География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| ден, че той ще бъде вашият последен ден – казва римският поет Хораций, – тогава ще приемате всеки неочакван час с благодарност.“ 244 *** Монтен умира в замъка сина септември 1592 г. на 59 години. Не от старост. Причината за смъртта му е ангина, болезнен абсцес в гърлото, причинен от инфектирана сливица. В последните си дни той не можел да говори, особено жестоко страдание за човек, който считал разговора за по- сладък от всяко друго действие в живота. В последните си часове той извикал служителите на домакинството си и им платил парите, които им бил завещал. Един негов приятел споделя, че Монтен е вкусили приел смъртта със сладост. Не знаем почти нищо повече. Била ли е тази сладост от безкрайния вид, за който съобщава след своя инцидент при ездата, или някаква друга Дали в крайна сметка Монтен сее почувствал ограбен с няколко години Нашият ужас от смъртта се дължи не само на страха, а и на алчността. Искаме повече дни, повече години и когато извадим късмети ги получим, искаме още. Защо, чуди се Монтен? Ако сте живели един ден, все едно сте изживели всички дни. Няма друга светлина, няма друга нощ. Това слънце, тази луна, тези звезди, начинът, по който са подредени, всичките са същите, на които са се радвали вашите предци и които ще забавляват вашите внуци Когато дойде и моят час, надявам се да намеря утеха в думите на Монтен. Не, смъмряме Мишел. Не моите думи. Твоите. Не съществува прозрение, което да не е лично. Да вземеш истина назаем, е все едно да вземеш бельо назаем – не само че няма дати стане, но и усещането е неприятно. Или знаеш нещо в сърцето си, или изобщо него знаеш. Живейте живота си не като стандартизиран изпита подобно на Ганди – като един голям експеримент. В този вид лична, изживяна философия целта не е някакво абстрактно знание, а личните истини не да знаем, че, а просто да знаем. Има огромна разлика. Аз знам, че любовта е важна човешка емоция и носи много ползи за здравето. Аз знам, обичам дъщеря си. Цитирано в Pierre Hadot, What Is Ancient Philosophy? (Cambridge, MA: Harvard University Press, 2002), 196. 263 Философията на Монтен се свежда до това Доверете сена себе си. Доверете сена вашите преживявания. Доверете се и на съмненията си. Нека те ви водят през живота, нека ви преведат и през прага на смъртта. Изградете си способността да се изненадвате от другите и от себе си. Радвайте се. Останете отворени за възможността всичко да е възможно. И, за бога, казва Монтен, присъединявайки се към сънародничката си Симон Вейл, обръщайте внимание. *** Когато се връщам в хотела след посещение на кулата на Монтен, вземам тетрадка и химикалка и се опитвам да опиша видяното. Удрям на камък. Нищо. Не съм обърнал внимание. – По дяволите – Дай ми лист хартия – отговаря някакъв глас. Кой каза това Гласът идва от далечната страна на стаята. Звучи ми познато. – Соня – Дай ми лист хартия, тате. Тя сее разбудила от зимния си сън. Подавам ѝ лист хартия и молив. Тя започва да пише, да рисува. След пет минути ми подава хартията. Аз съм нокаутиран. Тя е нарисувала много точно кулата на Монтен, с големи подробности, и дори е написала етикети като Прозорец номер две и Старо конско седло номер три. А аз си мислех, че разходката из кулата на Монтен я е отегчила и че умът ѝ сее реел другаде. Не за първи или последен път си напомням, че винаги трябва да се съмнявам в предположенията. Няколко дни по-късно Соня ми подава още един лист хартия преводи на поговорките, издълбани в гредите на кулата на Монтен. Един кратък цитат се откроява. От гръцкия философ Секст Емпирик Възможно е и не е възможно. Гледам дълго цитата. Една от онези философски загадки, която е или изключително мъдра, или изключително абсурдна. Вероятно и двете. Решавам да го изпробвам, да направя опит в стил Монтен. Със старческата си писалка в ръка започвам да пиша в старческата си тетрадка. Не е възможно един надути високопарен французин от 16 век, когото го сърбят ушите, да ни научи на каквото ида било. Възможно е. Не е възможно да пътуваш до Франция заедно седна мрачна тринадесетгодишна ида запазиш душевното си здравета даже ида научиш това-онова за живота и смъртта. Възможно е. 264 Не е възможно да посрещнем смъртта без страх, като стар приятел. Възможно е. Поне аз си мисля, че е. Какво ли знам аз |