2.3.1 Библейски свидетелства
Трета глава на книга Битие (отнасяна обикновено към яхвистката традиция) описва Грехопадението като нарушение на Божествената воля от първите хора, които се съблазнили от думите на змията, уверила ги, че като вкусят от Забраненото дърво, ще станат "като богове, познаващи добро и зло". Изобличени в грях, хората не се разкайват и са изгонени от Еден. Тяхното отдалечаване от Твореца довежда до тежки последствия: борба срещу човека на злите сили (поколението на змията), нарушаване на хармонията между хората, а също така между човека и природата. Лишен от достъпа до Дървото на живота, човекът губи своето безсмъртие.
По същество целият Пролог на книга Битие е едно цяло с това сказание, тъй като рисува картината на човешкия бунт срещу волята на Вечно съществуващия и "лавинообразното увеличаване на греха (Рад). След греха на Адам идва първото братоубийство, което прави кръвното отмъщение регулатор на отношенията между хората (Бит. 4:1-24). "Развращаването на човеците" довежда до Потопа, а вавилонското стълпотворение - до разделянето на хората.
Интересно е, че на други места в Стария Завет почти няма препратки към събитията от Пролога на книга Битие и учението за Грехопадението остава неразкрито. По правило в Стария Завет срещаме общи мисли за греховността на човека (вж. например 3Цар. 8:46; Пс 50:7). Първи намеци за събитието, описано в трета глава на кн. Битие, се съдържат в Сир 25:27 и Прем 2:23-24. Първа книга на Енох (вж. Апокрифи) разглежда Бит. 6:1 и сл. като Грехопадението на ангелите ("Божите синове"), които са извратили хората, научавайки ги на магия.
Трета книга Ездра и апокрифът Апокалипсис на Варух, написани през І в. пр. Хр., вече определено свързват плачевното състояние на хората с греха на Адам. От това може да се направи заключение, че старозаветната доктрина за Грехопадението се е формирала окончателно през междузаветния период.
Ап. Павел задълбочава и развива по-нататък това учение. Той не само констатира трагичната противоречивост на човека, колебаещ се между доброто и злото (Рим 7:15 сл.), но говори и за Грехопадението на Адам като начало на всеобщата греховност (Рим 5:12). На Адам, стоящ в началото на старото човечество и пожелал да похити висшата власт, апостолът противопоставя Иисус Христос като Втори Адам, принизил се и застанал начело на новото човечество (Филип 2:7 сл.). Първият Адам отваря към света път за греха и смъртта, Вторият дарява човека с вечен живот (1 Кор 15:22, 45-49).
Ап. Йоан сочи, че волята за зло се е зародила в света на духовните същества: "първо дяволът сгреши" (1 Ин 3:8). В Откровение на Йоан дяволът, извратил живота на природата и хората, се отъждествява със змията в Бит. 3 и с дракон. Образът на дракона в Стария Завет символизира силите на разрушението и хаоса. Той е твар, която въстава срещу Твореца и която ще бъде победена едва в края на вековете (Ис 27:1; ср. Откр 20:2-3).
2.3.2 Тълкувания на библейското учение за Грехопадението
Екзегетите, които интерпретират библейските текстове, свързани с Грехопадението, са търсели отговор на редица принципни въпроси, сред които:
-
Наистина ли казаното в трета глава на Книга Битие е описание на действително извършили се някога събития или в книга Битие става дума само за перманентно състояние на човешкия род, означено с помощта на символи?
-
Към кой литературен жанр принадлежи трета глава на Книга Битие?
-
В какво се състои грехът на Адам?
-
Какво е оказало разрушително въздействие върху природата: падението на човека или други фактори?
-
Каква е връзката между Адам и греховността на всички хора?
В писанията на Св. Отци и в изследванията от по-късно време са се оформили три основни интерпретации на трета глава на Книга Битие.
а) Буквалното тълкуване е разработено преди всичко от антиохийската школа. То предполага, че трета глава на Книга Битие рисува събитието така, както се е случило в зората на човешкото съществуване. Еден се е намирал в определена географска точка на земята (св. Йоан Златоуст, Беседи за Бит, XIII, 3; св. Теодорит Кирски, Тълкуване на Бит, XXVI; Теодор Мопсуестски, Migne. PG, t. 66, k. 637). Дървото на познанието е било реално земно дърво (св. Теодорит Кирски, Тълкуване на Бит, XXVII). Едни екзегети от това направление смятат, че човекът е създаден безсмъртен, а други, по-специално Теодор Мопсуестки, предполагат, че е можел да получи безсмъртие едва след като вкуси от плодовете на Дървото на живота (което съответства повече на Писанието, вж. Бит. 3:22). Буквалното тълкуване се приема и от рационалистическата екзегеза, но тя вижда в трета глава на Книга Битие вид етиологично сказание, призвано да обясни несъвършенството на човека. Тези коментатори поставят библейския разказ на едно равнище с други древни етиологични митове.
б) Алегоричното тълкуване съществува в две форми. Привържениците на едната теория отричат събитийния характер на сказанието, виждайки в него само иносказателно описание на вечната човешка греховност. Тази гледна точка е прокарана от Филон Александрийски. Привържениците на другата теория, като не отричат, че зад повествованието от Бит 3 стои някакво събитие, разшифроват образите му с помощта на алегоричния метод за интерпретиране, според който змията означава чувствеността, Еден - блаженството да бъде съзерцаван Бог, Адам - разума, Ева - чувството, Дървото на живота - доброто без злото, Дървото на познанието - доброто и злото и т.н. (Ориген, св. Григорий Назианзин, св. Григорий Ниски, св. Амвросий Медиолански, св. Августин и др.).
в) Историко-символичното тълкуване е близко до алегоричното, но използва за интерпретация на Свещеното Писание система от символи, съществуващи в Древния Изток. Според тази трактовка същността на сказанието от Бит 3 отразява духовно събитие. Разглеждайки първите глави на Книга Битие, Булгаков пише:
"Няма никаква необходимост да им се приписва исторически характер в смисъла, характерен за събитията от емпиричния живот на този свят, защото цялата пълнота и дълбочина на битието съвсем не се изчерпва с тях... Сказанието от ІІІ глава на Битие за грехопадението, макар че е история, е именно метаистория и в това си качество е мит, който е повече и по-значителен в обобщенията си за историческите образи от цялата емпирична история" ("Невестата на Агнето").
Символът на Дървото на познанието екзегетите обясняват различно. Едни разглеждат вкусването от плодовете на дървото като опит да се изпита злото на практика (Б. Вишеславцев), други обясняват този символ като установяване на етични норми независимо от Бога (Лагранж). Тъй като глаголът "познавам" има в Стария Завет значение "владея", "умея", "обладавам" (Бит. 4:1), а словосъчетанието "добро и зло" (евр. тов ве ра) може да се преведе като "всичко на света" (ср. Бит. 24:50; 31:24, 29), образът на Дървото на познанието понякога се тълкува като символ на властта над света, но такава власт, която се утвърждава независимо от Бога и прави свой източник не неговата воля, а волята на човека. Затова именно змията обещава на хората, че ще бъдат "като богове". В такъв случай основната тенденция на Грехопадението трябва да се вижда в първобитната магия и в целия магичен мироглед.
Сподели с приятели: |
