География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| Сизиф.“ 205 Вероятно сее заразил при посещение в публичен дом, когато е бил млад. 206 R. J. Hollingdale, ed., A Nietzsche Reader (New York: Penguin, 1977), 11-12. 206 несигурността и смутът в офиса става причина за тържество, а не заскърцане със зъби и допълнителна чаша вино в края на деня. Намерете радост в несигурността и дори болестта, макар че все още е физически болезнена, вече не ви ужасява. Тази промяна в перспективата е фина, но дълбока. Светът изглежда различен. Такава преориентация не е лесна, признава Ницше, но е възможна – а какво е философията, ако не изследване на досега немислими възможности *** Разходката ми завършва с неуспех. Въпреки многото търсене и връщане назад не намирам камъка във формата на пирамида. Добре де, винаги има утре. Тогава си спомням думите на Фил Конърс от Омагьосан ден Ами ако няма утре Днес нямаше. Във Вечното възвръщане всяко утре е днес и всяко днес е утре. Ще вървя по същия този път безкрайно много пъти. В холивудската версия имам възможност да направя корекции на курса, да променя това и онова, докато намеря камъка и спечеля момичето, и всичко е наред. Надписи за край. Версията на Ницше за Вечното възвръщане не осигурява такъв щастлив край. Да, ще вървя по същия път, отново и отново, но без отклонение. Ще избера същата пейка, ще срещна там една и съща пеперуда и ще търся, но няма да намеря камъка на Ницше. Всеки път. Завинаги. Можете ли да приемете този безкраен провал – пита Ницше. Нещо повече – можете ли да му се зарадвате Можете ли да го обичате? За пропуснатата скала – няма проблем, Фридрих. Относно по-големите разочарования от живота – неуспешни интервюта за работа, трудно роди- телство, неверни приятели – не съм толкова сигурен. Мога да се примиря с тяхното съществуване, да ги приема дори. Но да ги обичам Искаш от мен ужасно много. Още не съм стигнал там. Може би никога няма да стигна, независимо колко пъти Вселената и аз се повтаряме. Има причина Омагьосан ден да е комедия. Ако наистина живеем един и същ живот отново и отново по един и същ начин за вечни времена, тогава какво можем да направим, освен да се смеем Още по-добре: да танцуваме. Не чакайте причина да танцувате. Просто танцувайте. Танцувайте със страсти самозабрава, сякаш никой не гледа. Когато животът е добър, танцувайте. Когато ви боли, танцувайте. И когато времето ви изтече и танцът свърши, кажете – не, извикайте – Da capo! Отново, отново. |