Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница10/10
Дата03.09.2016
Размер2.16 Mb.
#8134
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

5 Възкресение на мъртвите 27

5.1 Всеобщност на възкресението на мъртвите

и изменението на живите 28


5.2 Как ще възкръснем? 29

5.3 Кога ще възкръснем? 30

5.4 Православно учение за ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ 30

6 Смърт 33

7 Частният съд 35

7.1 Съд в смъртта, тоест непосредствено след смъртта 35

7.2 Православно учение за Частния Божи съд 36

7.3 Митарства 36



8 ВечнияТ живот в Небето 42

8.1 Вечният живот 43

8.1.1 Небето – истина на вярата 43

8..2 Небето според Свещеното Писание 44

8. 3 В какво се състои вечният живот? 44

8.4 Правосалвно учение за ВЕЧНИЯ ЖИВОТ В НЕБЕТО 52

9 Адът 54

9.1 Свещеното Писание и Светите отци на църквата за невъзможността за спасение на

душите, намиращи се в геената (‘Gehenna’, ‘Hinnom’) 55

9.2 Доказателства от Свещеното Писание 55

9.3 Доказателства от Свещеното предание 56

9.4 Съществуването на ада 56

9.5 Съществуване на ада според Стария Завет 57

9.6 Съществуването на Ада според Новия Завет 57

9.7 Съществуването на Ада според Традицията и Магистериума на Църквата 58

9.8 Вечността на ада 58

9.8.1 Вечността на ада според Свещеното Писание 59

9.8.2 Вечността на ада според дефинициите на Магистериума

на Църквата 59

9.9 Наказания в ада 59

9.9.1 Наказание на осъждане 59

9.9.2 Наказание на сетивата 60



10 Състояние между смъртта и възкресениеТО

Междинна есхатология 61

10.1 Свещеното Писание и междинната есхатология 64

10.2 Възнаграждение след смъртта: истина на вярата 65

10.3 Заключително размишление 65



11 Чистилище 65

11.1 Учение за чистилището 66

11.2 Наказание за простени грехове? 68

11.3 Душата след смъртта 69

11.4 Защо е необходимо Чистилище? 71

11.5 Геена, преизподня, Лоното на Авраам и рай,

Sheol’, ‘Hades’, ‘Paradaiso’ 73

11.6 Обяснение на смисъла на различните думи 75

11.7 Стар Завет 76

11.8 Нов Завет 77

11.9 Чистилище 78

11.9.1 Истина, която се намира в Свещеното писание 78

11.9.2 Истина, научавана в Традицията 80

11.9.3 Какво е чистилище? 82

11.9.4 Защо чистилище? 82

11.9.5 Актуални насоки 83

11.9.6 Душата в чистилището 83

11.9.7 Дискусии върху чистилището 84


Съдържание 86


1 Hans Urs von Balthasar, "Eschatologie," Fragen der Theologie Heute. Feiner, Trütsch, Böckle, editors (Zürich: Köln, 1958), стр. 493-421

2 Откъс, с малки промени и съкръщения взет от книгата J. Weismayer, Nada u dovršenje, Zagreb 1985., стр. 1-5.

3 Откъс, с малки промени, взет от книгата О’Колинс, Фаруджа, Католицизмът, София, 2006., стр. 319-343.

4 Посредством усилията на свети Антоний от Египет (+ 356 г.) и други, религиозният живот се е развил като сурогат на мъченичество. Свети Василий от Цезарея (+ 379 г.) на Изток и свети Бенедикт от Нурсия (+ 547 г.) на Запад придали стабилни очертания на тази нова форма на християнско съществуване, която означавала очакване в общността, тук и сега, общението с възкръсналия Господ, което да настъпи отвъд смъртта.

5 C.W. Bynum, The Resurrection of the Body in Western Christianity (New York: Columbia University Press, 1995).

6 L’ Osservatore Romano (11/18 August 1999), 7. За начина, по който доктрината за чистилище запазва своята валидност и е офор­мяла западните възгледи за време, виж R. K. Fenn, The persistence of Purgatory (Cambrige: Cambrige University Press, 1995).


7 L’Osservatore Romano (English ed. 4. August 1999).

8 Откъс с малки изменения и съкращения от книгата: J.L. Sánchez, J. Molinero, I novissimi. Introduzione all’escatologia Ed. Ares, Milano 2001., стр. 31-41.

9 Пий XII, Говори, 15 XI 1946 г .

10 Преподобни Йустин Попович, Есхатология, Атон 2006 г., стр. 111 – 167.

11 Вечерна молитва, 7-а (от свети Йоан Златоуст), при която православ­ният християнин се моли: Господи, избави ме от всяко незнание и забрава, и малодушие, и вкаменело безчувствие.

12 Бл. Теофилакт Български. Тълкувание на Послание до римляни, сар. 11, верс. 25 //РG 124, 493 АВ.

13 Ср. Се. Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра IV, 26 // РG 94, 1217. ВС.

14 Велики петък. Стиховни стихири

15 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра IV, 26 // РG 94, 1216 А.

16 Човешко, твърде човешко (нем.) Заглавие на произведение на Ф. Ницше.

17 Св. Йоан Дамаскин.Точно изложение на православната вяра // РG 94, 1217 А. Ср.: свети Йоан Златоуст казва, че антихристът ще бъде „ня­какъв човек, който ще възприеме цялото му (на сатаната - И. П.) действие" (Се. Йоан Златоуст. Беседа III, 2 на 2 Сол. // РG 62, 482.

18 Св. Иринеп Лионски. Против ересите V, 24, 4; 29, 2 // РG 7, 1188 В, 1201 С.

19 Под Божи храм св. Йоан Дамаскин разбира еврейския храм в Иерусалим (Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра. // РG 94, 1216 С. Ср.: „В Божия храм - не нашия, а древния, иудейския". Свети Йоан Златоуст казва: „И ще седи в Божия храм - не само в иерусалимския, но и навсякъде в църквите" (Св. Йоан Златоуст. Бе­седа III, 2 на 2 Сол. // РG 62, 482). А блажени Теофилакт пише: „Не е казано: „собствено в иерусалимския храм", а просто: „в храма", във всеки Божий храм" (Бл. Теофилакт Български. Тълкувание на 2 Сол. 2:4 // РG 124, 1340 D .

20 Ср.: Св. Йоан Златоуст. Беседа IV, 1 на 2 Сол. // РG 62, 486.

21 Св. Йоан Златоуст казва: антихристът „ще бъде богопротивник; - антибог -И.П.), ще отхвърли всички богове и ще заповяда да се покланят на него, вместо на Бога" (св. Йоан Златоуст, беседа III, 2 на 2 Сол. // РG 62, 482.

22 Св. Кирил Иерусалимски. Поучение XV, 14. огласителни поучения // РG 33, 888 В - 889 А. Ср.: Св. Йоан Златоуст. Беседа IV, 1 на 2 Сол. // РG 62, 487: „Тоест той ще прояви голяма сила; но в това няма да има нищо истинско, напротив, целта на всичко ще бъде да породи измама. Те (погиващите) не биха повярвали в Христа, дори и антих­ристът да не дойде; но той ще дойде с цел да ги изобличи... Когато той дойде и независимо от това, че не заповядва нищо праведно, а само беззаконие, и те повярват в него единствено заради лъжливите му чудеса, тогава ще им бъдат затворени устата. В действителност, ако не вярваш в Христа, още по-малко трябва да вярваш на антихриста".

23 Св. Ириней Лионски. Против ересите, V, 25, 1//РG 33, 892 А.

24 Св. Ефрем Сирин. Слово 38. За пришествието Господне, за свършеха на света и за пришествието на антихриста. // Пак там. С. 55. Ср.: Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение... IV, 26 // РG 94, 1218 С.

25 Ср. Св. Кирия Иерусалимски. Поучение XV, 16 // РG 33, 892 ВС. Се. Ефрем Скрин. Пак там. Слово 38, С. 56.

26 Вечерня

27 Св. Литургия. Единородньй Сьине...



28 Свети Йоан Златоуст. Тълкувание на Евангелие от Матей. Беседа LХХVI, 3 // РG 58, 698. Ср, св. Кирил Иерусалимски казва: „Истин­ският, собственият знак на Христос е кръстът" (св. Кирил Иерусалимски. Catech. XV, 22 // РG 33, 900 В.

29 „Светкавицата... не се нуждае от вестител - казва свети Йоан Златоуст, - не се нуждае от проповедник, а за един миг се явява по целия свят и на тези, които си седят вкъщи, и на тези, които се намират във вътрешните стаи на къщата. Такова ще бъде и Христовото при­шествие, което внезапно ще се яви навсякъде поради сиянието на славата" (Св. Йоан Златоуст. Тълкувание на Евангелие от Матей. Бе­седа LХХVI, 3).

30 Символ на вярата.

31 Св. Кирил Иерусалимски, Catech XV, 1 // РG 33, 869; ср. пак там XV, 22 // РG 33, 900 В - 901 А.

32 Откъс с малки изменения и съкращения от книгата: J.L. Sánchez, J. Molinero, I novissimi. Introduzione allescatologia Ed. Ares, Milano 2001., стр. 67-70.

33 Вж. Евр. 11:40;

34 Конституция Benedictus Deus, DH 1002.

35 Преподобни Йустин Попович, Есхатология, Атон 2006 г., стр. 168 – 182.

36 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра IV, 27 // РG 94, 1219 А.

37 Св. Иван Дамаскин. Точно изложение на православната вяра IV, 27 // РG 94, 1224 В.

38 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра IV, 27 // РG 94, 1220 В.

39 Св. Григорий Нисски. Надгробно слово за Пулхерия. // СРG 3181. ТLG 2017/22.

40 Св. Григорий Нисски. Точно тълкувание на Соломоновия „Еклисиаст" Беседа I. // СРG 3157. ТLG 2017/29.

41 Св Ефрем Сирин. Слово 93. За съда и възкресението. // Творения. Т. 2. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2002 г., стр. 410.

42 Св. Ефрем Сирин. Слово 137. За страха Божий и за последния съд. // Творения. Т. 3. С. 126.

43 Св. Ефрем Сирин. Слово 89. За възкресение на мъртвите.// Пак там. Т. 2. С. 389.

44 Св. Ефрем Сирин. Слово 93. За съда и възкресението. // Пак там. Т. 2. С. 410.

45 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра IV, 27 // РG 94, 1220 А.

46 Св. Ефрем Сирин. Слово 93. Слово на съда и възкресението. // Пак там. Т. 2. С. 410.

47 [Кир. Иерус] Catech XVIII, (Поуч. XVIII, 19; с 305 // РG 33, 1040 ВС).

48 Откъс, с малки промени и съкръщения взет от книгата J. Weismayer, Nada u dovršenje, Zagreb 1985., стр. 15-17.

49 Откъс, с малки промени и съкръщения взет от книгата J. Weismayer, Nada u dovršenje, Zagreb 1985., стр. 27.

50 Откъс с малки изменения и съкращения от книгата: J.L. Sánchez, J. Molinero, I novissimi. Introduzione allescatologia Ed. Ares, Milano 2001., стр. 118-143.

51 “Този съвършен живот с Пресветата Троица, това общение на живот и любов с Нея, с Дева Мария, ангелите и всички блажени е наречено „небе". Небето е крайната цел при осъществяване на най-дълбоките въжделения на човека, състояние на окончателно и върховно щастие”( ККЦ 1024).


52 Св. Йоан Златоуст, Беседа XXXI върху посланието до Римляни.

53 Примерно Св. Иреней

54 (ККЦ 1027) Тайната на блаженото общение с Бога и с всички, които са в Христос, превишава всякакво разбиране и представа. Писанието говори за него в образи: живот, светлина, мир, сватбено угощение, вино на Църквата, дом на Отца, небесен Йерусалим, рай: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку наум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2, 9)

55 XV Икуменичски Събор (1311-1312) DH 895

56 Св. Тома, S Th. I, q. 89, a. 8; Summa contra gentiles, III, 59.

57 Св. Хосе Мария Ескрива, Приятели на Бога, стр. 221.

58 Богословите са на мнение, че едно специално щастие – което те наричат корона на славата – очаква някои души поради техните заслуги: мъченици, учители, тези които приемат целомъдрие, в царството Божие (вж. Св. Тома, S.Th., I., q. 89., a. 1 ad 3; aa 5 и 6; I-I, q. 67., a.2)

59 Вж. Мат. 22:37.

60 Бл. Хосе Мария Ескрива, Ковачница № 995.

61 ККЦ № 1024.

62 Фил. 3:20-21

63 1Кор. 15:40-44

64 Св. Августин, Говор 362.

65 Св. Хосе Мария Ескрива, Бележки, но. 1

66 Вж. Св. Йоан Златоуст, Беседа за Теодор, 1

67 Преподобни Йустин Попович, Есхатология, Атон 2006 г., стр. 209 – 216.

68 Възкресна стихира.

69 Откъс с малки изменения и съкращения от книгата: J.L. Sánchez, J. Molinero, I novissimi. Introduzione allescatologia Ed. Ares, Milano 2001., стр. 145-162.

70 Пс. 36:25-36.

71 “Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога.Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят.» (Йов. 19:25-27)

72 Мат. 13:49-50. Това, което говори Исус, е особено е важно, защото тук не може в никакъв случай да се каже, че става дума за някаква парабола, нещо символично, както някои егзегети понякога искат да го представят. Тук няма място за метафорична интерпретация, защото Исус иска да даде обяснение на смисъла на параболата за мрежата и рибите и е съвсем ясно, че Христос не би обясняват тази метафора с друга, с нова метафора.

73 Вж. J. Ratzinger, Escatologia, стр. 201.

74 Примерно Числа 16:30-33; Йов 10:20-21; Ис. 33:14

75 Вж. Ис. 66:24; Марк. 9:49

76 Мат. 3:12

77 Мат. 25:41

78 DH 801

79 В конституцията Lumen gentium 7, № 48 се говори, че е нужна постоянна будност, за да не бъдем “осъдени да отиваме във вечния огън, във външната тъмнина където ще бъде плач и скърцане на зъби” .

80 Вж. ККЦ № 1035

81 Св. Йоан Златоуст, Хомилия на евангелието според Матей, № 23, 8

82 Вж. Св. Тома, S. Th., I-II, q. 87, a.4.

83 Мат. 13:41-42

84 Вж. Откр. 20:14

85 ККЦ № 1037

86 Откъс с малки изменения и съкращения от книгата: J.L. Sánchez, J. Molinero, I novissimi. Introduzione all’escatologia Ed. Ares, Milano 2001., стр. 167-177.

87 Candido Pozo, Teologia dell´aldilà, Alba 1994, стр. 289.

88 Congregazine per la Dottrina della Fede, Lettera Recentiores Episcoporum Synodi su alcune relative all’escatologia, 17.V. 1979.

89 На пример 2 Кор. 5:1-8: Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; само да не би, и облечени, да се намерим голи. Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, (понеже с вяра ходим, а не с виждане,) имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.»


90 Откъс с малки изменения и съкращения от книгата: J.L. Sánchez, J. Molinero, I novissimi. Introduzione allescatologia Ed. Ares, Milano 2001., стр. 179-189.

91 Св. Тома Мор говори: “Когато душата премине в друг живот с тези дела, които могат да се сравнят със сграда построена от дърво, сено или слама, тя няма да премине през пречистващ огън по същия начин като този човек, който е построил къщата с чисти материали или които са напълно почистени с покаяние преди смъртта. Този наистина не е надраскан от огъня, именно както чисто злато не губи своето тегло, когато се намира в огън”. в: San Tommaso Moro, La Supplica delle anime, Edizione Ares, Milano 1998, стр. 182.

92 DH 1304: “Душите на истински обърнати, които са умрели в любов Божия, преди да са удовлетворили с достойни плодове на покаяние за това което за направили или са пропуснали да направят, чистят се след смъртта в наказания на чистилището и... получават облекчение на тези наказания, чрез застъпничество на живи вярващи, като литургическа жертва, молитвите, милостиня и други набожни практики които вярващи обикновено принасят за други вярващи, според определения на Църквата”.

93 DH 1580: “Ако някой твърди, че на вярващ който се е обърнал, след като е приел благодатта на оправдание, е отнета вина и е изтрит дълг за вечно наказание по начин, че не му е останал никаквъв дълг на временно наказание или в този живот, или в бъдещия в чистилището, преди да му бъдат отворени вратите на царството небесно: нека бъде анатаема”.

94 Втори Ватикански Събор LG, № 49: “Следователно, докато Господ дойде в славата Си и всички ангели с Него (вж. Мат. 25:31), и смъртта бъде унищожена, и всичко Му бъде подчинено (вж. 1 Кор. 15:26-27), един от Неговите ученици странстват по земята; други, завършили земния си живот, се пречистват, и накрая, трети вече се радват на славата, съзерцавайки “ясно самия триединия Бог, такъв, какъвто е”

95 Giovanni Paolo II, Varcare la soglia della speranza, стр. 203.

96 Как вече говорихме, времето в чистилището не може да се разбира съвсем по начина, както го разбираме в нашия живот. Там няма часове, дни, години; не са секундите, които определят минаването на времето; това е последствие на, последователност на мисли и афекти на душата: нарича се с понятието eviternità, за да може да се различава това състояние от временното и вечното (постоянно присъствие на Бога).


97 Вж. DH 1304.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница