Таблица 13: Коефициент на заетост на населението на 15 и повече навършени години през периода 2009-2014 г. (%)

Коефициентът на заетост на населението на 55-64 години за 2014 г. е най-висок в ЮЗР (55,0 %), а най-нисък в СЗР (44,2 %). Стойността му за Северния централен район е 45,6 %, по-ниска от средната за страната (50,0 %) и спрямо 2013 г. се увеличава с 4,0 процентни пункта. Най-висока е заетостта в област Габрово (52,5 %), а най-ниска – в област Разград (40,3 %).

По данни на НСИ, през периода 2007-2011 г. като цяло се наблюдава стабилна тенденция на намаление на относителния дял на лицата на възраст 18-24 навършени години, рано напуснали образование и обучение (цел на стратегия „Европа 2020”) – от 14,9 % през 2007 г. до 11,8 % през 2011 г. През следващите две години делът на преждевременно напусналите училище се запазва на равнището от 12,5 %. По данни на ЕВРОСТАТ, през 2014 г. стойността на показателя за България е 12,9 %, или с 0,4 процентни пункта по-висока спрямо нивата от 2012 г. и 2013 г. и с 1,8 процентни пункта по-висока от средната стойност за ЕС-28 (11,1 %).

Според Евростат, през 2014 г. делът на лицата на възраст 18-24 г., преждевременно напуснали образователната система за Северния централен район е 17,9 % (на предпоследно пето място в страната) и се увеличава с 2,0 процентни пункта спрямо 2013 г. (15,9 %). През същия период, по-високи стойности на показателя са отчетени и в Северозападния (с 2,6 п.п), Североизточния (с 2,0 п.п.) и Югозападния райони (с 1,1 п.п.), а по-ниски – в Югоизточния (с 3,0 п.п.) и Южния централен райони (с 2,0 п.п.).

По данни на ЕВРОСТАТ, делът на 30-34-годишните със завършено висше образование (цел на стратегия „Европа 2020”) през 2014 г. в страната продължава да нараства, достигайки 30,9 %. Въпреки това, България е с по-нисък дял на завършилите висше образование сред хората на възраст 30-34 г. от средния за ЕС-28 (37,9 %), но с по-висок дял от страни като Чехия (28,2 %), Словакия (26,9 %), Малта (26,6 %), Румъния (25,0 %) и Италия (23,9 %). Независимо, че тенденцията на нарастване се запазва за втора поредна година, стъпката на нарастване намалява от 2,5 процентни пункта за периода 2012-2013 г. на 1,5 процентни пункта за периода 2013-2014 г.

През 2014 г. делът на 30-34 годишните със завършено висше образование в пет от районите от ниво 2 в страната се увеличава спрямо 2013 г., с изключение на Югоизточния район, където намалява на 23,1 %, т.е. с 3,0 процентни пункта. През 2014 г. най-висок е относителният дял на 30-34-годишните с висше образование в Югозападния район (43,0 %), а най-нисък – в Северния централен район (21,7 %).

За изчисляване на комбинирания показател „население в риск от бедност или социално изключване” (включен в стратегия „Европа 2020”) се използват индикаторите: лица, живеещи в риск от бедност след социалните трансфери; лица, живеещи в материални лишения и лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност.

Броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване в 28-те държави-членки на ЕС, се увеличава от 118 007 хил. лица през 2010 г. на 122 897 хил. лица през 2013 г.

През 2013 г. близо половината от населението на България – 3 493,4 хил. лица (48,0 %) е в риск от бедност или социално изключване и спрямо 2012 г. намалява със 127,7 хил. лица или с 1,3 процентни пункта. По този показател България е на първо място в ЕС-28, следвана от Румъния (40,4 %) и Гърция (35,7 %). Най-нисък дял на хората, застрашени от бедност или социално изключване е регистриран в Чехия (14,6 %), Холандия (15,9 %) и Финландия (16,0 %). Относителният дял на жените (49,4 %) продължава да е по-голям от този на мъжете (46,5 %). През периода 2007-2013 г. в дела на лицата в риск от бедност или социално изключване се наблюдава тенденция на намаление от 60,7 % на 48,0 %, като най-нисък е този дял през 2008 г. (44,8 %).

Понастоящем над половината от населението на Североизточния (54,2 %), Южния централен (52,3 %), Северозападния (51,5 %) и Югоизточния (50,7 %) райони живее в риск от бедност или социално изключване. Най-нисък е този дял в Югозападния район (40,1 %) и Северния централен район (47,2 % и спрямо 2012 г. намалява с 6,2 %).

Във вътрешнорегионален план през 2013 г. най-висок относителен дял на лицата в риск от бедност или социално изключване е отчетен в областите Разград (60,1 %) и Велико Търново (55,4 %), дял надвишаващ средния за България (48,0 %), а най-нисък – в област Русе (36,5 %).

По данни на Евростат, и през 2014 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица на населението на 15-64 навършени години в България (11,5 %) и е по-висок от средния за ЕС-28 (10,3 %).

През 2014 г. в почти половината от държавите-членки на Европейския съюз средногодишният коефициент на безработица намалява спрямо предходната 2013 г. Най-голямо намаление се наблюдава в Португалия (с 2,3 процентни пункта) и Унгария (с 2,2 процентни пункта). Делът на безработицата се увеличава единствено в Малта (с 1,0 процентни пункта), Италия (с 0,6 процентни пункта), Финландия, Кипър, Австрия, Нидерландия и Белгия.

По данни от Наблюдението на работната сила, безработицата по райони също се отличава със значителна диференциация. За 2014 г. най-голям е броят на безработните в Югозападния район (95,9 хил. души), следван от Южния централен район (82,0 хил. души) и Североизточния район (56,3 хил. души). С по-нисък от средния за страната (11,4 %) коефициент на безработица за 2014 г. е само Югозападният район с 8,9 %.

Наблюдаваните през последните години значителни регионални различия в равнището на безработица се запазват, като продължава да нараства за пета поредна година (с 2 процентни пункта през 2014 г.) разликата между максималното (за област Видин) и минималното (за област София-град) средномесечно равнище на безработица. През 2014 г. разликата между стойностите в равнището на безработица за тези области е 20,6 процентни пункта, при 18,6 процентни пункта през 2013 г. за същите области.

В 11 области през периода януари-септември 2014 г. средномесечното равнище на безработица намалява спрямо същия период на 2013 г. Най-съществен спад се отчита в областите Кюстендил (с 0,9 п.п.), Русе (с 0,6 п.п.), Пазарджик и Ямбол (с по 0,5 п.п.), Пловдив, София-град и Търговище (с по 0,4 п.п.) и по-малък спад в областите Велико Търново (с 0,3 п.п.), Габрово (с 0,2 п.п.), Бургас и Кърджали (минимално – с по 0,1 п.п.). В 15 области на страната равнището на безработица нараства спрямо деветте месеца на 2013 г. Най-голям ръст се отчита в областите Враца (с 1,9 п.п.), Видин (с 1,6 п.п.) и Монтана (с 1,5 п.п.). В 2 области равнището на безработица остава непроменено – Разград и Стара Загора.

През периода 2009-2013 г. се наблюдава устойчива тенденция на нарастване на средногодишния коефициент на безработица в страната, но през 2014 г. той намалява.

По данни на НСИ, през 2014 г. коефициентът на безработица за България е 11,4 %, или с 1,5 процентни пункта по-нисък от този за 2013 г.

През 2014 г. най-висок е относителният дял на безработица в Северозападния район – 14,2 %, а най-нисък в Югозападния район – 8,9 %.

В Северния централен район коефициентът на безработица през 2014 г. е 13,2 % (бележи спад спрямо 2013 г. с 2,1 п.п.) и продължава да е по-висок от средния за страната (11,4 %).

Висшето образование в Северния централен район е много добре развито. В района функционират 5 висши училища, от които 3 са в област Велико Търново (2 в гр. Велико Търново и 1 в гр. Свищов) и по едно в областите Русе (гр. Русе с филиали в гр. Разград и гр. Силистра) и Габрово (гр. Габрово). По данни на НСИ, през учебната 2014/2015 г. броят на университетите и специализираните висши училища в СЦР не се променя. Общият брой на студентите, които се обучават в района възлиза на 43 588 бр., което е със 113 бр. (0,26 %) по-малко в сравнение с учебната 2013/2014 г.