Гладът приятел и лекарство
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
| ДНЕВНИЯ РАЦИОН НА ЧОВЕКА. Приетата през деня храна, оформена като дневен рацион, не само трябва да отговаря на изискванията на природата, но трябва да доставя на организма всичко необходимо, от което той се нуждае за едно здраво и нормално съществуване. Тъй като и по този въпрос не е постигнато единодушие между учените, нека се обърнем към резултатите не на теорията, а на практиката. Една опростена и лесно разбираема схема с включените в нея продукти е съотношението, до което са стигнали днес диетолозите и което е дало определени резултати: 25% - 1/4 - сурови или накиснати във вода сухи плодове; 25% - 1/4 - сурови зеленчуци според сезона (домати, краставици, зеленолистни зеленчуци, кореноп-лодни и пр.), ползвани като салати; 20% - 1/5 - топлиннообработени зеленчуци - тези, които нямаме навика да ползваме в суровия им вид: картофи, фасул, леща и др. 10% - 1/10 - белтъчини: сирене, кашкавал, мляко, извара, орехи, бадеми, фъстъци., яйца, риба й т. н. 15% - 1/6- 7 - въглехидрати - хляб (пълноценен, чиито трици и зародиш не са отстранени при смилането на житото), мед, захар, всички житни храни 5% - 1/20 - мазнини - растителни масла, краве масло. Препоръчително е суровите растителни продукти -плодовете и зеленчуците - да се увеличават до 70 -80% за сметка на топлинно обработената храна. От предложената схема е ясно, че главната съставка на дневната храна, на която се дава превес, са плодовете в сурово състояние. Наравно с тях се препоръчват и зеленчуците, които заемат половината от дневния рацион, като само една част от тях са обработени топлинно.. Особено важно е ограничаването на белтъчините, посочени като една десета от храната - основната храна остава тази от растителен произход. Тъй като читателят вече има становище по въпроса относно сутрешната закуска, следва да се спрем по-обстойно върху обяда и вечерята. Обикновено обядът се вмества в някакъв малък интервал от текущия трудов процес и поради това основното изискване е той да бъде съставен от леко аси- милираща се храна и да бъде ограничен по количество. На всеки, който иска дневната му работа да бъде свършена, и то леко, обядът му трябва да има видът на разширена закуска - това условие е особено валидно за интелектуалците - хората на умствения и творческия труд с ограничено физическо натоварване. Плътният обяд прави човека сънлив и следобедната работа върви мъчително и трудно. Трудности среща и храносмилателният процес поради двойното натоварване на нервната и кръвоносната система. Обядът, съставен от пресни 38 плодове или зеленчуци (като първо меню) в комбинация с някаква въглехид- ратна храна - картофи, булгурена каша, спагети (от пълнозърнесто брашно), овесени ядки, качамак или просто един сандвич с черен хляб може само да подпомогне текущия трудов процес. При подобен обяд работата е не само лека, но и приятна. Вечерята, която обикновено протича при по-спокойна обстановка, когато е приключило трудовото натоварване и напрежение, вече може да бъде обогатена и по-пълноценна. Освен салатите, сервирани като първо меню и зиме, и лете, и порция топлиннообработени зеленчуци (по желание), уместно е включването и на белтъчната храна. Хлябът - винаги пълноценен - черен. Почивката след вечерята дава възможност за осъществяване на нормално храносмилане. Главното, към което винаги трябва да се стреми всеки един, е да се държи Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|