Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

„Водата ще бъде по-важна от петрола през идващото столетие”. Тези думи са провокирани от факта, че водните нужди на човечеството нарастват с всеки изминал ден, а качеството на водите се влошава и запасът от водни ресурси намалява. Ситуацията у нас не е по-различна и през последните години учените непрекъснато алармират за настъпваща водна криза. Антропогенното въздействие предизвиква количествено изтощаване и замърсяване на водните ресурси. Водният проблем не може да бъде преодолян напълно, но има начин да бъде смекчен чрез разумно използване и контрол на водите и водните ресурси, които са използваемата част от природните води на определена територия в зададен интервал от време. Формират се предимно от валежите и се проявяват като повърхностни и подземни води.

Съгласно Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2012 г. спрямо други европейски страни България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Водните ресурси в България се формират от оттока на вътрешните реки, подземните води и част от водите на р. Дунав. Тяхното опазване, рационално използване и управление е от жизнено важно значение за бъдещото устойчиво развитие на страната.

Пресните водни ресурси на България се оценяват на 105,45 млрд. m3 годишно, включително ресурса на р. Дунав и се разпределят неравномерно на територията на страната. Преобладаващата част от тях се формират от външен приток (84%), както на повечето страни от Дунавския басейн. Освен това, характерни за страната са големите разходи на валежи за изпарение (78%).

Пресните водни ресурси на България са около 14 хил. m3/год. средно на човек (включително ресурса на р. Дунав), което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Независимо от това, определени райони на страната може да изпитват недостиг на вода, поради неравномерното териториално разпределение на ресурсите.

Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,3% от населението (2012 г.). След 2000 г. относителният дял на населението на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода бележи тенденция на намаление и през 2010 г. спада до 1%. След този период се регистрира нарастване - от 3% за 2011 г. на 4,5% през 2012 г. Най-засегнато през 2012 г. е населението в поречията на Вит и Осъм, в които на сезонен режим е съответно 76% и 55% от населението.

Общественото водоснабдяване (ВиК) е с относително малък дял във водовземането (средногодишно 16% от иззетите пресни води, 2000-2012 г.), но е във фокуса на вниманието, тъй като осигурява питейна вода на 99% от населението на страната. За периода 2000-2011 г. иззетата вода за питейно-битово водоснабдяване постепенно намалява, през относително сухата 2011 г. достига най-ниското равнище (917 млн. m3), а през 2012 г. – нараства с близо 2%. Язовирите осигуряват средногодишно около 46% от необходимите ресурси, а подземните водоизточници - 48%. Източнобеломорският район разчита главно на подземни водоизточници, които обезпечават близо 84% от необходимите ресурси (2012 г.).

България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек поради значимите водни обеми за охлаждане в енергетиката. Средногодишно 60% от общото водовземане в страната са води, иззети за охлаждащи процеси в енергетиката.

Северозападният район по степен на изграденост на водоснабдителна мрежа е с дял на водоснабденото население 99.5% за 2012 г. при среден показател за страната 99.3% (НСИ).

На основание действащата нормативна уредба в областта на водите и в рамките на териториалния обхват, РИОСВ – Плевен осъществява превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи отпадъчни води. През годината е проведен контрол по изпълнение на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води, съгласно Закона за водите и комплексните разрешителни издадени по реда на ЗООС, състоянието и правилната експлоатация на селищни пречиствателни станции и пречиствателни съоръжения за отпадъчни води. Направени са 145 бр. проверки, от които 98 планови и 47 извънредни проверки. Взето е участие в 45 бр. комплексни проверки по повече от един компонент или фактор на околната среда и в 14 бр. проверки на инсталации с комплексно разрешително. Извънредните проверки са във връзка с постъпили сигнали – 23 броя, жалби – 4 броя, последващ контрол – 3 броя и по друга причина – 17 броя, от които: пломбиране савак авариен канал на ПСОВ - 4 броя, за налагане, намаляване, прекратяване на санкции по чл.69 от ЗООС - 9 броя и др. Проверени са 108 обекта, заустващи отпадъчни води в повърхностни водни обекти. По поречия обектите са разпределени както следва: поречие Вит - 35 броя, поречие Осъм - 38 броя, поречие Искър - 24 броя, в участъка от р. Видима (поречие Янтра) - 7 броя, в участъка от р. Дунав – 4 броя.

Състоянието на повърхностните и подземни води е добро. Програмите за мониторинг на повърхностни и подземни води се изработват и предлагат за утвърждаване от басейновите дирекции. Контролната дейност по водите се осъществява по поречия. В обхвата на инспекцията са поречие Вит, поречие Осъм, част от поречие Искър, участък от р. Видима (поречие Янтра), участък от р. Дунав.

Във водосбора на река Вит са разположени 15 пункта за мониторинг, от които 6 са референтни места. Освен качеството на водата в реката се наблюдават и 3 големи

язовира - яз. Горни Дъбник, яз. Сопот и яз. Телиш.

На пункта при гр. Гулянци - устие р. Вит, преди вливане в р. Дунав, се анализират всички основни физикохимични показатели и специфични замърсители. Анализите показват подобряване на качеството на водата в този пункт, като при биогенните замърсители се наблюдава тенденция към намаляване. В този участък на реката са установени отделни високи концентрации на алуминий над СГС за качество. Други специфични замърсители над нормата не са отбелязани.

За подобряване качеството на информацията през 2013 г. се възстановиха стари пунктове по основното течение на реката, а именно - р. Вит след с. Ясен, р. Вит при с. Торос. Резултатите от мониторинга сочат трайно замърсяване с нитрати и фосфати във местата натоварени със земеделски дейности. Няма замърсяване след пункта при с. Торос. Най-тежки замърсявания в поречие Вит са установени в пункта на р. Тученица, приток на р. Вит. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част на Плевен, през отливните канали на някои дъждопреливници, в реката се заустват непречистени води. Това е и една от основните причини за лошия статус на р.Тученица.

На р. Бели Вит, над с. Рибарица се намират две речни водохващания, които осигуряват водоснабдяването на с. Рибарица, м. Васильово и гр. Тетевен. Същите са част от адаптираните ежегодни програми за мониторинг на повърхностни води в защитени територии предназначени за ПБВ. През 2013 г. са категоризирани с категория А2, а в 2012 г. с - А1.

Осреднените годишни стойности от анализа на всички показатели, определящи качеството на водата в язовирите Горни Дъбник и Телиш са добри. Такива са били и в предходни години.

Качеството на водите на р. Осъм и притоци се наблюдава чрез пунктове, които в националната програма за мониторинг за 2013 г. са 12 бр., спрямо 10 бр. за 2012 г. Причина за това е препоръка на ЕК за повишаване пунктовете за мониторинг, съобразно гъстотата на речната мрежа.

За оценка качеството на водите на р. Осъм при устие, преди вливане в р. Дунав са обработени резултатите от мониторинга при с. Черковица. Анализа на биогенните показатели, сочи влошаване на състоянието. Измерени са по-високи стойности по показателите общ азот, азот амониев и азот нитратен в сравнение с 2012 г. За пълна картина на качеството на водата в поречието, в този пункт има планиран пълен мониторинг на приоритетни вещества, както и на някои специфични замърсители. Не са установени превишения на концентрациите на тежки метали, пестициди и индустриални замърсители в наблюдаваните приоритетни вещества в последните две години.

Други пунктове на р. Осъм са: след с. Обнова, при с. Изгрев, след гр. Левски, след гр. Ловеч, след гр. Троян. При първите два пункта, качеството на водата се запазва – по показателите азот амониев и азот нитратен са установени концентрации над стойностите за умерено състояние. След въвеждане в експлоатация на ПСОВ гр. Троян и гр. Ловеч има подобрение на качеството на водата, но се отчитат концентрации по- високи от тези за умерено състояние на определения тип по показателите общ азот и общ фосфор. По тази причина е необходимо да се изгради допълнително стъпало за отстраняване на азот и фосфор на ПСОВ Ловеч. През последните две години са измерени наднормени концентрации на манган. Не са установени други замърсявания с органични замърсители или тежки метали.

Пунктове за мониторинг на притоците на р. Осъм, са: на р. Ломя - пункт при с. Варана, на р. Шаварна - преди вливане в р.Осъм, на р. Маарата - при с. Крушуна, референтен пункт за тип R15 карстови води, на р. Пордимска бара и река Берница - преди вливане в Осъм. Последните са обособени през 2013 година. Анализите за качеството на водата на река Ломя, показват подобряване на състоянието. Стойностите на показателите отчитащи биогенното замърсяване са по-ниски в сравнение с 2012 г., но все още не отговарят на изискванията за добро състояние, по показателите общ азот

и нитрати. Новите пунктове за 2013 г. на р. Берница и р. Пордимска бара със своите анализи са необходими за определяне границите на новите водни тела по типологията от 2010 г. Двете реки са доста замърсени – натоварват се с отпадъци. Окончателния резултат, т.е. оценката за състоянието ще се докладва с втория план за управление на речните басейни. Река Маарата за 2013 г. се оценява в добро екологично състояние.

Река Искър се образува от реките Черни, Леви и Бели Искър. На територията на РИОСВ Плевен има 5 пункта за мониторинг, които са включени в националната програма за контролен и оперативен мониторинг. Това са пунктове разположени до устието на реката, преди вливане в р. Дунав - при с. Гиген и Оряховица, на притоците: р. Гостиля – 1 пункт и р. Златна Панега – 2 пункта.

На устие р. Искър водите са с качествени показатели, различни от референтните стойности за добро състояние по отношение на БПК5 и биогенни замърсители – висока концентрация на общ азот, азот амониев, азот нитратен и фосфор от ортофосфати (PO4-P). Измерени са над стандарта за качество високи стойности на разтворен алуминий. Същият проблем се наблюдава и в Дунавските пунктове за мониторинг. В пунктовете при с. Гиген и Оряховица се анализират и голяма група приоритетни вещества. От резултатите от анализа не се констатира превишение на EQS за 2012 г. и 2013 г.

Река Златна Панега – десен приток на р. Искър е с 2 пункта за мониторинг: при извора - референтен пункт за тип R 15 карстови води и при вливане на р. Златна Панега в р. Искър. Няма промяна в резултатите от 2012 г. и 2013 г. Запазва се доброто състояние по отношение на кислородните показатели, биогенните вещества и специфичните замърсители. Не са анализирани приоритетни вещества. За пункта при карстовият извор екологичното състояние се запазва добро, за пункта при гр. Червен бряг се наблюдава влошаване на състоянието спрямо 2012 г. и то се оценява като умерено.

Река Гостиля, ляв приток на р. Искър е с един пункт за мониторинг. Водното тяло е натоварено с биогенни замърсители. Измерени са по-високи концентрации на общ азот, азот амониев, азот нитратен, общ фосфор и ортофосфати в сравнение с предходната година.

В участъка от р. Видима, който се контролира от РИОСВ – Плевен са разположени 2 пункта за мониторинг: р. Лява Видима - речно водохващане, стопанисвано от „ВиК Бяла” ООД Севлиево, пункт на р. Видима при с. Гумущник, който е нов за 2013 г. Речното водохващане „Видима” е категоризирано за 2013 г. като А1. Това е традиционно добре поддържано открито водохващане за водоснабдяване на селищата в района. Река Видима, мост преди с. Велчево/Гумущник, мониторингов пункт BG1YN84639MS1070. Много добра физикохимична характеристика с липса на всякакво замърсяване.

На територията, контролирана от РИОСВ - Плевен работят десет ПСОВ, от които 3 бр. ПСОВ от населени места с над 10000 е.ж. – ПСОВ Плевен, ПСОВ Ловеч и ПСОВ Троян.

Отпадъчните води от гр. Плевен и промишлената зона на гр. Долна Митрополия се пречистват в ПСОВ с. Божурица. Станцията е с механично и биологично стъпало. Биобасейните са в лошо техническо състояние. Няма съоръжения за отстраняване на биогенни елементи. Предвижда се реконструкция на съществуващата ПСОВ, след която станцията ще обслужва група населени места от общини Плевен и Долна Митрополия. През периода са констатирани отклонения от ИЕО по показателите общ N, общ P и единични отклонения по БПК5. Срокът за достигане на ИЕО на изход ПСОВ е 31.12.2015 г.

Канализационната система на гр. Плевен е от смесен тип. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част на Плевен, през отливните канали на някои дъждопреливници се изливат битови води в р. Тученица. Това е и една от основните причини за лошия статус на реката.

ПСОВ Ловеч е с механично и биологично стъпало. Няма съоръжения за отстраняване на фосфор. През отчетния период са констатирани незначителни превишения на ИЕО по БПК5. Съоръженията на ПСОВ Ловеч са в техническа изправност. Община Ловеч е бенефициент по договор за реализация на проект „Подобряване на ВиК системата на гр. Ловеч”. С проекта се предвижда изграждане на съоръжение за отстраняване на фосфор на ПСОВ Ловеч. Предстои обявяване на процедура за изпълнение на инженеринг на съоръжението за третиране на фосфорна замърсеност на ПСОВ Ловеч.

ПСОВ Троян е с механично и биологично стъпало, има съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. През 2013 г. не са констатирани отклонения от ИЕО по изпитваните показатели. Съоръженията на ПСОВ Троян са в техническа изправност. В края на 2013 г. община Троян започна изпълнение на Втори етап от Интегриран проект за водния цикъл на гр.Троян, проект финансиран по ОП „Околна среда”.

Отпадъчните води от централната част на Априлци, след пречиствателно съоръжение за битови отпадъчни води, заустват в р. Видима. От края на 2012 г. работи

ПСОВ с. Тодоричене, а от 2013 г. - ПСОВ с. Петревене, ПСОВ с. Румянцево, ПСОВ с. Торос, община Луковит, ПСОВ с. Шипково, община Троян, ПСОВ с. Гложене, община Тетевен. Титулярите на разрешителни за заустване нямат договор с ВиК оператор.

Най-честите нарушения на екологичното законодателство в областта на водите са свързани с неефективна работа на пречиствателните съоръжения за отпадъчни води, при което в повърхностните водни обекти, заустват непречистени води.

Оценката за състоянието на повърхностните и подземни води на територията на РИОСВ - Плевен е следната:

През периода няма констатирани аварийни изпускания на приоритетни, приоритетно опасни и специфични замърсители в повърхностни водни обекти, в района на инспекцията. Състоянието на повърхностните води е добро, с изключение на някои пунктове след големи населени места - р. Тученица, след гр. Плевен, р. Осъм, след гр. Троян и гр. Ловеч. Подземните води в пунктовете за мониторинг, отговарят на стандартите за качество, съгласно Приложение №1 от Наредба №1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изключение на подземните води в осем пункта, по показателите Mn, Gr, нитрати.

През 2013 г. са въведени в експлоатация ПСОВ с. Петревене, ПСОВ с. Румянцево, ПСОВ с. Торос, община Луковит; ПСОВ с. Шипково, община Троян; ПСОВ с. Гложене, община Тетевен; предстои въвеждане в експлоатация на ПСОВ гр. Ябланица. Въведена е в експлоатация ПСОВ на „Софарма” АД, площадка с. Врабево, община Троян. Реализират се инвестиционни проекти, финансирани по ОП „Околна среда 2007 г. - 2013 г.” в градовете Троян, Кнежа и Червен бряг. Всички агломерации с население над 10 000 е.ж. имат инвестиционни проекти за подобряване инфраструктурата за питейни и отпадъчни води.

На територията, контролирана от РИОСВ-Враца се намират поречията на три реки: р. Огоста, р. Искър и р. Дунав.

Поречие Огоста: Кислородното съдържание на водите на р. Огоста е сравнително добро. До яз. Монтана, поради планинския характер на реката и добрата аерация, водите по показателя разтворен кислород са в много добро състояние. В участъка под гр. Монтана и до с. Кобиляк реката е полупланински тип, но състоянието по този показател се влошава и е умерено. По-надолу по течението кислородното съдържание се подобрява.

Органичното съдържание в планинския участък е ниско и по показателя БПК5. До вливането на р. Дългоделска водите на р. Огоста са в добро състояние. След това органичното съдържание нараства постепенно по дължина на реката и до заустването по този показател водите умерено състояние.

Биогенното съдържание, изразено чрез показателя нитратен азот, не представлява проблем за р. Огоста. Значително по-различно стои въпросът със съдържанието на нитритен азот. Само в най-високите части на течението водите са в добро състояние. След гр. Чипровци надолу следва нарастване и при заустването водите по съдържание на нитритен азот надвишават допустимите стойности и реката е в лошо състояние. Аналогична е надлъжната схема на изменение на съдържанието на амониев азот и фосфати.

И през 2013 г. относно качествения състав на водоприемниците в района на област Враца се забелязва тенденция към задържане и подобряване състоянието на водите. Замърсяването на повърхностните води е широко разпространено в земеделските и градски райони и се характеризира с комплексно замърсяване с биогенни елементи (азот и фосфор), някои тежки метали, органични замърсители и продукти от тяхното разграждане.

Качеството на водите и водните екосистеми е в зависимост от редица фактори, включващи употреба на химически вещества, начин на обработка на земята, а също така и природните дадености.

Като цяло реките от поречието на река Огоста на територията контролирана от РИОСВ-Враца са в умерено и добро екологично състояние.

Поречие Искър: Ако при извършеният през 2013 г. мониторинг в пунктовете на НСМОС на река Искър се направи оценка на екологичното състояние и екологичния потенциал по някои физикохимични елементи се вижда, че по показателя „нитретен азот” запазва тенденцията от предходни години.

В пункта за мониторинг на р. Искър при село Ребърково най-високата регистрирана концентрация е през месец януари – 0,102 mg/dm3. Регистрираните завишени концентрации на „нитритен азот” във водите на р. Искър са с източник извън територията контролирана от РИОСВ-Враца.

В пункта за мониторинг от НСМОС на река Искър при град Роман се наблюдава тенденция към подобряване състояние на реката в сравнение с предходни години по отношение на показателя „нитритен азот”. По показателя разтворен кислород реката също е в добро и много добро състояние.

По отношение на показателя „разтворен кислород” река Малък Искър е в умерено екологично състояние.

Поречие Дунав: Река Дунав извира от планината Шварцвалд, Германия. Общата й дължина е 2 780 км, от които 2 412 са плавателни. Средногодишния отток на реката в Черно море е 6 460 м3/сек. В нея се вливат около 300 притоци, чийто басейни обхващат 10% от площта на Европа. Дунав приема и отвежда водите от 18 страни на територията на Стария континент. Територията на басейна на р. Дунав е 801 463 км2, на която живеят 81 милиона души. Делтата на реката покрива площ от 679 000 ha и през 1991 г. е обявена за „Световно природно наследство”.

Контролната дейност по компонент „Води” се осъществява по поречия. В териториалния обхват на РИОСВ - Враца попадат част от поречията на реките: Огоста, Искър и Дунав. През 2013 г. в сектор води във връзка с осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол са извършени 314 бр. проверки на обекти формиращи отпадъчни води, от които: 244 бр. планови и 67 бр. извънредни. За констатирано несъответствие с изискванията на екологичното законодателство в областта на водите за отчетния период са издадени 38 бр. предписания.

Във връзка с прилагане на Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, през 2013 г. са извършени проверки и пробонабиране от отпадъчните води на дружествата с изградени локални пречиствателни станции за производствени отпадъчни води и заустващи в канализационните колектори на населените места. Основните проблеми, които са констатирани по време на проверките се дължат на неефективната работа на съществуващите пречиствателни съоръжения, поради недобрата им експлоатация и/или моралната и физическата им амортизация. За констатираните несъответствия на операторите са издавани предписания, които своевременно са изпълнявани.

През годината е пусната в експлоатация още една пречиствателна станция за отпадъчни води на млекопреработващото предприятие „Нивего” ООД, с. Чирен, която работи в нормален технологичен режим и при осъществения собствен и контролен мониторинг е констатирано, че всички изследвани показатели отговарят на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, поставени в разрешителното за заустване. Пречиствателната станция на другото по-голямо млекопреработващо предприятие „Млечен рай-2” ООД, гр. Враца също функционира нормално и няма регистрирани превишения над ИЕО.

През годината редовно се е изпълнявала програмата на „АЕЦ-Козлодуй” ЕАД за собствен нерадиационен мониторинг на повърхностните, подземните и отпадъчни води на и около площадката на фирмата, чрез сключен договор с Регионална лаборатория - Враца. Редовно е извършван анализ на показателя обща бета - активност на проби от отпадъчните води на АЕЦ-Козлодуй, при което не са установени наднормени стойности. Резултатите от извършения мониторинг както и констатираните проблеми, направения анализ на причините и предприетите коригиращи мероприятия от страна на дружеството са представени в срок под формата на тримесечни и годишен доклади.

За периода са изготвени 9 бр. Решения за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения от водния сектор, които попадат в обхвата на Приложение 2 на ЗООС към чл. 93, ал. 1, т. 1 към Закона. Изготвени са 15 бр. становища на проекти от водния цикъл, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС и не попадат в обхвата на Приложение 2 на ЗООС към чл. 93, ал. 1, т. 1 към Закона.

В изпълнение на разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и чл. 19, ал.3 от Наредба №2/08.06.2011 г. (ДВ бр. 47/21.06.2011 г.) за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, във връзка с чл.151, ал.4 от Закона за водите, относно изпълнение на условията в действащи разрешителни за заустване са изготвени 7 бр. становища за обекти.

Съгласувана е Програмата за нерадиационен мониторинг на СП „РАО-Козлодуй“, СП „ИЕ-Козлодуй“ и СП „СУРАО 3 и 4 блок“ към Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Взето е участие в 3 бр. заседания на Експертен съвет по устройство на територията на Общините Козлодуй и Враца.

Във връзка със Заповед на областният управител на област Враца, назначена на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 140, ал. 5, т.1, във връзка с чл. 140, ал. 4 от Закона за водите е взето участие в междуведомствена комисия, която извърши оглед на участъците от речните корита извън населените места в област Враца, чиято проводимост е намалена и се нуждаят от почистване.

Взето е участие в обучение, проведено в ИАОС за работа с контролния модул на Информационната система за разрешителни и мониторинг при управление на водите.

Във връзка със Световния ден на влажните зони е взето участие в открит урок на тема: „Влажните зони – Грижи се за водата” с ученици от начално училище в града.

Взето е участие в работна среща между представители на РИОСВ-Враца, БДУВДР-Плевен и РЛ-Враца с цел обсъждане и предприемане на съвместни действия за установяване източника на замърсяване с тетрахлоретилен на ТК „Лалов и Вачев” използван за питейно-битови нужди; в работна среща по проблемите свързани с опазването на есетровите риби: „Прилагане на дейности от националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”.

Обработени са 32 бр. информационни карти за 2012 г. на обектите, контролирани от РИОСВ-Враца, формиращи емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители и заустващи във водни обекти и включени в „Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води /КИС/” по Наредба №1/2011 г. на Закона за водите.

Данните и резултатите от проведения през 2013 г. контролен мониторинг на обектите, утвърдени със Заповед № РД-936/18.12 г. на министъра на околната среда и водите, формиращи емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители и заустващи във водни обекти са въведени в Информационната система за разрешителни и мониторинг при управление на водите.

Приоритет във водния сектор е изграждането на канализационни системи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води.

Съвместно с РЛ-Враца се извършва мониторинг на отпадъчните води по утвърден от Директора на РИОСВ-Враца график за съответната година на обектите, неподлежащи на разрешителен режим, но заустващи в повърхностни водни обекти, както и такива, формиращи емисии на приоритетно опасни вещества с изградени ЛПСОВ и заустващи в ГК на съответните населени места.

По отношение на компонент „води” околната среда в териториалния обхват на РИОСВ-Враца е в добро екологично състояние. Относно качествения състав на водоприемниците, намиращи се на територията се забелязва тенденция към задържане и подобряване на състоянието им. Причина за това е прекратяване на производствената дейност на големите инсталации, замърсители на околната среда. Основен източник на замърсяване на повърхностните водни тела е заустването на непречистени отпадъчни води от канализационните системи на населените места, което е основен проблем в областта на опазване на водите на територията на област Враца.

Степента на канализираност на населените места, особено в по-малките селища е ниска и липсват пречиствателни станции за отпадъчни води в градовете с по-голяма степен на изграденост на канализация. Докато водоснабдителната инфраструктура е сравнително добре развита и централизираното водоснабдяване обхваща почти 100% от населението, то канализационното стопанство, като мрежа и особено като селищни пречиствателни станции е много слабо развито.

Подземните води се оценяват на база информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция за управление на водите в Дунавски район - център Плевен. Пробите са анализирани в ИАОС - Регионална лаборатория – Враца, като за всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране (основни и допълнителни физикохимични показатели, метали и металоиди).

Състоянието е определено по водоносни хоризонти и подземни водни тела. Резултатите от целогодишните анализи за 2013 г. доказват, че няма отклонения от стандартите за качества на подземните води (СК) и праговите стойности (ПС), по изследваните показатели, освен установеното завишение над средногодишното съдържание на нитрати в мониторингов пункт при с. Мраморен, община Враца (тръбен кладенец ПС „Мраморен”).

Причините за замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници могат да се обобщят по следния начин: Получаване на по-високи добиви от отглежданите земеделски култури; Недобро познаване на запасеността на почвата с азот, както и на съдържанието на усвоими за растенията форми на фосфор и калий; Пренебрегване съдържанието на азот в органичните торове (оборски тор, овчи тор, птичи тор, компости, силажи) при торене на почвите с тях; Неравномерно внасяне на торове в почвата; Неправилно съхранение на торовете.

Друг източник на замърсяване на водите е населението, което със своята комунално-битова дейност причинява около 30% от общото замърсяване. Неефективно действащите пречиствателни станции, битовата канализация, неорганизираните сметища за отпадъци, дъждовните води, оттокът и филтрацията от районите без канализация и пречиствателни съоръжения имат значителен дял в замърсяването с нитрати. Отстраняването на нитратите изисква инвестиции за изграждането на скъпи съоръжения за химическо пречистване, които имат и по трудна експлоатация. Промишлеността, като източник на замърсяване на водите, е причина за около 15% от общото замърсяване с азот. То идва от заустванията на отпадни води от индустриални обекти, както и от индустриалните обекти с попивен кладенец, лагуна или котлован.

Антропогенното натоварване на водите с нитрати се осъществява от две категории източници: точкови и дифузни.

Ако земеделските култури или пасищната растителност не са в състояние да усвоят наличните хранителни вещества, има значителни загуби на хранителни елементи - чрез изтичане в полската отводнителна система, в близки реки и езера или чрез проникване в подпочвените слоеве, водещо до замърсяване на подземните води.

През 2013 г. се наблюдава подобряване качеството на подземните води по отношение на наличието на наднормени концентрации на натрий, както и сравнително ниски концентрации на нитрати в сравнение с предходните години.

Територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, попада в обхвата на Дунавски район за басейново управление с център гр. Плевен. Контролираните от РИОСВ - Монтана поречия на териториите на областите Монтана и Видин са поречие Дунав, поречие Огоста и поречие западно от Огоста.

На територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, протичат десет по-големи и по-малки реки, на които по утвърден график, периодично се извършва мониторинг. Контролът на качествата на повърхностните води за 2013 г. се осъществява на 21 пункта от НСМОС, съгласно Заповед РД - 182/26.02.2013 г. на МОСВ.

На основание чл. 135, ал. 1, т. 9 от Закона за водите е приета Наредба №Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води (Обн. ДВ., бр. 22 от 05.03 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.), с която се уреждат редът и начинът за характеризиране, класифициране и представяне на състоянието/потенциала на повърхностните водни тела. С наредбата се определят и изискванията за определяне на повърхностните водни тела в границите на всеки район за басейново управление.

Експертите от направление „Опазване на водите” към РИОСВ – Монтана осъществяват контрол върху обектите, които формират отпадъчни води и заустват в повърхностни водни обекти с цел опазване и подобряване състоянието на водните ресурси в териториалния обхват на инспекцията. Територията на РИОСВ – Монтана включват 2 области - Видин и Монтана и 22 на брой общини.

По–голямата част от обектите на територията на РИОСВ – Монтана, формиращи отпадъчни води, притежават разрешително за заустване на отпадъчните води в повърхностни водни обекти или комплексно разрешително, в които са определени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за формираните от дейността им отпадъчни води по определени показатели в зависимост от характера на съответното производство. Постигането на заложените в разрешителните ИЕО преди заустването на отпадъчните води във водоприемник или канализационна система се осъществява чрез пречиствателни съоръжения (мазниноуловители, каломаслоуловители, локално пречиствателни станции за битово - фекални и химически замърсени отпадъчни води и т.н).

През 2013 г. функционира новия софтуер за разрешителни и мониторинг при управлението на водите в Република България - Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите ИСРМУВ.

Съгласно Заповед №РД - 821/30.10.2012 г., РИОСВ - Монтана от 01.11.2012 г. започнаха въвеждането на данни от контролната дейност по влезли в сила разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, издадени по ЗВ и на комплексни разрешителни, издадени по ЗООС, включени в Информационната система. В изпълнение на влязлата в сила заповед на задължителен контрол подлежат всички обекти, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по Закона за водите, както и такива за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда. Пробовземанията се извършват 2 пъти годишно (първо и второ полугодие) за всяко заустване от даден обект, като броят на обектите в утвърдения списък на обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи в повърхностни води, подлежащи на задължителен емисонен контрол от страна на РИОСВ – Монтана са: през 2012 г. – 23 броя; 2013 г. – 29 броя; през 2014 г. – 26 броя.

Едни от основните замърсители на водоприемниците на територията на РИОСВ – Монтана са непречистените отпадъчни води от населените места. Районът се характеризира с директни зауствания на отпадъчни води във водоприемниците, предвид факта липсата на ПСОВ, както в крайдунавските градове Видин и Лом, така и в по-малките населени места като Берковица, Кула и Белоградчик. Изключение правят само градовете Монтана и Вършец.

По отношение състоянието на канализационните системи по - големите промишлени центрове в региона - градовете Видин, Лом, Берковица, Белоградчик и Кула са с изградени смесени канализационни системи, в които са включени предимно битово – фекални, производствени отпадъчни и дъждовни води. Смесените отпадъчни води са заустени във водоприемниците без пречистване. Градовете Видин и Лом заустват в р. Дунав градските си канализационни колектори чрез канални помпени станции при високи води. Частични канализационни колектори са изградени и в някои по-малки населени места – гр. Бойчиновци, гр. Димово, гр. Грамада, с. Лехчево, с. Расово, с. Рабиша и други. В някои от селищата в региона се изграждат или разширяват канализационните системи. Останалата част от селищата на територията, контролирана от РИОСВ - Монтана са без изградени канализационни системи.

Отпадъчните води на гр. Монтана се отвеждат и пречистват в градска пречиствателна станция за отпадни води (ГПСОВ – Монтана). На 24 ноември 2009 г. тържествено беше открита градската пречиствателна станция за отпадни води на гр. Монтана. Строителството на същата е започнато през 2007 г. по проект, финансиран по ИСПА, мярка 2002/BG/16/Р/РЕ/012 – Събиране и пречистване на отпадните води на град Монтана. Пречиствателната станция е построена със 75 процента финансиране по програма ИСПА на Европейската комисия и 25 на сто национално финансиране на обща стойност 11,5 милиона евро. Тя беше изградена за малко от две години и отговаря на всички европейски екологични норми.

Градската пречиствателна станция с капацитета си от близо 18 000 куб. метра пречистена вода за денонощие напълно задоволява нуждите на гр. Монтана. Предвидено е тя да може да се разширява така, че да задоволи в бъдеще нуждите и на 100 000 е.ж. на гр. Монтана. Станцията е третата крачка към чиста околна среда след газификацията на града и успешната експлоатация на депото за твърди битови отпадъци, построено също с финансиране по програма ИСПА. Тя е първата в Северозападна България, а ролята й в екологията има европейско значение. Водата се пречиства с екологични агенти, които не замърсяват околната среда, а почистените утайки ще бъдат използвани за наторяване. Успоредно с изградената ПСОВ Монтана бяха изградени два събирателни колектора – източен довеждащ колектор, които събира отпадъчните и дъждовни води от нова промишлена зона в ляво от пътя Монтана – Враца и западен главен колектор І, който събира отпадъчните и дъждовни води от жилищните квартали и промишлената зона на гр. Монтана, като в него е заустен и източен довеждащ колектор. Същият е заустен на вход ПСОВ Монтана. Станцията е с механично и биологично стъпало, като липсва съоръжение за отстраняване на фосфора. ГПСОВ – Монтана до настоящият момент работи ефективно и с добър ефект на пречистване.

На 12.09.2012 г. в град Монтана между министърът на околната среда и водите Нона Караджова и община Монтана бе подписван най-големия проект на общината за разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителната мрежи на град Монтана. Стойността на безвъзмездната финансова помощ е 54,5 млн. лв. и се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013".

Населените места Берковица, Лом и Видин към края на 2013 г. са все още без изградени ГПСОВ. Проектите за водния цикъл на гр. Лом и гр. Берковица са разгледани и съгласувани на Областен експертен съвет по устройство на територията към Областна администрация – Монтана, провел се през февруари 2012 г. Теренът, отреден от страна на Община Лом за изграждане на ПСОВ - Лом, е в района на каналната помпена станция, посредством която се прехвърлят отпадъчните води от града в р. Дунав.

На 26.11.2012 г. в Министерството на околната среда и водите бе подписан проекта за воден цикъл на Видин. Това е най-мащабният проект в община Видин на стойност 75 милиона лв. Той се изпълнява по оперативна програма „Околна среда 2007 2013 г.”, процедура „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерация с над 10 000 еквивалент жители”. Водният цикъл предвижда рехабилитация на 10 974 м канализационна мрежа, изграждане на нова канализация – 5527 м, реконструкция на две канални помпени станции, рехабилитация на 13 684 м водопроводна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води.

През 2013 г. бе завършено изграждането на нова ПСОВ на гр. Вършец по проект „Реализиране на инвестиционен проект „Градска пречиствателна станция за отпадъчни води в град Вършец”, одобрен за финансиране по ОПОС 2007-2013. Проектният капацитет на станцията е за 10 000 е.ж., като тя е проектирана като механическо – биологична с технология на продължителна аерация с нитрификация и денитрификация с цел да се гарантира необходимата ефективност за намаляване на органичното замърсяване и повишено отстраняване на азота. Отстраняването на фосфора е решено чрез симултантно химическо втечняване в активизационния резервоар с помощта на разтвор на желязна сол – железен сулфат.

Община Медковец за КС на с. Расово сключва договор от 08.07.2011 г. за финансиране на строителството по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013, мярка 321. През 2012 г. е започнато строителството на смесена канализационна система на населеното място и на пречиствателно съоръжение от модулен тип, като през 2013 г. е завършено и прието строителството на обекта. Останалите агломерации нямат изградени ПСОВ. Община Вълчедръм за ПСОВ – гр. Вълчедръм е в процедура по преразглеждане на прединвестиционното проучване от страна на управляващия орган на ОПОС за положителна оценка и финансиране на строителството.

Общият брой на стопанските субекти с действащи разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти през 2013 г. е 73 броя, а с комплексни разрешителни - 11 броя (3 броя оператори заустват в повърхностен воден обект, а останалите 8 броя - в селищна канализационна система или изгребни ями). От разрешителните за заустване 21 броя са издадени на селищни канализационни системи, от които в процес на експлоатация – 9 броя и в процес на проектиране – 12 броя.

Почти всички обекти, формиращи отпадъчни води на територията на РИОСВ – Монтана, са с осигурено най – малко първично (механично) пречистване на отпадъчните води преди тяхното заустване.

Експертите от направление „Опазване на водите” през 2013 г. са извършили и взели участие в общо 153 броя проверки на 83 броя обекти, извънредни - 42 броя проверки на 29 обекта. През 2013 г. е взето участие и в – 18 броя комплексни проверки на 18 броя обекта, по Заповед на директора на РИОСВ. Взето е участие в държавни приемателни комисии ДПК – 4 броя, който не са включени в общия брой извънредни проверки.

През 2013 г. са изготвени 22 броя преписки с предложения за налагане, отмяна и коригиране на санкции по чл. 69 от ЗООС за допуснати превишения на индивидуалните емисионни ограничения, заложени в разрешителните за заустване или комплексни разрешителни, констатирани от контролният и собствен мониторинг на отпадъчните води.

В Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район е заложен мониторинг на 50 подземни водни тела с прилежащи към тях 99 мониторингови пункта. През 2013 г. е извършен мониторинг в 97 пункта, разпределени в 49 подземни водни тела. На територията на РИОСВ – Монтана са разположени 16 на брой мониторингови пунктове за подземни води. Пробите от подземни води се пробонабират и анализират от Регионална лаборатория – Монтана към ИАОС – София. От взетите през 2013 г. проби са извършени анализи по показатели за мониторинг на подземните води, съгласно Заповед №РД–715/2010 г. на Министъра на околната среда и водите. Резултатите от анализите са сравнявани със стандарти за качество, съгласно Приложение №1 на Наредба №1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

На територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, се намират 4 на брой язовири, включени в списъка на комплексните и значими язовири, публична държавна собственост, съгласно Приложение №1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите. Хидротехническите съоръжения на територията на РИОСВ – Монтана са под контрола на БДУВДР – Плевен. Всяка година областните управители на Видин и Монтана със заповед назначават междуведомствена комисия, която да извършва оглед на хидротехническите съоръжения, находящи се на територията на съответната област.

През 2013 г. в сравнение с предходните години вследствие на завишения контрол върху обектите, формиращи отпадъчни води по поречията на реките Дунав, Огоста, Лом, Ботуня, Цибрица, Тополовец, Войнишка, Видбол и Арчар, както и на изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води и комплексни разрешителни, се наблюдава подобряване емисионното състояние на водите на съответните водоприемници.

През 2013 г. не са констатирани аварийни изпускания на приоритетни, приоритетно опасни и специфични замърсители в повърхностни водни обекти. Също така за този период не са констатирани залпови замърсявания на водите от дейността на обектите, формиращи отпадъчни води, на територията на РИОСВ - Монтана.

Основен проблем в направление „Опазване на водите” и през 2013 г. си остава ниската степен на изграждане на канализацията на населените места и ПСОВ, особено в малките градове с население над 2 000 жители и селските райони. Липсват изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в големите градове на двете области - гр. Видин, гр. Лом и гр. Берковица. На територията на Област Монтана са изградени и функционират ПСОВ на гр. Монтана, Канализационната система с ПСОВ на с. Расово, община Медковец и ПСОВ на гр. Вършец, като през 2013 г. не са констатирани нарушения на индивидуалните емисионни ограничения по зададените показатели, заложени в издадените им разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води.

Друг проблем в областта на опазване на водите е свързан с неспазване на емисионните норми, заложени в издадените рарешителните, вследствие на неефективна работа на съществуващите пречиствателни съоръжения или липсата на такива, при което във водните обекти се заустват непречистени отпадъчни води.