Органи на изпълнителната власт

Системата от органи на изпълнителната власт включва множество органи от различни равнища, с различна компетентност, характер, структура и състав.Общото за тях е, че те всички осъществяват изпълнителна дейност.Това е дейност по изпълнени на законите, тя е специфична властническа държавна дейност.Изпълнителната дейност се осъществява чрез форми и по реда, определен от Конституцията и нормативните актове.Те притежават оперативна самостоятелност, т.е. могат да преценяват при какви условия и как да действат по изпълнение на нормативните актове, да проявяват инициативност при осъществяване на своите правомощия.При определени случаи те действат по повилата на обвързаната администрация, т.е. нямат право на преценка как да действа, нормативните актове изискват да постъпят по точно определен начин.Например при определяне размера на пенсиите на гражданите не е допустима преценка на съответния орган, той трябва да действа точно, според разпоредбите на закона.

Изпълнителната дейност е подзаконова по своя характер, тя се осъществява въз основа и в изпълнение на законите.На тях е предоставено право да извършат разпоредителна дейност и да издават съответни актове. Не е възможно да бъдат предвидени в изпълнение законодателните актове, ако изпълнителните органи са лишени от възможност да дават юридически задължителни разпореждания на подчинените им държавни и стопански органи, на недържавните организации и на гражданите.

Структурата на подсистемата на органите на изпълнителната власт е конституционно установена.те са подсистема, която се характеризира с белези, специфични само за нея.

Системата на изпълнителните органи се изгражда на две нива: на общодържавно и на местно равнище.

Органите на изпълнителната власт се оглавяват от Министерски съвет.

Министерския съвет е титуляр на изпълнителната власт.Като висш орган той оглавява системата от изпълнителни органи.Той е орган с обща компетентност, осъществява общо управление в всички сфери на изпълнителната дейност.Според чл. 105, ал., 1 от Конституцията той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика.Основното предназначение на Министерски съвет е изпълнението на законите.Министерския съвет е висш изпълнително-разпоредителен орган.

Друга важна характеристика на Министерския съвет е, че неговата дейност е подзаконова, т.е. тя се осъществява въз основа и в изпълнение на законите.Министерският съвет е отговорен пред парламента.

Министрите са централни еднолични органи на изпълнителната власт.Те са органи със специална компетентност, т.е. те са специализиран орган на управление.Тяхната дейност също е подзаконова.Министрите са членове на Министерския съвет и едновременно с това са еднолични органи, осъществяващи управлението на съответните държавни сфери или стопански отрасли.

Ролята и мястото на правителството се определя от съвременните изисквания към носителя на изпълнителната власт в рамките на парламентарната форма на управление.Необходимо е да подчертаем, че в края на 20 и началото на 21 век парламентарното управление не може и не трябва да се приравнява с управлението на парламента.В исторически аспект последното се проявява като "управление на събранието" и е израз предимно на деформации в развитието на парламентаризма.Всъщност именно правителството, излъчено от средата на парламента и ползващо се с неговото доверие, е институцията, в която се съсредоточават реално нишките на управлението на страната.

В определен смисъл съвременното правителство можем да оприличим на своеобразен двигател, чрез който се поставят в движение и насочват механизмите на парламентарната система на управление.В днешно време при изграждането на демократичните конституционни системи се отделя особено внимание върху стабилността на носителя на изпълнителната власт, тъй като от неговото положение в най-голяма степен зависи ефективността на управлението.

В съвременната парламентарен теория правителството изпъква с двустранен характер - правителството ръководи и управлява от една страна, а от друга - осигурява изпълнението на законите и прилага на практика определена политика.В дейността на съвременното правителство може да разграничим функционално "концепцията", т.е. формирането на политиката и "претворяването", т.е. превръщането на определена политика в реалност.

Идеята за "двустранния" характер на правителствената дейност е намерила израз при формулирането на текста на чл.105, ал.1 на Конституцията на републиката.Правителството, което оглавява " изпълнителната власт", осъществява изключително важна функция - т.нар. "правителствена функция" - в процеса на формиране и провеждане на държавната политика.В зависимост от това дали ръководи или осъществява политиката, функциите на правителството могат да бъдат разделени на две големи групи - политически и изпълнителни.Нека разгледаме по подробно тези две функции.

I. Правителството като носител на изпълнителната власт е натоварено с функцията по политическо ръководство на страната.То разполага с особена компетенция и собствена сфера на дейност, поради което правителството носи преди всичко политическа отговорност с оглед необходимостта и целесъобразността на предприеманите от него действия, а не толкова юридическа отговорност, т.е. с оглед нарушаването на едни или други норми.В този смисъл политическата отговорност на правителството предполага широка свобода на действие от негова страна при осъществяване на правомощията му.

Политическото ръководство изисква творческо импулсиране на управленските процеси.То намира израз преди всичко в предлагането на целите на държавната политика, така и на средствата, необходими за тяхното постигане.Реализацията на тази функция е свързана преди всичко със своеобразно "програмиране", чрез което се потвърждава класическата максима, че да се управлява означава да се предвижда.Програмирането преминава през няколко фази:

1) най-напред се натрупва необходимата информация относно обществените потребности, които трябва да се задоволят;

2) в последствие въз основа на натрупаната информация се извеждат проблемите и се подреждат по приоритети;

3) извършва се предлагане на мотивирани и взаимообвързани решения във формата на законопроекти и други правителствени инициативи;

В крайна сметка мога да кажа, че управлението на страната се свежда до властта да се избира между алтернативни възможности, като в условията на криза това много често е избор между по-голямото и по-малкото зло.

Политическото ръководство насочва и интегрира цялата държавна дейност, тъй като при него не само се предлагат целите, но се осигурява тяхното съгласуване.

II. В управленския процес се очертава и налага функция по координация, опосредява формирането на политиката, от една страна, и нейното осъществяване, от друга.Това е така, защото в процеса на управлението не са достатъчни само юридически норми, предлагани във формата на законопроект, но освен това са необходими както организация от лица, които ще ги приведат в действие, така и материални средства, чрез които ще се осигури постигането на желаната цел.Функцията по координация се проявява, както при избора между различни алтернативи и извеждането на приоритети с оглед ограничеността на финансовите и човешките ресурси, така и при подреждането на отделните действия във времето, за да се осигури провеждането на последователна и непротиворечива политическа линия.

Изпълнителна функция

Тази изпълнителна функция носи традиционното наименование администрация.

Предназначението на администрацията е да осигурява изпълнението на законите, като за тази цел се създават и привеждат в действие механизмите, чрез които държавната политика се осъществява на практика и става реалност.Правителствената дейност има изключително разнообразен, динамичен и сложен характер.Тя намира израз в приемането на съответни подзаконови актове или в предприемането на конкретни мерки.

В разноцветната мозайка на административната функция изпъкват такива форми на проявление като осигуряването на обществения ред,т.е. поддържането на минимума условия, необходими за гарантиране нормален живот на обществото, и на функционирането на публичните служби, чрез които се предлагат услуги за удовлетворяване на обществени потребности.

Необходимо е да отбележа, че в редица случаи осъществяването на правителствената политика е свързано с преодоляването на множество трудности, поради което е необходима предварителна подготовка на общественото мнение и мобилизиране на духовни и материални ресурси.

Правителството се образува па парламентарен път. Ролята на коститутивен фактор при създаването на правителството е отредена на парламента.На практика това означава, че правителството се формира от политическите сили, които - самостоятелно или в коалиция - разполагат с мнозинство в парламента.Това е така, защото парламентарното управление по принцип е партийно управление, т.е. при него изпълнителната власт се задвижва от политическите партии, които формират или поддържат правителството.При режима на парламентарната демокрация именно политическите партии са институциите, които опосредяват гражданското общество и публичната власт, като организират общественото мнение, изразяват народните предпочитания и се борят за овладяване и контролиране на лостовете на управлението.

Съдебната власт осъществява правосъдието в Република България.Тя защитава правата и законните интереси на гражданските, юридическите лица и държавата.Системата на органите на съдебната власт включва съдилищата, прокуратурата и следствените органи.

Органите на съдебната власт заемат особено място в системата на държавната организация.Те са специализирани органи, чието основно предназначение е осъществяването на правозащитната функция на държавата.

Съдебните органи се поставят в действие, когато е налице патологично развитие на обществените отношения, т.е. тогава, когато те се реализират в несъответствие с провнонормативните предписания.

Правосъдието е дейност по прилагане на правото, в резултат на което, ако е необходимо, се налагат санкции в съответствие с предписанията на законите, възстановяват се нарушени права и законни интереси или се установяват факти.

У нас до средата на 1997год. системата на съдебната власт съществува и функционира според старото законодателство. Конституцията и Закона за съдебната власт от 1994 г. предвиждат изграждането на нова система на съдебната власт. В съответствие с тях бяха създадени Висшия съдебен съвет(1991г.), Върховният касационен съд и Върховният административен съд(1996г.). Те осъществяват ръководство и упражняват надзор върху дейността на съдилищата.

Върховният касационен съд е висша съдебна инстанция по граждански и наказателни дела и осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите от всички съдилища.Той е касационна инстанция по жалба срещу актове на апелативните съдилища.Касацията е контролно-отменително производство за законосъобразност на актовете на второинстанционните съдилища.

Върховният административен съд е висша съдебна инстанция в административното правораздаване и осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите.Той е касационна инстанция за законосъобразност на актовете на второинстанционното административно правосъдие.Само той се произнася по спорове за законосъобразност на актовете на Министерски съвет и министрите.

Окръжните съдилища осъществяват своята дейност в териториалните предели на бившите окръзи.Те действат като първоинстанционни и като второинстанционни съдилища.Когато функционират като второинстанционни, те разглеждат жалби и протести срещу актове на районните съдилища по реда на апелативното производство.

Районните съдилища са широка система от органи на съдебната власт.Те са първоинстанционни.

Военните съдилища осъществяват правосъдие за престъпления от военно служещи, както и по дела, възложени им от закона.

Системата на прокуратурата се ръководи от главния прокурор.На месно равнище нейните структури съвпадат с тези на съдилищата.

Прокурорският надзор е особена форма на държавна дейност, чието единствено предназначение е да се осигурят съблюдаването и укрепяването на законността

Прокуратурата осъществява надзор за точно и еднакво изпълнение на Конституцията, законите и подзаконовите актове от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите.

Прокурорските органи осъществяват общ надзор за съответствие на актовете, издадени от държавните органи, стопанските и нестопанските органи, с Конституцията, законите и другите нормативни актове с по-висша юридическа сила.

Прокурорските органи осъществяват надзор за спазване на законите при изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки и в местата за задържане.

Структурите на прокуратурата и следствените органи се изграждат в съответствие със системата на органите на съдилищата.По този начин се създава системата на съдебната власт с нейните три подсистеми - съдилища, прокуратура, следствени органи.

Правосъдие в точния смисъл на това понятие осъществяват само съдилищата.Прокуратурата и следствените органи съдействат за осъществяването на правосъдието.

Системата на местните органи се формира в съответствие със системата на административно-териториалните единици: областите, общините, районите и в кметствата.

Местните органи са изградени на няколко равнища и представляват разнородна по характер система: органи на изпълнителната власт и органи на местното самоуправление

1. В областта се назначава областен управител.Той е едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, който осигурява провеждането на държавната политика на територията на областта чрез него се осъществява децентрализирано държавно управление, съобразено с регионалните особености и интереси.

Областният управител е подчинен и подконтролен на Министерския съвет.Той се подпомага от административен апарат - служби, експерти и други.

2. Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление на населението.Общинските органи стоят най-близко до населението и поради това те са задължени да полагат грижи за задоволяване на неговите ежедневни потребности.Населението се самоуправлява чрез избрани от него общински и районни съвети и кметове или непосредствено чрез законоустановените форми на пряка демокрация.

а) На общинските съвети са предоставени основните правомощия по общото управление на общините.Те определят политиката на общините за тяхното развитие, решават местните проблеми на икономиката, опазване на околната среда, грижат се за здравната, социалната, образователната, културната сфера, комунално-битовото и административното обслужване на населението.

б) Общинските органи на изпълнителната власт са кметовете.Те са избрани пряко от населението.Кметовете са еднолични органи с обща компетентност.Те осъществяват изпълнителната дейност в общината, ръководят и координират, дейността на специализираните органи.Кметовете отговарят за опазването на обществения ред, организират изпълнението на бюджета и дългосрочните програми за развитие на общините, организират изпълнението на актовете на Народното събрание, президента и Министерски съвет.

В София, Пловдив и Варна се създадоха административни райони на териториите на общините.Управлението на районите се осъществява от пряко избрани от населението районни съвети и кметове.

Кметовете на кметства също се избират от населението.Те изпълняват функции на пълномощници на общините.За тях са задължителни решенията на общинския съвет и кмета на общината и другите висшестоящи органи.

Създадените специализирани органи на местно и централно подчинение в административно-териториалните единици и региони играят важна роля при осъществяване на държавната власт по места.

5. Отрицателни явления в системата на държавната администрация

5.1. Корупция

Едно от оплакванията срещу държавната администрация днес е, че не работи добре, защото е корумпирана.Терминът "корупция" е с латински произход и означава "поквара, използване на държавната власт за лични облаги".Няма общоприета дефиниция за корупцията.Дискусиите около съдържанието на понятието са много и нестихващи.Ориентирайки се към по-широки параметри, в които корупцията е безспорна, хърватският професор Джоузеф Най я определи като: "Поведение, отклоняващо се от официалните задължения на обществени служители, поради не безпристрастно отнасяне към лично, семейно или на определена клика облагодетелстване, чрез парични или служебни придобивки, или което нарушава правилата, недопускащи упражняване на някои видове влияние върху частни лица".

Корупция ще има и когато един политик "незаконно отклонява обществени фондове за неговата политическа партия".Изтъква се обаче, че облагата трябва да бъде осигурена само по неправомерен път, т.е. "чрез отклоняване от нормалните задължения или нарушаване на правилата".Изразът "небезприсрастно поведение" придобива прецизна разшифровка чрез няколко безспорни според К.Гибънс хипотези на "злоупотреба със служебното положение". Например:

- високопоставено длъжностно лице назначава на работа при себе си роднина, вместо друг кандидат с по добре класификация;

-политическа партия спечелила избори отстранява от обществена работа повечето които са подкрепили друга партия;

- законодател притежава акции от миннодобивна компания и гласува правила, даващи и данъчни облекчения;

фиг.2

фиг.3

Корупцията в държавната администрация не може да бъде овладяна и прекратена само с административни мерки.Трябва комплексен подход.Действащата административна реформа не може самостоятелно да реши проблема, но може най-малкото да преорганизира и приспособи администрацията към изискванията на икономическата и социалната реформа.Ефективността и продуктивността, опростяването на структури и процедури, лесен достъп на гражданите до административни документи, модерна политика на държавната служба, усъвършенствана информационна система са само някои ключови проблеми, които административната реформа трябва да реши.

От голямо значение е хората да бъдат убедени и мотивирани да отбягват корупцията.Това означава да се възвърне доверието на държавните институции и към способността и желанието на държавната служба да изпълнява задачите си, без да са необходими незаконни стимули.

5.2. Мафия

В наши дни няма нищо по-застрашително и по-тревожно от това, което адмирал Пиер Лакост нарича "синдрома мафия".С други думи, съвкупността от тактики и стратегии, от структури и организации, които използват специфични методи и средства, предназначени за постигане на престъпни цели.Явлението мафия наподобява тумор и представлява паразитизъм.Процесите на тази престъпна зараза и разпространението и отклоняват обществените блага в полза на неколцина привилегировани по същият начин както вирусите се настаняват в ядрата на живите клетки по същият начин мафиотите заемат място в самото сърце на центровете на властта противомерките известно време са резултатни, но не след дълго стават безполезни.Мафиотските структури системно експлоатират всички противоречия в обществото.Те използват всички пукнатини в законите за да избегнат наказанието.колкото по-сложни са административните правилници толкова повече са вратичките които престъпниците не се колебаят да използват за собствена изгода.синдромът мафия е универсално явление.Той зае мястото на комунизма и разцъфтява върху неговите руини.Синдромът се появява там където царе мизерията и неравенството.Първоначално се използват най-бедните.Когато системата вече е задействана, когато се завърти спиралата на насилието, изнудването, беззаконността, експлоатацията, може да се прехвърли на по-високо ниво към по-доходоносните пазари на икономиката и политиката.

Пазарът на наркотици е осигурен от милионите объркани индивиди(за жалост в повечето случаи това са млади хора, които не виждат бъдеще за себе си), лишени от опорна точка и убеждения, за да се борят с живота са увлечени в мрежата на изкуствения рай.От този момент нататък е необходимо само нещата да бъдат организирани така че предлагането да не превишава търсенето.

За мафията сигурността е втора природа.Законът на мълчанието и традицията на вендетата са неделими. Секретността обуславя всички мерки и правила за функциониране на мафиотската система.С изключение на тесен кръг от хора близки на "кръстника" никой няма представа за структурата на самата организация.Спрямо подчинените си шефовете използват тактика, която се основава едновременно на интереса и на страха.Страхът цари благодарение на жестоките наказания.

Борбата срещу мафията се оформя като глобално движение.Вече не съществува италианска, руска, американска или българска мафия.Мафията е международна, защото в света вече няма държави, а корпорации.

Съветът на Европа е разработил програма "октопод" за борба с мафията на територията на Европа, която предвижда подпомагане на европейските страни срещу мафиотските групировки.Създават се политически и не политически, граждански и съсловни движения, които имат за цел противопоставяне и борба с мафията.когато става дума за синдрома мафия, не е достатъчно да се разкрият неговите механизми.Необходимо е и да се замислим за уязвимостта на нашите общества, за да отговорим на въпроса защо те не могат да се справят с този проблем.Мафиите нямаше така лесно да преодоляват мерките за сигурност, които вземат институциите, ако всички отговорни лица действително бяха не корумпирани всяко общество се нуждае от стабилни и надеждни институции, които да се отличават с многообразие, автономност и независимост, за да изпълняват ефективно своята роля при допълването на властите и спазването на валидните за всички закони.ако лъжливите теории и зловредни методи не бяха рязали дълбоко обществената тъкан и довели до дълбоко разстройство функционирането на демокрацията до степен, когато голям брой членове на обществото са изгубили представа за смисъла и значението на основни граждански стойности.

Администрацията с всеки изминал ден се намесва все по-осезателно в действията и начина на живот на организираното общество.Нарастващата роля на администрацията в ежедневния живот на хората и организациите неминуемо води до засиленото внимание към нея.Последните десетилетия се характеризират с преустройство и преосмисляне на държавната администрация в модерните държави с цел да може тя да се приспособи и да отговори на новите задачи и условия на 21 век.

Държавната администрация не съществува сама за себе си. Тя съществува, за да служи на държавата и обществото.Като социална институция тя е формирана от социални ценности и идеи, минали и настоящи, за това какво държавно управление "би трябвало" да прави и как да го прави.Върху държавната администрация въздействат основните ценности на обществото, степента до която тези ценности са отразени в правната и държавно-политическата система на държавата, степента, до която в обществото е постигнат "консенсус" върху тези ценности директно влияят върху държавната администрация. Обществените проблеми и нужди съществено определят ролята на държавната администрация в съвременната държава. Еднакво важни за съдържанието на държавната администрация са промените - на държавната политика, на икономическите процеси, на административните концепции и структури, на изискванията на гражданите.Модерната държавна администрация е резултат на комутативното развитие на политика, практика и теория.

Администрацията в демократичната държава

Държавната администрация е важна и действена сила в държавното управление и в обществото.Демократизацията на политическите и социалните процеси в обществото се отразява значително върху задачите, съдържанието и структурата на държавната администрация.

Демократизирането на обществото и на администрацията се определят от отговорите най-общо на следните въпроси:

Каква е структурата на обществото?

Кой участва в управлението?

Как се решават въпросите?

Какъв е характера на решенията?

Доколко решенията са обществено достояние?

Демократичните принципи, които са свързани с тези въпроси, са равенство, законност, свобода, участие на гражданите, контрол.

Основните демократични принципи на държавното управление у нас са закрепени в конституцията.Според Конституцията на Република България цялата държавна власт произтича от народа.Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите на държавната власт и управление.Суверенитетът принадлежи на целия народ.Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Демократичната правова държава се управлява според конституцията и законите на страната.Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат.Държавата гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.Всички граждани са равни пред закона.Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Изборите за държавни и местни органи, както и националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Политическия живот в страната се основава върху принципа на политическия плурализъм.Политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.Нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна.Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено вземане на държавната власт.

Икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива.Законите създават и гарантират на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Демокрацията в държавното управление се свързва основно с участието на гражданите, на народа в управлението.Гражданите участват пряко в избирането на най-важните органи на държавната и местната власт - Народното събрание, президента и вицепрезидента, общинските съвети и кметовете на общините.Освен във формирането на органи гражданите участват пряко в решаването на някои много важни, основни решения чрез националните и местни референдуми.

Гражданите могат да участват в държавното управление и не пряко, чрез представителство.Те избират свои представители в органите на държавната и местната власт.Избраните членове в държавните органи представляват интересите, желанията, нуждите и изискванията на групата от населението, което ги е избрало.

За определяне на демократичния облик на държавната администрация не е толкова съществено как се взимат решенията, а от кого се взимат.Идеята на демокрацията е, че желанията на хората, независимо как са се формирали, трябва да контролират действията на държавната администрация.Демокрацията в администрацията може да бъде представена не толкова като управление на народа, колкото управление за народа със съгласието на народа, извършвано от професионалисти, които вземат решенията въз основа на норми и ценности, определени от законите и от исканията на народа.

Демократизацията на държавната администрация предполага и пряко участие на гражданите в изработването и прилагането, изпълнението на административните решения.Участието на гражданите при подготовката на взимане на решения, която може да се изрази в събиране на информация, оформяне на общественото мнение или обществена оценка на определени процеси и вижданията на за тяхното управление, е реална и важна проява на демократизирането на държавната администрация.Участието в изпълнението на административните решения означава активно възприемане от обществото на съдържанието и целите на тези решения, така че да се създаде обществена приемливост и подкрепа при прилагането им на практика.Тези прояви са тясно свързани с "прозрачността" в администрацията. Когато гражданите знаят какви решения и защо се вземат, те съзнателно и с готовност могат да участват в тяхната реализация.

Важен фактор за демократично организирана и демократично работеща администрация е наличието на определени от закона процедури на административната дейност.Редица административни закони, като например Закона за административното производство, Законът за административните нарушения и наказания и други, съдържат процесуални правила, които определят етапите на производство по издаването, изпълнението и оспорването на административни актове, формата на актовете, начина на вземане на решения, сроковете, методите и средствата, които административните органи са длъжни да прилагат в своята дейност.Законово са регламентирани съставът и начинът, по който органите могат да вземат решенията, производствата за контрол, както и възможностите за гражданите да обжалват неправилните и незаконовите актове на администрацията.Демократичната значимост на административните процедури ще се засили още повече, ако тези процедури са известни на гражданите.Излагането на видно място в преддверието на съответното учреждение на образци на форми, извадки от правилата за производство, указания къде и как да се намерят съответни документи, кой е компетентният орган и компетентното длъжностно лицеи къде и кога може да бъде намерено, са начини за демократизиране на административната дейност, които едновременно облекчават усилията и на двете страни в отношението - администрация и граждани.

Представителността на различни социални групи в държавната администрация е друг важен фактор за демократизацията на администрацията.Става дума за представителност на различни социални групи от обществото в персонала на отделното административно учреждение, като например назначаване на инвалиди или на малцинствени етнически групи. В администрацията на много страни тази представителност е подсигурена от официални изисквания или програми.Така в държавните учреждения на САЩ има изискване за съответна процентна представителност на жени, инвалиди, ветерани от войните и представители на афро-американската етно група или на американските индианци.Тук се поставя интересният въпрос за конфликт на административни ценности.Трябва ли между двама кандидати да бъде избран за назначение по-слабо представилият се кандидат, само защото той принадлежи към малцинствена етно група, която се ползва с някакви предимства?Трябва ли да се намаляват стандартите за изисквания спрямо кандидати от дискриминирани до неотдавна социални групи, за да им се даде възможност да могат да вземат съответна държавна длъжност?Спорът "за" и "против" такава политика се води в много развити страни.

Изключително важен фактор за демократизацията на администрацията наред с политическата демокрация е и "икономическата демокрация".Съществуването на остра социална стратификация, ограничаването на икономическите възможности за отделни граждани или групи от населението, рязкото противопоставяне на "богати - бедни" възпрепятства сериозно действителната демокрация в държавната администрация Това е и една от сериозните причини административната реформа да се извършва едновременно и във връзка с икономическата реформа.

Модерната държава, за да може успешно да изпълнява ролята си за осигуряване на икономическо и социално благоденствие в страната, е поставена пред необходимостта да премисли основни институционни и функционални характеристики на държавната администрация.

1. Централна държавна администрация - правителството - трябва да се концентрира върху осъществяването на процес на ефективна държавна политика, включваща инициативата, формулирането, оценката и подсигуряването на изпълнението на тази политика.Вместо да взема конкретни решения и да се старае да намесва оперативно в управлението на отделните сфери и отрасли, правителството трябва да се съсредоточи върху изработването на съответна държавна политика в отделните отрасли - здравеопазване, образование, социално осигуряване, индустрия, земеделие и пр.Това ще изисква изграждането на различни институционни механизми.