Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”
Исторически перспективи: апостолско наследство и апостолски движения
Изтегляне 2.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2 Влияние на монашеските движения в Църквата (IV и V век)
- 5.3 Период на св. Бенедикт
- 5.4 Подновяване на Църквата по време на Карл Велики - период на Свещената Римска империя
- 5.5 Църковно движение на бенедиктинци – реформа в Клюни
- 5.6 Период на папа Григорий VII: период christianitas 23
- 5.7 Период на св. Бернар 24 и на новите монаси Цистерцианци
- 5.8 Св. Доминик (ок. 1175-1221г.) и св. Франциск от Асизи (1182-1226г.)
- 5.9 Църковните движения - извор на католическата обнова
- 5.10 От просвещение към либерализъм
- 5.11 Реалността на Църковните движения през 20-ти век
- 5.12 Някои от движенията преди Втори Ватикански Събор Ще споменем накратко само някои, а за част от тях ще говорим по-детайлно по-нататък. Легия на Мария
- Движение за по-добър свят
- 5.13 Някои характерни групи след II Ватикански Събор Базови Църковни общности
- Comunione e liberazione (Общение и освобождение)
- Общност на св. Егидий
- 6.0 Някои общи характеристики на движенияТА 6.1 Мирски движения
5.1 Исторически перспективи: апостолско наследство и апостолски движения В Новия Завет четем как Възкресението на Исус установява единство и общение на първите ученици под управлението на апостол Петър между останалите апостоли. Малко по малко общността расте (Деяния 2,43-47; 4,32-37). Важно е да се отбележи, че апостолското послание директно включва и харизматичния елемент, който присъства в Църквата. Други дарове (харизми) в апостолския периоди са дадени на членовете на първата общност, които не принадлежат на колегия на апостолите. Чрез тях Свети Дух е действал за разпространяване на Евангелието.18 Основават се общности, които имат своя централна точка: Евхаристия. Службата на епископите и дяконите трябва да помогне за изграждане на тази християнска общност. Тази Църковна общност вече от самосебе си е мисионерско възвестяване. Абстрахирайки се от всички затруднения на тези времена, Църквата става движение: тя няма граници, нито пространство. 5.2 Влияние на монашеските движения в Църквата (IV и V век) Новият период в историята на Църква започва с така наречения Милански едикт от 313 г. Когато през 4 век мъченичество става нещо рядко и когато животът на много християни започва да загубва съзнание за жизнеността на жертвата на мъчениците, се появяват харизми, които искат да бъдат спомен на мъченичество и така на различни места и с различни характеристики се ражда монашеското движение. За монасите мъченичество става център и ежедневният живот става като ежедневния дар на Христос и е един вид безкръвна жертва. Всичко това ще даде нов импулс на Църквата, ще има влияние върху формиране на литургията, ще подтиква развитието на нови форми на свещенически живот и нови форми на духовност между вярващите, ще се основават различни Църковни сдружения с различни стилове. Също така, ще има и положително влияние на реалността на богопосветени девици, които живеят в собствените къщи или вдовици19. Тези общности на девиците създават един вид манастир - като обиталище, като храм посветен на Бога в средата на Обществото. Те ще имат значително влияние за подновяване на Християнския живот. Известен пример за това е св. Августин (354-430г.) и негово монашеско братство sinovima. Опитът на общение при монасите на св. Августин се е разпространил и е останал жив, въпреки физическата отдалеченост от Църквите – епархии. Историците говорят за трийсет мъжки манастири, които са били основани по времето, когато е живял св. Августин. Значи, можем да видим как в Църквата се е появил този нов елемент, който може да се дефинира като движение: монашеството. Според някои, първото монашество не е имало апостолически и мисионерски характер, а е било бягство от света. В някои случаи, може да се каже, че е имало такива моменти – че е липсвал мисионерски елемент. Св. Антоний Велики пустинножител е имал като девиз да живее радикално Евангелието. Много подобно е било със св. Франциск Асизки: да следва Христос в тотална бедност и да подари на Господа целия си живот. При св. Василий20, който е имал много голямо влияние върху монашеския живот на изтока и запада, се срещаме с проблема, с който днес се сблъскват и много движения. Не е искал да основава някаква своя собствена институция, а е търсил начин да живее като истински християнин. Той е искал да покаже живот на истински християни, а не да създаде някаква негова група или духовност в Църквата. Така и в днешните движения не се търси една особена общност, а цялостно Християнство – Църква, която е послушна на Евангелието, която живее от Евангелието. Св. Василий първо е бил монах, но приел и службата на епископ, приемайки онзи харизматичен елемент в тази служба за единство на Църквата който се изживява от епископа. 5.3 Период на св. Бенедикт21 и св. Григорий Велики22 От 5 до 8 век нещо характерно за историята на Европа е Великото преселение на народите към Средиземноморието. В Римското общество на инвазията на германците се гледало като на катастрофа. Много подобно е било с Църквата, защото е била свързана с римската култура. Но Църквата е насочвала мисиите си към тези народи и към разпространяване на културата. Голяма роля са имали бенедиктинците, които са били едно от най-силните движения в историята на обновяване на живота в Църквата. Бенедикт включил между своите монаси и романи и германци. Бенедиктинското монашество включва в себе си диалога между двата свята, диалог, възможен в светлината на християнството. Този монашески живот ще има педагогическа роля за новите европейски народи и по този начин помага на единението на Европейския запад. В обществото, където е владяло насилието, манастирите са станали градове на мира и срещи. И християнският живот, но и културата ще намерят убежище в манастирите, така те стават малки градове, място на съжителство и на спасение. По този начин монашеският живот започва да се организира в стабилен вид. По същото време се появява един много важен нов феномен, който в бъдеще ще има голяма роля: организират се църкви за евангелизация на хората земеделци и за евангелизация на варварите. Тук започва животът на регуларните каноници. 5.4 Подновяване на Църквата по време на Карл Велики - период на Свещената Римска империя Вторият период от владичество на Карл Велики (768-814г.) поставил началото на нов период в историята на Църквата: християнството като религия и обновяване на Римската империя. Карл Велики е успял да съедини в обществото на новото франко-германско царство римската мъдрост и християнския модел на живота с помощта на ново и подновено монашеско движение и особено на бенедиктинците. Периодът 10 - 11 век е определен като “железен век”. В този период отпаднали много политически, обществени, културни и Църковни структури, които са се формирали с голямо усилие в предишните векове. Но въпреки това се подготвяло обновяване, което е имало своя връх през 12 век, когато се провела обща реформа, която обхванала всички страни на живота на Църквата. Важна роля в това подновяване е имала реформата на монашеския живот. В труден период от живота на Църквата, когато са се случвали много злоупотреби, се появили различни инициативи в монашеския живот. Те са подготвили Григорианската реформа. Манастирът в Клюни станал център на това движение за обновяване. Отново се разкриват ценности, които се съдържат в учението на Църковните отци. Явяват се различни групи на християните, които разпространяват своето влияние из цяла Европа. Навсякъде се проявява опитът на монашеския живот и те представляват главна духовна и културна сила на Християнска Европа.
Те станали движения, които подновили Църковния живот. Важно е да се отбележи, че тези нови движения не искали да унищожат онова, което преди е било създадено. Новите харизми имали влияние върху старите монашески общности, на свещеници и миряни. Реформата от Клюни и движението на пустинножителите и канониците, всеки тръгвайки от собствената си харизма, имали важна функция в подготовката на григорианската реформа. 5.6 Период на папа Григорий VII: период christianitas23 По време на империята на крал Отон III (980-1002) се появява реалността на поклоничествата, а особено в Рим и Сантяго де Компостела, а след това и Кръстоносните походи. Това е период на тежки конфликти, но и на жизненост в Църквата: в Църквата намираме пустинножители, регуларни каноници, монаси, ордени, които са се грижили за болните, военни Ордени, всеки със своите характеристики. Често пъти е интервенирал и Светият Престол, който юридически потвърждавал, подкрепял и защитавал тези харизми. Папа Григорий VII е бил монах и като папа е настоявал да разпространява монашеския живот в цялата Църква, но на много места е намирал недостоен клир и християнско поведение, което в никакъв случай не е респектирало съвестта. Може да се каже, че това е бил период на криза на древната форма на монашески живот и живот на клира. Това е бил и период на нови движения, които се намирали между верността към старото и към новото, което се предлагало. Появили се нови форми на монашески и клирически живот, като например: цистерцианци, нов начин на живот на каноници, проповедници – бедните на Христос и т.н. Всички те - монаси, каноници, клирици, или миряни, а често и епископите, искали да приемат новия стил на евангелски живот. Тяхното решение в този смисъл имало голяма роля за християнския народ. 5.7 Период на св. Бернар24 и на новите монаси Цистерцианци Скоро след реформата на св. Григорий VII , монашеският живот отново навлязъл в криза. Манастирите ставали по-многобройни и по-богати, благодарение на много дарения и затова тези, които имали власт имали и контрол върху тях. Имали много земя и така отново се е почувствала нужда от реформа. Много от новите монаси са били миряни, не свещеници и са живеели сами така, както в началото е живял и Бенедикт, а след това са започнали да живеят в малки групи. Живеели са в жертва и молитва. Народът ги ценил, а и свещениците не се борили срещу тях. Почти винаги са ползвали Библията. Някои от тях влезли в различни ереси и така се появили първите еретически движения в Европа. В общ смисъл, те представлявали движение на миряните.Те отправяли критики към монаси и свещеници, които често били отдалечени от живота на обикновените хора и техните проблеми. В този период на безпокойство и поклонничество, в Европа се появяват движения на рицари, кръстоносци и поклонници. Християнските рицари се посвещават на защита на бедните и на поклонниците, които са пътували в Светата земя. В този период не съществува една единствена форма на християнски живот и така се отива към един период, където ще се явяват различни Църковни харизми: това е 12 век, период на просяци, на развиване на градове и граждани....
В този контекст се явяват нови движения, които търсят как да се живее автентично Евангелието. Така се появяват Ордените на просяците. Пред Църква са стояли три предизвикателства: гражданството, бедността и антиклерикализмът (предизвикван най-много от албигойците). Харизмите на св. Доминик и на св.Франциск и на други представители на просешките ордени са отговор на тези проблеми. Това, което се е случило е наистина Божията интервенция в човешката история. Техният начин на живот събуждал в хората удивление и желание за подражание. Така те ще станат важен фактор в Църковния живот – за мисии, богословие и други неща в църковния живот до края на 1500 г., когато Господ обогатява Църква с нови харизми, които ще събудят нови сдружения на вярващите. Трябва да се каже, че появата на движенията на св. Франциск и св. Доминик, не омаловажава харизмите на монасите, канониците или на други форми на следване на Христос. Една харизма никога не унищожава друга, а помага да се поднови, отново да намери своята идентичност.25
В Църквата се появяват движения за обновяване. Трябва да се каже, че това обновяване не е било подтикнато от протестанството. То е започнало преди него. Тук Бог е вдъхновил много светци, които са имали влияние за обновата, която е предшествала Тридентинска обнова. Тук се явяват разни реалности на сдружения на свещениците, а някои от тях ще станат и ордени или дружества на апостолически живот, както примерно: Театини, Ораториянци, Барнабити и др. Явяват се и нови дружества на вярващи, подновяват се ордени (св. Тереза Авилска). Голяма роля са имали Йезуитите. 5.10 От просвещение към либерализъм Осемнадесети век е един тъжен период в живота на Църквата, тоест така нареченият либерален век (започва с френската революция) става период на гонения, фалшиви опити на подновяване, усилва се враждебността между Църква и държава. Така някои изпадали в носталгия, а други мислели, че е по-добре да се влезе в диалог със света, използвайки неговите категории - либералните католици, но по този начин били абсорбирани от света, с който са искали да влязат в диалог. Либералната държава се опитвала да контролира и ограничи живота на Църквата. В този период под влияние на Просвещението се намалява мисионерският дух. Така потискането на Йезуитите през 1773 г. и напускането от тях на мисиите е било голяма катастрофа за мисиите. Но по това време се появяват социално и каритативно измерение. Възникват и нови движения и се основават нови монашески конгрегации, насочени към социални ангажименти. 5.11 Реалността на Църковните движения през 20-ти век В периода на живота на Църквата, който започва след Първата световна война, се раждат многобройни движения на християнско обновяване и много форми на богопосветен живот и на присъствие на християните в света, който е станал езически. В този период се появяват така наречените мирски институти (Богопосветен живот - нещо подобно на ордени) и други църковни реалности. Папа Лъв XIII кани миряните да се организират и да бъдат в служба на социалния живот в Църквата. Папите през 20–ти век винаги са стимулирали инициативите на католиците, които са се сдружавали и са давали живот на разни движения на християнски живот, апостолат, на катехизис и литургическо обновяване. Следователно, всеки период от историята на Църквата познава истински духовни движения, които разцъфтяват в различни форми. В резюме: 1) Харизмата, която ражда Църковни движения става веднага присъстваща реалност в местната и универсалната Църква; 2) Новата харизма помага на другите харизми и форми на живот, които са се появили в предишни времена. Новата харизма им помага да приемат с нов ентусиазъм своето послание; 3) Харизмите, според своята природа, се движат от местно измерение към общо – надминават границите на енория и епархия; 4) Църковните движения копнеят да се прояви природата на Католическата Църква. Една харизма дава много плодове. Появяват се нови форми на посветен живот на миряните, а също и посветено девичество, монашески живот, покана към свещенически живот и покана към свещенически братства от разни видове; 5) Много епископи и енорийски свещеници виждат в движенията източник на Църковна обнова и ги приемат с респект; 6) Всички движения в история са имали дълбок печат на Мария и на Петър. 5.12 Някои от движенията преди Втори Ватикански Събор Ще споменем накратко само някои, а за част от тях ще говорим по-детайлно по-нататък. Легия на Мария – Основана в Дъблин, на 7 септември 1921 г. от Ф. Даф. Мариянско движение. Имала е голямо влияние преди Събора, а особено в младите Църкви в Африка и Азия. Опус Деи – Основан е от св. Хосе Мария Ескрива, на 2 октомври 1928 г. От 1982г. е станал Лична Прелатура, а не движение. Имат желание в духа на основателя да се подтиква личната святост в ежедневните задължения и на работа. Дело на Мария - наречено е и движение на фоколарите, основано е от Киара Лубик на 7 декември 1943 по време на бомбардировките на Торино. Със своите колежки Киара е дала силен евангелски подтик на единство и на християнски опит. Движението не е останало само в Католическата Църква, но се разпространило и между други християни, като и при нехристияни – евреи, мюсюлмани, будисти. Курсильо - основан в Майорка, Испания през 1949г. от монс. Хуан Херваса. Това е един курс, където се настоява да се случи обръщане на християните – станало е разпространено апостолическо движение, с много силно задължение на кръщение и на християнска духовност – христоцентрично християнско свидетелство, за да се поднови духовният живот в обкръжение, което не е християнско. Движение за по-добър свят - основан е от Рикардо Ломбардия под покровителството на папа Пий XII. Действал е за диалог и за подновяване в Църквата и обществото. Особено са били активни преди Събора с духовни упражнения. Днес, след смъртта на основателя му, това е самостоятелно апостолическо движение, което е към папския съвет за миряните и се занимава с оживяване на енории и епархии. 5.13 Някои характерни групи след II Ватикански Събор Базови Църковни общности - те са се появили преди Събора, но все пак тяхното значение се е видяло след Събора. Главното вдъхновение идва от Латинска Америка – Меделин (1968) и Пуебла (1979). Подобни опити са се появили и в някои Европейски страни. Неокатекуменален път - основан от Кико Аргуельо (художник и музикант) и от Кармен Ернандез в Мадрид, Испания през 1964г. между бараките в Паломерас Атлас. Днес започват с нова евангелизация в региони на света, които са отпаднали от християнството. Обнова в Духа е основана в Щатите през 1967 г. от няколко католици, които са били вече включени в Курсильо и са били свързани с протестанти петдесетници. Много бързо се е развивал, с много различни опити и духовни феномени (молитва в езиците, пророчества, излекувания) и се е разпространил из целия свят. Днес е едно от най-разпространените движения, които са потвърдени от Църквата. От тях са произлезли нови църковни групи: Емануил, Общност на Блаженствата и др. Comunione e liberazione (Общение и освобождение) Става дума за широко движение на формация и християнско присъствие, основано е от Луиджи Джусани, свещеник от епархия Милано, през 1954 г. и в началото е носила името „Младежи студенти”. След кризата през 1968г., движението се е преименувало в Comunione e liberazione (Общение и освобождение). В основата му е възпитанието за християнска зрялост, способност за действие в модерното общество, запазвайки своята християнска идентичност и сътрудничество на църквата в евангелизацията, за да бъде Христос присъстващ в работата, живота, фабриката, училище, факултета, на местата, където се развива собствена култура. Общност на св. Егидий – Международно сдружение на миряни. Основано е от А.Рикарди и от други млади студенти, които в трудната година 1968 избират път, на евангелието и на живото присъствие и действие на Църквата сред бедните и възрастните. Те много помагат на имигрантите, помагат за мира при различни народи, и при преследвания. Те са играли важна роля, примерно в Деня на молитвата в Асизи (октомври 1986). За някои от тези движения ще говорим детайлно по-късно. 6.0 Някои общи характеристики на движенияТА 6.1 Мирски движения Църковните движения са най-често мирски в библейския смисъл на думата и са създадени от вярващи миряни. Това е много важно, защото, както вече видяхме в курса по история на духовността, мирската духовност е съществувала, но доста често е била зависима от монашеската духовност и от духовността на свещениците. Например, това е случаят с различните мирски Ордени, братства и други подобни. Движенията често са създадени от самите вярващи, основани са от обикновени миряни и са се разпространили между миряни, между монаси и свещеници. По особен начин това се забелязва през последните десетилетия във влиянието на младежките движения. Това потвърждават и Световните младежки дни и възможностите, които тези движения откриват пред ентусиазма на младежите в Църквата. Типичен пример е общността Тезе, която, тръгвайки от 70-те години, провежда редовни срещи на младежите за Нова година в различни градове на Европа. Присъствието на движенията Х. Урс фон Балтазар26 вижда като провидение за настоящия исторически момент. Според него движеията: - благоприятстват универсалната покана за святост и предлагат духовността не като теория, а като практика. Те оказват влияние на много миряни, както и на монасите и на свещениците; - изразяват онова фундаментално призвание на миряните по отношение на връзката между Църквата, на която принадлежат, и света, в който живеят и работят; помагат в осъществяването на въплъщението на евангелието в обществото, избягвайки да попаднат в опасността, в която са изпадали някои свещеници, които са се идентифицирали в своето послание с миряните, или миряни, които са се идентифицирали със свещениците; - предоставят неизмерима свобода на действие на миряните, надхвърляйки онова, което в началото е било апостолическо послание, прекалено тясно свързано с йерархията (разбира се всичко това е свързано и с отговорност). Днес се случва едно взаимно проникване на различни харизми. Често пъти от тези движения се раждат нови духовни призвания или пълно отдаване на дейността на движението.
Говорейки за харизматичния опит на движенията, можем да кажем, че: - този опит не е основани на някакво пасторално планиране, а произтича от дълбокия духовен опит, често пъти и свръхестествен, и благодатите, получени по време на дългото развитие на движението; - той трябва да отговаря на особените нужди на Църквата в сегашния момент, както и на даровете на Светия Дух, Който идва на помощ в необходимия момент; - всяко движение трябва да бъде винаги безусловно готово за излагане пред авторитета на Църквата, който единствено има правото да го приеме и да го въведе в пълно общение; - нормално явление е да има групи, които притежават харизмата да предложат нещо ново в служението на Божия народ днес. Теологията на движенията обича да се позовава на така наречената magna charta на Събора LG 12.27 В LG 12 се говори за разпознаване на харизмите от страна на йерархията и за тяхното подчиняване на йерархията. Тук е добре да се забележи, че харизмите, които се явяват в Църквата, не са чисто дело на Духа, но в тях присъстват и доста човешки елементи, които, разбира се, имат и своите недостатъци и човешки влечения, които трябва да се изчистят. Въпреки това, много движения живеят своя харизматични момент, особено докато са живи и активни техните основатели, имат отношение на послушание, което за тези, които не са в движението, изглежда трудно приемливо и често пъти смесено с фанатизъм. Това се случва най-често по време на живота на основателя, а след неговата смърт малко по-малко се осъществява институционализиране, което гарантира продължението на движението. При повечето движения присъства копнежът движението да има харизма, която да бъде разпозната и приета вътре в Църквата, т.е. да има юридически статут. В този смисъл е важно движението да изложи богословски ясно съдържанието на собствената си харизма чрез собствения си статут и това е знак за зрялост и окончателна истинност на харизмата. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 2.51 Mb. Сподели с приятели:
|