Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони



страница2/9
Дата30.09.2017
Размер1.44 Mb.
#31308
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Източник: НСИ – 2009 г.




1.2 КАРТА НА ТЕРИТОРИЯТА





Легенда :


Местоположение на МИГ „Панагюрище, Стрелча, Лесичово”
Обща граница на територията и граница между общините


Общински центрове



А1 Автомагистрала „Тракия”

1.3 ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

Местна инициативна група „Общини Панагюрище, Стрелча, Лесичово” е създадена в резултат на изпълнение на пилотен проект на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество на Учредително събрание /Приложение № 2/ през 2006 г. и регистрирана със съдебно решение на Пазарджишки окръжен съд /Приложение № 3/. Съгласно новата нормативна уредба от 2009 г. са направени промени в Устава и управителните органи на организацията на Общо събрание, проведено на 22.04.2010 г. /Приложение № 2 А/. Съгласно Устава /Приложение № 1/ Общото събрание (ОС) е върховен колективен орган на Сдружението. То се състои от 94 членове на Сдружението /Приложение № 7/ – 79 физически /вкл. 6 ЕТ/ и 15 юридически лица, включително трите общини /Приложение № 8/, съответно с постоянен адрес и със седалище на територията на МИГ/Приложение № 19/ . Освен основните си правомощия по ЗЮЛНЦ, ОС избира и освобождава членовете на Управителния съвет (УС) и Контролния съвет /КС/ чрез явно гласуване, изключва членове и приема членове в случаи на отказ от страна на УС. По отношение на СМР, ОС приема Стратегията за местно развитие по подхода ЛИДЕР, както и нейния бюджет и годишен доклад.

УС се състои от 9 лица, членове на Сдружението /Приложение № 7 А/. УС се избира от ОС с мандат от 5 години с оглед програмния период на ПРСР. От състава на УС трима членове са представители на общинските власти на Панагюрище, Лесичово и Стрелча (33,33%), трима са представителите на стопанския сектор (1 земеделски и 2 неземеделски, по един за всяка община) и трима са представители на сектора на читалища и неправителствените организации (по един за всяка община). Юридически лица, вкл. общините са представени от упълномощени физически лица. УС избира и освобождава Изпълнителния директор и лицата от щатния и нещатния състав на сдружението /по предложение на Изпълнителния директор/. По отношение на СМР, УС предлага на ОС стратегия и бюджет; избира и освобождава комисии за оценка и избор на проектните предложения; взема окончателни решения за финансиране на проекти по подхода ЛИДЕР. Когато участват в комисията за избор на проекти, членовете на УС подписват декларация за липса на конфликт на интереси по смисъла на ал. 1 т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. В случаите когато член на комисията установи, че е налице конфликт на интереси той подава писмо до МИГ за самоотвод, като неговото място в комисията се заема от нов член.
СХЕМА НА ОРГАНИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРА

1.4 УПРАВЛЕНИЕ НА МИГ

Органи на управление на МИГ са ОС и УС, описани по-горе. Изпълнителният директор, при упълномощаване от страна на Председателя на УС, представлява Сдружението в страната и чужбина, включително пред държавни органи, институции и учреждения и др. Той управлява програмната и финансовата дейност на Сдружението, сключва договори, предлага на УС за избор на щатния състав, бюджета и програмата на Сдружението, включително СМР, както и отчетите, докладите и заявките за плащане, свързани с нейното прилагане. При избор на Изпълнителен директор се спазват следните изисквания: завършено висше образование; общ професионален стаж най-малко 5 години; наличие на управленски опит най-малко две години; наличие на опит в реализиране на проекти. За дейността си Изпълнителният директор се отчита пред Управителния съвет и Общото събрание.

Според длъжностните характеристики /Приложение № 21/, служители на сдружението, на трудов договор са следните позиции: Изпълнителен директор (координиращи и ръководни функции), Двама експерти „Прилагане на СМР” (функции по информиране, подпомагане и мониторинг на проекти, участие в комисии по избор и контрол), Счетоводител (счетоводство, финансови консултации и финансов контрол) и Асистент (подпомагащи, координиращи функции, офис мениджмънт). С избраните от УС /Приложение № 11 А/ служители са сключени предварителни споразумения за наемане по трудов договор /Приложения № 12 и 13/, както е и осигурено работно помещение /Приложение № 16/ и офис оборудване и техника за работа /Приложение № 17/. Автобиографиите на избраните служители са в /Приложение № 11/. За целите на прилагането на СМР ще бъдат наемани допълнителни експерти на граждански договор (информиране, консултации, мониторинг).

Подробно описание на информацията по т. 1.3, т. 1.4 е поместена в Устава и в приложените длъжностни характеристики.



1.5 МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Процедурите по приемане и изключване от сдружението са описани в приложения Устав на сдружението. Според тези текстове Кандидатът за член подава писмена молба до УС, който взема решение за членство; при отказ от УС, кандидатът може да подаде молба за членство до ОС. Процедурите по свикване на ОС и вземане на решение в ОС са описани в Устава. Според тях ОС се свиква от УС с покана и дневен ред. ОС е законно, ако присъстват лично или чрез пълномощник повече от половината от всички членове. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят. Всеки член на ОС има право на един глас. Член на ОС няма права на глас при решаването на въпроси, свързани с конфликт на интереси. Решенията на ОС се вземат с мнозинство от присъстващите с изключение въпроси съгласно чл. 27, ал.1, т.1 и 3 от ЗЮЛНЦ, които се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите. На заседанието на ОС се води протокол. Процедурите по вземане на решения в УС са описани в Устава. Заседанията на УС се свикват и ръководят от председателя. Решенията се вземат с мнозинство на присъстващите, а решенията по чл.14, ал. 2 и чл. 31,т.3 и 6 от ЗЮЛНЦ с мнозинство от всички членове.

Процедурите по избора на управителни органи са представени в т. 1.3., 1.4 и 1.5 и са подробно описани в Устава. Общият смисъл на тези процедури е, че ОС като върховен орган на сдружението избира УС; Изпълнителният директор (ИД) се избира пряко от ОС, а се назначава със заповед на Председателя на УС. За оперативност, представителната власт на Сдружението е съсредоточена в ИД, чрез упълномощаване от страна на Председателя на УС. Пълномощията на органите на управление по прилагане на СМР, съгласно устава са представени в т. 1.3., 1.4, 1.5. и са подробно описани в Устава. Техният общ смисъл е водещите документи на сдружението (СМР и годишен бюджет и доклад) да се разработват последователно от Изпълнителния директор и УС и да се одобряват от окончателно от върховния орган - ОС. Изборът на проекти по СМР е делегиран на УС, който назначава Комисия за избор на проекти (КИП). УС, КИП и Звеното за администриране на проекти на МИГ (ЗАП) отчитат кампанията по избор на проекти пред ОС.

2. ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА

2.1 ПОДХОД И СТЪПКИ

Настоящата Стратегия за местно развитие е изготвена от МИГ по методологията на подхода Форум, с помощта на Агенция АСА и ШАРС по проект „Форум на общността при прилагане Лидер подхода в България”, осъществен в две фази в периода 2006 – 2007 г. Нейната актуализация и допълване са направени в периода 2008-2009 г. в рамките на проект по под мярка 431-2 “Придобиване на умения и постигане на обществена активност на територията на общините Панагюрище, Стрелча, Лесичово за потенциални местни инициативни групи”. По време на пилотния проект беше проигран на практика целия процес на ЛИДЕР от създаването на стратегията, през учредяването на МИГ – до финансирането и реализирането на микро-проекти. В рамките на пилотния проект бяха проведени 6 между общински Форум – сесии и 4 сесии в селата с общо 318 участници - земеделски производители, представители на малките и средни предприятия, на неправителствените организации, на професионалните сдружения, на общинските администрации и обикновени граждани, на които се обсъждаха проблемите на района, целите, приоритетните области, мерките и конкретните дейности по Стратегията /Приложение № 20 А/. В процеса на разработка на Стратегията бяха създадени работни групи, които обобщаваха, редактираха и докладваха на сесия предложения от участниците. По така изработената Стратегия на МИГ бяха реализирани и пет пилотни проекта в трите общини /Приложение № 20 В/. Разработени бяха Насоки за кандидатстване, бяха проведени информационна кампания и консултации от Звеното за администриране на проекти, определена беше Комисия за избор на проекти и оценка на предложенията и беше взето окончателно решение от Управителния съвет за финансиране. По този проект работата на МИГ-а беше отразена в предаването „Бразди” на БНТ през 2008 г.

След стартирането на под мярка 431-2, местната общност създаде публично частно партньорство, с цел актуализация на СМР, съобразно новите изисквания на ПРСР. В процес на изпълнението на проект 431-03-26 “Придобиване на умения и постигане на обществена активност на територията на общините Панагюрище, Стрелча, Лесичово за потенциални местни инициативни групи”, мерките и дейностите от СМР бяха представени и актуализирани от участниците в дванадесет информационни срещи със 195 участници, проведени в различни населени места от територията /Приложение № 20 Б/. Актуализираната СМР беше приета и одобрена от Общото събрание на МИГ, провело се на 22.04. 2010 г. /Приложение № 2 А/.

Всички предложения постъпили от общността относно Стратегията от 2006г. до 2010 г. са отразени в Съгласувателна таблица /Приложение № 20/.



2.2 ПАРТНЬОРИ

В процеса на разработка на СМР и реализацията на пилотните проекти по проект Форум Лидер 2006 – 2007 г., основни партньори на МИГ бяха Агенция АСА, Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Общинските администрации на трите общини. При актуализация на СМР активно участие взеха представители на бизнеса: Сдружение на предприемачите от Община Панагюрище, микро предприятия от територията на общините Лесичово и Стрелча, регистрирани земеделски производители, земеделските кооперации в с. Баня и с. Попинци и физически лица. Свои идеи за СМР и участие в процеса показа и нестопанския сектор: Читалища от почти всички села в трите общини, училищните настоятелства от основните училища - проф. “Марин Дринов, “20 –ти Април” Панагюрище и НУ ”Паисий Хилендарски” гр. Стрелча. Четири от пилотните проекти бяха реализирани от неправителствения сектор – две читалища – от с. Баня и с. Елшица, едно училищно настоятелство - при НУ ”Паисий Хилендарски” гр. Стрелча и една гражданска организация от с. Калугерово, община Лесичово. Един от пилотните проекти беше реализиран от Сдружение на предприемачите в гр. Панагюрище. При провеждането на срещите /общо 22/ между трите сектора на територията, в периода 2006 - 2010 г. всеки от участващите, изхождайки от нуждите на съответния сектор, даде своите виждания, идеи и предложения за дейностите по СМР, като много от участниците изразиха желание да се включат като бенефициенти със свои проекти по реализация по Стратегията. За тази цел е създаден Регистър на потенциални бенефициенти /Приложение № 14 Г/, и Регистър на ключови идейни проекти /Приложение № 14 Д/, които да бъдат реализирани от съответните участници след евентуалното одобрение на СМР.


2.3 КОНСУЛТАНТИ

Като консултанти при разработването на Стратегията и създаването на МИГ на първия етап бяха привлечени специалисти от Агенция АСА, УНСС /проф. Ани Симова/, Лесотехнически университет /доц. Румен Грозданов/ и консултанти от МИГ в Гърция. Бяха използвани материали и опита на МИГ от различни страни от Европейският съюз, придобити при участието на Председателя на УС в два семинара, проведени в Унгария и Франция, участието на представители на МИГ в няколко срещи и семинари по подхода Лидер, проведени в страната, както и опита на нашите партньори от CO.G.A.L Монте Поро Сере – Италия, с които имаме подписано предварително споразумение за транс-национално сътрудничество в проект “Мрежа за комерсиализация на местни продукти и селски туризъм” по програма Лидер. Този първи опит за привличането на обществеността във формирането и изпълнението на политиката, отнасяща се до развитието на района, както и изпълнението на процедурата по избор и финансиране на пилотни проекти донесе изграден механизъм за вземане на правилни и конструктивни решения, много опит и знания.

При актуализацията на СМР по време на изпълнението на проект по под мярка 431-2 бяха привлечени двама експерти от списъка на МЗХ /Лучко Димитров Македонски и Дочо Георгиев Михайлов/, които покриваха четирите експертни области - модериране на процеса за въвличане на местните общности в дейностите по създаване на МИГ и активиране на партньорите за разработване на СМР, разработване на СМР, административно устройство и укрепване административните умения на потенциални МИГ, подготовка и провеждане на обучения към различни целеви групи.

В процеса на консултиране на СМР се включи и Поля Манолова Пенчева – експерт, преминал различни обучения, включително в ДФ „Земеделие”, която даде своите препоръки, относно изискванията и разграниченията по съответните мерки от ПРСР и другите Оперативни програми.



3. ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА В РАЙОНА

    1. ДАННИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА

Географско положение и физико-географски характеристики

Общините Лесичово, Панагюрище и Стрелча (по-нататък в този документ за краткост наричани „района”) се намират в северната част на област с административен център Пазарджик. Общата територия на района е 1 032,7 км2, което е около 24% от територията на областта. Районът се характеризира с добра транспортна достъпност – през южната му част преминава автомагистрала „Тракия”, а през северната – подбалканския път София – Карлово – Сливен. Вътрешните пътни връзки също са добре развити. През района преминава ЖП - линията Пловдив – Стрелча – Панагюрище.

Географското местоположение, близостта до големите градове София и Пловдив и транспортната обвързаност на района са много добри и благоприятстват за развитието на икономиката и в частност на сектора туризъм в разглежданата територия.

Релефът в района е от равнинен в южните части до изразен полупланински и планински на север. Надморската височина се колебае от 300 до 1500 м., но разчленението на релефа е относително слабо.

От полезните изкопаеми най-голямо значение имат медната руда, добивния фелдшпат и инертните материали -пясък и чакъл.

Територията на МИГ попада в преходно-континенталната област и по-точно в Задбалканския нископланински район. Климатът е мек, средногодишната температура е около 10.3° С, а температурната амплитуда е относително малка. Тук има благоприятно съчетание на планински с умерено-континентален климат. Територията е отворена широко на юг и това способства за проникването на средиземноморското климатично влияние. През зимата снежната покривка се стопява сравнително бързо и влагата не се задържа продължително време. Съчетание на планински с умерено-континентален климат, характеризиращ се с мека зима и относително прохладно лято е предпоставка за развитието както на туризма , така и на селското стопанство.

Основни водни артерии на територията на района са реките Тополница и Стрелчанска Луда Яна. Водите на язовир „Тополница”, както и на многото по-малки водоеми на територията на общината се използват за напояване, но хидромелиорационната мрежа е силно амортизирана. Районът е богат на термоминерални води, което е предпоставка за развитието на балнеотуризма основно в гр.Стрелча (национален курорт от 1969 г.) и с. Баня, община Панагюрище.

Почвеното разнообразие е голямо – от плодородни чернозем-смолници с високо хумусно съдържание и канелено-горски, които се характеризират с много добро естествено плодородие до кафяви и канелено-горски.

Почвите, климатичните особености и наличието на естествени природни подпочвени води и изкуствени водоеми в района благоприятстват отглеждането на етерично-маслени култури /маслодайната роза, лавандула / и лозята.
Почвите, климатичните особености и наличието на естествени природни подпочвени води и изкуствени водоеми в района благоприятстват отглеждането на етерично-маслени култури /маслодайната роза, лавандула / и лозята.
Социална инфраструктура

Материалната база в социалната сфера и в образованието /Приложение № 14 А, Таблица 9/ като цяло е добра, но на много места се нуждае от обновяване и модернизиране. Здравеопазването в района се характеризира с добро ниво в гр. Панагюрище и доста проблеми в по-малките населени места. Общо на територията на района има 29 лекарски практики, 19 стоматологични, един диагностично-консултативен център, един център за спешна медицинска помощ и една много профилна болница със 111 легла и 7 отделения.

Основната социална услуга, предоставяна от общините, е домашният социален патронаж. На територията на района се намират два дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи – в гр. Панагюрище и с. Лесичово и Дом за възрастни с физически увреждания в с. Щърково. В гр. Панагюрище действа и дневен център за деца с увреждания.

Техническа инфраструктура

На територията на МИГ „Панагюрище, Стрелча и Лесичово” транспортните услуги за населението и бизнеса се извършват от частни транспортни фирми. До всяко населено място от територията на общините има добре изградена пътна инфраструктура и осигурен автомобилен транспорт, като в общините Панагюрище и Стрелча има и железопътна линия, свързваща територията с гр. Пловдив.

Електроснабдителната мрежа е изградена напълно, поддържа се в добро състояние и задоволява изцяло нуждите на района. Необходимо е подобряване състоянието на уличното осветление в много от населените места чрез извършване на ремонти по осветителната мрежа и инсталиране на енергоспестяващи осветителни тела.

Телекомуникационните услуги са на ниво, задоволяващо основните потребности на населението, но проблем представлява липсата или качеството на Интернет връзка в малките населени места. Във всички населени места е организирано сметосъбиране, но не се прилага разделянето на отпадъците при техния източник. Не се извършва предварителна обработка на отпадъците преди депонирането им на сметищата. Около почти всички населени места са се образували микросметища, за ликвидирането на които общините полагат усилия, но ниската екологична култура на голяма част от населението компрометира устойчивостта на резултатите. Парковите и зелените площи в населените места от района се поддържат недостатъчно – главно поради ограничените средства за тази дейност в общинските бюджети.



Културна инфраструктура

Регистрираните читалища на територията на района са общо 20 при брой на населените места 22. Всички те играят основна роля за културния живот в по-малките населени места. Към повечето читалища функционират библиотеки. Допълнително в гр. Панагюрище работи градска библиотека, а в три от селата на община Стрелча, в които няма читалища, библиотеки са разкрити към кметствата. Културните календари на трите общини са богати на събития, свързани както с националните празници и традициите на населението (особен интерес тук представляват Празникът на розата, кукерските маскаради, религиозни и селски празници), така и с исторически събития, вкл. ежегодното Национално честване на Априлското въстание.

Като цяло материалната база в областта на културата е недостатъчна, амортизирана (много от сградите се нуждаят от ремонти), остаряла (книжния фонд), което се дължи на недостига на финансови средства. Възможност в посока утвърждаване идентичността на района и засилване на връзките между трите общини и населените места в тях е създаването на общи културни прояви (събори, фестивали на виното и др.)

Спортните и младежки дейности в района са разнообразни, но материалната база в тази област се нуждае от разширяване и осъвременяване, за да достигне съвременните изисквания и да изпълнява пълноценно своите функции за подобряване физическото състояние на населението. Това важи както за спортните площадки, така и за физкултурните салони в училищата.


Туризъм, търговия и услуги

Районът съчетава природни и културно-исторически особености, които благоприятстват развитието на туризма. Тук се намира гр. Стрелча със своите минерални извори, обявен през 1969 г. за курорт от национално значение. Условия за развитие на балнеолечебен туризъм има също в гр. Панагюрище, с. Баня и с. Поибрене. Планинският курорт Панагюрски колонии (1 040 м), основан още в началото на ХХ век, предлага климат и въздух, благоприятни за лечение на белодробни заболявания. Археологическите находки от тракийско време край Панагюрище, Стрелча и Лесичово представляват интерес за почитателите на познавателния туризъм. Много местности на територията на целия район свидетелстват за Априлската епопея от 1876 г. Манастирът „Св. Никола” край с. Калугерово и неговите околности предлага условия за спокоен отдих. Достъпната планина и наличието на природни забележителности като Стрелчанските скални образувания представляват добра възможност за поддържане на съществуващите и създаване на нови маркирани маршрути, изграждане на еко пътеки и развитие на пешеходен туризъм. Край с. Лесичово има отлични условия за крайречен отдих и спортен риболов, какъвто може да бъде практикуван и на още много места в целия район. В района има общо шест музея, като пет от тях се намират в гр. Панагюрище и един – в гр. Стрелча. Почти всички експозиции са свързани с Априлската епопея, като музеят в Панагюрище разполага и с природонаучен отдел.

Легловата база за туризъм в района е добра, но се нуждае от разширяване и модернизиране, предимно в селата и в община Лесичово /Приложение № 14 А, Таблица 10/. Туристическите високопланински хижи се нуждаят от инвестиции за възстановяване, както и от ремонт за привеждането им в съответствие с повишаващите се изисквания на туристите. Необходимо е и обновяване на музейните сбирки и експозиции, начините за тяхното показване, както и да бъдат създадени нови туристически продукти, съчетаващи уюта на Възрожденската традиция с удобствата на съвременността.
Като цяло територията на МИГ предоставя отлични условия за туризъм. Културно-историческото наследство, условията за спа – туризъм, природните дадености, розопроизводството и винарството очертават туризма като един от моторите на местното развитие.
Икономическа характеристика

Икономическия профил на територията се определя от предприятията на добивната промишленост, машиностроенето и приборостроенето, текстилната и шивашката, хранително – вкусовата промишленост, търговията и услугите /Приложение № 14 А, Таблица 11/.

Броят на предприятията от сектора на търговията, ремонта и услугите е най-голям – около 340, но водещ отрасъл за територията е промишлеността със 143 предприятия, регистрирани през 2007 г. /Приложение № 14 А, Таблица 12/. По-големите от тях са в община Панагюрище и община Стрелча. В община Лесичово основните предприятия са от ХВП /Приложение № 14 А, Списък на основните фирми на територията/.

Брутния вътрешен продукт произведен на територията през 2007 г. е 719 804 х. лв. Отбелязва се тенденция на постоянно нарастване в периода 2001г. /273 291 х. лева/ до 2007 г. Значително нараства и печалбата през този период - от 10 203 х. лв. на 344 287 х. лв. /Приложение № 14 А, Таблица 13/. В процентно отношение, спрямо област Пазарджик, на територията се падат 32,62% от БВП и значителен процент от печалбата – 68,19%, като най-голям дял има община Панагюрище – 67,12%.

Средния списъчен брой лица наети по трудово и служебно правоотношение през 2007 г. е 10 165. По- голямата част от тях са в частния сектор - 8 300, а останалите 1 865 в обществения сектор. През 2009 година на територията на МИГ безработните лица са били 2 152 или 12,98 %, като най – висока е безработицата в Община Лесичово – 480 души или 19,4 %, а най-ниска е в община Стрелча – 250 души или 9,55 %. /Приложение № 14 А, Таблица 14/.

Свободните работни места от първичния трудов пазар и различните програми за заетост през 2009 г. са 1 129, като в по-голямата си част те са за лица без квалификация и с по-ниско образование.

Банковият сектор на територията на МИГ е неравномерно разпределен. По–голямата част от банковите офиси са разположени на територията на община Панагюрище – 8 броя. В Община Стрелча те са 2, а в Община Лесичово няма изградени такива. На територията на община Панагюрище има изграден индустриален парк и център за предоставяне на услуги за бизнеса, както и 8 функциониращи офиса на застрахователни компании.
Селско и горско стопанство

Териториите с предназначение за нуждите на селскостопанския и горскостопанския сектори съставляват над 94% от общата територия на района /Приложение № 14 А, Таблица 15/. Селскостопанските площи са 48.3% от територията /Приложение № 14 А, Таблица 16/. Около 2/3 от тях са обработваеми. Половината от обработваемите земи представляват ниви. Отглеждат се основно зърнени и технически култури (пшеница, ечемик, ръж), слънчоглед, а също и картофи. В община Лесичово над 5000 дка се използват за отглеждане на зеленчуци.

Трайните насаждения са с обща площ над 35 000 дка. От културите най-голяма площ се пада на лозята – над 12 000 дка, като през последните години се наблюдава интерес към възстановяване и засаждане на нови лозови масиви, предизвикан основно от наличието на добър местен пазар – съществуващата модерна винарска изба в с. Памидово и ново изградената в гр. Панагюрище. Особеност на района е отглеждането на етерично-маслени култури и по-конкретно на маслодайна роза. Община Стрелча през последните години се оформя като най-големият розопроизводителен район в страната с над 4000 дка насаждения, а условия за отглеждането на тази култура има и на много места в община Панагюрище. Наблюдава се интерес и към изграждането на масиви с насаждения от лавандула.
Производството на маслодайна роза и вино са характерни за територията. Те са важна част от местната идентичност и се примат като неизменни символи на българската националност.
Животновъдството е застъпено най-вече в личните стопанства. Към момента в района се отглеждат около 3300 глави говеда, 17 700 овце, 14 200 кози, 5 700 свине, 36 000 птици. Тези стойности са далече по-малки от потенциала на района. През годините след 1990 се наблюдава характерното за цялата страна намаляване на броя на добитъка. От 2003 – 2004 г. е налице слаба положителна тенденция към увеличение, която обаче не е достатъчна, за да компенсира споменатото намаляване. Отглеждат се и над 3600 пчелни семейства.

На територията на района съществуват 9 земеделски кооперации, които разполагат с ограничени възможности за инвестиции и работят с относително ниска ефективност. По-гъвкави са регистрираните земеделски производители, които през 2009 г. са 5571, но и те изпитват сериозни ограничения при осъществяването на своята дейност – недостиг на земеделска техника, труден достъп до средства за инвестиции, остаряла и амортизирана инфраструктура, липса на навременна информация и на Интернет връзка в малките населени места и др.



Горите и площите с горскостопанско предназначение са 456 856 дка, или 45.9% от територията на района. Те се стопанисват от държавните лесничейства в Панагюрище и Пазарджик. Стопанското значение на горите се изразява преди всичко в дърводобива и извършването на лесокултурни мероприятия. Горите се използват също за добив на билки и диворастящи плодове, краткотраен отдих, планински и ловен туризъм и др.

Наличието на гори и туристически хижи в района благоприятстват отдиха на местното население. Те са предпоставка за развитието на екологичния и пешеходния туризъм.




    1. ОПИСАТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ

3.2.1 Социални тенденции

В последните десет години се наблюдава трайна тенденция към намаляване на населението. В допълнение, населението в под трудоспособна възраст е 13.59%, а това в над трудоспособна – 26.97% / Приложение № 14 А, Таблица 2 до 8/.

Общо образователната структура на населението на МИГ може да се определи само от попълнените анкети от последното преброяване на населението през 2001 г. по данни от самите хора. Образователното ниво на населението, по данни от същото преброяване показва, че делът на специалистите с висше и полувисше образование е 7,42 % от населението на МИГ. Населението със средно образование е 36,39%. Преобладава групата на жителите с основно и начално образование – 48,3% от населението на общината.
Въпреки негативните демографски промени, територията разполага със сравнително съхранен и добре квалифициран човешки ресурс. Необходими са обаче мерки за стимулиране на дребния бизнес на основата на богатите ресурси за развитието на устойчив туризъм и атрактивно земеделие.
Стратегията на МИГ предлага нови модели за включването на повече хора в бизнеса, разкриване на нови работни места и др.
3.2.2 Икономически тенденции

За последните 6 години брутния вътрешен продукт произведен на територията на МИГ бележи ръст от 237 553 хил. лв. през 2002 г. до 719 804 хил. лв. през 2007г., като най-голям дял от това увеличение се пада на община Панагюрище.

В структурата на стопанския сектор от 2002 година до сега не се наблюдават големи изменения.  На територията на МИГ през 2009 г. са регистрирани 24952 търговски дружества, от които 2162 еднолични търговци, т. е. малки стопански субекти. Независимо, че с над 10 работещи са само 60 броя, в тях се реализират, повече от половината от продажбите в общината. Ролята на малките и средни предприятия се увеличава постепенно, което се доказва от успешното им навлизане и в чисто промишлена дейност, например в металообработването, оптиката, текстилната и шивашката индустрия.

Увеличен е с 12 нови предприятия, броя на промишлените предприятия, като същевременно нетните приходи от продажби на продукция са се увеличили от 190 485 хил. лв. на 631 070 х. лв. Най голямо е увеличението на нетните приходи в Община Панагюрище. Броят на заетите в обществения сектор възлиза на 1865 души през 2007г., като средногодишната работна заплата е различна за трите общини – 4923 лв. за община Панагюрище, 3906 за община Стрелча и 3808 лв. за община Лесичово. Броят на заетите в частният сектор се увеличава от 6550 души през 2002 г. на 8300 души през 2007г. Същевременно доходите на заетите в промишлеността са се увеличили от 2 896 лева средно годишно през 2002 г. на 4 893 лева средно годишно през 2007 г.

След 2007 година, състоянието на икономиката на територията се влошава, безработицата в резултат на финансовата и икономическата криза расте. През 2009 г. тя е вече 10,1 %, в сравнение с 8,07% за 2007 г., като най-високи стойности има в община Лесичово – 19,4%.

Структурата на безработните е с характеристики, които не се различават съществено от наблюдаваните на регионално и национално ниво. В района има наличие на свободна работна ръка за розопроизводство и лозарство тъй като най-много от безработните са с ниска степен на образование и без професия, а за тези производства не се изисква висококвалифицирана работна ръка. През последните години се наблюдава намаляване на относителния дял на безработните лица основно в резултат на предприетите мерки в посока осигуряване на заетост за рисковите категории безработни. Следва да се отбележи и положителната, макар и слаба тенденция на увеличаване на заетостта в реалната икономика – основно в сферата на селското стопанство /отглеждането на етерично-маслени култури, производство на розово масло/ и туризма.

Финансовото състояние на земеделските стопанства е лошо, липсват средства за закупуване на съвременна техника и за провеждане на агротехнически мероприятия с по-продължителен ефект, което сериозно намалява ефективността на стопанската дейност. Отсъствието на крупни земеделски стопанства намалява възможностите за въвеждане на земеделска техника и поддържане на изградените хидромелиоративни системи. В следствие на това намалява продуктивността и производителността на труда, което в значителна степен определя ниската конкурентоспособност на селско-стопанският сектор. Намаляват възможностите за пазарна реализация на произведената продукция, поради по-високата й себестойност на продукцията.

Изложените проблеми провокират негативна тенденция на намаляване площта на обработваемата земя; влошаване на техническата обезпеченост на селското стопанство и намаляване на добивите. В животновъдството тенденциите са за намаляване на броя на животните, продължаващо влошаване на породния състав и добивите.


Дребното земеделие, характерно за територията, предполага инвестиции за модернизиране на стопанствата и развитието на интензивни и специфични производства и местни марки с повече добавена стойност. Подкрепата на дребния бизнес е една от малките алтернативи за създаване на заетост по време на икономическа криза.

По данни на проведеното представително проучване3 сред 472 лица и 24 фирми на територията, конкурентоспособността на територията и произтичащите от това представи за стратегическите приоритети са свързани преди всичко със селско стопанство в областта на трайните насаждения, лозарството, пчеларството и производството на етерично маслени култури (предимно Лесичово и Панагюрище, успоредно с развитието на туризма (Стрелча) и „културно-исторически”, читалищен тип проекти, като по последното „НПО” направление се очакват най-много проекти. Според изследването привлекателността на природата и културно-историческото наследство са ключови фактори за идентичността на територията и особено за дребния селски туризъм. Данните сочат, че потенциалът за розопроизводство е подценен на ниво нагласи или се счита за „стара слава”. В това отношение фирмите са по-оптимистични от гражданите и могат да бъдат двигател на промените. Докато интересът на фирмите е фокусиран в туризма и услугите извън селското стопанство, то намеренията на гражданите са по-разнообразни. Именно от тях може да се очакват малки проекти, особено в областта на селското стопанство (в Панагюрище) и туризма (в Стрелча)


3.2.3 Технологични тенденции

На територията на МИГ обхват имат и трите мобилни мрежи на “МобилТел”, “ГлоБул “ и „Вивател”. Интернет услугите не са на необходимото ниво. Все още в част от селата липсват. Освен това, там където съществуват са с ниска скорост и ограничен ресурс. С внедряването на високоскоростен интернет АDSL, през последните две години се подобри коренно качеството и скоростта на интернет връзките. Интернет доставчиците се увеличават, което води до подобряване и на качеството на услугите. Транспортната инфраструктура в района е добре развита, но се нуждае от сериозни инвестиции за подобряване качеството на пътната мрежа, особено що се отнася до общинските пътища – бившите IV клас и местни. Същото може да се каже и за голяма част от улиците и тротоарите (особено в селата), които поради траен недостиг на средства с инвестиционно предназначение в общинските бюджети са в незавидно състояние, а на места и не са доизградени. Новите технологии, макар и бавно навлизат в региона. Технологично обновяване и иновативни практики се въвеждат в по-големите промишлени предприятия. В МСП все още липсват достатъчно средства за инвестиции в тази посока.



3.2.4 Политическо-правни тенденции

При променените условия, които настъпват във връзка с приемането на Р. България в Европейския съюз и икономическата и финансова криза през последните години, усилията ще трябва да се насочат към осигуряване на средства за развитие на инфраструктурата, за подобряване на жизнената среда и за създаване на условия, стимулиращи развитието на бизнеса на територията, главно чрез активно привличане на средства за инвестиции с участие с проекти пред външни донори, в това число пред Европейските структурни и Кохезионния фондове. Бизнесът /земеделски и неземеделски/ ще трябва да се адаптира към изискванията и условията за подпомагане по европейските фондове, за да стане конкурентно способен на европейско ниво. В тази връзка от съществена важност е създаването и развитието на структури, които да организират и подпомагат работата по изготвянето на проекти и представянето им пред финансиращите институции. Създаването и регистрирането на Местна инициативна група и изработването на Стратегия за местно развитие са неотменна част от този процес.


3.3 АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ

SWOT – анализа е разработен от създадената от участници във Форум - сесиите работна група, на базата на широко обществено обсъждане, проведено в четири последователни сесии, девет срещи с обществеността и приет от Общото събрание на МИГ на 22.04.2010 г.




Силни страни

Слаби страни

  • Добро географско положение – през района преминава автомагистрала „Тракия”, почти еднаква близост до София и Пловдив

  • Традиции в областта на лозарството, розопроизводството и отглеждането на етерично-маслени насаждения, възраждане на производството на тези култури през последните години

  • Подходящи почвени и климатични условия за отглеждане на трайни насаждения и технически култури

  • Традиции и подходящи дадености за развитие на животновъдство

  • Богато историческо и културно наследство и традиции

  • Висок общностен дух и ясно очертана местна идентичност, свързана с емблематични за България исторически събития и розопроизводството

  • Разнообразен релеф и природни характеристики

  • Дадености, благоприятстващи развитието на туризма (минерални извори, исторически местности, културни традиции), винопроизводството, селски и спортен и др.

  • Будно население и инициативност на младите хора, както и наличие на структури на гражданското общество

  • Сравнително добре развити промишленост и услуги.




  • Нарушена екологична среда в определени части на района

  • Раздробена собственост върху земеделските земи и животновъдните стопанства

  • Липса на алтернативна заетост, особено през неактивния селскостопански сезон

  • Ниско рентабилно земеделие което, не е в състояние само по себе си да осигури поминъка на населението

  • Амортизирана материална база в селското стопанство, разрушена хидромелиорационната мрежа, недостиг на машини и съоръжения

  • Недостиг на работна ръка по време на кампаниите за прибиране на реколтата

  • Наличие на пустеещи земи, обработването на които от година на година става все по-трудно

  • Труден достъп до заемния капитал за развитие и инвестиции в селското стопанство и малкия бизнес

  • В селата нивото на безработица е значително над средното за района и страната

  • Остаряла материално-техническа база на туристическите обекти

  • Ниско ниво на квалификацията на работната сила в селското стопанство, отсъствие на модерни технологии в земеделието и животновъдството

  • Амортизирана и отчасти не доизградена транспортна инфраструктура в селските райони; липса на средства за поддръжка на общинската пътна мрежа, в т.ч. полски пътища; отсъствие на ефективен контрол върху експлоатацията им;

  • Не изградена базисна инфраструктура в селата – канализация, пречиствателни станции

  • Наличие на множество нерегламентирани сметища; недостатъчна ефективност на системите за сметосъбиране и сметоизвозване; отпадъците не се оползотворяват

  • В малките населени места комуникациите и информационните технологии не са развити в достатъчна степен

  • Обезлюдяване и влошаване на демографската структура в селата

  • Липса на мениджъри и квалифицирани изпълнители в областта на селското стопанство, туризма и услугите

  • Недостатъчно партньорство между бизнеса и местната власт

  • Територията не е достатъчно популярна като туристическа дестинация въпреки своя потенциал.

Каталог: sites -> default -> files -> u23
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
u23 -> Европейски съюз местна инициативна група „панагюрище, стрелча, лесичово“
u23 -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони
u23 -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. Покана
u23 -> Водено от общностите местно развитие местна инициативна група „панагюрище, стрелча, лесичово
u23 -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 Г. Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница