През 1997 Главно Управление Пътища (по-късно преименувано на Изпълнителна Агенция Пътища) започва проучване за строеж на автомагистрала "Струма" в югозападна България, част от Транс Европейския коридор № 4. Според първоначалния план, трасето трябва да минава по цялото продължение на Кресненското дефиле - регион с изключително природно богатство. През април 2000 г. българското правителство сключва договор, финансиран по програма ФАР с Италианската компания СПЕА (SPEA Ingegneria Europea) за подробното проучване и техническото планиране на автомагистралите "Струма" и "Люлин". За изготвянето на плановете и проучванията е платена сума на обща стойност над 3 млн. евро, като работата на италианската фирма е била остро критикувана, както от неправителствени организации, така и от Министерство на околната среда и водите (www.moew.government.bg). Според природозащитни организации при проектирането не е взето под внимание, че магистралата ще унищожи стотици редки растения и животни от засегнатия район.
С писмени заявления за достъп до информация, адресирани до директора на Изпълнителна Агенция Пътища /ИАП/, "Сдружение за дивата природа - Балкани" поиска достъп до документацията, свързана със сключения договор между ИАП и СПЕА - копия от доклади за ОВОС и придружаващите ги писма и документи, отговорите на МОСВ, протоколи от срещи между вносителите и представители на МОСВ. По-късно сдружението подава ново заявление за получаване на копия от картния материал за предварителните проекти на отсечката на магистрала "Струма" и копие от встъпителния доклад на италианската фирма - изпълнител, обещано от представител на ИА "Пътища" на проведената през същия месец обществена дискусия в гр. Кресна. Поради липсата на отговор и на това заявление, бе заведено съдебно дело (І инстанция – а.д. № 882/2001 г- СГС АО ІІІ-б състав; ІІ инстанция – а.д. № 5496/2003 г. ВАС V-то отд.) срещу мълчалив отказ.
Пред съда беше представено писмено несъгласие от страна на представител на фирма СПЕА да се предостави исканата информация с единствен аргумент, че договорните взаимоотношения на СПЕА с ИАП са конфиденциални и не позволяват предоставянето на документи на трети лица.
В практиката са срещани и много други откази на достъп до информация на същото основание. Понякога интересите на третото лице се тълкуват прекомерно широко – например на това основание понякога се отказва да се предостави информация за местоположението на пунктовете за изкупуване на боровинки, информация за местата, където се отглеждат генетично модифицирани растения и др. подобни. В други случаи се претендира интелектуална собственост върху измервания и анализи, предоставяни на РИОСВ. В трети случаи държавните органи /респ. търговците/ дори не си правят труда да конкретизират защитения интерес, а само най-общо демонстрират несъгласие за предоставяне на информация.
Достъпът до информация за околната среда е уреден в гл. ІІ на Закона за опазване на околната среда. За предоставяне на информация за околната среда ЗООС препраща към процедурата, предвидена в Закона за достъп до обществена информация.
Съгласно чл. 19 от ЗООС, информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или друга материална форма относно:
състоянието на компонентите на околната среда /атмосферен въздух, атмосфера, вода, почва, земни недра, ландшафт, природни обекти, минерално и биологично разнообразие/;
факторите, които оказват въздействие върху компонентите на околната среда /отпадъци, шумове, вибрации, радиация и др./;
дейности или мерки, оказващи въздействие върху компонентите на околната среда /административни мерки, международни договори, политики, законодателство, планове и програми/ и икономическите анализи, свързани с тях;
състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората;
обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения;
емисии и други вредни въздействия върху околната среда.
ЗООС въвежда 3 вида информация за околната среда:
-
налична първична информация – това са резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, събирана в рамките на задълженията на компетентната администрация;
-
налична предварително обработена информация – това е първичната информация, вече обработена, обобщена и анализирана в рамките на задълженията на компетентната администрация, без за това да е необходимо искане на заинтересувано лице;
-
нарочно обработена информация – тази, която се събира или обработва, обобщава и анализира само по искане на заинтересувано лице.
Предоставянето на наличната първична информация и наличната предварително обработена информация за околната среда се заплаща при условията и реда на ЗДОИ. Заплащането на предоставянето на информацията, която е нарочно обработена, се договаря за всеки конкретен случай.
Задължени да предоставят информация за околната среда са:
Централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда – това са Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, Регионалните инспекции по околната среда и водите /РИОСВ/, Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/, басейновите дирекции, кметовете и областните управители.
Други органи и организации, които се разпореждат със средства от консолидирания държавен бюджет и събират, и разполагат с информация за околната среда – например Националният център за аграрни науки, Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели.
Аварии Правна рамка Освен при поискване, компетентните органи по реда на ЗООС са длъжни в определени от закона случаи да информират обществеността за състоянието на околната среда и по своя инициатива. Така например в случаите на аварийни или други замърсявания, изпуснатите вредни вещества в околната среда са сериозна заплаха за живота, здравето и имуществото на хората. Навременното информиране на засегнатото население за случващото се с околната среда би помогнало на всеки да вземе необходимите защитни мерки. Ето защо, чл. 23 от ЗООС въвежда общо задължение за активно информиране в случаите на аварийни замърсявания10.
Сподели с приятели: |
