География на Мъдростта



Pdf просмотр
страница67/102
Дата05.02.2023
Размер2.33 Mb.
#116515
1   ...   63   64   65   66   67   68   69   70   ...   102
География на мъдростта - Ерик Уайнър - 4eti.me
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
във всеки негов детайл, или нищо. Без изключения. Нищо чудно, че Ницше нарича Вечното възвръщане „най-тежкото бреме. Нищо не е по-тежко от вечността. Ако всичко се повтаря безкрайно, тогава


203 няма светли моменти, няма тривиални. Всеки миг притежава същата тежести маса като останалите. Всички дела са еднакво велики и незначителни Помислете за Вечното възвръщане като за ежедневна проверка, която си правите живеете ли живота, който искате да живеете Сигурни ли стече искате да изпиете тази бутилка текила ида издържите един безкраен махмурлук Вечното възвръщане изисква безмилостно да ревизираме живота си ида се запитаме кое е достойно за вечността Един от начините да обгърнете сума си Вечното възвръщане, е да направите това, което един учен нарича Тест за брак“.
202
Представете си, че наскоро сте разведени след дълъг брак. Като знаете това, което знаете сега, бихте ли казали да отново Това не е лош тест, но аз измислих друг Тестът на тийнейджъра. Вечеряхме вкъщи с дъщеря ми. Между разговорите за научните проекти и програмите за футболните мачове ѝ обясних Вечното повторение на Ницше. Какво мисли тя Били се записала Соня знае какво харесва и какво не, и не харесва Вечното възвръщане на Ницше. Тя незабавно го обяви за идея на социопат“. Няма начин да иска животът ѝ да се повтаря вечно. Помисли колко отвратително ще е това. Заседнал сив един безкраен цикъл. Всеки е направил една огромна грешка в живота си – аз все още не съм, но знам, че това ще се случи, – така че си представи да го преживяваш отново и отново. Или пък си представи, чеса те убили с брадва. Искаш ли да го преживяваш отново и отново Ами ако си имал рак Искаш ли да го преживееш отново Добри аргументи – казах, преди да се прегрупирам в защита на Ницше. – Но какво ще кажеш за хубавите неща в живота концерти, приятели, панирани пилешки хапки Не компенсират ли лошото Не – отвърна тя без колебание. – Животът на никого не е толкова добър. Нищо в живота мине би могло да ме накара да изживея отново лошите неща, които потенциално правя Озовах се в непривично за мен състояние мълчание. Нямах какво да възразя. Лошите моменти в живота наистина сякаш натежават над добрите. Удоволствието от шоколадовия сладолед избледнява, когато го сравниш с агонията на химиотерапията. Или Ницше знае нещо, което Соня – и останалите от нас – не знаем
***
202
Maudemarie Clark, Nietzsche on Truth and Philosophy (New York: Cambridge University Press,
1990), 270.


204 Ако някой е имал причина да направи Пълен Шопенхауер“ ида заключи, че живеем в „най-лошия от всички възможни светове, това е Фридрих Ницше. Вместо това към края на своя труден, твърде кратък живот той декларира, че е благодарен за него и добавя едно сърцато Da capo!
203
Отново! Страданието е неизбежно – не вие нужен философ, задави каже това, – но как страдаме и за какво, ето това има значение повече, отколкото си мислим. Изпитваме ли същинско страдание, както го нарича Ницше, или нещо друго, нещо по-малко? Дали просто търпим страданието, или го оценяваме заради самото него Ницше не е мазохист. Той вижда страданието като съставка на добрия живот, като средство за учене. Само страданието води дознание, казва той. Страданието е обаждането, което не сме искали, но на което трябва да отговорим така или иначе. Дали отговаряме, като проявяваме повече твърдост, или, както предлага Шопенхауер, се оттегляме в изкуството и аскетизма Или отговаряме на страданието, като се ангажираме по-дълбоко със света Безразсъдно дори Ницше нарича тази опция Дионисиев начин, на гръцкия бог, който обичал виното, театъра и живота. Искам да научавам все повече и повече, за да виждам като красиво онова, което е необходимо в нещата тогава ще бъда един от онези, които правят нещата красиви, каза той. Не обичайте живота въпреки страданието, казва той, а заради него. Пишейки до сестра си през 1883 г, Ницше прави според мен най-честната равносметка за ролята, която страданията са изиграли в живота му. Целият смисъл на ужасното физическо страдание, на което бях подложен, се крие във факта, че благодарение само на него бях откъснат от оценка на моята житейска задача, която беше не само невярна, но и сто пъти твърде ниска. Някои насилствени средства бяха необходими, за да се възвърна към себе си. Акт на самопревъзмогване от най-висок порядък Особено ми харесва тази фраза да се възвърна към себе си. Не е нужно да поглеждате извън себе си, за да намерите смисъл, казва Ницше. Не е нужно да поглеждате и вътре в себе си. Погледнете нагоре. Истинското ви същество не се крие дълбоко във вас, а неизмеримо високо над вас, или във всеки случай над това, което обикновено считате за свое аз Вечното възвръщане съблича нашите илюзии до голо и превръща в лъжи нашите постижения. Сключили сте голямата сделка, завършихте книгата, заслужихте повишението Поздравления – само че сега всичко се изпари и трябва да започнете отначало. Отново и отново. Вечно. Всички сме Сизиф, горкият тарикат от гръцката митология, осъден от боговете да тласка камък нагоре до върха на хълма само за да го гледа как се търкаля отново надолу, за цяла вечност. Сещам се за онази веранда в Монклер, Ню Джърси, и зае италиански музикален термин, който означава от началото (буквално от главата.


205 въпроса на моята приятелка Дженифър: Как изглежда успехът Знам как би отговорил Ницше Изглежда като пълно приемане на собствената ти съдба. Изглежда като щастлив Сизиф“.
204
*** Подобно на много философи, Ницше е по-добър в раздаването на мъдростта, отколкото в действието според нея. Умрете в точното време, казва той, но него прави. Умира твърде рано – и твърде късно. Той бил в Торино, Италия, през 1889 г, когато видял един човек да бие кон. Ницше се втурнал към животното, прегърнал гои припаднал. Последното съзнателно действие на Ницше бил опит да облекчи страданието на друго същество. Когато се върнал в съзнание, той бил луд. Започнал да подписва писмата си „Дионис“ и смятал, че е Бог. Загрижените приятели се намесили и закарали Ницше у дома в Германия. Недееспособен, най-вероятно поради сифилиси едва годишен, той никога повече нямало да напише и дума. През следващото десетилетие членовете на семейството се грижат за него – първо майка му, след като тя починала – сестра му. Въпреки че вече бил безмълвен, славата му нараствала с всяка изминала година. Именно този Ницше, грохналият и умиращият, е обезсмъртен в снимките и експлоатиран от своята амбициозна сестра, която имала антисемитски убеждения. Нейната злоупотреба с наследството му накрая води до това, че Хитлер се възползва от Ницше засвоите цели. По времето на своя крах Ницше работел върху книга, която нарекъл Преоценка на всички ценности. Тромаво заглавие, но дълбока идея, която, ако беше завършил, може би щеше да предложи важни прозрения за Вечното повторение. Ако животът ни – наистина цялата вселена – се повтаря, какво контролираме ние Не своите действия, помислил Ницше, а своето отношение. Философията му е в основата си експеримент в преориентирането на себе сив един свят на пълна несигурност“.
206
Обикновено ние бягаме от несигурността към сигурността. Но това, казва Ницше, не е неотменим факт. Това е ценност, а всичко, което ценим, ние можем да преоценим. Можем да изберем да намираме радост не в сигурността, а в нейната противоположност. След като направим това, животът – един и същ живот от външна гледна точка – ни изглежда доста различен. Намерете радост в Трябва да си представяме Сизиф щастлив, казва Алберт Камю в своето есе „Митът за


Сподели с приятели:
1   ...   63   64   65   66   67   68   69   70   ...   102




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница