Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез РПР на СЗР, тъй като това не е устройствен план.

В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) в цел 1 „Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване конкурентоспособността на местната икономика”, в Приоритет 3 „Развитие на туризма, подобряване качеството на туристическите услуги”, са предвидени мерки, насочени към повишаване атрактивността на културно-историческите обекти и социализиране на паметници на културата, както и стимулиране на създаването на частни музеи и колекции и концесионирането на природни и културно-исторически обекти.

В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР за периода 2011-2013 г., мярката намира отражение като препоръка по отношение изпълнението на Приоритет 2 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”, специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги”, където дейностите са насочени към подобряване, обновяване и разширяване на обекти на природното и културно наследство и/или групи от такива обекти и свързаната с тях публична инфраструктура. Мерките попадащи в обхвата на специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги” се финансират по ОП „Регионално развитие”.

По данни от ИСУН по ОП „Регионално развитие” са представени 11 проекта (5 приключили, 3 временно спрени, 1 регистриран, 2 в процес на изпълнение) свързани с модернизацията и реконструкцията на сгради и обекти на културата, които са на обща стойност 28 869 155 лв. Проектите са на територията на общините Видин, Троян, Монтана, Тетевен, Белене, Червен бряг, Мездра, Плевен, Белоградчик, Враца и Ловеч.

10. Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелените системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията.

В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) е дефинирана мярка „Благоустрояване на обществени зони в населените места, включително в квартали населявани от уязвими етнически групи” по Приоритет 1 „Градско възстановяване и обновление на селищната среда”, към цел 2 от документа. В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР за периода 2011-2013 г. по Приоритет 3 „Подобряване привлекателността на жизнената среда и условията за живот в населените места на Северозападен район” към Специфична цел: 3.1 „Развитие, укрепване и обновление на градските центрове и прилежащите територии” могат да се подкрепят дейности свързани с планирането на зелени системи. Дейностите за подобряване на градската среда имат важно значение за качеството на живот на местното население и за привлекателността на населените места.

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР на СЗР, а на устройственото планиране.

В рамките на Национална Кампания „Чиста околна среда” - конкурс пролет 2013 г. са одобрени за финансиране 24 проекта за територията на РИОСВ – Плевен. Проектите са реализирани и изпълнението им е завършено до 30.11.2013 г. Принос за изпълнението на мярката имат приключилите по ПУДООС проекти за планиране на зелени системи на територията на градовете Плевен, Троян, Луковит, Пордим, Червен бряг, Ловеч, Берковица, Димово, Видин, Кула, Вършец, селата Вълчитрън, Комарево, с. гара Орешец, общини Априлци, Плевен, Ловеч, Долна Митрополия, Летница, Чупрене, Макреш, Лом, Георги Дамяново, Чипровци, Ново село, кметства Крушовица, Рибарица, Голям извор, Орешак, Радювене, Рупци, Горник, Изгрев и Градище.

Принос за изпълнението на мярката имат реализиращите се по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г.:

• 13 бр. проекти за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие на градовете Ловеч, Лом, Видин, Монтана, Плевен, Враца, Козлодуй, Берковица, Мездра, Троян, Никопол, Белоградчик и Червен бряг. От тях през 2013 г. са приключени 5 бр. проекти и един през 2014 г., а останалите 7 броя са регистрирани;

• 5 бр. регистрирани проекти в общините Лом, Монтана, Видин, Враца и Плевен за създаване на привлекателна, достъпна и зелена градска среда в градовете, центрове на агломерационни ареали.

11. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на изискванията по околна среда и нормите за рекреационно натоварване, както и при съобразяване със статута на територията.

Тази мярка не може да се прилага чрез Регионалния план за развитие, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Мярката може да бъде отчетена като препоръка по отношение изпълнението на приоритетите на РПР на СЗР 2007-2013 г. и АДИ на РПР на СЗР 2011-2013 г. свързани с туризма в района.

Регионалният план за развитие не е свързан пряко с инвестиционния процес, което не дава възможност за ефективно изпълнение на мярката.

Физикогеографското разположение на Северозападен район предполага значително биологично разнообразие, специфична флора и фауна, това е отчетено в социално-икономическия анализ на РПР на СЗР (2007-2013 г.). Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии. В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) по Приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” е заложена мярка, насочена към консервация, възстановяване и поддържане на ключови екосистеми, хабитати и видове, както и въвеждане на системи за контрол върху опазването на околната среда. Дейностите, свързани с опазването на околната среда и поддържане и възстановяване на природни местообитания и видове се включват в обхвата на ОП „Околна среда” 2007 – 2013 г.

По ОП „Околна среда” 2007-2013 г. (по данни на ИСУН) на територията на Северозападен район са сключени 8 договора:

• „Устройство и управление на природен парк Персина”, на стойност 2 828 123 лв., бенефициент Дирекция на Природен парк „Персина”;

• „Дейности по устойчиво управление на резерват „Врачански карст” - изключителна държавна собственост, попадащ в териториалния обхват на РИОСВ гр. Враца”, на стойност 352 900 лв., бенефициент Регионална инспекция по околна среда и води - Враца;

• „Изпълнение на дейности за устройство и управление на резерват „Чупрене”, резерват „Горната кория” и поддържан резерват „Ибиша”, на стойност 246 600 лв., бенефициент Регионална инспекция по околна среда и води - Монтана;

• „Информационно обезпечаване и подобряване на посетителската инфраструктура в НП Централен Балкан”, на стойност 859 414 лв., бенефициент Дирекция Национален Парк „Централен Балкан”;

• „Опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове в НП Централен Балкан”, на стойност 92 747 лв., Бенефициент Дирекция Национален Парк „Централен Балкан”;

• „”Горски дом” създаване на многофункционален център за ключови консервационни дейности на територията на ПП Врачански Балкан”, на стойност 472 641 лв., бенефициент Дирекция на Природен парк Врачански Балкан;

• „Реинтродукция на Балканската дива коза в Западна Стара планина”, на стойност 338 862 лв., бенефициент Община Чупрене;

• „Разработване на план за управление на защитена зона „Берковица” - BG0002090, предмет на опазване по Директива 2009/147/ЕО”, на стойност 121 724 лв., бенефициент Регионална инспекция по околна среда и води – Монтана.

Съществуването на живите организми е невъзможно без един от основните компоненти на околната среда - „Въздухът”. Качеството му е от съществено значение за здравето на населението и околната среда. Замърсяването на въздуха представлява внасянето на нови, нехарактерни за атмосферния въздух химични, механични или биологични вещества, както и промяната на тяхната средногодишна концентрация. Тези вещества нанасят вреди на живите организми или щети на околната среда. Замърсяването на въздуха започва да играе важна роля, да оказва силно влияние и да придобива значение след индустриалната революция.

Под „Качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на приземния слой на атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен и антропогенен произход попаднали в нея. Определя се от следните по-често срещани въздушни замърсители: частици (прах, сажди, аерозоли и др.), озон, въглероден оксид, серен диоксид, азотен диоксид, олово, арсен, тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) и др. Фините прахови частици са основен замърсител на атмосферния въздух в населените места поради голямото разнообразие на източници, емитиращи ФПЧ – горивни инсталации, транспорт, битово отопление и др.

Според Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2012 г. в България процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ10 е значително над средният за Европа (33%), като достига близо 90% от населението, живеещо в населени места с градски фонови пунктове. Делът на населението, което живее при нива на озон над краткосрочната целева норма (3,81%) е по-малък от средният за страните-членки на ЕАОС (14%). Следва да се отбележи, че по принцип хората в извънградски области са изложени на по-високи нива на озон, от хората, живеещи в градовете. В градовете, част от озона се изчерпва поради окисляване на азотен оксид до азотен диоксид, с което се обяснява и по ниското му съдържание.

По отношение на азотните оксиди в България в населени места с градски фонови пунктове няма население, което живее при нива на замърсяване над допустимите норми (нивото на замърсяване за Европа е 5%). Населението, в близост до транспортни пунктове е изложено на по-високи нива на замърсяване с NO2, в сравнение с населението в близост до градските фонови пунктове. Съгласно изискванията на методиката в оценката се включват само данни за качество на въздуха в градски фонови пунктове, поради което този индикатор подценява процента на експозиция на населението с азотен диоксид.

Процентът от населението на страната, което живее при нива на замърсяване със серен диоксид над допустимата норма е 2,76%, докато за Европа този процент е под 0,2%.

Енергетиката остава най-големият източник на емисии на серен диоксид и на азотни оксиди и има ключова позиция във формирането на парникови газове в страната. По данни на НСИ за 2012 г. се отчита намаление на емисиите на серен диоксид със 185,9 хиляди тона в сравнение с 2011 г. То се дължи основно на намаление на емисиите от ТЕЦ-овете вследствие на въведените нови сероочистващи инсталации. Независимо от това, емисиите на серен диоксид генерирани от ТЕЦ-овете са 82% от националните емисии за 2012 г.

Автомобилният транспорт и неговото доминиране и непрекъснатото му нарастване в структурата на транспорта е свързано с увеличената консумация на горива и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, в т.ч. емисии на парникови газове, озонови прекурсори, фини прахови частици (ФПЧ). През 2012 г. автомобилният транспорт потребява 92,4% от общото енергийно потребление на сектора.

Битовото отопление е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 59% от общото количество, изхвърляно в атмосферата. Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна. И през 2012 г. замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на въздуха във всички райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Все още остава висок процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над допустимите концентрации – 89,55%.

Общите нива на емисиите на SO2, NO2, NH3, NMVOCКъм 31.12.2012 г. са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисиите на определени атмосферни замърсители, Гьотеборгския протокол към КТЗВДР и целите за 2015 г. по Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на гореизброените замърсители по отношение на NO2, NH3, NMVOC.

През 2012 г. не е регистрирано превишение на нормата за въглероден оксид в нито едно населено място. Не съществуват проблеми с постигане на целевите норми за замърсяване с бензен, олово, никел и арсен.

Северозападният район може да се определи като един от районите с благоприятни показатели по отношение на качеството на атмосферния въздух. Замърсяването в района е предимно от серни диоксиди и фини прахови частици, чиито произход се обяснява с горивни и производствени процеси. За осигуряване спазването на нормите за съдържание на ФПЧ в атмосферния въздух, в засегнатите РОУКАВ са разработени и приети от съответните общински органи програми за намаляване нивата на емисиите и управление качеството на атмосферния въздух, съгласно чл.27 от ЗЧАВ.

Анализът на представените в програмите резултати от извършената моделна оценка на приноса на източниците на емисии към нивата на ФПЧ₁₀ на територията на отделните общини показва преобладаващо влияние на битовото отопление и транспорта. Характерният регионален фон на ФПЧ₁₀, също има значителен принос към наднормените концентрации на този замърсител – програмите отчитат високи фонови нива, получени в резултат основно на емисиите от големи индустриални източници.

На територията, контролирана от РИОСВ – Плевен (области Плевен и Ловеч) са разположени 3 стационарни автоматични станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух (Плевен, Никопол и Ловеч).

Анализът на данните показва, че към 31.12.2013 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател ФПЧ10, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. През 2013 г. не е регистрирано нито едно превишение на нормите за показатели: серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, бензен, озон. По отношение ФПЧ10, през 2013 г. в Плевен са регистрирани 70 денонощия с превишена СДН, в Ловеч – 80 бр., в Никопол - 76 бр. Изискването средноденонощната норма (СДН 50 Og/m³) да не бъде превишавана през повече от 35 денонощия в рамките на една календарна година, не е спазено и за трите пункта. Превишенията на средноденонощната норма има ясно изразен сезонен характер и се дължи на първо място на употребата на твърди горива за отопление в бита. Над 94% от случаите на превишения на СДН се наблюдават през отоплителния сезон, незначителен брой са тези през неотоплителния сезон (от 01.04. до 30.09).

Средногодишната концентрация на ФПЧ10 за 2013 г. е 41,7 Og/m³ за Плевен, 38,9 Og/m³ за гр. Ловеч и 36,9 Og/m³ за гр. Никопол, при годишна норма СГН 40 Og/m³. Тенденцията за периода 2011 – 2013 г. е към намаление както на броя денонощия с превишена норма, така и на средногодишната концентрация. Намалението на средногодишната концентрация на ФПЧ10 в гр. Ловеч и гр. Никопол е довело до нива, които не надвишават определената средногодишна норма.

По отношение допълнителните показатели за КАВ, в община Никопол качеството на атмосферния въздух е влошено и вследствие превишения на краткосрочните норми (средночасови и средноденонощни) за допълнителния показател амоняк – специфичен замърсител за района. За 2013 г. са регистрирани общо 18 бр. превишения на ПДКс.ч. (6 бр., от които са установени по ръчен спектрофотометричен метод) и 11 бр. превишения на ПДКс.ч. за замърсител амоняк. В сравнение с 2011 г. и 2012 г., през 2013 г. броят на превишенията както на ПДКс.ч., така и на ПДКс.д. за амоняк са намалели.

В района на гр. Никопол няма източници на емисии на амоняк. Причината за това специфично замърсяване е трансграничен пренос от север на въздушни маси с повишена концентрация на амоняк и/или азотни оксиди, наблюдаващ се при неблагоприятни метеорологични условия.

На територията на РИОСВ – Плевен, във връзка с превишенията на нормите за основен показател: фини прахови частици под 10 Ym задължение по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за разработване на Програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми, имат кметовете на общини: Плевен, Никопол и Ловеч. В останалите райони, в които качеството на въздуха не е нарушено, общините предприемат мерки за запазване на КАВ, чрез изпълнение на програми за опазване на околната среда (по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда) и спазване изискванията на действащото екологично законодателство.

Всички общински програми са съгласувани с РИОСВ и МОСВ и приети през 2011 г. с решения на съответните общински съвети, които контролират изпълнението на програмите. Резултатите от направеното в програмите дисперсионно моделиране на замърсяванията позволяват следните изводи:

• изгарянето на горива през отоплителния сезон е с най-голям принос за високите концентрации на ФПЧ10;

• автомобилният транспорт е на второ място като фактор, включително състоянието (чистотата) на пътната мрежа и допълнителните емисии от пясък, останал на пътните платна след използването му за обезопасяване на пътищата през зимния сезон;

• замърсяването от промишлени източници е намаляло значително;

• установени са високи фонови нива на ФПЧ10, за които допринасят както вторични увличания от различни отлагания на прах, така и специфичните за региона релеф, климатични и метеорологични фактори.

Въз основа на направените оценки в актуализираната програма са формулирани мерки за намаление на нивата на праховите частици, оформени в планове за действие, обсъдени и одобрени от програмните съвети към общините. Мерките са насочени

преди всичко към намаляване на емисиите от транспорта и битово отопление.

По отношение замърсяването на въздушния басейн в района на гр. Никопол с амоняк, тенденциите са изцяло обусловени от състоянието на трансграничния източник - химически завод в гр. Турну Мъгуреле, Румъния. Съгласно издаденото от румънска страна комплексно разрешително на завод DONAU CHEM SRL в гр. Турну Мъгуреле, на завода е разрешен преходен период за привеждане в съответствие до края на 2014 г.

Намаляването на концентрациите на ФПЧ в гр. Плевен, Ловеч и Никопол и на амоняк в гр. Никопол остават основен проблем пред управлението на КАВ на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен. Решението им е в зависимост както от изпълнението на общинските програми, така и от мерки с национален, а при замърсяването с амоняк – и на двустранен междудържавен обхват.

Основни източници на емисии от летливи органични съединения в атмосферния въздух са промишлени предприятия и обекти от сферата на обслужването, чиято дейност е свързана с употреба на органични разтворители. Емисионните норми и изискванията към управлението на разтворителите за големите консуматори са определени в Наредба 7/21.10.2003 г., която въведе в българското законодателство изискванията на Директива 1999/13/ЕО.

Анализът на данните показва, че с най-голям относителен дял в употребата на органични разтворители за поредна година са дейностите по нанасяне на покрития (общо 38%, в т.ч. покрития върху метал (21%) и покрития върху дърво (11%), фармацевтичната промишленост (22%), производството на бои и лепила (19%) и добив на растителни масла (16%).

През 2013 г. в РИОСВ – Плевен е получена информация за вложените количества органични разтворители от дейността на 76 бр. предприятия в Плевенска и Ловешка област. От тях 15 бр. предприятия са регистрирани като задължени по Наредба №7, поради консумация на органични разтворители над годишните долни прагови стойности.

През изминалата 2013 г. в РИОСВ – Плевен са представени и утвърдени 3 доклада за резултатите от проведени собствени периодични измервания на емисии от ЛОС (общ въглерод), при които са измерени 15 бр. неподвижни източници на емисии. Извършени са 24 проверки за контрол върху изискванията на Наредба №7 от 21.10.2003 г., в това число 13, в рамките на комплексни проверки по контролната дейност (КПКД). Издадени са 17 предписания. Основната част са насочени към коригиране и подобряване на отчетността и следенето на разхода на влаганите разтворители, както и към следенето на представителността на измерванията. Предписанията са изпълнени. Освен плановите проверки са извършени и 8 извънредни проверки на обекти, с дейности от обхвата на наредбата – 1 по сигнал и 1 за последващ контрол по изпълнение на предписания, 3 за констатиране ликвидация на инсталации, работещи с разтворители, 1 за уточняване на капацитет и др.

Освен в промишлените инсталации, съдържанието на органични разтворители в определени бои, лакове и продукти за пребоядисване на автомобили, се контролира още при производството или внасянето на територията на страната. Изискванията са определени в Наредба към чл. 11а от Закона за чистотата на атмосферния въздух, приета с ПМС № 40/2007 г. С тази наредба беше въведена в националното ни законодателство Директива 2004/42/ЕО.

За 2013 г. е получена информация от 9 бр. регистрирани на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен производители и вносители на продукти в обхвата на Приложение №1 към наредбата. Количеството продукти за нанасяне на покрития, пуснати на пазара през 2013 г. от производители, вносители и търговци на едро е приблизително 1 245 тона и е съпоставимо със това за 2012 г. (с около 2.5% по малко).

Количеството на продуктите, при които има установени несъответствия при проверките през 2013 г. е приблизително такова, каквото е и за 2012 г. и представлява незначителен процент от инспектираните през годината бои, лакове и авторепаратурни продукти.

Бензиностанциите, петролните бази и терминалите представляват неподвижни източници на емисии от летливи органични вещества, които се съдържат в различните марки бензини – А95, А98 и др.

Към 31.12.2013 г. общият брой обекти, водени на отчет и подлежащи на контрол по Наредба №16 е 171 бензиностанции и 2 петролни бази. От тях функционират 136 бензиностанции и 2 петролни бази, които отговарят на изискванията за намаляване на емисиите от ЛОС при съхранение, товарене или разтоварване на бензини.

Добрата ефективност на системата за регенериране на парите осигурява ниски загуби от гориво при зареждане и има положителен ефект при намаляване замърсяването на приземния въздух.

Промишлената дейност в района контролиран от РИОСВ - Враца е ограничена и не води до сериозно замърсяване качеството на атмосферния въздух. Регистрираните наднормени концентрации на ФПЧ10 на територията на гр. Враца през 2013 г., както и в предходни години се дължат основно на използваните твърди горива през отоплителния сезон в битовия сектор и некачествени пътни настилки.

През 2013 г., както и през 2012 г. от показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух на гр. Враца, се наблюдава единствено превишения на допустимите норми за ФПЧ10. За целта през 2011 г. община Враца е разработила Програма за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух за периода 2011-2014 г. Същата е приета от Общински съвет - Враца през месец април 2011 г. с изготвена моделна оценка за приноса на всеки един от секторите и източниците на емисии към нивата на замърсяване с прах. Ежегодно община Враца докладва в РИОСВ - Враца за изпълнението на заложените мерки в Плана за действие на Програмата за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух. Превишенията на средноденонощната норма за ФПЧ10 за гр. Враца регистрирани от АИС „ЖП Гара” Враца за 2013 г. са 85, а през 2012 г. техният брой е 60. Регистрираните наднормени концентрации на фини прахови частици с размер под 10 микрона се наблюдават изключително през отоплителния сезон и се дължат главно на употребата на твърди горива за битово отопление.

Продължаващите дейности по газификацията на гр. Враца от страна на „Рила Газ” ЕАД, гр. София и на гр. Мездра от страна на „Овергаз-запад” АД, гр. Мездра на битови и обществени абонати, ще доведат до намаляване степента на замърсяване на атмосферния въздух с прах, азотни оксиди, въглероден оксид и серен диоксид в приземния слой на горепосочените населени места от горивни процеси.

При извършените в предходни години имисионни замервания на основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух /О3, СО, SО2, NO, NO2, ФПЧ10/ на териториите на: гр. Козлодуй, гр. Оряхово и гр. Мизия не са установени стойности над пределно допустимите концентрации съгласно действащата нормативна уредба. За района не се изисква изготвянето на програма за намаляване нивата на замърсителите.

През 2013 г. на територията контролирана от РИОСВ - Враца са извършвани измервания с Мобилна автоматична станция за имисионен контрол на атмосферния въздух към ИАОС Регионална Лаборатория - Плевен на територията на гр. Бяла Слатина, съгласно одобрен годишен график. Продължителността на имисионният контрол е 52 денонощия. От основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух в района /О3, СО, SО2, NO, NO2, ФПЧ 10/, превишения на средноденонощните ПДК са регистрирани по показателя ФПЧ10, като отчетените минимални наднормени концентрации не се дължат на промишлени източници, а основно на използваните горива през отоплителния сезон в битовия сектор.

В предходни години при извършени имисионни замервания в района на с. Борован не са установени наднормени концентрации по показателите: въглероден оксид, серен диоксид, азотни оксиди, озон, прах, амоняк и сероводород. За района не се изисква изготвянето на програма за намаляване нивата на замърсителите.

С въвеждането в експлоатация на нови възобновяеми енергийни източници /ветроенергийни и фотоволтаични паркове и водноелектрически централи/ ще се намалят в значителна степен изпусканите в атмосферния въздух емисии: въглероден оксид, азотни оксиди, серни оксиди и прах.

Основните дружества замърсители на атмосферния въздух на територията на гр. Враца: „Химко”АД и „Камибо”ЕООД - ТП „Хименерго” - специализирани в производство на химически продукти са с преустановена производствена дейност, която през 2013 г. не е възобновявана.

През годината, както и през 2012 г., на СНИ измервания в региона подлежат емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух при експлоатацията на 6 бр. подобекти към „Холсим /България/” АД, с. Бели Извор, община Враца. Изготвени са 72 бр. месечни Протоколи и 6 бр. годишни Протоколи за оценка на резултатите от проведените СНИ. Представени и приети са 86 бр. Доклади от проведени СПИ /собствените периодични измервания/ на емисии на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух, като за 2012 г. техният брой е 77.

Във връзка с регистрация на инсталации, съгласно изискванията на чл. 30л, ал. 3 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45/2006 г.), извършващи дейности, попадащи в обхвата на Приложение №1 от Наредба №7/21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (обн., ДВ, бр. 96/2003 г.), са издадени Удостоверения за регистрация на 19 бр. дружества.

През 2013 г. са извършени 10 бр. комплексни проверки. Проверените обекти, съгласно категоризацията на производствените дейности и определените към тях долни прагови стойности за консумация на разтворители (ПСКР) използват органични разтворители, бои, лак и други продукти съдържащи ЛОС под долните ПСКР. Дружествата са представили в срок до 31.03.2014 г. в РИОСВ - Враца справка за консумацията на разтворители (КР) и количествата вложени разтворители (КВР) в производствения процес за 2010 г., съгласно нормативните разпоредби.

В обектите не са установени нарушения във връзка с прилагане на Наредба №7 за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации и Наредба за ограничаване емисиите на летливи органично съединение при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти.

Във връзка с Наредбата влязла в сила от 06.03.2007 г. и обнародвана в ДВ, бр. 20/2007 г., са извършени 29 планови проверки. На територията контролирана от РИОСВ - Враца са регистрирани 80 бр. фирми извършващи търговия на едро, на дребно, строителна дейност, автосервизна дейност или производствена дейност с използването на продукти от обхвата на горепосочената наредба. Всички продукти съдържащи органични разтворители от обхвата на наредбата трябва да се използват или пускат на пазара етикетирани, съгласно нормативните изисквания и посочения образец на етикет в наредбата. На етикета задължително се посочва нормата за максимално допустимото съдържание на органичен разтворител за съответната категория и подкатегория на продукта в г/л. Продуктите трябва да са придружени с актуални информационни листове за безопасност и анализни свидетелства. При извършените проверки не са констатирани нарушения във връзка с етикетирането на предлаганите продукти в магазините.

Във връзка с осъществяване на контрол по прилагане на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета 1005/2009 г. и 842/2006 г. и Наредбите към тях, касаещи веществата нарушаващи озоновия слой (ВНОС) и флуорирани парникови газове (ФПГ) са регистрирани 68 броя обекти в област Враца. Извършени са 39 планови проверки. Контролираните вещества са въглеводороди, които съдържат халогенни елементи хлор, флуор, бром, йод. Наличието на халогенните елементи във въглеводородите е основната причина за озоноразрушаващото им действие и определя техния различен озоноразрушаващ потенциал.

Контролираните обекти през 2013 г. са представили в РИОСВ - Враца в нормативно определения срок - 15.04.2014 г. годишен отчет за ВНОС и ФПГ използвани в хладилни, климатични, термопомпени инсталации и комутационна апаратура за високо напрежение. При извършени планови проверки не са установени нарушения на екологичното законодателство.

Във връзка с прилагане на Наредба за установявавне на мерки по прилагане на Регламент (ЕО) №842/2006 г., относно някои флуорирани парникови газове, са извършени планови проверки на 19 бр. обекта. В проверените обекти не са установени нарушения, касаещи поддържането и воденето на досиета за състоянието на действащите климатични и хладилни инсталации.

През 2013 г. са регистрирани превишения по показател Фини прахови частици и в двата стационарни пункта, контролирани от РИОСВ – Монтана. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 в пункт РИОСВ – Монтана е 52.5 μg/m³ 1.3 пъти над нормата за ПДК ср.год. Превишенията имат подчертано сезонен характер – почти всички регистрирани превишения са през зимния период. Броят на дните с превишения на ПДКср. дн. е 137, което е 39% от общия брой анализирани проби. Анализът на резултатите показва, че източникът с най-съществен принос за формирането на високите имисионни стойности на ФПЧ10 е битовото отопление, което в преобладаващата си част се осъществява на твърдо гориво. В резултат на газификацията на промишления и обществения сектор след 2001 г. се отчита рязко понижаване на средногодишните нива на ФПЧ10 – с над 50%, но въпреки това същите остават твърдо над нормите и сравнително постоянни през последните години. Очаква се с продължаващото газифициране на частните жилищни сгради да се постигне допълнително постепенно намаляване на нивата на ФПЧ10 през следващите няколко години.

В автоматичната измервателна станция в гр. Видин броят на дните с регистрирани превишения е 97, като трябва да се отчете, че станцията не е работила в периода 26.08.2013 г. до 19.12.2013 г. заради повреда на датчика за ФПЧ10. Това е причината да не може да бъде отчетена коректна средногодишна концентрация на ФПЧ10. Превишенията също са с подчертано сезонен характер – от октомври до април, което води до извода, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, освен използващите компресиран газ за горивните си източници няколко промишлени предприятия, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ10 и за напред.

Съгласно одобрения годишен график за 2013 г. Мобилната автоматична станция за имисионен контрол на атмосферния въздух към ИАОС от Регионална Лаборатория – Плевен извърши измервания на територията община Лом. Няма регистрирани превишения на ПДК за основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в района.

Във връзка с изпълнение на чл. 27 от ЗЧАВ и чл. чл. 30 и 31 от Наредба №7 (ДВ, бр. 45/1999 г.) общините Монтана и Видин са изготвили Програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми на вредни вещества в атмосферния въздух съгласно Наредба № 12 от 15.07.2010 г. на МОСВ и МЗ в срока, регламентиран в чл. 31, ал. 3 на по-горе цитираната наредба.

Програмата за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух в община Монтана за периода 2011 – 2014 г. е приета с Решение на Общински съвет – Монтана №629 с Протокол №53/28.04.2011 г.. Програмата е качена на интернет страницата на общината. В Плана за действие към програмата е заложен широк пакет от мерки със съответните кодове, срокове и отговорници. Изпълнението на мерките, заложени в плана за действие към общинската програма продължава.

Програмата за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух в община Видин за периода 2011 – 2014 г. е приета с Решение на Общински съвет – Видин №131, взето с Протокол №8/15.07.2011 г. Програмата е качена на интернет страницата на общината. Предвидените в плана за действие към програмата мерки – ремонт и рехабилитация на пътищата в общината и уличната настилка в града, реорганизация на уличното движение, контрол на съхранението на строителни отпадъци, подобряване на сметоизвозването и др., се изпълняват, но е необходимо да се засили още контролът.

Данните на РИОСВ - Монтана през 2013 г. показват, че в малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта, особено в тези, през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

В община Монтана продължава газификацията на котелни инсталации в не промишлени обществени обекти (преустройство на съществуващи котелни от течно гориво на природен газ и резервен вариант – нафта) и на частни жилищни сгради, в резултат на което се наблюдава известно облекчаване на замърсяването от горивни процеси. Въпреки това не се отчита значително намаляване на съдържанието на фини прахови частици във въздушния басейн над града, главно поради повишената през годините консумация на твърдо гориво в бита през отоплителния сезон и засиления автомобилен трафик. Положителна тенденция е стабилното намаляване на концентрациите на серен диоксид и запазването на сравнително ниски стойности на азотен диоксид.

В община Видин също се наблюдава положителна тенденция към намаляване броя на наднормените концентрации на ФПЧ10. Част от промишлените предприятия преминават от твърдо и течно гориво на компресиран газ за горивните си източници. Общинската администрация и другите заинтересовани ведомства полагат усилия за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез реализиране на пакет от мерки, включени в Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУ на КАВ – Видин, част от Общинската програма за околната среда.