География на Мъдростта

79 празни в този делничен ден. Бързо се оттеглям в хотела и задавам въпроси като Сократ. Къде са всички Национален празник е – отговаря портиерът. – Не знаехте ли Мога да чуя как Торо ме хока. Гледай. Наблюдавай. Виж света сочите надете и сума на мъдрец. Отвори си очите, човече! Трябва да се прегрупирам. Моята цел – архивите на Шопенхауер, са затворени, но със сигурност другите заведения работят. Очевидно не. Европейците приемат празниците сериозно. Подминавам затворени магазини и кафенета и сигурно съм изминал километър, преди да намеря отворено кафене, явно някакъв единак. Също така и добро, ако съдим по сортовете кафе, доставени от екзотични места, и по сериозния професионален изразна лицето на баристите. Поръчвам кафе от Суматра с обливане, което ми приготвят с такова внимание към детайла, каквото обикновено е запазено за неврохирургически операции и сватби. Когато поисквам мляко, баристата нацупва устни и намеква – дискретно, разбира сече добавянето на мляко към тази изящно изпечена, натурално некисела, перфектно балансирана Напитка на боговете ще представлява обида към всичко, което е доброи красиво в света. Разбира се, казвам. И насън не бих пожелал такова нещо. Изчаквам, докато той си тръгне, вероятно за да образова друг клиент, преди да си налея мляко. Намирам маса отвън и се зачитам в първата страница от събраните есета на Шопенхауер. Мракът идва и изглежда, че ще поостане. Песимизъм изпълва всяка страница, всяка дума, подобно на лекия вкусна шоколад, който се усеща в кафето ми, само че по-горчив. Шопенхауер неправи опит да прикрие своята начумереност. Тя си е точно там, в заглавията на есетата „За страданието
на света“ и „За самоубийството“ например. Не обвинявайте философията за неговия песимизъм. Мрачните му възгледи се проявяват още в млада възраст, много преди да прочете Платон или Декарт. На седемнадесет години, докато обикаля Европа с родителите си, той заключава Този свят не може да е дело наедно всеблаго същество, а на дявол, който е призовал към съществуване тварите, за да злорадства над гледката на тяхната агония. Няколко години по-късно, впускайки се във философската си кариера, той пише на свой приятел Животът е жалка работа. Реших да го изразходвам, опитвайки се да го разбера. Песимизмът на Шопенхауер не се смекчава с възрастта. Напротив, той се разраства и се превръща в черна дупка на отчаяние. Днес е зле и с всеки изминал ден ще става все по-зле – докато най-накрая дойде най-лошото от всичко, пише той. Всички ние сме се отправили към тотално, неизбежно, невъзвратимо корабокрушение. Оставям книгата настрана и въздишам. Ще

80 бъде дълъг ден. Поръчвам още една чаша суматренско и продължавам упорито напред. Живеем в „най-лошия от всички възможни светове, информираме философът на песимизма. Ако стане още малко по-лош, няма ида съществува. Което не би било толкова лошо. Ние се чувстваме най-щастливи, когато най-малко забелязваме съществуването си, пише той. Спирам за глътка въздух и за светлина. Няма такава. Кълна сече мога да усетя тъмната сянка на Шопенхауер, надвиснала над мен. Фокусирам погледи виждам възрастна жена, която носи увиснали измачкани панталони, а в устата ѝ липсват повече зъби, отколкото са останали. Явно е бездомна, или почти бездомна. Тя посочва другия стол на моята маса и казва нещо на немски. Каквото ида казва, то не съдържа нито една от четирите немски думи, които знам. Без да мисля много, решавам, че тя е попитала дали може да вземе стола. Я, бите“, казвам, употребявайки – и то с апломб, бих могъл да добавя – две от моите четири немски думи. Да правиш предположения народния си език, е неблагоразумно. Да правиш предположения на чужд език, който не говориш, е просто глупаво. Тя не е искала да заеме стола. Попитала е дали може да седне на стола ида говори с мен. Всъщност да говори на мен. За дълго време. Тя говори и говори, а аз кимам и кимам, подхвърляйки от времена време по едно я, я Това си е едностранен разговор. Не схващам почти нищо. Разбрах, че тя е
ома, което означава баба (третата ми немска дума. За останалото съм пълен пас. Надявам сече ще се изтощи, но тя дори не забавя темпото. Какво би направил Сократ Разбира се, той би разговарял, но как Сервитьор ѝ носи кафе – очевидно безплатно. Тя изразява благодарността си излиятелно. Благодарността е универсален език и се изразява повече сочите и с цялото тяло, отколкото с думи.
Шопенхауер, философът на песимизма, не отхвърля възможността за благодарности състрадание. Ние мислим, че в света всеки е сам за себе си, че сме отделни, но Шопенхауер, по примера на източните мистици, смята това възприятие за илюзия. Светът е едно цяло. Когато помагаме на друг човек, ние помагаме на себе си. Усещаме болката на другите така, както чувстваме болката в пръста си. Не като нещо чуждо, а като част от нас. Тя все още говори, дори докато пие кафето си. Решавам да слушам. Не мога да разбера, но мога да слушам. Слушането имало значение за Шопенхауер. Слушането на музика, онзи универсален език на сърцето, както го нарича той. Други видове слушане също. Да слушаш интуицията си над врявата и шума на света. Да слушаш други гласове, които говорят чужди езици, защото никога не се знае къде се спотайва мъдростта. И, разбира се, да слушаш тези, които страдат. Въпреки

81 мизантропията и постоянното си мърморене Шопенхауер цени състраданието, макар самият той да го демонстрира повече към животните, отколкото към своите събратя. Слушането е акт на състрадание, на любов. Когато се обръщаме към някого, за да го чуем, се обръщаме към него и със сърцето си. Доброто слушане, като доброто виждане, е умение и като всички умения може да се научи. Жената сякаш оценява вниманието ми, съдейки по усмивката, извила сена беззъбата ѝ уста. Накрая тя се надига, за да си тръгне. Казваме си довиждане,

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: