География на Мъдростта

193 Ницше е лошото момче на западната философия. Грешник, който обаче е твърде умени твърде далновиден, за да бъде игнориран. Колкото ида искаме да го заклеймим като луд или антисемит, или заблуден, Ницше не е нито едно от тях. Той беше и е най-съблазнителният, най-незаобиколимият от философите Пристигам в Силс-Мария 124 години след Ницше. Виждам защо му е харесало. Накичените къщи – толкова автентични, колкото и възхитителни въздухът – остър и чисти накъдето ида погледна – Алпите, издигащи се към небето. Ако съществува такова нещо като швейцарска мръсотия, не виждам доказателства затова. Дори кошчетата за боклук са безупречно чисти. Изминавам няколко метра от хотела си и стигам до малката къща, в която живеел Ницше. По това времена приземния етаж имало магазин, продаващ чай и подправки. Ницше наел стая на втория етаж. Тя е точно запазена. Обзаведена е просто, с тясно легло, малко писалище, ориенталски килим, газена лампа. Просто, както научих в Япония, не трябва да означава липса. Простото може да бъде красиво и в тази стая има елегантност, която доставя естетическо удоволствие. Ницше сам избрал тапетите. Подобно на Сей
Шонагон, той откривал красотата в малките неща. Ние трябва да бъдем поетите на своя живот – на първо място в най-малките, най-ежедневните неща, пише той. Ницше обичал реда. Събуждал се рано, вземал студена вана и след това сядал на монашеска закуска сурови яйца, чай, анасонова бисквита. През деня пишели се разхождал. Вечерта между 19 и 21 той седял неподвижно в тъмнината. Възхитително суров режим, нов него едва ли има нещо героично. Къде е, чудя се, философът смелчак, аеронавтът надуха Физически Ницше не бил супергерой, както свидетелстват черно-белите снимки, изложени тук. Те показват един дребничък човек. Повече мустаци, отколкото човек. Той имал големи тъмни очи, които правели впечатление на хората – най-много на Лу Саломе, привлекателната руска писателка, която рушала общоприетите порядки, разбила и сърцето на Ницше. Неговите очи, припомня тя, не мигаха често като при толкова много късогледи, нямаха и оня характерен търсещ поглед, поради който такива хора несъзнателно изглеждат натрапчиви“.
195
Вместо това, казва тя, неговото дефектно зрение придавана чертите му една много специална магия, защото вместо да отразяват променящите се впечатления, идващи отвън, те показваха само Цитирано в Curtis Cate, Friedrich Nietzsche (New York: Overlook Press, 2005), 328

194 това, което се случваше дълбоко в него. Огромните му като храст мустаци, като на Бисмарк, засилвали впечатлението за мрачност, което Ницше съзнателно култивирал. Това подвеждало хората да мислят, че той е някой, който не е. Един от малкото философи, които смятали здравето за добродетел, Ницше сее радвал на много малко от него. От годишна възраст Ницше страдал от мигренозно главоболие, което заедно с множество други заболявания го мъчило през целия му живот. Ужасното му зрение се влошавало с годините. Той страдал от пристъпи на повръщане, продължаващи часове. През някои дни той изобщо не можел да стане от леглото. Той опитал много медицински интервенции и за човек, иначе толкова скептичен, бил удивително податлив на шарлатанство. Един лекар му предписал цяло множество от забрани без вода, без супа, без зеленчуци, без хляб. Нищо, тоест нищо освен пиявиците, които поставял върху ушите на Ницше. Ницше бил измъчван от острото чувство, че сянката на смъртта е надвиснала над него. Баща му починал на 36 години. Омекване на мозъка, казали лекарите (рак най-вероятно). Ницше се страхувал, че го очаква подобна съдба. Кореспонденцията му е осеяна със споменавания на предстоящата му гибел. Книгите му са написани в забързания стилна човек, който знае, че дните му са преброени. Той е почти свръхчовешки плодовити издава 14 книги от 1872 дог. Без изключение книгите му се продават слабо. За някои от тях Ницше сам плащал разходите за отпечатване. Светът не бил готов да чуе какво има да каже отшелникът от Силс“. Лично аз бих се отказал след третия фалстарт. Не и Ницше. Той упорствал. Дори не забавя темпото въпреки неуспеха на книгите и физическите си неразположения. Как го е направил Какво е знаел В къщата има малка библиотека, книги от и за Ницше и няколко партитури, свидетелство за зарязаните му музикални амбиции. Това, което ме заинтригува най-много, са писмата. Той пише много за времето и е изключително чувствителен към метеорологичните нюанси. Където ида отиде, той отбелязва температурата и барометричното налягане, регистрира валежите и точките на образуване на роса. Облачните дни го потискали. Той копнее за небе, което е винаги ведро. Той го намира в Силс-Мария. Ако е възможно един град да спаси човешки живот, Силс-Мария го прави и спасява Ницше Да, той все още изпитвал главоболие и стомашно разстройство, но тези пристъпи били много по-леки. Алпийският въздух също успокоил нервите му. Отново можел да диша. Той ражда най-големите си идеи тук. Именно в Силс-Мария той произнася Бог е мъртъв, едно от най-наглите твърдения на философията. Именно в

195
Силс-Мария той извиква за живот духана своя танцуващ пророк и алтер его
Заратустра, измислена версия на персийски пророк, който слиза от планината, за да сподели своята мъдрост с човечеството. И именно в Силс-Мария най-голямата му мисъл – мисълта намислите го поразява със сила, която той не предполагал, че е възможна. Август 1881 г. Ницше е на една от обичайните си разходки по брега на езерото Силваплана, високо надморското равнище, „1800 метра отвъд човека и времето. Той току-що сее натъкнал на огромен пирамидален каменен блок, когато мисълта намислите пристига неканена – идея, мощна като земетресение, довело до преосмисляне на Вселената и на нашето място в нея, както и до страхотен филм с участието на Бил Мъри и Анди Макдауъл. Идеята го удря силно и внезапно, нажежена и разширена до невъобразими размери. Едва по-късно се охлажда и се втвърдява в тези думи

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: