост

По отношение на трудовото законодателство, не може да се отбележи прогрес в приемането на acquis.

По отношение на равнопоставеното третиране, налице са малко доказателства за конкретното прилагане на съществуващото законодателство. Междуведомствена работна група подготвя по-нататъшни законопроекти, включително и създаването на Национален съвет за равни възможности.

Напредък беше постигнат в областта на здравеопазването и безопасността, чрез приемане на законодателство, касаещо минималните изисквания за безопасност на работното място и за използването на работното оборудване. Все пак е необходима по-нататъшна законова рамка включително изпълняването на директивите за лично защитно оборудване, физични агенти, експлозивни атмосфери, както и на изменената наскоро директива за работно облекло. Бяха създадени Инспекторат за общата заетост при Министерство на труда и социалната политика, както и регионални инспекторати, чиято задача бе да действат като органи, които налагат изпълняването на трудовото законодателство и условията за безопасен труд. В допълнение бяха създадени някои секторни и регионални съвети за условията на труд, както и съществен брой фирмени комитети и групи за условията на работа.

Министерство на здравеопазването извършва значителна реформа на публичното здравеопазване, която се основава на демократизация и децентрализация. Броят на леглата в болниците бе чувствително намален чрез въвеждането на общо практикуващи лекари. Понастоящем се създава здравна застрахователна система на национално, регионално и местно ниво за да бъде въведено законодателството прието в тази сфера. Националният здравноосигурителен фонд управлява отношенията с лицата, които предоставят съответните услуги. През април 2000г. бе променен Закона за тютюневите изделия, който откри пътя за вторична нормативна база за поставянето на етикети на тютюневите продукти и за максималното съдържание на катран. България участва в програмите на Общността “Борба срещу рака” и “Предотвратяване на “СПИН” и изказа пред Комисията своето намерение да се присъедини към две други програми, а именно “Контрол върху здравето” и “Болести свързани със замърсяванията”.

България е ратифицирала Европейската социална харта (ревизиран вариант) на Съвета на Европа, която включва членове, свързани със социалния диалог. Все пак социалният диалог е все още слаб; Това се отнася особено до колективните права на договаряне на работниците от частния сектор. Не се забелязва промяна на корпоративно ниво, нито в публичния, нито в частния сектор (вкл. някои чужди компании), особено в малките и средни частни предприятия, където много често липсват индивидуални трудови договори, колективни такива и където не се заплаща извънредния труд. Един засилен социален диалог би спомогнал за намаляване на социалните напрежения, причинени от процеса на приватизация и преструктуриране.Чрез постановление на Министерския съвет от януари 2000г. бе създаден формален механизъм за консултиране със социалните партньори по отношение на преговорите за приемане, но този механизъм трябва да докаже своята ефективност. В допълнение все още има чести оплаквания за липсата на социален диалог в публичния сектор. Най-общо казано на отраслово ниво, развиването на автономен социален диалог и колективни договори трябва да извърви дълъг път преди ангажиментите на правителството в тази област да бъдат напълно реализирани и социалните партньори да приемат своята роля в отрасловия социален диалог на ниво ЕС.

Що се касае до политиката на заетост и трудов пазар, България започна процес за съвместен преглед на заетостта заедно с Европейската Комисия и подготвя Национален план за заетостта, който в голяма степен приема ръководствата за заетостта на ЕС. Това трябва да бъде дискутирано от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки, че регионалната структура бе подобрена със създаването на Съвети за регионална заетост (включително комисии по заетостта), необходими са по-нататъшни стъпки за ефективното децентрализиране, както и координиране на политиката на заетост, включително Службата за национална заетост. Необходими са по-чести обучения и преквалификации, както и програми за заетост, особено за групите от социално слаби хора, както и функционираща система за контрол и анализ за въздействието на мерките по отношение на трудовия пазар, които трябва да бъдат разработени, тъй като безработицата представлява един от основните проблеми на България. В същото време, главно поради липса на средства, делът от безработни обхванати от мерките за активен трудов пазар, както и броя безработни, получаващи социални помощи намалява. Социалният диалог и участието на неправителствените организации в тази област трябва да бъдат засилени. България все още се намира пред сериозни проблеми на трудовия пазар, където ръстът на безработните расте (17% през 1999г.).

Правомощията на Министерството на труда трябва да бъдат засилени във връзка с въвеждането на бъдещи мерки, свързани с Европейския социален фонд.

Въведена бе реформа в сферата на социалната защита. В началото на 2000г. бе създадена пенсионна система, включително задължителна публична пенсионна система, допълнителна задължителна пенсионна система, зависеща от размера на вноските на участниците и доброволна пенсионна система. Правилникът за задължително социално осигуряване, който влезе в сила през януари 2000 също цели постигането на единно социално осигурително администриране. Налице е хроничен недостиг на средства в областта на социалното застраховане, тъй като всичките три застрахователни фонда (фонд за социалноосигурителните данъци, националния здравноосигурителен фонд и фонд за професионална квалификация и безработица) са в състояние на дефицит.

Обща оценка

Необходими са ефективно функциониращи трудови и социални съдилища, за да се въведе законодателство за равни възможности и трудовото право. Принципите за компенсиране при условия на рисков труд, които не са в съответствие с acquis на ЕС, трябва да бъдат променени, като се търси подход за ограничаване на рисковете за здравето. Инспекторатът за обща заетост има нужда от по-нататъшно засилване. Социалните партньори трябва да бъдат въвлечени върху основата на по-структуриран начин; необходими са дейности за по-добро структуриране на социалния диалог на междинно ниво (отраслово, регионално) и по-добре да се подготвят партньорите на тези нива. Правителствените административни правомощия по отношение на социалния диалог трябва да бъдат засилени, особено на отраслово ниво, като например - насърчаване развитието на подходящи структури и контрол върху колективните договори и тяхното съдържание. Координацията между отделните министерства, както и административните правомощия при отношенията между националната и регионалната администрация, трябва да бъдат подобрени с оглед бъдещите ESF мерки.

Страната все още е изправена пред широка бедност. Решаването на този проблем не се подпомага от постоянно високите нива на безработица и от големия социално-осигурителен дефицит. Националният социално-осигурителен институт, който играе ключова роля в управлението на социално-осигурителните схеми, трябва да подсили своите административни структури и да създаде такива, които са необходими за координация на социалното осигуряване.

В сферата на публичното здравеопазване, правомощията на Министерство на здравеопазването в управлението и развитието на адекватна политика трябва да бъда подобрено. Трябва да бъдат увеличени средствата за публично здравеопазване, като по-нататъшното укрепване на финансово стабилен Национален здравно-осигурителен фонд е неразделна част за създаването на солидна осигурителна система. По-нататъшните мерки при въвеждането на изискванията за поставянето на етикети на тютюневите продукти и съдържанието на катран в цигарите трябва да бъде стриктно контролирано.

Трябва да бъде приет закон за равни възможности за работа за мъжете и жените. Не са изградени независими комисии, които да контролират развитието на политиката за създаване на равни възможности и борбата срещу расизма. Трябва да бъде въведена и приета законовата база, която съответства на Директивата на ЕС, базирана на член 13 на Договора за дискриминиране на основата на расов и етнически произход.