Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Докладът по наблюдение и контрол при прилагането на Регионалния план за развитие на Северозападен район (2007-2013 г.) и на Актуализирания документ за неговото изпълнение (2011-2013 г.) се разработва в съответствие със Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Министъра на околната среда и водите и Решение за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка № ЕО-3/2010 г. на Министъра на околната среда и водите.

Доклада е базиран на информация и данни свързани с развитието на секторите енергетика, индустрия, селско стопанство и транспорт, по отношение на емисиите на вредни вещества във въздуха, водите и почвите, генерираните отпадъци, потреблението на енергия и природни ресурси, нарушени терени, шумови и йонизиращи въздействия. Анализите в доклада показват, че основните източници с негативно въздействие върху околната среда са потреблението на енергия и природни ресурси от икономическите сектори и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите, почвите, депонирането на отпадъци.

Информацията относно изпълнението на мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологичните щети в резултат от прилагането на РПР на СЗР (2007-2013 г.) е представена въз основа на актуалния анализ на икономическото, социалното, инфраструктурното и екологично състояние в района и свързаните с него приоритети и мерки за реализиране на АДИ на РПР на С3Р 2011-2013 г., на данни от НСИ и ИСУН, както и въз основа на данни от общините в Северозападен район.

Представената в Доклада информация за изпълнението на мерките за наблюдение и контрол при прилагането на РПР на СЗР (2007-2013 г.) и АДИ на РПР на СЗР 2011-2013 г., по компоненти и фактори на околната среда, съдържа данни, резултати от проверки, анализи и факти от Регионалните доклади за състоянието на околната среда през 2013 г. на РИОСВ - Монтана, РИОСВ - Враца и РИОСВ - Плевен, контролиращи територията на Северозападен район и информация от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в България за 2012 г. (ИАОС към МОСВ).

I. Изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологичните щети в резултат на прилагането на Регионалния план за развитие на Северозападен район (2007-2013 г.), съгласно становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Министъра на околната среда и водите.

Следва да се отбележи, че Регионалният план за развитие на Северозападен район (2007-2013 г.) и Aктуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район (2011-2013 г.) не включват конкретни проекти за реализиране и не съдържат конкретни инвестиционни намерения и собствени бюджети.

Мерките, заложени в Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите, са отразени в РПР на СЗР и в Актуализирания документ за изпълнението му и целят очертаването на стратегическа рамка за устойчиво интегрирано развитие на района чрез дефинирането на стратегически приоритети, цели и мерки и обобщаване на източниците на финансиране и финансовите средства за постигането им.

1. Изграждането на ПСОВ да бъде в съответствие с Националната програма за изграждане на ГПСОВ над 10 000 екв.ж., ГПСОВ от 2 000 екв.ж. до 10 000 екв.ж. и в срокове съгласно Наредба No.6 (ДВ бр.97/2000 г.).

В АДИ на РПР на СЗР 2011-2013 г., Приоритет 1, Специфична цел 1.2: „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” са представени анализ, мерки и перспективи за развитие на ВиК инфраструктурата в Северозападен район. Реализират се проекти, свързани с техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за интегрирано управление на водите – реконструкция, разширение и модернизация на водоснабдителната и канализационната мрежи, на съществуващите ПСОВ и изграждане на нови пречиствателни съоръжения по ОПОС.

Населението на Северозападен район, обхванато от канализационни мрежи през 2012 г. е с най-нисък дял – 57.8%, а делът на населението, обхванато от пречиствателни станции за отпадъчни води на територията на района е 33% (по данни на НСИ). Нерешени остават проблемите, свързани с незадоволителното състояние на инфраструктурата за канализация, пречистване на отпадните води и доставяне на прясна питейна вода.

На територията, контролирана от РИОСВ - Плевен работят десет ПСОВ, от които 3 бр. ПСОВ от населени места с над 10000 е.ж. – ПСОВ Плевен, ПСОВ Ловеч и ПСОВ Троян.

За област Враца пречиствателна станция за отпадни води ГПСОВ има само в гр. Враца. Образуваната утайка през 2013 г. е 422 т. Влагане на утайки от ГПСОВ за нуждите на земеделието за момента не се извършва.

Отпадъчните води на гр. Монтана се отвеждат и пречистват в ГПСОВ - Монтана. Водата се пречиства с екологични агенти, които не замърсяват околната среда, а почистените утайки ще бъдат използвани за наторяване.

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие (РПР) на Северозападен район (СЗР) 2011-2013 г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура” по Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е посочено, че интервенциите в сферата на екологичната инфраструктура са насочени към подобряване на водоснабдителни и канализационни системи в т. ч. изграждане на нови и разширяване на съществуващи пречиствателни съоръжения.

На територията на Северозападен район по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. (по данни на ИСУН към май 2014 г.) са сключени договори за 41 проекта, свързани с техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти, подготовка, изпълнение, подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води (в агломерации с над 10 000 екв. ж. в населени места с над 2 000 екв. ж. и в населени места с под 2 000 екв. ж.). Проектите ще допринесат за подобряване качеството на околната среда на територията на Северозападен район, подобряване качеството на услугите във ВиК сектора, повишаване конкурентоспособността на региона за инвестиции и подобряване на качеството на живот и жизнената среда на населението. Подобряване на здравето на населението ще бъде постигнато посредством въвеждане на екологосъобразно пречистване и заустване на битовите отпадъчни води, ще се създадат нови работни места по време на изпълнението и в резултат на изпълнението на проектите, ще се намалят несъответствията по отношение на дела от населението, включено към канализационната система. Предвиждането на конкретни ангажименти за подобряване ефективността на съоръженията е важно, защото ще способства за подобряване екологичното състояние на водните басейни в Северозападен район.

По данни на НСИ през 2012 г. делът на населението в СЗР, обхванато от системи за организирано сметосъбиране достига 100%, по-висок от средния за страната (99.2%). От общото количество на събраните битови отпадъци в страната, 11% са събрани в Северозападния район. Най-много депа за битови отпадъци функционират в област Плевен - общо 10. В района се наблюдава слабо изразена тенденция към трайно намаляване на общите количества отпадъци и като цяло се нуждае от съществено подобряване на системата за сметосъбиране и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в ограничен брой регионални депа.

В стратегическата част на актуализирания документ е отразено, че продължаващото замърсяване на околната среда и наличието на замърсените територии изисква през следващите години насочване на инвестиции в сферата на управление на отпадъците в изпълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци. Ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Общините на територията на Северозападен район имат общински програми за управление на отпадъците, приети от общинските съвети. Общинските програми за управление на отпадъците са неразделна част от програмите за околна среда и се приемат от общинските съвети по реда на Закона за опазване на околната среда.

На територията на Северозападен район по данни на ИСУН към май 2014 г. по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. са сключени договори за 6 проекта свързани с управление на отпадъците. Проектите ще допринесат за изграждане на необходимата инфраструктура за екологосъобразно обезвреждане на количеството битови отпадъци, за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъците на територията на общините, за постигането на съответствие с изискванията на законодателството в областта на опазването на околната среда.

Ефективното управление на отпадъците изисква активното и отговорно участие на всички граждани. Разяснителните кампании и участието в екологични проекти на училищата е правилна стъпка към утрешното опазване на природата от замърсяване. Пестенето на природни ресурси и намалявано на количествата депонирани рециклируеми отпадъци може да се постигне чрез увеличаване броя на рециклиращите и обезвреждащи предприятия. С разделянето на отпадъчните вещества, които спадат към различни категории, с правилното им съхраняване, разделното им предаване за последващо третиране се спомага за предотвратяване на негативните последици за околната среда.

Във всички проучени европейски държави се изпълняват периодично поредица от кампании, национални и местни, насочени директно към гражданите за предотвратяване на образуването на отпадъци и насърчаване на гражданското участие в разделното събиране и оползотворяване на отпадъци.

Oрганизират се образователни кампании в детските градини, училищата, сред студентите и местните общности, за да се демонстрира на практика правилното отношение към отпадъците, да се повиши информираността на населението и от най-ранна възраст да се възпитават гражданите към отговорно поведение и опазване на околната среда.

Мярката намира отражение в РПР на СЗР (2007-2013 г.) в рамките на Приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” към цел 2. Мярката предвижда управление на битовите и промишлени отпадъци и създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци. Дейностите се включват в обхвата на ОП „Околна среда” и се запазват и в Актуализираният документ за изпълнение на РПР на СЗР (2011-2013 г.)

В стратегическата част на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013 г. в мярка 7 на Приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура”, към Цел 2 е включено управление на битовите и промишлени отпадъци и създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци.

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2011-2013 г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013, чрез следните приоритети:

• приоритет 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2 000 еквивалентни жители”;

• приоритет 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.

Овладяването на проблема с отпадъците може да се постигне чрез стриктно спазване на пет-степенна йерархия при тяхното управление: предотвратяване на образуването им; подготовка за повторна употреба; рециклиране; друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия; обезвреждане. Прилагането на всяка една от тези степени трябва да става с активното участие на всички заинтересовани страни – граждани, бизнес, неправителствени организации и контролни органи.

5. Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба №8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.).

В експлоатация е Регионално депо Монтана (за битови и неопасни производствени отпадъци-клас „депо за неопасни отпадъци”), което обслужва общини Монтана, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово, Вълчедръм и Криводол (област Враца). Депото отговаря на нормативните изисквания и се експлоатира съгласно действащото екологично законодателство. На депото е изградена и сепарираща инсталация, в която от общия поток битови отпадъци се разделят отпадъците от хартия и картон, пластмасови отпадъци, като отпадъци от метални опаковки и отпадъци от стъкло.

На територията на област Видин предстои изграждането на регионално депо на отреден терен в землището на село Жеглица, като проектът за изграждането му е съобразен изцяло с нормативните изисквания. Предвидено е бъдещето регионално депо да обслужва всички общини на територията на област Видин. Регионалното депо се изпълнява по Приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност. Предвидено е на депото да се изградят инсталации за предварително третиране на строителни отпадъци и компостиране на биоразградими отпадъци. За експлоатацията на депото е издадено комплексно разрешително с решение на министъра на околната среда и водите.

На територията на област Враца все още няма изградени съоръжения за компостиране и предварително третиране на битови отпадъци, както и инсталации за оползотворяване на строителни отпадъци. През 2014 г. предстои пускането в експлоатация на сепарираща инсталация за битови отпадъци на площадката на РДНО – Враца – Мездра. Предстои и осигуряването на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата за населените места над 10 000 жители, към които се отнасят общините Враца, Мездра, Бяла Слатина и Козлодуй на територията на област Враца.

На територията на РИОСВ-Плевен са създадени три регионални сдружения, които ще реализират проекти за регионално управление на отпадъците, включващи изграждането на нови регионални съоръжения за обезвреждане на битови и други неопасни отпадъци. Сдруженията обхващат 13 общини от Плевенска и Ловешка област с водещи общини Плевен, Никопол и Луковит, където ще се изграждат регионалните центрове.

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2011-2013 г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е посочено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013 г., чрез следните приоритети:

• приоритет 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалентни жители”;

• приоритет 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.

По данни на ИСУН (май 2014 г.) към изпълнението на мярка 5 по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район са приключили 5 проекта и един е в процес на изпълнение:

• „Изграждане на регионална система за управление на отпадъци в регион Видин”, бенефициент община Видин, на стойност 19 999 362 лв.;

• „Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Козлодуй - регион Оряхово”, на стойност 502 418 лв., бенефициент община Козлодуй;

• „Подготовка на проект за управление на отпадъците в община Кнежа - регион Оряхово”, на стойност 570 513 лв., бенефициент Община Кнежа;

• „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Бяла Слатина”, на стойност 784 184 лв., бенефициент община Бяла Слатина;

• „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Лом”, на стойност 214 866 лв., бенефициент община Лом;

• Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от община Враца и община Мездра”, на стойност 95 262 лв., бенефициент община Враца.

Мерките за решаването на проблема с отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй не са обект на политиката за регионално развитие, а на националната политика в областта на ядрената енергетиката и не е възможно да се разработват и реализират в рамките на РПР.

Разработването на система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е обект на Регионалния план за развитие.

На територията на Плевенска област няма сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия. Единствено равнинният характер на областта е причина за проява на ветрова ерозия, която нанася щети, налагащи противоерозионни мероприятия. По брега на р. Дунав има брегова ерозия и свлачищни процеси, особено в община Никопол. Що се касае до област Ловеч, тя е сред най-застрашените по отношение на почвени загуби от водна ерозия в земеделските земи (по 4,6% годишно) и сред областите с най-висок риск от проява на площна водна ерозия на почвата на земеделските земи (10 – 12 t/ha y).

В РИОСВ – Плевен няма информация за значителни ерозионни процеси през 2013 г. Оценка на водната и ветрова ерозия за всяка година се извършва чрез математически модел в ИАОС.

По почвен мониториниг ІІ-ро ниво – „Засоляване” са определени 3 пункта, от които се извършва пробонабиране всяка година на почви и подпочвени води от близкия дренажен канал до пункта. За територията на РИОСВ – Плевен пунктовете са в землищата на с. Брест, с. Загражден и с. Дъбован – всичките в община Гулянци. През 2013 г. е утвърдената „Годишна програма за мониторинг на почви” от изпълнителния директор на ИАОС за трите пункта. РЛ - Плевен е извършила пробонабиране от 2 пункта (с. Брест и с. Дъбован) - почвени проби, а водни проби от близките до пунктовете дренажни канали не се вземани поради пресъхване на каналите по времето, когато се вземат пробите. От резултатите от почвеното изпитване през 2013 г. се потвърждава, че няма значителна промяна спрямо базовите показатели.

По почвен мониторинг ІІ-ро ниво – „Вкисляване” са определени 5 пункта за наблюдение на територията на инспекцията: землищата на с. Ракита, с. Добревци, с. Горни Дъбник, с. Гривица и с. Велчeво. През 2013 г. е взета почвена проба от РЛ - Плевен от пункта в с. Велчево съгласно утвърдената от Изпълнителния директор на ИАОС „Годишна програма за мониторинг на почви”. Взети са проби от 4 точки (Т1 до Т4) в две дълбочини: от 0-20 см и от 20-40 см. Анализира се киселинността на почвите – pH (KCl) и степента на наситеност на почвите в бази (V%). След анализ на резултатите от изпитването се констатира, че има незначително превишение по показател pH (KCl) в точки Т2 и Т3 в двете дълбочини спрямо базовите показатели за пункта.

Голям дял от почвите в област Монтана са със средна податливост на ерозиране, а в област Видин - с много слаба. По данни на ИАОС водоплощна ерозия със среден интензитет се отчита в община Чупрене – 2,1 т/ха/год. Всяка година водната ерозия е бич за р. Дунав. Добри резултати са постигнати с изграденото противоерозионно укрепване на брега на р. Дунав в района.

На територията на РИОСВ-Монтана не са констатирани проблеми относно вкисляване на почвите. Съгласно утвърдената програма за мониторинг – Функционална подсистема „Контрол и опазване на почвите от засоляване” за 2013 г. на територията на РИОСВ-Монтана няма утвърдени от ИАОС пунктове за засоляване на почвите.

Засоляване на почвите на територията на РИОСВ - Враца през 2013 г. не се наблюдава. Данните от наблюденията от извършения мониторинг сравнени с данните от предишните години свидетелстват за очертаване на трайна тенденция на вкисляване на почвите, в следствие тяхното повърхностно преовлажняване. Мероприятията, които се провеждат за борба с ерозията са агротехнически, лесотехнически и хидротехнически.

През последните години зачeстиха природните бедствия, породени от климатични или човешки действия, които предразполагат към целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания (в т.ч трансгранични замърсявания).

Интегрираният подход за развитие на региона, базиран на стратегията на РПР на СЗР косвено може да допринесе за намаляване на рисковете от ерозия, в резултат на строителни дейности, а изграждането на зелени системи да създаде условия за подобряване на микроклимата.

Програмата за развитие на селските райони ще подкрепи изпълнението на конкретната специфична цел чрез ОС 3 „Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка „Обновяване и развитие на селата”.

Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска ще бъдат подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” при отчитане на териториалния обхват.

8. Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.

В стратегическата част на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013 г. не са включени мерки за защита от наводненията.

В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР към Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура” в Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че зачeстилите през последните години природни бедствия в следствие на климатични или човешки действия налагат целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания. Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска са подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска”.

За изпълнението на мярката принос имат реализиращите се по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. 8 бр. проекти за защита от наводненията (7 приключили и един в процес на изпълнение) на общините Мездра, Долни Дъбник, Враца, Долна Митрополия, Монтана, Троян, Бяла Слатина и Ловеч:

• „Корекция на река Боденска бара - гр. Мездра”, на стойност 885 872 лв., бенефициент Община Мездра;

• „Корекция на река Петърнишка бара в с. Градина ”, на стойност 847 179 лв., бенефициент община Долни Дъбник;

• „Превенция на риска от наводнения в община Враца ”, на стойност 1 040 254 лв., бенефициент община Враца;

• „Реконструкция на охранителни (отводнителни) канали и ремонт на съществуващи към тях защитни съоръжения с цел предпазване от наводнения на с. Крушовене, община Долна Митрополия”, на стойност 874 728 лв., бенефициент община Долна Митрополия;

• „Предотвратяване на риска от наводнения чрез реконструкция на бреговете на река Огоста в урбанизираната територията на град Монтана, община Монтана ”, на стойност 1 015 132 лв., бенефициент община Монтана;

• „Корекция на река Бели Осъм в централната градска част на град Троян за предотвратяване на ерозията на речния бряг и овладяване на риска от наводнение”, на стойност 848 949 лв., бенефициент община Троян;

• „Дренбомащабни мерки за предотвратявания на наводнения чрез отводнявания на квартали в село Попица, община Бяла Слатина”, на стойност 541 788 лв., бенефициент община Бяла Слатина;

• „Предотвратяване на риска от наводнения и борба с ерозията чрез реконструкция на коритото на река Осъм в град Ловеч”, на стойност 746 472 лв., бенефициент община Ловеч.