Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие



страница2/17
Дата30.07.2018
Размер2.8 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Източник: Евростат
Отчетените стойности на показателя брутна добавена стойност за 2009 г. показват нарастване за Югозападния район като част от общата тенденция на нарастване за страната, като следва да се отбележи, че нарастването за района – 4,7% е по-високо от това средно за страната – 2%. Същевременно и темпът на нарастване на годишна база спрямо 2008 г. е значително по-нисък в сравнение с периода преди 2009 г. За сравнение регистрираният ръст на БДС на Югозападен район за 2008 г. на годишна база спрямо предходната 2007 г. е 15,7%, а за страната - 14,2%. И през 2009 г. ЮЗР запазва водещото си място сред районите от ниво 2, като създава 47,7% от брутната добавена стойност за страната (нарастване с 1,4% в сравнение с предходната година).

Приносът на Югозападния район в брутната добавена стойност на страната по икономически сектори през 2009 г. се отличава с доминиращ дял на района в сектора на услугите - 53,9 % (2008 г. – 53,3%), индустриален дял - 40 % (2008 г. – 38,8%), равняващ се на повече от една трета от съвкупната добавена стойност в сектора за страната и сравнително ниска добавена стойност в аграрния сектор - 14,6 % (2008 г. – 15,5%).


Таблица 3. Брутна добавена стойност 2008 - 2009 г.

Район, област

БДС (млн.лв.)

2008 г.

БДС (млн.лв.)

2009 г.

БДС по икономически сектори (млн.лв.)

2008 г.

2009 г.

Аграрен

Индустрия

Услуги

Аграрен

Индустрия

Услуги

БЪЛГАРИЯ

57 732,8

58 695,5

3 990

17 558

36 185

2 8 41,3

18 394,5

37 459,7

Северозападен

4 534,8

4 307,6

669

1 452

2 415

512,2

1 361,1

2 497,3

Северен централен

4 831,8

4 749,3

598

1 511

2 723

437,8

1 637,2

2 674,3

Североизточен

6 474,6

6 221,1

579

2 041

3 854

446,0

1 782,7

3 992,5

Югоизточен

7 034,0

7 137,4

551

2 845

3 638

415,1

3 079,0

3 643,2

Южен централен

8 145,0

8 240,1

975

2 889

4 281

615,7

3 156,8

4 467,6

Югозападен

26 713

27 977,1

618

6 820

19 275

414,4

7 377,7

20 184,9

Благоевград

1 705,0

1701,5

264, 0

608,3

832,6

172,7

666,0

862,8

Кюстендил

677,1

627,4

85,0

229,8

362,3

49,9

209,1

368,4

Перник

1 167,2

625,0

58,7

761,2

347,3

37,3

233,9

353,9

София

1 498,8

2086,1

141,4

727,5

629,9

104,8

1 325,7

655,6

София (столица)

21 664, 7

22937,1

68, 7

4 493,4

17 102,6

49,8

4 943,1

17 944,3

Източник: Национелен статистически институт
Структурата на брутната добавена стойност в Югозападния район се характеризира със силен превес на сектора на услугите, където се формира 72,1% дял от съвкупната добавена стойност в района през 2009 г. (70,5% през 2008 г.) В сектора на индустрията се произвеждат 26,4% от регионалната добавена стойност (25,5% за 2008 г.), а приносът на сектора на селското и горско стопанство е само 1,5% - най-нисък от всички райони от ниво 2 (2,3% за 2008 г.) В разпределението на БДС на Югозападния район по икономически сектори се наблюдават характерните особености за развитите в икономическо отношение региони в ЕС - значителен дял на сектора на услугите, следван от дела на индустрията и нисък дял на аграрния сектор, което в значителна степен доближава Югозападния район до потенциала, необходим за справяне с конкурентния натиск в ЕС. Това се дължи на значителния принос на област София (столица), която дава 89 % от дела на услугите в ЮЗР. При разпределението на отделните дялове (аграрен, индустрия, услуги) в структурата на БДС по области в ЮЗР се наблюдават значителни вътрешнорегионални различия, представени в следната фигура:
Фигура 1. БДС на областите в ЮЗР за 2009 г. по сектори



Източник: Национален статистически институт
Тенденцията за нарастване на обема на преките чуждестранни инвестиции в страната през периода 2007-2008 г., характерна както за Югозападния район, така и за страната като цяло, е прекъсната през 2009 г. вследствие на започналата икономическа криза. През 2009 г. ПЧИ на ЮЗР намаляват с 58,4% на годишна база спрямо 2008 г., а на страната средно – със 68,7%. През 2010 г. негативната тенденция на намаление по този показател в ЮЗР продължава - 58,5% на годишна база спрямо 2009 г. Чистата стойност на направените ПЧИ в ЮЗР за 2010 г. е едва 422 623,3 хил. евро (за сравнение за 2009 г. възлиза на 1 019 360 хил. евро и 2 448 544 хил. евро за 2008 г.) За разлика от ЮЗР през 2010 г. (спрямо предходната година) за страната средно се регистрира увеличение на ПЧИ с 33,1%. Това се дължи предимно на приноса на Южен централен и Югоизточен район, където размерът на преките чуждестранни инвестиции през 2010 г. на годишна база се увеличава съответно 8 пъти и 3 пъти. По-слабо увеличение на ПЧИ за 2010 г. на годишна база е характерно и за Северозападен и Северен централен район. Единствено в Серероизточен район (заедно с ЮЗР) размерът на ПЧИ за 2010 е по-малък от този за 2009 г.

Въпреки отрицателната тенденция на намаление на ПЧИ в ЮЗР, и през 2010 г. районът запазва водещото си място в структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната по райони от ниво 2 с относителен дял от 64,6% от всички ПЧИ за България (за сравнение дела през 2009 г. е 67,9%). Това се дължи на област София (столица), чиито стойности за периода 2008-2010 г. надминават останалите пет района от ниво 2, взети заедно. В случай че за целите на анализа направим съпоставка на ЮЗР с другите райони от ниво 2 в страната по показателя ПЧИ, като изключим стойността на област София (столица) с цел игнориране влиянието на столичния град върху икономическото развитие на района, мястото на ЮЗР в структурата на разпределение на ПЧИ в страната (със стойност от 1 828 677,8 хил. евро ПЧИ с натрупване за 2010 г.) няма да е челно, а трето – след Югоизточен и Североизточен район. В такъв случай относителният дял на ПЧИ, привлечени в ЮЗР от всички ПЧИ за страната за 2010 г. ще възлиза на 8,3%, а делът само на област София (столица) на 56,4% (12 466 818,5 хил. евро ПЧИ с натрупване за 2010 г.)



На междуобластно ниво в ЮЗР по показателя ПЧИ се наблюдават значителни различия. Тенденцията на намаление на ПЧИ за 2010 г. в областите София (столица) и Благоевград се запазва. Минимално увеличение се наблюдава при областите Кюстендил и Перник. По-значително увеличение се регистрира при Софийска област, където нарастването на ПЧИ за 2010 г. на годишна база е над 2 пъти.
Таблица 4. Преки чуждестранни инвестиции с натрупване за периода 2007-2010 г. (в хил. евро)

Район, област

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

БЪЛГАРИЯ

15 167 125

19 185 003

20 441 581

22 114 446,3

Северозападен район

425 802

500 961

495 574

512 142,0

Северен централен район

437 293

797 174

759 508

815 908,1

Североизточен район

1 460 035

2 053 309

2 083 919

2 102 923,2

Югоизточен район

1 472 216

1 639 288

1 857 192

2 728 916,2

Южен централен район

966 811

1 340 758

1 372 515

1 659 060,5

Югозападен район

10 404 969

12 853 513

13 872 873

14 295 496,3

Благоевград

134 446

215 233

252 672

251 985,2

Кюстендил

15 671

19 990

15 960

16 046,4

Перник

232 106

283 712

240 148

240 797,6

София

799 997

662 669

815 676

1 319 848,6

София (столица)

9 222 748

11 671909

12 548 417

12 466 818,5

Източник: Национален статистически институт
През 2010 г. броят на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в Югозападен район се е увеличил минимално – с 0,7% спрямо 2009 г. и възлиза на 135 114 бр. (за сравнение увеличението за 2009 г. е с 29,4% спрямо 2008 г.) Обратна е тенденцията за страната, където отчитаме намаление на броя на предприятията с 1300 – с 0,4% спрямо 2009 г. (за сравнение през 2009 г. спрямо 2008 г. увеличението за страната е 19,6%). Минималното увеличение на броя на предприятията в ЮЗР се дължи на нарасналия брой на микро фирмите (до 9 заети) с 1884 броя или с 1,5% спрямо 2009 г. (за сравнение за 2009 г. спрямо 2008 г. увеличението е с 33%.) При всички останали предприятия в ЮЗР отчитаме, макар и малко, намаление. И през 2010 г. най-голяма концентрация от всички предприятия се получава в ЮЗР в сравнение с останалите райони от ниво 2 в страната – 36,8%.
Таблица 5. Брой на нефинансовите предприятия по групи според броя на заетите в тях лица за периода 2005-2010 г.

Големина на предприятията

Предприятия

(брой)

Година

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

БЪЛГАРИЯ

252 519

257 950

283 444

307 831

368 229

366 929

Микро фирми (до 9)

225 222

228 039

251 834

273 853

335 929

337 147

Малки фирми (10-49)

21 949

24 125

25 472

27 559

26 463

24 368

Средни фирми (50-249)

4 576

4 980

5 309

5 573

5 071

4 662

Големи фирми (250+)




806

829

846

766

752

Югозападен район

73 886

74 319

92 829

103 680

134 146

135 114

Микро фирми (до 9)

64 501

63 994

81 588

9 1403

121 846

123 730

Малки фирми (10-49)

7 478

8 225

8 950

9 821

9 974

9 223

Средни фирми (50-249)

1 616

1 794

1 950

2 104

1 999

1 836

Големи фирми (250+)




306

332

352

327

325

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница