Елате, жадни Макс Лукадо



страница7/7
Дата17.09.2016
Размер1.62 Mb.
1   2   3   4   5   6   7
С взор към вечността
Устата ви е пресъхнала. Влажни длани. Пулсът бие лудо като ритмичен тъпан. Очите неспокойно поглеждат през рамо. Сърцето се е изкачило в гърлото. Познавате чувството. Преживявали сте момента. Знаете усещането да ви спре полицейска кола на магистралата.

Реакция номер едно? Молитвеният ви живот се подобрява за секунди с изрази като „О, Господи!" или „Боже, помогни ми!", или „Исусе, имай милост към мене, грешника." Понякога един крайпътен полицай може да провокира по-искрени молитви у вас, отколкото десетина проповедника.

Нашите молби са еднакви, предвидими и себични. Молим се: „Дано някъде отпред да има катастрофа, за да се откаже от мен този полицай." Или: „Боже, изпрати тези ченгета след онзи нахалник, дето мина на червено." Но по някаква причина Бог не отговаря на тази молитва. Премигващите светлини зад вас за заради вас. Затова вие отбивате колата встрани и преминавате към реакция номер две. Молитвите отстъпват място на трескави спомени. „Къде сбърках?" или „С колко карах?", или куче съм блъснал?"

През това време до страничния ви прозорец се извисява шварценегерският силует на крайпътния блюстител на реда. В никакъв случай не понечвайте да отворите вратата. Направите ли го, в следващата секунда неговата ръка ще е върху кобура му и той ще крещи с предупредителен тон: „Останете в колата, моля!" Затова най-доброто решение за вас е да се върнете обратно към молитвата. Само Бог може да ви помогне сега.

Всички изпитваме боязън от подобни моменти. Помните ли как учителката ви е извеждала извън класната стая? Или как баща ви е видял как се изкачвате по балкона след полунощ? Спомням си как преди години, когато голямата ми дъщеря още беше мъничка, я хванах в непослушание. В очакване на онова, което предстои, тя продума: „Вече ме сърби за пляскане." Всички познаваме подобни моменти, когато очакваме някой да ни се скара или да ни напляска. Или да ни осъди.

Време за глоба. Уликите са налице. Истината е наяве. А полицаят е застанал пред вратата ви в готовност. На никого не му харесва моментът с глобата. Денят със следствието. Часът с присъдата.

Ето ги например християните в град Ефес. Те се притесняват от деня на съда. Но не от отсъждането на крайпътния полицай, а от присъдата на Бога. Те знаят, че Бог вижда всеки грях и че ненавижда всеки грях. Следователно и сега сигурно ненавижда онова, което вижда у тях. И тази мисъл сериозно ги плаши.

Затова апостол Йоан решава да ги насърчи. Той топва връхчето на своята писалка в мастилницата на Божията любов и започва да пише:

По този начин любовта става съвършена в нас, за да можем без страх да посрещнем деня на съда, защото в този свят сме като Христос. В любовта няма страх; тъкмо обратното - съвършената любов прогонва страха, защото страхът е свързан с наказание. Ето защо любовта не е съвършена в този, който се страхува (I Йоан 4:17-18, СП, курсивът е мой).

„Съвършената любов прогонва страха." Няма ли да ви дойде добре подобен цяр срещу страха от осъждане? Всички ние добре се отъждествяваме с историята на Луис Армстронг. Великият музикант е израснал в провинцията на Луизиана през първата половина на XX век. Когато бил малко момче, неговата леля Хади често го изпращала до поточето за вода. Веднъж, докато загребвал от бистрия поток, той се бил навел доста напред. В този момент от водата се показал алигатор и изкарал акъла на момчето. Луис хвърлил кофата във водата и си плюл на петите. По-късно леля Хади го изпратила обратно до реката, за да намери захвърлената кофа. „Онзи алигатор - обяснила му тя, - сигурно е бил също толкова изплашен от тебе, колкото и ти от него."

„Тогава значи - разсъдило момчето, - водата в онази река не става за пиене."

Алигатори се крият под повърхността и на нашите поточета. И когато ги зърнем, ние реагираме. Страх ни е да не ни отхвърлят и затова просто следваме тълпата. Страх ни е да не изгубим приятелите си и затова започваме да вземаме наркотици. Страх ни е да не изпъкваме твърде много и затова носим каквото носят и другите. Страх ни е да не останем незабелязани и затова носим каквото не носи никой от другите. От страх да не заспим сами, спим с който ни падне. От страх да не останем необикнати, тършуваме за любов на забранени места.

Ето тези страхове Бог отмива с едно пускане на водата. Когато човек е напоен с Божията любов, той не се продава евтино, за да припечели любовта на околните. Той дори не се стреми да спечели и Божията любов.

На вас минават ли ви подобни мисли? Случва ли се да си казвате: „Ако псувам по-малко, ако се моля по-често, ако пия по-рядко, ако уча по-сериозно и изобщо ако се старая повече, дали тогава Бог ще ме обича повече?" Подушете въздуха зад тези думи, и ще усетите дъха на Сатана. Да, всички ние се нуждаем от подобрения в живота си, но не и за да доизмолим Божията любов. Причината да се променяме е понеже вече имаме Божията любов. Неговата съвършена любов.

Съвършената любов включва съвършено знание за миналото и съвършено виждане на бъдещето. Никога няма да успеете да шокирате Бога с някое свое действие. Никога няма да настъпи денят, когато ще го накарате да възкликне: „Леле, видяхте ли какво направи тя току-що?" Той никога няма да се обърне към ангелите си и да им се оплаче: „Ако знаех, че Макс ще ме разочарова толкова пъти, въобще нямаше да го спасявам." Бог познава цялостната история на живота ви - от първата думичка до последния дъх - и затова обявява с трезва преценка: „Ти ми принадлежиш."

Подобно решение взеха моите издатели по отношение на настоящата книга. Преди да се съгласят да я публикуват, те я прочетоха цялата - всяка една дума. Немалко чифта редакторски очи се взираха в ръкописите ми, охкайки от нескопосаните ми анекдоти, оценявайки словесното ми творчество, предлагайки какво и къде още има да се донатъманява. Препращахме си странички напред-назад, от автора към редакторите и обратно, докато накрая всички не седнахме около една маса и не си стиснахме ръцете. Стига толкова редактиране, време е или да публикуваме, или да я отхвърлим. В този момент издателят все още разполагаше с пълната власт да се откаже от тази книга. И това също ми се е случвало. В този случай обаче, очевидно, книгата бе приета. Със съвършеното си познание върху този несъвършен продукт издателите подписаха договора. Онова, което четете сега, може да е изненадващо за вас, но те отдавна го познават.

Онова, което сторите днес, може да изненада самите вас, но не и Бога. Със съвършено познание за вашия несъвършен живот Бог отдавна е подписал своя завет.

Преди години се запознах с една жена, която познаваше вкуса на подобна любов. Някаква мозъчна операция в миналото й я бе оставила без един от лицевите й нерви. В резултат тя гледа към света с постоянно изкривена усмивка. След операцията си тя се запознала с любовта на своя живот. Ето как го описва: „Той не вижда нищо странно или грозно в мен. Никога, абсолютно никога, дори в миг на гняв той не си е позволявал негативен коментар или дори шега за външния ми вид. Никога не ме е и виждал по друг начин. Когато аз самата се огледам в огледало, там виждам деформирано лице. Съпругът ми обаче вижда красота."

Виждате ли какво прави съвършената любов? Тя прокужда надалеч притеснението, че можете да бъдете осъдени. Припомням ви какво пише ап. Йоан: „Можем без страх да посрещнем деня на съда, защото в този свят сме като Христос" (17 ст., СП).

По тази тема Йоан не се налага да носи от девет кладенеца вода. Денят на съда не е някаква метафорична фраза от художествен роман, а е конкретен момент в небесния календар. От всичките двайсет и седем новозаветни книги единствено двете пощенски картички Филемон и III Йоан не споменават нищо за предстоящото небесно съдебно дело. Макар конкретните подробности около самия ден да не са ни особено ясни и ние да влизаме в различни хипотези относно реда им, фактът е неоспорим. Този ден приближава. На този съд никое земно богатство няма да има тежест. Физическата красота няма да се котира. Човешката слава ще бъде забравена. Дори да ви наредят редом до Наполеон или Юлий Цезар, в този момент няма да ви хрумне да ги разпитвате за Ватерло или за Брут. Всички погледи ще бъдат насочени изключително към Христос.

Хората, които сега го игнорират, тогава ще имат сериозни основания за безпокойство. „Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели" (Матей 25:41).

Докато онези, които сега го приемат, нямат повод за тревога. „Имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е той, така сме и ние в този свят" (I Йоан 4:17). Помислете малко върху това изречение. Бог вижда християните така, както вижда Христос. От негова гледна точка и ние сме безгрешни и съвършени. Следователно християните могат да очакват съда така, както го очаква Христос - с увереност и надежда. Дали Исус се притеснява от приближаващия съд? Нищо подобно. Безгрешният не се бои от съдебно дело. А дали Исус се страхува от смъртта? Нищо подобно. Дарителят на живота не би могъл да трепери от смъртта. Трябва ли тогава християнинът да се страхува от приближаването на смъртта? Отговорът е същият. „Нашата позиция в света е идентична с тази на Христос" (17 ст., М8С). Синът на Бога е застанал редом до вас и извършва за вас същото, което преди време Джо Олбрайт стори за мен.

Джо Олбрайт е честен и смел управител на едно ранчо в Западен Тексас. Има сурови черти и остър проницателен поглед. В окръг Ан-дрюз, където съм израснал като дете, всички го познаваха.

В гимназията бях много добър приятел с един от синовете на Джо, който се казваше Джеймс. Двамата често играехме футбол заедно. (По-точно, предимно той играеше, докато аз най-вече наблюдавах от скамейката.) Една петъчна вечер след гостуване в друг град, Джеймс ме покани да преспя у тях. Когато пристигнахме в тяхното ранчо, вече бе преминало полунощ, а Джеймс не бе предупредил баща си за моето идване.

Г-н Олбрайт не познаваше нито мен, нито колата ми. Затова, когато цъфнах пред портата му, той ме посрещна с ярък фенер, насочен директно в лицето ми. Покрай силната светлина успях да различа снажния му силует (май беше по бельо) и чух дебелия му глас: „Кой си?" Преглътнах с усилие. Съзнанието ми препускаше със скоростта на хокейна шайба. Понечих да произнеса името си, но от гърлото ми не излезе нищо. Г-н Олбрайт не ме позна. Единствената ми надежда сега бе Джеймс да се обади. Сигурно цял ледник е можел да се разтопи, преди той най-сетне да го стори. Накрая момчето се застъпи за мен. „Всичко е наред, татко. Това е моят приятел Макс. Той е с мен." Светлината се изключи и г-н Олбрайт разтвори вратата пред нас. „Влизайте, момчета. Яденето е в кухнята."

Какво се бе променило? Какво бе накарало г-н Олбрайт да изключи фенерчето? Един прост факт. Бях приравнен редом до неговия син. Внезапно дошлата ми безопасност нямаше нищо общо със собствените ми постижения и жертвоприношения. Просто познавах неговия син. Точка.

По същата причина и вие няма нужда да се страхувате от Божието осъждение. Не и днес. Нито при последния съд. В светлината на Божията слава Исус ще говори от ваше име. „Този е мой приятел" - ще ви посочи той. И когато го стори, вратите на небето ще се разтворят.

Доверете се на Божията любов. На неговата съвършена любов. Не се притеснявайте дали той ще научи за вашето минало. Той вече го познава. Не треперете от страх да не го разочаровате в бъдеще. Той знае дори точно в коя глава от вашия роман ще го сторите. Със съвършеното си познание за миналото ви и съвършен поглед към бъдещето ви, той ви обича независимо от двете.

Съвършената любов може да се справи със страха от осъждението.

(А по-кроткото каране помага срещу страха от крайпътните полицаи.)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА. Ако получите писмо от Бога
В неизвестното селце Ел Сунса някъде дълбоко в провинцията на Ел Салвадор рождествените празници идват опаковани в кутии за обувки. На място, където най-заможните жители изкарват по петдесетина долара месечно, а най-богатите къщи се различават по ламаринения покрив (вместо подслони от шперплат), доставката на кутиите се превръща в събитието на годината. Дарението произхожда от град Сан Антонио в Тексас, където децата от нашата църква „осиновяват" свои елсалвадорски връстници и им подготвят рождествените подаръци.

Куриерите всеки път се просълзяват, когато описват радостта на децата в деня за подаръци. Малките момчета и момичета здраво прегръщат ярко оцветените си кутии и никак не бързат да ги отварят. Мигът трябва да продължи възможно най-дълго. Когато най-сетне разкъсат хартията, очите им едва не изхвръкват от орбитите при вида на шоколада, йо-йо играчката, куклата или камиончето. Вътре се намират също четки и пасти за зъби, както и някой и друг чифт чорапчета и бельо. Но подаръка, на който децата се радват най-силно, е писмото. Скътана някъде между играчките и книжките, заемаща много малко място, но донасяща твърде много радост, се вижда ръкописната бележка.

Тя е сложена в пощенски плик с името на получателя. Хосе Кас-тийо. Беатрис Гонзалес. Опашки се увиват около преводачите и едно по едно дечицата чуват на своя език думите, написани лично за всеки от тях.

„Скъпи Диего - сигурно пише в някое от тези писъмца, - аз се казвам Матю. Сега съм в четвърти клас. Ти ходиш ли на училище? Аз играя футбол, а ти? Вкъщи си имаме куче, което се казва Чешко, защото се чеше през цялото време."

Или пък:

„Скъпа Мария, аз съм Кара. Дано някой ден да се видим. Мама каза, че Ел Салвадор е на една вечност разстояние. Това далече ли е?

Ти какво обичаш да правиш? Аз обичам да пея и да чета книжките на Макс Лукадо." (Някои деца са толкова интелигентни!)

Много от децата в Ел Салвадор си лягат с писъмцето под възглавница, удивени от това, че някой техен връстник от далечния Тексас мисли за тях. Невероятно е колко силно може да повлияе подобно писмо на едно дете.

Но вие май вече го знаете. Също като подаръците за онези деца и вашите дарби са пристигнали от далечна, далечна земя. За разлика от Ел Сунса обаче вие си имате рождествен празник всеки ден. Във вашата кутия не са опаковани играчки и сладки. Тя съдържа четири подръка, идващи от самия Бог!

Неговото разпятие: делото му на кръста и във възкресението. В резултат сега вашият грях не докарва вина и вашият гроб не докарва страх.

Неговата енергия: нещата не зависят от вас. Но чрез Христос, който ви дава сили, вие можете да постигнете всичко.

Неговото кормило: той контролира вас и посоката на живота ви.

Неговата агапе любов: какво може да ви отдели от нея?

Кой би могъл да си представи подобни дарове? Кой би могъл да си представи да ги отхвърли? Колкото и да е странно, някои от децата в Ел Салвадор не отварят подаръците, докато някой не им каже. Милите, понякога те смятат, че подаръкът е самата кутия. В техните очи кутията изглежда по-хубава от всяко лично притежание, което са имали до момента. Някои от тях гледат червената панделка и цветната опаковка и си казват: „Ето това е подаръкът!" Ако никой не им каже, те ще си разнасят кутията напред-назад, ще си я поставят на някоя етажерка в стаята си, ще й се възхищават, ще се хвалят с нея, но така и няма да я отворят.

Не правим ли и ние нещо подобно с подаръците на Христос? Не сме ли и ние склонни да го държим на разстояние от себе си? Поставяме го на видно място вкъщи, окичваме кръста му на гърдите си, уважаваме го, почитаме го, обаче така и не отваряме даровете, които той ни е приготвил с такава обич. Така и не бъркаме в кутията. Така и не разопаковаме неговото присъствие в нашето неугледно жилище, пълно с безпокойства и задължения, прегрешения и притеснения.

А той толкова силно желае да дойде във вашия свят. Дори в болничната стая? Дори там. И сред притеснителните крайни срокове? И там. Той иска да бъде редом до вас. Може би сте принудени да наблюдавате бавното угасване на някой близък човек, за когото се грижите от години. Христос ще приседне от другата страна на леглото и ще остане там до последно. Вие само го поканете. „Виж! Стоя пред вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той ще яде с мен" (Откровение 3:20, СП).

Не допускайте същата грешка, каквато са направили някои от арабските съюзници на Лорънс Арабски. След края на Първата световна война той ги завел на посещение в Париж. Те никога не били виждали подобно нещо. Триумфалната арка, гробът на Наполеон, Шанз-Елизе... Обаче нищо не впечатлило тези пълководци от арабските пустини както фактът, че от стените в хотела им тече вода! Те въртели кранчетата на чешмите, спирайки и пускайки водата, удивени как само с едно движение на китката човек може да си има вода колкото му душа иска.

Когато дошло време да си тръгват от Париж и да се прибират в Близкия изток, Лорънс ги заварил в баните им, въоръжени с клещи и отвертки, опитвайки се да разкачат безценното устройство. „И ние искаме такива чешми - обяснили те. - Ако ги занесем вкъщи, ще си имаме изобилие от вода!"

Тези хора не разбирали ролята на кранчето. Чучурът служи, за да пренася водата, но не и за да я създава. Мивката е само средство, а не извор. Вентилът може да спира и да пуска водата, но не и да я генерира. Но ние тези неща много добре ги знаем.

Сигурни ли сте? Чрез какви кранчета Бог излива любовта си във вашия живот? Чрез някоя добра църква? Чрез вярна съпруга? Чрез изпитани традиции? Чрез някоя приятелка от колежа или някоя стринка от детството? Божията животворяща вода идва по много и разнообразни канали. Неговите дарове пристигат в най-различна опаковка. Същинското богатство обаче не е нито тръбата, нито кутията. То не се крие в опаковката на подаръка. Истинското съкровище е под опаковката. Това е присъствието на самия Дарител.

Сред дългия списък с неща, които ми се ще да бях научил като по-малък, тази истина е някъде на челните места. До мен Божията благодат дойде, опакована в една църква. Промениха ме обикновените вярващи и ръководителите там. Но тогава църквата навлезе в тежък период и дори се раздели. Зрели мъже се държаха като хлапаци. Кутията се смачка, мивката се запуши и моето сърце се сви от жажда за известно време.

Тогава в най-подходящия момент попаднах на поканата за вечния фонтан: „Който е жаден, нека дойде при мен и пие" (Йоан 7:37, СП). Не се казва „при някой от моите пророци" или „при някой от моите пратеници". Поканата на Исус е да се приближим лично до него.

Бог описва себе си като „извора на живите води" (Еремия 2:13). Бъдете му признателни за всички чешми около вас, но не разчитайте на тях да утоляват жаждата ви. Бъдете му благодарни за прекрасните кутии, в които той опакова даровете си за вас. Но не забравяйте да ги отворите. И най-вече не забравяйте да прочетете писмото му. Защото заровено между подаръците на ежедневната милост и неутешимата отдаденост е скътано едно писмо, лично писмо. Вероятно в него пише нещо подобно:

Скъпо мое дете,

Жаден ли си? Тогава ела и пий. Аз съм този, който ще те утешава. Изкупил съм те и искам да довърша започнатото. Изпитвам удоволствие от теб и настоявам, че си мое собствено притежание. Затова се радвам за теб, както един младоженец се радва на срещата със своята невяста. Никога няма да те изоставя. Никога няма да си тръгна. (Исая 55:1; Исая 51:12; I Коринтяни 6:20; Колосяни 2:10; Исая 62:4-5; Евреи 13:5.)
ПРИЕМИ МОЕТО РАЗПЯТИЕ

знам, че многократно си съгрешавал. Познавам и големите ти грехове. Но моята благодат не е зависима от тях. Тя ти стига за всичко. Изхвърлил съм всички твои грехове зад гърба си; стъпкал съм ги под нозете си; запокитил съм ги в океанските дълбини! Твоите грехове сега са измити; изличени като утрешна мъгла; разпръснати като леки облачета. О, върни се при мен, понеже вече съм заплатил цената, с която те правя свободен човек. (Амос 5:12; II Коринтяни 12:9; Исая 38:17; Михей 7:19; I Коринтяни 6:11; Исая 44:22.)

Твоята смърт е унищожена и погълната победоносно. Обезоръжил съм всички зли сили и управници; обезсилил съм дори дявола, който е притежавал власт над смъртта. Благословени са онези, които почиват в Господа. Вашето гражданство е на небесата. Елате, наследете царството, което е приготвено за вас. Там аз ще отмахна всяка ваша тъга и повече няма да съществува нито смърт, нито повод за скръб, нито дори сълза или болка. (1 Коринтяни 15:54; Колосяни 2:15; Евреи 2:14; Откровение 14:13; Филипяни 3:20; Матей 25:34; Откровение 21:4.)
ПОЧЕРПИ ОТ ЕНЕРГИЯТА НА МОЯ ДУХ

Толкова много неща те притесняват и не ти дават да спиш. Довери ми се с цяло сърце. Знам как да избавям от изпитания онези, които ме обичат. Моят Дух ще ти помага в стресовите ситуации. Позволи ми да ти вдъхна сили чрез моята необятна мощ. Дори собствения си Син не пожалих, за да можеш ти да получиш нов шанс. Какво ще ме спре сега да ти дам и всичко останало? Така че върви смело напред, дете мое! Никога не се предавай. Аз ще ти помагам и ще те поддържам. (Лука 10:41; Притчи 3:5; II Петрово 2:9; Римляни 8:26; Колосяни 1:11; Римляни 8:32; Съдии 5:21; II Коринтяни 4:1; Исая 41:10.)


ПОВЕРИ МИ КОРМИЛОТО НА СВОЯ ЖИВОТ

Винаги ми се доверявай. Аз съм вечната Канара, верният Пастир. Аз винаги ще закрилям твоята душа. Когато преминаваш през дълбоки води или през огнени изпитания, аз ще бъда с теб. Когато се налага да преплуваш буйни реки с трудности, няма да те оставя да потънеш. Дори когато ходиш през долината на огнения гнет, няма да се опариш и пламъците му няма да те обгорят. (Исая 26:4; I Петрово 2:25; Исая 43:2.)

Затова не се притеснявай. Аз никога не се уморявам и никога не се унасям в сън. Застанал съм точно до теб. Господният ангел те е обкръжил от всяка страна. Скрил съм те под покрова на моето присъствие. Ще вървя пред теб, насочвайки стъпките ти и радостно включвайки се във всеки детайл от ежедневието ти. Ако се препънеш, няма да позволя да паднеш, понеже ще съм хванал здраво ръката ти. Ще те водя по най-добрата пътека в живота. (Матей 6:34; Псалм 121:4-5; Псалм 34:7; Псалм 31:20; Второзаконие 31:6; Псалм 37:23-24; Псалм 32:8.)

Войни ще избухват наблизо и надалеч, но ти не изпадай в паника. Аз вече съм надвил този свят. Недей да допускаш тревожност в сърцето си. Вместо това се моли за всяка подробност. Аз съм те обградил с щит на обич. (Матей 24:6; Йоан 16:33; Филипяни 4:6; Псалм 5:12.)

Ще те направя плодотворен в земята на страданието, заменяйки красота за пепел, радост за скръб, славословие за отчаяние. Обичам да живея с хората, които имат скромно сърце и съкрушен дух. А в теб съм положил ново сърце и възнамерявам отново да те вдигна на крака. Плачът може да продължава и цяла нощ, но на сутринта идва радост. Щом като аз съм с теб, кой изобщо би могъл да бъде срещу теб? (Битие 41:52; Исая 61:3; Исая 57:15; Псалм 30:5; Римляни 8:31.)
ПИЙ ОТ МОЯТА АГАПЕ ЛЮБОВ

Обгърнал съм те с ръце, обливам те с внимание, обграждам те с протекции. Ти си като зеницата на окото ми. Радвам се за теб с неописуема радост. Мислите ми за теб никой не може да преброи. Те са повече от песъчинките на морския бряг. Никой не може и да те отдели от моята любов. Нито смъртта, нито животът. Нито ангелите, нито дяволите. Страховете ти за днес, притесненията ти за утре и дори адските власти няма как да задържат обичта ми далеч от теб. (Второзаконие 32:10; Софония 3:17; Псалм 139:17-18; Римляни 8:38.)

Понякога чувам как си казваш: „Господ ме е зарязал. Господ ме е изоставил." Обаче възможно ли е една майка да забрави пеленачето си? Възможно ли е да не изпитва никаква обич към детето, което е износила? Даже и подобно нещо някъде да бъде възможно, аз самият не бих могъл да те забравя. Заплатил съм за теб с безценната жизнена кръв на Христос - моето безгрешно и праведно Агне. Никой никога няма да те изтръгне от ръката ми. Ето, виж, даже съм си записал твоето име върху дланта си. Наричам те свой приятел. Знам точно колко и какви са космите на главата ти. Затова недей да изпитваш страхове. Ти си безкрайно ценен за мен. (Исая 49:14-15; I Петрово 1:19; Йоан 10:28; Исая 49:16; Йоан 15:15; Матей 10:30-31.)

Предай ми товарите си. Аз ще ги понося вместо теб. Знам добре колко крехък си. Помня, че съм те сътворил от прах. Всички свои грижи и затруднения възложи върху мен, понеже за мен има огромно значение какво се случва с теб. (Псалм 55:22; Псалм 103:13-14; I Петрово 5:7.)

И не забравяй, аз съм непосредствено до теб. Ела до мен, когато се почувстваш изтормозен и притиснат. Аз ще ти осигуря почивка. Радвам ти се и винаги изпълнявам поетите обещания. Ела и пий от водата на живота. (Филипяни 4:5; Матей 11:28; Псалм 149:4; Евреи 10:23; Откровение 22:17.)

Твой Създател и Баща, Бог


Отпечатано в „Манта принт" ООД София, май 2009

Елате на кладенеца и утолете жаждата на душата си с книгата на Макс Лукадо


ЕЛАТЕ ЖАДНИ

Приемете делото на Христос, извършено за вас на кръста, Силата на Неговия Дух,

Неговото господство над живота ви и Неговата безкрайна и неотпадаща любов
Цена 5,90 лв

ИЗДАТЕЛСТВО НОВ ЧОВЕК





Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е
Knigi%20-%20TFM -> Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница