География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| отколкото Ницше.“ 198 Подобно на Русо Ницше се скитал. За разлика от Русо скитането му имало шаблони ритъм Швейцария през лятото, Италия или Южна Франция през зимата. Единствената му собственост били дрехите, които носел, хартията, на която пишели големият сандък, където ги съхранявал. Пътувал с влак. Мразел влаковете. Мразел неотоплените купета. Мразел люлеенето. Повръщал много и си купувал билети за един ден пътуване, след което три дена се възстановявал. Смяната на влакове го обърквала. Понякога се оказвало, че сее качил на влак в обратната посока. Веднъж, докато отивал да посети композитора Ричард Вагнер, Ницше забравил чантата сина гарата. Вътре имало скъпоценен том от есетата на Ралф Уолдо Емерсън и сбирка с автограф на оперите на Вагнер Пръстенът на Нибелунгите“. Ницше, като Хемингуей и ТЕ. Лорънс, не можел да посочи нищо, което да компенсира инцидента. Понякога загубата е просто загуба. *** Още не съм намерил огромния пирамидален блок на Ницше, затова решавам да спра да ходя ида почета – акт на бунт, който съм сигурен, че той би разбрал. Забелязвам една пейка. Сядам и отварям книгата на Ницше Веселата наука или, както понякога се превежда, Веселата мъдрост. Само след няколко изречения осъзнавам, че Ницше неми говори. Той ми крещи Ако Сократ беше философът на въпросителната, Ницше е философът на удивителния знак. Той ги обича Понякога нанизва заедно два или три Ницше е едновременно удоволствие и бреме за четене. Удоволствие, защото неговата проза съперничи на тази на Шопенхауер със своята яснота и освежаваща простота. Той пише с несдържания темпераментна тийнейджър, който има да каже нещо важно. Той пише така, сякаш животът му зависи от това. 198 Stefan Zweig, Nietzsche, превод William Stone (London: Hesperus), 54. 199 Ницше смята, че философията трябва да бъде забавна. Той е игриви забавен по един хаплив начин. Всяка истина, казва той, трябва да бъде придружена от поне един смях. Той играе с идеите и с литературните изразни средства и похвати. Той пише в афоризми, детски стихчета, песни – и говори с имитация на библейски глас чрез най-известното си изобретение – Заратустра. Кратките му енергични изречения се чувстват като у дома сив. Ницше е бреме, защото подобно на Сократ той изисква да поставим под въпрос утвърдените вярвания, а това никога не е приятно. Винаги съм смятал, че философията е задвижвана от усилени разсъждения и студена логика. Ако Русо нарани тази вяра, Ницше я довърши. Като изпълва страниците стиха (а често и не толкова тиха) възхвала на импулсивното и ирационалното. За Ницше емоциите не са отвличане на вниманието или заобикаляне по пътя към логичното. Теса крайната цел. Добродетелните са ирационални, най-благородният от всички се поддавана своите импулси, а в най-добрите му моменти неговият разум изчезва напълно. Русо се занимава със сърцето. Ницше се цели по-ниско. Той е философът на вътрешностите – това място, казва ученият Робърт Соломон, където растат съмненията и бунтовете, частите на тялото, които не могат лесно да бъдат опитомени от просто валидни аргументи или от авторитета на преподаватели“. 199 Ницше не бил почитателна чисто абстрактната мисъл. Подобно неясно предъвкване никога не е вдъхновявало никого да направи нещо, аргументира се той. Трябва да се научим да мислим по различен начин. да чувстваме различно, казва той. Той страдал от един вид чувствена синестезия. Мислел по начина, по който повечето от нас чувстват – инстинктивно. Но при неготова ставало и седна сила, която не била изцяло под негов контрол. Ницше не формулира идеи. Той ги ражда. Потопявам се в неговите напрегнати думи, вероятно на ръба на потока, когато усещам някакво присъствие. Вдигам погледи виждам една пеперуда. Кацнала е върху Ницше, златистокафявите ѝ крила трептят на страница 207. Не съм сигурен какво да правя. Изкушавам се да направя снимка, но се страхувам, че може да изплаша пеперудата. Освен това записването на един момент изглежда лош заместителна преживяването му. Пеперудата сее приземила върху пасаж, наречен Във връзка седна учена книга. Прекрасен избор. Класически Ницше. Първият ни въпрос относно стойността на книга, човек или музикално произведение е Можели да ходи Или още по-добре: можели да танцува 199 Robert Solomon and Kathleen Higgins, eds., Reading Nietzsche (New York: Oxford University Press, 1988), 4. 200 Някои философи шокират. Мнозина спорят. Няколко вдъхновяват. Само Ницше танцува. За него няма по-фин начин да се изрази жизнерадости любов към съдбата. Бих повярвал само в Бог, който знае как да танцува, пише той. Измисленият бог на Ницше, Заратустра, танцува диво, пламенно, без дори следа от притеснение. Какво знаят боговете за срама Духът на всеки добър философ, казва Ницше, е духна танцьор. Незадължително добър танцьор. „По-добре да танцувам тромаво, отколкото да ходя с куцане, казвал той и точно така и било. Не можел да направи дори няколко прилични стъпки на дансинга. Така да бъде. Добрият философ, подобно на добрия танцьор, е готов да се изложи. Философията на Ницше обаче танцува превъзходно. Има ритъм. Подскача и лети по страницата, а от времена време се движи и назад с лунната стъпкана Майкъл Джексън. Танцуването няма цел – танцът е целта. Точно така е и с философията на Ницше. За него танцуването и мисленето имат подобна цел радостта от живота. Той не се опитва да докаже нищо. Просто иска да видите света и себе си по различен начин. Подобно на художник, философ като Ницше ни подава чифт очила и казва Погледнете света през тях. Виждате ли това, което аз виждам Това не ели чудо. Това, което виждаме, може да е вярно или да не е в научен смисъл, но не е това въпросът. Философът предаване истината научения, а на художника или романиста. Това е подход сякаш. Гледайте на света така, Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|