Външна политика и сигурност

4.20 Външна политика и сигурност

Идеята, че Европейският съюз трябва да говори с един глас в световната политика е стара, колкото самия европейски интеграционен процес. Съюзът обаче е отбелязал недостатъчен напредък в изпълнението на тази цел в сравнение с постигнатото със създаването на вътрешния пазар и единната валута. Геополитическите промени след колапса на комунистическата система и избухването на регионални кризи на Балканите и в други точки на света, накараха Държавите- членки на ЕС да удвоят усилията си да говорят и действат единно.

Един от проблемите беше колко точно компетенции да се предоставят на ЕС и неговите институции. В резултат, върховните компетенции останаха прерогатив на Държавите- членки, въпреки че Комисията и в по-малка степен Парламентът на ЕС участват в процеса на вземане на решения. Договорената формула за това изисква ключовите решения да се вземат с единодушие, което беше трудно с 15 Държави- членки и още по трудно с 25.

За да направи по-видими дипломатическите си усилия, ЕС създаде длъжността на Върховния представител за външната политика и сигурността. Едно от нововъведенията, договорени от държавите- членки, но все още неприложено, е създаването на длъжността Външен министър на ЕС.

ЕС поддържа силно присъствие в горещите точки на планетата и е назначил специални представители за някои от тях, включително Африка, Близкия изток, Балканите и Афганистан.

В рамките на ОВПС Европейският съюз създаде Европейската политика за сигурност и отбрана с потенциал за създаване на обща отбранителна структура. През декември 2003 г. лидерите на ЕС одобриха Европейската стратегия за сигурност и до момента са се споразумели за основните насоки и приоритети на действие: борбата с тероризма, стратегията за Близкия изток, политиката за Босна и Херцеговина.

За да създаде надежден капацитет за действие ЕС идентифицира кръг от задачи, които една военна единица би могла да изпълни, включително хуманирани и спасителни операции, поддържане на мира, управление на кризи и дори умиротворяване. Изпълнението на тези задачи ЕС възложи на Силите за бързо реагиране, които ще бъдат сформирани постепенно през следващите няколко години.

ЕС реши да предостави до 5 000 полицаи за овладяване на гражданските аспекти на кризите, от които 1000 могат да бъдат изпратени на място в рамките на 30 дни.

Първите три отбранителни мисии на ЕС са в бивша Югославия. През януари 2003 г. в Босна и Херцеговина полицейска мисия на ЕС поема задачите на дотогавашната международна полицейска мисия на ООН. Мисията, със срок от 3 години, обучава местната полиция в съответствие с европейските стандарти и практики.

Втората операция започва по-късно през 2003 г., когато една малка част на НАТО в Македония беше заместена от военен контингент на ЕС и впоследствие от полицейска мисия от 200 души, която все още е на място.

Най-голямата мисия започва през декември 2004 г., когато един европейски контингент (EUFOR) замести ръководената от НАТО военна мисия SFOR в Босна и Херцеговина. EUFOR наброява 8 000 души.

С ОВПС и политиката на отбрана ЕС добавя политическо измерение към международната си роля на търговска и икономическа сила. Все още обаче предстои дълъг път, преди профилът на това политическо измерение да се очертае ясно. Въпреки ангажимента си да успеят с ОВПС и политиката на сигурността, държавите- членки понякога изпитват затруднения да променят националната си политика към определена страна или регион в името на европейската солидарност.

4.21 Борба с измамите

Договорната основа на политиката на ЕС за борба с измамите е Член 280 от Договора за Европейска общност.

Контрабандата на цигари, фалшификацията на евробанкнотите и монетите, отклоняването на помощи за Косово, субсидии за несъщестуващи портокалови ферми – всичко това накърнява интересите на европейските данъкоплатци. Изчислено е, че от целия бюджет на ЕС в размер на около 100 милиарда евро годишно 1 милиард евро отиват в сметките на хора, които нямат право на тях. Случаите на вътрешни измами с финансиране възлизат на около 10% от всички случаи.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има повече от 300 служители, които се грижат за финансовите интереси на Съюза и неговите данъкоплатци. OLAF разследва няколкостотин случая годишно, а повече от половината приключват със съдебен процес.
Броят на фалшивите банкноти и монети евро нараства непрекъснато. От октомври 2004 г. OLAF отговаря за Европейския технически и научен център (ETSC), който анализира фалшивите банкноти и монети, които само през 2004 г. възлизат на 74 600. В сравнение с 55-те милиарда банкноти в обръщение обаче, бройката е малка. Най-популярна за фалшифициране е монетата от 2 евро.

OLAF не може да повдига съдебни процеси в държавите- членки. Когато разследването покаже, че това е оправдано, OLAF сезира съответните национални власти. Държавите- членки обаче се обединяват около идеята за създаване на длъжността Европейски прокурор и я включват в проекта за Конституция на ЕС. Европейският прокурор ще може да разследва пряко случаите на накърняване на финансовите интереси на ЕС.

Информация за фалшифицирането и контрабандата в ЕС се обменя посредством Митническата информационна система (CIS). Тя допълва съществуващата Информационна система за борба с измамите (AFIS). CIS дава възможност на митниците, полицията, граничната охрана, земеделските и здравните институции да обменят важна информация.

В края на десетилетието ще бъде въведена нова компютърна система за обмен на информация за акцизните стоки, които също са обект на контрабанда и фалшификации (алкохол, тютюневи изделия и минерални масла).

4.22 Хуманитарно подпомагане

Договорната основа на политиката за хуманитарно подпомагане на ЕС са Членове 177 до 181 от Договора за Европейска общност.

Европейският съюз присъства на всички горещи точки на света, включително Ирак, където провежда програма за хуманитарна помощ и възстановяване на стойност €320 милиона и още €200 милиона през 2005 г.), Афганистан, Палестинските територии и няколко района в Африка. Дейността му за подпомагане включва Северен Кавказ (по специално Чечня), Таджикистан, Западна Сахара и Шри Ланка.

ЕС е един от най-големите донори в международните усилия за преодоляване на последиците от цунами в Азия през декември 2004 г.

Каталог: izdaniqmobilizacia
izdaniqmobilizacia -> Наръчник „Европейски фондове и проекти”

Изтегляне 0.81 Mb.

Сподели с приятели: