География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| 12. Как да се справяме като Епиктет 16:58 ч. Някъде в Мериленд. Във влака на “ Амтрак Capitol Limited ” , пътуващ от Вашингтон до Денвър през Чикаго След като сме пътували не повече от 30 минути, спираме. Чакаме. И чакаме. Изпълваме нетърпение, макар да знам, че това би разочаровало Симон Вейл, но не мога да се спра. Не чакането ме дразни толкова много, колкото това, чене знам какво чакаме. Паднало на релсите дърво Товарен влак с предимство Непосредствена опасност от ядрен удар Гледам телефона си, сякаш знае отговорите. (Не ги знае) Не ме свъртана едно място. Гледам часовника си. Още повече не ме свърта. Ще седим тук с часове, започвам да се страхувам аз. Ще си изпусна връзката в Чикаго. Това не е добре, ама никак не е добре. Ситуацията, решавам, си е за притеснение. Така че започвам да се притеснявам. Наясно съм с красотата, която се разкрива точно пред прозореца ми редици от кестенови дъбове и цъфнал дрян покрай канала „С&О“ 207 , а над тях богато, синьо небе. Не се радвам на тази гледка обаче, защото това би попречило на моето раздразнение. Имам нужда от помощ. Имам нужда от Стоическия лагер. Знаех това в момента, когато забелязах рекламата. Нищо лъскаво. Чернобяла, без модерни картинки. Почувствайте стоическото спокойствие, като избягате в лагера в подножието на Снежните планини, се казва в нея. Отново се движим. Може би тревогата ми беше безсмислена или може би нейната не незначителна енергия ни задвижва напред. Винаги съм вярвал, че моите тревоги удържат света да не се разпадне, и ако спра дори за секунда да се притеснявам, Вселената ще престане да съществува. Хващам връзката сив Чикаго и не след дълго се отправям на запад, към Денвър и в крайна сметка към Снежната верига на Уайоминг. „Амтрак“ стига до много места. Но не стига до Ларами, Уайоминг. Трябва да измина последния етап отпътуването с автобус. Само че, когато пристигаме на автогара Денвър Юниън“, няма автобус. Рефлексивно включвам на Канал „Чесапик и Охайо“, съкратено „С&О Canal“, понякога наричан Големият стар канал, действал от 1831 дог. по поречието нар. Потомак от Вашингтон, окръг Колумбия, до Къмбърленд, Мериленд. Основният товар, превозван по канала, били въглищата от планините Алагени. Днес се поддържа като Национален исторически парк „Чесапийк и Охайо“. Снежните планини са северната подверига от тази частна Скалистите планини, която се простира от Колорадо до Южен Уайоминг. 208 катастрофично мислене и започвам да се притеснявам. Автобусът е тръгнал без менили не съществува, никога него е имало и никога няма да го има. След чакане, което ми изглежда като часове, но може да са били 12 минути, автобусът пристига. Качвам се и намирам място отзад. Движим се, преминаваме през пространството, също като във влак. Само чене е същото. Мога да мисля във влак. Все още не мога да мисля в автобуси вероятно никога няма да мога. *** Често срещано стоическо увещание е да живеем в съгласие с природата. Организаторите на Стоическия лагер приемат това буквално. Той е разположен уютно в гъстите гори на Уайоминг, на километри от най-близкия град, който не е много град – само бензиностанция и три бара. Ние, лагерниците стоици, се събираме в основната сграда за опознавателна среща. Това е огромно помещение с високи тавани, а в единия край има внушителна камина, много необходима, въпреки че е краят на май. Говори се за сняг. От едната стена гигантски препариран лос гледа надолу към нас. Тъй наречените мебели в хижата се състоят от шарена колекция несъответстващи си кушетки и твърди пластмасови столове – шокираща естетика, която би ужасила Сей Шонагон. Ако ски хижа се чифтоса със затвор с лек режим, това ще бъде резултатът. Ние, стоическите лагерници, сме странна сбирщина. Тук е Грег, тридесети няколкогодишен дигитален предприемач от Ню Йорк, и Александър, жизнерадостен немски консултанти студенти от университета в Уайоминг, които не спират да бръщолевят някакви сериозни млади мъже и жени, които изглеждат оскърбени от съществуването, от мисълта за съществуването, и които по времена почивките се втурват на открито, независимо от времето, и пушат. След това сме ние, сивите бради, както ни прякоросаха: тези, които са привлечени от стоицизма точно навреме. Събираме се в кръг, универсалната геометрия на философските джем- сешъни и груповите терапии, отпивайки кафе от стиропорени чаши. Един пълен мъж, свидна херувим, призовава за ред. Роб Колтър е на средна възраст, с впечатляващо шкембе, сива козя брадичка и бързи проницателни очи. Приличана застаряващ хипстърски Дядо Коледа. Когато говори за нещо, което има дълбок смисъла това често се случва, той нежно гали брадичката си. Добре дошли – казва Роб стон, който не издава нищо. – Ако сте виждали прогнозата за времето, знаете, че нашите стоически способности ще бъдат поставени на изпитание Краят на май е, нов прогнозата има сняг. Много 209 сняг. Притеснен съм. Взел съм си дрехи за пролет, а не за зима и имам полет, който трябва да хвана след Стоическия лагер. Роб е толкова парадоксален, колкото и философията, която обича. Той чете древногръцки автори в оригинали се увлича от риболовна муха. Води здравословен живот на открито, но също така признава, че прекалява с китайската храна. Притежава дълбоко разбиране на философията, но не се страхува да признае и невежеството си. „Не знам – казва той, когато му задават особено труден въпрос. – Ще трябва да помисля затова Харесвам Роб. Преди няколко години той забелязал приливна интерес към стоицизма. И аз си помислих, че стоическото мото е живейте в синхрон с природата, а тук при нас, охоу, природа да искаш Той хвърлил въдицата с идеята за Стоически лагер „Уайоминг“ на своите колеги философи от университета, които философски отговорили Това е щурава работа. Никога няма да стане, ноти опитай. И ето ни тук. Роб ни разказва как сее влюбил в стоицизма. Било през те години. Той учел философия в Чикаго, домна една истинска сцена на Платон. Роб изучавал Платон и протежето му Аристотел не защото толкова обичал техните идеи, а защото така правели сериозните студенти по философия. Това са били истински философи, по дяволите!“, казва той, като удря с юмрук, за да подчертае думите си. Разбира се, той бил наясно и с другите Епикур, циниците ида, стоиците, но това не били истински философи, или поне така си мислел. Различните философи се харесват на различни хора в различни периоди. Бунтарският духна Торо привлича тийнейджърите. Пламенните афоризми на Ницше привличат младежите. Акцентът на екзистенциализма върху свободата се харесвана хората на средна възраст. Стоицизмът е философия на по-възрастния човек. Това е философия за онези, които са издържали няколко битки, претърпели са няколко неуспеха, понесли са няколко загуби. Това е философия за тежките периоди в живота, големи и малки страдание, болест, отхвърляне, досадни шефове, суха кожа, задръствания, просрочен кредит, публично унижение, закъснели влакове, смърт. Попитан какво е научил от философията, Диоген, един протостоик, отговорил Да бъда подготвен за всяка участ. Стоицизмът, неочакваната последица от едно корабокрушение, навършва пълнолетие по времена големи катаклизми в Древна Гърция и процъфтява по времена объркания свят на Римската империя. Най-известните практикуващи стоицизма личности са имали най-различни проблеми от целия спектър изгнания, екзекуции, осакатявания и осмивания. Въпреки това, както показва примерът с Марк Аврелий, самият той стоик, те също са били и много успешни. 210 По-скорошните привърженици включват американски военни герои и президенти. Стоическата нишка преминава през цялата история на САЩ: от Бащите основатели, включително Джордж Вашингтон и Джон Адамс; 209 през Франклин Рузвелт, който изразява чисто стоическа идея, когато казва знаменитите си думи Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх до Бил Клинтън, чиято любима книга е Медитации на Марки която той смята за чудесно произведение на мъдростта. Мъдрост е една от онези думи, които всеки знае, но никой не им дава определение. Психолозите се борят в продължение на десетилетия, за да формулират работна дефиниция. През те години група изследователи от Института за човешко развитие „Макс Планк“ в Берлин седнаха, за да изковат такава веднъж завинаги. Берлинският проектна мъдростта идентифицира пет критерия, които очертават ясно мъдростта реално знание, процедурно знание, контекстуализъм през целия живот, релативизъм на ценностите и управление на несигурността. Последният критерий според мене най-важен. Ние живеем в ерата на алгоритмите и изкуствения интелект, с мълчаливото им обещание да управляват несигурността, объркаността в живота. Те него правят. Нещо повече, имаме чувството, че животът е по-непредсказуем и пообъркан от всякога. Ето тук стоицизмът блести. Основното учение на тази философия – променете това, което можете приемете това, което не можете – е привлекателно в нашето бурно време. Стоицизмът предлага парапет, за който да се държим, път, по който да напредваме. Разбрах това, като прочетох Марк. Но тогава още не знаех колко взискателна е философията и колко е забавна. *** Стоицизмът, философията на трудните времена, се ражда от катастрофа. Около 300 г. пр. Хр. един финикийски търговец на име Зенон плавал към атинското пристанище Пирея, когато корабът му се обърнали скъпоценният му товар от пурпурно багрило отишъл на дъното заедно с кораба. Зенон оцелял от корабокрушението и пристигнал в Атина съкрушен. Един ден той се натъкнал на биография на Сократ, който вече отдавна бил мъртъв. Къде мога да намеря такъв човек, попитал Зенон продавача на книги. Последвай ей оня там, посочил продавачът един бедно облечен атинянин, който точно в този момент случайно минавал оттам. 209 Carl Richard, “The Classical Founding of American Roots,” in Daniel Robinson and Richard Williams, eds., The American Founding: Its Intellectual and Moral Framework (New York: Continuum, 2012), 47. 211 Това бил Крат, философ циник. Циниците били хипитата на древния свят. Те живеели с малко, не притежавали нищо и оспорвали авторитетите. Зенон намерил непокорството на циниците за чудесно, но само до определена степен. Според него им липсвала всеобхватна философия, ето защо той основал собствена школа. Зенон събирал учениците си под stoa poikile (буквално боядисаната веранда) – дълга колонада, където хората идвали да пазаруват, да търгуват ида разговарят. Там, сред стенописите, изобразяващи реални и митологични битки, Зенон изнасял своите лекции, докато крачел енергично. Тъй като се събирали при стоа-та, тези философи станали известни като стоици. За разлика от епикурейците, скрити зад градинската си стена, стоиците практикували публично философията си пред погледана търговци, жреци и проститутки и пред всеки друг, който минавал покрай тях. За стоиците философията била публичен акт. Те никога не странели от политиката. Към края на живота си Зенон обичал да се шегува „Имах хубаво пъте- Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|