География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| ТРЕТА ЧАСТ ЗДРАЧ 11. Как да нямаме съжаления като Ницше 14:48 ч. Някъде в Швейцарските Алпи. В швейцарски влак номер 921, пътуващ от Цюрих до Сейнт Мориц Моята масичка се фиксирана мястото си с едно солидно и удовлетворяващо щракване. Хубаво. От прозореца ми се разкрива гледка като от филма „Хайди“ – извисяващи се върхове и изумрудени полета. Хубаво. Няколко минути по-късно една странна мисъл разбива мечтанието ми всичко това е хубаво, но е твърде хубаво. Прекалено хубаво Това възможно ли е Всеки харесва хубавото. Особено американците. Ние поръсваме хубаво в нашите разговори като червен пипер. Понякога го удължаваме хууубаво. Хубавото никога не ние достатъчно. Когато рефлексивно казваме Приятен ден, не добавяме но немного хубав. Прекалено хубаво е като прекалено много шоколадов сладолед или твърде много любов теоретично е възможно, но никой него е изпитал. Досега. След няколко часа безмилостно хубаво, жадувам за неравност, за грапавост. За нечистотия. Може би съм пътувал вече твърде дълго и съм леко мръднал, получил съм душевно разстройство отпътуването. Може би, мисля си аз, докато влакът влиза в един хубав тунел (не знаех, че тунелите могат да бъдат хубави, съм разбудил латентния си мазохизъм и скоро ще започна като Русо да си излагам задника ида приканвам да ме напляскат хубаво. Има обаче и друга възможност, която ми хрумва, докато стюардесата, с перфектна прическа, бутайки перфектна количка, пълна с перфектни сладкиши и перфектно приготвено кафе, ме пита дали има нещо, което може да направи, за да направи пътуването ми по-хубаво. Може би, мисля си аз, докато обмислям нейния въпрос, страданието е от съществено значение за добрия живот. Може би страданието е – по някакъв негов извратен начин – хубаво Господине Мога ли дави предложа нещо Да, можеш, мисля си. Можеш да ме удариш, да ме намажеш скали мръсотия. Нарани ме. Накарай ме да страдам, моля те. 192 Преди повече от век друг пътник, возещ сена швейцарски влак, е имал подобни мисли. Провалил се композитори поет, академичен вундеркинд, който избягал от ранния успех, за да живее в планината, аеронавт надуха, който обичал смеха и танците и чието мото било Живей опасно. Той също копнеел за страдание. *** Омагьосан дене любимият ми филм. С огромна преднина пред другите. Сигурно съм го гледал десетки пъти. Омагьосан дене любимият ми филм. С огромна преднина пред другите. Сигурно съм го гледал десетки пъти. Омагьосан дене любимият ми филм. С огромна преднина пред другите. Сигурно съм го гледал десетки пъти. Омагьосан дене любимият ми филм. С огромна. Не просто гледах филма, аз си общувах с него, попивах неговия дух. Обичах го, когато излезе за първи път през 1993 г. Обичах го, преди да стане културен мем, преди хората да използват думата „мем“ в разговор. Все още го обичам. Повече от всякога. Главният герой е егоцентричен телевизионен метеоролог на име Фил Конърс. Той е в градчето Панксътони, щата Пенсилвания, за да отрази ежегодния фестивал по случай Деня на мармота. Отново. Фил не е доволен от тази задача и използва всяка възможност да си го изкарана екипа си. Фил подава репортажа си, след което си ляга да спи. На следващата сутрин той се събужда, за да открие, че отново е Денят на мармота. И отново, и отново. Филе заседнал в плебейския Панксътони, осъден да преживява същия дени да отразява една и съща безсмислена история отново и отново. Той отговаряна изпитанието си, като първо отказва да повярва, после се забавлява, следва гняв, измама, отчаяние и в крайна сметка – приемане. Филмът е класифициран като романтична комедия, но според мен Омагьосан дене най-философският филм, правен някога. Докато Фил Конърс се бори с благословията и проклятието, което е неговият вечно повтарящ се ден, той също се бори с основните теми на философията Какво представлява моралното действие Имаме ли свободна воля, или животът ние предопределен Колко палачинки с боровинки може да изяде един възрастен мъж, без да се пръсне Доволен съм, макари да не се учудвам, когато научавам колко много филмът съответствана една завладяваща, умопомрачителна теория, създадена преди близо 150 години от немския философ Фридрих Ницше. Оригиналното заглавие на филма е „Groundhog Day“ (1993). Познат в България и под името Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|