Доклад за дейността на на "билборд" ад, гр. София за финансовата 2011 г

СИСТЕМАТИЧНИ РИСКОВЕ

Общ макроикономически риск

Съгласно данни на Националния Статистически Институт, през декември 2011г. показателят на промишлеността се понижава с 4.1 пункта в сравнение с месец ноември. Това се дължи на увеличените запаси от готова продукция и неблагоприятните очаквания на мениджърите за производство през следващите три месеца.

През месец ноември 2011г. общия показател на бизнес климата се понижава с 2.1 пункта, спрямо нивото си октомври. Очакванията за развитието на бизнеса отново са негативни.

През септември, октомври и ноември 2011г., производствената активност се понижава с 10 пункта. Осигуреността на поръчки за чужбина също намалява за този период.

През ноември 2011 г., показателят, който отчита строителството регистрира последващо намаление от 2.5 пункта. Това се дължи на засилващия се песимизъм в очакванията на строителните предприемачи за развитието на строителния бизнес през следващите шест месеца.

През ноември съставният показател за бизнес климата в сектора на услугите също се понижава с 2.3 пункта, в сравнение с октомври.

Съгласно данни на Националния Статистически Институт, за първото тримесечие на 2011 г., безработицата е страната е 12 %, за второто тримесечие е 11.2 %, а за третото тримесечие на годината, размерът на безработицата е 10.2 %.

Положителна тенденция за 2011 г. регистрира износът на България за 2011 г. През 2011 г. спрямо 2010 г., износът на страната за трети страни се е увеличил с 24.4 % и надвишава 14.8 млрд. лева, а вносът се е увеличил с 19.2 % и възлиза на 18.6 млрд.лева.

Бизнес климат - общо

Бизнес климат в сектора на услугите

Систематичен кредитен риск

В сравнение с останалите страни в региона, кредитните агенции дават положителни оценки на страната ни по време на криза благодарение на стабилната фискална политика, структурните реформи и усилията положени от новото правителство.

В сравнение с останалите страни в региона, кредитните агенции дават положителни оценки на страната ни по време на криза благодарение на стабилната фискална политика, структурните реформи и усилията положени от новото правителство. Кредитните рейтинги на България зависят и от управлението на външния дълг, за което Министерството на финансите е насочило политиката си в следните области:

• 
  Контролиране размера, динамиката и обслужването на всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата, представляващи задължение за държавата и обхващащи вътрешния и външния държавен дълг;
  
• 
  Разработване и прилагане на политиката по управление на държавния дълг, чиято фундаментална същност цели осигуряване на безпрепятствено финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга при минимално възможна цена в средно- и дългосрочен аспект и при оптимална степен на риск;
  
• 
  Разработване и прилагане на емисионната политика, извършване на контрол върху сделките с ДЦК, издаването на разрешения за инвестиционно посредничество с ДЦК, както и провеждането на действия, насочени към развитието на ефективен, прозрачен и ликвиден местен пазар на държавен дълг;
  
• 
  Наблюдение обслужването на всички финансови задължения, за които е издадена гаранция от името и за сметка на държавата, както и обезпечаване на официалната информация за консолидирания държавен дълг, включващ държавния дълг, дълга на общините и на социалноосигурителните фондове;
  
• 
  Обезпечаване на необходимите предпоставки за ефективно функциониране на вътрешния дългов пазар, както и подпомагане институционалното развитие на финансовите пазари като цяло в страната, предвид предизвикателствата и изключителната приоритетност на тази област, предопределени от необходимостта за плавно интегриране на местния към европейския капиталов пазар;
  
• 
  Идентифициране и наблюдение на възможните рискове, които могат да възникнат при изпълнението на набелязаните стратегически цели;
  
• 
  Предприемане на адекватни и навременни действия за минимизиране и/или избягване влиянието на идентифицираните рискове, както и на потенциалните им негативни ефекти
  

Лихвен риск

Лихвеният риск е свързан с възможни, евентуални, негативни промени в лихвените нива, установени от финансовите институции в Република България.

На заседание проведено на 03.03.2011 г. Управителният съвет на Европейската Централна Банка взе решение да не променя основните лихвени проценти. Икономическия анализ на банката сочи завишена инфлация, главно поради поскъпване на суровините. Анализът също показва, че рисковете за прогнозата за динамиката на цените са възходящи, а базовият темп на нарастване на паричната маса остава умерен.

На свое заседание, проведено на 07.04.2011 г. Европейската Централна Банка увеличи основният лихвен процент в Еврозоната до 1.25 %.

На заседание, проведено в Хелзинки, на 05.05.2011 г. Управителният съвет на Европейската Централна Банка взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 1,25 %, 2,00 % и 0,50 %.

На заседание, проведено на 08.07.2011 г. Европейската Централна Банка повиши основната лихва по рефинансиране в Еврозоната с 25 пункта до 1.50 %.

На заседанията на Европейската Централна Банка, проведени съответно на 04.08.2011 г. и 08.09.2011 г. бяха приети решения лихвения процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 1,50 %, 2,25 % и 0,75 %.

На проведеното на 06.10.2011 г. заседание Европейската Централна Банка, Управителният съвет на банката прие решение да не променя основните лихвени проценти.

На заседание на Европейската Централна Банка, проведено на 03.11.2011 г.основната лихва в Еврозоната бе понижена с 0.25 процентни пункта до 1.25 %.

На проведеното на 08.12.2011 г. заседание на Европейската Централна Банка, основната лихва бе понижена с 25 базисни точки до 1 %. Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение бе понижен с 25 базисни пункта до 1.75 %, считано от 14 декември 2011 г. От същата дата бе понижен и лихвеният процент по депозитното улеснение с 25 базисни пункта до 0.25 %.

Съгласно данни на НСИ, годишната инфлация за 2011г.(декември 2011г. в сравнение с декември 2010 г. ), измерена чрез ИПЦ е 2.8 %, като регистрира намаление с 1.7 процентни пункта в сравнение с декември 2010 г. За периода 2000 г. – 2011 г. , най-ниската годишна инфлация (0.6 %) е измерена през 2009 г., а най-високата (12.5 %) през 2007 г.

Според данни на Националния статистически институт индексът на потребителските цени за месец Януари 2011 г. спрямо Декември 2010 г. е 100.5 %, т.е. месечната инфлация е 0.5 %.

Индексът на потребителските цени за Февруари 2011 г. спрямо Януари 2011 г. е 100.6 %, т.е. месечната инфлация е 0.6 %.Според данни на Националния Статистически институт инфлацията в страната през месец Март 2011 г. отново е в размер на 0.6 %

Индексът на потребителските цени за месец Април 2011 г. спрямо Март 2011 г. е 100.2 %, т.е. месечната инфлация е 0.2 %. Инфлацията от началото на годината (април 2011 г. спрямо декември 2010 г.) е 2.7 %, а годишната инфлация за април 2011 г. спрямо април 2010 г. е 4.6 %.

Индексът на потребителските цени за месец май 2011 г. спрямо април 2010 г. е 100.0 %, т,е месечната инфлация е 0.0 %. Инфлацията от началото на годината (май 2011 г. спрямо декември 2010 г. ) е 2.6 %, а годишната инфлация за май 2011 г. спрямо май 2010 г. е 4.8 %. Средногодишната инфлация за периода юни 2010 г. май - 2011 г. спрямо юни 2009 г.- май 2010 г. е 4.0 %.

Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за юни 2011 г. спрямо май 2011 г. е 99.1%, т.е. месечната инфлация е минус 0.9%. Индексът на потребителските цени за юли 2011 г., спрямо юни 2011 г. е 100.0 %, т.е. месечната инфлация е 0.0 %. Инфлацията от началото на годината (юли 2011 г. спрямо декември 2010 г.) е 1.8 %, а годишната инфлация за юли 2011 г. спрямо юли 2010 г. е 4.4 %.

Средногодишната инфлация за периода август 2010 г. – юли 2011 г. ,спрямо периода август 2009 г. – юли 2010 г. е 4.4 %.

Индексът на потребителските цени за месец август 2011 г. спрямо юли 2011 г. е 99.7 %, т.е. месечната инфлация е минус 0.3 %. Инфлацията от началото на годината ( август 2011 г.- декември 2010 г. ) е 1.5 %, а годишната инфлация за август 2011 г. спрямо август 2010 г. е 4.1 %.

Средногодишната инфлация за периода септември 2010 г. – август 2011 г. спрямо периода септември 2009 – август 2010 г. е 4.5 %.

Индексът на потребителските цени за октомври 2011 г., в сравнение със септември 2011 г.е 100.8 %, т.е. месечната инфлация е 0.8 %. Инфлацията от началото на годината (октомври 2011 г. спрямо декември 2010 г.) е 2.3 %, а годишната инфлация за октомври 2011г. спрямо октомври 2010 г. е 3.5 %.

Съгласно данни на Националния Статистически Институт, индексът на потребителските цени за месец ноември 2011 г., спрямо октомври 2011 г. е 100.3 %, т.е месечната инфлация е 0.3 %. Съгласно данни на НСИ, Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за декември 2011 г. спрямо ноември 2011 г. е 100.1%, т.е. месечната инфлация е 0.1%.

Нестабилност продължава да създава липсата на конкретно приложение на мерките, които ще доведат до справяне на правителството с последиците от финансовата криза, както и до спазване на основните изисквания на Европейския съюз относно прозрачност при разходването на публични средства, борбата с корупцията, независимостта и ефективност на съдебната система. Неспазването на поставените от ЕС изисквания би могло да доведе до задействане на предпазни клаузи и последващо отклоняване и/или намаляване на средствата от Евро фондовете.

Политическият риск ще се увеличи в случай, че правителството не успее да предприеме адекватни мерки за ограничаване на негативните последици на финансовата и икономическа криза в страната.

Други фактори, които също влияят на този риск, са евентуалните законодателни промени и в частност тези, които касаят стопанския и инвестиционния климат в страната.