Православното учение за благодатта

3.22 Православното учение за благодатта

3.22.1 Общо понятие за благодатта

Божествената благодат е необходима на всички степени на духовния ни живот: тя започва, продължава и завършва спасението. Благодатта, или благодатните дарове, се подава лично от Светия Дух и затова за обилно облагодетелствувани хора се казва, че са добили Светия Дух, или са се изпълнили със Светия Дух. В редки случаи и предимно на много висока степен на духовно израстване, човекът възприема действието на благодатта като лично съприкосновение с Бог. Най-често, обаче, човекът или не осъзнава въздействието на благодатта, или я възприема като свое лично състояние, понякога твърде особено; затова пък благодатната помощ се познава по плодовете й, например в победата над греха.

По учението на Църквата Бог (главно Св. Дух) се докосва до човека чрез Свои особени сили. Това прави възможно облагодетелствуването, което в най-висшите се проявява като пълно обновление и преображение на човека и дори като среща с Бог. Трансцеденталната Божия същност остава за човека недостъпна, но в Своя  досег със света Бог има особен начин на съществуване, в който се открива на хората и се докосва до тях.

3.22.2 Свещеното Писание за благодатта

Думата "благодат" съответствува на гръцката дума "charis", на латински - "gratia". С нея древните изразявали приятните свойства на лица и предмети (красотата на някоя вещ или произведение на изкуството, физическа красота, красота на речта, движението, поведението и пр.), както и чувствата, които те пораждат (душевни състояния като съчувствие, благоволение, милост, милосърдие, благодарност, благоуждение и др.).

В древноеврейския език, езика на Вехтия Завет, думата "благодат" съответствува на думата "hen". В първоначалното си значение тя указвала свойства на предметите, възбуждащи у хората чувство на естетическо удоволствие и удовлетворение (напр. Екл. 10:12). Често думата е използвана за обозначаване на приятни чувства между хората, като благосклонност и благоразположение (напр. Изх. 3:21). Нерядко думата изразява и отношението на Бога към човека (Бит. 6:8).  

В Новия Завет думата "charis" се използва също и относно хората и отношенията между тях (Лук. 2:14). Понякога обозначава и някои блага - както духовни блага, така и материални блага с духовно значение (напр. църковни пожертвования, милостиня и др.). Понякога изразява и чисто духовно понятие: "Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите" (Еф. 4:29). Изразът "под благодат" (Рим 6:15) значи "под благовестието, под Евангелието, под Новия Завет".

В Новия Завет думата "благодат" се използва също и за изразяване отношението на Бог към човека. В този случай тя може да има две значения (смисъла):

А) Благодатта като преди всичко Божествено свойство, което само по себе си и по отношение на хората, трудно може да се отличи от такива Божии свойства като благост, благоволение, милост, любов - т.е. Божията любов към падналото човечество, което не заслужава Божественото благоразположение към себе си. Така, приветствувайки Пресветата Дева, архангел Гавриил Й казал, че е получила Божието благоволение: "обрела бо еси благодат (eleos) у Бога" (Лук. 1:30). В посланията си ап. Павел също желае на християните благодат, милост и мир от Бога.  

Б) Когато за благодатта се говори в друг смисъл, думата charis е заменена от думата dynameis, която значи буквално "сила". Така например малко преди Възнесението Господ каза на учениците Си: "Но ще приемете сила (dynamin), кога слезе върху ви Дух Светий" (Деян. 1:8). Така в собствен смисъл благодатта е и особена, свръхестествена спасителна Божия сила - силата на Светия Дух, която душата на човека получава даром заради изкупителния подвиг на Спасителя и чрез която се извършва нашето духовно възраждане, т.е. очистването от греховете, оправданието и освещението за добиване на вечния живот. 

3.23 Основни положения на освещаващата и спасяващата благодат

Откровението за Божествената благодат в (тесния) смисъл на освещаваща и спасяваща човека сила, се свежда до следните основни положения:

а) Благодатта е особена нетварна Божествена сила:

Самата благодат понякога се нарича благодат от Бога Отца: "Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Исуса Христа" (1Кор. 1:3, Еф.1:3).

Тъй като Христос, Божият Син, е Виновник за нашето освещение, в Св. Писание се говори за благодатта като "дарувана в Христа Иисуса Божия" (1Кор. 1:4) или "дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена" (2Тим. 1:9).

Сам Светият Дух е наречен Дух на Христа (Рим. 8:9). или Дух на Сина (Гал. 4:6):

"Ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов" (Рим. 8:9).

"Понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!" (Гал. 4:6).

Свещеното Писание на Новия Завет говори за Божия Син като за подател на Светия Дух и Неговите дарове на вярващите, напр. "Който вярва в Мене, из неговата утроба ... ще потекат реки от жива вода" (Иoaн. 7:38), при това по-нататък се разбира, че под жива вода Господ има в предвид Светия Дух:

"Kак може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух" (Иоан 3:4-5).

"Когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот" (Тит. 3:4-6).

"Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?" (1Кор. 3:16).

"... Свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце..." (Рим. 9:1-2)

"Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?" (1Кор. 6:19).

"Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).

Присъствието на Светия Дух в хората е основание за благодатта, причастността на човека със Светия Дух е самата същност на благодатта. В самото Св. Писание изразите "благодат", "Дух Свети", "дар на благодатта", "дар на Светия Дух" са взаимозаменяеми (Рим. 1:5; 5:5; 15:15; Гал. 3: 2).

Благодатта в дохристиянските времена

Обаче тези действия на Св. Дух се отличават съществено от благодатните действия на Христовия Дух: колкото и обилно да е изливането на Духа в старозаветните времена, то не давало на човека спасение, не го оправдавало пред Бога. Достъпът до спасяващата благодат се открил на хората само в Иисус Христос и изцяло се основава на ходатайството Му пред Бога.

Поради това в пълния смисъл на думата благодат може да наречем само действието или Силата на Духа - Утешителя, т.е. Духа Христов, Който извършва освещението на човека.

 

3.24 Видове благодат
Догматът за благодатта е започнал да се разкрива на Църквата едва от V век, по повод на пелагианската ерес. Светите отци не са класифицирали благодатта по видове и в богословието на Източната Църква то не е свойствено. Но квалификации се появяват на Запад в контекста на споровете между католиците и протестантите през Реформацията.

В "Посланието на Източните патриарси" учението на Православната Църква за благодатта е изложено по следния начин:
"Свещеното Писание учи, че вярващият се спасява с вярата и делата си, и в същото време представя Бога като едничък виновник за нашето спасение, понеже Той предварително дава просвещаващата благодат, която дава на човека познание за божествената истина и го учи да се съобразява с нея (ако той не се противи) и да прави добро, угодно Богу, за да получи спасение, без да унищожава свободната воля на човека, а като й предоставя да се покорява или не на нейното действие".

И още:
"Понеже Божията благост дарувала божествена и просвещаваща благодат, наричана от нас предваряща, която както светлината свети на ходящите в тъмно, пътеводи всички, затуй които желаят свободно да й се покоряват (защото тя помага на ония, които я търсят, а не които й се противопоставят) и да изпълняват каквото повелява тя, те получават и особена благодат, която като им съдействува, като ги укрепва и постоянно усъвършенствува в любовта Божия, сиреч в ония добри дела, които изисква от нас Бог (и които изискваше и предварящата благодат), оправдава ги и ги прави предопределени. Онези, напротив, които не искат да се покоряват и да следват благодатта и затова не спазват Божите заповеди, а следвайки внушенията на сатаната, злоупотребяват със своята свобода, дадена им от Бога, за да правят свободно добро, се предават на вечно осъждане" (чл. 3).

 

А. Всеобщата (предваряща, промислителна) благодат

Бог не желае смъртта на грешника, а неговото обръщение (Иезек. 33:11). Предварящата Божия благодат предваря, предшествува спасението на човека. Благодатта първо призовава човека и го подготвя за спасение, след което извършва обръщението му в Христа.

Призивът към спасение има две страни.

Както светлината помага на човек да разбере, че е на погрешен път, така и предварящата благодат води човека до осъзнаване на своята греховност, поражда недоволство от настоящото духовно състояние, или по израза на Теофан Преосвещени, поражда "томление на духа", духовна тъга и заедно с това стремеж към по-добро, макар това "по-добро" още да няма определени очертания. Както проповедта на св. Иоан Предтеча, така и евангелската проповед на Самия Господ Иисус Христос започва с призив към покаяние чрез осъзнаване на собствената греховност и желание да се освободиш от злото, пребиваващо в човека (Мат. 3:2; 4:17; Марк 1:15).

Действието на тази благодат, обаче, не винаги се съпровожда от осезаеми и спасителни последствия за хората. Понякога естественият стремеж на човека към Бога намалява поради нисшите стремежи на неговата природа. Гласът на човешката съвест звучи слабо и неразбираемо, понякога дори фалшиво, а понякога дори съвсем замлъква. Дори особените Божии действия към грешника посредством различни благодеяния и скърби не винаги вразумяват човека и го обръщат към Бога. Радостните и печалните събития в живота си човек приписва често на случая, а упреците на съвестта си, сътресението на душата си е готов да припише на своето малодушие, разстроено въображение и прочие.

Затова са необходими други, по-силни и ясни увещавания, по-осезаемо призоваване. Необходим е както призив за вяра в Христа като Изкупител, поел върху Себе си греха на света и затова способен да избави всекиго от греховете, така и призив за вяра в Христа като Личност, в Която се е въплътила пълната доброта - доброта, която всеки човек би трябвало да осъществи в живота си. Това се постига чрез евангелската проповед, която завършва действието на благодатта, която "Посланието на Източните Патриарси" нарича Просвещаваща.

Св. Писание говори ясно за действието на просвещаващата благодат. Привеждайки думите на св. пророк Иоил, че "всякой, който призове името Господне, ще се спаси", ап. Павел пита: "Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?". Благовестници за мир и за добро винаги е имало, но св. апостол заключава "И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие" (Рим. 10:13-15).

Евангелската проповед или словото Божие е именно слово на благодатта, което възражда хората, съгласно с апостола: "Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му" (Иак. 1:18, ср. 1Петр. 1:23-24). То е "сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин" (Рим. 1:16).

Без просвещаващата благодат човек никога не би разбрал и не би почувствал сам цялата дълбочина на падението, на противоречието между действителност и норма, ако не му бъде предоставен образа на истинния (идеалния) човек - Иисус Христос. Само в този образ той би познал този идеал и отношение на човек към Бога, който би трябвало да се осъществи в собствения му живот; познавайки нравствено-съвършения Лик на Христа, човек разбира своето безобразие.

 

Обръщението на човека - второто действие на предварящата благодат

Възникването на покаяние и вяра в душата на човека представлява началото на неговия християнски живот, началото на спасението му в Христа или неговото обръщение. Обръщението е от една страна осъзнаване от човека на своята вина пред Бога, осъзнаването на собствената греховност и невъзможността да напусне греховното състояние, отвращението от живеещото в човека зло, ненавистта към него и желанието да се поправиш. Всичко това можем да наречем с една дума - покаяние. 

От друга страна живата и действена вяра в Евангелието, изразена в всецяла преданост към Христа и готовност да Го последваме, наричаме "вътрешно субективно обръщение (conversio subjectiva). В резултат на него предварящата Божия благодат съединява човека с Бога и извършва "външно обращение" (conversio objectiva) в тайнството Кръщение. Чрез Кръщението предварящата благодат въвежда човека в Църквата, с което приключва действието й.

За да укрепи своето обръщение към Христа, на човека е необходимо "отново" да се роди от Светия Дух. Както всеки живот може да започне само от друг подобен живот, така и християнския свят живот може да започне от святото начало - повторното раждане от Светия Дух. Ето защо на Петдесетница св. ап. Петър казва: "покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38). Ето защо вярващите и вече говорещи езици и величаещи Бога апостоли считали за необходимо да се кръстят, за да могат да се оправдаят и осветят. Така вътрешното обръщение на човека завършва с кръщението и повторното му раждане от вода и Дух, които водят човека до оправдание и освещение. Но това са вече плодове от действието на особената благодат.

  

Б. Особена църковна благодат - оправдаващата и освещаващата благодат

 

а) Оправдаващата благодат

Според учението на Посланието на Източните патриарси действието на особената благодат се състои в това, че:

"Като им съдействува [на вярващите], като ги укрепва и постоянно усъвършенствува в любовта Божия, сиреч в ония добри дела, които изисква от нас Бог (и които изискваше и предварящата благодат), оправдава ги и ги прави предопределени [в смисъл предразположени към спасение, бел.ред.]" (чл. 3).

С други думи нейното действие се заключава в оправданието на човека и освещението му. Същото различие между оправдание и освещение прави и св. ап. Павел в Първото послание до коринтяни. След като говори за неправедниците, които няма да наследят царството Божие, казва на християните - тези които повярваха в Христос и се кръстиха:

"И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог" (1Кор. 6:11).

"И сими убо неции бесте но омистеся, но освятистеся, но оправдастеся, именем Господа нашего Иисуса Христа и Духом Бога нашего".

Оправданието и освещението са две страни на единния процес на спасение на човека. Най-общо под освещение имаме впредвид преодоляването на греховността, освобождението от нейната власт, победата над греха и  постигането на праведност и святост. Оправданието пък е резултатът от тези преобразования - достигането на духовно-нравствени достойнства, които правят човека достоен в Божиите очи, достоен за Божието благоволение, угоден Богу.

Всъщност оправданието и освещението са неделими едно от друго и разликата между тях е условна: освещавайки, Бог оправдава и освещава, оправдавайки. Затова в православното богословие често се говори за възраждането като единно действие на оправдаващата благодат.

Понятието "оправдание" се разбира често в латински, юридически дух, което не съответства на значението му в светоотеческото Предание. Оправданието не е амнистия, не е обявяване на грешника за праведник, а реално освобождение на човека от греха. Чрез това действие на божествената благодат се отменя осъждането, причинено както от първородния грях, така и от произволните грехове. Оправданието е премахването на всичкото зло у човека, но само по себе си то не е крайната цел на християнското съвършенство, тъй като целта на християнския живот има не само отрицателно измерение (освобождението от злото), а и положителен аспект. На него съответствува другото действие на оправдаващата благодат - освещението. Оправданието се съпровожда от освещението, т.е. придобиването от човека на реална святост, приобщаването му с цялата пълнота на живота в Христа.

Целта на християнския живот е да се изпълним "във всичката пълнота Божия", но очевидно само човешките сили са недостатъчни. Чрез Кръщението човек получава освобождение от греховете, но не може да остане в това състояние на свобода от греха и злото, защото греховните му навици го теглят към греха. С Кръщението се изменя природното състояние на човека, тя възстановява първоначалната си цялост, но с това не се променя начинът на съществуване. Затова греховните навици и привички продължават да действат и след Кръщението. С Кръщението човекът се приобщава към Божията святост, светостта му се дарува обективно, но за да се възползува от тази святост му е необходима външна помощ. Тази помощ се дава на човека от другия вид благодат, която се нарича съхраняваща.

 

б) Освещаващата благодат – благодатта, която съхранява и възражда духовния живот

Нейното действие е също двуяко. От една страна тя ни подпомага в борбата с греха, като укрепва нашата лична воля в насочеността към доброто. От друга страна ни подпомага да усвоим Христовата праведност и святост, получени при Кръщението. Свещеното Писание ни казва, че желанието за спасения и изпълнението на  това желание зависят от помощта на укрепващата и одушевяващата ни благодат.

В Рим. 8:26 се говори, че Бог ни помага в борбата с греховната слабост, "защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки" (Рим. 8:26)

За това, че именно Бог възвръща у нас духовния живот апостолът казва:

"Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте; тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте" (1Кор. 3:6-7).

В най-добрия случай човешките усилия създават някои условия, необходими за израстване в духовния живот, но самото израстване се осъществява от Бога. Поради това причината за зараждане и развитие на духовен живот у човека е не в самия човек, а в Бога.

 
За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот
Ние винаги трябва да бъдем твърдо уверени, че не можем да постигнем съвършенството само чрез своите усилия и подвизи дори ако се упражняваме неуморно във всяка добродетел. Сами по себе си човешките усилия не могат да имат такава цена и сила, че да издигат на висотата на светостта и блаженството, ако Сам Господ не ни съдействува и не насочва сърцето ни към онова, което е полезно за нас. Затова ние всеки миг трябва да възкликваме към Бога заедно с Давида: "Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да не се поклатят стъпките ми" (Пс. 16:5), та Той, невидимият Управител на човешкия дух, да насочва нашето произволение към добродетелта, тъй като то е по-склонно към порока - било поради незнаене на доброто, било поради измама от страстите.

Това много ясно е изразено чрез Пророка в един псаломски стих: "Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи" (Пс. 117:13). В първата половина на стиха е посочена колебливостта на нашата воля; а във втората - винаги готовата за нас помощ от Господа, Който всеки път, щом почнем да се поклащаме, простира към нас ръцете Си, поддържа ни и ни утвърдява, та да не би иначе, предоставени на своеволието си, да паднем окончателно. Така никой праведник няма в себе си достатъчно сили, за да придобие праведност; той непрестанно се клати и всеки миг може да падне. Затова Божията милост го подкрепя с ръката Си, та да не би иначе, подложен на падение поради слабостта на волята си, да загине напълно. (Събесед. 3,12).

И кой може да бъде толкова самонадеян и сляп, та да мисли, че няма нужда от непрестанното Божие съдействие, щом Сам Господ ни учи ясно в Евангелието: "Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене;.. защото без мене не можете да вършите нищо" (Иоан. 15:4-5)? Колко неразумно и дори светотатствено е да присвояваш някакви добри дела на собствените си усилия, а не на Божията благодат и съдействие, щом Господнето изречение свидетелствува, че без Неговото съдействие никой не може да принася духовни плодове! (Събесед. 3,16)
Затова вярваме, че както началото на доброто разположение се полага у нас по особено Божие внушение, така също и извършването на добродетелите ни се дава пак от Него; а нашето дело се състои в това, щото с по-голяма или с по-малка готовност да се покоряваме на Божието внушение и да приемаме Неговата помощ. Ние заслужаваме награда или справедливо наказание според това дали нехаем или с благоговейна покорност се грижим да се съобразяваме с Божиите разпореждания и с Неговата промисъл, която е разпростряна над нас по Неговото благостно благоволение. Това е изразено съвсем ясно при изцеляването на Иерихонските слепци. Господ минал покрай тях с благодатта на Божествената си промисъл и снизхождение. Това, че те викали: "Помилвай ни, Господи, Сине Давидов" (Мат. 20:31) - е дело на тяхната вяра и упование; а пък самото им проглеждане е дар от Божието милосърдие. (Събес. 3,19)
Земеделецът, макар и много да се труди над обработваната земя, не може да очаква изобилен плод, ако върху нея не падне благовременен дъжд и липсва благоприятно време. Както прочее на ленивите земеделци, които не се стараят да обработват земята си, Бог не дава плод, а и трудолюбивите не виждат полза от ежечасните си грижи, ако Божието милосърдие не ги подпомага, така и в делото на живота по Бога са нужни собствени усилия, но ако Божията благодат не помогне, в нищо не ще успеем. Признай прочее, че Бог е началният Причинител на само на добрите дела, но и на добрите помисли. Той и ни внушава Своята Свята воля, и ни дава сила и удобен случай да изпълним онова, което правилно желаем: "Защото всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде свише, като слиза от Отца на светлините" (Иак.1:17). (Събес. 13,3)

Волята Божия винаги желае щото създаденият от Него човек да не загине, но да живее вечно. Ако Бог забележи в нашето сърце поне искра на разположение към доброто, Той по Своето добросърдечие не ще допусне тя да угасне. Като желае всички да се спасят и стигнат до познание на истината, Той всякак спомага тя да се превърне в пламък. Благодатта Божия е близка до всички: тя всички без изключение призовава към спасение, та да стигнат до познаване на истината; затова казва: "Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28). (Събесед. 13,7)

За човешкия ум е непонятно как така това спасение зависи и от нашето желание (понеже е казано: "Ако поискате и Ме послушате, ще ядете земните блага" (Ис. 1:19), и заедно с това то е дело "Не на оногова, който желае, нито на оногова, който тича, а на Бога, Който милва" (Рим. 9:16)). Как така Бог ще въздаде всекиму според делата му и заедно с това Той е, Който ни прави да искаме и да действуваме по добра воля (Фил. 2:13)? Защо, като ни заповядва: "Направете си ново сърце и нов дух" (Иез. 18:31), заедно с това се казва: "Ще вложа в тях нов дух, ще взема каменото им сърце и ще им дам сърце от плът" (Иез. 11:19). Да се разрешат тези съмнения не ще бъде трудно, ако помним, че в делото на спасението участвуват както Божията благодат, така и нашата свободна воля, и че човек, при все че може да желае добродетелност, то за да изпълни това свое желание, винаги ще се нуждае от Божията помощ. Така и за болният не е достатъчно само да има желание да оздравее, а трябва и Бог - Подателят на живота - да му даде сили за възстановяване на здравето му. За да се уверим напълно в това, че добрите желания, възникващи от дадената ни от милосърдния Творец природна способност, могат да се изпълнят само при Божията помощ, достатъчно е да си спомним думите на Апостола: "Желание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили" (Рим. 7:18). (Събесед. 13,9)

Мнозина питат кога действува у нас благодатта - тогава ли, когато се проявява у нас доброто желание, или пък доброто желание се проявява тогава, когато ни посети Божията благодат? Опитът оправдава и едното, и другото. Савел и митарят Матей не пожелали сами, а пожелали по призвание (т. е. след като били повикани от Господа). Закхей пък и разбойникът на кръста със своето желание изпреварили делото на благодатта. Така и трябва да предположим: когато Бог вижда, че ние искаме да се склоним към доброто или сме охладнели към него, тогава Той ни отправя спасителни внушения, чрез които се образува или възобновява доброто разположение. (Събесед. 13,11)

Благодатта Божия винаги насочва нашата воля към добрата страна, но така, че изисква или очаква и от нас съответни усилия. За да не даде своите дарове на безгрижни люде, тя търси случаи, с които да ни пробуди от хладното безгрижие; и за да не бъде безпричинно щедрото раздаване на дарове, тя ги дава едва след като ние ги пожелаем и се потрудим за тях. При всичко това обаче благодатта винаги се дава даром, защото и за малките наши усилия ни се въздава с безмерна щедрост. Затова, колкото и големи да са човешките трудове, всички те не могат да направят така, че тя да бъде получена по друг начин. Апостолът на езичниците при все че казва: "Повече от всички тях (Апостолите) се потрудих", обаче прибавя, че тези трудове принадлежат не на него, а на "Божията благодат, която е с мене" (1 Кор. 15:10). Така с думата "потрудих се" той изразява усилията на своята воля; с думите "не аз, а Божията благодат" изразява Божието съдействие, а с думата "която е с мене" показва, че благодатта му съдействувала, не тогава, когато стоял празен и безгрижен, а тогава, когато се трудел.

3.25 УЧЕНИЕ ЗА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

Исус Христос, чрез Своето въплъщение, живот, учение, смърт и прославяне на човешкото естество ни е дарил или устроил всичко потребно за спасението на хората. По Неговите заслуги всички хора са получили възможността да бъдат спасени.

Исус, напускайки света, дал на апостолите, а в тяхно лице и на всички човеци, обещанието: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки… А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име…” (Иоан 14:16, 26; ср. Деян. 1:4). И това обещание се изпълнило. В деня на Петдесетница Св. Дух се явил в света с даровете на спасяващата благодат – явил се под видим образ и осезаемо за човеците (Деян 2:1-4). „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на Великия Бог и Спасител наш Иисус Христос” (Тит 2:11-13).

Освещаването на човека (или усвояването на плодовете на изкуплението от хората) става факт чрез даряваната от Бога по заслугите на Изкупителя благодат.

„Славянската дума благодат (благ дар), гръцката χάρις, латинската gratia, еврейската хен, е получила в християнското учение значение, каквото не е имала в езическата древност”[3]. Думата „благодат”, означаваща изобщо благ дар, се употребява в Св. Писание в различни значения. „Тя означава:

1. Божие свойство, което, за разлика от благодатта, простираща се над всички твари, и любовта, простираща се изобщо над лични, духовно-разумни същества, се изразява в опрощаване греховете на човека, изобщо – в спасението му; сила Божия, чрез която се извършва спасението на човека”.

2. Еврейската дума „хен” означава усърдие, стремеж към добро, великодушие, милост. Точния й превод би бил ελεος, както понякога се превежда в превода на Септуагинта. Но понякога се има предвид Божествен закон, определение (ср. Исаия 55:3 – „и ще ви дам завет вечен”), осветените и основаните на него милости, дадени на дома Давидов. Като вземем предвид месианското значение на пророчеството на Исаия, не е трудно да разберем, че под милостите, обещани на Давид, или „свети милости”, обещания, се разбират всички милости, обещанията за месианското спасение, които са принадлежали и на Давид дотолкова, доколкото той е носител на обещанията за спасението и родоначалник по плът на Месия.

Понятието за благодатта като Божия сила, възраждаща и спасяваща човека, се разкрива само в Новия Завет. Тя се представя като милваща любов грешника, по силата на която Бог му предлага да приеме с нищо незаслужения дар на спасение, дарява му опрощаване на греховете и вечен блажен живот. Новозаветното учение категорично утвърждава, че спасението на човека става чрез благодатта. Тази мисъл ясно се изразява с „новото рождение” (Иоан 3:3-7) или с „оживотворение” и „възкресение” (Еф. 2:5, Кол. 2:13; 3:1). Всичко, което християнинът има, той „получава” (1 Кор. 4:7), всичко, което той е, става чрез благодатта (1 Кор. 15:10; Фил. 2:3). Но от друга страна, новозаветното откровение толкова решително поставя спасението в зависимост и от самия човек, че постоянно се правят увещания към покаяние и вяра ( Марк 1:15; 5:36; Иоан 6:29; 10:38; 12:36; Деян. 16:31; 20:38 и т. н.).

Евангелието свидетелства, че Царството Божие е основен предмет на благовестието на Исус Христос от самото начало на проповедите Му. „А след като бе предаден – повествува евангелист Марк – Исус дойде в Галилея…, проповядвайки благовестието за Царството Божие” (Марк 1:14). Господ е изпращал апостолите да проповядват за приближаването на царството Божие още преди Своите страдания и смърт (Мат. 10:5-10, ср. Лука 9:2). Деяния на апостоли повествува, че Исус след възкресението Си се е явявал на учениците и е продължавал да благовества за царството Божие, както е казано тук: „като им се явяваше четирийсет дена и говореше за Царството Божие” (Деян. 1:3).

За какво всъщност свидетелства такова отношение на Христос към Царството Божие? – За това, че то е най-висшето и най-драгоценното благо за хората. Ето защо Господ е казал: „Но първом търсете Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Оттук става ясно защо Исус е оприличил царството Божие като скъпоценен бисер (Мат. 13:45-46) или съкровище, скрито в нива (Мат. 13:44) – за да го придобие, човекът продал всичко, което имал, и си купил съкровището.

За нас обаче е важно да знаем: какво Господ разбира под царство Божие? Той разбира тук кръщелната възраждаща благодат на Св. Дух. Това може да се разбере, имайки предвид тълкуванията на св. отци за притчата на Христос за скъпоценния бисер, съкровището, скрито в нива, и кваса, на който Госпoд е оприличил царството Божие.

Така можем да разберем правилно и думите на Христос, казани на Никодим: „Ако някой се не роди от вода и дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5). И тук по същество се изразява именно богооткровената истина, че царството Божие е кръщенската благодат на Св. Дух.

Опитно и най-истинско познание за царството Божие св. апостоли получават на петдесетия ден след Възкресението, когато слязлата върху тях благодат на Св. Дух ги кръщава, по думите на Христос. Възприетата от тях благодат, като царстваща сила, предизвиква у тях дивна промяна, което е предсказано от цар Давид (Пс. 76:11).

В какво всъщност се състои изменението? До получаването на благодатта св. апостоли нерядко показвали маловерие и неразбиране на Христовото учение. Но когато били кръстени чрез Св. Дух (Деян. 1:5), те в същия миг станали съвсем други. Благодатта на Св. Дух ги преродила напълно: те се изпълнили с велико мъжество. Съгласно обещанието на Христос (Иоан 14:16-17, 26, 16:13) благодатта в най-висша степен ги озарила с даровете на божественото видение дотолкова, че впоследствие св. апостол Павел от името на всички апостоли казал: „А ние имаме ум Христов” (1 Кор. 2:16). Те се изпълнили с даровете на най-голяма вяра и с блясъка й просветили всички краища на вселената, както им повелил Господ (Деян. 1:8). Заедно с благодатта на Св. Дух в сърцата им бликнала такава любов към Бога (Римл. 5:5), от която не могли да ги отлъчат никакви мъчения, нито даже самата смърт (Римл. 8:35-39). Тази любов им давала сила да понасят с радост мъки и безчестия за името Христово (Деян. 5:40-41) и дори желание да се освободят от връзките на плътта, за да могат завинаги да се съединят с Христос (Филип. 1:23; 1 Кор. 1:5). Благодатта на Св. Дух с божествения си огън изгорила всичките им немощи и грехове. Едновременно с благодатта в душите им се изляла, според обещанието на Христос, божествена радост (Иоан 15:10-11; 16:22-24), която не само че не изчезнала и не отслабнала поради страданията заради Христа, а още повече нараствала (2 Кор. 1:5). Благодатта на Св. Дух така възродила апостолите, че те станали нови съвършени Божествени творения. Ето защо св. апостол Павел във второто си послание до коринтяни казвна: „И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17).

Св. отци учат за праведния свет живот в Царството Божие и плодовете му, за мира и радостта като за съвършени прояви на възраждащата кръщенска благодат. Светите отци са разяснили подробно тази истина. Разсъждавайки за светия живот като за съвършена проява на Божието царство, те в същото време ни изясняват в какво се състои това съвършенство.

Св. Макарий Велики например в една от своите беседи казва: „Поради непослушанието на първия човек сме приели в себе си чужди, вредни за естеството ни страсти и с навика, чрез дълготрайно усвояване сме ги превърнали за себе си в природа; и отново, необичайно за падналото ни естество, трябва да изгоним от нас всичко чуждо чрез небесния дар на Духа и да се възстановим в първоначалната си чистота”.

Ясно е, че той тук говори за първоначалната чистота, възстановяваща се в нас чрез благодатта на Св. Дух и това е съвършената чистота, което е нравствената проява на царството Божие.

Съдържание

0. Въведение 2

1. Бог Създател 7
1.1 Сътворяването на видимия свят 7
1.1.1 Сътворяването на видимия свят 7

1.1.2 Продължителността на творческите дни 9

1.1.3 "ТЕОРИЯТА" - ХИПОТЕЗАТА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА 10

1.1.3.1 УВОД 10

1.1.3.2 КОСМОГЕНЕЗА 11

1.1.3.3 ГЕОГЕНЕЗА 11

1.1.3.4 БИОГЕНЕЗА 11

1.1.3.5 АНТРОПОГЕНЕЗА 12

1.1.3.6 ЖИВОТЪТ КАТО ФЕНОМЕН 12

1.1.3.7 ОТНОСИТЕЛНАТА "ТЕОРИЯ" НА ЕВОЛЮЦИЯТА 12

1.1.3.8 АНАЛИЗ НА «ТЕОРИЯТА» НА ЕВОЛЮЦИЯТА 13

1.1.3.8.1 Еволюцията на живите същества 14

1.1.3.8.2 Биологическият кръстопът 16

1.1.4 ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ Какво казва науката 17

1.1.4.1 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 18

1.1.5 Шестте дни на сътворяването 20

1.1.6 Отговорност на човека за природата и

въпросът на екологията 24

1.1.7 Въпроси на богословие на сътворяване 26

1.1.7.1 Философски теории за произхода на света 26

1.1.7.2 Сътворяването на света като дело на цялата Пресвета Троица 27

1.1.7.3 Причина и цел на сътворяването на света 29

1.1.7.4 Бог създава света „от нищо" 30

1.1.7.5 Време и вечност 32

1.1.7.6 Провидението и проблемът на злото 33

1.1.7.7 Божият промисъл 35

1.2 Сътворяване на човека 40

1.2.1 Разказ за потеклото на човека 40

1.2.2 Битие 1:1 – 2:4 a 40

1.2.3 Сътворяването на човека 45

1.2.3.1 Природата на човека 46

1.2.3.2 А. Тяло и плът 46

1.2.3.3 Душата на човека 47

1.2.3.4 Силите на душата 48

1.2.3.5 Произход на душите 48

1.2.3.6 Божият образ в човека 49

1.2.3.7 Божието подобие в човека.

Връзката между образ и подобие 51

1.2.3.8 Състоянието на първосъздадения свят и човека.

Предназначението на човека. 51

1.2.3.9 Божията грижа за човека преди грехопадението

1.2.3.10 Бил ли е Адам безусловно безсмъртен в своето райско състояние? 54

1.2.4 Различавал ли е Адам доброто и злото преди грехопадението? 54

1.2.5 Какво представлявало само по себе си дървото за познаване на

добро и зло? 55

1.2.6 Какво е злото? 55

1.2.7 Описание на сътворяването на човека 56

1.2.7.1 Произход на човека 56

1.2.7.2 Образ и подобие 56

1.2.7.3 Второто известие за сътворяването на човека Бит. 2:4б-2:24 58

1.2.8 Приложение: Библейски антропологически понятия 60

1.2.8.1 ТЯЛО 60

1.2.8.2 ДУША 61

1.2.8.3 ДУХ 61

2. ЧовекЪт в греха 62
2.1 ГРЕХЪТ В ИСТОРИЯТА 66

2.2 ГРЕХОПАДЕНИЕТО 75

2.2.1 Грехопадението на прародителите 75

2.2.2 Психологическа достоверност на библейското повествование за грехопадението 75

2.2.3 Различните аспекти на грехопадението 76

2.2.4 Следствия от грехопадението 76

2.2.4.1 Признаци на духовната смърт 76

2.2.4.2 Физически следствия от грехопадението 77

2.2.4.3 Запазил ли се е Божият образ в човека? 78

2.2.5 Смъртност и смърт 78

2.2.5.1 „Кожените дрехи" 79

2.2.5.2 „Кожените дрехи" - Божия грижа за падналия човек 80

2.2.5.3 Брак 80

2.2.6 Единството на човешкия род 81

2.2.7 Първородният грях 81

2.2.8 Вменяване на първородния грях 82

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 3.42 Mb.

Сподели с приятели: