Докторант: Научен ръководител: Евелина Христова проф. Толя Стоицова, д н
Е.Х: Много е йерархична. Всички решения се взимат пряко от един човек... Колко нива на йерархичност има?
Изтегляне 4.85 Mb.
|
Е.Х: Много е йерархична. Всички решения се взимат пряко от един човек... Колко нива на йерархичност има? И10: Няма второ... Няма нива на йерархичност... Другите само подпомагат и изпълняват.
И1: С малко име. И2: Пряко подчинените – зам.. ректорите, си говорим на малко име в конкретен диалог, а в официални срещи – с „господин ректор”. И3: Според длъжността и на „Вие”. И4: На малко име. Някои продължават да не могат да преодолеят границата на „г-жо... ”, но аз настоявам на малко име. И5: Не разрешавам да се обръщат на малко име, може би не е много съвременно, аз със всички говоря, с директорите говоря с фамилии, с всички обаче говоря на „ти”, всички ми говорят на „Вие”. И6: Обикновенно в структурите ни е изградена една много интересна политика на човешки взаимоотношения. Ние си говорим на малките имена. Понякога на председателите на общински организационни съвети им е по-трудно да се обръщат към мен на малко име. По-често е обръщението „госпожо председател”, но това са около 15 процента от председателите и обикновенно много от новоизбраните председатели, докато се вградят в тези взаимоотношеия. Говоренето на малко име в нашите си структури сздава една артмосфера на близост и на приятлство. И7: На фамилия... Казват господин и фамилията. И8: „Г-н ...”, „Шефе” ... Разликата е там, че аз с всичките се обръщам на „ти”, ...те отговарят на „Вие”. Не съм го въвел като правило дали да си говорим на ти или на Вие. Те ми говорят на Вие, аз им говоря на ти, това е прието и в много други институции. Шефът говори на ти, а подчинените на Вие, без да е казано като правило. Неписано правило. И9: Никога не държа на формалности. По-важно е освен да си колега и да си близък до своите подчинени, тоест винаги сме на „ти”, а във формална атмосфера, сме на „г-н ...”. И10: На Вие ми говорят, с малки изключения. Две изключения, три ...
И1: По принцип основната работа е комуникация в самия борд. И2: Трудно е да се каже. Няма ден, който да е еднакъв с друг, но по принцип съм винаги на работа от 8 или малко преди 8 часа. И работния ми ден е до късно вечерта - случва се 23, 24 часа. В университета, когато нямам срещи с определени хора, с областен управител, кметове, директори, оставам в университета малко до по-късно - докъм 20 часа и все намирам какво да правя, дори да се прибера в къщи пак мога да кажа, че все съм на компютъра, тъй че работният ден е непрекъснат. И3: Един час в началото на работния ден е посветен на подписването на официалните документи за деня. След това на срещи с пряко подчинените ми ръководители – зам. ректорите и деканите. След това са планирани срещите ми със студенти, преподаватели и администратори, както и с външните за университета лица. И4: Типичният работен ден протича с преглед на печата. По някога работният ми ден започва рано сутрин по телефона, когато има някакви извънредни включвания и трябва да преценим дали са подходящи за излъчване по сателитния канал и когато има проблем с програмата и не случайно в длъжностната ми характеристика на моята позиция пише, че нямам фиксирано работно време. И5: Аз идвам малко по-късно от всички служители. Това е с цел, първо аз имам във фирмата денонощен цикъл на работа, тъй като болшинството от обектите, които се охраняват, са с денонощен цикъл на работа... В 10:30 аз се появявам, естествено ако междувременно е възникнало някое толкова важно събитие, аз съм информиран, за да се вземе решение... имало е случаи да съм осъмвал във фирмата, за да се отработи един въпрос. Но когато говорим рутинно как протича, обикновенно идвам в 10:30, когато вече работи абсолютно цялата система и тогава вече всеки знае необходимостта от това да влезе в контакт с мен или аз знам до колко ми е необходим даден контакт... Обикновено до обяд срещите ми са свързани с прякото управление на фирмата, след обяд времето е обичайно за срещи с хора, с които съм си насрочил срещи... И6: За нас всеки ден е приемен ден. Имаме една максима, като сме казали, че синдикатът няма праг и не заключва вратата. Всеки, който дойде и има нужда и потребност, може да дойде и да се срещне с председателя, експертите и въпросът му да бъде решен... Получаваме на ден много голяма поща, която обезателно трябва да бъде прегледана, обезателно трябва да бъде пренасочена и в срок до една седмица да бъде отговорено. Много срещи, поддържане на един динамичен обществен статус на синдиката. И7: Принципно със сутрешно свеждане на задачите. Този човек, който трябва да свърши работата, е напътстван, за да може да свърши днешната работа и каква е тази работа, му се дава задача. Принципно, задачата се свежда от най-високото ниво и отиово към по-ниското и по-ниското и така се процедира... В миналото беше много по-бързо, в рамките на часове. За съжаление, сега е много бавно, в рамките на седмици. И8: Всеки работен ден, намирам поне 2-3 часа да говоря с хората. Идвам сутринта, с портиера 5-10 минути, той ми разказва из училището какво става, при него какво става, ... със заместник-директора, с дежурните учители съм на входа, за да мога да се видя с родителите и децата, които идват на училище. Това е много важно. И9: Типичен работен ден....! От понеделник до петък са много различни. В един ден имаме оперативки, друг ден правим статус на това, което сме назначили като задачи, на края на седмицата, имаме съвети. При нас нещото, което най-много се опитваме да внедрим е така наречения, колкото и смешно да звучи тиймуърк, където се работи на проекти. Тоест всяка една инициатива е „колаборейшън” от много хора от различни звена, дали това ще са хора от ИТ, счетоводство, дали ще са търговци и някоя друга дирекция... И по прицип всеки проект си има проджект мениджър, всеки проджект мениджър отговаря към проджект мениджмънта... Общо взето, имаме определени дни за определени проекти. И10: ... Отивам на работа... След което, идва „Х” и ми казва какво става. „У” и тя се опитва да ми казва какво става, но не винаги успява. След което викам някого, но не винаги имам план - зависимост от динамичността на деня. Най-често работя първо с шефа на администрацията и с юриста напоследък. Иначе 24 часа, тази която отговаря за комуникациите, праща някакви мейли и не искам да ги отварям, за да не си развалям настроението.
И1: Зависи колко голяма е системата, защото ако имаш система от хиляди хора, няма как да комуникираш лично. По принцип, най-успешният начин за комуникация е личния контакт, тогава можеш да видиш и реакцията на човека и да отвърнеш с някаква адекватна реакция, но това е... не винаги възможно. Така, че при нас вторият вариант за комуникация е или телефон или имейл. Това са начините за комуникации. И2: Тъй като аз поддържам контакти със страшно много хора определено мога да кажа, че това е един доста работещ екип. Разпределям задачите и всеки си работи по това, което трябва. Старая се да давам пълна свобода на хората, с които работя. Те си знаят ангажиментите, задълженията, отговорностите. На срещите с тях има секретарка, която ги осигурява. Доста пъти се случва аз с мобилна връзка да се свързвам с тях, да ги извиквам, когато някои въпроси са много спешни, така че дублира се - лично аз или секретарката... Е.Х. А по имейл общувате ли си? И2: Непрекъснато. Като комуникация използваме непрекъснато мейла. И в последната една година мобилният ми телефон е такъв, че аз получавам имейли в реално време, дори на него идват малко по-бързо отколкото на компютъра и веднага отговарям. Може да се каже че винаги съм онлайн. Всички ръководители имаме в университета - от ръководител на катедра до ректора - една вътрешна връзка, която е видима и може да си комуникираме, нещо като вътрешен чат. Е.Х. В Интранет системата? И2: Да, в интранет системата, но на компютъра са всички, тъй като в университета всеки си има компютър, който е в локалната мрежа на университета. Това е много интересна система, тъй като там, когато натисна, мога определени нива да виждам – зам.-ректори, директори, те винаги ми стоят на екрана, но и има разчленена опция от ръководштел на катедра – до всички. И те светят, който е на работа и му е включен компютъра има лампичка и свети, че е там човекът, така че има система за контрол, кой е на работа и кой не. Значи връзките ни са с тази вътрешна връзка, по електронната поща, чрез секретарката. Е.Х. Това е Вашият начин да общувате с хората? И2: Да, доста широки възможности. Е.Х. А студенти пишат ли Ви имейли, не само тези, на които преподавате, а и другите? И2: Да. Моят мейл е достъпен от страницата на университета и всеки един може да влезе в страницата и да се свърже с мен. В тази връзка получавам страшно много имейли от студенти, от граждани и винаги реагирам и отговарям. Е.Х. А случва ли се да ви спрат в рамките на университета и да ви заговарят? И2: Да, винаги. Когато изляза, много трудно ми е да се придвижа от едно място на друго, защото всеки има нещо да ми каже. Сигурно навсякъде е така. Поддържам много контакти с много хора от най-високо да най-ниско ниво, дори и с чистачките си приказвам. Просто съм човек, който е широко отворен към всички и много общителен. И3: В университета има изградена строга йерархична структура, която предопределя начина на общуване. Той изисква всеки служител да общува пряка с прекия си началник и така до ректора и президента на университета. Този подход макар да изглежда, че стимулира дистанцираността, всъщност осигурява отговорността. И4: По принцип в телевизията вътрешните комуникации не са достатъчно развити според мен и това е нещо, което трябва да се развива тепърва, има една криворазбрана свобода във вътрешните комуникации, едно разбиране, че всеки може във всеки един момент да влезе при всеки и ако случайно този друг, който трябва да чуе не може в момента да те приеме, това се възприема като нарушаване на творческата и човешка свобода, което не е добре според мен. Трябва да има някакъв регламент, който да посочва… аз не говоря за приемно време в случая, но трябва да има някакъв регламент кой, кога и по какви въпроси трябва да се вижда с по-горното ниво началник. За мен най-добрият начин за комуникация е чрез вътрешно интернет пространство, но за съжаление то не се използва много-много в телевизията. Тук, с моите колеги, сме си въвели неписано правило когато става дума за написване на докладна, която аз трябва да одобря или за нещо, което е съвсем рутинно, тази информация те ми я изпращат по пощата, аз я прочитам и им я връщам, няма нужда да се вдигат, да идват до тук, разбира се има много проблеми, които трябва да се обсъждат на четири, на шест, на осем очи и тогава интернет не може да помогне, но за мен най-добрият начин да преодолееш администрацията и бюрокрацията, която съществува във всяка институция, е да използваш интернет. В телевизията на общо ниво това не е много разпространено. Тук все още административното обслужване се осъществява чрез докладни записки, които се разнасят от едни хора по кабинетите, финансовите ни документи също не са по интернет, което за мен също е грешка, разнасят се едни ведомости, едни договори, т.е. има „функция човек”, който носи тези папки с документи за седем подписа, докато отиде във финансова дирекция, от там вече не знам колко още подписа събира този документ за да стигне до касата за изплащане. Мисля, че е много тромава тази система и тя подхранва наличието на много длъжности, които могат да бъдат съкратени, използвайки по-често интернет. Също така смятам, че няма добър ред с това кой с кого може да говори, кой пред кого може да си постави въпросите и понякога проблема на даден служител опира до това дали секретарката има добро отношение към него. Та, в този тип комуникация, в която не е казано, че ти можеш да изпратиш заявка по имейла до генералния директор, да му изложиш своя въпрос и той да те приеме или да ти отговори направо, тази комуникация не съществува... Същото е и за проблеми свързани между дирекциите, когато трябва да се установява вина, когато е станал гаф в ефир нямаме такива срокове, в които да се изисква становище на човека до когото е адресирана докладната. Най-ефективните инструменти са всекидневното общуване, най-добре по електронен път, събиранията веднъж в месеца на целия състав. И5: Правим контакти, една голяма част от контактите са опосредствани или са вътрешна комуникация, когато се издават определени заповеди за изготвяне на определени документи, обяснява се и т.н., та това е първият етап, тогава когато са по-елементарни или когато трябва оня които ще идва на следващия ден да извърши своята подготовка. Естествено личният контакт с подчинените е много важен, с оглед на това да се изяснят детайли в изработването на даден проект, решаването на определена задача и общо вземането на мерки по отношение на дисциплината, някои други административни практики, които са необходими в ежедневието. На практика в болшинството от случаи това са директори или ръководители на управление. Е.Х. Правил си събития? И5: Да, значи основна практика от началото на основававнето на фирмата ни е когато някой има личен празник и желае да го отпразнува с колегите си да му се дадат, да е облагодетелстван... имаме ресторанти, имаме кафенета, зали, в които той би могъл в зависимост от неговото желание да покаже възможностите, които жена му може да направи, какви баници и някакви други такива специалитети, да покани на чаша някаква напитка с някакви хапки или просто да се видиме; аз в много от случаите извършвам моя си, мой.. моя израз е зарядка - подсилваме онова, което той е донесъл без да се срива самочувствието на този, който празнува... Тези неща се организират от началника на администрацията... Това е начин да не се притискат финансово от една страна и от друга страна да се чувстват по-луксозно, значи не уравнявам, горе долу си има начина на прекарването, стимулирам изключително много по този начин познанията за всеки един и за себе си... Това което никога не съм стимулирал и го прекъсвам веднага, е когато започне вътрешно напрежение в колектива. И6: ... нямаме човек, който да не отговаря за нещо, няма човек, който да не дава информиция за това как е изпълнил своите си задължения в тези малки организационни ядра. Когато човек е обвързан с анагажимент и знае, че този ангажимент подпомага неговия колега до него, било то учител, било административен или помощен персонал, тогава той работи по-качествено, по-смислено, по-отговорно. Една организационна структура, за да бъде изградена и да се поддържа, а ние успяваме в продължение на 20 години да бъдем най-големият синдикат както в страната спрямо другите отрасли в нашата конфедерация и въобще в България. Това е чуството за отговорност и съпричастност към организацията и чуството за това че този човек трява да даде отчет, да даде иформация за това как върши своята работа... Безспорно има политики, които са насочени към външната публика, защото човек не поддържа ли известни взаимоотношения с външната публика, може да изгуби реална представа за много неща, които стават в обществото и безспорно социалното партниране, което е в основата на добрия социален диалог. ...затова се стремим да поддържаме това добро управление с конструктивния динамичен социален диалог и социално партниране. И7: Значи, принципно се спазва йерархията, като нещата са по следния начин. Комуникацията е по различните нива на управление. Изпълнителният директор на предприятието свежда задачите към началниците управление. Те ги комуникират между себе си, самите началници управление, свеждат задачите към началник отделите, ръководители по одтели и ръководител отдели свеждат задачите до съответните служители, които трябва да ги изпълняват. Комуникацията между отделните нива е строго регламентирана, защото мога аз да си говоя с моето ниво ръководител, но не мога да контактувам с по-висш ръководител от другото ниво. Не мога да прескоча ниво, тоест не е препоръчително да кажем на друг началник управление, да контактувам аз с него, винаги гледам да контактувам чрез моя си началник управление. И съответно началникът с изпълнителния директор. Е.Х. И знае ли, така да кажем, лявата ръка, какво прави дясната? И7: Понякога не. И8: Личната комуникация е много важна. Старая се колкото се може да са ми лични контактите с хората, но понякога има послания, които са много важни и......Личната комуникация я търся, за да градя взаимоотношения с колегите, но има неща, които трябва да се съобщящ на по-висш форум. Например правилата за работната заплата. Те не могат да се обясняват от човек на човек, трябва да се обсъдят... Някои решения, просто самата практика изисква, се взимат от... съвет, за поведението на някой ученици, някои проблеми във връзка със стратегията на училището също трябва публично да се обсъждат, макар че трябва каквото и да обсъждам, където и да работя, стилът ми е да разговарям със всеки един по отделно, не мога със всички 80, но с някои хора, които са важни, да имам някаква нагласа и след това вече публично когато трябва да се събере целия колектив. ...Много често със седем-осем неформални лидери в колектива, като съм разговарял по-някакъв много важен въпрос, най–често това е свързано със стратегията на училището, под стратегия не разбирай нещо грамадно, ние имахме задача, която трябва да я свършим. ...много трудно е за някои учители, но с тези пет-шест души успях да им обясня по-надълго каква ми е идеята, ако го бях поставил направо щеше да се приеме като някакво поръчение. И9: Това е много общ въпрос. Как общуваме? За всеки човек, за всяка една определена група начинът на общуване е различен. Ако почнем от средствата, значи има различни средства за комуникиране, различен начин, защото пред една публика не можеш да кажеш същото, което ще кажеш пред друга... Аз лично, относно средствата, не съм привърженик на имейл, аз съм привърженик на личния контакт. Не знам точно как да го формулирам правилно, това е много общо какви са средствата, всичко, всичко зависи спрямо аудиторията. На едни служители се говори по един начин, на изпълнителни директори се представя по втори начин. Има аспекти, които трябва да удържиш от едната група, да ги покажеш на другата. И10: ...комуникационните процеси вътре в организацията... Непринудено... какви пътища? ... Ами, „У”, извикай еди кой си и той идва. Е.Х. Как им казвате, каква е политиката на работа и какви са целите на организацията или какво .....? И10: ...не им казвам цели, зная, че трябва да се направи „еди какво си”. Не им обяснявам защо. Е.Х. Има ли реакции някакви, ако изпратиш съобщение до всички служители, има ли шанс да популичиш отговор пряко от някой, който не е в нивото на йерархичност да общува с тебе? И10: Реакцията е, че аз често получавам по моя мейл, някой нещо предлага или ми се оплаква лично на мен. Е.Х. От служителите на организацията? Това е добре иначе се получава филтър... получаваш обратно. И10: Пишат ми на мейла. Е.Х. Може примерно младши служител от отдел? И10: Всеки, който иска - може.
И1: Ами вътрешни публики. Дори и семейството на служителите са вътрешни публики, защото всичко, което се случва в семейството фирмата, е другото семейство по един или друг начин, така че и в другото семейство почват да се разпространяват слухове... ЕХ. Да кажем доставчивци или партньори, те дали са външна или вътрешна публика? И1: Ами не мога да преценя. Зависи до колко те са интегрирани в бизнеса, има някой компании, които работят почти като една обща компания, дали ще е с дистрибутор или доставчик. Като пример бих дала „Джонсън Лакс”, техният офис почти работят ръка за ръка с техния дистрибутор, като една обща фирма са. Така че, от тази гледна точка се налага и това да бъде вътрешна публика. Но пак зависи от бизнеса, във всеки бизнес е различно. И2: Ръководните кадри, хората, с които работя. Иначе поддържам контакти с абсолютно всички – с преподаватели, с много студенти. Това е вътре в университета. Е.Х. Студентите също ги определяте като вътрешна публика? И2: Да, също. Много често присъствам на заседанията на студентския съвет... Аз широко се отворих и към студентите. Много неща в университета са дело на студенти, които имаме. Информационната система, тези плазмени екрани, които са поставили, това е тяхно дело. То от там дойде и разширението чрез другите системи – на „touch screen” – системата и др. Студентите дадоха много инициативи. Студентите са реален партньор в нашата работа и пак, благодарение на добрата работа, ние имахме самодейни 6, 7 състава - сега те са 15. Имаме всякакви състави – музикални…. Е.Х. А завършилите студенти, смятате ли ги за вътрешна публика или те вече са една външна публика? И2: Със завършилите ние имаме една система на обратна връзка чрез кариерния център, който сме създали. Те подават информация от там, където са, каква е реализацията. Има и анкета, която се попълва, удовлетворени ли са от работата, какво развитие постигат. Но тях бих могъл да ги оприлича като вътрешна публика. А другите, които са външните – пак има една непрекъсната комуникация с местната власт, абсолютно всички нива имам предвид – кметове, зам. кметове, областен, зам. областен, дирекции и областните центрове, които са в региона... Значи контакта е, как да го нарека, чисто служебен, но има и неформален... тази външна комуникация с местната власт… местните са също различни фирми, училища, институции, банки и други финансови институции, съдебна система, тъй като имаме и юридически факултет... външната среда са страшно много хора. С много хора поддържам контакти, също и на централно ниво с ведомствата, които имат отношение към нашата работа, различните министерства, най-вече на образованието. И3 ...вътрешните публики са студентите, преподавателите и администраторите от университета. Външните публики са: кандидат-студенти, партньори на университета, официални лица (членове на държавната и местна администрация, дипломати, граждани). И4: Външни при всички случаи са зрителите, те са номер едно. Не зная дали трябва да отделим институциите и политическите сили от зрителите, но те са много активна външна страна, която някога негласно, понякога явно, макар и да не си го признава, се опитва да формира програмната политика и поведението на медията. Вътрешната публика винаги има ръководство и служители. Имаме една много гръмогласна публика, която се нарича общо събрание на пълномощниците. Телевизията има седем синдиката, с неясен брой, поне аз не знам във всеки от тях колко човека членуват. Те също се опитват да изземват функциите на закона да речем, т.е. те се опитват да определят програмната политика, те се опитват да определят финансовата политика, така че те са една доста интересна вътрешна публика, чието поведение и взаимоотношенията с така нареченото ръководно тяло не винаги са много добре регламентирани и много често синдикатите се занимават с несиндикални въпроси и по този начин според мен излизат от функциите си, намесват се в управлението… Каталог: 1311 1311 -> Изложение до Комисия по правни въпроси към 40-то Народно събрание с молба за изясняване на обстоятелствата по неизпълнение на законова разпоредба от страна на кфн 1311 -> Целеви видове за изготвяне на картата за разпространение и чувствителните за птиците области в България 1311 -> М и н и с т е р с т в о н а ф и н а н с и т е агенция “митници” митница столична 1311 -> К у р с о в п р о е к т по превоза на интензивна крем-боя 1311 -> Състояние и перспективи на въздушния транспорт 1311 -> Определяне на икономическите свойства на лек автомобил ваз 2105 1311 -> Рецензия изготвена от проф д-р Борис Парашкевов във връзка с процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор в Област на висшето образование Хуманитарни науки, Професионално направление 1 1311 -> Списание „Прозорец”1/13 Ако Те има… Светлана григорова 1311 -> Доклад за изпълнението на допълнителната изследователска програма. Настоящият доклад за дейността на hfr през 2011 г е третият и последен от трите годишни доклада, които обхващат цялата допълнителна изследователска програма 1311 -> Чрез председателя на народното събрание на република българия Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|