Гид в ес – политики и законова рамка

4.25 Вътрешен пазар

Вътрешният пазар е сърцевината на днешния Европейски съюз. За да стане той възможен, институциите на ЕС и на държавите- членки работиха седем години от 1985 г. до края на 1992 г., за да приемат и приспособят необходимите нормативни актове, които да осигурят премахването на регулаторните, технически, бюрократични, културни и други бариери и да осигурят свобода за движението на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на ЕС.

Единният пазар създаде 2.5 милиона нови работни места от 1993 г. насам и произведе блага за повече от 800 милиона евро. Отварянето на границите в ЕС намали например цените на телефонните разговори и самолетните билети и даде възможност на 15 милиона европейци да изберат свободно мястото, където да работят или да се пенсионират.
Четирите свободи на движение – на стоки, услуги, хора и капитал – са възможни благодарение на голям брой подкрепящи политики. Компаниите в ЕС например нямат право да фиксират цените или да правят тръстове, а хората могат да се придвижват свободно заради взаимното признаване на академичните и професионални квалификации между държавите- членки.

Безспорният успех на вътрешния пазар не означава, че той няма недостатъци. Секторът на услугите, например, се отваря по-бавно в сравнение с този на стоките. Това важи с особена сила за финансовите услуги и за транспорта, където все още съществуват национални пазари.

Належащо е освен това да се намали бюрокрацията, защото административните и техническите бариери възпрепятстват свободата на движение на стоки и услуги.

Вътрешният пазар разчита основно на конкуренцията и на регулаторните органи да поддържат добри условия за свободното движение на стоки и услуги. Свободното движение на хора се гарантира от Шенгенското споразумение за премахване на контрола по вътрешните граници на ЕС и засилване на контрола по външните граници, включително международните летища и пристанища. Великобритания и Ирландия не са членове на Шенген, а 10-те държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г и 2-те от 2007г. предстои да се включат.

Защита на други нива е необходима за предпазване от пиратството и контрабандата на европейски продукти. Комисията е изчислила, че пиратството и контрабандата струват по 17 000 работни места годишно. Заради това в момента се работи по разширяването на защитата на патентите и интелектуалната собственост.

Премахването на бариерите пред търговията и свободното движение е от огромна полза за търговията

За да не може свободата на движение в ЕС да се използва с престъпни цели, ЕС координира усилията на полицията и правосъдието. Европол и Евроюст са част от отговора на Европа на предизвикателствата пред сигурността. Друг елемент от защитата е Шенгенската информационна система (SIS) за обмен на полицейска информация за издирвани лица. В рамките на Евроюст следователи, полицаи и юристи от всички държави- членки обединяват усилия за борба с организираната престъпност.

4.26 Правосъдие, свобода и сигурност

Свободата на гражданите на ЕС да пътуват, работят и живеят във всяка точка на Съюза зависи от тяхната сигурност и безопасност. Гражданите на ЕС трябва да бъдат защитени от международната престъпност, да имат равен достъп до правосъдие и респект към основните им права на територията на Съюза. За тази цел ЕС създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

След като бъде изцяло приложена, концепцията ще обхване въпроси като човешките права, европейското гражданство, индивидуалната мобилност, политиката на убежище и политиката към имиграцията, визовата политика, защитата на външните граници на ЕС и сътрудничеството между националните полицейски, правосъдни и митнически институции.

Правителствата на Европейския съюз потвърдиха тези приоритети с приемането през ноември 2004 г. на т.нар. Хагска програма, за изпълнението на която през 2005 г. Комисията представи пакет от мерки.

Европейският съюз е основан от създаването си на защитата на човешките права, демократичните институции и върховенството на закона. Тези ценности се съдържат в Хартата на основните права, която потвърждава съществуващите права и включва нови, произтичащи от технологичния прогрес като например биоетиката и защитата на личните данни. Хартата е интегрална част от Европейската конституция

ЕС отделя специално внимание на тясното сътрудничество между националните съдебни системи, за да гарантира, че решенията, взети в една от държавите- членки, ще се признават и прилагат във всички останали. Този принцип е особено важен във връзка със случаи като развод, настойничество, определяне на издръжка, банкрут или плащане на сметки, когато засегнатите лица живеят в друга държава- членка.

Националните институции на държавите- членки се сдобиват с ново оръжие в борбата с организираната престъпност чрез въвеждането на Европейската заповед за задържане.Тя замества дългите процедури за екстрадиране и ще осигури, че заподозрените или осъдени за престъпление, които се укрият от закона в чужбина, ще бъдат върнати бързо и сигурно в страната, където живеят или където ще се гледа делото им.

Тъй като все повече хора опитват да влязат в Европейския съюз, за да избягат от война, преследване или природно бедствие или просто, за да търсят по-добро бъдеще, европейските правителства търсят общо решение на споделения проблем. Относно предоставянето на убежище и свързаните с това процедури в момента се изработват общи правила.

ЕС се стреми да ограничи нелегалната имиграция и да предотврати злоупотребите със системата, предназначена да гарантира правата на легалните имигранти и безопасността на европейските граждани. Мерките включват засилване на охраната по външните граници на Съюза и най-вече на източните и южните. Това е свързано със значителни отговорности за новите държави- членки, които заради географското си положение вече носят отговорност за голяма част от тези граници. Новите държави- членки получават финансова помощ за защита на границите.

Гарантирането на сигурността на гражданите е основен приоритет на ЕС. Това означава, че Съюзът прилага едновременно практически и нормативни мерки, за да попречи на криминално проявените лица – наркобарони, трафиканти на хора, перачи на пари и терористи – да злоупотребят със свободите в ЕС.

С оглед на това полицейските сили на държавите- членки си сътрудничат все по тясно, особено в рамките на Европол. С помощта на мощни компютърни бази данни координационният център на Европол в Хага събира, анализира и препраща информация за криминалните действия.

Атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. предизвикват координиран европейски отговор на терористичната заплаха. По това време едва 7 от държавите- членки имат закони срещу тероризма. Всичи 27 държави- членки приемат такова законодателство като се стремят да запазят последователност в дефиницията за терористичен акт и следващите санкции и наказания.

ЕС работи на партньорски начала с Русия, САЩ и страните от Средиземноморието, както и с международните организации в определянето на политиките и прилагането на мерките за консолидиране на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.