География на Мъдростта

75 е функционално, за да бъде красиво. Торо редовно откривал красотата в несъвършенствата на природата. Поглеждайки към Уолдън в спокоен септемврийски следобед, той забелязва, че водата е идеално гладка, освен няколко петънца, нарушаващи повърхността. Докато другите биха видели в това недостатък, Торо видял нещо чисто и красиво като несъвършенствата в стъклото. В „Уолдън“ той описва как се натъкнал на конски труп, гниещ близо до колибата му, и открил, чене го намира за отблъскващо, а за странно успокояващо. Дори красиво. Мъдростта на природата в действие.
*** Мислех за съвета на Торо да открия собствения си Уолдън. Не ме интересуваше истинският Уолдън. Твърде много комари и туристи. Липса на климатик и недостатъчно кафе. Да, мой собствен Уолдън. Но къде На следващия ден поставих този въпросна Джеф Креймър, уредник на колекциите в „Уолдън Уудс“
88
. Здрав мъж, с обръсната глава и спретнато подстригана брада, Джеф сее обърнал късно във вярата на Торо. Той имал удобна работа в обществената библиотека в Бостън, когато си взел багажа и се преместил в Конкорд.
Джеф си е спечелил тороисткия кредит. Вярвам му. А също така го харесвам, особено когато споделя с мен любимия си цитат от Торо (това от човек, който е редактирал книгата Цитати от Торо“): Ако аз не съм аз, кой ще бъде Аз искам да бъда аз, наистина, но един по-добър, не толкова меланхоличен аз. Тороистки аз, с тороистки очи. Искам да се науча как да виждам и къде. За мен, като човек на местата, двете са неразделни. Как е къде. Къде е как. Да видим – казва Джеф. – Може да минеш през Северния мост ида пресечеш гората от лявата страна и Гора С дървета и буболечки Е, да. Някакви други предложения Може да отидеш до моста „Саут Ривър ида наемеш кану Кану, искаш да кажеш лодка
„Ъ-ъ, да. Проектът „Уолдън Уудс“ (Walden Woods Project) е нестопанска организация, посветена на наследството на Хенри Дейвид Торо и запазването на гората около езерото Уолдън, която обхваща
Линкълн и Конкорд, щата Масачузетс. Основана е през 1990 г. отрок изпълнителя Дон Хенли, член на групата „Ийгълс“, за да предотврати два проекта за застрояване в района. Оттогава мисията ѝ се разширява от опазване до изследвания и образователни инициативи по произведенията на Хенри
Дейвид Торо. През 1998 г. е създаден Институтът „Торо“ като част от проекта днес неговата библиотека съдържа колекция от ресурси, свързани с Торо.

76 Някакви други предложения
„Слийпи Холоу“ е много спокойно място Имаш предвид гробището Да Какво друго имаш Да видим. Може да отидеш до „Старбъкс“. Слушам те Ида вземеш „Уолдън“, и може би няколко страници от неговия дневник, ида наблюдаваш
„Старбъкс“? Наистина ли Да. Важни са думите на Торо. Той е бил вдъхновен от цялата тази земя около нас. Тя е помогнала на Торо да стане този, който е бил, но няма да направи теб този, който си Харесва ми тази идея. По времето на Торов Конкорд също е имало кафене, а Торо е бил редовен посетител. Освен това, ако мъдростта на Торо е преносима, каквато е истинската мъдрост, то със сигурност е все тая дали ще си посръбваш надценено кафе, или ще се щураш изгорите. По дяволите
Уолдън. Отивам в „Старбъкс“.
*** Събуждам се рано и опаковам комплект Торо – „Уолдън“, неговото есе
„Ходенето“, колекция от писма до един търсач на духовното на име Уилям
Блейк,
89
избрани страници от дневниците. Отивам, без да бързам, към единствения „Старбъкс“ в Конкорд. Обстановката е подходяща за Конкорд. Осветлението е малко по-меко, отколкото в повечето такива кафенета, мебелите са малко по-изискани. Все още е „Старбъкс“, но по начина, по който Уолдън все още е езерце. Поръчвам си обикновено кафе, тръшвам се в голямо кожено кресло и отварям Хенри. Красотата е там, където я възприемаш, казва ми той. Дори тук, в „Старбъкс“? Оглеждам сено не намирам красота. Рефлексът мие да обвиня обкръжението си, моя Уолдън. Хващам се сам. Не бъди толкова пасивен. Ако не виждаш красота, създай я. Използвай въображението си. Изостри сетивата си. Това работи, но отново реагира грешното сетиво. Акустичният ми рефлекс се намесва и чувам красота навсякъде нежното шумолене на климатик, музикалното подрънкване на кубчета лед, кискането на баристите, бипкането на касовите апарати, изпетият като песен призив Зелен чай с лееед!“, и някъде в далечината – сирени. Да не се бърка с английския поет Уилям Блейк.

77 Вслушвам се в съветите на Торо – всички сетива да почиват освен това, което използвате – и се фокусирам изключително върху визуалното. Разбира се, виждам. Виждам млад баща със слънчеви очила, кацнали начелото, мускулестите му ръце люлеят невръстния му син. На станцията за мляко и захар забелязвам как хората танцуват един с друг. Стъпка напред, една стъпка назад. Извинете ме, о, съжалявам, извинявайте, че се пресягам,
не, вие ме извинете. Забелязвам как хората чакат поръчката си от различни разстояния. Някои се тълпят около баристата, докато други ѝ оставят пространство. Някои хора стоят неподвижно, докато други не ги свъртана едно място. Сканиране, сканиране, сканиране. Виждам отново мускулестия татко. Той е поставил сина сина масата иго люлее напред-назад. Чудя се дали това е разумно. Сканиране. Момичета от отбор по софтбол с униформи в синьо, бяло и оранжево, поздравяват треньора си, като пляскат длани с неговите. Сканиране. Мъжът домен чете Монтен. Той вижда, че чета Торо, и кима одобрително дискретно, разбира се. Конкорд е тихият вагонна Нова Англия. Минават минути, след това часове. Мускулестият татко си тръгва. Така прави и отборът по софтбол, и човекът, който чете Монтен. Но аз все още съм тук и гледам. Разгръщам други тороистки техники. Сменям позицията си, като стоя до вратата за известно време, после се придвижвам с шляеща се походка към кафе-бара, извивайки глава настрани. Обмислям дали да обърна главата си между краката, но решавам да него правя. Дори тук, в града на
Торо, това би било малко прекалено. Часове по-късно човекът, който четеше Монтен, се завръща. Той ме забелязва в същия стол със същите книги и казва Вие сте тук от много дълго време.
– Всъщност – казвам, поглеждайки нагоре със свежи очи – не е достатъчно дълго. Вярно е. Аз се нуждая от повече време. Макар че виждам поясно тук, в моя собствен частен Уолдън, нямам визуалното прозрение, чистото вдъхновение, което е постигнал Торо. Разочарован съм, но намирам утешение в думите на – кой друг – Хенри Дейвид Торо. Той ми казва, че виждането изискване само време, но и разстояние Не можеш да видиш нещо, докато не се освободиш от него.

78

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: