Е-списание в областта на хуманитаристиката

Празник на 27 октомври или на 24 ноември Света Екатерина, който цели освобождаване от мишките. Регионалните названия са: Миши празници (Г. Орях. Търн. Чирп. Карл.), Мишаун (ЗБ), Мишинден (Плев., Белогр., Белосл., Лом.), Мишовден (Кукуш), Мишковден (Търговищко), Мишляците (Дупнишко), Мишовина (ЮЗБ), Миштровден (Кюстендил), Мишкинден (Казанлъшко), Мишаун (ЗБ), Мишако (Благоевградско), Глухчови дни (ЗБ), Поганци, Поганшляк (Родопи).

Мишката е хтонично животно, което в индоевропейските митологии е свързано с бурята и гръмотевиците. Тя е демонична и нечиста. Свързана е със света на мъртвите и вредоносната им сила. Появата на мишки се свързва с глад, болести, смърт, бедност и разрушения. Цвърченето им предсказва природни бедствия. Мишката притежава конотацията ‘вредоносен и опасен, тъй като в редица говори носи названието поганец от латински paganus. В Самоковско на прилепа казват крилат миш, а в Крумовградско фърката мишка. Прилепът, както и мишката е свързан с тъмнината. К. Мичева (Мичева-Пейчева 2013: 180-181) привежда следните словообразувателни деривати от корен миш-: мишовина (Ихтиманско) – ‘повредена от гризачи храна’, мишцувина – ‘рана в устата, причинена от ядене на развалена’, мишина (Троян) – ‘остатъци от предмети, по които са ходили мишки’. Мишовина, мишина е също и ‘изпражнения от мишка’. Мишкувам означава ‘крада’. Названието мишон освен ‘плъх’ означава и ‘другоселец’. Мишката се осмисля като вредоносно, хтонично и болестотворно същество, което е чуждо на хората.

Според някои народни легенди тя произхожда от спукания корем на дявола, от който са излезли редица вредни животни. Според други се появява от удар, който Господ нанася на свети Нестор. По тези причини Мишинден се чества на неговия празник. В навечерието на празника жените замазват всички дупки в къщите и хамбарите. Вярват, че така „замазват очите на мишките”. Спазват се редица забрани – не се плете, не се бърка в брашно, не се споменава името им. Жените шият плат, с което символично зашиват устите на мишките. Съшитият плат се хвърля в огъня. Омесва се и се опича прясна питка и парченца от нея се поставят в ъглите за омилостивяване на мишките.

В Тетовско и Тракия се наблюдава и магическа практика за обредно освобождаване от гризачите, наречена миша сватба. Две мишки – мъжка и женска се поставят в кошница. Под звуците на музика (тъпани и гайди) ги извеждат извън селището и ги пускат на свобода. Вярват, че след тях си тръгват останалите гризачи. Названието на мишката се среща още в старобългарски език, Синайския псалтир.

2.3. Зайковден

В Тракия за предпазване от зайци се празнува Димитровден, който се нарича още Зайковден. На този ден жените не режат с ножове и ножици, не шият, а мъжете не секат дърва, за да не косят зайците посевите (Ставрева 2003: 103). Днешното название заек е известно от старобългарски език. Заекът се възприема като посредник между човека и „нечистата сила и духовете” (Гура 1997: 188; Мичева-Пейчева 2013: 185). Негативното отношение към заека е видно и от забраната да се консумира заешко месо, която е характерна за южните и източните славяни. „Данните от българската народна култура показват, че нечистотата на заека е в корелация със сатанинското, дяволското от една страна и плътската греховност от друга” (Мичева-Пейчева 2013: 186), защото притежава необуздана сексуалност. На Коледната трапеза се поставят дарове за вълците, мишките и зайците, за да не пакостят на хората. Срещата със заек се смята за предвестник на нещастие. В диалектите се среща Мина ми заек път, т. е. ‘няма да ми върви’.

В старобългарски думата ëèõî има значение ‘извънредно много, прекомерно’, а ëèõú – ‘извънмерен, прекомерен, твърде голям’ (СТБР 1999: 799-801). Прилагателното злочест означава ‘който е сполетян от зло, от нещастие; злощастен, нещастен’ (БТР 1973: 267). Първите дни на февруари се наричат в някои райони на България Злочестници (Вълчинова 1994: 36).

Лексемата хаталия означава ‘опасен’, а хаталък – ‘повреда, злополука’ (РРОДД 1974: 544).

В Български тълковен речник (БТР 1973: 750) като трето значение на празен е отбелязано ‘незает, без работа’. Това е най-вероятно и мотивацията на хрононима, тъй като в този ден има забрана за всякаква работа.

В българския народен календар най-неблагоприятни са дните на границата на старата и новата година, дните между януари и февруари, особено първите дни на февруари. Това са периоди, натоварени с изключително богати превантивни действия – въздържане от работа и сексуално табу. Нарушаването на съответните забрани води до унищожаване на резултатите от труда и създаване на деца и животни с недостатъци. Особено опасни са Мръсните дни и Тодоровата неделя.

Съобразяването с „лошото време” определя социалните функции и личния живот на носителя на традиционната българска култура. Спазването на съответните забрани дава възможност да се преминат граничните периоди без големи сътресения.

Цялата обредност, свързана с представите и вярванията на носителите на традиционната българска култура е отразена в определени названия – хрононими.

Особено интересни са хрононимите, чрез които се назовават граничните периоди и „лошите” дни.

Голяма част от тях носят корени, разкриващи различни аномалии, характерни за дявола и други същества, свързани с хтоничните сили: къс-, куц-, крив-, глух-. луд-, и бес- или са свързани с демони, които предизвикват съответните болести.

Някои от тези периоди носят белега на нечистотата в нейната телесна и духовна хипостаза като за тях е характерен корен мръс-.

Повредеността и негодността са отразени в корените ръжд-// арж- и черв-// църв-.

Интересни са хрононимите, произлизащи от названия на демони и хтонични нечисти животни: вълк, мишка, заек, вампир, караконджул, поган, русалка и др.

ЛИТЕРАТУРА
Агапкина 2002: Агапкина Т. А. Мифологические основы славянского народного календаря, Москва, Изд. Индрик.

Арнаудов 1924: Арнаудов М. Студии върху българските обреди и легенди, София, ч. 1-2.

Беновска-Събкова 1991: Беновска-Събкова М. За русалките в българския фолклор. – В: Български фолклор, №1, 3-14.

Беновска-Събкова 1998: Беновска-Събкова М. Русалките и самодивите в българската традиция. – В: Медиевистика и културна антропология, 385-401, София.

Вакарелски 1935: Вакарелски Хр. Бит и език на тракийските и малоазийските българи. Ч. 1 Бит. – В: Тракийски сборник, №5, София.

Ван Геннеп 1999: Ван Геннеп А. Обряды перехода. Систематическое изучение обрядов. Москва.

Вълчинова 1994: Вълчинова Г. Сечко и Марта – формирането на един митологичен комплекс в българската народна култура, т. 2, София, 33-77.

Вълчинова 1995: Вълчинова Г. За копривата и чесъна. Хранителни хипостази на Коледа и Великден. – В: БЕ, №4, 53-67.

Габровски 1989: Габровски М. Преходът между старата и новата година у българите. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. София.

Георгиева 1993: Георгиева Ив. Българска народна митология, София.

Гребенарова 1989: Гребенарова С. Заговезни – Тодоровден като преходен период в народния календар. – В: Исторически преглед, София, т. 45, №1, 55-71.

Гребенарова 1989: Гребенарова С. Празници за предпазване от огън у българите. – В: БЕ, №3-4, 13-15.

Гребенарова, Попов 1987: Гребенарова С., Р. Попов. Обичаят „Миша сватба” у българите. – В: Български език, №3, София.

Гура 1997: Гура А. В. Символика животных в славянских народных верований, Москва.

Гуревич 1981: Гуревич А. Я. Проблемы средновековой народной культуры, Москва.

Добрев 1987: Добрев Ив. Старинни народни думи, София.

Дяков 1993: Дяков Т. Народният календар (празници и вярвания на българите), София.

Елиаде 1994: Елиаде М. Трактат по история на религиите, София.

Иванов, Топоров 1975: Иванов В. В., В. Н. Топоров. Инвариант и трансформация в мифологических фольклорных текстов. – В: Типологические исследования по фольклору, Москва, 44-51.

Каблешкова 2003: Каблешкова Р. Народната медицина – етноложко изследване на Пловдивска област, София.

Карагьозова 2002: Карагьозова Сн. Концептуализация и картина на света. – В: Сп. БАН, №2, 33-36.

Китанова 1996: Китанова М. Диалектното название Куцулан в миторитуалното ядро на Вълчите празници. – В: Българска реч, №2, 33-34, София.

Китанова 2000: Китанова М. За произхода и значението на фразеологизма на Кукувден. – В: №1-2, 49-50, София.

Легурска, Китанова 2008: Легурска П., М. Китанова. Тематичен речник на термините на народния календар, София.

Маринов 1994: Маринов Д. Народна вяра и религиозни обичаи, София.

Мичева-Пейчева 2013: Мичева-Пейчева К. Сблъсъкът на чистотата и нечистотата в българската култура и език, София, Изд. „Валентин Траянов”.

Младенов 1941: Младенов Ст. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовен езикъ, София.

Младенов 1968: Младенов М. Един случай на табу в българския език. – В: ИИБЕ, №16, София.

Младенов 1980: Младенов М. Наблюдения върху езика на баянията. – В: Проблеми на българския фолклор, т. 5, 100, София.

Попов 1985: Попов, Р. За върколака в българските народни вярвания. – В: Известия на националния исторически музей, кн. 5. София.

Попов 1987: Попов, Р. Великденският празничен цикъл като период на преход. – В: Международен конгрес по българистика, т. 10, 164-168, София.

Попов 1989: Попов, Р. Към характеристиката на българските народни вярвания, свързани с периодите на преход към зимата и пролетта. – В: Етнографски проблеми на българската народна духовна култура, 52-741, София.

Попов 1990: Попов, Р. Народен календар и митология. – В: БЕ, №1, 31-38.

Попов 1997: Попов, Р. Български народен календар. София.

Попов 2002: Попов, Р. Безумные недели в календарном цикле болгар. – В: Признаковое пространство культуры, 86-103, Изд. Индрик, Москва.

Попов 2002: Попов Р. Светци и демони на балканите. – В: БЕ, №4, 6-17.

Попов 2004: Попов, Р. Свети Мина в календарната традиция на балканските народе, История, №4-5, 79-88.

Стаменова 1986: Стаменова Ж. Календарни празници и обичаи. – В: Пловдивски край, София.

Старева 2003: Старева Л. Български светци и празници, София.

Старева 2005: Старева Л. Български обичаи и ритуали, София.

Толстая 1997: Толстая С. М. Мифология и аксеология времени в славянской народной кулятуре. – В: Культура и история. Славянский мир, 62-72, Москва.

Трубачев 1962: Трубачев О. Этимологические исследования, Москва.

БЕР 1971-2011: Български етимологичен речник, София, т. 1, 1971, т. 2, 1979, т. 3, 1986, т. 4, 1995, т. 5, 1996, т. 6, 2002, т. 7, 2011.

БМ 1994: Българска митология. Енциклопедичен речник. Под редакцията на А. Стойнев.

Геров 1975 – 1978: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание, т. 1-6, София.

РРОДД 1974: Речник на редки остарели и диалектни думи в литературата ни. Под редакцията на Ст. Илчев, София.

СР 1999, 2010: Старобългарски речник, т. 1, София.