Áîæествениÿт ìîäåë на ïëàíà за ñïàñåíèе

Ãëàâà 23

Изследователният съд

Ïðåäи да започнем íàøåто èзñëåäâàíå, ще си припомним, за какво ãîâîðèхме в ïðåäшестващата глава. Ние съсредоточихме вниманието си в стиховете от ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (5:15-18) в äâà âàæíи ôàêòà:

1.  Àäàì ïî çàêîí цялото ÷îâå÷åñòâо е оñъäåíî да ïîãèíе.

2.  Õðèñòа ÷îâå÷åñòâîто е áиëî èзêóïåíî è þðèäè÷åñêè îïðàâäàíî.

Затова íàøàта ñъäáà çàâèñè îò òîва, към кое ÷îâå÷åñòâо сме ðåøèëè да ïðèíàäëåæим - òîва, êîеòî Àäàì е ïîãóáèë èëè ÷îâå÷åñòâото, êîетî е èзêóïèë Õðèñòîñ. Íàøèте äåëà се ÿâÿват като ñâèäåòåëñòâî за òîва, към кое ÷îâå÷åñòâо ïðèíàäëåæèì. Ако изáèðаìе Àäàì, òî избèðàìе ãðåõа, защото Àäàì е àâòîðа на ãðåõà за ÷îâå÷åñòâото. Ако изáèðаìе Õðèñòà, изáèðàìе ïðàâåäíîñò è ñâÿò æèвот, защото техния àâòîð е Õðèñòîñ. Ðåøàващо çíà÷åíèå ще има íàøия изáîð.

Ïðåäи да започнем èçó÷àването на изследователния ñъä, óìåñòíî е да споменем, какво ãîâîðè Áèáëèÿта за самия ñъä. Аз желая да обърна вашето внимание на три ìîìåíòà.

Ïî÷òè âъв всяка от êíèãите на Áèáëèята, êàêто в Стария, òàêа è в Íîâия Çàâåò, ïðÿкî èëè êîñâåíо се ãîâîðè за Áîæия съд. Íà îñíîâàíèе на òîва ìîæе да направим изâîä, ÷е Ñâеùåíîто Ïèñàíèå ïðèäàва îñîáена âàæíîñò на ñъäа. Òàêа и ние трябва сериозно да се отнасяме към този âъïðîñ, òъй като ñъäа се ÿâÿва êóëìèíàöèîíната точка в спасителния ïëàí. Със съäа çàâъðøвà последния етап на èзêóïëåíèето, êîйòî Áîã е започнал â Õðèñòа. Êîãато той приключи, грехът ще бъде ликвидиран, и ще íàñòъïè âå÷íà ïðàâäа.

È òàêа, ñъäът е много âàæíà èñòèíà в Áèáëèята. Когато чеòем пасажите от Ñâеùåíîтî Ïèñàíèе, â êîиòî се ãîâîðè за íåго, îткриваме, ÷е ñъäа âêëþ÷вà òðè еòàïà.

1. Ñàìîто съдопроизводство. Íякои òåîëîзи твърдят, ÷е ïðè òîва съдопроизводство ùàòåëíî се èзñëåäâà æèвота на всеки от нас. Ние назоваваме тази част изследователен съд. Ãîâîðейки за този еòàï, Áèáëèÿта èзïîëçва ðàçлични изрази.

2. Присъда. Ñъäът излиза с решение. Въçìîæíи са само äâе ðåøåíèÿ: îñъден èëè îïðàâäàí, îñъäåí íà âå÷íа ñìъðò èëè îïðàâäàí за âå÷еí æèвот.

3. Èзïъëíåíèå ðåøåíèето на ñъäà. Тъй като има само две ðåøåíèÿ на ñъäà, ще бъдат изпълнени дâе ïðèсъди. Òåзи, êоиòî са îïðàâäàíи, ïîëó÷àват ñâîята íàãðàäа. Îñъдените ïîëó÷àват íàêàçàíèå. Ще пðèâåäåì íяколко áèáëåéñêè òåêñòа за всеки от тези три еòàïа на ñъäà.

За съдопроизводството ние вече визирахме ñòèõа от ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (14:10). Нека прочетем и òåêñò от âòîðîтî ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите (5:10): «Защото âñички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище». Âñички хора без изключение, трябва да се ÿâят ïðåä Áîæèя съд. Òъй êàто âяðващите са ïðèеëè Õðèñòос, â ëèöåто на Èñóñ те имат àäâîêàò, Той е техния ïðåäñòàâèòåë. Âñички трябва да се ÿâят на ñъä, «за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло». Õðèñòîñ е íàø àäâîêàò, íî трябва да ïîìíèм, ÷е «всеки от нас ще дава îò÷åò пред Áîãа».

Ïðèсъда èëè решение. Êàкто вече êàçàхме, âъçìîæíи са само äâе ðåøåíèÿ. Òåêñòа от êíèãата Âòîðîçàêîíèå (25:1) íå се îòíаñÿ êъм Áîæия ñъä, íî ïî ñъùåñòâо, ïîêàçâà òî÷íî òîва, коеòî ще áъäå в Áîæия ñъä: «Когато има разпра между човеци, нека ги доведат в съда и да ги осъдят: правия да оправдаят, а виновния да осъдят». Èма само äâе ðåøåíèÿ в ñъäà: îïðàâäàíèå èëè îñъæäåíèå.

Да видим, какво се казва за това в Íîâия Çàâåò. Êъм ïðèìåðа, â 5 ãëàâа на Åâàíãåëèето îò Èîàí е êàçàíî за ðåøåíèето на ñъäà за тези, êоиòî са ïðèели Õðèñòà: «Èñòèíа, èñòèíа ви казвам: Който ñëóøà Моето учение и вярва в тогова, който ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота» (5:24). Èñóñ íå казва, че делото на този човек няма да се разглежда, но че той няма да бъде осъден. С дðóãè думи, ïðèсъдата за âяðващия íèêîãà íå ще áъäå за негово îñъæäåíèå è òîва е äîáðà âåñò за âяðващия. Íяма îñъæäåíèе за този ÷îâåê, защото â Õðèñòа той е преминал îò îñъæäåíèе êъм îïðàâäàíèе. Ето защо Ïàâåë казва: «Сега, прочее, няма íèêàêвî îñъæäане на тия, êîиòî са â Õðèñòа Èñóñа» (Ðèìëÿíи, 8:1).

Íå трябва да çàáравяме това, защото ìíîãо õðèñòèяíи се страхуват от изследователния ñъä, òъй като мислят, ÷е ще áъäаò îñъдени. Ñëåäващият ñòèõ също се отнася за съда: (1 Êîðèíтÿíи, 4:5). Ñъäът – òîва е äåëî Áîæиå è присъдата ïðîèçíася Áîã. «Прочее, за нищо не съдете преди време, докле íå дойде Ãîñïîä, Êîйòî и ще изнесе на виделина тайните на мрака, è ще извади на яве намеренията на ñъðäцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога».

Áîã ñъäè ÷îâåêà íå само ïî нåãîвите ïîñòъïêи. Áîã âèжда íàøèте ìîòèâи è ñъäè ïî òîва, êъм което се стреми íàøåто ñъðöå. Ðåøåíèåто на Божия ñъä ще áъäå ÷åñòíî è ñïðàâåäëèâî. Âñички щå ïðèçíàяò òîва è ще êàæаò: «Òи си ïðàâ, Ãîñïîäè. Ðåøåíèåто ти е âåðíî, то е áåзïðèñòðàñòíî è ñïðàâåäëèâî».

È íàêрая, òðåòата ÷àñò на ñъäà – èзïъëíåíèå на присъдата. Âъв âòîðîто ïîñëàíèе êъм Солунците (1:7) Ïàâåë се îáðъùà êъм хðèñòèяíите, êîиòî са èзïиòали ãîíåíèÿ: «À âàм, îñêъðáåните да въздаде утеха заедно с нас, когато Ãîñïîä Èñóñ се яви от íåáето, ñ Àíãåëèте на Своята сила, â ïëàìåíåн îãъí да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на áëàãîâåñòието на Ãîñïîäà íàø Èñóñà Õðèñòà». >

Хората, êîиòî ще ïîãèíаò ïðåäíàìåðåíî, ñъçíàòåëíî, íàñòîé÷èâî са отхвърлили Áîæèя дар.  äåâетия ñòèõ се казва, ÷е те «ще приемат наказание за âå÷íа ïîãèáåë». Те завинаги ще се простят с живота, защото са отхвърлили äàðът Áîæèé, êîйòî å âå÷еí æèвот â Õðèñòа.

Áèáëèÿта ðàçäåëÿ ñъäа íà äâå ôàçи. Ïъðâàта ôàçà – òîва е ñъä за âяðващите, âòîðàта - ñъä за íåâяðващите. С дðóãè думи, ñъäа, ðåøåíèåто на ñъäà è èзïъëíåíèåто на това ðåøåíèе за âяðващите е ïъðâàта ôàçà è ñъä, присъда è èзïъëíåíèå на присъдата за íåâяðващите е âòîðàта ôàçà. Пðè ÷еòåíе на íяêîй ñòèõîве от Áèáëèята ìîæå да ни се струва, ÷е двата ñъäà се ïðîвеждат еäíîâðåìåííî, но ако èзñëåäâàме âíèìàòåëíî Íîâия Çàâåò, ще стане î÷åâèäíо, ÷е ñъäа започва от Áîæèÿ дом.

От Ñâеùåíîто Ïèñàíèе ние разбираме, ÷е ñъäа è ðåøåíèåто на ñъäà за âяðващите се извършва ïðåäи âòîðото идване на Õðèñòà. Íàãðàäàта за âяðващите – òîва е âòîðîто ïðèøåñòâèå. Ñъäа, ïðèсъдата и èзïъëíåíèåто на присъдата за íåâяðващите ще приключи в края на света - ïðè òðåòото ïðèøåñòâèе на Õðèñòà. Â продължение на хиляда години след âòîðîтî ïðèøåñòâèе ще бъде ñъäа íàä íåâяðващите, íî òîзи ñъä ще áъäå само, за да могат вярващите да се óáåäят â ñïðàâåäëèâîñòта на Áîæèите ðåøåíèя. Ще бъдат дадени отговори на всички въпроси. Íå ще има повече ñъìíåíèя, êîãато Áîã ïриключи ñъс ñъùåñòâуâàíето на ãðåõà âъв Âñåëåíата.

È òàêа, ние достигнахме до äîêòðèíата на изслåдователния ñъä. Íàøàта öъðêâа е подложена на критика çà òîва, ÷е ïðîïîâядваме ó÷åíèåто за изñëåäователния ñъä. Оáâèíÿват ни, ÷е сме åäèíñòâåíàта öъðêâа, êîяòî ó÷è, ÷е изñëåäователния ñъä за âяðващите ïðеминава ïðåäи âòîðото ïðèøåñòâèå на Õðèñòà. Трябва да спомена, ÷е ìíîãо õðèñòèяíи è òåîëîзи също âяðват â изñëåäователния ñъä - наïðèìåð, èçâåñòíия ó÷åí Àëàí Ëèä. Той не íàçоâàва òîзи ñъä изñëåäователен, íî «ùàòåëíо èзñëåäâàíå на æèвота на âяðващите». Ïî ñъщество това е едно и също. Âñички ðåëèãèîçíи деноминации âяðват, ÷е ñъäа, ðåøåíèåто на ñъäà è èзïъëíåíèåто на ðåøåíèето ще се извършат ïðè âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà. По тяхно ìíåíèе, íèто еäíî от òезè ñъáиòèя íå ще се ïðîведе äî ïðèøåñòâèето на Èñóñà.

 çàùèòа на Àäâåíòната ïîçèöèя ìîæе да се ïðèâåдат äâà äîâîäà. Първо, èçâåñòíî е, ÷е âяðващите ïîëó÷àват ñâîята íàãðàäа ïðè âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà. Íîâият Çàâåò много ÿñíî ãîâîðè за това. Èñóñ е êàçàë: «Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, ïак ще дойда и ще ви взема при Себе Си» (Èîàí, 14:2,3). Ако âяðващите ïîëó÷àват íàãðàäа, êîяòî å òðåòата ôàçà на ñъäà ïðè âòîðîто ïðèøåñòâèе, òî за ñъäа è ðåøåíèåто на ñъäà трябва да има време до âòîðîто ïðèøåñòâèе.

Âòîðият àðãóìåíò. Íèкъде â Áèáëèята íå е êàçàíî, ÷е êîãато Èñóñ Õðèñòîñ дойде âòîðи път íà íàøата çåìя, ще áъäå íàø Àäâîêàò. Той ще дойде като Öàð è Ïîáåäèòåë. Ако ñъäа за ìеíе ще се ñъñòîè след âòîðîто ïðèøåñòâèе, òî аз íå ще èìам в него àäâîêàò.  òàêъв ñëó÷àй, ще се окажа в много затруднено положение. Íî аз съм áëàãîäàðåí на Áîãа çà òîва, ÷е Õðèñòîñ â íàñòîÿùото âðåìе е ìîя Àäâîêàò.

Ñëóæбата на Õðèñòà â ñâеòèëèùåто êàто íàø Õîäàòàй, разбира се, ïðеминава â íàñòîÿùото âðåìе. Íèкъде â Áèáëèята íå е êàçàíî, ÷е Той ще бъде Àäâîêàò ïðè âòîðîто ïðèøåñòâèе. Затова аз желая да попитам ìîèте приятели õðèñòèяíи: «Êîй ще áъäå âàøèят àäâîêàò ïðè âòîðîто ïðèøåñòâèе?» Аз çíàя, êîй е ìîя Àäâîêàò ñåга - Èñóñ Õðèñòîñ.

По отношение äîêòðèíата за изñëåäователния съд íàñ ни êðèòèêóват, è òàзи êðèòèêà, до известна степен за съжаление е îïðàâäàíà, òъй êàто ó÷åíèåто ни за изñëåäователния ñъä ïðîòèâîðå÷è на истината за îïðàâäàíèе ÷ðåç âяðа.  1980 ãîäина íàøàта öъðêâа ïîëó÷è покана îò най-голямата òåîëîãè÷åñêа ñåìèíàðия â Êåíèя (Scot Theologocal Seminary), êîяòî е ðàзïîëîæåíà на 40 êèëîìåòðà îò Íàéðîáè, за äèñêóñèя ñъс ñòóäåíòèте от ïîñëåäíия êóðñ. Êàто ïðàâèëî, â повечето ñåìèíàðèи â ðàçäåëа ñðàâíèòåëíî áîãîñëîâèå се преподава êóðñ ëåêöèи ïîä íàçâàíèå «×åòирите êóëòà». За кóëòове се ñ÷èòàò: Ìîðìîíите, Ñâèäåòåëите на Иехова, Õðèñòèяíñêî зíàíèå è Àäâåíòèñòите от сåäìия деí.  Êåíèя íàøàта öъðêâа е еäíà от най-изявените и според статистиката, â 1980 ãîäина Източно-Àôðèêàíñêата дивизия áеше с най-голям брой адвентисти, по отношение броя на жителите. Затова ïðîôåñîðът на тази ñåìèíàðèя ïокани на сðåща ñъс ñòóäåíòèте èìåííî íàøата öъðêâа.

По това време аз бях секретар на съюза è ïðåдседателя ме помоли да отида на тази среща. Аз много се зарадвах, защото обичам да áåñåäâàм ñъс ñòóäåíòèте è да îòговарям íà техните âъïðîñи. Аз пристигнах там äâà ÷àñà по-ðàíо, за да успея да посетя áèáëèîòåêата им. È áях óäèâåí, êîãàто âèäях, ÷е â áèáëèîòåêата áяха ïî÷òè âñички êíèãè на Åëåíа Óàéò. Те също получаваха æóðíàëа «Ministry» è «Verdict». «Verdict» - òîва е æóðíàë, â êîйòî се ïóáëèêóват ñòàòиè íà áèáëåéñêè òåìи è ïîñëåäíèя брой áеше ïîñâетен на ó÷åíèето за изñëåäователния съд. В áèáëèîòåêата имаше и вестник, èçäàен от ìëади òåîëîзи, êîиòî бяха напуснали öъðêâата на Àäâåíòèñòите от сåäìия деí.  òîзи вестник се êðèòèêуваше ó÷åíèåто на àäâåíòèñòите за изñëåäователния ñъä.

Аз си мислех: «Сега аз знам за какво ще ме питат». Бяха ми казали, ÷е íà ñðåщата ще ïðèñъñòâàò само ñòóäåíòи от ïîñëåäíия êóðñ, íî ôàêòè÷åñêè присъстваха ñòóäåíòи от âñички êóðñîâе è äàæå техни приятели. Çàëата беше ïðåïъëíåíа. Ïъðâият âъïðîñ çàäàде ñòóäåíò: «Моля ви, ïðèâåäеòå äîâîäи â ïîëçа на äîêòðèíата за изñëåäователния ñъä â ñâåòлината на ó÷åíèето за ïðàâåäíîñò ÷ðåç âяðа».

Той беше останал с âïå÷àòëåíèå ïðè ÷еòåíе на íàøа ëèòåðàòóðа, ÷е òезè äâе ó÷åíèÿ си ïðîòèâîðå÷àò едно на друго.  êà÷åñòâо на äîêàçàòåëñòâо той ïðî÷ете íяколко öèòàòа от íàøè êíèãи. От това, което той беше прочел, ñëåäâàше, ÷е â êрайна сметка íàøèте äåëà ðåøàват и íàøата ó÷àñò: ще ïîïàäнåì ëè íà íåáетî èëè íå. Ïî ñъщество това ïðîòèâîðå÷è на ó÷åíèето за ïðàâåäíîñò ÷ðåç âяðа.

Ще приведа òåêñòа от Áèáëèята, êîйòî ìи ïðî÷етаха. Ñòóäåíòите áяха ïðàâи, защото Áèáëèÿта ни ó÷è, ÷е ние се îïðàâäаâàìе чрез âяðа, íå чрез äåëà.  ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (3:28) е êàçàíî: « È така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона». Да прочетем още един стих от посëàíèето êъм Ðèìëÿíите: «À íа тогова, който не върши дела, а вярва в оногова, който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда» (Ðèìëÿíи, 4:5).

Ще ïðèâåäа оùå íяêîëêî òåêñòа, êîиòî íàøèте приятели åâàíãåëèсти обичат да èзïîëçâàò è ñ êîиòî на нас ще ни се наложи да се сблъскаме, êîãàто èì ïðîïîâяäâàме Åâàíãåëèåто. «Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога, не чрез дела, за да не се похвали никой» (Åôåñÿíи, 2:8,9). Ñïàñåíèåто е äàð.

Ñëåäващият откъс е от 3 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Òèò стих 3: «Защото è ние íяêîãà бяхме íåñìиñëåíи, íåïîêîðíи, измамвани и поробени на разни страсти и óäîâîëñòâèя... Но кîãàто се ÿâè áëàãîäàòта на Бога, нашия Ñïàñèòåë, и неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по своята милост чрез окъпването, сиреч новорождението и обновяването на Светия Дух». Това е îïðàâäàíèå ÷ðåç âяðа. Ако аз съм ñïàñåí чрез âяðа â Èñóñà Õðèñòà, íåçàâèñèìî îò äåëата, защо ðåøåíèåто в ñъäà ще áъäå взето въз основа на ìîèте äåëа?

Същата Áèáëèÿ, от êîяòî ние про÷еòàхме тези стихове ó÷è, ÷е ние ще áъäåì ñъäени è ще ïîëó÷èì íàãðàäа â ñъîòâåòñòâèе ñ íàøèте äåëà. Ще ïðèâåäа изказванията на ÷åòиðима мъже засягащи тази тема: Õðèñòос, Ïàâеë - çàùèòíèêът на îïðàâäàíèе ÷ðåç âяðа, Ïåòъð - в ñëó÷àй, че защитавате Åâàíãåëèåто ïðåä êàòîëèци, êîиòî ñ÷èòàò Ïåòъð за ïъðâия ïàïа и Èîàí - ëþáèìия ó÷åíèê на Èñóñ.

 Åâàíãåëèåто îò Èîàí (5:28,29) се казва: «Íåдейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане». Това звучи като îïðàâäàíèå чрез äåëà.  Åâàíãåëèåто îò Ìàòåÿ, â 25 ãëàâа се êàçвà: «Защото огладнях, и ме нахранихте; ожеднях е ме напоихте; странник бях и ме прибрахте … È тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот». Попитах ñòóäåíòà от ñåìèíàðèята, след като прочетах тези текстове: «Íå ïðîòèâîðå÷àò ëè думите на Èñóñ на учението за îïðàâäàíèе ÷ðåç âяðа?» Той каза: «Äà, изглежда». Аз êàçàх: «Äåéñòâèòåëíî, òàêа ìîæå би изглежда».

Âъв âòîðîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите (5:10) се казва: «за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло». Изглежда ли, ÷е Ïàâåë също ïðîòèâîðå÷è на истината за îïðàâäàíèе ÷ðåç âяðа. Да пðî÷еòåì îòкъс от ïъðâîто ïîñëàíèе на Ïåòъð: «Íî, както е свет тоя, който ви е призвал, така бивайте свети и вие във всичката си обхода; защото е писано: ”Бъдете свети, понеже Аз съм свят”». Ïåòъð ни казва, ÷е ñâеòîñòта е öåëта на õðèñòèяíите. «È ако призовавате като Отец тогова, който без лицеприятие съди според делото на всекиго, то прекарвайте със страх времето на вашето престояване» (1 Ïåòð, 1:15-17). Ние ще бъдем съдени ñъãëàñíî íàøèте äåëà. È думите на Ïåòъð трябва да бъдат разбрани по следния начин: «Áъäеòå âíèìàòåëíи, бъдете äîáðè, èíà÷å íå ще äîñòèãíåòå ñïàñåíèе».

 ñëåäващия ñòèõ от êíèãата Îòêðîâåíèå Èîàí öèòèðа думите на Èñóñ Õðèñòос: «Ето, ида ñêîðî, è у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му» (Îòêðîâåíèå, 22:12).

È òàêа, еäíà ãðóïà òåêñòîâе ãîâîðяò, ÷е ние се îïðàâäàваме чрез âяðа, áåç äåëа. Äðóãà ãðóïà òåêñòîâе óòâъðæäàват, ÷е ще áъäåì ñъäени è ще ïîëó÷èì íàãðàäа ñъîòâåòñòâаща на íàøèте äåëà. Повечето õðèñòèяíи èãíîðèðаò еäíа от äâете ãðóïи, ñъçíàòåëíî èëè не - повечето, несъçíàòåëíî. Ìíîãо åâàíãåëèсти èзïîëçват ïъðâата ãðóïа òåêñòîâе. Êîãато веäíъæ ïîêàçàх на един ìëаä ÷îâåê òезè òåêñòове, тîй êàçà: «Знаете ли, аз íèêîãà íå съм ги ÷еë». Аз îòговорих: «Тîва е î÷åâèäíî». Åâàíãåëèстите обичат да èзïîëçâàò òåêñòове за îïðàâäàíèе áåç äåëа. Те èãíîðèðаò, òåêñòовете êîиòî óòâъðæäàват, ÷е ние ще бъдем ñъäенè è ще ни се въздаде в ñъîòâåòñòâие на íàøèте äåëà. Íî много ÷еñòî Àäâåíòèñòите èзïîëçват âòîðата ãðóïа òåêñòîâе, ïðåíåáðåãвàйки ïъðâата. Затова понякога ние сме âèíîâíè â òîва, ÷е èзïîëçваме òåêñòове, отнасящи се до делата, като íå ïðîïîâяäваме îïðàâäàíèå ÷ðåç âяðа. Ако желаем да бъдем честни, äëъжни сме да ïðèлагаме âñички òåêñòове, защото цялото Ïèñàíèå е áîãîâäîõíîâåíî.

Êàê да ñъãëàñуâàме òåêñòовете, êîиòî óòâъðæäàват, ÷е се îïðàâäàваме чрез âяðа, ñ òåзи, êîиòî ãîâîðÿò, ÷е ще áъäåì ñъдени и âъзêðåсени за живот, защото сме вършили äîáðи äåëà è ще ïîãèíåì поради злите си дела? Има òðåòа ãðóïà òåêñòîâе, êîиòî също засягат тези âъïðîñи. Áèáëèÿта ó÷è, ÷е èñòèíското îïðàâäàíèå ÷ðåç âяðа âинаги ïðîèçâежда äåëà. Îïðàâäàíèåто чрез âяðа íå ìîæå да áъде áåç äåëа. Èàêîâ казва: «Âяðà áåç äåëа е ìъðòâà». Той не е ïðîòèâ îïðàâäàíèето ÷ðåç âяðа. Неговото ïîñëàíèå е â ñъãëàñèе ñ ïîñëàíèÿта на Ïàâеë. Èàêîâ îñъæäà òåзи, êоиòî залагат на идеята, ÷е ìîãаò да áъдат ñïàñåíи, æèâеейки, êàêто им е угодно.

Ôèëèï êàçà веднъж на Èñóñ: «Ãîñïîäè! Ïîêàæè íи Îòöà, è äîстатъчно ние». Èñóñ îòговори: «Толкова време съм с вас, и не познаваш ли ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца». От ñëåäващия ñòèõ става ясно, какво е имал предвид Èñóñ: «Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от себе си ги говоря; но пребъдващия в мене Отец върши своите дела. Âярвайте ми, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене; или пък вярвайте ми поради самите дела» (Èîàí, 14:8-11).

Èñóñ казва тук: «Филипе, най голямото доказателство за това, ÷е Îòåö îáèòàва â Ìеíå è îòêðиâà Ñåáе ÷ðåç Ìåíе се ÿâÿват Ìîèте äåëà». Да пðî÷èòåì 12 ñòèõ: «Èñòèíа, èñòèíа ви казвам: който вярва в Мене, äåëàта, êîиòî върша Аз, è той ще ги върши è по-големи от тях ще върши». È òàêа, äåëàта са в ðåçóëòàò на âяðата. По-нататък Èñóñ казва: «защото Аз отивам при Отца». Êîãато Èñóñ отиде при Ñâîя Îòеö, Той ни изпрати Ñâеòия Äóõ (Èîàí, 16:7).

Ще ïðî÷еòåì äâà ñòèõà от ïîñëàíèето на Ïàâеë. Â ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (2:8,9) се говори ÿñíî, ÷е ние се ñïàñяваме чрез âяðа ïî áëàãîäàò, êîяòî å äàð è ÷е не се ñïàñяваме чрез дела. Â 10 ñòèõ се казва: «Защото сме Негово творение, ñъçäàдеíи â Õðèñòа Èñóñа за äîáðи äåëà, в êîиòî Áîã отнапред е наредил да ходим». Â ïîñëàíèåто êъм Êîëîñÿíите (2:6) е êàçàíî: «И тъй, êàто сте ïðèели Õðèñòà Èñóñà Ãîñïîäà, òàêа è се обхождайте â Íåго». В 10 ñòèõ от същата ãëàâа се казва: «И вие èìаòå ïъëíîòа â Íåго». È òàê, Áîã ни е поместил â Èñóñа Õðèñòа íå само, за да ни оправдае, íî è за да вършим äîáðи äåëà. Тези äîáри äåëà íå са, за да получим ñïàñåíèå.

Най-вåëèкото äîêàçàòåëñòâî за òîва, ÷е Îòåö е îáèòàваë â Õðèñòа са Неговите äåëà è äîêàçàòåëñòâîто за това, ÷е сме îïðàâäàíи ÷ðåç âяðа е това, ÷е Õðèñòîñ æèâåе â íàñ.

В пîñëàíèåто êъм Òèò (2:14) се казва за Õðèñòос: «Êîйòî äàде Ñåáе Си çà íàñ, за да ни изкупи от âñÿêî áåççàêîíèе». Èñóñ Õðèñòîñ дойде на íàøата çåìя íå само за да ни вземе на небето, íî è за да ни èçáàâè îò âñÿêî áåççàêîíèе è да «î÷èñòè за Ñåáå люде за свое притежание, ревностни за добри дела». «Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но ïî Ñâîята ìèëîñò чрез окъпването, сиреч, ноâîðîæäåíèето è îáíîâяването на Ñâеòия Äóõ» (Òèò, 3:5). Да пðî÷еòåì è 8 ñòèõ: «Верно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Áîãà да се упражняват старателно в добри дела».

Спомнете си за какво говорихме в темата за изследователния съд. Îáикновено, когато я приключвам ме питат: «Защо е необходим този съд, нали ñъãëàñíî Áèáëèята Áîã вече çíàå, êой е ñïàñåí è êой íå е?» Това е истина. Âъв âòîðîто ïîñëàíèе êъм Òèìîтåй (2:19) е êàçàíî: «Ãîñïîä познава Ñâîèте си». Áîã îáëàäàва ïðåäузнание и çíàå оùå ïðåäи âàøето ðîæäåíèå ще ïðèеìåòå ëè Õðèñòà èëè íå, затова Той Самият не се нуждае от òîзи ñъä. Ние се íóæäаåì от изñëåäователния ñъä, защото имаме обвинител. Â êíèãата Îòêðîâåíèå (12:10) той е назован «êëåâåòíèêът на áðàòята». Ïîä áðàòÿ тук се подразбира âяðващи. Ние сме áðàòÿ на Õðèñòà: «Понеже оня, който освещава, и ония, които се освещават, всички са от едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя» (Åâð. 2:11).

Õðèñòîñ ни íàрича áðàòÿ, като тази дума âêëþ÷вà è æåíèте. Õðèñòîñ – по-големия Áðàò; ние - Неговите по-малки áðàòÿ. Големият брат няма да скръсти ръце виждайки, че клеветят Неговите по-малки братя. Ако äÿâîëът иска да îêëåâåòи по-малките áðàòя è ñåñòðи Èñóñ няма да му позволи да стори това. Äÿâîëът ни îñъæäà äåí è íîщ, íî Áîã ни îïðàâäаâà è öåëта на изñëåäователния ñъä е îïðàâäàíèåто на ñâеòиите. Той ïðåäñòàâя íàøèте äåëà в ñъäа íå, за да докаже íàøата ïðàâåäíîñò, íî êàто ñâèäåòåëñòâî за èñòèííîñòта на íàøата âяðа.

От âòîðата ãëàâа от ïîñëàíèето на Èàêîâ ние разбираме, ÷е äåëàта на Àâðààì íå са ñâèäåòåëñòâàëè за неговата ïðàâåäíîñò, íî за âяðата му. Èàêîâ (2:20,21): «Обаче, искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра отделена от дела е безплодна? Àâðààì, нашият îòåö, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исака на жертвеника?» Â 15 ãëàâа на êíèãата Áиòèå се казва, ÷е Àâðààì áиë îïðàâäàí чрез âяðа дълго време преди да âъçëîæè íà æåðòâåíèêа Èñàê. За какво е свидетелствала неговата постъпка ни се казва в ïîñëàíèåто на Èàêîâ (2:22): «Ти вèждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че от делата се усъвършенства âяðàта.»

Íàøèте äåëà íå свидетелствуват за íàøата ïðàâåäíîñò, íî за èñòèíнîñòта на íàøата âяðа. Затова в ñъäа Õðèñòîñ èзïîëçва íàøèте äåëà за äîêàçàòåëñòâо, ÷е сме îïðàâäàíи чрез âяðа, това му дава ïðàâî да бъде íàø ïðåäñòàâèòåë. Той заявява на Áîã: «Ìîÿта ïðàâåäíîñò е òяхна, защото те имат èñòèíска âяðà». Така Той ни îïðàâäàва. Това е öåëта на изñëåäовател-ния ñъä.

Сåäìата ãëàâа от êíèãата на пророк Äàíèèë îïèñâà изñëåäователния ñъä íàä âяðващите. Ние установихме трите етапа на съда:

1) Съдопроизводство (10 ñòèõ). «Îãíåíà ðåêà излизаше и минаваше ïðåä Íего; хиляди по хиляди Му ñëóæеха, è десетки хиляди по десет хиляди ïðåäñòîÿха ïðåä Íего (тук се говори за âяðващите, êîиòî стоят пред Áîãа â ëèöåто на Èñóñ Õðèñòос, êîйòî се ÿâÿва тяхен Àäâîêàò); ñъäèи ñåднаха, è книги се ðàзтвориха». Êîãато четем за тази тържествена сцена, êîëåíата ни трябва да се подгъват.

2) Ðåøåíèåто на ñъäà. Â Äàíèèë (7:22) се казва: «Äîêëå íå дойде Старият по дни и съдът биде даден на светиите на Всевишния». Ñàòàíà îñъæäà âяðващите (виж. Çàõàðèя, 3:1-3), à Õðèñòîñ ни çàùèòава è ето ðåçóëòàòа: «ïðèсъдата е дадена в полза на âярващите» (New English Bible). Отчаяни от îáâèíåíята на ñàòàíа, ние се íàäяваме íà изñëåäователния ñъä, защото сме óâåðåíи, ÷е ðåøåíèåто ще бъде в наша полза. «È íàñòъïè âðåìе (след ðåøåíèето на ñъäà, ïðè âòîðîто ïðèøåñòâèе), светиите да завладеят öàðñòâîто».

3) Èзïъëíåíèå ðåøåíèето на ñъäà.  êíèãата на пророк Äàíèèë (7:26,27) е êàçàíî: «После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта». От êîíòåêñòà става ÿñíî, ÷е âëàñòта се отнема от Малкия рог, ëè÷íîñò, êîяòî е ïîëó÷èëà òази âëàñò от ръката на äÿâîëà. Той е ïðåäñòàâèòåëя на ñàòàíа è е ïðåñëåäâàë öъðêâата. «È ще îòíемат от него властта да погубва и да изтребва докрай». Това очаква тези, êоиòî îòêàçват да приемат Èñóñ Õðèñòос.

«А цàðñòâîто и âëàñòта è öàðñòâåíîто вåличие по цялото ïîäíåáåñие ще се даде на народа от светиите на Âñåâиøíия, Чието öàðñòâî е öàðñòâî âå÷íî, è âñички âëàñòнèци ще ñëóæаò è ще се ïîкоряват Нему» (27 ñòèõ). Това е добрата вест на Åâàíãåëèето!

È òàêа, изñëåäователния ñъä е íåîáõîäèì, за да може Áîã да îïðàâäàе âяðващите ïðåäи Той да дойде, за да ги вземе на небето. Аз зная в кого съм повярвал è ÷е Áîã ìîæå да изâъðøè òîва. Аз вярвам в Èñóñ Õðèñòос, íå â ñåáе си èëè â ñâîята öъðêâа. Íà какво залагате вие? Ако вярвате â Èñóñ Õðèñòос, âие сте се простили в ñâîåто ñъðöå ñ всичко, което сте имали в «â Àäàì». È ако това е така, âие сте се отделили от греха. È îïðàâäàíèåто чрез âяðа ìîæе да се îáÿñíè с думите: «Съразпнах се с Õðèñòа. È сега не аз живея, íî Христос æèâåе â ìеíå. À живота, който сега живея е живот на вяра â Ñиíà Áîæèй, който ме âъçëþáè è ïðåäàде Ñåáе Си çà ìåíе».

Нека Áîã ни áëàãîñëîâè, за да óñòîим във времето íà изñëåäователния ñъä. Нека този ñъä да íå âñява ñòðàõ â íàøèте ñъðöà, íî да се ðàäâàме, ÷е èìаме òàêъв Ñïàñèòåë - Èñóñ Õðèñòос.

1. Те гледали на този ден, êàто íà òъðæåñòâåí äåí на ñъä.

2. Той бил êóëìèíàöèята на îáðÿäните ñëóæби â ñâеòèëèùåто.

Това е бил ден, който е сочел íà áъдещето êóëìèíàöèîíнî ñъáиòèå â ïëàíа за ñïàñåíèе. Умилостивителният ден включва:

I. Това е време, êîãато Áîã îïðàâäàва ñâеòиите. Чрез изñëåäователния ñъä Õðèñòîñ îïðàâäàва âяðващите.

II. Това е време, êîãàто Áîã î÷èñòва íåáåñíîто ñâеòèëèùå.

III. Това е време, êîãàто Той ще сложи êрай на ãðåõа è нåãîвите ïîñëåäñòâèÿ. Той ще óíèщîæè ãðåõа âъв Âñåëåíата.

IV. Áîã ще âъçâåñòè íàñòъïването на âå÷íа ïðàâäа.

Óíèщожението на ãðåõà è íàñòъïването на âå÷íа ïðàâäа ще се осъществи при òðåòото ïðèøåñòâèе на Õðèñòà.  ïðåäшестващата ãëàâа ãîâîðèхме за изñëåäователния ñъä. Ñåга ще се докоснем до âъïðîñà за î÷èстването на ñâеòèëèùето.

Един от аспектите на Умилостивителния ден е о÷èстването на ñâеòèëèùе-то, което беше подложено на жестока критика, ãëàâíо по отношение на ñëåäното:

à). Дåéñòâèòåëíî ëè íåáåñíîто ñâеòèëèùå се íóæäàå от î÷èстване? Много хора çàäàват òîзи âъïðîñ, äàæå ÷ëåíове на íàøата öъðêâа.

á). Íå íàñòъïè ëи Äåíя на Умилостивение, êîãàто Èñóñ Õðèñòîñ óìðя íà êðъñòа?

Ще отговорим и на двата въпроса, òъй като те са много âàæíи. Ïъðâият âъïðîñ: äåéñòâèòåëíî ëè íåáåñíîто ñâеòèëèùå се íóæäàå от î÷èстване? Нека да оñòàâèì íàøèте ëè÷íи ñъæäåíèÿ ïî òîзи âъïðîñ настрана è нека Áèáëèята да áъäå ìåðèëî за èñòèíата.  êíèãата Ëåâèò íàмираме ñëåäните ñëîâà: «Да очисти (èìа се предвид Ïъðâîñâеùåíèêа) Ñâеòая Ñâеòиõ (îáъðнеòå âíèìàíèå, ÷е ìяñòîто на Áîжието обиталище беше нåîáõîäèìî да се î÷èñòè) è ñêèíèята на ñъáðàíèето, æåðòâåíèêа да се î÷èñòè, è ñâеùåíèците è целия събран íàðîä да се î÷èñòè» (Ëåâèò, 16:33).

 Äåíя на Умилостивението Ïъðâîñâеùåíèêа î÷èстваше íå само ëþäåте, íî è Божието свеòèëèùå. Тîва се отнася за îáðàçà на íåáåñíîтî ñâеòèëèùе.  ïîñëàíèето êъм Åâðåите се ãîâîðè за ðåàëíîñòта.  äåâеòата ãëàâа àâòîðът ïðîòèâîïîñòàâя ñèñòåìата на æåðòâîïðèíîøåíия на çåìíîто ñâеòèëèùе на æåðòâата на Èñóñ Õðèñòос. Ïъðâîто е áиëî îáðàç, сянка и â íåго íå е имало ñïàñяваща ñèëа, а âòîðîто å ðåàëíîñò, òîва което äåéñòâèòåëíî ни ñïàñявà. «Äà è ïî÷òè всичко сïîред çàêîíа се î÷èства с êðъâ» (Åâðåите, 9:22,23).

Ñъãëàñíî çàêîíа, áåç ïðîëèване на êðъâ íå ìîæå да има î÷èстване îò ãðåõà. Êðъâта â òîзи êîíòåêñò îçíà÷àва îòäàдеí æèвот. Áåç ñìъðò íå ìîæå да áъде î÷èстено ñâеòèëèùето. «È òъй, трябваше îáðàçите на íåáåñíîтî да се очистят по този начин, а самото небесно – с по-добри от тези жертви».

Тук се ãîâîðè, ÷е êàêто çåìíîто ñâеòèëèùå е трябвало да се î÷èства с êðъвта на òåëöи è êîçëи, òàêа è íåáåñíîто ñâеòèëèùå трябва да бъде î÷èстеíî. Íî то íå ìîæå да áъде î÷èстено с êðъâ от òåëöи è êîçëи, íî с êðъâта на Èñóñà Õðèñòà. È òàêа, â Íîâия Çàâåò се казва, ÷е íåáåñíîто ñâеòèëèùå трябва да бъде î÷èстено. Âие ìîæåòå да попитате: «Защо то да се íóæäàå от î÷èстване?» Скоро ще достигнем и до този въпрос.

Ïðåäи това ще се опитаме да отговорим íà âòîðия âъïðîñ: «Èзïъëíè ëи ñе Äåíят на Умилостивение, êîãàто Èñóñ óìðя íà êðъñòа?» Ìíîãо õðèñòèяíи мислят, ÷е Äåíят на Умилостивение е бил, êîãàто Èñóñ Õðèñòîñ е îòäàë Ñâîя æèвот çà хората.

Âåðíî е, ÷е êðъñòа Õðèñòîâ èìа îñîáенî âàæíî çíà÷åíèå â Äåíя на Умилостивението. Ние не трябва да èãíîðèðаме òîва. Íî íå âñички îáðÿäи, îáðàçи, êîиòî са се ïðàêòèêуâàëè â Äåíя на Умилостивение са се èзïъëíèëè íà Ãîëãîта. От øåñòíàäесетата ãëàâа на êíèãата Ëåâèò ще видим, ÷е ãëàâíата ñëóæба â този äåí и áила «îáðÿäа с äâата êîçела». Тези äâà êîçеëà áиëè áåç ïîðîê. Ïъðâîñâеùåíèêът ги е ïîñòàâял във âõîäà на ñêèíèята, хвърлял «за двата êîçеëà æðåáèé: еäèí æðåáèé за Ãîñïîäà, à äðóãия æðåáèé за îòïóùåíèÿ». Êîçеëът, íà êîйòî е паднал æðåáèя за Ãîñïîäà, се е пðèíасял â æåðòâа çà ãðяõ, след което ïъðâîñâеùåíèêът е âíаñяë êðъâта му â Ñâеòая Ñâеòиõ è я попръсквал върху умилостивилището - íà горния капак на êîâ÷åãà на çàâåòà. Този îáðÿä е óêàçâàë íà æåðòâата на Èñóñà Õðèñòà.

След това, î÷èñòèâайки ñâеòèëèùåто с êðъâта, êîяòî ñèìâîëèçèðàëà êðъñòíата ñìъðò на Èñóñà, ïъðâîñâеùåíèêът излизал от ñâеòèëèùето è âъçëàãàë ðъце íà âòîðия êîçеë. «È като î÷èсти ñâеòèëèùето, ñêèíèята на ñъáðàíèето è æåðòâåíика, да доведе æèâия êîçеë, да âъçëîæè Ààðîí двете си ðъце върху ãëаâата на æèâия êîçеë, да èзïîâяда íàä íего âñичките áåççàêîíèÿ на ñиíîâете Èçðàèëåâи, âñичките им ïðåñòъïëåíèÿ è âñичките им ãðåõове» (Ëåâèò, 16:20,21). >

Îáъðнете âíèìàíèå íà òðèте думи â òîзи ñòèõ: áåçзàêîíèå, ïðåñòъïëåíèå è ãðяõ.  åâðåéñêия îðèãèíàë на Áèáëèята се èзïîëçват äâанадесет думи за îïðåäåëяне на ãðåõà; íî те ìîгат да се изðàçят с òðите; «áåçзàêîíèå» - ãðåõîâíîñòта на íàøата ïðèðîäа, за âðîäåíата ãðåõîâíîñò, â ïðåâîä от åâðåéñêи това îçíà÷àва «èçкривен». Думата «ãðяõ» îçíà÷àва «íåïîïàäàíå â öåëта», íî òîва íåäîñòèгане на öåëта е íåïðåäíàìåðåíî; «ïðåñòъïëåíèå» оçíà÷àва ñъçíàòåëíî ïрîâèíåíèå. Ïъðâîñâеùåíèêът î÷èствал íàðîäа îò âñичко: áåççàêîíèе, ãðåõîâе è ïðåñòъïëåíèе. Да пðî÷етем âòîðата ÷àñò 21 ñòèõ: «и да ги въçëîæè върху главата на êîçеëà; тогава да го изпрати в ïóñòиíята чрез определен човек». «Определения ÷îâåê» се ÿâÿва îáðàç на Èñóñ Õðèñòос. «и като пусне козела в пустинята, êîçåëът ще понесе на ñåáå си âñичките им áåççàêîíèÿ â необитаема çåìя» (22 ñòèõ).

Ïъðâîñâеùåíèêът излизал от ñêèíèята, âъçëàãàë ðъце íà æèâия êîçеë, èзïîâядвал ãðåõовете на Èçðàèëÿ, ãðåõовете на âяðващите è æèâия êîçеë го пускали в ïóñòинята. Ние сме ïî÷òè åäèíñòâåíàта öъðêâа, êîяòî â íàñòîÿùå âðåìе ó÷è, ÷е âòîðия êîçåë, Àçàсåë ñèìâîëèçèðа ñàòàíа. Повечето ðåëèãèîçíи деноминации óòâъðæäàват, ÷е Àçàсåë се ÿâÿва îáðàç на Õðèñòос. Те представят, ÷е и двата кîçеëà ñèìâîëèçèðаò Õðèñòос в äâåте ôàçи на èзêóïëåíèето. Íàøàта öъðêâа íå е ñъãëàсна с това. Êîçåëът за Ãîñïîäà се ÿâÿва îáðàç на Õðèñòà, à Àçàсåë на ñàòàíа. Ïъðâият, êойòî ни îáâèíè â íåâяðíîñò за тази ïîçèöèя, áеше äàòñêè òåîëîã è след това бяхме подложени на êðèòèêа от ñòðаíа на ìíîãо äðóãè теолози. Êðèòèците твърдят, ÷е ако Àçàсåë (ñàòàíà) íоси íà ñåáå си ãðåõовете на Èçðàèë è â êрайна ñметка ãðåõовете на âñички âяðващи, òî ние правим от него Ñïàñèòåë. Ние трябва да зàùèòèм ñâîята ïîçèöèя ïðåä íàøèте îáâèíèòåëи. Åâðåéñêèте ó÷åíи íå çíàяò òî÷íî, какво îçíà÷àва думата «Àçàсåë». Äðåâíоåâðåéñêèя е ìъðòъâ еçиê, êîйòî в деветнадесети век се опитаха да го съживят. Съãëàñíî ìíåíèето на åâðåéñêèте ó÷åíи, ñòîðîííèци на èóäàèçìà, Àçàсåë – òîва е èìе на äÿâîëà. È òàêа, в крайна сметка, åâðåéñêèтå èзñëåäîâàòåëè са íà íàøа ñòðаíа.

Âие çíàåòå, ÷е íямаме îðèãèíàëíи ìàíóñêðèïòи на Áèáëèята. Един от най-äðåâíèте, êîиòî ñъùåñòâóват â íàñòîÿùото âðåìе - òîва са ñèðèéñêèте ìàíóñêðèïòи. Â тях името «Àçàсåë» е èíòåðïðåòèðàíî, êàто «âъзстаналия àíãåë». Повечето õðèñòèяíи предполагат, ÷е «Àçàсåë» - òîва е «êîçåëа за èçáàâëåíèе», òîзи, êойòî взема âèíата на себе си.

Ïðåäи, Áîã да óíèщожи напълно ãðåõа, трябва да разðåøè âъïðîñа за îòговорността за ãðåõа. Þðèäè÷åñêè, ãðяõ – òîва е «íàðóøåíèå на çàêîíà», è от þðèäè÷åñêа гледна òî÷êа, разглеждайки âъïðîñà за ãðåõа, ние трябва да отделим трите му àñïåêòà:

1) âèíà;

3) îòговорност.

Ìíîãо õðèñòèяíи си çàäàват âъïðîñа: «Êой е отговорен за греха?» Áîã èìа ïъëíа âëàñò. За това ÿñíî се ãîâîðè êàêто â Стария, òàêа è â Íîâия Çàâåò. Íèщо â òîзи свят èëè âъв Âñåëåíата íå може да стане áåç Негово ðàçðåøåíèе. Той е Ãîñïîä! Той е Òâîðåö на всичко. Íèщо не може да стане без Неговото знание. Èìа ïъëíа âëàñò, Áîã трябва да понесе íà ñåáе си è îòговорността çà òîва, което става в Неговото öàðñòâо.

 Áèáëèята се êàçвà, ÷е Áîã закоравил ñъðöåто на ôàðàîíà. Äðóã ñòèõ ни казва, ÷е «ôàðàîíа закорави ñâîåто ñъðöå». Кое следва да ñ÷èòàме за èñòèííо? Двата òåêñòà са âçети от Áèáëèята. È двата са âåðíи.  äåéñòâèòåëíîñò ôàðàîíа е закоравил ñâîåто ñъðöå, íî поради òîва, ÷е Áîã има âъðõîâíа âëàñò, Той взема върху Ñåáе Си îòговорността äî Умилостивителния ден. Áîã би ìîãъл да възпре ôàðàîíà è òîй да не закорави ñъðöето си. Той би могъл да направи това, íî íå го е сторил. Затова Áîã е îòговорен. Áîã казва в Стария Çàâåò: «Аз ñъздадах çëî». Äåéñòâèòåëíî ëè Áîã е àâòîð на çëото? Íå. Áîã îáëàäàва ïъëíа âëàñò, затова поема на ñåáе си îòговорността çà ïîÿâата на çëото, òàêа ñëåäва да разбираме òîзи и други подобни òåêñòове.

Ако виждам едно двегодишно дете, че е обринато и не предприема нищо и ако това дете почине, аз трябва да поема отговорността за неговата смърт.

Êîãàто Àäàì ñъãðåøèë, Áîã дошъл при íåго è ïîпитаë: «Защо яде от плода, êîйòî Аз ти бях забранил да ядеш?». Àäàì íå îòðекал, ÷е е íàðóøèë Áîжията заповед, íî не поел îòговорността çà ñâîята ïîñòъïêа. Той обвинил Åâа è â êрайна сметка Áîãà. «Æåíàта, êîяòî си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох», - êàçàë Àäàì. С дðóãè думи: «Íå ме îñъæäàé, защото Òи ми äàде òази æåíа?»

Ïîìíèòå ли, какво êàçàë Àäàì, êîãàто за първи път âèäяë Åâа? Ïðî÷етете òîзи откъс от Ñâеùåíîтî Ïèñàíèе. Той беше щастлив, êîãàто Áîã му äàде Åâа, íî след като ñъãðåøè, çàáрави за това. «Æåíàта, êîяòî Òи ìи äàде». Той âъçëîæèë âèíата íà Áîãà è Áîã пое върху ñåáе си тази âèíа. Áîã ïîпитал Åâа: «Какво ще кажеш? Êой според теб е âèíîâен?» Åâà îáâèíèëà çìиÿта, êàçâайки: «Çìията ме подмами, та ядох». Áîã ñътворил è çìията - ïðåêðàñíî ñъùåñòâî, íå òàêова, êàêвато я знаем сега. Áîã íå ïîпитаë çìиÿта: «Ти кîãî îáâèíÿваø?», защото çíàеë, ÷е è ñàòàíà Него îáâèíява. Áîã âçеë íà ñåáе си îòговорността.

Áîã е трябвало да îïðàâäàе Ñâîåто èìе, èíà÷å íå би могъл да óíèщожи ãðåõа, защото â óìовете на хората биха останали много въпроси. Ето защо в ñъäа Áîã íå само ще оправдае светиите, íî è ще ðàзñåå ñъмненията îòíîñно Ñåáе си. Той ще î÷èñòè ñâеòèëèùåто îò îòговорността çà ãðåõа. È òàêа, â деня на умилостивението êîçåëа на Ãîñïîäà поема върху ñåáе си íàêàçàíèåто çà ãðåõа è âèíата çà ãðåõа, íî íå и îòговорността. Îòговорността çà ãðåõа, â êрайна ñметка, трябва да ïîíåñе ñàòàíà.<

Двата êîçеëà áиëè áåç ïеòíо è ïîðîê. Ìîæем ëè да ñ÷èòàме ñàòàíа áåçóïðå÷ен? Íå. Àçàсåë ñèìâîëèçèðа, на първо място, íå ñàòàíа, íî Ëþöèôåð. «Òи беше ñъâъðøåí в постъпките си до деня, когато бе създаден, äîгдето се намери áåççàêîíèе в тебе» (Èåçåêèèë, 28:15).

Êой изобрети ãðåõа? Êой е îòговорен çà ïîÿâата на ãðåõà âъв Âñåëåíата? Â Áèáëèята êîçите винаги ñèìâîëèçèðат ãðåõа. Â Åâàíãåëèåто от Ìàòåÿ, â 25 ãëàâа Èñóñ îòäåëÿ îâåöете îò êîçите, è êîçите се ÿâÿват ïървоîáðàç на ãðåøíèците. Защо тези ãðåøíèцè ще ïîãèíаò? Ще им êàæå ëè Áîã: «Âие сте ïðîêëети», защото това са лоши хора? Íå, Áîã íå ги îñъæäà çà òîва, ÷е те са ãðåøíи хора.

Áîã ще ги îáâèíи â òîва, ÷е те íå са ïðèели Неговия äàð, Èñóñ Õðèñòос. Той ще им каже, ÷е те ще изгорят в огъня, «приготвен за дявола и ангелите му». «Този огън не е за вас, Аз приготвих за вас ñïàñåíèå, íî âие се îòêàçàхте è затова ще трябва да умрете».

 10 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите Ïàâåë казва, ÷е Èçðàèë е îòговорен çà положението, â êîеòî се е îêàçàë, защото той óïîðито è ñъçíàòåëíî îòхâърлил Ìåñèя.

È òàêа, êîçëите â Свещеното писание ñèìâîëèçèðат ãðåõа. Õðèñòîñ понесе върху Ñåáе Си íàêàçàíèåто çà ãðåõа. Â òîзи ñìиñъë Неговата кðъâ е била ïðîëяòà çà íàøèте ãðåõове. Íî Той е âçеë върху Ñåáе Си îòговорността çà ãðåõа само äî Äеíÿ на Умилостивението.

 Умилостивителния ден Той ще î÷èñòè ñâеòèëèùåто пред очите на àíãåëите è цялата Âñåëåíа, също и âяðващите ще âèäÿò òîва â òå÷åíèå на хилядата години. Ñâеòиите ще съдят хиляда години, защото íà âñички âъïðîñи ще трябва да се отговори. È ще се ïðåêëîíè всяко êîëяíî è âñички щå ïðèçíаят: «Праведен си, Ãîñïîäè. Ние ясно разбираме, че Ти си справедлив». Пñàëîì 118 ïîêàçâà, ÷е äàæå и õðèñòèяíитå понякога питат Áîãà: «Защо допускаш това? Òи ëè äîïóñнà òîва?» Да пðî÷еòåì 7 ñòèõ от 119 ïñàëì: «Ще те ñëàâя с ïðàâдиво ñъðöе, когато наó÷à ñправедливите Ти съдби».

 ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите Ïàâåë ни казва: «И тъй, òи, защо съдиш áðàòà си? А пък ти, защо презираш áðàòà си? Понеже всички ние ще застанем пред Божието ñъдилище. Защото е писано: «Заклевам се в живота Си, казва Ãîñïîä, че всяко коляно ще се ïðåклони пред Ìеíе, и âñеêè еçиê ще славослови Áîãà» (Ðèìëÿíи, 14:10-11). Âñеки еçиê ще ïðèçíàå, ÷е Áîã е сïðàâедлив. Êîãàто äåëàта на ñàòàíа áъäаò ÿñíî ïðåäñòàâåíи ïðåä Âñåëåíата, äàæå и той ще ïðèзнае: «Ãîñïîäè, Ти си справедлив». Може би áåç æåëàíèе и интусиазъм, íî той ще ïðèçíàå òîва. Âñички ñъùåñòâà ще ïðèçíàят Áîæията ïðàâîòа.

È òàêа, öåëта на Умилостивителния ден е да се îïðàâäàå Áîжието име. Áîã íå ìîæå да óíèщожи ãðåõа è да óñòàíîâè öàðñòâîто Си на âå÷íа ïðàâäа, докато íå áъäå ðàçîáëи÷åí íå само ãðåõà, íî è àâòîðа на ãðåõà. Това ñèìâîëèçèðа Àçàсåë. Той трябва да понесе върху себе си îòговорността çà ãðåõа.

Êîãато ïðèех êðъùåíèå преди ìíîãî години â Íàéðîáè (Êåíèÿ), аз бях твърде млад è îт íåçíàíèе îáåùàх да íå ãðåøа повече. Âие давали ли сте поäîáíи îáåùàíя? Аз êàçàх на Áîãа: «От този ìîìåíò аз повече íяма да Ти съгрешавам». Тðè äíи след êðъùåíèето си отидах на êèíî, íå защото исках това, íî аз открих нещо, което не знаех преди. Êîãàто ни подготвяха за êðъùåíèе, íå ни êàçàха, ÷е íàøàта ïðèðîäà е ïðîäàдеíà под ðоáñòâîто на ãðåõа. Трябваше да изминат пет години, за да проумея, ÷е «âñички ÷îâåшки îáåùàíèÿ са ïîäîáíи на въжета от ïясък».

×åòиðи ãîäини ó÷èх â Íþáîëä. Всяка ãîäина имахме по òðè ìîëèòâåíи седмици. При нас идваха изключителни ïðîïîâåäíèцè, êàто Ìèí÷èí от Àâñòðàëèя. Той беше способен така да възбуди интерес у ìëаäåæèте и да да накара да заплачат дори и ñèëíите мъже. Òîãàва пак îáåùàх: «Íèêîãà повече Áîæå. Аз ñãëóïèх, íî повече òîва няма да се ïîâòîðè». Аз успявах за òðè, ÷åòиðи äíи, понякога и за äâå седмици, â çàâèñèìîñò îò òîва, колко ñèëíа е áиëà ìîÿта âîëÿ.

След завършване на êîëåæà аз постъпих в óíèâåðñèòåòа Àíäðþñ ñ ìиñълта, че ìîæå áи, ñòåïåíта на учен ще ми ïîìîгне. Íî се îêàçà, ÷е íå е âàæíî, êîëêî наóчни ñòåïåíи имате, те няма да ви ïîìîãнат â ïðåîäîëяването на ãðåõà. Ïàâåë ãîâîðè â ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите: «Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение» (Ðèìëÿíи, 1:14,16).

 7 ãëàâа на това ïîñëàíèе той казва: «Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, но онова, което мразя него върша». Да пðî÷еòåì 17 ñòèõ: «Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене».

Ние се раждаме грешни същества, êàêто казва Äàâèä: «В грях ме зачна майка ми».

Êîãà ñòàваме ãðåøíицè - ïðè ðîæäåíèето си èëè êîãато извършим ïъðâата грешна ïîñòъïêа?

Êîãà ÿáъëката ñòàва ÿáъëка? Êîãато äàде ïëîä? Êàто ïðàâèëî, ïъðâите ïëîäове се ïîÿâÿват на третата година. Íî дървото е ÿáълка от самото íà÷àëо. ßáъëêèте още веднъж äîêàçâàò, ÷е това äъðâî е ÿáъëка. È íàøèте ãðåõове ñâèäåòåëñòâóват за това, ÷е èìаме ãðåõîâíа ïðèðîäа. Êой ни направи ãðåõîâíè? «Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон, но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми» Римляни 7:22,23. Êîй е îòговорен çà òîва?  ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите (7:20) има îòговор íà òîзи âъïðîñ: «Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене».

 8 ãëàâа се казва, ÷е Áîã е îñъäèë ãðåõа â ïëъòта è ме е îñâîáîäèë. Òîãàва êîй е îòговорен çà ãðåõа? Áîã взема върху Ñåáе Си òази îòговорност зà определено âðåìе, íî òîва íå ìîæå да ïðîäъëæàва âå÷íî, â ïðîòèâеí ñëó÷àй ще е íåâъçìîæíî да се óíèщоæè ãðåõа. Аз съм áëàãîäàðåí на Áîãа, ÷е в Äåíя за Умилостивение, êîйòî протича сега è ще ïðîäъëæè äî Неговото òðåòî ïðèøåñòâèе, êîãàто Той ще óíèщîæè ãðåõа, всяко òâîðåíèå, âêëþ÷ително и ñàòàíа, ще êàæå: «Справедлив си, Ãîñïîäè». «Òи си ïðàâ, аз съм îòговорен çà ãðåõа», - ще êàæå ñàòàíà. Äÿâîëа ще бъде за хиляда години â ïóñòинята, íà îïóñòîøåíата çåìя, âъв âðåìето êогàто âяðващите ще бъдат на небето. Хиляда години äÿâîëа ще оценява това, което е станало. Аз си представям, как изгубените ще му кажат: «Ñàòàíà, òи ни излъга. Ïî òâîя вина се îêàçàхме в това ïîëîæåíèе». Íî äÿâîëът íèêîãà истински не ще се покае. Êîãато íåâяðващите âъзêðъñíат, той ще каже: «Хайде да опитаме още веднъж». È òîãàва ще започне Àðìàãåäîí.

Àðìàãåäîí íяма нищо общо с êîíôëèêòа ìåæäó àðàáè è åâðåè, ñ âîéíата в Áëèзкия Изòîê. Това ще бъде âîéíà ìåæäó âяðващи è подръжниците на ñàòàíа. Това е ïîñëåäíата âîéíà è тя ще бъде едно от събитията на Äеíÿ на Умилостивението. Èñóñ Õðèñòîñ îêîí÷àòåëíо ще победи. Той ще каже на ñàòàíа: «Аз ñ÷èòàм, че ти си âèíîâен за ãðåõа».

За ñàòàíа íяма да има изáîð â òîзи äåí, защото â Äåíя на Умилостивение-то âñичко, което е било òàéíî ще стàíå ÿâíо è âñички ще âèäÿò, ÷е äÿâîëът е áиë «óáèеö от ñàìîтî íà÷àëо».

Èсóñ Õðèñòîñ óìðя íà êðъñòа. Êîçåëът за Ãîñïîäà áиë ïðèíåñåí â æåðòâа çà íàøèте ãðåõове, íî Àçàсåë îñòàна да æèвее äî çàâъðøване Äеíÿ на Умилостивението. È êîãàто ñàòàíà áъäå îòïðàтåí â ïóñòинята, à âяðващите âçети на небето è Божието èìе бъде î÷èстåíî è îïðàâäàíî, Áîã ще óñòàíîâè âå÷íа ïðàâäа, защото âñÿêа твар ще ïðèçíàå: «Праведен и истинен си, Ãîñïîäè». Имате възможност да изáèðàòе â Äåíя на Умилостивението. Êîãî ще изáåðåòå? Ако изберете ñàòàíа, бащата на ëъæата è óáèеца, ще трябва да умрете заедно с него. Ако изберете Èñóñ Õðèñòос, Той ще ви îïðàâäàå в ñъäа. Той îïðàâäàва Ñâîите. Ïðàâäàта ще âъзòъðæåñòâóва è Неговото öàðñòâî ще áъäå âå÷íо öàðñòâî.

Мîëя се за това, âñеки, êоиòî про÷еòе òезè редове да ïðèеме Èñóñà Õðèñòà, êîйòî ïîáåäè è êîйòî след като îòïðàтè ñàòàíа за хиляда години â ïóñòиíята, ще го óíèщожи. Âñичко трябва да бъде доведено до своя край. Ïðåäи Áîã да приключи с ãðåõа, íà âñеки âъïðîñ ще бъде даден отговор. Áîã е взел върху Ñåáе Си îòговорността çà òîва, ÷е четиридесет процента от хората днес ãëадуват, çà ãðåõа, ñòðàäàíèÿта è ñìъðòта, êîиòî öàðóваò íà çåìята вече 6000 години, çà òðàãåäèèте, êîиòî стават, âñичко за което е îòговорен ñàòàíà. Îòговорността трябва да бъде âъçëîæåíà íà íåãî è íèкой äðóã. È нека Áîã да ни áëàãîñëîâè, да изберем да бъдем на Áîжия страна.