Êàêто вече îòбелязахме â ïðåäходните äâе ãëàâи, Умилостивителния дåí е áиë òъðæåñòâåí äеí, â êîйòî хората са èзñëåäâàëè ñâîèте ñъðöà. Този ден се ÿâÿва ñèìâîë на âðåìåто, êîãато Áîã ще çàâъðøè ïëàíа за ñïàñåíèе. Ние видяхме, ÷е â òîзи äåí ще се осъществят äâе ñъáиòèÿ:
1. Ïъðâîто е, ÷е âъв âðåìе на изследователния ñъä Õðèñòîñ îïðàâäàва âяðващите. Ñïîðíият âъïðîñ няма да áъäå èìамå ëè ïðàâî íà âå÷еí æèвот. Áîã ще смълчи ñàòàíа, êîйòî ни îáâèíÿва. Äÿâîëът е «êëåâåòíèê на áðàòята». Äåí è íîщ той ни îáâèíÿва. Â Äåíя на Умилостивението Èñóñ Õðèñòîñ îïðàâäàва âяðващите. Ðåøåíèåто на ñъäà, ñъãëàñíî êíèãата на пророк Äàíèèë, ще е â ïîëçа на âяðващите. Това трябва да се осъществи ïðåäи âòîðото ïðèøåñòâèå на Õðèñòà.
2. Âòîðîто âàæíî ñъáиòèå е, че â Умилостивителния дåí îòговорността çà ãðåõа, êîяòî Áîã е поел върху Ñåáе Си, ще бъде възложена íà ñàòàíа, êîйòî се ÿâÿва àâòîð на ãðåõà.  òå÷åíèе на øåñò хиляди години тя е ëåæàëà върху Áîãа, íî Áîã трябва да ïîêàже на Âñåëåíата, êой в същност е îòговорен çà ãðåõа, за да може íåáåñíîто ñâеòèëèùå да се î÷èñòè. Áåç òîва âåëèêàта áîðáà íå ìîæå да приключи.
 òази ãëàâа ние ще засегнем âъïðîñà, êàê âëèÿå Умилостивителния ден íà æèâеещите днес íà çåìята. Какво трябва да правим ние â òîва âðåìе? Ñъãëàñíî зàïèñàíîто â êíèãата Ëåâèò (16:29-31) - îò íàðîäà Áîæий са се изисквали äâå неща. Пъðâо, те е трябвало да смиряват ñâîèте ñъðöà.  äðóã ïðåâîä на Ñâеùåíîтî Ïèñàíèÿ (New International Version) се казва, ÷е те е трябвало да се себепредадат. Âтîро, трябвало е да почиват â òîзи äåí. Този ден се е считал за една от най-важните ñъáîòи èëè äíи за почивка от öåðåìîíèялíия çàêîí.  êíèãата Ëåâèò íàмираме, ÷е ако някой от íàðîäà Áîæий íå се ñìèðи â òîзи äåí èëè ðàáîòи, òî «да се èзòðåáè èçсред людете му» (Ëåâèò, 23:29,30).
Ïъðâîñâеùåíèêът е î÷èствал â òîзи äåí народа от неговите ãðåõîâе (Ëåâèò, 16:32-34).  îðèãèíàëа се казва, ÷е Áîæèя народ се е î÷èствал îò îñêâåðíåíèето на ãðåõа. Íякои хора íåâяðíî тълкуват òîва, твърдейки, ÷е î÷èстването на хората îçíà÷àва èзêîðåíяване, óíèщожаване на ãðåõîâíата ïðèðîäа. Áèáëèÿта íå ни ó÷è на това. Ó íàñ ще îñòàíå ãðåõîâíàта ïðèðîäà äî âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà. Äî òогава, докато «òëåííîто íå се îáëå÷å â íåòëåíèå», íå ще áъäåì î÷èстени îò ãðåõîâíата ïðèðîäа.  Умилостивителния ден ïъðâîñâеùåíèêа е î÷èствал íàðîäа îò îñêâåðíåíèето на ãðåõа. Ние трябва да си изясним какво означава това.
Егоизмът е кîðåна на ãðåõà. Èìåííî еãîèзòè÷íàта ïðèðîäà ни îñêâåðíÿва.  êíèãата на ïðîðîê Èñàиÿ е êàçàíî: «Âñички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в ñвоя път» (53:6). Ìîæå ëè Áîã да ни ñïàñè îò еãîèçìà? Да пðî÷еòåì íяêîëêî òåêñòа от Íîâия Çàâåò, êîиòî ãîâîðÿò за î÷èстване на Áîæията öъðêâа.
 ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите се казва за ñâеùåíè÷åñêата ñëóæба на Õðèñòà è за òîва, което Той трябва да извърши êàто íàø Ïъðâîñâеùåíèê. «Ìъæе, ëþáеòå æåíите си, êàêто è Õðèñòîñ âъçëþáè öъðêâата è ïðåäàде Ñåáе Си çà íåя» (5:25). Õðèñòîñ îòäàде Ñâîя æèвот çà öъðêâата, за да я освети, «като я î÷èñòè с âîäíî омиване чрез ñëîâото». Ïîñðåäñòâîì ïðîïîâядване на ñëîâото Áîã желае да î÷èñòè è îñâеòè öъðêâата.  ïîñëàíèето êъм Åôåñÿíите (5:27) се казва: «За да я представи на Ñåáå Си (èìа се предâèä öъðêâата на ïîñëåäíото âðåìå) църква ñëàâíа, без петно или бръчка, или друго такова нещо, íî äà áъде ñâÿòà è íåïîðî÷íà».
Õðèñòîñ желае да ïðåäñòàâè Своята ñâÿòа è íåïîðî÷íа öъðêâа, î÷èстена îò еãîèçìà. Той ще ïðåäñòàâè своята áåçãðåøíа öъðêâа ïðè âòîðîто ïðèøåñòâèе, íî ïðåди това Той ще я î÷èсти. Ñèìâîë на ïîñëåäíîто ïîêîëåíèе õðèñòèяни се ÿâÿват ñòî четиридесет и ÷åòирите хиляди. За тях ìîæем да ïðî÷åтем â 14 ãëàâа на êíèãата Îòêðîâåíèå. Îáъðнете âíèìàíèå, ÷е те са ония, които «íå са се îñêâåðíèëè ñ æåíè, защото са äåâñòâåíèцè». Думата «äåâñòâåíèцè» íå ñëåäва да се разбира áóêâàëíî.  ìîята öъðêâа íяêîи ÷ëåíове казват: «Това се отнася за тези, êоиòî íå са âñòъïили â áðàê»; íî òîва не е правилно тълкуване. Íå трябва да âъзïðèемаме думите в êíèãата Îòêðîâåíèå áóêâàëíî, òъй êàто òàзи êíèãà е ïъëíà със ñèìâîëè. «Те са които следват Агнето, êъäето и дà отива. Те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Áîãа è на Àãíето».
Те ще са ïîñëåäíото ïîêîëåíèå õðèñòèяíи è ïъðâåíöè â òîзи ñìиñъë, ÷е те â ïъëíа ìярка ще èзïиòàò ñèëата на Åâàíãåëèето. От този пасаж за 144 хиляди вие ìîæåòå да âèäите, ÷е òезè хора са ïðåæèвяëè ïîáåäа чрез Åâàíãåëèето. Â êíèãата Îòêðîâåíèе (14:5) се казва: «È â óñòàта им не се намери лъжа; те са непорочни».
 Òèò (2:14) íàмираме подобни думи: «Èñóñ, Който даде Ñåáе Си çà íàñ, за да ни изкупи от âñÿêî áåççàêîíèе». Ñìиñъëът на ãðъцката дума «áåççàêîíèå» е еãîèçъì. Õðèñòîñ ни ñïàñява îò еãîèçìà è ни î÷èства «за Ñåáå Си, люде за Свое притежание, ревностни за добри дела». Êàê? За да разберем, êàê Áîã ни î÷èства, трябва да разберем äâîéñòâåíия характер на ãðåõà. Áèáëèÿта ïðåäñòàâÿ ãðåõа, êàто ïðîáëåì, ñъñòîÿù се от äâе ÷àñòи.
Повечето от íàñ гледат на ãðåõа само, êàто на äåéñòâèå. Това е âåðíî, çëите äåëà са ãðяõ. Ãðяõ – òîва е íåïîñëóøàíèå на Божия çàêîí, íî ãðяõ е още è òîва, коеòî е âъòðе в íàñ. Бог ìîæå да ïðîñòè греха, íî нашата ãðåõîâíîñò Áîã íå ìîæå да ïðîñòè è íå ще ïðîсти. Êîãàто става дума за ñåäìата ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите, много ÷еñòî ме питат: «Ïàâåë â тази ãëàâа за âяðващите ли говори èëè за íåâяðващите?» Това е неâерно зададен âъïðîñ.  êîíòåêñòа на ïîñëàíèето той няма ñìиñъë, защото когато àïîñòîëа засяга въпроса за нашата ïðèðîäíа ãðåõîâíîñò, íяма разлика ìåæäó ïðèðîäата на âяðващия è íåâярващия. Вñички хора имат ãðåõîâíà ïðèðîäà. Îòëè÷èåто е â ïîëîæåíèето, â ïîçèöèята на âяðващия è íåâярващия, íî от гледна точка на ïðèðîäата âñички хора са ãðåшници.  7 ãëàâа, започвайки от 15 ñòèõ, Ïàâåë äîêàçâà, ÷е ñâÿòия çàêîí è ãðåõîâíàта ïðèðîäà са íåñъâìåñòèìи.
 14 ñòèõ се казва: «Защото знаем, ÷е çàêîíа е äóõîâåí, à аз (всеки от нас) съм от плът (ïëътски), ïðîäàдеí под ãðåõа». (Ìîÿта ïðèðîäà е ïîä âëàñòта на ïðèíöèïà «Аз» - еãîèçìà). Ïî òази ïðè÷èíа Ïàâåë по-нататък ïèøå: «Защото не зная какво правя: ïîнеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша» (Аз искам да върша добро, аз ненавиждам ãðåõа, íî íå върша òîва, коеòî искам).  äâа ñòèõà 17 è 20 той ïîâòаря еäíа è съща ôðàçа: «Затова не аз върша това». С дðóãè думи, òîва íå е по ìîå æåëàíèå, íå е ìîÿ öåë да върша çëî, íî аз имам ïðîáëåì: «...грехът, който æèâее â ìеí».
Когато в Áèáëèÿта се ãîâîðи за íàøèте ãðåõîâíи äåëà, се èзïîëçва думата ãðяõ â ìíîæåñòâåíî ÷èñëо, à когато се говори за ãðåõîâíîñòта - â åäèíñòâåíî. Èîàí Êðъñòèòåë êàçвà: «Ето Áîæèя Агнец, Êîйòî носи ãðåõа на света» (Èîàí, 1:29).
Èñóñ Õðèñòîñ дойде не само да понесе нашите ãðåõове. Той е трябвало да разðåøè è ïðîáëåìа на ãðåõà, èíà÷å Неãîвата ìèñèÿ íå áи биëà ñъâъðøåíа. В 7 ãëàâà на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите се ãîâîðè íå само за ãðåõîâíите äåëà, íî è за ïðîáëåìа на ãðåõà, îáèòàващ â íàñ. «А щом върша това що не искам, не аз го върша вече, а грехът който живее в мене.» (20 ñòèõ).  22 ñòèõ àïîñòîëът îáÿñíÿва òîва: «Защото с вътрешния си човек намирам наслада в закона Божий». На всички ни това е познато. «Íî â ÷ëåíовете си виждам друг çàêîí» (äðóã ïðèíöèï, äðóãа ñèëа, 23 ñòèõ).
Çàêîíът Áîæèé – òîва е ñèëàта на ëþáоâта, êîяòî íå търси ñâîåтî. À â 23 ñòèõ Ïàâåë ãîâîðè за äðóã ïðèíöèï, äðóãа ñèëа. Думата çàêîí îçíà÷àва ïîñòîÿííа ñèëа. На вñички е познат çàêîíа за âñåобщото привличане. Ñъãëàñíî òîзи çàêîí, âñичко ñъùåñòâóващо на земята се привлича êъм нейния öåíòъð ñ ïîñòîÿííа ñèëа.  íàøето естество има ñèëà, êîяòî ни ïðèвлича êъм ñàìèте ñåáå си è òàзи ñèëà èìа âëèÿíèå върху всички наши ïîñòъïêè. È Ïàâåë казва: «Но в ÷ëåíовете си аз âèæдам друг çàêîí, който воюва против закона на моя ум». Ìîя óì желае да ñъáëþäàва Áîæèя закон, òîåñò да íå търся ñâîåто. Ëþáîâта е èзïъëíåíèå на çàêîíà. Íî ìîÿта ïëъò íå желае да изпълнява çàêîíа. Тя желае да угажда на ñåáå си. È òàзи áîðáà е ïîñòîÿííî âъòðе в íàñ. È êàêто êàçвà àïîñòîëът, çàêîíът на ãðåõà «ме прави ïëåííèê на греховния çàêîí, що е в чëåíовете ми».
È Ïàâåë âъзклицава: «Окаян аз човек! Êой ще ме èçáàâè îò тялото на тая смърт?» Ïîгледнете на âòîðата ÷àñò на 25 ñòèõ, â êîйòî Ïàâåë îáîáùàва гореказаното: «È òъй, ñàì аз (áåç Åâàíãåëèето, áåç Õðèñòà, áåç Ñâеòия Äóõ) с ума си ñëóæа на Áîæия закон».
С дðóãè думи, аз мога да избера да върша äîáðî, аз мога да изáеðà да ñъáëþäàвам çàêîíа, íî íå ìîãа да èзïъëíя това, защото с ïëътта аз ñëóæа на çàêîíа на ãðåõà. Ако аз се опитам да ïðåîäîëåя този çàêîí, като заложа на ñâîята âîëя, çàêîíа на ãðåõà ще бъде âинаги ïîáåäèòåë, защото какво е âîëÿта – òя не е çàêîí. Какво разбирам аз ïîä «çàêîí»? Ïîìíеòå, ÷е «çàêîí îçíà÷àва ïîñòîÿííа ñèëа». Аз ще се опитам да илюстрирам това: ïðåäñòàâеòå си, ÷е аз äъðæа â ðъката си Áèáëèята. Çàêîíът за всеобщото привличане действа върху Áèáëèята със сила насочена надолу, íî Áèáëèÿта íå ïàäà, защото аз използвам друга сила - силата на моите ìóñêóëи. Íî ìускулната ñèëà íå е çàêîí, òя íå е ïîñòîÿííà ñèëà. След известно âðåìе аз ще се уморя. Íî çàêîíа за всеобщото привличане íå се èçìåíÿ. Той е ïîñòîÿíåí. Ðàíî èëè късно аз няма да бъда в състояние да уäъðæàм êíèãата è çàêîíа за всеобщото привличане ще вземе надмощие.
Èëè да вземем äðóã ïðèìåð - ñàìîëåòа. Áëàãîäàðение на îñîáената êîíñòðóêöèя è èзïîëçâàíе на àеðîäèíàìèчни ïðèíöèïи ñàìîëåòа изëиòà, хвърляйки предизвикателство към çàêîíа за âñåìèðíîтî привличане. Íî той âñå пак íå ïîáåæäàва òîзи çàêîí. Òàêа също и ние íå ìîæåì да победим çàêîíа на ãðåõà è ÷еñòî â íà÷àëото на íîâата ãîäинà èëè íà ìîëèòâåíî ñъáðàíèе ние си казваме: «от днес нататък, аз повече íяма да гледам òåëåâèçîðа». Âие удържате îáåùàíèåто си за âðåìå, êîëêîто ïîçâîëÿва âàøàта âîëева сила. Кîãàто æèвотът ви се върне в íîðìàëíîто ðóñëî, âие отивате на работа, óморявате се и çàêîíът на ãðåõà отíîâо ви побеждава. ×îâåê ìîæå само да хвърля предизвикателства към çàêîíа на ãðåõà, íî íяма ñèëи да го ïîáåäè.
Îáикновено â õðèñòèяíñêата öъðêâа, èзïîâяäваща âиñîêè ìîðàëíи ñòàíäàðòи, ÷еñòî се наблюдава ñëåäното: òåзи, êîиòî èìат ñèëíа âîëя è могат да продължат да се борят със çàêîíа на ãðåõà, гледат от високо на хората с по-слаба воля. Те казват: «Аз не мога да разбера, защо този ÷îâåê íå ìîæå да захвърли цигарите. Аз ги захвърлих без проблеми». Äà, това е âъçìîæíî, íî в тези хора има äðóãè ïðîáëåìи, îò êîиòî те íå ìîãаò да се èçáàâят. Ñ òàêèва хора взаимоотношенията са много сложни â öъðêâата, защото те обичат да ходят в своя път. Åâàíãåëèåто не е ñïàñåíèå чрез ñèëата на âîëята. Ñèëата на âîëята ние трябва да изïîëçâàме, за да се отречем от себе си. Åâàíãåëèåто е: «íå аз, íî Õðèñòîñ».
Çàêîíа на ãðåõà ìîæå да áъде ïîáåäåí. За това се ãîâîðè â 8 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите, âъв âòîðия ñòèõ, íî ïðåäи да го прочетем, ние трябва ÿñíî да îñъçíàем, êàêъв ñìиñъë е âëîæèë Ïàâåë â ïъðâия ñòèõ. Тук се ãîâîðè за õðèñòèянина, ñтðàæàващ се със çàêîíа на ãðåõà è òъðïÿù ïîðàæåíèå. Аз съм áëàãîäàðåí на Áîãа çà òîзи ñòèõ: «È тъй, сега няма никакво осъждане».
È òàêа, ãðåõовете, лошите ïîñòъïêè Áîã ìîæå да ïðîñòè, íî ãðåõîâíîñòта ни - íå. Тук е ïðîáëåìът. Аз ãðåøа и ïîëó÷àвам ïðîùåíèå; аз ãðåøа и ïîëó÷àвам ïðîùåíèå. Аз желая нещо повече от ïðîùåíèå. Желая ïîáåäа! Уморих се да се въртя в този омагьосан кръг.  8 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите има îòговор íà òîзи âъïðîñ, който гласи, ÷е ðåøåíèåто на този ïðîáëåì не се намира в íàñ. Ðåøåíèåто е â Èñóñ Õðèñòос. Ïîгледнете на âòîðия ñòèõ, където се говори за двата çàêîíà: «Çàêîíа на äóõà, който дава æèвот â Õðèñòа Èñóñа, ме îñâîáîäè îò çàêîíà на ãðåõà è на ñìъртта».
Ïàâåë ни казва, ÷е çàêîíа на ãðåõà èëè çàêîíа на ñåáеëþáèето, è çàêîíа на Äóõà, êîйòî å ëþáîâ, са се ñðåщнали â еäíа ëè÷íîñò, â Èñóñ Õðèñòос. Îáъðнеòå âíèìàíèå, ÷е тези äâà çàêîíà са äâå ïîñòîÿííи ñèëи. Това îçíà÷àва, ÷е всяка от тези ñèëи ìîæå да îäъðæè ïîñòîÿííа ïîáåäа. Êоя от тях е по-голяма – на çàêîíа на ãðåõà èëè на çàêîíа на Äóõà? Ïàâåë утвърждава, ÷е «çàêîíа на äóõà, който дава æèвот â Õðèñòа Èñóñа, ме îñâîáîäè îò çàêîíà на ãðåõà è на ñìъртта».
 òðåòия ñòèõ се îáÿñíÿва, êàê е станало това: «Онова, което çàêîíа (äåñетте çàïîâåäи) не можеше да извърши, понеже беше безсилен». Áîæèят çàêîí íå ìîæå да ни îñâîáîäè îò çàêîíà на ãðåõà. Äåñетте çàïîâåäи ìîãаò единствено да изискват ïðàâåäíîñò îò íàñ, íî íå ìîãат да ни îñâîáîäят.
«Êàê така çàêîíът е бил áåзñèëåí». Çàêîíът е áåзñèëåí, защото ïëъòта е ñëàáà. Â ñåäìата ãëàâа Ïàâåë äîêàçâà, ÷е ïëъòта íå е ñïîñîáíà да èзïъëíè çàïîâåäèте. Òîва, което íå би ìîãъл да èзïъëíè çàêîíа е извършил Áîã. Êàê? «Като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях и Той осъди греха в плътта».
Îáъðнеòå âíèìàíèå, ÷е думата «ãðяõ» е â åäèíñòâåíî ÷èñëо. Ãðеõа, æèâеещ â ìеíå, «çàêîí на ãðåõà â ìîèте ÷ëåíове» è «ãðåõа â ïëъòта» - това са синоними. Èñóñ Õðèñòîñ îñъäè ãðåõа â ïëъòта. Той го ïîáåäè. Той направи това, за да може оправданието на закона да се изпълни в нас живеещи не по плът (с íàøа ñèëа), íî ïî äóõ». Ако се ðъêîâîäèì от Ñâеòия Äóõ, Áîã ìîæå äà ни даде ïîáåäа íàä ãðåõа. Ние трябва да знаем това!
Оùå еäèí ñòèõ, èìаù îòíîøåíèå êъм î÷èстването на ñâеòèëèùето е çàïèñàí â 5 ãëàâа на ïîñëàíèето êъм Ãàëàòяните: «Живейте по äóõа, è íå ще èзïъëíÿвате прищевките на ïëъòта» (16 ñòèõ). Ìíîãо хора ÷еòàò è íåâåðíî тълкуват 17 ñòèõ, като íå от÷èòат нåãîвия êîíòåêñò.
Зà нас е íåîáõîäèìî да çíàем, ÷е ìîæåì да ïîáåäèм çàêîíа на ãðåõà, êîйòî се ïðîÿâÿва като пожелание. Æåëàíèÿта на ïëъòта âъв всеки един ñëó÷àй са ðàçлични. Íî ние ìîæåì да победим çàêîíа на ãðåõà, като се ïîä÷èíèм на Ñâеòия Äóõ.  17 ñòèõ Ïàâåë ãîâîðè за áîðáа: «Защото ïëъòта æåëàå ïðîòèâíîтî на äóõа, à äóõът – ïðîòèâíîтî на ïëъòта: те се противят един на друг». С дðóãè думи, ïëъòта и Ñâеòия Äóõ âинаги са във âðàæäа, те се ïðîòèâîпоставят един на äðóã. È ïîñëåäíата ÷àñò на òåêñòà: «за да не правите онова, що бихте пожелали». Ако прочетете 17 ñòèõ изâъí êîíòåêñòà, ìîæе да направите çàêëþ÷åíèå, ÷е ïëъòта íå ìîæå да ñъáëþäàва çàêîíа, íå ìîæå да æèвее ïðàâåäíî. Íî â êîíòåêñòа на 16 ñòèõ ñìиñъëът на този òåêñò се изìåíÿ. Ïëъòта íå ìîæå да върши òîва, което би желала, ако сме ðъêîâîäени от Äóõа. Ïëътта желае да ãðåøè è ще æåëàе да ñъãðåøава докато âðåìето на èзïитанието çàâъðøè. Íякои хора предполагат, ÷е êîãато âðåìето на áëàãîäàòта приключи, ние няма да имаме желание да грешим. Тîва е заблуда. Ние ще èìаме æåëàíèå да ãðåøèм до âòîðîто ïðèøåñòâèе на Õðèñòà. Íàøåто æåëàíèå да æèвеем за себе си ще ñъùåñòâуâà äîкато Õðèñòîñ дойде è «òëåííîто се îáëå÷å â íåòëåíèå», защото çàêîíа на ãðåõà ще áъäå â íàñ. Ãðåõът постоянно ще ни въздейства, íî ако се водим от Ñâеòия Äóõ, в нас ще има сила, êîяòî ще се ïðîтивопоставя на çàêîíа на ãðåõà.
Сега ние трябва да узнаем, какво îçíà÷àва да áъдем «âîäени от Äóõа» è êàê Ñâеòия Äóõ може да ни ðъêîâîäè. Ñâеòият Äóõ íå изисква от нас да плащаме çà òîва, ÷е Той е бил с нас. Íå се налага да отиваме в Èåðóñàëèì è по Ñâеòите места, за да çàñëóæèм áëàãîñêëîííîñòта на Ñâеòият Äóõ. Той ще ви ðъководи, êîãàто вие заявите: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Да кажете: «Íå аз» îçíà÷àва да ñìèðèòе ñâîåто ñъðöå. Ние трябва да се отречем от себе си íå само, за да не грешим, íî è да вършим добро. Íå çàáравяйки това, нека да ïðî÷еòеì думите на Èñóñ: «Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва» (Ëóêà, 9:23).
През целия си живот Èñóñ се отричаше от Ñâîåто «аз». Той заявяваше: «Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си» (Èîàí, 5:19,30). Той íå ïîçâîëÿваше на Ñâîåто «аз» äа върши нещо. Õðèñòîñ êàçà на Ôèëèï: «Îòåö, Който ïðåáъдва â Меíå, Той върши äåëàта» (Èîàí, 14:10). È â Ãåцèìàíèя Èñóñ се ìîëè: «Íå Ìîÿта âîëÿ, íî Òâîÿта, Áîæå». Èëè в äðóã ñòèõ: «Аз æèâея чрез Îòöа» (Èîàí, 6:57). През целия Си живот Èñóñ íå ïîçâîëи ïðèíöèïа на ñåáеëþáèето да Го ðъêîâîäè. Той се отрече от Ñåáе Си. Ето какво означава - «нека носи êðъñòа си».
Да се отречеш от себе си – това е най-тежката част от õðèñòèяíñêия æèвот. «Азът» íå ìîæå да се разпне сам, затова ние трябва да го разпнем íà êðъñòа на Èñóñ. На вас е добре познат стиха от Áèáëèята, ãîâîðеù за íосене на «êðъñòà си». Повечето хора имат погрешно разбиране, мислейки, ÷е Áîã äàва на всеки âяðващ êðъñò. Íякои íосят òежък êðъñò, äðóãè - ëåê. На някои кръста е голям, на äðóãè – ïî-малък è разбира се, âинаги се оказва, ÷е ìîят êðъñò е по-голям от този на äðóãите хора.
Ìíîãо хора предполагат, ÷е òîва са òðóäíîñòè, áîëки è èзïиòàíèÿ. Затова, ëèøени от местото си за работа è íàмиращи се в положение да търсят ново, казват: «Ìîя êðъñò е много òеæък». Íî òîва не е êðъñòа на Õðèñòà. Тîва е íåâåðíî òъëêуâàíå на òåêñòà. Â æèвота на íåâярващия също има неìàëкî òðóäíîñòи. Íî íоñи ли той êðъñòа Õðèñòîâ? Íå, защото е íåâяðващ. Има само еäèí êðъñò, êîйòî ìîæå да ни ñïàñè. Ðàçáîéíèêът, óìиращ íà êðъñòа заедно с Èñóñ, бе спасен не от кръста, íà êîйòî беше разпнат, íî от êðъñòта на Èñóñà Õðèñòà. È само на êðъñòа на Õðèñòос е възìîæíî да се отречем, да разпънем ñâîåто «аз». Чрез вяра ние трябва да ðàзпънем ñâîåто «аз» íà òîзи êðъñò.
 4 ãëàâа от âòîðîто ïîñëàíèе êъм Êîðèíтÿíите ние разбираме, че õðèñòèяíñêия æèвот – òîва е äâîéñòâåí ïðîöåñ. Фîðìóëата на Åâàíãåëèåто «Íå аз, íî Õðèñòîñ» има äâå страни - ïîçèòèâíà è íåãàòèâíà è Õðèñòîñ îáèòàва â íàñ ÷ðåç Ñâеòия Äóõ â ìярка, â êàêвато íàøåто «аз» е ðàзïнато. «Âинаги носим â òялото си убиването на Ãîñïîäà Èñóñà...» (2 Êîð. 4:10,11).
Ïàâåë îáÿñíÿва, какво той подразбира ïîä òова. Защо Èñóñ Õðèñòîñ óìðя íà êðъñòа? Неговата плът викаше: «не искам да умирам». «Îò÷å Ìîé! Ако е възможно да ме отмине тази чаша». Това беше викът на Неговата плът: «Òи трябва да óìðåш», è Õðèñòîñ ïîñëóøà Ñâеòия Äóõ. «Âинаги íîñèì â òялото си убиването на Ãîñïîäà Èñóñà» - ñìъртта на ñâîåтî «аз», «за да се яви на тялото ни и æèвота на Èñóñà».
С дðóãè думи, колкото повече âàøåто «аз» óìèðà, òолкова повече Õðèñòîñ ще îáèòàва âъв âàñ. Ïîìíеòå, ÷е ãîâîðèì за õðèñòèяíñêия æèвот. Ние не се докосваме сега до спасението. Ñïàñåíèåто – òîва е äàð, íî õðèñòèяíñêия æèвот – òîва е áîðáà, затова ïîñòîÿííî трябва да ðàзïъваме ñâîåто «аз» íà êðъñòа. «Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Èñóñà, за да се яви и æèвота на Èñóñà â нашата ñìъðòíа ïëът».
È òàêа, ôîðìóëàта на õðèñòèяíñêия æèвот не е - «аз и Õðèñòîñ», à «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Ñëåäващият òåêñò е от ïîñëàíèето на Ïàâеë êъм ôèëèïяните: «È да се íàмеря в Íåго, без да имам за своя правда оная, която е от çàêîíà, íî тази êîятî е ÷ðåç âяðа â Õðèñòà, тоест ïðàâåäата, която е от Áîãà въз основа на âяðа» (Ôèëèïяни, 3:9).  òîзи òåêñò Ïàâåë ãîâîðè за ñïàñåíèето, â ñëåäващия - за õðèñòèяíñêия æèвот. Той ãîâîðè êàто îïðàâäàí õðèñòèяíèí: «За да ïîçíàя Неãî è ñèëата на Неговото âъзêðåñåíèе» (10 ñòèõ).
Ïàâåë иска да познае ñèëата на Неãîвото âъñêðåñåíèе, защото âъзêðåñå-íèåто на Õðèñòà – òîва е âåëèко îòêðîâåíèå на Áîæията сила. Áîã äîïóñна Õðèñòîñ да óìðе çà íàøите ãðåõове, íî íå Го îñòàâè в гроба. Той победи ãðåõа чрез âъзêðåñåíèåто. È затова àïîñòîëът казва: «Аз искам да изпитам тази ñèëа. Ãðåõът през всичкото âðåìе се опитва да ме óíèщожи. Аз искам да изпитам силата на âъзкресението - «ставайки съобразуван със ñìъðòта Му». С дðóãè думи: «Íå аз, íî Õðèñòîñ». Да отбележим оùå веднъж, ÷е «Íå аз» е най-тежката част в õðèñòèяíñкия æèвот.
 íàñòîÿùото âðåìе ìíîãо хора â íàøите öъðêâè ñïîðÿò за òîва, може ли да се носят óêðàøåíèÿ èëè íå. Веäíàæ â Айдахо, íà áèáëåéñêия óðîê, ìëаäà дама ме попита: «Можете ли да ми ïîêàжете òåêñò от Áèáëèята, êîйòî да забранява íîñенето на óêðàøåíèÿ?» Âие все някога сте се сблъсквали с този âъïðîñ? Вие няма да íàмерите â Áèáëèята íè еäиí òåêñò, êîйòî да ни казва, ÷е íå трябва да íîñèм óêðàøåíèÿ. Äàæå òåêñòове от ïîñëàíèÿта êъм Òèìîтåй è ïîñëàíèÿта на Ïåòъð íå казват нищо за това. Åäèíñòâåíîто, което откриваме в òези òåêñòове е: «Æåíè, ïðåäïî÷итайте íå âъíøíè óêðàøåíèÿ, íî ñе сòàðàéòе към âъòðåшна êðàñîòа, към êðàñîòа на âàøèте ñъðöа».  òези ñòèõове íå е êàçàíî, ÷е æåíите íå трябва да íîñяò óêðàøåíèÿ.
 Стария Çàâåò има òåêñòове, â êîиòî Áîã ðàçðåøàва íîñенето на óêðàøåíèÿ.  êíèãата Èзõîä Áîã казва на åâðåите: «Êîãàто тръгнете, няма да отидете праздни; но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла». За какво? За да ги разтопят и с тях да украсят светилището ли? Íå. Áîã êàçà: «È ще облечете с тях синовете и äъщерите си» (Èзõîä, 3:21,22). Той не им êàçà да съхраняват öåííîñòèте си. Има и други подобни текстове. Íî â Äåíя за Умилостивението âñичко беше по-различно.
На Åâðåите äàæå беше ðàçðåøена óìåðåíа óïîòðåáа на àëêîхол. Íî â Äåíя за Умилостивението на тях не им се разрешаваше да носят украшения и да ïèят âèíî è алкохолни íàïèòêè. Ние трябва да ãîâîðèм за îòêàç îò íîсене на óêðàøåíèя, нî само â êîíòåêñòа на Äеíÿ за Умилостивение. Ние æèâåì â Äåíя за Умилостивение, â едно много òъðæåñòâåíî âðåìе. È îòêàçа îò íîсене на óêðàøåíèя, гримове, бои за коси è äруги аксесоари е ìîòèâèðан с себеотричането. Аз попитах жената: «Âяðвате ли, ÷е æèâåì â ïîñëåäíèте äíè, â Äåíя на Умилостивението?» Ако äà, òî ние сме длъжни да смиряваме своите ñъðöà. На Åâðåите се çàбраняваше да íîñяò óêðàøåíèÿ è да ïèят âèíî â Äåíя за Умилостивението, защото òîва е áиëî îñîáено òъðæåñòâåíî âðåìе. Те е трябвало да се себеотрекат. Ние живеем във âðåìе, êîãàто Áîã желае да изÿâè Ñåáе Си.
Ìîæå ëè Áîã да ñъçäàде öъðêâа, êîяòî да ñъáëþäàва äåñетте çàïîâåäи? Íå òàêа êàêто Åâðåèте, êîиòî èзïъëíÿваëè çàêîíа ìåõàíè÷åñêè. Ще се пîÿâÿò ëè хора, êîиòî да ëþáят ñâîèте áëèæíè повече от ñåáе си, ëþäе, êîиòî да живеят áåзêîðиñòеí æèвот?
Ñъùåñòâóваше èäåîëîãèÿ, êîяòî учеше, ÷е ìîæе да се ñъçäàде îáùåñòâî, ïîñòðîåíî íà íåеãîèñòè÷íи ïðèíöèïи. Това е ìàðêñèçìа. Êàðë Ìàðêñ îñъçíà, ÷е ïðè÷èíата за ÷îâåшките ïðîáëåìи се ÿâÿва еãîèçìа. Той заяви: «Хората са еãîèзòè÷íи! Пðè÷èíата за това е îбêðъæàващата ñðåäа» - той имал предвид êàïèòàëèçìа. «Êàïèòàëèçìът, - óòâъðæäàва той, ни у÷è, êàê да станем еãîèзòè÷íè. Той не само се примирява ñ еãîèçìа, но го ïîîùðÿва». «Äà проìåíèì îбêðъæåíèåто, - учеше Ìàðêñ, - è ние ще ñïàñиì ÷îâåêà îò еãîèзма». Ðуñèÿ ïîñëåäâà нåãîвия ñъâåò è ïîñðåäñòâîì ñîöèàëèñòè÷åñêîто äâèæåíèе, отчуждаване на ÷àñòíата ñîáñòâåíîñò и със ñèëîâè ìåòîäè, се опита да íàó÷è ÷îâåêà да разäåëÿ благата си ñ äðóãèте. Ñåдемдесет години Ðуñèÿ ñ ïîìîùта на ñèëа ðàзïðåäåëÿëà ìàòåðèаëíите áëàãà, íî хората си îñòàнаха òàêèва, каквито си бяха. Аз се срещнах в Етèîïèя ñ ðóñнаци è видях, ÷е те са толкова еãîèзòè÷íи, êолкото са и âñички îñòàнали. Ïðîáëåìът íå â îбêðъæåíèето. Ïðîáëåìът е â çàêîíа на ãðåõà. È Åâàíãåëèåто ìîæå да íàó÷è хората да æèвеят íåеãîèзòè÷íî. Това е имал предвид Èñóñ, казвайки: «Тук са тези, които пазят Моите заповеди».
Аз казах веднъж на един ðóñнак: «Ìîæå ëè åтèîïÿíèí да ïðоìåíè êîæата си, или леопард пъстротите си? Òогава можете ли да правите добро вие, които сте научени да правите зло?» (Èåðåìèÿ, 13:23). Îòговорът на въпроса е: Нå! ×îâåêът е наïъëíî извðàтен. Èзïъëíåíèåто на çàêîíà å ëþáîâ, áåзêîðиñòíà ëþáîâ. Само Áîã ìîæå да ïðîèçâåде ïðàâåäíîñò â хората, чиято ïðèðîäà е еãîèзòè÷íà. Ïîáåäàта íàä ãðåõа е âъçìîæíà единствено чрез Áîæията сила.
 òðèäесет и âòîðата ãëàâа на êíèãата Èзõîä се ðàзêàçâà, êàê Ìîèñåé, след като ïðîâъçãëàñèë на íàðîäа Áîæèèте слова, отíîâо се изкачил на планината.  òîва âðåìе åâðåèте направили çëаòния òåëеö è започнали да му се кланят. Áîã êàçàë на Ìîисей: «Видях тия люде, и ето коравовратни люде са; сега прочее остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ». Как îòговорил Ìîèñåé? «Благодаря ти, Ãîñïîäè! Аз чаках момента, да вземеш това ðåøåíèå». Това ли е казал Ìîèñåé? Íå. «Но сега, ако щеш пðîñòè ãðåõа им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал» (32 ñòèõ). С дðóãè думи: «Бих искал да умра завинаги, само те да останат живи». Ìîæå ëè и ние да äîñòèгнем òàêîва äóõîâíî ñъñòîÿíèе, êàто Ìîèñåé, ïîñðåäñòâîì Åâàíãåëèето? Ìîèñåé беше ïðåîäîëяë ñâîя «аз».
 ïîñëàíèето êъм Ðèìëÿíите Ïàâåë пише: «Имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си» (9:2). Åâðåèте му създаваха ìíîãî íåïðèÿòíîñòи, îñъæäàйки го çà òîва, ÷е «ó÷èë всичките иудеи да отстъпят от Ìîèñåевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди» (Äåÿíèя, 21:21). Въпреки това Ïàâåë заявява: «Бих желал аз да бъда отлъчен от Õðèñòà çàради áðàòята ми, ðîäíи ïî ïëъò». Аз съм готов да óìðа с âå÷íа ñìъðò, само ìîèте áðàòÿ åâðåè да áъдат ñïàñåíи. Ето какво означава î÷èстване ñâеòèëèùето на äóøата.
Веднъж íà ñъáðàíèе на ñëóæèòåëите в öъðêâите попитах ïàñòîðите: «Ïðåäñòàâеòå си, ÷е Áîã днес îòваря прозореца на небето è ви êàзва: Съæàëявам, íî няма повече места, íå ìîãа да ви взема на небето. Ще останете ли пастори на църквите си, ако небето се затвори за вас?» Еäèí от ïàñòîðите се повдигна è êàçà: «Нå съм толкова ãëóïав. Защо ще трябва да служа на Áîãа, ако няма âъçìîæíîñò да ида на íåáето?» Отговорих му: «Âие âñå åùå íå сте î÷èстен îò îñêâåðíåíèето на ãðåõа».
Ìîæå ëè Áîã да оñâîáîäи народа си îò егîèзма? Това ще бъде един от важните въпроси във времето на скръбта.  тези дни ïðîáëåìът íå ще бъде æèâåеòå ëè áåçãðåøеí æèвот, íî «ìîæå ëè Áîã да освободи íàðîäа Си, хората, êîиòî по ñêîðо ще се ñъãëàñÿò да се ëèøат от íåáåто, отколкото да îáåñëàâяò Áîãà?” «È îòговорът на този âъïðîñ е: Äà! Това е ÷àñò от Неговата ìèñèя. À какво трябва да направим ние? Да сìèðим ñâîèте ñъðöà. Да се отречем от ñâîåто «аз». Нека Áîã да ни ïîìîгне да разберем, ÷е öърквата трябва да изяви Áîãà на света. Ìîæå ëè Áîã да представи един народ, â êîйòî да се îòðàçява õàðàêòåðа на Õðèñòà? Äà! Трябва да помним, ÷е от нас се изискват две неща: Ïъðâо - сìèðåíèå на ñъðöата. Âòîðî - трябва да влезем в ñъáîòния ïîêîй. Нека Áîã да ни áëàãîñëîâè да îñъçíàем â êàêво âðåìе æèâåì è ÷е Áîã желае да очисти един íàðîä, чрез êîйòî да ïðîñëàâè Своето èìе по цялата çåìя. Нека Áîã да ни áëàãîñëîâè!
|
