Гладът приятел и лекарство
пащърнак, гулии, лук, праз, чесън, зеле и
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Задължителната порция за деня от сурови зеленчуци както лете, така и зиме трябва да бъде запазена и през студените зимни месеци - това е основен дял в храната.
- Към всяка салата би трябвало да се прибавя лук, чесън, праз или хрян. Зеленчуците се обработват с ренде или миксер.
| пащърнак, гулии, лук, праз, чесън, зеле и гер. През цялото лято те са трупали в себе си богат асортимент от соли, витамини, микроелементи, както и богат заряд от слънчева енергия. Задължителната порция за деня от сурови зеленчуци както лете, така и зиме трябва да бъде запазена и през студените зимни месеци - това е основен дял в храната. Морковите, зелето, алабашът и червеното цвекло могат да бъдат основните материали за салатата. Към тях в различни съчетания и комбинации могат да се включат според вкуса целина, пащърнак, гулия и други коренни зеленчуци. Към всяка салата би трябвало да се прибавя лук, чесън, праз или хрян. Зеленчуците се обработват с ренде или миксер. Подправени с растителни масла, лимонов сок или сол на вкус, те са толкова приятни, че могат да станат любима храна и да изместят топлинно обработената. За една салата не е необходимо да се включват повече от два до три-четири зеленчука. Създаде се традиция зеленчуците да се заменят с консервирани или с туршии. Човешкият организъм се нуждае от жива храна. С консервирането на зеленчуците животът в тях е убит, освен това е използвана повече сол. Туршиите могат да бъдат допълнителна гарнитура към приготвените салати. И при зимното хранене към дневния рацион освен порцията зеленчукова салата се запазва и порцията плодове. Най-хубавите круши и ябълки са именно зимните сортове, а също така на разположение са и вносните плодове - портокали, грейпфрути и др. При липсата им могат да бъдат заменени със сушени, на- киснати във вода до омекването им. За да се запази сладостта им, във водата се добавя малко мед. За зимните месеци природата ни е осигурила още една своя естествена консерва - черупчестите плодове като орехи, бадеми, лешници, кестени, фъстъци и др. Ценна храна са всички житни и всякакъв вид семена: сусам, слънчоглед, тиквени семки, които могат да се ползват накиснати или покълнали. Когато всички тези сезонни дарове на природата бъдат старателно включени в дневното меню и ползвани, организмът ще получи всичко под формата на соли, микроелементи, витамини, ензими и пр. Няма да се допусне развиване на авитаминоза, атония на червата, запек или колит. Заменянето на тези животворни продукти, което не е рядкост в цивилизования свят, с месо, колбаси, кренвирши, шунка, риби, както и консумация на много захар, бяло .брашно, тестени произведения, торти, пасти, бонбони, шоколад и др. неминуемо води до изтощаване и физиологичен глад, още повече като се добави и редовното ползване на алкохол, кафета и тютюн. Започне ли съзнателното включване на пресните сезонни плодове и зеленчуци, то не само постепенно става навик, но започват да се събуждат и потисканите до момента вътрешни инстинкти, вложени във всяко живо същество. Те започват да действат - поквареният вкус започва да отстъпва и постепенно да се нормализира. Вредните за здравето храни-постепенно минават на заден план, а централно място заемат растителните продукти, и то в суровото им състояние. Природо-съобразното хранене се налага по съвсем непринуден 41 начин - с нови навици и нови душевни настроения. ЧАСТ ВТОРА ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНЕНЕТО Много са изискванията, свързани с хигиената на храненето на човека, но едно от най-основните и сериозно нарушавано в нашия цивилизован свят е спазва- нето на необходимото количество за дневен порцион. С други думи казано - приетата храна да отговаря по количество на нуждите на организма - пълна компенсация между възприетата и изразходваната енергия. Дивите животни, живеещи в своята естествена природна среда, където не се намесва човекът, със запазения си естествен инстинкт знаят коя & предназ- начената им от природата храна, както и количестйЬ-то, определено им като дневен рацион. Те не нарушават нито качеството, нито количеството на приеманата храна, което ги държи стегнати и здрави. Но дали това е така и при човека, който е с претенции за най-разумното същество на планетата? Постигнато е благоденствие и изобилие от храна и вместо разумност и необходима пестеливост той проявява Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|