Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за

7.5. Растителен и животински свят

Въз основа на климатичните особености (География на България, БАН, 2002 г), районът в който се развива железопътната линия „Пловдив-Бургас” в по-голямата си част се отнася към областта на Преходно континенталната област и много малка част - в раона на Бургаска област, към Континентално-средиземноморската климатична област в зоната на широколисните листопадни гори и храстови съобщества. Трасето на жп линията „Пловдив-Бургас” попада в Македоно-Тракийска и Евксинска провинции на Европейската широколистна горска област, като пресича три окръга: Горнотракийски (Пловдивски, Чирпански, Старозагорски райони); Стралджанско-Айтоски (Страджанско-Сливенски, Айтоски райони); Западнокрайбрежен (район Южно крайбрежие).

Обхваща Пловдивски, Чирпански и Старозагорски райони. Заема разнообразен терен с разновидна растителна покривка, понастоящем заети почти изцяло от обработваеми земи - агроценози.

• Стралджанско-Айтоски окръг

Обхваща територията около Нова Загора, Сливен и Ямбол. Преобладаваща част от Стралджанско-Айтоски геоботанически окръг е заета от обработваеми земи, на които са формирани различни типове агрофитоценози, а на изоставените селскостопански земи при протекли вторични сукцесии има производни съобщества включени в различни сукцесионни редове.

• Западнокрайбрежен окръг - район Южно крайбрежие

Естествено разпространени в този пояс са чистите и смесени гори от космат дъб и вергилиев дъб и в по-малка степен от от благун и цер, с участие на обикновен габър и келяв габър.

Трасето на железопътната линия преминава в по-голямата си част през селскостопански площи – обработваеми ниви с отглеждане основно на зърнени култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. Растителната покривка е разнообразна, представена преди всичко от формации съставени от ксеротермни видове, каквито са благунът, церът, косматият и вергилиевия дъб, келявият габър. Потастоящем от тези гори са останали малки участъци, силно разредени, заменени почти изцяло от от съобщества на драката или с ксеротермни пасища с доминиране на белизмата и лукувичната ливадина, а на места от садината и валезийската власатка. Низинните части почти ицяло са обработваеми земи.
Описание и анализ на въздействията на инвестиционното предложение върху растителния свят.

Трасето на железопътната линия се развива в райони с преобладаващо равнинен до леко хълмист характер. В по-голямата си част земите принадлежат към поземления фонд на които са формирани различни типове агрофитоценози, а на изоставените селскостопански земи при протекли вторични сукцесии има производни съобщества включени в различни сукцесионни редове. Отглеждат се главно зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед), Засегнатите трайни насаждения (лозя, овощни градини) са сравнително малко. Горските съобщества са представени главно от цер, благун, келяв габър и са силно повлияни от човешката дейност. След изкореняване на дървостоите и обща деградация на горите, от тях са останали малки участъци заети предимно от издънкови гори и относително по-големи участъци заети от ксеротермни храстово-тревни съобщества. Мерите, които попадат в обхвата на строителните участъци са заети с производни тревни растителни съобщества, антропогенно повлияни от паша на селскостопански животни. Широко са разпространени полуестествени, вторични производни тревни растителни съобщества, принадлежащи към формациите на валезийската власатка, луковичната ливадина, садина. белизмата. Поради пашата и утъпкването всички те са силно деградирали.

• 
  Изграждане на оптичен кабел по линията „Пловдив – Бургас” – проект 2016 г.
  

Дейността е свързана с нарушения в обхвата на линията в земи и почви претърпели нарушения при строителството на жп линията. Тревната растителност е вторична, производна с множество рудерални видове. На места се наблюдават храстови видове. Реализацията на инвестиционното предложение не изисква допълнително отчуждаване на земи, тъй като работите по внедряване на системата се извършват изключително в терени, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Не се предвиждат и допълнителни площи за временни дейности по време на дейностите по внедряване на системата. Не се предвижда изграждането на временни площадки и лагери за работници. Въздействието се определя като незначително.

• 
  Изграждане на системи за сигнализация по жп линията Пловдив – Бургас (ETCS ниво 1, версия 2.3.0d) - проект 2016 г.
  

• 
  Внедряване на гарови централизации в гарите от железопътния участък Пловдив-Бургас“ - проект 2015 и 2016 г.
  

Проекта предвижда на мястото на съществуващи прелези – премахване на 31 бр. жп прелези и изграждане на 28 надлези и 1 подлез и 1 пешеходна пасарелка.

Обектът се намира източно от с. Скутаре, където жп линията пресича републикански път III-565 Скутаре – Маноле при км 5+450. Попада извън урбанизирана територия на с. Рогош, намиращо се южно от надлеза. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 23.722 дка, от които 23.292 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, оризище, стопански двор, пътища, жп линия). Засягат се пасище (2.4 дка), северно от железопътната линия и части от отводнителен и напоителин канал (4 дка). Малки петна по дигите на каналите са обрасли с тръстика (Phragmites australis). Мерата е силно антропогенно повлияна от паша на селскостопански животни.

Обектът се намира в западната част на с. Маноле. Попада както в урбанизираната, така и в неурбанизираната територия на с. Маноле. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 2.210 дка, заети от ниви.

Обектът се намира източно от с. Маноле където жп линията пресича селскостопански път. Попада извън урбанизирана територия на с. Маноле. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 17.732 дка, от които 17.226 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, полски път, жп линия). Засягат се малкък участък от пасище (0.064 дка), северно от жп линията и напоителин канал (0.064 дка).

Обектът се намира източно от с. Маноле където жп линията пресича селскостопански път. Прелеза попада извън урбанизирана територия на с. Манолско Конаре и с. Маноле. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 13.407 дка, от които 12.292 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, полски път). Засягат се малки участъци от пасище (0.385 дка) и отводнителен канал (0.110 дка). Отводнителният канал е без обраствания.

Обектът се намира в западната част на с. Белозем. Той е проектиран като алтернатива на съществуващия прелез при км 32+905. Попада както в урбанизираната, така и в неурбанизираната територия на с. Белозем. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 2.551 дка, заети от ниви.

Обектът се намира южно от с. Опълченец, където при км39+092 жп линията пресича общински път. Прелеза попада извън урбанизирана територия на с. Мирово и с. Опълченец и в урбанизираната територия на с. Опълченец. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 11.032 дка, от които 8.884 дка са антропогенно повлияни земи (изоставени ниви, пътища). Засягат се 0.555 дка напоитетелен канал.

Обектът се намира източно от с. Михайлово, където при км 85+083 жп линията пресича общински път. Попада извън урбанизирана територия на с. Михайлово. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 27.065 дка, от които 15.505 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища, жп л-я). Засягат се 11.560 дка мера. Мерата, които попада в обхвата на надлеза е заета с производни тревни растителни съобщества, антропогенно повлияни от паша на селскостопански животни.

Обектът се намира в западната част на с. Калояновец, където жп линията пресича общински път. Прелеза попада извън урбанизирана територия на с. Калояновец. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 7.935 дка, от които 2.602 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища, депо ТБО). Засягат се 1.105 дка мера и 4.227 дка горска територия. Гората се намира северно от с. Калояновец, като за нуждите на надлеза се отнема площ от южния край на масива и не го фрагментира.

Обектът се намира в източната част на с. Християново, където при км 97+617 жп линията пресича общински път. Попада извън урбанизирана територия на с. Михайлово. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 4.229 дка, от които 4.041 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища, депо ТБО). Засягат се 0.125 дка канали и 0.063 дка гори в земеделски земи. Горската територия е южно от с. Михайлово, като за изграждането на надлеза се засяга малка част от госката територия – издънкова, деградирала и превърната в храсталаци от келяв габър (Carpinus orientalis) об. глог, дрян.

Обектът се намира в източния край на с. Еленино, където при км 10+175 жп линията пресича улица. Прелеза попада извън урбанизирана територия на с. Еленино. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 23.661 дка, от които 12.874 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища, жп л-я). Засягат се 9.583 дка крайселищна мера, западно от селото и 1.204 дка дере.

Разглежданият обект се намира откъм северната страна на Калитиново, където жп линията пресича общински път. Попада в строителните граници на регулационния план, а останалата територия е в извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 11.426 дка, всичките антропогенно повлияни – ниви, територии за нуждите на транспарта, полски пътища.

Обекттът се намира северозападно от Горно Ботево между Калитиново и Плоска могила, където жп линията пресича общински път. Прелеза попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 24.118 дка, всичките антропогенно повлияни – ниви, територии за нуждите на транспарта, полски пътища.

Разглежданият обект се намира североизточно от Хан Аспарухово. Пресичането е с републикански път. Прелеза попада в строителните граници на с. Хан Аспарухово, а останалата територия е извън строителните граници. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 13.286 дка, от които 20.950 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища, жп л-я). Засягат се 3.068 дка канали.

Разглежданият подобект се намира между гарите Хан Аспарухово и Нова Загора, северозападно от с. Сърбино. Пресичането е със селскостопански път. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 23.967 дка, от които 19.768 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища). Засягат се 6.595 дка горска територия, попадаща в южната част от територията на надлеза, като масива се фрагментира.

Обекта се намира между гарите Хан Аспарухово и Нова Загора и представлява пресичане с черен път /селскостопански път. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 28.771 дка, от които 28.120 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, лозово насаждение, пътища). Засягат се малъки участъци от пасище - 0.58 дка, и отводнителен канал – 0.072 дка.

Разглежданият обект се намира южно от Съдиево, между гарите Нова Загора и Коньово. Пресичането е със селскостопански път /черен път/. Прелеза попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 26.278 дка, от които 24.784 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища, водоем). Засягат се 1.494 дка напоителен канал, обрасъл с тръстика (Phragmites australis).

Обекта се намира югозападно от Коньово /междугарие Коньово – Кермен/. Пресичането е с общински път – четвъртокласен и попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 20.900 дка, от които 20.585 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища, стопански двор). Засягат се участът от 0.200 дка пасище и 0.115 дка дере.

Обектът се намира западно от Кермен /междугарие Коньово – Кермен/. Пресичането е със селскостопански път. Част от територията на прелеза попада в строителните граници на гр. Кемен, а останалата територия е извън строителните граници. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 21.895 дка, от които 17.931 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, пътища). Засягат се участък от отводнителен катал – 3.966 дка.

Подобектът се намира в югоизточната част на Кермен /междугарие Коньово – Кермен/. Пресичането е с улица

Обектът се намира югозападно от Безмер, между гарите Кермен – Безмер. Пресичането е с общински път. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 19.895 дка, антропогенно повлияни земи (друг вид поземлен имот, селстоп. пътища).

Намира се източно от Кабиле, между гарите Ямбол и Завой /местен път между село Кабиле, гр. Ямбол и местността „Ормана”/. Прелеза попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 21.834 дка, всичките антропогенно повлияни (изоставени ниви, пътища).

Обектът се намира югоизточно от Завой между селища Завой и Веселиново. Пресичането е с републикански път – третокласен. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 26.034 дка, от които 21.786 дка са антропогенно повлияни земи (друг вид ниви, селстоп. пътища, РПМ, автомагистрала). Засягат се участък от пасище/мера – 4.248 дка, попадащо в северозападната час от територията на надлеза.

Обектът се намира северозападно от Церковски /до яз. Цанко Церковски/. Пресичането е с общински път. попада в землището на с. Венец - извън урбанизирана територия и в землището на с. Церковски – в урбанизирана територия и извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 15.342 дка, от които 10.170 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, друг вид пром. зона, паркинг, язовир). Засяга се участък от пасище с храсти - 5.177 дка.

Намира се северозападно от Карнобат, между гарите Церковски и Карнобат Запад. Пресичането е с местен път /черен/ в землището на с. Церковски. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 23.246 дка, от които 22.380 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, релсов път,ведом. път). Засягат се участък от пасище - 0.934 дка и напоителен канал – 0.864 дка. Видовото разнообразие на разнотревието е сравнително бедно с доминиращо участие на формациите на Poaeta bulosae, Chrysopogoneta grylli, Festuceta valesacae, развиващи се върху утъпкани терени от пашата на селскостопанските животни с влошен воден баланс.

Обектът се намира северозападно от Карнобат, между гарите Церковски и Карнобат Запад. Пресичането е с местен път /черен/. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 23.246 дка, от които 19.156 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, релсов път,произв. на въглища). Засягат се участък от пасище - 2.683 дка, в югоизточната част от територията на надлеза. Ценозите в мерата са антропогенно повлияни. В тези територии тревната растителност е изцяло с производна, формирана вторично.

Намира се северно от село Кликач, между гарите Карнобат и Черноград. Пресичането е с местен път /черен/. Прелеза попада в строителните граници на с. Кликач, а останалата територия е в извън строителните граници на регулационният план. Пътният надлез е проектиран на съществуващ селскостопански път /черен/ от с. Кликач до земеделски площи, между гарите Карнобат и Черноград. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 7.689 дка, от които 5.167 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, релсов път, друг вид застрояване). Засягат се участък от пасище - 2.522 дка, в северозападната част на надлеза.

Обектът се намира северозападно от Черноград, между гарите Черноград и Айтос. Пресичането е с общински път BGS1002 между селища Тополица и Черноград. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 15.640 дка, всички те антропогенно повлияни – ниви, пътища.

Намира се югоизточно от Тополица /сп. Тополица/ между гари Черноград и Айтос. Пресичането е с местен път /черен/. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 15.835 дка, от които 14.753 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, ведом. път, друг вид застрояване). Засягат се участък от ливада – 0.482 дка, насаждение от люцерна и водно течение – 0.600 дка, р. Айтоска. В участъка се засегат издънкови форми на Salix fragilis и Populus nigra.

Обектът се намира североизточно от Поляново. Пресичането е с общински път и попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 17.896 дка, от които 13.183 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, друг вид застрояване, местен път). Засягат се участък от ливада (люцерна) – 1.931 дка, в северната част от територията и залесена т-я – 2.717 дка, в южната час от територията.

Намира се между гр. Айтос и с. Малка Поляна на VIII-ма жп линия и пресичането е с общински път. Попада извън урбанизирана територия. Общата територия необходима за изграждането на надлеза е 20.563 дка, от които 19.650 дка са антропогенно повлияни земи (ниви, път). Засягат се участък от пасище – 0.913 дка.

Според предвидените строителни дейности, въздействията от реализацията на инвестиционното предложение върху растителната компонента ще бъдат свързани с трайно нарушение на площите на растителните съобщества в границите на строителните площадки. Тъй като по-голяма част от обектите са сред отдавна обработвани земеделски земи и крайселищни територии, то синантропната и рудерална растителност в засегнатите площи е значително застъпена. Видовото разнообразие на разнотревието в мерите е сравнително бедно с доминиращо участие на формациите на луковичната ливадина (Poaeta bulbosae) и валезийската влясатка (Festuceta valeiaca), развиващи се върху утъпкани терени от пашата на селскостопанските животни с влошен воден баланс. В тези територии тревната растителност е изцяло с производна, формирана вторично, антропогенно повлияни. Повечето от съобществата и изграждащите ги видове са широко разпространени в по-голямата част от територията и не съществува вероятност от изчезването им. В засегнатите горски територии/дървопроизводителни гори, горските ценози са силно повлияни от периодични сечи.

При изграждането на новите надлези се усвояват участъци от мери в размер на около 44.2 дка и горски территории – 15 дка. В обхвата на някои от надлезите попадат и отводнителни канали на площ от 9.2 дка, обрасли на места с тръстика.

Въздействията върху растителността от реализацията на обектите по Компонент 2 ще е пряко и дълготрайно, но незначително, предвид характера на засегната растителност.

Предвижда се изграждане на снегозащитен пояс в междугарието „Черноград – Айтос” от км 244+060 до км 246+390 с цел осигуряване на надеждна защита на железния път от неблагоприятните влияния на вятъра през зимните месеци. Участъкът за залесяване е разположен на територията на Бургаска област, община Айтос, в землищата на с. Тополица (29.853 дка) и с.Черноград (11.175 дка). Ще се изгражда успоредно на жп линията, в ляво по посока на движението

Защитният пояс е с ширина 8 м., при отстояние на пояса 15 м., и 9 м. при отстояние 30 м. Конструкцията му е с нарастваща височина от посоката на вятъра и рязко снижаване от страна на железния път. Това ще се постигне чрез засаждане на храсти от страната на вятъра и дървета от страна на железния път. Поясът ще бъде изграден чрез засаждане на два реда дървета с храсти между тях и три реда храсти с низходяща височина. Редовете дървета ще бъдат засаждани на разстояние 3 м едно от друго, а храстите – на 1.5 м. Разстоянието между редовете е 2 м, което ще осигурява по-доброто им развитие и по-удобен достъп за поддържането им.

За изграждането на лесозащитният пояс съгласно проеста са необходими 41.010 дка, засягащи: ниви/орна земя, трайни насаждения, местен път. Между двата участъка в обхвата на лесопояса попада 1.061 дка пасище/мера. Същото е силно рудерализирано, поради използването му като нерегламентирано място за битови отпадъци.

Проектът предвижда следният видов състав и количество на лесопояса:
Състав и количествена сметка на видовете за лесопояса

Участък I – от км 244+060.00 до км 244+760.00 с дължина L=700м

• 
  3-6 годишни фиданки - акация и мекиш
  
• 
  3 годишни храсти – лоницера, черна акация и птиче грозде
  

• 
  6 годишни фиданки - акация и мекиш
  
• 
  3 годишни храсти - лоницера, черна акация и птиче грозде
  

Изграждането на лесопояса е в обработваеми земи, като между двата участъка се засяга 1.061 дка мера. Тревната растителност е силно рудерализирана. Мястото се използва като нерегламентирано сметище за битови отпадъци. Въздействията върху растетелноста ще са незначителни. Изграждането на лесопояса ще има положително влияние не само по отношение ограничаване на ветровата ерозия и затрудняване движението на влаковете през зимните месеци, а и по отношение обогатяване растителното многообразие в непосредствения район. Въздействието се определя като незначително.

В дендрологичният списък на предвидените за засаждане храстови видове е вклъчен инвазивния вид черна акация. Същата следва да бъде заменена с друг местен вид.
Компонент 4: „Рехабилитация на железопътен участък „Скутаре – Оризово” проект 2015 г.

Рехабилитацията на железопътен участък „Скутаре - Оризово”, обхваща участък от км 16+905 до км 43+030. Инвестиционното предложение се класифицира като ремонт и възстановяване на съществуващата жп инфраструктура.

При подновяването на релсовия път на няколко места ще има отмествания от съществуващата ос и подмяна на 490 броя стълбове, като всички тези дейности ще се извършват в обхвата на железопътната линия. Растителността е тревна, с вторичен произход под въздействие на извъшваните периодично поддържащи дейности в обхвата.
Въздействия

При подновяването на релсовия път на няколко места ще има отмествания от съществуващата ос и подмяна на 490 броя стълбове, като всички тези дейности ще се извършват в обхвата на железопътната линия. Растителността е тревна, с вторичен произход под въздействие на извъшваните периодично поддържащи дейности в обхвата. Въздействието върху растителността от реализацията на компонента се определя като незначително.

Съществуващото трасе в участъка е с дължина 37 693 м. Компонента е разработен за трасе за единична и двойна линия. За участъка от км 56+611 до км 61+033 новото трасе напуска съществуващия обхват и се развива по нов терен. Освен това проектът предвижда удвояване на съществуващата единична жп линия в целия участък от Оризово до Михайлово.

Ключова точка за трасето е пресичането с автомагистрала „Тракия“ при съществуващ пътен надлез на км 56+514. При новото трасе е заложено пресичането да стане, като се използва съществуващото съоръжение. Тази твърда точка и нормативните ограничения за проектна скорост 160 км/ч не дават възможност за включване в съществуващото трасе след пресичането и налагат изграждане на тунел и заобикаляне на гр. Чирпан по изцяло ново трасе. Предвижда се строителство на тунелно съоръжение (еднопътен тунел) по Път 2 с дължина L=835 м от км 57+750 до км 58+585 в междугарието Оризово – Михайлово Тунелът пресича височинно препятствие северно от гр. Чирпан.
Участък гара Оризово – спирка Черна гора, от км 43+029 до км 56+968.670

Новото трасе e оптимизирано и следва съществуващото с минимални отклонения. Гара Черна Гора се превръща в спирка, като се използва платформата на съществуващата гара.

Трасето се отклонява от съществуващото по изцяло ново направление в участъка от км 52+300 до км 56+563 – L=4 263 м. Ключова точка е съществуващият надлез на АМ „Тракия“ (км 56+557).

В обхвата на новото трасе се засягат основно обработваеми ниви, територии обслужващи транспорта, пътища.

Мостът е съществуващ и ще бъде премахнат, като на негово място ще бъде изграден нов двупътен стоманобетонов мост.

В обхвата на строителството (около 4.6 дка) се засяга крайречно съобщество на върби (Salix alba, S. fragilis), с участие на черна топола (Populus nigra) и летен дъб (Quercus robur).

Надлез на км 44+212.33

Обекта се намира източно от с. Оризово, където се предвижда изграждане на пътна варианта на републикански път III-65 „Скутаре – Черна горе“, която с пътен надлез да пресече жп линията, като трасето се предвижда да бъде изместено по нова следа.

Съоръжението се намира северо-източно от с. Черна гора, където жп линията пресича републикански път III-565 „Скутаре – Черна гора“. Предвижда се да бъде изместен по нова следа.

Обекта се намира северо-западно от гр. Чирпан, където жп линията пресича републикански път III-64. Предвижда се изграждане на пътна варианта с надлез, по следата на съществуващия път.

Обекта се намира сечерно от гр. Чирпан, където жп линията пресича републикански път III-608 „Спасово – Чирпан“ при 60+800 с жп прелез на ниво. Предвижда се изграждане на пътна варианта с надлез, по следата на съществуващият път.

Намир се западно от гр. Чирпан, където новото трасе на жп линията ще пресече републикански път II-66 „Стара Загора – Чирпан“. Предвижда се изграждане на пътна варианта с надлез, по следата на съществуващият път.

Съоръжението се намира северо-западно от с. Воловарово, където жп линията пресича общински път на ниво жп прелез. Предвижда се изграждане на надлез, с който жп линията да премости общинския път, без да се налага ситуационно изменение на пътя.

Намира се северо-западно от с. Свобода, където новопроектираното трасе на жп линията ще пресече общински път. Предвижда се за изграждане на подлез, с който жп линията ще премости общинския път, без да се налага ситуационно изместжане на пътя.

Обекта се намира северно от с. Свобода, където новопроектираното трасе на жп линията ще пресече общински път. Предвижда се изграждане на надлез, с който жп линията да премости общинския път, без да се налага ситуационно изменение на пътя

За реализацията на компонента се нарушават 2 673.8 дка земи, в по-голямата си част са орни земи заети от агроценози. Нарушенията на пасищ/мери са в шест участъка, на обща площ от 134.6 дка. Растителните съобщества основно принадлежат към формациите на луковичната ливадина, валезийската власатка, белизмта. Същите са с вторичен произход. Съобществата и изграждащите ги видове са широко разпространени в района и не съществува вероятност от изчезването им. В разнотревието не се установяват видове, предмет на защита.

Засегнатите гори на площ от 83.5 дка, са гори в земеделски земи, дървопроизводителни, издънкови и подложени на силно антропогенно въздействие.

Въздействието върху растителната компонента ще се прояви само по време на строителните работи (пряко въздействие), когато ще се отнемат нови територии за изграждане на железопътната линия.

Ще бъдат трайно нарушени растителните съобщества в границите на строителните полоси. Тъй като по-голяма част от обекта е сред отдавна обработвани земеделски земи, то синантропната и рудерална растителност в необработваемите площи в тези участъци е значително застъпена.

Негативните въздействия върху растителността, породени от изграждането на железопътната линия ще се изразяват в:

- Пряко унищожаване на растителни местообитания в обхвата на линията;

- Фрагментация на местообитания – при пресичане на горски территории и пасища.

Компонент 6 обхваща 2.116 км от железопътното линия „Пловдив – Бургас”. Дейностите по реализацията му ще бъдат реализирани в участъка от км 190+200 до км 192+557). По своя характер Компонент 6 представлява изграждане на ново трасе на жп линията, включващо и ново пресичане на река Тунджа със стоманобетонов мост с дължина 119 м и един по-малък стоманобетонен мост с дължина 10 м. Железния път е разделен на 2 участъка:

Жп линията е нова следа и в открит път. В този участък е разположен новопроектираният мост на р. Тунджа. Инвестиционното предложение включва изграждането на нов петотворен стоманобетонен мост над река Тунджа. Дължината на моста е 119 м от км 191+401.02 до км 191+520.02. Река Тунджа в района на пресичането с жп линията е с речно корито ограничено от диги. Предвидено е и място за преминаването на селскостопански пътища от двете страни на реката - едноотворен мост с отвор от 10 м, два броя водостока с отвор по 4 м, един проход за дребни животни. Бреговете на реката са обрасли с върби и тополи с богат подлес от издънкови форми и тревна растителност.

Предвидено е и изграждането на един по-малък стоманобетонен мост на км 191+125 с дължина 10 м с цел премостване на блатист район, като по този начин няма да се допусне пресушаване на територията.

От км 190+200 до км 191+100 новото трасе на железопътната линия засяга периферната част на гора (23.538 дка) доминирана от летен дъб (Quercus robur).

Следата на новопроектираното трасе – км 192+400 – км 192+600 засяга периферията на дървопроизводителна гора с доминиране на цер (Quercus cerris), силно повлияна от човешка дейност, а от км 192+600 - км 192+800 преминава през силно рудерализирана мера.

Изграждането на новия петотворен стоманобетонен мост над река Тунджа, е в място, където речно корито е ограничено от диги. Бреговете са обрасли с върби и тополи с богат подлес от издънкови форми и тревна растителност. Засяга се площ от 5 дка.

Реализацията на компонета в участък II е свързано с нарушения в мера на площ от 7.7 дка, силно рудерализирана, като храстовата растителност с преобладаване на драка, заемат почти половината от пасището. Засегнатият горски участък на площ от 9.5 дка, е дървопроизводителна гора, издънкова.

Въздействието върху растителната компонента ще се прояви само по време на строителните работи (пряко въздействие), когато ще се отнемат нови територии за изграждане на железопътната линия и при изграждането на мостовите съоръжения.

Предвид обстоятелството, че се засягат 23.538 дка естествена формация на летен дъб и крайречни местообитания при изграждането на новият мост, въздействието се определя със средна степен.
Компонент 7: „Реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа“, идеен проект 2015 г.

Обхваща участъка на 8-ма линия от км 198+144 до км 199 +360 и включва:

Реализацията на инвестиционното предложение не изисква допълнително отчуждаване на земи. Не се предвиждат отмествания на проектната ос спрямо съществуващата и не се очаква да се нарушават границите на собственост. Не се предвиждат и допълнителни площи за временни дейности.

Реализацията на проекта не е свързано с нарушения на растителност. Без въздействие.

Участъкът предвиден за рехабилитация е железопътна отсечка в междугарието „Стралджа – Церковски” от км 217+210 до км 218+919 (Път 1) и от км 218+586 до км 218+973 (Път 2).

За реализирането на цялостната рехабилитация на участъка от железопътната отсечка „Стралджа – Церковски” от км 217+210 до км 219+059 се предвиждат отмествания на места на проектната ос спрямо съществуващата с до 70 см. Всички нарушения ще са в обхвата на жп линията извършени при основното строителство. Реализацията на инвестиционното предложение не изисква допълнително отчуждаване на земи. Нарушаването на тревните местообитания, ще са в обхвата на жп линията, където същите са антропогенно повлияни. Въздействието се оценява като незначително
Животински свят

Трасето на жп линията Пловдив – Бургас пресича два зоогеографски района – Тракийски и Черноморски. В по-голямата си част то пресича обработваеми земи – ниви. На много места сред тях се наблюдава заблатяване. В отсечката Рогош - Маноле трасето минава покрай оризища, а в отсечката Поляново - Айтос – покрай изоставени овощни градини. По-обширни тревисти места – пасища и ливади, се пресичат след Белозем, при Свобода, при р. Мочурица западно от Карнобат и при с. Българово. Пресичат се 2 по-големи горски масива – Чирпанска кория и гората Ормана при Ямбол, а се преминава покрай 3 по-малки – северозападно от Самуилово, югоизточно от Арнаутито, северозападно от Събрано. Пресичат се две от големите реки в България – Марица и Тунджа, и редица техни притоци – Стряма, Омуровска, Мартинка, Сазлийка, Мочурица и др. След Черноград трасето навлиза в Черноморския район, като се пресичат редица маловодни дерета, голяма част от тях коригирани, леви притоци на Айтоска река. Жп линията минава покрай редица влажни зони – заблатявания източно от Белозем, южно от Михайлово, източно от кв. Зора (Стара Загора), около р. Блатница между Нова Загора и Коньово, рибарници източно от Коньово, остатъци от блатата Солата и Бялата локва южно от Скобелево и Бозаджии, заблатявания южно от Безмер, изоставени рибарници източно от Кабиле, заблатявания между Атолово и яз. Цанко Церковски (остатъци от Стралджанското блато), както и самия язовир, заблатявания около р. Мочурица северно от Килкач, два язовира на Айтоска река между Черноград и Поляново.

Макар и в района на ИП да преобладават обработваеми земи, близостта на двете големи реки, както и на редица влажни зони и гори, оказват позитивно влияние върху видовото разнообразие на животинския свят.

Характера на дейностите, свързани с реализацията на инвестиционното предложение, предполага някои отрицателни въздействия върху животинския свят. Обобщените потенциални въздействия по компоненти са представени в Таблица № 7.5-1.

За по-голямата част от групите степента на въздействие е оценена като много ниска. Като ниска е определена степента на въздействие на Компоненти 4, 5, 6 и 8 върху видове земноводни и влечуги, дължащо се на риск от повишена смъртност и бариерен ефект по време на експлоатацията. Като ниска е определена и степента на въздействие на Компоненти 5, 6 и 8 върху видове птици, дължащо се на риск от повишена смъртност по време на експлоатацията. Въздействието на Компонент 6 върху прилепите е оценено като средно, дължащо се на вероятност от смъртност и безпокойство по време на строителството. С прилагането на съответните мерки, всички възможни въздействия могат да се сведат до незначителни.

• 
  Природна забележителност (ПЗ) „Младежки хълм“; отстои на около 25 м от трасето на жп-линията, като между нея и границата на ПЗ е разположена оживена градска улица.
  
• 
  Защитена местност (ЗМ) „Чирпанска кория“; отстои на около 12 м от трасето на жп-линията.
  
• 
  Защитена местност (ЗМ) „Хисаря“; отстои на над 300 м от трасето на жп-линията.
  

• 
  Защитена местност (ЗМ) „Чирпанска кория“. Обхвата на Компонент 5 тангира с границите на ЗМ.
  

• 
  BG0000578 „Река Марица“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000444 „Река Пясъчник“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000429 „Река Стряма“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000443 „Омуровска река“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000442 „Река Мартинка“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000425 „Река Съзлийка“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000418 „Керменски възвишения“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000192 „Река Тунджа 1“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000205 „Стралджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000196 „Река Мочурица“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0002028 „Комплекс Стралджа“ за опазване на дивите птиците.
  

• 
  BG0000418 „Керменски възвишения“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000196 „Река Мочурица“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  

• 
  BG0000429 „Река Стряма“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  

• 
  BG0000443 „Омуровска река“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0000442 „Река Мартинка“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  

• 
  BG0000192 „Река Тунджа 1“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  

• 
  BG0000205 „Стралджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  BG0002028 „Комплекс Стралджа“ за опазване на дивите птиците.
  

Характеристиките на отделните ЗЗ, както и анализ на очакваните въздействия, са представени в ДОСВ.