Áîæествениÿт ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе

Ние се докоснахме и до Äеíÿ на Умилостивение - ôèíàëíата ôàçа на ïëàíà за ñïàñåíèе. Това е áиë най-òъðæåñòâåíият ïðàçíèê за Èóäåите, който им говореше за ðазрåøåíèе на ïðîáëåìа с ãðåõà. Öåëта на Умилостивителния Äеí е била да се îòêðие на åâðåите è ÷ðåç тях на нас, ÷е Áîã ще óíèщîæè ãðåõа è ще óñòàíîâè âå÷íа ïðàâäа.

Ние æèâåеì âъв âðåìå, îáðàç на êîиòî е áиë Äåíя на Умилостивение при åâðåите, æèâåеì â ïîñëåäíтå äíè на òîзи свят. Áеше âðåìе, êîãàто за êрая на света ïðîïîâядваха само àäâåíòèñòите. Днес за това ïðîïîâяäват è ìíîãо äðóãè християни. За това ìîæе да се ñëуøà â ïðåäàванията на ðàäèîто è òåëåâèзията. Светът îñъçíàва (äàæå и òåзи, êоиòî íå âяðват â Áîãà), ÷е идва êрая. Зàмърсяването на îколната ñðåäа, ìîðето и çåìята ни говори за това. Ние èзïîëçâàхме íàó÷íитå îòêðиòèÿ, за да създадем àòîìíи è âîäîðîäíи áîìáи è ðàêåòи, êîиòî ìîãаò да ни óíèщоæат çà броени минути. Какво трябва да прави Áîæèят íàðîä â òîва âðåìе?

Áîã желае да îñъçíàем â êàêвî âðåìе æèâåеì è изисква от íàñ äâå нåùа:

1) Ñìèðåíè ñъðöа.

2) Да влезем в ñъáîòеí ïîêîé.

Защо Áîã е áиë òîëêîва òâъðä към åâðåите? Да си припомним òåêñòа от êíèãата Ëåâèò, êîйòî ни гоâîðè, ÷е òîзи, êойòî «íå се ñìèðè â òîя äåí, ще се èзòðåáè измежду людете си». Това îçíà÷àва, ÷е той завинаги е изгубил ñïàñåíèåто è â ñëåäващия ñòèõ е êàçàíî: «И всеки човек, който извършва каква да е работа в тоя ден, тоя човек да се изтреби изсред людете му» (Ëåâèò, 23:29,30).

Ако ÷îâåê íå èзïъëíи òезè äâе óñëîâèÿ, за него íå е имало íàäåæäа. Опитвал ли се е Áîã да íàó÷è åâðåите на ñïàñåíèе чрез äåëà? Íå! Ако àíàëèçèðàме òезè äâе изисквания ще открием, ÷е те са в пълна хармония ñ ôîðìóëата на Åâàíãåëèето, êîяòî откриваме в Íîâия Çàâåò. Каква е тази ôîðìóëà? Êàêто вече се óáåäèхме, âñичко íåîáõîäèìî за íàøåтî ñïàñåíèе, âñичко, íå някаква ÷àñò, íî ñòî ïðîöåíòа, е áиëî ïðèãîòâåíî ÷ðåç æèвота è ñìъðòта на нашия Ãîñïîä Èñóñ Õðèñòос. Åâàíãåëèåто – òîва е áåçóñëîâíà äîáðà âåñò, нî за да äåéñòâа еôåêòèâíî тази äîáðà âåñò â íàøия æèвот има äâе изисквания. Áîã íå ìîæå да я наложи íàñèëствеíî и да ни çàñòàâè да я ïðèемем. Той ни сïàñи, êîãато още áяхме немощни и ãðåøíèци, êîãàто áяхме íåâярващи - Той ни ñïàñи, êîãàто áяхме Негови âðàãове.

Êàê òîва ñïàñåíèå може да стане ðåàëíо, äåéñòâащо â æèвота на всеки от íàñ? Êàê ìожем да придобием това ñïàñåíèå? Íà нас ни е добре познат ñòèõа от Åâàíãåëèето на Èîàí (3:16). Áîã е âъçëþáèë. Áîã е îòäàë. «Áîã толкова âъçëþáè света, ÷е даде Своя Ñиí, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот». Áîã изисква от нас вяра. Íî какво е âяðà? Ние вече говорихме за това, но аз желая да определя вярата с помощта на два òåðìèíа. Вярата има íåãàòèâеí и ïîçèòèâеí àñïåêò. Негативният аспект се състои в две думи: «Íå аз. Âярата казва «íå аз». Âòîðият аспект е ïîçèòèâеí. «Íî Õðèñòîñ». Èñòèíàта «Íå аз, íî Õðèñòîñ» е îáÿñíåна â Íîâия Çàâåò под различни форми.

Когато четете Íîâия Çàâåò, áъäеòå îòêðиòè за това, което виждате и слушате. «Защото аз съм най-нищожният от àïîñòîëите», - пише àïîñòîë Ïàâåë â I Êîðèíтÿíи (15:9). Той не само е считал сеáе си за най-íищожен от àïîñòîëите, íî и «íåäîñòîеí да се нарича àïîñòîë, ïîнеже гонех Áîæèята църква». «Íî, ñ Божията áëàãîäàò съм, каквото съм».

Îáъðнете âíèìàíèå, ÷е Ïàâåë е äîñòèãнал ñâîåто ïîëîæåíèе áëàãîäàðение на Áîæèята благодат. «È дадената на мене Негова áëàãîäàò не бе напразно». Сëåäващото изречение звучи, като че ли Ïàâåë се õâàëè: «Íî трудих се повече от всички тях», èìайки предвид àïîñòîëите. «Аз бях íàй-ìалкият от àïîñòîëите, íî се потрудих повече от всички тях». «Аз свидетелствувах повече от тях, бях пръв в делото». Възможно е така да разберем неговите думи, íî за да ни предпази от това, Ïàâåë äîáàâÿ: «Íå аз обаче, но Божията áëàãîäàò, êîяòî беше с ìеíе».

Тук ние отново се срещаме с ôîðìóëата на Åâàíãåëèето: «Íå аз, íî áëàãîäàòта Áîæèÿ». Íå аз, íî áëàãîäàòта Áîæèÿ, êîяòî áеше с ìеíå. Áëàãîäàòта Áîæèÿ íå ìîæå да äåéñòâà â íàñ, ако ние не кажем: «íå аз». Това е íåîáõîäèìî óñëîâèå Õðèñòîñ да îáèòàва â íàñ, независимо дали ãîâîðèì за îïðàâäàíèе èли за îñâеùåíèе. За всяка ôàçа от живота на õðèñòèяíина има еäíà ôîðìóëà: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Â ïеòата ãëàâа от âòîðîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите ôîðìóëàта «Íå аз, íî Õðèñòîñ» е изразена с други думи: «За туй, ако е някой в Õðèñòа, òîй е ново създание (íà ãðъцки - íîâî òâîðåíèå); старото премина (ìåíе ме няма), ето, всичко стана íîâî (íîâîто – òîва е Èñóñ Õðèñòîñ) (2 Êîðèíтÿíи, 5:17).

È òàêа, â Õðèñòос ÷îâåê ñòàва íîâо òâîðåíèå. Ñòàðîто ïðемина, всичко стана ново. Ñòàðîто – òîва е íàøàта ïðèðîäà.  øåñòата ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите íàмираме ïîдобни ñëîâà: «Затова чрез кръщението ние се ïîãðåáахме с Íего да участвуваме â ñìъðò, тъй щото, êàêто Õðèñòîñ биде âъзкресен от мъртвите, чрез славата на Îòöà, òàêа è íие да õîäèм â нов æèвот» (4 ñòèõ). Îòêðиваме в 3 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ôèëèïяните, че Åâðåèте наïъëíî çàáравили çíà÷åíèåто на îáðяçвàíето. Áîã имаше причина, за да äàде този îáðÿä на Àâðààì. Êîãато Àâðààì áеше на ñåäåмдеñеò години, Áîã му êàçà: «Ще ти äàì ñиí, â êîйòî ще се áëàãîñëîâè целия свят».

Íî Áîã, разбира се, íå бързаше да èзïъëíè îáåùàíîто. Изминаха îñåì години, íî æåíàта на Àâðààì âñå оùå íå беше ðîäèëà. Àâðààì започна да отïàäà äóõîì è Áîã го попита: «Защо си ðàзòðîåí?» «Защото Ти не изпълни Своето обещание», - îòговорил Àâðààì. Áîã êàçàë, сочейки към íåáето: «Кîëêîто çâåçäи има íà íåáåто, òîëêîва ïîòîìци ще имаш». Àâðààì повярвал è òîва му се âìåíèëî â ïðàâäа. След дåñет години Ñàðà êàçàëà на Àâðààì: «Áîã íå ìîæå да èзïъëíи ñâîåто îáåùàíèå, íóæíà Му е òâîÿта ïîìîù. Нека ìîÿта ñëóгиня Àãàð да ðîäè îò òåáе. Äåñеò години вече минаха». Àâðààì ïîмислил, ÷е това е удивителна мисъл è ïîñëóøàë ñъâåòа на ñâîята æåíа.

Íî Áîã êàçàë: «Íå, òîва не е ñиíа, îáåùàí от Ìеíе». Изминали още 14 èëè 15 години. Áîã дочакал äî ìîìåíòа, êîãàто от íàó÷íа, ÷îâåшка и åñòåñòâåíа гледна òî÷êа Ñàðà íå би ìîãëà вече да ðîäè. Тогава Áîã êàçàë: «Àâðààìе, бих желал да приключим със çàâåòа, íî ïðåäи това ще ти çàäàì един âъïðîñ. Âяðваш ëè, ÷е ìîãа да ти äàм ñиí, äори ако òâîèте лекари казват, ÷е òîва е íåâъçìîæíî?» Àâðààì êàçàë: «Äà!». Áîã êàçàë: «желая да приключа завета ñ òебе». Този çàâåò включваше îáрязваíето, което îçíà÷àва îòêàçване от ïëътòа, себеотричане, за да може Õðèñòîñ да ни ðъêîâîäè. È затова Ïàâåë ïèøå: «Защото ние сме оáðяçаните - ние (èìа предвид êàêто åâðåитå, òàêа è еçи÷íèците), които с Áîжия Дух се кланяме, и се õâàëим с Õðèñòа Èñóñа, è íå уповаваме на ïëъòта (ãðåõîâíата ïðèðîäа)» (Ôèëèïяни, 3:3). Тук ïðèñъства същата ôîðìóëà: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». È след това Ïàâåë äîáàâÿ: «Ако някой мисли, че може да уповава на плътта - íà ñâîèте äîáðи äåëà, за да äîñòèгне до ïðàâåäíîñò èëè ñïàñåíèе, желал бих да ви ðàзêàжа за ñâîя ïðîèзход, който е ñъâъðøåí, във вените ми тече êðъâта на Àâðààìà, Èñààêà è Èàêîâà. Аз съм от êîëяното на Âåíèàìèí. Ïî îòíîøåíèето си към закона съм ôàðèñåé. Íèêой от вас íå може да се сравнява с мене по ревност. Âиñîòата на ïðàâåäíîñòта, êîяòî е възìîæíî да се постигне, залагайки íà ÷îâåшката ïðèðîäа, съм я ïîстигнал.

Íî след това Ïàâåë äîáàâÿ: «Íî, това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Õðèñòà» (Ôèëèïяни, 3:7). Той íå казва: «Аз направих âñичко, което можах, след това Õðèñòîñ ме óñъâъðøенства». Ìîÿта ÷àñò – òîва е да се отрека от ñåáе си, è аз трябва да ïðèçíàя, ÷е òîва е най-трудното â æèвота на õðèñòèяíèíà. Ïî òази ïðè÷èíа ìíîãо хора îòхвърлят Åâàíãåëèåто. Åâðåèте îòхвърлиха äîáðата âåñò, защото íå пожелаха да кажат «íå аз». Те се ãîðäееха със ñâîята ïðàâåäíîñò. È Ïàâåë продължава: «А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, è да се íàмеря в Íåго, без да имам оная правда, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Õðèñòà, тоест ïðàâäата, която е îò Áîãà въз основа на âяðа» (8, 9 ñòèõ).

Äâете изисквания в Äеíÿ за Умилостивение са в ïъëíî ñъãëàñèе ñ ôîðìóëата на Åâàíãåëèето. Да сìèðèм ñâîите ñъðöа îçíà÷àва да êàжем «íå аз». Áîã æåëàå, Нåãîвия íàðîä â òезè ïîñëåäíè äíè да ñìèðè ñâîåто «аз» âъв âñички àñïåêòи на æèвота. Той желае ние да бъдем открити за Него è за това ние трабва да кажем: «íå аз».

Да се сìèðèм не е лесно, защото ïî ïðèðîäа сме еãîèñòè÷íи. Ние желаем да заслужим с нещо ñâîя áèëåò за íåáåто. Íî îïðàâäàíèåто чрез âяðа è îñâеùåíèåто чрез âяðа íå îñòàâÿò никакво ìяñòо за нашата ãîðäîñò. Íяêîи хора проповядват, ÷е само îïðàâäàíèåто е ÷ðåç âяðа, à ôîðìóëàта на îñâеùåíèето е: «аз и Õðèñòîñ». Вие няма да намерите ïîäòâъðæäåíèå на това â Áèáëèята.

Разбира се, че е òðóäíî да êàжеòе «íå аз». Много скоро това ще донесе ñòðàäàíèå. Затова Старият Çàâåò íàçовава това «ñìèðåíèå». Íèêой íå обича да се ñìèðÿва è да се îòрича от ñåáе си. Íî Áîã íå ìîæå да èзïъëíè âòîðата ÷àñò, ако ние íå се ñъãëàсим ñ ïъðâата. Âòîðàта, åñòåñòâåíî, ñëåäва след ïъðâата. Ако «íå съм аз», òî трябва да бъде Õðèñòîñ.

Бих желал да ви предупредя îò îïàñíîñòта да спрете íà ïîëовината ïъò. Íякаи õðèñòèяíи се îñòàíовяват íà ïъðâата ÷àñò: «íå аз». Те казват: «Аз не мога да сторя нищо». Те остават «ïàñèâíè õðèñòèяíè». Това е ïîëóистина, а ïîëîâèíàта истина âинаги е îïàñíà. Ïî същество това е лъжа. Ïъëíàта èñòèíà е: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Êîãàто Õðèñòîñ ни ðъêîâîäè, íå îñòàва ìяñòо за ïàñèâеí æèвот. Õðèñòîñ íå ìîæå да бъде ïàñèâен. Той е Áîã на äåéñòâèето. Êîãàто Му ðàçðåøиì да ни ðъêîâîäè, íå ще îñòàíåì пасивни да не правим íèщо.

Сега бих желал да се докоснем до âòîðата ÷àñò на ôîðìóëата на Åâàíãåëèето.  Стария Çàâåò âòîðàта ÷àñò – òîва е влизане â Áîæèя ïîêîé, êîйòî е íàçоâàí «ñъáîòíа ïîчивка». Много е âàæíî да разберем çíà÷åíèåто на ñъáîòата. Ние не трябва да повторим грешката на Èóäåите. Те ïðîïî-âяäâàëи ñъáîòата áåç Õðèñòà. Ñъáîòàта áåç Õðèñòà íèщо не струва, ñъáëþäàвайки ñъáîòата, без Õðèñòос, ние вършим същото, което и еçи÷íèцèте.

В èñòîðèята на íàøата öъðêâа е èçâåñòíî, ÷е ние за íåщàñòие, също сме îòñòоявали íåîáõîäèìîñòта от ñъáëþäаване на çàêîíà, забравяйки за Õðèñòа. Преди повече от сто години Áîã èзïîëçâàë äâама ìëадежи, за да âъçâåëè÷è èìето на Õðèñòà, ñъåäèíявайки ïðîïîâåäта за çàêîíа ñ Õðèñòîс. Èñóñ Õðèñòîñ трябва да ïðèñъñòâà днес â íàøите ïðîïîâåäè за ñъáîòата. Äåíят íå ìîæå да ни ñïàñè. Ãîñïîäарят на този äеí е íàøèя Ñïàñèòåë. Ако îòñòояваме äîêòðèíата за ñъáîòата, â êîяòî отсъства Ãîñïîäарят на този ден, тя ще е само една ôîðìа, ëèøåíа от ñèëа.

Ñъáîòàта в Стария Çàâåò е èìаëà æèçíåííî âàæíа връзка ñ íàøето ñïàñåíèå. Затова всеки ïðàçíèê, à те áяха ñåдеì, са íàречени ñъáîòи, защото ñъáîòà îçíà÷àва ïъëеí ïîêîé â Õðèñòа. Ние ще се докоснем до äâа îñíîâíи àñïåêòа на èñòèíата за ñъáîòата. Като начало нека да ïðî÷етåì ñëîâàта на Èñóñ Õðèñòос от Åâàíãåëèето îò Ìàòåÿ (11:28-30): «Дойдете при Ìеíå âñички, които сå òðóäите и сте îáðåìåíåíи, è Аз ще ви óñïîêîя».

Åâðåèте èзопачили èñòèíата за ñâеòèëèùето, èзêривили ñìисъла на îáðÿäите и опорочили äîáðата âåñò на Стария Çàâåò. Те направили от ðèòóàëите, êîиòî áиëè сянка, îáðàç на èñòèíата, ñðåäñòâî за ñïàñåíèе. Те се опитвали да заслужат ìяñòîто си íà íåáåто и затова áиëè òежко îáðåìåíåíи. Те нямали ìèð, íито ÷óâñòâо на áåçîïàñíîñò и затова Õðèñòîñ им êàçàë: «Дойдете при Ìеíå è Аз ще ви äàì ïîêîé». За този ïîêîй се ãîâîðè и â ïîñëàíèето êъм Åâðåите (4:2,3): «Затова ние повярвалите влизаме в тази почивка».

Ще оòбележим ñëåäните äâà ìîìåíòà:

1. Ñъáîòàта не ïðèíàäëåæè на ÷îâåêа, íî на Áîãа. Няма нито един òåêñò â Áèáëèята, който да ãîâîðи, ÷е ñъáîòàта ïðèíàäëåæè на ÷îâåêа. Тя е създадена за ÷îâåêà, íî ïðèíàäëåæè на Áîãа - на това ÿñíî ни ó÷è êàêто Стария, òàêа è Íîâия Çàâåò. За ïðèìåð: «ñåäìия ден, който е ñъáîòà на Ãîñïîäа, твоя Áîã» (Èзõîä, 20:10). Èëè: «Кажи на ñиíовете Èçðàèëåâи òàêа: ñъáîòите Ìè да пазите» (Èзõîä, 31:13).

 êíèãата на ïðîðîê Èñàия (58:13) ñъáîòàта е íàречена ñâÿò Божий äеí. Êîãàто евреите обвинили Èñóñ Õðèñòос, ÷е íàðóøàва ñъáîòата, Той им îòговорèë, ÷е ñъáîòàта Му ïðèíàäëåæè. «Аз съм Ãîñïîäар на ñъáîòата. Êàêвî ïðàâî èìате да Ме îñъæäàòе çà íàðóøåíèå на Ìîя äеí?». Ñъâъðøåíî î÷åâèäíî е, ÷е ñъáîòàта се ÿâÿва äеí на íàøия Ãîñïîä.

2. Това е много âàæíî. За някои хора може да бъде øîê, ÷е â Áèáëèята ñъáîòàта се ÿâÿва äеí на Áîãà, à íå на ÷îâåêà. Моля ви, íå èзïîëçваéòå êàëåíäàðа, за да äîêàжете, ÷е ñъáîòàта е íàø äåí. Той е ñъñòàâåí от ÷îâåêа. Áèáëèÿта когато говори за ñåäìия äеí, èìа предвид íå ñåäìия äåí на ÷îâåêà, à ñåäìия äåí на Áîãà. За ÷îâåêà – ñъáîòà е áиë ïъðâия äеí.

Êàêто вече казахме, Áîã ñъòâîðèл ÷îâå÷åñòâîто â Àäàì. В êрая на øåñòия äеí Áîã ñъòâîðèë íàøèте ïðàðîäèòåëи Àäàì è Åâа è ïъðâия ïъëеí äеí от техния æèвот áиë ñъáîòà. Ñъáîòà íå е áиë ñåäìия äеí за Àäàì - тя е áиëà ñåäìия äеí от творческата седмица è ïъðâия за Àäàì. Този факт е от голямо значение. Áîã е ðàáîòиë øåñò äíи è си е починал â ñåäìия, íå защото се е уморил, íî защото делото Му било завършено.

×îâåêът íå е започнал ñâîя æèвот ñ ðàáîòа, íî ñ ïîчивка â Áîæèя ñåäìи äåí. За Àäàì ñъáîòàта е èìаëà ñъâъðøåíî äðóãî çíà÷åíèå. Той започнал с почивка, íàáëþäàвайки ñъâъðøåíите Божии äåëà, които за øåñò äíи Бог е ïðèãîòîâèë за хората. Áîã за øåñò äíи е ñъçäàë íàøата ïðåêðàñíа çåìя (íå òàêава, êàêвато изглежда днес, защото ãðåõа до голяма степен я е ðàçðóøèë).

 êíèãата Áиòèå се гоâîðè, ÷е Áîã íàñàäèë Åäåìñêата градина. Той íå êàçàë на Àäàì: «Аз ñъòâîðèх ðàñòåíèÿта è æèâîòíите, сега ти трябва да засадиш градината». Áîã извършил всичко. Àäàì âлязъл â Áîæèята ïîчивка, за да се íàñëàæäàва на всичко, което Áîã е създал.

Някой може да каже: «Нî нали Адам е äàâàë èìåíà на æèâîòíите». Аз не считам това за ðàáîòа. Голяма е ðàäîñòта на ðîäèòåëите да ðàçãîâарят за òîва, êàê да íàçоâàò ñâîåтî áъäеùî детенце. Понякога òези ðàçãîâîðи ðаæäàò è ñпорове. Æåíàта казва: «Аз желая моето дете да има това èìå», à ìъæа отвръща: «Íå, най-доброто е това име». Íå трябва да считаме за работа òîва, ÷е Àäàì е äàâàë èìåíà на æèâîòíите. Той ïîгледнал на ñëîíà è êàçàë: «Êàê да се íàрича òîва òâîðåíèå ñ äълъг хобот? Ще го наименувам ñëîí». Ние íå çíàåì, êàê са çâó÷àëè èìåíàта на æèâîòíите òîãàва, íî î÷åâèäíî е, ÷е Àäàì íèщо не е направил, за да ñъòâîðè òезè ñъùåñòâà è íèщо íå е äîáàâèë êъм òîва, което е ñъòâîðèë Áîã.

След ãðåõîïàäåíèето ñìиñъëът и çíà÷åíèåто на почивката стават актуални è ïî îòíîøåíèе на èзêóïëåíèето. Като начало ние влизаме в ïîêîé è ïðèåìаме ïðàâåäíîñòта на Õðèñòà. След това â продължение на øåñòте äíи ние се ðàäваме на тази ïðàâåäíîñò è хората âèжäаò, ÷е сме я ïðèеëè. È òàêа, ñъáîòàта е çíàê.

Àäàì íèщо не е ïðèáàâèë êъм òîва, коеòî е ñъçäàë Áîã. Áîã ñъòâîðèë Àäàì â øåñòия творчески äåí и когато Àäàì îòворил очи âèäяë едно ñъâъðøåíî òâîðåíèå. Àäàì само âлезъл â Áîæèя ïîêîé. Íàмирайки се в Áîæия покой, той ïîëó÷иë âñичко íåîáõîäèìî за æèвот от Áîãà.

Íî Àäàì се îòâъðíаë îò Áîãà. Êîãàто направил това, той се îòâъðíаë è îò èñòèíата за ñъáîòата, защото тази èñòèíà е ïðèложима êъм âñичките ñåдеì äíи на седмицата. Ние íå трябва само в ñъáîòа да почиваме â Õðèñòа, à â îñòàíалите øåñò äíи да æèвеем, разчитайки на ñåáе си. С дðóãè думи, âие ìîæå да íàðóøèòе èñòèíата за ñъáîòата è â ñðяäа, è â ÷åòâъðтък, è â ïеòък. Ñъáîòàта – òîва е çíàê на çàâåò.

Êàê е íàðóøèë Àäàì ñъáîòата? Ние не знаем â êîé äåí е ñъãðåøèë, íî едно можем да кажем с увереност, â същия ден той се е îòâъðíал îò Áîãà. Затова Áîã êàçàë на Àäàì: «С ïîò на ëèöето си ще ядеш хляба си». Êîãàто ÷îâåê се îòêàçва да áъде çàâèñèì îò Áîãà è разчита на ñåáе си - òîва âоди единствено êъм ñìъðò, защото Áîã – òîва е èзòî÷íèêът на æèвот.

Áîã íå ни îñòàâè â áåäа. Èñóñ Õðèñòîñ – Òâîðåöа на този свят, Îòåö è Ñâеòия Äóõ áиëè åäèíни â ðåøåíèето Èñóñ да èзêóïè този свят. Èñóñ дойде на земята и ни спаси. Той приключи изкупителното си дело â ïетък, â êрая на øåñòия äеí. Също както при сътворението, Èñóñ êàçà: «Ñâъðøè се». Íîâият Çàâåò ÿñíî ãîâîðè, ÷е Õðèñòîñ е Òâîðåöа на íàøия свят (виж Èîàí, 1:3, Êîëîñÿíи, 1:16, Åôåñÿíи, 3:9, Ãàëàòяни, 3:14). Áъäейки Òâîðеö, Õðèñòîñ ñòàна и Ñïàñèòåë è íà êðъста Той êàçà: «Ñâъðøè се».

Ñâеòèëèùåто ðàзêðиâà äâåте ôàçи на èзêóïëåíèето. Ïъðâàта – òîва е çåìíàта ìèñèÿ на Õðèñòос, êîяòî приключи с неговата êðъñòíа ñìъðò. След като óìðя, Той си ïîчина â гроба îò извършената ðàáîòа. След това възкръсна è започна âòîðàта ôàçà на èзêóïëåíèето, Неговата íåáåñíа ñëóæба. È êîãàто приключи със Своята служба, Той ще влезе â ïîêîé, è ще ни даде вечен покой, êîйòî ни е îáåùàë.  66 ãëàâа на êíèãата на ïðîðîê Èñàия се ãîâîðè, ÷е «и от ñъáîòа на ñъáîòа ще дохожда всяка твар ïðåä ëèöåто Ìи íà ïîêëîíåíèå». Ние ще Го славим, защото Той ни е дал îáåùàíие за ïîêîé. È òàêа, ñъáîòàта ни насочва също и към èзêóïëåíèåто на ÷îâå÷åñòâото.

 êíèãата «Îò ñъáîòата êъм äеíя Ãîñïîäен», íàïèñàíа от íеадвентни òåîëîзи, се предполага, ÷е â ðàííата öъðêâа, â êîяòî, êàêто е èçâåñòíî, е имало è õðèñòèяíи от ези÷íèците, ñъáëþäàващи ñъáîòàта. За äîêàçàòåë-ñòâо на това те ïðèâеждат ñëåäния àðãóìåíò.

Те казват, ÷е ако õðèñòèяните íå са ñъáëþäàваëè ñъáîòата, èóäåите íåñъìíåíî биха óñòðîèëè ñêàíäàë ïî òîзи ïîâîä. Èóäåите християни изисквали от âяðващите ези÷íèци да се обрежат. Защо те да не настояват за стриктно пазене на ñъáîòата? Ïðè÷èíàта може да е само една: õðèñòèяíитå ñъáëþäàваëè ñъáîòата. Аз ще приведа цитат от гореспоме-натата книга: «Â Íîâия Çàâåò íå се споменава нито един случай на израз на недоволство от страна на èóäåите за това, ÷е õðèñòèяíитå íàðóøàват ñъáîòата». È òàêа, àâòîðите на тази êíèãа ïðåäïîëàãàò, ÷е â àïîñòîëñêата öъðêâа õðèñòèяíитå са ñъáëþäàваëè ñъáîòата.

Íåîáõîäèìî е да îòбележим, ÷е ìîæå да ñъáëþäàваме ïðàâèëíия äåí без да бъдем мотивирани от истината. От Ñâеùåíîто Ïèñàíèе е ÿñíî, ÷е ïðèелите Èñóñ Õðèñòос чрез âяðа са âлезли â Неговата почивка. Íî êîй е ïðàâ â Áîæèите очи - ÷îâåê, ñъáëþäàващ íåïðàâèëíия äåí с истинни ìîòèâи, èëè човек съблюдаващ ïðàâèëíия äåí с погрешни ìîòèâи? И двамата от тях могат да мислят, че са прави, íî грешат. ×îâåê, ñъáëþäàващ ïðàâèëíия äåí с неистинни ìîòèâи е ïðàâ îòíîñно äеíÿ, êîйòî ñëåäва да ñ÷èòà като äеí за почивка, íî да греши по отношение на ìîòèâите. Ще бъäå ëè ñïàñåí? Åâðåèте ñъáëþäàваëè ñъáîòата, ïðàâèëíия äåí, íî ìîòèâите им били погрешни. Ще бъдат ли ñïàñåíи? Íå!

Веднъж в Àíãëèя, â ïетък âå÷åðта, се връщах в äîìа. Ïðеминавайки през съседен дом аз чух женски глас, който ме викаше. Îáърнах се и видях само лицето и, защото прозореца от който тя викаше беше твърде високо. Тя каза: «Èçâèíеòå, ñъð, ìîãа ли да ви помоля за нещо?» «С какво мога да ви помогна?» - попитах аз. «Бихте ли могли да дойдете в дома ми, за да включите осветлението?» «Много странна молба, - ïîмислих аз, - ìîæå, æåíата да е èíâàëèä». Аз се изкачих на етажа и жената ми отвори вратата. Тя изглеждаше здрава. «Не разбирам защо вие не го включите?» - ïîпитах аз. Тя забеляза ìîåто óäèâëåíèå è êàçà: «Аз çíàя, ÷е ìîÿта молба изглежда ñòðàííа. Аз èзïîâядвам îðòîäîêñàëеí èóäàèçъì è ìîÿта ðåëèãèÿ çàбранява да запалвам îãъí â ñъáîòа, è ако запаля ñâåòлината â äîìа, òî ще íàðóøа òîзи çàêîí». Разбира се, тя не знаеше, ÷е аз съм ïàñòîð. Аз и êàçàх: Пî çàêîíа è «ïðèøåëåöа âъв вашия äîì» íяма ïðàâо да ðàáîòи â ñъáîòа. Нея я порази òîва, ÷е аз çíàя ÷åòâъðòата çàïîâåä è тя се ñìóòè. «Äà, çíàя, - êàçà тя, - íî âие сте еçи÷íèê». С дðóãè думи, «âие âъв всички ñëó÷àи сте изгубени». Òîåñò íяма çíà÷åíèе, ðàáîòя ли èëè íå â ñъáîòа. Аз попитах: «Имате ли Áèáëèÿ?» Тя êàçà: «Äà». Áèáëèÿ за åâðåи – òîва е Стария Çàâåò.

Аз помолих да ïðî÷åòе от ïъðâата êíèãа на Öàðете (16:7): «Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Ãîñïîä гледа íà ñъðöå». Аз êàçàх: «Âие разбирате, за какво говори тук Áîã? Аз желая да приложите това в íàøия ñëó÷àй. Аз с óäîâîëñòâèå ще âêëþ÷а оñâåòлението âъв âàøия äîì, íî желая да îñъçíàете, ÷е ñъãëàñíî òîзи òåêñò аз няма да съм този, êойòî ще âêëþ÷è оñâåòлението, íî âие. Аз ще бъда само лицето, което вие ще използвате, аз само èзïъëíявам âàøåто æåëàíèå. Затова, ако ñ÷èòàòе за ãðяõ âêëþ÷ването на оñâåòлението â ñъáîòа, òî ñъãðåøавате âие, защото аз èзïъëíявам âàøåто æåëàíèå. От Божия гледна точка âие âêëþ÷вата оñâåòлението».

Тя êàçà: «Âие много óñëîæíèхте нещата». Аз отговорих: «Аз ïðîñòî искам да бъда ÷åñòен. È оùå аз съм äëъæåí да ви êàжа, ÷е с äåëà по çàêîíà íå ще се îïðàâäàå íèêой. Тези думи са на èçâåñòíия Èóäåин - Ïàâеë. Той променил èìето си Ñàâеë, êîãàто Áîã му îòêðиë èñòèíата: «íå аз, íî Õðèñòîñ».

Тя êàçà: «Аз съм èóäåка è ще óìðа като èóäåйка». Аз отвърнах: «Аз не ви моля да станете езичíèчка, íî âие трябва да ïðèемете Ìåñèя. Ако уповавате на вашите дела, âие íèêîãà íå ще äîñòèãíåòå öåëта. Åäèíñòâåíàта íàäåæäà е да âлезете â Áîæèята ïîчивка. Âие трябва да ñìèðèòе ñâîåто ñъðöå è да âлезете â Áîæèя ïîêîé è òîзи ïîêîé е Èñóñ Õðèñòîñ». Тя не пожела да приеме това. Аз âêëþ÷èх оñâåòлението и се сбогувах с нея.

Ако ñъáëþäàваòå ïðàâèëíия äåí с погрешни ìîòèâи, губите напразно ваøåто âðåìе. Íåîáõîäèìî е да направите промяна. Íå трабва да променяте äåíя, íî ìîòèâите. Ако ñъáëþäàвате неïðàâèëíия äåí с ïðàâèëíи ìîòèâи, íåîáõîäèìî е да промените äåíя, защото само еäèí äåí ñèìâîëèçèðа ïîêîя â Èñóñ Õðèñòос.

Êîãато дойде края на този свят, êîãàто èñòîðèÿта на този свят дîñòèãíå ñâîята êóëìèíàöèîííа òî÷êа, íяма да има хора, çàемащи íåуòðàëíа ïîçèöèя. Âъïðîñът ще áъäå ïðåäñòàâåí ÿñíî. Ще има само äâå ãðóïи хора. Едни, êîиòî са си ïîчинали â Õðèñòа è други, êîиòî са îòхвърлили Õðèñòà. Само äâå ãðóïи - âяðващи è íåâяðващи.

Âяðващите ще кажат: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Íåâярващите - îáðàòíîто: «Íå Õðèñòîñ - íî аз». Âòîðàта ãðóïà ще трябва да умре, защото ïëъòта ïî çàêîí трябва да óìåðå. Êîãàто Èñóñ е áиë издигнат íà êðъñòа, с това Той сам публично е заявил, ÷е êðъстът – òîва е Áîæèята присъда ïî îòíîøåíèе ãðåõîâíата ÷îâåшка ïðèðîäа. Êðъñòът – òîва е което ни принадлежи по достойнство.  çàìяна Áîã ни äàде Ñâîя Ñиí Èñóñ Õðèñòос, за да заеме нашето ìåñòî è за да може Неговия æèвот да ñòàне íàø æèвот. Затова òåзи, êîиòî ïðèемат Õðèñòà, ще êàæат: «Съразпнах се с Христа и сега не аз живея, но Христос живее в мен». Îòхвърлилите Õðèñòà ще êàæаò: «Ðàзïíè Го». Ние мîæåì èëè да сме ðàзïнати с Õðèñòа èëè Него да ïðåäàдем на ðàзïÿòèе.

Тîва е âъïðîñът в Äеíÿ на Умилостивението. Ïðåä òози избор ще áъäаò ïîñòàâåíи хората â ïîñëåäíèте äíè. Êъм коя група ще се окажете вие? Ако ïðèеìåòå Õðèñòà, îò âàñ се изисква само едно – да се îòкажете от ñåáе си è íå само за ïîáåäа íàä ãðåõа, íî è êîãàто желаете да вършите äîáðî. Â Åâàíãåëèåто íяма ìåñòо за наша ïðàâåäíîñò. Âñичко е от Õðèñòà è íèщо - îò ïëъòта.

Аз се моля, ïðèáëèæàвайки се êъм êрая на човешката èñòîðèя да се îòêàжем îò ôîðìóëата «Аз ïëþñ Õðèñòîñ», êîяòî е åðåñ. Åâàíãåëèåто е «íå аз, íî Õðèñòîñ». Това íå îçíà÷àва, ÷е ще стоим със скръстени ръце. Ïîìíеòå, ÷е за да се îòêàжем îò ñâîåто «аз» е íåîáõîäèìî да ïоложим óñèëèå. Тава е много трудно, защото «Азът» ни се ëèøàва от ñâîята âëàñò è ñèëа.

Êîãàто някой ви потупа по рамото и ви каже: «Êàêъв çàбележителен õðèñòèяíèí», âие ще трябва да кажете на себе си, íå на този ÷îâåê, защото той няма да ви разбере: «Махни се от мене, ñàòàíà». Ïëъòта âинаги ще се опитва да ïðîÿâè ñâîята óðîäëèâа ñъùíîñò è повече от всичко тя е íåóçíàâàåìà, êîãàто прави това, ïðèêðивайки се под маската на ðåëèãèята. Трябва åæåäíåâíî да ðàзïъваме ñâîåто «аз» íà êðъñòа. Ñìèðÿвайте ñåáе си è всеки äåí ïîçâîëÿваéòå на Õðèñòос да ви ðъêîâîäè. Ïàâåë казва: «È сега вече не аз живея, íî Христос æèâåе â ìеíå. И живота който сега живея, го живея с вяра в Áîæèÿ Син,който ме възлюби и ïðåäàде Ñåáе Си çà ìåíе».

Ние живеем в решаващ ìîìåíò от èñòîðèята. Áîã íå ни е ïðîñòил, за да се откажем îò âðåäíите за çäðавето ïðîäóêòи, за да удължим със седем години живота си. Ïðîáëåìът íå â òîва, да живеем повече. Êой çíàå, ìîæå да ви се наложи да умрете със ñìъðòта на ìъ÷åíèê утре. Áîã ни е ïðîñòил, за да се откажем îò çàâèñèìîñòта на ñâîåто «аз» за да може Õðèñòîñ да бъде наш Господар. Аз се моля, âие и аз да намерим óáåæèùå â Õðèñòа, за да пожелаем да ñìèðèм ñâîèте ñъðöà.

 ñëåäващата заключителна глава ще се докоснем до âъïðîñà, êàê Áîã ще áъäå îïðàâäàí, êîãàто Неговия íàðîä áъäå èзïиòàí. Áîã, който ще има народ, ñìèðил ñâîèте ñъðöà è âлязъл â Неговата почивка, ще доêàæå ïðåä Âñåëåíата, ще докаже на света: «Тук са тези, които имат ñâèäåòåëñòâîто на Èñóñà è âяðата Èñóñова, ñъáëþäàващи çàêîíа и възлюбили своите ближни повече от себе си, които отхвърлят всичко, което не е по Божията воля».

Êîãàто дойде това èзïиòàíèå, Áîã ще áъäå îïðàâäàí. Нека Áîã да ни ïîìîгне да ñìèðèм ñâîèте ñъðöà è да влезем в Неговата почивка.