Елате, жадни Макс Лукадо

Не може да бъде. Че кой друг би го познавал по-добре от тях? Задайте им някакъв въпрос по христология. Давайте. Питайте ги каквото и да е. Дали си е тананикал, докато е вървял по прашните пътища? Как се е молил преди хранене? Заповядвал ли е на бурите и насън? И ако го е правел, дали бурите и тогава са се покорявали? Единадесетте знаят. Те лично познават кой е Христос.

Някои от тях лично са наблюдавали и мъченията на Христос. Йоан е замижавал при всеки удар на чука. Мария е плакала, докато синът й е викал от болка. Били са достатъчно близо дори да бъдат опръскани от кръвта му. Затова добре помнят страданията му. А когато настъпва моментът да приготвят тялото за погребение, точно те са го извършили.

Те са и първите, които пристъпват неуверено край опразнената гробница. Петър е докосвал хладните каменни стени. Тома се е взирал в дланите на Исус като хиромант. И в продължение на четиридесет дни Христос ги е поучавал. Цели четиридесет дни! Можете ли да си представите да бъдете на шестседмичен семинар с преподавател, който е бил мъртъв? „Разкажи ни пак! Как точно се завърна от отвъдното?"

Лично тренирани от Христос. Свидетели на най-преломните моменти в човешката история. Сигурно вече би трябвало да са готови. Но очевидно те не са. „А някои от тях все още се съмняваха" (17 ст., ЖТ).

Въпросите жужат като селски мухи. Дори след хиляди разговори край лагерни огньове и след като дневниците им са изпълнени с главозамайващи преживявания, някои от тях все още изпитват съмнения. Все още се дърпат: „Не съм напълно убеден."

Какво да ги прави Исус такива хора? Много хубав въпрос. Какво можеш да ги правиш хора, които тъпчат на едно място, закачени за фразата „все още"?

„Все още се притеснявам."

„Все още си клюкаря."

„Все още бракът ми не е наред."

„Все още се разкъсвам между чашката и богослужението."

„Все още скърцам със зъби, когато ми се обади бившият ми приятел."

Странна е утехата, която намираме в остатъчните съмнения у единайсетте. А я търсим, понеже и ние си имаме свой набор от колебания. Какъв е отговорът на Христос за всичко това? Има ли нещо, което той ще иска да каже на затъналите в тресавището „все още"?

Категорично, има! Сигурно напътствията му ще ви изненадат. Същото, което той казва на единайсетте, казва и на нас. „Не напускайте Йерусалим все още. Изчакайте тук, докато Отец не ви даде Светия Дух, както съм ви обещал" (Деяния 1:4, СЕУ).

Какво казва Исус на съмняващите се ученици? „Изчакайте." Преди да се пръснете, притихнете за малко. Преди да тръгнете, поседнете. „Останете тук, в града, докато Светият Дух не дойде и не ви изпълни със сила от небето" (Лука 24:49, ).

Което и правят. „Те се събираха в горната стая на къщата, където живееха тогава... Всички те се събираха редовно за молитва заедно с майката на Исус Мария, няколко други жени и братята на Исус" (Деяния 1:13-14, ЩТ).

Имат достатъчно причини да се махнат оттам. Някои си имат отговорности в бизнеса, други - на фермата. Освен това същите войници, които са екзекутирали Исус, все още обикалят по улиците на Йерусалим. Предостатъчно основания да изоставят тайната квартира и да се пръснат всеки откъдето е. Но те остават. И то остават всички заедно.

„Те се събираха редовно." Представете си 120 души, натъпкани в една къща. Колко ли потенциални конфликти могат да се зародят в такава група? Та те са като буре с барут. Натанаил ще гледа Петър на кръв, загдето се е отрекъл от Христос край огъня. Но Петър поне е бил близо до огъня. Той би могъл да обвинява останалите, че са се пръснали. А жените на свой ред хвърлят искри към всички онези, които са си плюли на петите страхливо, вместо да съпроводят Учителя си до кръста. Конфликтите в горната стая са назрели. Мария може да поиска специално отношение. Кръвните братя на Исус също са там. Преди време те са се опитали да задържат Исус. Кой може да гарантира, че сега няма да се опитат да задържат и учениците му? А и жените, впрочем, какво търсят в горната стая? Това си е мъжко събрание. Кой ги е викал тук? Горчилка и гордост, мнимост и мнителност - стаята е потенциален аквариум за всевъзможни пререкания. Но никой не драсва клечката. Те остават заедно - и което е още по-важното, те се молят заедно.

„Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва" (14 ст., РИВ). Марк прибягва до същата гръцка дума, тук преведена „постоянна", за да опише как една лодка се е носела по вълните в очакване на Христос. По това време Учителят, проповядвайки на галилейското крайбрежие, е заръчал на последователите си да подготвят една ладия и да го чакат (Марк 3:9). Тогава лодката е била в постоянна готовност за идването на Христос. И сега същото се случва с горницата. Минава един ден. После втори. След това цяла седмица. От тяхна гледна точка това чакане може да продължи безкрайно. Но те не излизат от стаята. Вместо това предпочитат да останат в очакване на Исус.

И тогава изведнъж, дръжте се за стола, всичко се случва толкова бързо, че отначало никой не си дава сметка:

В деня на Петдесятница, седем седмици след възкресението на Исус, вярващите се бяха събрали заедно на едно място. И внезапно от небето долетя звук като рева на могъща вихрушка в небесата над тях и изпълни къщата, където се бяха събрали. После нещо като пламъци или огнени езици се появиха и застанаха над всекиго от тях. И всеки присъстващ се изпълни със Светия Дух (Деяния на апостолите 2:1-4,).

Колебливците се превръщат в пророци. Петър започва да проповядва, хората се събират и Бог отваря портите пред най-великото движение в човешката история. И всичко това започва просто защото последователите на Христос са били готови да изпълнят едно нещо - да изчакат на указаното място за сила.

Ние обаче обмисляме надълго и нашироко дали си струва да последваме примера им. Че на кого му стига времето за чакане? Дори самата мисъл за това ни кара да пъшкаме от съклет. Обаче изчакването не е равносилно на бездействие. Напротив. То е заредено с много конкретно действие. Христос не ни призовава към лениво чакане, а към активно очакване. Разликата е значителна. Когато чакащ автобуса, обикновено не го правиш мързеливо и разсеяно. По-скоро очакваш с нетърпение, на пръсти, с надежда. По същия начин се очаква да очакваме и Бога. С трепет. С надежда. С ревност. Невероятни обещания са дадени на онези, които го правят така. „Онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят" (Исая 40:31).

На всички онези, които все още се борят с нещо, Бог казва: „Очаквай ме." И то ме очаквай на указаното място. На нас Исус не е заръчвал да стоим в Йерусалим, но ни е казал да стоим в правдата, в истината, в спасението. „Ако не слушате гласа на ГОСПОДА и се бунтувате срещу ГОСПОДНАТА заповед, тогава ръката на ГОСПОДА ще бъде против вас, както беше против бащите ви" (I Царе 12:15). Изпълваш ли джоба си по непозволен начин? Предлагаш ли тялото си на някого, с когото не споделяш фамилно име и който не носи халката ти? Прилича ли устата ти на ниагарски водопад от сплетни? Ако съзнателно си застанал на автостоп в очакване на непозволени изкушения, помни следното. Оттук Бог няма да мине. По-добре отиди на автобусната спирка на послушанието. „Светият Дух... е подарък от Бога за онези, които му се покоряват" (Деяния 5:32, ТЕУ).

И докато го очаквате на указаното място, нека да е с подходящите хора. Дали Светият Дух ще благославя свадливи ученици? Според апостол Петър пререканията пречат на молитвите. Той казва на съпрузите: „Живейте със съпругите си в разбирателство. [...] По този начин нищо няма да препятства на молитвите ви" (I Петър 3:7, НСУ). Да очакваш Бога означава да изглаждаш конфликтите, да даваш прошка за обидите, да разрешаваш излишните словоборства. „Винаги поддържайте единството си в Светия Дух и се обвързвайте помежду си с мир" (Ефесяни 4:3, ЖТ).

Преди няколко години си купихме един трамплин за задния двор на къщата. Една събота следобед видях как и трите ни дъщери скачат на него. Като всички нормални деца, и те понякога не се разбират помежду си. Този следобед обаче по някаква причина те бяха решили да бъдат първи приятелки. Докато една от тях скачаше, другите й ръкопляскаха. Ако някоя паднеше, другите й подаваха ръка. Усетих как гръдният ми кош се изпълва с гордост. И познайте какво направих няколко минути по-късно. Присъединих се към тях. Не устоях на изкушението. Тяхното разбирателство ме зарадва. Също както нашето разбирателство радва Христос. Той ни е дал обещание: „Когато двама-трима са се събрали заедно заради мен, бъдете сигурни, че и аз ще бъдат там" (Матей 18:20, М80).

Искате ли да имате сила в живота си? Тя ще идва винаги, когато се стараете „да живеете в мир с всекиго, доколкото е възможно" (Римляни 12:18, ЖТ).

Ще идва и когато се молите. В продължение на десетина дена последователите на Христос не престават да се молят. Тази десетдневна молитва плюс няколкоминутната проповед довеждат до спасяването на три хиляди души. Дали ние не обръщаме тенденцията? Предпочитаме да се молим няколко минути и после да проповядваме десет дена. Апостолите правят друго. Подобно на ладията, която е очаквала Христос, и те постоянстват в неговото присъствие дълги дни. Те устояват на указаното място за молитва.

Мнозина библейски автори пишат за това място. В послания към различни църкви ранните християни получават призиви:

• да се молят без прекъсване (I Солунци 5:17);

• винаги да бъдат в молитва (Римляни 12:12);

• да се молят по всяко време и по всеки повод (Ефесяни 6:18).

Помните ли наречието „постоянно", което описваше молитвената обстановка в йерусалимската горница? Една дума със същия корен се използва на друго място, за да опише и какви трябва да бъдат собствените ни молитви: „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение" (Колосяни 4:2).

Тежичко ли ви звучи? Сигурно се питате: Работата ми не търпи отлагане. Децата ми очакват вечеря. Сметките ми няма кой друг да ги плати. Как тогава да си позволя лукса да стоя на едно и също място в молитва? Непрестанната молитва може да звучи като много сложно нещо. Но не е задължително да бъде такова.

Опитайте следното. Променете представата си за молитвата. Възприемайте я не толкова като дейност за Бога, колкото като съзнание за Бога. Пробвайте да живеете с непрестанно съзнание за Божието присъствие. Когато чакате на опашка да застраховате колата си, си кажете: „Благодаря ти, Господи, че си тук." Докато пазарувате в зарзаватчийницата, изповядайте наум: „Приветствам присъствието ти, Царю мой." Докато миете чинии, пейте хвалебни песни на Създателя. Подобно нещо е практикувал известният автор брат Лорънс. Той обичал да нарича себе си „господар на тенджерите и тиганите". В своята книга „Практикуване на присъствието на Бога" той пише следното:

За мен времето за работа не се различава от времето за молитва. И в целия шум и суета на кухненската стая, докато едновременно няколко души искат различни неща на висок глас, аз притежавам Бога със също толкова осезаем мир, колкото го изпитвам, когато съм на колене в блаженото тайнство на личната молитва.

Макар и новобранец в Лигата на устойчивите молители, определено мога да кажа, че се наслаждавам в това приключение. Намирам голяма сила в провеждането на два вида разговори - с някого до мен и с Някого у мен. Откривам, че е напълно възможно едновременно и да изслушвам човека до мен, и да се моля за напътствие свише. Когато някой приятел ми споделя своя трудност, често тихичко се моля наум: „Боже, имам нужда от помощта ти сега." И Бог винаги ми отговаря. Освен това с всеки изминал ден все повече откривам удоволствието от това, да пия непосредствено от извора. Затова през целия ми ден, независимо с какво се занимавам, мислите ми са белязани от подобни изрази: „Напътствай ме, Татко. Прости ми тази мисъл, моля те. Закриляй дъщерите ми днес."

И една последна забележка. В йерусалимската горница е имало 120 ученици на Христос. Ако историците са прави, че по онова време в Палестина са обитавали към 4 млн. души, това означава, че в ранната църква по-малко от 1 на 30 000 души е бил християнин. Пък вижте само до какъв плод са довели техните усилия. Или да го кажем по-правилно, вижте само какъв плод е произвел Светият Дух в техния живот. Можем само да се чудим какво би се случило, ако и ние, които „все още" се борим с някои стари тежести, решим да постъпим като тях. Да очакваме Господа на указаното място.

ОСМА ГЛАВА. Ръкавици за Бога
Вие сте изключително доволни от новите си ръкавици. Предишните са били износени и изтънели. Не са ви пазели от студените зъби на зимата. Затова сте обикаляли магазините, докато не сте попаднали на тези. Колко чифта огледахте, преди да ги изберете? Десетки. А колко от тях пробвахте? Почти толкова. В края на краищата, каква би била ползата от ръкавици, които не ви харесват или не ви стават?

И накрая сте попаднали на тези. Продавачката е направила специален жест за вас. Бръкнала е под щанда и е извадила оттам тъкмо този чифт ръкавици, увити в гладък найлон. Платили сте за тях и на излизане от магазина сте разпечатали пликчето. И сега се отдалечавате по тротоара в тази мразовита утрин, подготвяйки се да си сложите новия аксесоар.

Изваждате първата ръкавица от найлоновия плик, мушкате длан в топлата вълна и с огромна изненада откривате, че ръката ви не може да се намъкне вътре. Пръстите ви нямат достъп в топлите пръсти на ръкавицата! Всичките пет дупки са били зашити от някого! Фабрична грешка? Търговско недоглеждане? Кой знае? Едно нещо е сигурно. Пръстите ви не влизат в ръкавицата. Свитият юмрук се събира вътре, но после не можете да си разтворите дланта.

Няма проблеми — си казвате. И така става. Напъхвате юмрука си в ръкавицата, докато отвън пръстите й висят анемично. Не сте си го представяли точно така, но пък нали топлят! На свитите пръсти им е уютно и удобно. Топлят се едни други. Студът не достига до тях.

Но така не можете да свършите нищо. Някога опитвали ли сте се да вдигнете вестник с пръсти, свити в ръкавицата? Не е никак лесно. Още по-неприятно пък е да пробвате да си завържете връзките на обувките по този начин. Дланите ви са като копита. Ако помахате за поздрав, хората си мислят, че им размахвате юмрук. Да не говорим пък да опитвате да пишете с молив или да набирате нечий номер на мобилния си телефон. Безплътните пръсти не вършат работа.

Нужни са ви плътни пръсти, разпрострени, здрави и силни. Защо? Защото трябва да ринете шумата. Да държите волана. Да се здрависате със съседа. Пръстите просто ви трябват, за да си вършите работата.

Същото е и с Бога. Някой трябва да прегръща бебетата. Да завива вечер децата. Да строи домове за сираците. Да вдъхва надежда на работещите. Бог има работа. И за да я върши, са му нужни нашите ръце.

Същото, което вършат пръстите за ръкавицата, върши Божият Дух за християнина. „Ето, стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него" (Откровение 3:20). Забелязахте ли обещанието? „Ще вляза." Бог идва в нас. Понякога незабележимо. Друг път натрапчиво. Бог простира пръстите си в живота ни, завладявайки сантиметър по сантиметър територията, която по право си му принадлежи.

Вашият език. Бог го иска за своето послание.

Вашите нозе. Бог ги реквизира за своите намерения.

Вашият ум. Бог го е създал и предназначил за своя прослава.

А очите ви, лицето ви, ръцете ви? Чрез тях той ще плаче, ще се усмихва и ще докосва.

Както ръкавицата зависи от силата на дланта, така и вие зависите от ръководството на Христос до момента, когато се решите да възкликнете: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен" (Галатяни 2:20). За жалост, понякога този процес става доста бавно. Защо някои от нас ходят с такава увереност, докато други се препъват толкова често?

Да приемаш невидимото не е лесна работа. За повечето християни сякаш е по-лесно да приемат Христовия Кръст отколкото Христовия Дух. Като че ли Разпети петък ни изглежда по-логичен от Петдесятница. Христос е станал наш заместник. Заел е нашето място. Заплатил е за греховете ни. Тези думи са удивителни, но все пак донякъде смилаеми. Те попадат на позната територия - арената на трансакцията и субституцията. Докато разговорите за Светия Дух ни въвеждат в сферата на свръхестественото и невидимото. Затова бързо притихваме и се смълчаваме, плашейки се от онова, което не се вижда и не се обяснява.

Представете си работата на Духа по следния начин. Същото, което Христос е вършил в Галилея, сега неговият Дух върши в нас. Исус живее между хората, поучава, утешава и изобличава. Светият Дух живее вътре в нас, като ни поучава, утешава и изобличава. Новият Завет предпочита на това място да използва глагола ойкео, който означава „живея" или „обитавам". Неговото отглаголно съществително е ойкос, чието значение е „къща" или „дом". Светият Дух обитава във вярващия по същия начин, както домакинът живее у дома си.

Всички онези хора, които се осланят на Божията работа в тях, откриват, че Божият Дух обитава в тях, живеейки и даже дишайки присъствието на Бога! [...]

Но ако самият Бог се е настанил във вашия живот, вече трудно ще мислите за себе си вместо за него. Всеки човек, разбира се, който не е приел този невидим, но явно присъстващ Бог -Христовият Дух, няма да може да схване за какво говорим. Но за онези от вас, които сте го приели и у които той обитава - въпреки че все още усещате ограниченията на греха, - вие вече живеете истинския живот, какъвто Бог го е замислил (Римляни 8:5, 9-10, М8С).

Обърнахте ли внимание на думите, които говорят за трайността на този процес? „Божият Дух обитава в тях... Самият Бог се е настанил във вашия живот... Той обитава..." Към Тимотей по друг повод Павел пише: „Поверено ти е чудесно съкровище. Опазвай го с помощта на Светия Дух, който живее в теб" (II Тимотей 1:14, СЕУ). Възможно ли е думите на апостола да са по-категорични от следното: „Не осъзнавате ли, че всички вие заедно сте храм на Бога и че Духът на Бога живее във вас?" (I Коринтяни 3:16, КЬТ).

Всички вярващи християни имат Бога в сърцето си. Обаче не всички вярващи са предали цялото си сърце на Бога. Помнете, важният въпрос не е как да получите повече от Духа, а по-скоро как може Духът да получи повече от вас. Една ръка с няколко пръста не е достатъчна. Клайв Стейпълз Луис го посочва много ясно:

Христос казва: „Дай ми всичко. Аз не искам толкова от времето ти и толкова от парите ти, и толкова от труда ти. Аз искам теб. Не съм дошъл да измъчвам природното ти „аз", а да го убия. Никакви половинчати мерки няма да свършат работа. Не искам да подрежа някой клон тук и някой там, искам да отсека цялото дърво. Не искам да отворя зъба, за да му сложа коронка или да го пломбирам - искам да го извадя. Повери ми цялото си природно „аз", всичките си желания, които смяташ за невинни, както и тези, които смяташ за безчестни - цялото си съзнание. Ще ти дам в замяна ново „аз". Всъщност ще ти дам Себе Си: моята собствена воля ще стане твоя."

Направете си инвентаризация. Докато оглеждате живота си, забелязвате ли някъде зашити джобове? Минете надолу по списъка.

Вашият език, например. Имате ли склонност да поукрасявате истината? Да преиначавате случилото се? Или вашият речник. Езикът ви съдържа ли цветисти изрази и цинични изкази? Или пък настроенията ви. Задържате ли горчиви мисли в гаража на душата си? Забелязва ли се мързел и нехайство в работата ви? Живеете ли на гърба на системата, казвайки си, че Църквата или Държавата е длъжна да се грижи за вас?

Ако смятате, че тези въпроси са твърде лични, сърдете се на ап. Павел. Списъкът е негов.

Отхвърлете от себе си лъжата! „Всеки трябва да казва истината на ближния си", защото всички сме части от едно и също тяло. „Гневете се, но не вършете грях." И нека гневът ви се стопи, преди слънцето да е залязло. Не позволявайте на дявола да ви победи.

Който е крал, не трябва вече да краде, а да работи и да върши нещо полезно със собствените си ръце, за да има какво да споделя с онзи, който е в нужда. Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат.

И не наскърбявайте Божия Свят Дух, защото той е доказателство, че принадлежите на Бога, до деня, в който Бог ще ви освободи. Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло (Ефесяни 4:25-31, СП).

Позволявате ли на собствените си действия да прекъсват потока на Божия Дух в живота ви?

Наскоро нашето семейно ежедневие бе прекъснато от неочакван гост. Бях си пуснал по телевизията да гледам плейофите по бейзбол. Сигналът не беше никак добър. Образът ту се появяваше, ту изчезваше. Предприех всички професионални действия от рода на завъртане на антената и блъскане по телевизора. Но без полза.

От кабелната фирма провериха системата и установиха, че сигналът е перфектен. Проблемът бил някъде при мен. Няколко дни по-късно един техник дойде и ни показа на какво се дължи трагедията. Деналин побърза да ме повика с новината: „Помниш ли онази котка, която чухме да дращи на тавана?" - запита ме тя.

Седмица по-рано бяхме събудени посред нощ от топуркането на нечии крачета по тавана на спалнята ни. Бяхме викнали специалист и той бе открил следи от какомицли - вид пъстроопашат енот с голяма пухкава опашка. Човекът ни бе поставил решетка на таванското прозорче и в резултат шумовете бяха престанали. Честно казано, тогава си бях помислил, че той е пропъдил тварта. Оказах се в заблуда. В продължение на няколко дни дивото животно бе живяло в плен на тавана ни.

Никога не съм изследвал предпочитанията на пленените какомилци, но от опит мога едно да ви кажа. Никак не обичат плейофите по бейзбол. Докато картината от „Янки Стейдиум" е прескачала на моя телевизор, животинчето на тавана си е ръфало от кабелите ни. Кутията с кабели на тавана има точно толкова голяма пролука, колкото да пропусне нослето на какомилцето и да ми попречи да видя как Бостън бият Ню Йорк като гости.

Да научаваш за присъствието на гризачите не е достатъчно. Явно се налага и да ги изгониш от къщата си.

Допускам, че и вие знаете за наличието на някое и друго гладно животинче във вашата душа: я завист или еснафщина, я корист или безпокойство. Чувате ги как дращят по стените. Звуците не са ви особено приятни и от време на време даже слагате по някой и друг капан. „Работя върху темперамента си - разправяте. - Онзи старичък порок трябва да бъде санкциониран." Добро начало. Но недейте да спирате дотук. Не е достатъчно само да хванете пакостниците в клетка. По-добре повикайте небесния Специалист. Поканете Бога да ви помогне да се отървете от тях.

Помните ли напътствията на Павел? „Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло" (Ефесяни 4:25-31, СП). Ако си развъждате грехове, това пречи на циркулирането на Духа. Изповядването на греха, от друга страна, отново снажда проядените кабели и възстановява енергията.

За това си е необходимо време. Но недейте да се предавате. Не позволявайте на нищо да ви възпира. Идвайте и пийте. Пийте дълго. Молете жадно. „Вашият небесен Баща ще дава Светия Дух на онези, които усърдно и постоянно се молят за Него!" (Лука 11:13, АМР).

Не допускайте грешката да онази муха, която видях в един самолет. Точно така, докато наскоро пътувах със самолет, забелязах как една муха жужи между седалките. Колко странна работа! Летяща муха в летящ самолет. Защо й е на мухата да лети по време на полет? Да не смята, че помага на самолета? Че с мъничките си крилца задържа тежкия летателен апарат във въздуха?

Реших да я попитам. Помахах й с ръка и се поинтересувах:

„Госпожо Муха, защо летите тук? Защо просто не покацнете някъде докато не пристигнем в другия щат?"

Отговорът бе пропит със самодоволство:

„И да оставя самолета да падне? Че той се нуждае от мен. Със собствените си крила помагам на неговите криле да останат във въздуха." При тези думи мухата изду мъничкия си гръден кош и отлетя към предната част на самолета. Няколко минути по-късно се върна при мен. Но вече не изглеждаше толкова уверена в себе си. Искрица страх проблясваше в едно от микроскопичните й очета. „А ти смяташ ли, че ще успея да се справя?"

„С какво?" - оцъклих се срещу нея.

„С това, да поддържам самолета! Не знам дали ще смогна до края на полета. Напъвам се да летя с всички сили. Крилцата ми вече отмаляват. Не съм сигурна още колко ще съумея на това напрежение."

Реших да бъда откровен.

„Не знаеш ли, че всичко това не зависи от теб? Ти си заобиколена с друга невидима сила, която поддържа целия този самолет. Не твоите сили го закрепят във въздуха. Спри да летиш за малко! Не зависи от теб дали самолетът ще пристигне или не!"

Мухата ме изгледа сякаш съм ненормален и ми каза да се скрия някъде.

Искрено се надявам и вие да не постъпите като нея. Някои от вас може би наистина имат нужда да поседнат за малко. Летите като изоглавени напред-назад, вечно заети, вечно въобразяващи си, че успехът на цялото това пътешествие зависи по някакъв начин от вас. Страх ли ви е да направите кратка пауза?

Погледнете навън през прозорците. Полетът ви се поддържа във въздуха от Божиите криле. Колкото и да пляскате с вашите ръце, няма да ускорите самолета ни най-малко. Вашата работа е да седите и да се осланяте. Тоест, да получавате.

Приемайте неговата сила. Бъдете ръкавицата и му позволете да проникне в целия ви живот в пълнота.

Предавайте се на неговия план. Разкарайте всички тези досадни гризачи.

И постоянствайте в това. Непрестанно се допитвайте до Божия Дух.

Приемайте. Предавайте се. Постоянствайте. С три думи, искайте! „Вашият небесен Баща ще дава Светия Дух на онези, които искат от него!" (Лука 11:13).

ДЕВЕТА ГЛАВА. Не зависи от теб
Защо някой би дразнил Хана Лейк, никога не бих могъл да разбера. Ако сладкото личице на това десетгодишно ангелче не предизвиква усмивка, то поне херувимското й гласче ще го постигне. Но според баща й някакъв хлапак от същото училище редовно се опитвал да я тормози. Подигравал й се, унижавал я, опитвал всички средства, за да я разплаче. Но Хана не се огъвала. И в края на краищата успяла да устои не толкова заради луничките си или заради прекрасното си гласче, а заради силната си вяра.

Веднъж момчето се приближило до Хана и я предупредило да се готви за битка. „Взел съм те на мерник, Хана. Тези дни те чака голяма беда!" Хана дори не премигнала. Просто уведомила потисника си как стоят нещата. „Прави каквото искаш - му обяснила тя, - но не забравяй, че Бог е на моя страна."

Говори се, че момчето никога повече не й отправило заплаха.

Лошите момчета в прогимназията може и да ви оставят на мира. Но зад ъгъла има други насилници, които неизменно ще ви очакват. Такива са погребалните домове. Такива са съкращенията на работното място или псевдоприятелите. На алеята на вашия живот редовно ще се появяват трудности и предизвикателства. Откъде можете да намирате енергия, за да се справяте с тях? Бог никъде не ни е обещавал лесен живот без усложнения. Но пък ни е гарантирал поощрителното присъствие на неговия Свят Дух.

На пръв поглед човек би могъл да предположи, че ролята на Светия Дух се ограничава единствено върху главозамайващото и изумителното. Виждали сме по телевизията потящи се от жар проповедници, припадащи от невидими вълни аудитории, непреводимо говорене на непознати езици или недоказуеми чудеса и знамения. Макар че никой не би отрекъл тази разширяваща зениците природа на действията на Духа (като например огнените езици, появяващи се над главите на апостолите), прекаленото съсредоточаване върху феноменалното би могло да ви попречи да забележите неговото по-тихо, укрепващо действие.

По невидим, но много необходим начин, Светият Дух служи като рул за кораба на душата ви, поддържайки го на повърхността на водата, насочвайки го в правилната посока. Вашето пътешествие не е самостоятелно. Следващия път, когато изпитвате чувството, че сте сам, преговорете си някои от подаръците, които Духът ви е предоставил. Например: „Вие сте били запечатани в Него със Светия Дух на обещанието, който е даден като поръчител на нашето наследство (Ефесяни 1:13-14, ИА8В).

Духът ви запечатва. Глаголът „запечатвам" предизвиква най-различни образи. За да съхраните писмото, вие запечатвате плика. За да не допускате въздух в буркана, запечатвате отверстието му със здрава капачка. За да предпазите виното от кислород, запечатвате отвора с корк и восък. За да запечатате дадена сделка, обикновено подписвате договор. Запечатването е признак за собственост и гаранция за съдържанието.

Най-известното „запечатване" в Новия Завет е било направено с гробницата на Исус. Римски войници са претърколили тежък камък пред входа и са поставили „печат върху камъка" (Матей 27:66, ИА8В). Днес археолозите си представят, че това се е правело с две ленти, кръстосани върху входа на гробницата, здраво залепени с втвърден восък и подпечатани с имприматура на римската власт „8Р0К". По този начин те казвали: „Не приближавай! Съдържанието на тази гробница е собственост на Рим." Както знаем, този конкретен печат се оказал безполезен.

Печатът на Духа, от друга страна, има изключителна сила. Щом приемете Христос, Бог ви запечатва с Духа си. „Веднъж повярвали, вие сте белязани в него с печат - обещаният Свят Дух" (Ефесяни 1:13, МУ). Когато Адът изпраща своите навлеци, за да ви отвличат от Бога, тъкмо този печат ги връща обратно с празни ръце. Той ви е изкупил, той ви притежава и той ви защитава. Бог е заплатил прекалено висока цена, за да ви остави без стража. Малко по-късно Павел ще напише: „Помнете, именно той ви е идентифицирал като свои собствени, гарантирайки по този начин, че ще бъдете спасени в деня на изкуплението" (Ефесяни 4:30, МТ).

В своята превъзходна книга „Танцът на надеждата" моят приятел Бил Фрей разказва историята на един сляп студент на име Джон, чийто наставник бил в Университета на Колорадо през 1951 г. Един ден Бил запитал Джон как точно е изгубил зрението си. Студентът му разказал един инцидент, който бил преживял още в юношеските си години. Трагедията отнела не само зрението, а и надеждата на младия човек. Той казал на Бил: „Изпитвах огорчение и гняв срещу Бога за това, че го е допуснал. Изкарвах яда си върху всички наоколо. Реших, че щом като не ме очаква никакво бъдеще, няма да вдигна и пръст да направя нещо за себе си. Нека останалите да ми прислужват. Започнах да се затварям в спалнята си и отказвах да изляза оттам освен за ядене."

Откровената изповед изненадала Бил. Момчето пред неговите очи не излъчвало нито огорчение, нито гняв. Затова той помолил Джон да му разкаже на какво се дължи промяната. Джон отговори, че в основата на всичко стои баща му. Изтощен от безкрайните себесъжаления на сина си и копнеещ детето му да си стъпи отново на краката, таткото му припомнил за наближаващата студена зима. После му заръчал да постави зимните капаци на прозорците. „Да си свършил работата, преди да се прибера от работа!" - натъртил бащата и после излязъл, затръшвайки вратата след себе си.

Джон реагирал с гняв. Проклинайки, той отишъл до гаража пипнешком, намерил зимните капаци, дървената стълба и инструментите. После се захванал за работа. „Ще съжаляват горчиво, когато се подхлъзна от тази стълба и си счупя врата долу!" Обаче Джон не паднал. Сантиметър по сантиметър той обходил цялата къща и довършил задачата си.

Чрез тази задача бащата постигнал намерението си. С неохота Джон постепенно осъзнал, че все още е способен да работи. Така той започнал да възстановява живота си. Години по-късно научил и още една подробност за онзи ден. Когато я споделял с Бил, очите му се навлажнили. „Доста по-късно разбрах, че през всяка една минута от онзи ден баща ми е бил на не повече от два метра под мене."

Таткото нямал никакво намерение да рискува синът му да падне.

Вашият Баща също няма намерение да ви оставя да падате. Вие не можете да го видите, но той през цялото време е на не повече от една ръка разстояние от вас. Библията казва, че „с Божията сила сте пазени" (1 Петрово 1:5). Бог „може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни пред Своята слава с голяма радост" (Юда 24 ст.).

Отпийте дълбоко от тази истина. Бог е способен да ви опазва от падане! Дали тогава той би искал да живеете в постоянен страх? Никак даже! Тъкмо напротив. „Духът, който сме приели, не ни превръща отново в роби на страха; той ни прави деца на Бога. Именно с този Дух ние възкликваме: „Татко!" И самият Дух се присъединява към нашите духове във възгласа, че ние сме Божии деца" (Римляни 8:15-16, ИСУ).

Колко вълнуващо твърдение! Някъде дълбоко във вас Божият Дух потвърждава заедно с вашия дух, че вие принадлежите на Бога. Някъде зад трепета на сърцето ви Божият Дух шепне: „Ти си мой.

Изкупил съм те и съм те запечатал. Никой сега не би могъл да те грабне." Духът предлага вътрешно окуражително свидетелство.

Той е като баща, който е хванал малкото си дете за ръката. Детето знае, че принадлежи на татко си. Затова неговата мъничка длан щастливо е скрита в голямата ръка на бащата. Детето не изпитва никаква несигурност в любовта на татко си. Но внезапно бащата, поради някакъв родителски импулс, подхваща детето, подхвърля го във въздуха, прегръща го и му казва: „Обичам те, сине!" После целува пухкавата бузка, спуска детето на земята и двамата продължават разходката си.

Променило ли се е взаимоотношението между двамата? На едно ниво, не. Бащата не е станал повече баща, отколкото е бил преди внезапния изблик на обич. Но на някакво друго, по-дълбоко ниво, да. Таткото е потопил, залял, окъпал момчето си в своята обич. Духът на Бога прави същото с нас. „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден" (Римляни 5:5). Обърнете внимание за чия любов става дума. В сърцата ни се излива любовта на Бога, а не нашата любов към него. На практика Бог връчва препълнена кофа с любов на своя Дух и заръчва: „Напои сърцата им."

Има мигове, когато Духът ни омайва със сладка рапсодия. Ти принадлежиш на Отец. Подписан, подпечатан и предстоящ за доставка. Отдавна ли не се дочували подобен шепот с насърчителни думи? Споделете го с него, тогава. Той ви слуша. И което е още по-невероятното, той говори от ваше име.

Духът идва на помощ в нашата слабост. Ние дори не знаем как би трябвало да се молим, но чрез нашите неизразителни стенания самият Дух се моли от наше име; а Бог, който изследва и най-съкровеното у нас, разбира какво казва Духът, понеже той се моли за Божиите хора по Божия начин (Римляни 8:26-27, ШВ).

Независимо дали немощта ни е духовна или телесна (или и двете), хубаво е да помним, че нещата не зависят от нас. „Самият Дух се моли от наше име."

Веднъж наблюдавах картина за това, как силни хора се застъпват от името на слабите. Стана по време на брифинг в Белия дом по въпросите на СПИН. Макар по-голямата част от присъстващите да представляваха доброволчески организации, твърде малко църковни служители бяха поканени. Програмата за деня включваше въпроси и отговори с един представител на Белия дом, отговарящ за надзора по харченето на няколко милиарда долара, заделени от държавния бюджет за превенция и лечение на СПИН. Имаше много въпроси. Как се кандидатства за тези пари? Колко може да получи дадена организация? Какви са изискванията за начина на харчене на парите? Повечето от въпросите идваха от името на различни неправителствени организации. Повечето от нас, църковните служители, стояхме безмълвно отстрани.

Но не и Боб Коей. Той е проповедник в една доста голяма църква във Форт Лодърдейл, щата Флорида. От няколко по-ранни разговора бях придобил представа колко огромно сърце притежава този човек за работа с жертвите на СПИН. Когато вдигна ръка, аз очаквах да чуя въпрос по отношение на политиката на харченето. Но грешах. Неговият въпрос беше изключително личен. „Един мой приятел в Маями умира от СПИН. Всеки месец дава по две хиляди долара за лечение. Застрахователите вече му дишат във врата. Чудех се дали ще е възможно да му помогнем с нещо."

Представителят на Белия дом повдигна вежди учудено, но отговори учтиво. „Да, разбира се. След събранието ще ви свържа с подходящия човек."

Решен да издигне въпроса до най-високото възможно място в хранителната верига, Боб Коей остана прав още малко. В ръцете си държеше някакви листове хартия, закрепени с телбод. „Донесъл съм необходимите документи. Ако има нужда и от други, ще ги набавя много бързо."

Правителственият представител запази учтивия си вид: „Абсолютно. След събранието."

След като отговори на още един-два въпроса обаче, той забеляза как църковният служител от Флорида отново вдига ръка. Този път проповедникът постави въпроса още по-директно: „Все още си мисля за моя приятел - поясни той. - Кой тук подписва чековете?"

„Моля?"

„Кой тук подписва чековете? Просто искам да говоря с човека, който всъщност взема решенията. Затова питам кой подписва чековете."

А вие имате ли представа, че вашите лични нужди биват изброявани по подобен начин на Небето? Светият Дух „се застъпва за нас в неизговорими стенания. А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля" (Римляни 8:26-27).

Заразеният със СПИН човек няма глас, няма политическо влияние. Но си има приятел. А неговият приятел лобира от негово име. Захвърленото сираче в Източна Европа, обезверената от войната вдовица, застаряващият интелектуалец в старческия дом - те също може да си мислят, че нямат нито глас, нито политическо влияние. Но истината е, че те имат приятел - Съветник, Утешител - благословеният Дух на Бога, който говори на небесния език в Небето. „Той изговаря молитвите в нас и вместо нас, пресъздавайки молитва от нашите безсловесни въздишки, нашите болезнени охкания. Той [...] поддържа нашето присъствие пред Бога" (26-27 ст., М80).

Вашите молитви не зависят от вас. Никой от нас не се моли толкова, колкото би трябвало. Но всички ние се молим повече, отколкото осъзнаваме, понеже Светият Дух превръща нашите въздишки в молитви и нашите сълзи в умолителни просби. Той говори от ваше име и ви защитава. Той се грижи вашият глас да бъде чут горе. Той се грижи за вашето безопасно завръщане у дома.

Представете си сега, че някой човек никога през живота си не успява да чуе това; че така и не успява да научи истината за запечатването и за застъпничеството на Духа. Такъв човек си представя, че сигурността на неговото спасение е скрита у самия него, а не у Бога; че силата на молитвите му зависи от него, а не от Духа. Що за живот, смятате, би живял такъв човек?

Най-вероятно съсухрен и безмолитвен. Старанията да се задържи на повърхността в духовно отношение го изтощава докрай. Мисълта, че стои сам пред Бога го обезкуражава. Затова той живее съсухрен и безмолитвен живот.

А какво да кажем за човека, който убедено вярва в делото на Духа? Ама наистина вярва! Представете си как такъв човек отпива от извора. Или хайде да си го кажем в очите. Представете си как вие самите отпивате от извора. Как вие лично позволявате на Духа да ви засища с увереност. В крайна сметка, „ние не бихме могли да намерим достатъчно съдове, за да поберем всичко онова, което Бог излива в живота ни посредством Светия Дух!" (Римляни 5:5, М80).

Ще ви направи ли това различни хора? Определено! Вашите рамене ще се изправят, когато смъкнете от тях изнурителната тежест на себеспасението. Вашите колене ще придобият сили, когато усетите съживителната мощ на молещия се Дух. По-изправена стойка. По-дълбоки молитви. И най-вече, онова тихо убеждение, което идва от знанието, че нещата не зависят от вас. Така вие, подобно на Хана, ще можете да се обръщате към насилниците от този свят с думите: „Прави каквото искаш, но не забравяй, че Бог е на моя страна."