Áîæествениÿт ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе

Ãëàâà 19

Äàíèèë (9:22-27)

Ïъðâият от тях е ïðèíöèïа на ïàðàëåëèçìà.  ðàçличните ãëàâи от êíèãата на пророк Äàíèèë се ðàзêàçâà за едни и същи èñòîðè÷åñêè ñъáиòèÿ. За ïðèìåð, â 2, 7 è 8 ãëàâи ïðîðîêа îïèñâà еäíè è същи пåðèîäи è öàðñòâà. Êàìъкът от âòîðата ãëàâа, ñъäа от ñåäìата è î÷èстването на ñâеòèëèùето, êîеòî трябва да се осъществи след äâå хиляди и триста âå÷åðи è óòðини, ãîâîðÿò за един и същ период от âðåìå. Това е âðåìето, êîãàто Áîã ще óñòàíîâè Ñâîåто öàðñòâî íà çåìята.

Ñъãëàñíî òîва, î÷åâèäíî е, ÷е î÷èстването на ñâеòèëèùето е ñъáиòèå на ïîñëåäíîто âðåìå – то е еñõàòîëîãè÷åñêî ñъáиòèå. То е нещо, което ще стане в края на времеòî. Ïîñëåäíèте òðè ñòèõà от îñìата ãëàâа на êíèãата на пророк Äàíèèë ïîäòâъðæäàват това.

Ние още един път ще насочим âíèìàíèåто си íà òезè òðè ñòèõà, íî ïðåäи това ще ïðî÷еòåì âòîðата ÷àñò на ñåдеìíàäесетия стих: «Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена». С дðóãè думи, òîва âèäåíèå, êîеòî ãîâîðè è за âðåìåто, â êîеòî е æèвял пророк Äàíèèë, íоси îòêðîâåíèå и за ïîñëåäíото âðåìå. Íякои изследователи твърдят, ÷е израза «ïîñëåäíото âðåìе» се îòíася за народа на Èçðàèë, äðóãè ïредполагат, ÷е то се îòíася за êрая на õðèñòèяíñêия ïåðèîä.

Също è â äåâеòíàäесетият ñòèõ сå ãîâîðè, ÷е âèäåíèåто ще се èзïъëíè â êрая на âðåìåто: «È рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до опредåëåíîтî последно âðåìå». Â äâàäесет и øåñòия стих, îáÿñíÿвайки âèäåíèåто, Ãàâðèèë âñå ощи íå ðàзñêðиâà ñìиñъëа на 14-ти ñòèõ. На Äàíèèë áиëî êàçàíî само ñëåäното: «А казаното видение за денонощията е верно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни».

È òàêа, äàæå от îñìа ãëàâа на êíèãата на пророк Äàíèèë ìîæåì да óçíàем, ÷е ÷åòиринадесетият стих се îòíаñÿ êъм ïîñëåäíèте ñъáиòèÿ в èñòîðèята на света. Ïъðâîто нещо, коеòî искахме да отбележим е, че î÷èстването на ñâеòèëèùето е ñъáиòèå на ïîñëåäíото âðåìå.

Ние вече говорихме за това, че в îñìата ãëàâа на книгата на пророк Äàíèèë áяха представени следните четири неща:

à) îâеí ñ äâа ðîãà;

á) êîçеë ñ еäèн ðîã;

â) Малкият рог, êîйòî тръшна èñòèíата за ñâеòèëèùåто íà çåìята, стори по волята си и успя;

ã) 2300 äíи, в êрая на êîиòî ñâеòèëèùåто ще áъäå âъзñòàíîâåíî èëè îïðàâäàíî, èëè î÷èстåíî.

Ние отбелязахме, ÷е ïъðâите òðè от тези ÷åòиðи îáðàçа áяха îáÿñíåíи на Äàíèèë. Äâàäесетият ñòèõ ни представя, ÷е îâåíът ñèìâîëèçèðа Ìиäî-Ïåðñèя, 21-я è 22-я, ÷е êîçåëът – òîва е îáðàç на Ãъðöèя, ñòèõове от 23 дî 25 ни представят голямата ðåëèãèîçíа ñèëа, êîяòî, ñъãëàñíî èñòîðè÷åñêата êîíöåïöèя се ÿâÿåва ïàïñòâîто. Íî ÷åòâъðòият ñèìâîë íå е áиë îáÿñíåí; â îñìата ãëàâа òъëêуâàíèå на ÷åòиðиíàäесетият ñòèõ îòñъства.

Òъëêуâàíèåто на този òåêñò ìîæем да намерим â 9 ãëàâа от 24-ти дî 27-ми ñòèõове. Към това становище се придържа не само íàøàта öъðêâа, íî è ìíîãо áîãîñëîâи. Ñðåä тях е и Äåçìîíä Ôîðä, êîйòî íå е ñъãëàñåí ñ всичко от íàøето òъëêуâàíå на 8 ãëàâа. Ще ïðèâåäа един öèòàò от неговата êíèãа èçäàдена íåотдавна «Äîáðите âåñòè за Àäâåíòèñòите», Good News Unlimited: «Ние разбираме, ÷е òåêñòа от êíèãата на Äàíèèë (8:14) се îáÿñíÿва â êðàòêа ôîðìа â 9 ãëàâа (24-27). Защо?  äåâеòа ãëàâа на Äàíèèë отново се ïîÿâÿва Ãàâðèèë. Същият àíãåë, ñ êîйòî се срещаме â îñìата ãëàâа е дошъл, за да äàде на Äàíèèë ìъäðîñò è ñïîñîáíîñò да разбере. Той го увещава «и тъй âíèêíи â ñëîâîто è разбери âèäåíèåто». Èìал ли е àíãåëът предвид ïðîðî÷åñòâîто на Èåðåìèя, отнасящо се за ñåäåмдесетте години? Òàêа ñ÷èòàò íяêîи от èзñëåäîâàòåëите. Òàзи гледна точка е съмнителна. Äàíèèë, 9:(24-27) îáÿñíÿва Äàíèèë 8:14». След това Ôîðä прави изâîä: «Затова â Äàíèèë (9:24-27) на ïðîðîêът е áиëî êàçàíî по-äåòàйëíî, за това, â какво се çàêëþ÷àва âъзñòàíîâяването на ñâеòèëèùето». È òàêа, ìíîãо áîãîñëîâи също залагат, ÷е îòкъса от êíèãата на пророк Äàíèèë (9:24-27) – òîва е îáÿñíåíèå на 14 ñòèõ от 8 ãëàâа.

За да разберем, какво ни представя този пасаж, ние трябва да го разгледаме в неговия контекс, изследвайки 9 ãëàâа. Моля ви, не използвайте ñòèõове от Áèáëèята извън êîíòåêñòà. Íàñ íåеäíîêðàòíî са ни îáâèíÿваëè çà òîва è винаги с ïðàâо. Ние сме длъжни да отчитаме êîíòåêñòа.

Като íà÷àëо нека да îïðåäåëèì âðåìето, â êîеòî е наïèñàна 9 ãëàâà. Това е около 14 години след âèäåíèето от 8 ãëàâа. «Â ïъðâата ãîäина на Äàðèÿ...» (9:1). Това е 538 ãîäина äî ðîæäåнието на Õðèñòà. ×åòиðíàäесет години Äàíèèë очаквал îáÿñíåíèе на òåêñòà за î÷èстване на ñâеòèëèùето. От âðåìåто на ðàçðóøåíèето на Èåðóñàëèì è Õðàìà от Íàâóõîäîíîñîð са изминали 65 години.

От 2 ñòèõ на 9 ãëàâа е ÿñíî, ÷е Äàíèèë е разбирал ïðîðî÷åñòâîто, äàдено от Áîã на ïðîðîê Èåðåìèя, êîйòî е áиë ñъâðåìåííèê на Äàíèèë è е æèвял â Ïàëåñòèíа, за това, ÷е Èåðóñàëèì è õðàìа ще îñòàíаò ðàçðóøåíè â продължение на ñåäåмдеñеò години. 65 години изминали è îñòàвали ïеò години. Íî ïðîáëåìът бил в това, ÷е ñъãëàñíî Äàíèèë (8:14), се уêàçвàëî, ÷е âъзñòàíîâяването е äåëî в äàëåчното áъäеùå.

Затова Äàíèèë е îáåзñïîêîåí è ñìóтåí. Ïîñòàâеòå ñå íà нåãîвото ìåñòî è си ïðåäñòàâеòå, за какво мислят åâðåите, æèâеещи пî âðåìåто íà Äàíèèë. За åâðåите ðàçðóøåíèåто на ãðаäà è õðàìà îçíà÷àваëî еäíî: «Èõàâîä». Íà åâðåéñêи òîва îçíà÷àва: «îòиде си ñëàâàта Áîæèÿ». За тях това означавало, ÷е Áîã гè е изîñòàâèë. Това, разбира се е било, òеæêî áðåìе за Áîæия народ. Да мислят, ÷е õðàìа ще бъде âъзñòàíîâåí íå след ïеò години, à â äàëåчното áъäеùå – òîва áиëî óæàñíî. Какво направил Äàíèèë? Òðåòèят ñòèõ: «Тогава îáъðнàх ëèöåто си към Ãîñïîäа Áîãа, за да отправя към него молитва и молби с пост, вретище и пепел». Трябва да ïðî÷етем тази ìîëèòâа è да çàбележим íåщо много âàæíî – êîíöåïöèята за åäèíñòâо. Äàíèèë, ñëóжителят Áîæèé, íå посочва с пръст öъðêâата è íå казва, ÷е тя се е отклонила от верния път. Той ñ÷èòà ñåáе си åäно ñ öъðêâата, êîяòî е сбъркала.

Ние се íóæäàåì, да íàó÷èм òîва от Äàíèèë. Öъðêвата е еäíî òяëî è êîãато тя греши, ако даже и да не участвате в това, âие сте част от нея.  ïеòия ñòèõ Äàíèèë казва: «ñъгреøèхме»; â øåñòия: «è íå поñëóøахме слугите Ти пророците»; â îñìия: «Ãîñïîäè, срам на лицето подобава на нас, защото Ти ñъãðåøèхме»; â äåсеòия: «è íå поñëóøàхме ãëàñà на Ãîñïîäà нашия Áîã»; â еäèíàäесетия: «Да! Цåлия Èçðàèë (íå ÷àñò от нåãî, à целия) ïðåñòъïè çàêîíа Òи».

Äàíèèë âъçëîæèë íà ñåáе си áðåìето на Èçðàèëÿ. Ïðî÷еòеòå ñòèõовете 16 дî 19: «Ãîñïîäè, според всичката Òâîя правда, (íå ïî íàøата, à ïî Òâîята ïðàâäа) моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град, Èåðóñàëèì, ñâÿòия Ти хълм; защото поради нашите ãðåõове и поради áåççàêîíèÿта на бащите ни (â òîва е ïðèíöèïа на êîëåêòèâíîто ïîêàÿíèе) Èåðóñàëèì è твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас».

С дðóãè думи, «íàðîäите около нас, â òîва ÷èñëо и Âàâèëîí, сочат на нас и питат: «Ãäå е Âàøият Áîã? Âие ïретърпяхте ïîðàæåíèå, ãäå е Âàøият Áîã?». Äàíèèë е îáåзïîêîåí. «Боже мой, пðèêëîíè óõîто Си и послушай, îòвори î÷èте Си è âиж оïóñòîøåíèÿта ни, и града, êîйòî се íàðи÷а с Òâîåто име; защото ние не принасяме приношенията си пред тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости» (18 ñòèõ).

Той проси, уповавайки на Áîæията ëþáîâ è ìèëîñò. «Ãîñïîäè, послушай! Ãîñïîäè, ïðîñòè! Ãîñïîäè, дай внимание и подействувай; да не закъснееш, заðàäè Себе Си, Áîæå ìîé, защото с Òâîåто èìе се íàðича града Ти и людете Ти» (19 ñòèõ).

Óïðåêвàò ëè Õðèñòèàíñòâîто днес? Äà, è ние се íóæäàåì да се íàó÷èм да се ìîëèм, êàто Äàíèèë.  20 ñòèõ се казва: «È докато още говорих в молитвата è èзïîâядвах моите грехове è ãðåõовете на моя íàðîä, Èçðàèë...». Какво е станало? Чул ли е Áîã ìîëèòâата на Äàíèèë? Äà. Áîã êàçàë: «Äà, Äàíèèëе, Аз разбирам, какво òåá те áåзïîêîè è ñìóùàва. Òи íå ìîæåø да ñъåäèíèш â åäíî ïðîðî÷åñòâîто на Èåðåìèя ñ ïðîðî÷åñòâîто, êîеòî äàдох на òåáå». Нека да забележим, ÷е Äàíèèë íå мислил за íåáåñíîто ñâеòèëèùå. Него го е вълнувала ñъäáàта на Èåðóñàëèì è неãîвия íàðîä. Íî ние çíàåì, ÷е ñъãëàñíî ïðèíöèïа на ïàðàëåëèçìà, ïðîðî÷åñòâîто от ÷åòиðíàäесетия ñòèõ на îñìата ãëàâа íå се îòíаñÿ за åâðåéñêия íàðîä. То се отнася за ñъáиòèята на ïîñëåäíотî âðåìå. Как да постъпи Áîã, за да обясни òîва на Äàíèèë?»

Õðèñòîñ също ñе сблъска с подобен проблем. Това узнаваме от 24 ãëàâа на Åâàíãåëèето от Ìàòåÿ. Äàíèèë, êàêто êàçàхме, íå âèждал ðàçëèката ìåæäó ïðîðî÷åñòâîто на Èåðåìèя за ñåäåмдесетте ãîäини на îïóñòîøåíèе è ïðîðî÷åñòâîто от 8 ãëàâа 14 ñòèõ. Ó÷åíèците направиха подобна грешка.

В Ìàòåÿ (24:1) е êàçàíî: «È като излезе Èñóñ оò õðàìà è си отиваше, ó÷åíèците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма». Âòîðият ñòèõ: «А Той в отговор им рече: Не âèжäаòå ëè âñичко òîва? Èñòèíа ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине».

Ние çíàåì от èñòîðèята, ÷е Той е говорил за ðàçðóøåíèето на õðàìà, êîеòî е станало â 70 ãîäина след Христа. За какво мислеха учениците? За тях ðàçðóøåíèåто на õðàìà áиëî събитие указващо за âòîðîто ïðèøåñòâèå на Õðèñòà. Какво îòговорили ó÷åíèците на Èñóñ? «И кîãато ñеäåше на Åëåîíñêия хълм, учениците дойдоха при Него насаме (те áиëè ñìóтени ïîäîáíî на Äàíèèë) и рекоха: Кàæè íи, êîãà ще бъде това? È êàêъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?» (3 ñòèõ). Ó÷åíèците мислеха, ÷е ðàçðóøåíèåто на Èåðóñàëèì è âòîðîто ïðèøåñòâèå на Õðèñòà ще станат еäíîâðåìåííî. Те бяха в çàблуждение. Какво можеше да направи Èñóñ? Трябваше ли да им каже: «Âие се заблуждавате. Õðàìът ще бъде ðàçðóøåí след íяколко години, íî Аз ще се върна в äâàäесетия век èëè по-късно?» Какво щеше да стане с учениците? Те не бяха готови за такъв отговор. Затова Èñóñ ñъåäèíè òезè äâе ñъáиòèÿ. Êîãато четем 24 ãëàâа на Åâàíãåëèето îò Ìàòåÿ, забелязваме, ÷е çíàìåíèÿта за ðàçðóøåíèето на Èåðóñàëèì è çíàìåíèÿта за âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà са ñъáиòèя, êîиòî са съединени в едно, въпреки че ги разделя един период от две хиляди години. Това може на нас да ни изглежда несправедливо, íî нека не забравяме, ÷е Áîã æèâåе âъв âå÷íîñòта. За Íåãî хиляда години са êàто еäèí äåí.

 äåâетата ãëàâа (ñòèõ 22) от êíèãата на пророк Äàíèèë àíãåë Ãàâðèèë êàçàë на ïðîðîêа: «Äàíèèëе, сега излязох да те направя способен да разбереш». Àíãåëът íå му ðàзêàçâà (9:24-27) за края на света, íî за последните събития от èñòîðèята на Èçðàèë êàто èçáðàí íàðîä. Ïðîðî÷åñòâîто на Èåðåìèя е âåðíî. Õðàìът ще áъäå âъзòàíîâåí, íî след това ще бъде отново ðàçðóøåí, след което не ще бъде посòðîåí отíîâî. Това е êраят! 70-те седмици от 9 ãëàâа ни ãîâîðÿò за краят на Èçðàèë êàто Божий íàðîä. Íî â същото време те трябва да ни îáÿñíяò è çíà÷åíèåто на ïðîðî÷åñòâото от êíèãата на Äàíèèëà (8:14). Аз виждам това по следния начин: Áîã èзïîëçва 70 седмици като ìîäåë на това, което ще стане в êрая на 2300 âå÷åðи è óòðини. Ние ще îáъðнем âíèìàíèå íà îñíîâíитå ñъáиòèÿ, станали през времето на тези 70 седмици, като ги èзïîëçваме за ìîäåë èëè ïðèíöèï за разбиране на Äàíèèë (8:14).

Аз èзïîëçвам тук íîâîçàâåòíия ïðèíöèï: åâðåè-еçи÷íèци.  Íîâия Çàâåò Áîã ðàçäåëÿ ÷îâå÷åñòâîто íà åâðåи è еçи÷íèци. Ще пðèâåäåì íяколко ïðèìåðа. Êîãàто Èñóñ поръчал да се ïðîïîâядва Åâàíãåëèåто, Той êàçàë: «Èäеòå â íà÷àëото при åâðåите è им äàéòå øàíñ, è ако ви отхвърлят, ïðîïîâяäвайте на еçи÷íèците». Äàæå на Ñâîèте ñåäåмдесет ó÷åíèêà Õðèñòîñ êàçàë: «Íå отивайте при еçи÷íèците. Âðåìето още не е дошло.  íà÷àëо ïðîïîâяäвайте вñðåä åâðåите». Ïàâåë също ãîâîðè â ïîñëàíèето към Ðèìëÿíите: «В íà÷àëото при Èóäåèте и след това при еçи÷íèците».

Това не означава, ÷е еçи÷íèците íå са ìîжели да ïîëó÷ат ñïàñåíèå â åâðåéñêèя ïåðèîä. Те биха могли да се ñïàñят, íî е трябвало да станат åâðåè. Това е същото, êàêто â Õðèñòèяíñêèя ïåðèîä, êîйтî започва в 31 ãîäина след Христа, ако åâðåин ïðèеме Åâàíãåëèåто, той трябва да стане еçичник.  íàñòîÿùото âðåìе, ако åâðåин, æèâóù â Èçðàèë, ñòàíе õðèñòèяíèí губи ãðàæäàíñòâîто си. Държавата му отнема ïàñïîðòа, защото е ñòàнаë еçи÷íèê. Åâðåèте казват, ÷е ако åâðåин стане õðèñòèяíèí, не трябва повече да се счита за евреин, äàæå ïî íàöèîíàëíîñò.

Трябва да ïîìíèм, ÷е åâðåин ìîæå да áъде ñïàñåí è днес. Áîã äàва на åâðåите âòîðи øàíñ. Всеки от åâðåите ìîæå да се ñïàñè, ако ïðèеìå Õðèñòà êàто Ìåñèя. Нека да оáъðнем âíèìàíèå íà ïеò îñíîâíи ìîìåíòа от пасажа за ñåдеìäåñетте седмици:

1. Указът за âъзстановяване на Èåðóñàëèì.

2. За да изпълнят този указ, åâðåèте трябваше да напуснат Âàâèëîí è да се завърнат в родината. Те не можеха повече да останат в äîìовете си, ïîñòðîåíи âъв Âàâèëîí, те трябваше да излезат от Âàâèëîí è да се заâъðíаò â Èçðàèë.

3. Âðъщайки се е трябвало да възстановят града и да построят храма. Ето какво е казано â 9 ãëàâа на Äàíèèë за âъзстановяването: «Çíàé, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Èåðóñàëèì, äî княза Месия ще бъдат седем седмици; è за øåñòäåñеò и äâå ñåäìèци ще се съгради изново, с улици и окоп, макар и в размирни времена». Най-трудната част – това е âъзñòàíîâяването. Ще има съпротива. Ще има много проблеми, íî õðàìът ще áъäå âъзñòàíîâåí, äàæå ако това отнеме ìíîãî âðåìå. È òàêа ïъðâî – òîва е указът, âòîðî – излизане от Âàâèëîí, òðåòо - âъзñòàíîâяване, êîеòî ще се извърши в трудни времена.

4. Ñëåäващия ìîìåíò е ïîäòâъðæäåíèå на çàâåòà. В продължение на много години, на различните поколения, Áîã îáåùàë на åâðåите Ìåñèя. Те очаквали Ìåñèя äъëãî âðåìе. Îáåщанието се èзïъëíèëî â ïîñëåäíата седмица от ñåäåмдесетте. Êîãато Õðèñòîñ дошъл, Той «óòâъðäèë çàâåòа», èзïъëíèë òîва, което било îáåùàíî.

5. Â ñðåäата на ïîñëåäíата седмица Èñóñ извършил всичко, коеòî áиëî îáåùàíî. Той умрял на êðъñòа, удовлетворявайки изискванията на закона.

Ïðèели ëè åâðåèте, êàто íàðîä, потвърдения çàâåò? Íå. Áîã им äàë оùå òðè и ïîëîâèíа ãîäини. Той не ги óïðåêнàë çà òîва, ÷е òе ðàзïнаëè Õðèñòà. Той би им простил за това като народ, íî след âъзêðåñåíèето на Õðèñòà, êîãато войниците дошли при Êàйяôа è êàçàëè: «÷îâåêа, êîйòî ïîëîæèха â ãðîáíèöата, âъзкръсна», íå áи могъл да им ïðîсти. Íå áи могъл защото, âъзêðåñåíèåто áиëî ãëàâíото äîêàçàòåëñòâî, ÷е Èñóñ Õðèñòîñ – òîва е Ìåñèÿ.

Пред Êàйяôà е ñòîÿë изборът, или да признае, ÷е нåãîвата öъðêâа е ðàзпнала Áîæия Син, или да скрие това деяние. Той решил да замълчи. È êîãàто войниците му казали: «Ако ние излъжем, казвайки, ÷е ó÷åíèците са откраднали òялото, ще ïðèçíàåì, ÷е íå сме изпълнили заповедта да упазим тялото», Êàйяôà îòговорил: «Íå се притеснявайте, ние ще уредим това». Той дал на Ïèëàò пари, за да прикрие случая. В Близкия Изток корупцията е утвърдена практика.

Èñóñ êàçàë на åâðåите: «Кîëêî пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето вашият дом се оставя пуст». Êîãато åâðåèте убили архидякон Ñòåôàí с êàìъíè, те îòêðиòî ïðèçíàëè ñâîåто îòхвърляне на Ìåñèя è òîва îòхвърляне довело до ðàçðóøåíèåто на Èåðóñàëèì è «Èõàâîä» за íàðîäà.

Ïðåäи да ðàçðóøаò õðàìа, ðèìñêèтå âîйници поставили на храмовите двери Ðèìñêè îðäåí. È Èñóñ êàçàë на ó÷åíèците: «Êîãато âèäèòå òîзи çíàê, çíàéòå, ÷е е дошъл êрая. Òîãава áяãайте от Èåðóñàëèì». È õðèñòèяните, êàêто çíàåì, се всëóøàëè в това ïðîðî÷åñòâо (êîеòî Èñóñ ñâърçàë ñ думите от êíèãата на пророк Äàíèèë) è íèêой от тях íå ïîãèнал при обñàäата на Èåðóñàëèì. Íåâяðваùèтå загинали. È òîва áиëî óæàñíî. Äîñòàòъ÷íî е да погледнем за това в èñòîðè÷åñêèте äîêóìåíòи, за да се уверим за ужасната участ на тези, които са останали в града. Åâðåèте яли плъхове по âðåìе на îбñàäата. Имало е ñëó÷àè, êîãато от глад са изяждали äåца. Много от тях изгубили разсъдъка си.

Ние открихме пет основни ìîìåíòа â пасажа от 9 ãëàâа на êíèãата Äàíèèë (9:24-27) è сега ще ги приложим към òåêñòа за 2300 âå÷åðи è óòðини. Седемдесетте седмици започнали с указ. Î÷èстването на ñâеòèëèùето също започва с повеля. Да се оáъðнем êъм êíèãата Îòêðîâåíèå, êîяòî äîïълва êíèãата Äàíèèë.  10 ãëàâа ÷еòåì за голямото ðàçî÷àðîâàíèе през 1844 ãîäина. Това е било горчиво ðàçî÷àðîâàíèå! Íî Áîã êàçàë на малкото, êоиòî Му îñòàнаëи âåðíи, ïðеминавайки през този ãîðчив îïиò: «Òрябва отново да ïðîðîкуваш» (11 ñòèõ).

Защо «îтново»? Защото Åâàíãåëèåто, êîеòî Õðèñòîñ дал на ðàííата öъðêâа, áиëî èçâðàтено от Малкия рог. Ïîìíèòå ли, ÷е ñâеòèëèùåто – òîва беше ìîäåëа на ïëàíà за ñïàñåíèе, êîйòî áиë îñêâåðíåí от Малкия рог представен в êíèãата на пророк Äàíèèë, îñìà ãëàâà. È Áîã ãîâîðè на ñâîåто «ìàëкî ñòàäо»: «Òрябва пак да пророкуваш – òи трябва да âъзсòàíîâèш Åâàíãåëèåто è да го ïðîâъçãëàñèш на много люде и народи, езици и царе».

 ÷åòиринадесета ãëàâа на êíèãата Îòêðîâåíèå е êàçàíî, ÷е трябва да бъде ïðîïîâяäвàíà òðойната аíãåëñêà âåñò, èëè âå÷íîто Åâàíãåëèå. Затова ïîâåëята, êîяòî Áîã е äàë на «ìàëкото ñòàäо» - Àäâåíòèñòите, произлезли от äâèæåíèето на Ìèëåð, áиëа да âъзñòàíîâяò Åâàíãåëèåто è да го ïðîâъçãëàñят на света. Това е ïървата повеля. За мене 1844 ãîäина îçíà÷àва издаден указ.

За да се èзïъëíè указът, òезè хора трябваше да излезат от Âàâèëîí. Íå ôèçè÷åñêия, íå áóêâàëíия Âàâèëîí, íî äóõîâíия. «Излезте от нея люде Мои». Това е âòîðият ìîìåíò. Òðåòият – òîва е ñàìîто âъзсòàíîâяване. Âъçðîäхме ли Åâàíãåëèåто? Áîã се опита да направи това преди повече от ñòî години, íî без резултат. Âъзñòàíîâяването на Èåðóñàëèì станало в òðóäíи âðåìåíà è ние също èзïиòâàìе òðóäíîñòè ñ âъзñòàíîâяването на Åâàíãåëèето. Ние не сме åäèíни êàто öъðêâа по âъïðîñа за Åâàíãåëèето.

Ще бъде ли Åâàíãåëèåто âъзñòàíîâåíî? Áеше ëè âъзñòàíîâåí Èåðóñàëèì â êрайна сметка? Äà. Åâàíãåëèåто ще áъäå âъçðîäåíî и за това ни ãîâîðè 18 ãëàâà на êíèãата Îòêðîâåíèå. È êîãато това се осъществи, çåìÿта ще се îñâети от Áîæията слава. С дðóãè думи, Áîã ще óòâъðäè Çàâåòа, êîйòî å âå÷íîто Åâàíãåëèå, çàâåò íå ñ åâðåите, íî ñ еçи÷íèците. След това за íèто еäèí íàðîä от езическия свят íå ще èìа извинение, ако êàæå: «Åâàíãåëèåто íå ìîæå да ни ñïàñè». Това ще бъде толкова ясно за всички. Çåìÿта ще се îñâеòè îò нåãîвата ñëàâа. Íå ще има повече ïðîùåíèе.

Íî ще ïðèеме ли света Åâàíãåëèåто? Аз не говоря сега за личности, защото ние знаем, ÷е хиляди в това време ще áъäаò äóõîâíî îáъðнàти. Въïðîñът е â òîва, ще ïðèеìå ëè света Åâàíãåëèåто? Íå. Света ще отхвърли äîáðата âåñò. Íо този път не от незнание, íî ñъçíàòåëíî, ïîäîáíî на Êàйяôа. Това ще бъде óìиøëåíî îòхâърляне.

Това отхвърляне ще повлече след себе си îïóñòîøåíèåто на çåìята за 1000 години. Аз разбирам, ÷е Áîã е ñъçäàë Àäâåíòното дâèæåíèå, за да âъзñòàíîâè Åâàíãåëèåто è да го ïðîâъçãëàñè ñъс ñèëа. Ние все още се борим, íî êîãато това приключи, çåìÿта ще се îñâеòè îò Õðèñòîâата èñòèíа, след което не ще има повече ïðîùåíèе. Êîãато света отхвърли ñъçíàòåëíî Åâàíãåëèåто, èзïиòàòåëíия ñðîê ще приключи. Áîã ще êàæå на езическия свят: «Ето, вашият дом се оставя пуст». Áîã ще оттегли от този свят ñèëата, çàùèтаваща го от çëото è íà света ще се стоварят ïîñëåäíèтå ñåдеì ÿçâи.

Çíàêът за това, ïîäîáíî на ðèìñêия çíàê íà äâåðèте на õðàìà, аз предполагам, ще бъде неделния çàêîí. Това ще бъде знак за верните õðèñòèяни, ÷е трябва да се спасяват чрез áяãñòâî. Òîãава ще трябва да забравим за хëаäèëíèци, фризери и äðóãè ïðîäîâîëñòâåíи çàïàñи è да се ïодготвим да живеем за кратко време â планините, хранейки се със горски плодове.

Ето, това ми ãîâîðè на ìеí ñòèõа от êíèãата на пророк Äàíèèë (8:14). Ние имаме мисия è ако разрушим ó÷åíèåто за 2300 вечери и утрини – за 1844 ãîäина, ще ликвидираме ìèñèята на öъðêâата. À ако нямаме îñîáена ìèñèя, òî ние сме само една от многото ðåëèãèîçíи êîíôåренции. Ние трябва да възñòàíîâèм Åâàíãåëèåто è аз особено призовавам êъм това ìëаäåæта в öъðêâата. Ние трябва да разберем, ÷е Äàíèèë (8:14) ñъäъðæа âåñò за íàñ è ìîÿта ìîëèòâà е за това, ïîäîáíî на Äàíèèë, да паднем на колене и да êàжем: «Ãîñïîäè, ние те молим, âъзñòàíîâè Åâàíãåëèåто, îñêâåðíåíî от Малкия ðîã, за да може света да узнае èñòèíата è за да може Èñóñ Õðèñòîñ да дойде êàêто бе îáåùàë».

Èñóñ êàçà: «È това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът» (Ìàòåÿ 24:14).

Думата ñâèäåòåëñòâî – òîва е þðèäè÷åñêè òåðìèí.  ñъäа âие ïðедставяте ñâèäåòåëñòâо â ïîëçа èëè ïðîòèâ някоя ëè÷íîñò. Ïðîïîâåäта на Åâàíãåëèето ще áъäå най-âåëèкото ñâèäåòåëñòâî за света, êîйòî ñъçíàòåëíî îòхвърля Áîãà. È êîãàто òîва Åâàíãåëèå áъäå ïðîïîâяäвàíî на света за ñâèäåòåëñòâî, ще дойде êрая. Нека Áîã да ни áëàãîñëîâè, да изпълним ìèñèята, êîяòî Той е âъçëîæèë íà íàñ.

«Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой и да не умре. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който аз ще дам, е Моята плът (която Аз ще дам) за живота на света». «Èñòèíа, èñòèíа ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него».

«Êàêто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха».

След като åâðåèте чуха тези думи, «ìíîзина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него» (66 ñòèõ). Те не можаха да приемат това. Â 60 ñòèõ се казва: «Ìíîзина от учениците Му, като чуха това рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?»

Ìíîзина ñ÷èòàò Господната вå÷åðя, като нещо трудно за разбиране. Трябваше Èñóñ Õðèñòос да îáÿñíè на ó÷åíèците çíà÷åíèåто на думите: «Ако не ядете от плътта на Човешкия Син и не пиете от кръвта Му, нямате живот в себе си».

Трябва ли да считаме, че всяка дума от този пасаж е вдъхновена. Ìíîãо от думите, èзïîëçâàíи â Áèáëèята са остарели или променили ñâîåто çíà÷åíèå. Ние, êàто öъðêâа, âярваме, ÷е âäъõíîâåíите ìиñëè, са èñòèíни в Ñâеùåíîтî Ïèñàíèе, íî íå думите. Разбирайки буквално заявлението на Èñóñà, ìîæе да îáâèíèм Èñóñà â òîва, ÷е проповядвал êàíèáàëèçъì. Ние трябва да разберем смисъла на тези думи. Да пðî÷еòåì 63 ñòèõ: «Äóõът е, който дава живот; ïëъòта нищо не ïîëçва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са».

È òàêа, какво е имал предвид Èñóñ, êîãато êàçàë: «Âие трябва да ядете Моята плът и да пиете Моята кръв, ако искате да имате вечен живот»? Да погледнем контекста на тези думи. Èñóñ íàхранил едно множество от ïеò хиляди души на брега на Ãàëèëåéñêîто езеро само с ïеò е÷åмичени õëяба è äâе ðибки. Разбира се, че те са били недостатъчни, за да се нахранят толкова много хора è затова Èñóñ извършил ÷óäî.

Íà âòîðия äåí Èñóñ èз÷åçнал, защото хората си казвали: «Ако този ÷îâåê ìîæå да íàхрани 5000 ÷îâåêа, Той трябва да застане на мястото на царя». Те искали да хванат Èñóñà è да го направят насила цар, è затова Õðèñòîñ «се оттегли сам на хълма» (15 ñòèõ). Той не дойде íà çåìята, за да ñòàне öàð, íî за да ни ñïàñè îò ãðåõà. Íà âòîðия äåí, «íàðîäът, като видя, че Го няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Èñóñà».

 Åâàíãåëèåто îò Èîàí (6:25,26) ÷еòåì: «È като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? В отговор Èñóñ им рече: Иñòèíа, èñòèíа ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте! Âие Ме търсите не за чудеса, но защото ви нахраних. Âие дойдохте за хляба и рибата. Íî òîва което ви дадох, íå е толкова ценно, защото на сутринта пак ще бъдете гладни. È храната, êîяòî Áîã äàде â ïóñòинята ÷ðåç Ìîèñåй, също не можа да ви насити. Аз ви предлагам днес èñòèíския õëяá. Този хляб е Ìîÿта ïëъò è êðъâ».

Какво е искал да каже Èñóñ с думите: «Ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му...». Думата «ïëъò» има няколко çíà÷åíèя â Íîâия Çàâåò.  òîзи êîíòåêñò се ïîäðàçбира ÷îâåшката ïðèðîäа на Õðèñòà. «И Ñëîâîто ñòàна пëъò (÷îâåшка) è пребиваваше между нас» (Èîàí, 1:14). Извършеното от Õðèñòîс â ÷îâåшката Му ïðèðîäа ни донесе æèвот.

 посланието към Åâðеите (10:5-9) àïîñòîëът ãîâîðè на åâðåите, êîиòî са ñòàнаëè õðèñòèяíè, ÷е Õðèñòîñ е дошъл в света íå за äа óâåêîâå÷è ñèñòåìата на æåðòâîïðèíîøåíèето, êîяòî íå би ìîãëà да ñïàñè хората. Æåðòâите áиëè само «сянка на бъдещите добрини». «Затова Õðèñòîñ, като влиза в света, казва: æåðòâа è ïðèíîс не си поискал, íî приготвил си Ми òяëî» (5 ñòèõ).

Áîã ïðèãîòâèë на Èñóñ òяëî, êîеòî ïðåäñòàâÿëî цялото ÷îâå÷åñòâî. Õðèñòîñ áиë âòîðия Àäàì. Той приел човешкото естество, което се нуждаело от изкупление. Той направил това заради нашето ñïàñåíèе: «след това прибавил: Ето, дойдох да изпълня Твоята воля, о Боже; â ñâèòъêа на êíèгата е ïèñàíî за Ìеíå». Êàêâà е áиëà âîëÿта Áîæèÿ îòíîñíî Èñóñ, за какво Áîã е изпратил Õðèñòос â íàøия свят? Èîàí (3:17) ни казва, ÷е Áîã е пратил Ñиíà Ñи, «за да бъде света ñïàñåí ÷ðåç Íåãî».

 Èîàí (6:27) Èñóñ обяснява, ÷е Той е èзïъëíåíèåто на ïðîðî÷åñòâото – îáåщанието за Ìåñèя.  28 ñòèõ åâðåèте, ñëушащи нåãîвите ñëîâà, попитали: «Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?».

Те били под властта на една лъжлива доктрина. Áîã íå ги осъдил. Åâðåèте èçâðàòèëè èñòèíата è ó÷èëè, ÷е ÷îâåê трябва да извърши определено количество äîáðи äåëа, за да бъде приет от Áîãа. È сега те питат Исус, убедени че Той е пророк, òъй като âèäяëè ÷óäîто, извършено от Него: «Êàêво да сторим, за да вършим Божиите дела? Èñóñ îòговорил: «Това е Áîæèåто дело, да повярвате в Този Когото Той е изпратил».

 Èîàí (6:33-35) ние ÷еòåì: «Защото Áîæèят хляб å хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Те, прочее, Му рекоха. Господи, давай ни винаги от този хляб». Те не разбирали за какво говори Õðèñòîñ. «Èñóñ èì рече: Аз съм õëяáа на æèвота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее». Õðèñòîñ íå èìал предвид ôèçè÷åñêè ãëаä. Той говори за духовен глад. Âъв всеки ÷îâåê има æåëàíèå да ïîëó÷è ñïàñåíèå. Âъв всеки човек съществува този глад è íèщо íå ìîæå да го óòîëè, освен Èñóñ Õðèñòос.

Êîãато младият човек (Ìàòåÿ, 19) дошъл при Èñóñ è попитал: «Какво добро да сторя, за да имам вечен живот?», той искал да узнае, как да утоли своя äóõîâен ãëаä. Той бил учен, ÷е трябва да съблюдава закона. Затова êàçàë на Èñóñ: «Аз ñъáëþäàвам çàïîâåäèте, íî âñå още съм ãëаäåí». Èñóñ му êàçàë: «Òи íèêîãà íå ìîæåø да çàñëóæèш ñïàñåíèå с äîáðи äåëà, ÷ðåç ïîñëóøàíèå на çàêîíа».

Áîã ïðèãîòîâèë за Èñóñа тяло. То áиëî òялото на цялото човечество. Âñички хора от Àäàìà è äî íàøèте äíи ñъãðåøèëè è са ëèøåíи от ñëàâата Áîæия. Åäèíñòâåíия ÷îâåê, êîйòî â ñъâъðøåíñòâо е èзïъëíèë Божият çàêîí, óäîâëåòâîðявайки âñичките му изисквания е Èñóñ Õðèñòîñ, затова ние възлагаме íàäåæäата си нà Íåãî. Затова ни е казано, ÷е «÷îâåшêàта ïðèðîäà на Õðèñòà се ÿâÿва âñичко за íàñ».

За тази ÷óäåñíа èñòèíа се ãîâîðè è â ïîñëàíèето êъм Åâðåите (2:14,15): «И тъй, понеже äåцата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола и да избави всички ония, които поради страха от ñìъðòта, през целия си живот са били подчинени на робство». Всеки човек æàдува за ñïàñåíèе, защото âñички хора ðàíî èëè късно се ñðåщат ñъс ñìъртта è íèêой човек не я обича.  ñëó÷àй, êîãато смъртта почука, äàæå и àòåèñòите призовават Áîãа.

Един мîé áðàòовчед, ïî ïîðъ÷åíèе на ÎÎÍ, трябваше да замине за Етèîïèя. Неãвата ðàáîòà е ñâързана ñ êóëòèâèðаíå на îñîáен ñîðò хèáðèäна ïøåíèöа наречена òðèòèêàëå. Той беше един от наблюдателите, проверяващи участъците засяти с тази житна култура.  някаква степен беше ðåëèãèîçеí ÷îâåê. Той се качил в ñàìîëåòа, за да прелети до определеното ìяñòî. Ñàìîëåòът иçëåòяë, à êîìàíäèðът è нåãîвият ïîìîùíèê â òîва âðåìе ñïîðèëè поìåæäó ñи. До този момент кîìàíäèðът ëåòяë íà друг тип ñàìîëåò и това бил първия му полет с този модел. Неговият ïîìîùíèê êàçàë: «Òи èçáðà погрешно íàïðàâëåíèå». Êîìàíäèðът îòâърнал: «Аз съм тук началник, íå ме ó÷è как да ëåòя». Ñàìîëåòът поел, но íå ìîãъл да íàáеðе необходимата âиñîчина. Те преëåòåëè íàä äърветата è ïîñëåäíото нещо, което може да си спомни моя братовчед, е êàê заврян под седалката крещял: «Áîæå, ñïàñè ìå!»

Äî òîзи момент той никога не бил се обръщал с молба към Бога, íî, застанал ëèöе в ëèöе ñъс ñìъðòта, тîй се помолил: «Áîæå, ñïàñè ìå!» È Áîã го ñïàñил; òîва беше истинско ÷óäî. Ñàìîëåòът се óäàðèë в äъðâетата, дясния äâèãàòåë се откачил заедно ñ êðиëото è òъй êàто витлото се е въртяло с ãоляма ñêîðîñò, äâèãàòåëят îòëåòяë â ñòðаíи è се стоварил върху ïðåäíата ÷àñò на ñàìîëåòà. Той даже докоснал ðъ÷íия ÷àñîâник на ìîя áðàòовчед, íî нåãî íå çàсегнал. Êîãàто îòворил очи, âèäяë íåáето. Всички, които стояли отпред, отзад, êîìàíäèðа, нåãîвия ïîìîùíèê è ñòþàðäåñата загинали. Аз му казах: «Áîã те е ñïàñил с îïðåäåëåíа öåë».

Âñички ние желаем да æèвеем. Ëåсно е да êàжем: «Аз не искам да ó÷àñòâàм â Господната âå÷åðя». Íî çамисляме ли се, какво казваме? Това е все едно да кажем: «Аз нямам нищо общо с Õðèñòîс». Затова Õðèñòîñ казва: «Êой ще ти даде æèвот, ако ти не искаш да имаш нещо общо ñ Ìеí?»

Êîãато ó÷åíèцèте изоставили Èñóñ, Той попитал äâаíàäесете: «Íå искате ли и вие да си отидете?» (66 ñòèõ). Ñèìîí Ïåòъð îòговорил: «Ãîñïîäè! При кого да отидем?» Този âъïðîñ искам да задам и на вас. Ако вие не желаете да ó÷àñòâате в Ãîñïîäíата вечеря, при кого ще отидете?

Аз çíàя, ÷е íяêîи се въздържат поради думите казани от Ïàâеë â ïъðâîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите (11:27): «Затова, който яде õëяáа èëè ïèе Ãîñïîäíата чаша íåäîñòîéíî, ще бъде âèíîâåí за грях ïðîòèâ тяëото è кðъâта на Ãîñïîäа». Ïàâåë íå ни казва, ÷е Ãîñïîäíата вечеря е само за добрите хора. Той иска да ни каже: «Моля ви, íå ñ÷èòàéòå Ãîñïîäíата вечеря за обикновена òðàïåçа». Íî това с нас не може да се случи днес, защото â Àäâåíòната öъðêâа íà âå÷åðята се предлага само малко парче õëяá è ìàëка чашка с гроздов ñîê. Ïàâåë íå ãîâîðè за ó÷àñòèе на ãðåøíèци âъв âå÷åðята â òîзи ñòèõ, íî за ïðîáëåìа в öъðêâата в Êîðèíт, â êîяòî ñèìâîëа на âå÷åðята се е ïðåâðъщал за някои в îáикновено ядене. Ние не трябва да постъпваме така, Ãîñïîäíата вечеря – òîва е ñâÿòа служба.

Îòговорът на въпроса: «Какво означава да ядем пëътта и да ïèем кðъâта на Èñóñà Õðèñòà?» се íàмира â Èîàí (6:56): «Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него». Ние ãîâîðèхме â ïðåäните ãëàâи за двете фази на ñïàñåíèето. За да ни ñïàñè, Áîã трябва да се съедини с ÷îâå÷åñòâîто. Ïðè âъïëъùåíèето на Õðèñòà, Èñóñ è ние ñòàнахме еäíî, за да може Той да ни ñïàñè ïîñðåäñòâîì ñâîя æèвот и ñìъðò. Ние сме ñâÿòи само â ÷îâåшêата ïðèðîäа на Õðèñòà. Îòäåëíî îò Õðèñòà ние сме ãðåøíèци. За да може ñâÿòия æèвот â ÷îâåшката ïðèðîäа на Õðèñòà да ñòàне и íàø, íåîáõîäèìî е íàøåто æåëàíèå и îòêëèê. Ние трябва да обитаваме в Õðèñòа, ïðèемайки всичко, коеòî Áîã ни е äàðил â Õðèñòа. Áîã íå ìîæå да ни äàде това íàñèëа. Ние трябва да обитаваме â Íåго, êàêто и Той да обитава в нас.

Èñóñ ни казва: «Êîãато ядете Ìîята пëъò è ïиåòå Ìîята кðъâ, âие ïðèçíàвате, че Аз îáèòàвам âъв âàñ». Това îçíà÷àва, ÷е ïðàâåäíîñòта на Õðèñòà ñòàвà íàøа ïðàâåäíîñò. «Êàêто æèâия Îòåö Ме е пратил, è Аз æèâея чрез Îòöа...» (Èîàí, 6:57). Õðèñòîñ íå е извършил нищо áåç Îòöà. ×ðåç ñèëата на Áîã Îòеö Той ïðèеë Ñâеòия Äóõ è æèвяë ñъâъðøåí æèвот. «Òàêа è онзи, който се храни с Ìåíе, ще живее чрез Ìене». С дðóãè думи, Òàéíàта вå÷åðÿ е ïðåäíàçíà÷åíà, за да си припомним ïðèíöèïа: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Ãîâîðèì ëè за íàøåто ïîëîæåíèè ïðåä Áîãа èëè за õðèñòèяíñêия æèвот, ôîðìóëàта си îñòàва една и съща: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Áîã трябва да ни íàïîìíя, защото ние хðèñòèяíитå сме оùå сме ãðåøíи ñъùåñòâà. Íàøàта åäèíñòâåíà íàäåæäà е Õðèñòîñ.  ïъðâîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтяíити (10:18) е êàçàíî: «Гледайте Èçðàèëÿ ïî ïëъò: òия, êîиòî яäаò æåðòâите, íямат ли общение с олтаря?»

Ако си казваме: «Аз не съм äîñòàòъ÷íî äîáъð, за да ó÷àñòâам â Ãîñïîäíата вечеря», ще трябва да îñъçíàем, ÷е ние íèêîãà íå ще бъдем äîñòàòъ÷íî äîáðè. Ãîñïîäíата вечеря е ïðåäíàçíà÷åíà за ãðåøíèците, êîиòî уповават на Èñóñà Õðèñòà è Неговата ïðàâåäíîñò.

Ãîñïîäíата вечеря е за всеки âяðващ. Íå е âàæíî към коя ðåëèãèîçíа деноминация ïðèíàäëåæèì. Ние ìîæåì да ó÷àñòваме в Ãîñïîäíата вечеря и заедно да споделим ðàäîñòта и íàäåæäата, êîяòî èìаме - âå÷íиÿ æèвот â Ãîñïîäа è Ñïàñèòåëя íàø - Èñóñ Õðèñòос. Нека Áîã да ни áëàãîñëîâè, êîãато взимаме ó÷àñòèå â Ãîñïîäíата вечеря.