Глава Дъдли побъркан

“Не тук, момче”-изръмжа Муди.-“Изчакай докато влезем вътре.”

Той взе парчето пергамент от ръката на Хари и от пръчката му излязоха искри. След като съобщението избухна в пламъци и се разпиля на земята, Хари отново погледна къщите наоколо. Те бяха единадесет на брой, той погледна от лявата си страна номер десет , а отдясно –номер тринадесет.

“Но къде е-?”

“Мисли за това, което току-що си спомни”-каза внимателно Лупин.

Хари се замисли и потърси парчето за номер дванадесет, Грималд плейс, тогава олющена врата изплува от нищото между номер единадесет и номер тринадесет , последваха я мръсни стени и опушени прозорци.Беше допълнителна къща, като пристройка към друга. Все едно, Мъгълите вътре не бяха разбрали нищо.

“Хайде, побързай”-каза Муди, побутвайки Хари по гърба.

Хари се движеше по каменните стъпала, гледайки току-що материализиралата се врата. Тъмната й част бе занемарена и издраскана. Сребърния звънец бе във формата на сплетени змейове. Нямаше нито ключалка, нито пощенска кутия.

Лупин вдигна пръчката си и похлопа на вратата веднъж. Хари чу много метални звуци и нещо, което звучеше като тропот на верига. Вратата се отвори.

“Побързай, Хари!” –прошепна Лупин.-“Но не влизай много навътре и не пипай нищо”.

Хари пристъпи прага в почти пълна тъмнина на помещението. Можеше да подуши влагата, прахта и сладникавия мирис, мястото правеше впечатление на изоставена сграда. Той погледна зад рамото си и видя другите да се придвижват зад него, Лупин и Тонкс носеха куфара му и клетката на Хедуиг. Муди стоеше на главното стъпало, пътят бе осветяван от уличните лампи. Когато Муди затвори вратата, тъмнината стана пълна.

“Тук-“

“Все още останете всички по местата си докато намеря повече светлина”-прошепна Муди.

Другите приглушени гласове даваха на Хари непълното усещане за поличба, прокрадна се у него мисълта, че току-що бяха влязли в къщата на мъртвец. Чуваше тих, съскащ шум и тогава старомодни газови лампи светнаха от всички стени. Помещението беше пълно с непотребни стари вещи, олющени тапети, износени килими, старинни овехтяли портрети гледаха от стените. Хари чу странен звук зад скърцащата маса. И полилеят, и свещника на нестабилната маса наблизо бяха във формата на змейове.

Дочуха се стъпки и майката на Рон, госпожа Уизли изплува от вратата в близкия край на помещението. Тя забърза да ги поздрави и Хари забеляза, че е доста по-бледа и по-слаба откакто я бе видял последния път.

“О, Хари, толкова се радвам да те видя!”-прошепна тя, стискайки го в здрава прегръдка преди да го огледа целия изпитателно.-“Изглеждаш отслабнал , миличък, трябва да се храниш, обаче боя се, че вечерята ще закъснее.”

Тя се обърна към групата магьосници и прошепна бързо:” Той току-що пристигна и срещата може да започне.”

Магьосниците зад Хари възбудено зашумяха от вълнение и тръгнаха към вратата, от която госпожа Уизли току-що се беше появила. Хари се приготви да последва Лупин, но госпожа Уизли го побутна.

“Не, Хари, срещата е само за членове на Ордена. Рон и Хърмаяни са отчаяни, че не можеш да чакаш заедно с тях докато срещата приключи, тогава ще има вечеря. И говори тихо”-добави тя с бърз шепот.

“Защо?”

“Не искам да ти обяснявам сериозността на положението”.

“Ще ти обясня по-късно, трябва да бързам, поканена съм да присъствам на срещата-ще ти покажа къде ще спиш.”

Поставяйки пръст на устата си , тя го поведе на пръсти през дълги, проядени от молци завеси, за които Хари предположи, че би трябвало да има друга врата и след като заобиколиха широка следа , която изглеждаше оставена от тролски крак двамата се изкачиха по тъмно стълбище , преминавайки през редица глави и паметни плочи по стените. Когато ги погледна отблизо ,Хари забеляза, че главите са на домашни духчета. Всички те имаха еднакви подобни на хоботи носове.

Объркването на Хари нарастваше с всяка направена стъпка. Какво правеха те тук в една къща, която по-скоро изглеждаше като свърталище на Тъмни магьосници?

“Госпожо Уизли, защо?-”

“Рон и Хърмаяни ще ти обяснят всичко, миличък. Наистина трябва да бързам”- прошепна загадъчно госпожа Уизли. След това-те достигнаха на следващата площадка- “Ще намериш вратата вдясно. Ще ти се обадя, когато свърши.”

И тя забърза надолу по стълбите.

Хари прекоси тъмната площадка , натисна звънеца на вратата, който изглеждаше като змейска глава и отвори вратата.

Той хвърли бегъл поглед на мрачната спалня с две легла ,след това дочу висок шум , последван от още по-висок крясък и видимостта му бе напълно затъмнена от голямо количество буйна коса. Хърмаяни се хвърли да го прегръща, докато малката сова на Рон Пигуиджън кръжеше над главите им.

“ХАРИ! Рон, той е тук, Хари е тук! Не те чухме кога пристигна! О, как си? Добре ли си? Сърдиш ли ни се? Предполагам, че да, знам, че писмата ни бяха безполезни-но не можехме нищо да ти кажем , Дъмбълдор ни накара да се закълнем, че няма да го правим. О, имаме толкова неща да ти разказваме, а и ти на нас – Дименторите! Когато ние чухме-и когато Министерството чу- това беше скандално-те не могат да те изключат-те просто не могат да го направят, има клауза в Декрета за забрана на използването на магия от малолетни , при която тя е позволена в животоспасяващи ситуации.

“Остави го да си поеме дъх, Хърмаяни!” –каза Рон, появявайки се след като бе затворил вратата след Хари.Той изглеждаше порастнал с няколко инча на височина , само дългият нос, яркочервената коса и луничките си бяха същите.

Все още грейнала, Хърмаяни пусна Хари, но преди отново да се обади, се чу слаб шум и нещо бяло профуча от тъмния гардероб и бавно кацна на раменете на Хари.

“Хедуиг!”

Полярната сова клъвна с човката си ухото на Хари , когато той я потупа по перата.

“Тя беше на прав път”-каза Рон.-“Кълвеше ни до смърт, когато донесе писмата ти, погледни това-“

Той показа на Хари пръстите на дясната си ръка , върху които личаха драскотини.

“О, да”-каза Хари.-“Съжалявам за това, но както знаете, исках отговори-“

“Искахме да ти ги дадем, приятелю”-отвърна Рон-“Хърмаяни се освободи, тя каза, че ще направиш нещо глупаво, ако бъдеш държан дълго време без никакви новини. Но Дъмбълдор ни направи-“

“Предпочитам да не ми казвате”-отвърна Хари.-“Да, Хърмаяни както винаги е права.”

Топлата радост, че се намира с двамата си най-добри приятели помръкна , сякаш бучка лед бе заседнала в стомаха на Хари. След всичко това-след като не ги беше виждал повече от месец-той почувства, че би предпочел Рон и Хърмаяни да го оставят сам.

Настъпи странно мълчание, по време на което Хари механично потупваше Хедуиг без дори да погледне към другите.

“Той мислеше, че това е най-доброто”-каза задъхано Хърмаяни-“Имам предвид Дъмбълдор”

“Хубаво”-каза Хари. Той забеляза, че нейните ръце също носеха белезите на Хедуиг и откри, че не съжалява чак толкова.

“Аз мисля, че той мислеше, че с Мъгълите ще си на по-сигурно място-“-започна Рон.

“Нима?”-каза Хари, притваряйки клепачи.-“Някой от вас двамата да е бил атакуван от Диментори това лято?”

“Добре, не сме-но ето защо той беше наредил на хората от Ордена на Феникса да те наблюдават през цялото време-“

Хари почувства раздрусване в стомаха си, сякаш бе изкачвал стълби. Тук всеки явно знаеше какво следва, освен самият той.

“Не проработи толкова добре, не мислите ли?”-каза Хари, напрягайки се да не повиши глас.-“Започнаха да ме охраняват след случилото се.”

“Той беше толкова ядосан”-гласът на Хърмаяни бе изпълнен с благовение.-“Дъмбълдор. Ние го видяхме. Когато откри, че Мъндънгус Флетчър е напуснал поста си , промяната у него бе страховита.”

“Радвам се, че си е тръгнал”-каза студено Хари.-“Ако не беше , нямаше да направя магия и вероятно Дъмбълдор щеше да ме остави на Привит Драйв цялото лято.”

“Не се ли...не се ли тревожиш за изслушването от Министерството?”-попита внимателно Хърмаяни.

“Не”-излъга Хари безочливо.Той се разхождаше далеч от тях , избягваше да ги гледа, с Хедуиг на раменете си, но тази стая не му повдигаше духа. Беше влажна и мрачна. Опънато бяло платно в рамка за картина беше единственото , което смегчаваше голотата на стените и Хари тъкмо го отмина, когато чу някой, скрит от погледа му да хихика сподавено.

“И така, защо Дъмбълдор е взел такива предпазни мерки да бъда държан в неведение?”- Хари зададе въпроса си, все още с нормалния си глас. - “Ъъъ-вие двамата-попитахте ли го за това?”

Той хвърли бърз поглед към тях точно навреме за да види промяната в изражението им, което му подсказа, че са се страхували да го направят. Но това не смегчи яда му.

“Казахме на Дъмбълдор, че искаме да ти кажем какво става”- каза Рон.-“Направихме го, приятелю. Но сега той наистина е много зает , виждали сме го само два пъти откакто сме дошли тук и той няма никакво време. Той само ни закле да не ти казваме нищо съществено докато ти пишехме, каза че совите могат да бъдат хванати.”

“Той все още можеше да ме информира, ако бе пожелал”-каза кратко Хари.-“Не ми казвайте само, че той не познава начини да изпраща съобщения без сови.”

Хърмаяни погледна към Рон, след което каза:” Същото мислех и аз. Но той искаше ти да не знаеш нищо.”

“Може би е смятал, че не заслужавам да ми се има доверие”- Хари наблюдаваше израженията им.

“Не ставай тъп!”-Рон изглеждаше напълно разконцентриран.

“Или, че аз не мога да се грижа за себе си”

“Разбира се, че не си го мисли”-каза нетърпеливо Хърмаяни.

“И как така аз трябваше да стоя при Дърсли, докато вие двамата през цялото време сте били в течение на това, което се случва ? –думите на Хари плющяха, гласът му ставаше все по-висок с всяка дума. –“Откъде-накъде на вас двамата е било позволено да знаете всичко?”

“Не знаем”-прекъсна го Рон.-“Мама не ни позволяваше да присъстваме на срещите, били сме още малки-“
Но преди да довърши, Хари вече крещеше:

“И ТАКА , ВИЕ НЕ СТЕ БИЛИ НА СРЕЩИТЕ, ГОЛЯМА РАБОТА! ВИЕ ВСЕ ПАК СТЕ ТУК, НАЛИ? ВСЕ ПАК СТЕ БИЛИ ЗАЕДНО! АЗ, АЗ БЯХ ЗАТОЧЕН ПРИ ДЪРСЛИ ЦЯЛ МЕСЕЦ! И АЗ БЯХ ТОРМОЗЕН ПОВЕЧЕ ОТ ВАС ДВАМАТА ВЗЕТИ ЗАЕДНО И ДЪМБЪЛДОР ГО ЗНАЕШЕ-КОЙ СПАСИ ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК? КОЙ СЕ ОТТЪРВА ОТ РИДЪЛ? КОЙ ВИ СПАСИ КОЖИТЕ ОТ ДИМЕНТОРИТЕ?”

Всички горчиви и възмутени мисли, които го бяха измъчвали през този месец напираха на устните му в изблик на гняв, обидата ,че двамата са били заедно без него- всички тези чувства , от които наполовина изпитваше срам –разпръснаха границите. Хедуиг се стресна от врявата и полетя обратно на гардероба. Пигуиджън издаваше звуци като аларма и кръжеше около главите им.

“КОЙ СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ ЗМЕЙОВЕ , СФИНКСОВЕ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ

МИНАЛАТА ГОДИНА? КОЙ ГО ВИДЯ ДА СЕ ВРЪЩА? КОЙ СЕ СПАСИ ОТ НЕГО? АЗ!”

Рон стоеше със зяпнала уста и неспособен да реагира, докато Хърмаяни щеше всеки момент да избухне в сълзи.

“НО ЗАЩО ЛИ АЗ ТРЯБВА ДА ЗНАЯ КАКВО ТОЧНО СТАВА? ЗАЩО НИКОЙ НЕ МИ КАЗВА?”

“Хари, ние искахме да ти кажем, наистина искахме-“ започна Хърмаяни.

“ДА, ВИЕ ИСКАХТЕ-ВИЕ ТОЛКОВА ИСКАХТЕ-ВИЕ ДОРИ МИ БЯХТЕ ИЗПРАТИЛИ СОВА, НО ДЪМБЪЛДОР ВИ НАКАРА ДА ОБЕЩАЕТЕ-“

“Добре, той го направи-“

“ЧЕТИРИ СЕДМИЦИ БЯХ ЗАТОЧЕН НА ПРИВИТ ДРАЙВ ОПИТВАЙКИ СЕ ДА НАУЧАВАМ НЯКАКВИ НОВИНИ ОТ ВЕСТНИЦИТЕ КАКВО СТАВА.”

“Ние искахме да-“

“ПРЕДПОЛАГАМ , ЧЕ ДОСТА СТЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАЛИ, СЪБРАНИ ВСИЧКИ ЗАЕДНО”.

“Не, честно-“

“Хари, наистина съжаляваме”-каза отчаяно Хърмаяни, сега очите й бяха пълни със сълзи. –“Напълно прав си-на твое място и аз щях да се чувствам ужасно.”

Хари я изгледа кръвнишки, все още дишайки дълбоко, извърна се от тях отново , крачейки нагоре и надолу. Хедуиг издаваше неодобрителни звуци горе на гардероба. Настъпи дълга пауза, прекъсвана само от скърцащите стъпки на Хари.

“Какво е все пак това място?”-изстреля той към Рон и Хърмаяни.

“Главният щаб на Орденът на Феникса”-отговори веднага Рон.

“Някой ще благоволи ли да ми обясни какъв е този Орден на Феникса?”

“Това е тайно общество”-отвърна бързо Хърмаяни.-“Основа го Дъмбълдор. В него влизат хора, които са се били срещу Ти- Знаеш-Кой. “

“Кой участва?”-приближи се Хари с ръце в джобовете.

“Доста хора-“

“Ние срещнахме около двайсет от тях”-каза Рон.-“Но смятаме, че са повече.”

Хари им хвърли бърз поглед.

“И?”-гледаше ту единия, ту другия.

“Ъъ”-каза Рон.-“Какво “и?”

“Волдемор!” – каза бясно Хари и двамата-Рон и Хърмаяни подскочиха.-“Какво се е случило? Какво предстои? Къде е той? Как ще бъде спрян?”

“Казахме ти , Орденът не ни позволи да присъстваме на техните срещи”-тросна се Хърмаяни.-“Затова и не знаем подробности- но имаме обща представа”- добави тя бързо, забелязвайки израза на лицето на Хари.

“Виждаш ли, Фред и Джордж изобретиха Разширени Уши”-каза Рон.-“Наистина вършат работа.”

“Разширени-?”

“Уши, да. Само че по-късно трябваше да спрем да ги използваме, защото мама ги намери и беше побесняла. Фред и Джордж трябваше да ги скрият, за да не ги изхвърли мама. Но ние достатъчно ги използвахме преди мама да разбере какво става. Знаем ,че някои от Ордена на феникса са преследвали Смъртожадни, както знаеш-“

“Някои от тях работят за привличането на нови членове към Ордена-“-каза Хърмаяни.

“И някои от тях са охрана на нещо”-допълни Рон.-“Те винаги говорят за дежурство на постовете.”

“Дали пък не съм бил аз това нещо, а?”-прозвуча сарказъм в гласа на Хари.

“О, да”-отвърна Рон с разбиращо изражение.

Хари започна отново да крачи из стаята , поглеждайки Рон и Хърмаяни от време на време. –“А вие двамата какво правехте през цялото време, след като не сте били допускани до сбирките? Казахте, че сте били заети.”

“Бяхме”-отговори бързо Хърмаяни.-“Чистехме тази къща, била е необитаема от години и всичко беше започнало да се разпада в нея. Изчистихме кухнята, някои от спалните и утре ще почистим галерията... AARGH!”

С два високи крясъка Фред и Джордж, по-големите братя- близнаци на Рон се магипортираха от въздуха в средата на стаята .Пигуиджън започна да крещи още по-бясно и се присъедини към Хедуиг върху гардероба.

“Престанете да правите това!”- сопна се сърдито Хърмаяни на двамата близнаци, които бяха червенокоси като Рон и си приличаха като две капки вода.

“Здрасти, Хари”- насочи се към него Джордж.-“Мисля, че чухме твоите нежни звуци”.

“Не бихме искали да предизвикаме гнева ти, Хари, хайде всички да излезем навън”-добави Фред. –“Би трябвало на 50 мили оттук да има хора, които все още не са те чули.” който изглеждаше като

“Вие двамата изкарахте ли си тестовете за приспособленията?”-попита Хари.

“С отличие”-отговори Фред , чието лице почервеня.

“Слизането по стълбите ви отне тридесет секунди в повече”- каза Рон.

“Времето е Галеони, малък братко”-отвърна му Фред.-“Междувременно, Хари, ти се сдоби с Разширени Уши. “- допълни той в отговор на присвитите клепачи на Хари.-“Опитваме се да чуем какво става долу.”

“ Бъдете внимателни “-каза Рон, гледайки Ухото.-“Ако мама отново види някое от тях...”

“Заслужава си риска, това е главното им събрание”-отвърна червенокосият.

Вратата се отвори и от нея се показа червенокоса грива.

“О, здравей, Хари!”-каза възторжено малката сестричка на Рон Джини.-“Мисля,че чух гласа ти.”

Обръщайки се към Фред и Джордж тя заяви:”Не можете да подслушвате с Разширените Уши, на вратата на кухнята е направена Imperturbable Charm”

“Откъде знаеш?”-оклюма се Джордж.

“Тонкс ми каза как да разбера”-отговори Джини.-“Трябва само да поставите на вратата някакъв предмет и ако той не може да направи контакт, значи има Imperturbable Charm. Хвърлях Dungbombs от горната площадка на стълбището по вратата и те само отскачаха от нея, така че няма начин да подслушвате с Разширите Уши.”

Фред простена.

“Срамота! Сега разбирам какво е направил старият Снейп.”

“Снейп! “-каза бързо Хари.-“И той ли е тук?”

“Да”-отговори Джордж, внимателно затваряйки вратата и сядайки на едното легло. Фред и Джини го последваха. “Рапорт даден. Върховна тайна.”

“Гадняр ”-провлачи лениво Фред.

“Сега той е на наша страна”-каза укорително Хърмаяни.

Рон изсумтя: “Това не му пречи да си остане гадняр. Изписано му е на лицето всеки път, когато ни погледне”.

“Бил също не го харесва”-допълни Джини.

Хари не беше сигурен, че ядът му се е уталожил съвсем, но гладът му за повече информация надделя над решението му да се сърди докрай. Той седна на леглото срещу другите.

“И Бил ли е тук?”-попита.-“Мислех, че работи в Египет”.

“Той кандидатства за чиновническа работа, за да може да се върне в къщи и да работи за Ордена”-отговори Фред.-“Каза, че гробниците ще му липсват,но”-ухили се той -“има компенсации”.

“Какво искаш да кажеш?”

“Помниш ли Фльор Делакор?”-каза Джордж.-“Тя си намери работа в Гринготс, за да подобррри аааанглийския си-“

“Бил й дава частни уроци”- ухили се Фред.

“Чарли също е в Ордена”-каза Джордж-“Но той все още е в Румъния. Дъмбълдор искаше да се включат колкото може повече чуждестранни магьосници и Чарли се опитва да влезе във връзка през свободното си време.”

“Не може ли Пърси да го прави?”-попита Хари. Последното, което бе чувал за третия брат от семейство Уизли е,че работи в Отдела за Международно Сътрудничество в Министерството на Магията.

При думите на Хари, всичките Уизли и Хърмаяни се спогледаха многозначително.

“Каквото и да правиш, не споменавай Пърси пред мама и татко”-каза напрегнато Рон.

“Защо не?”

“Защото всеки път при споменаването на Пърси, татко чупи каквото му попадне, а мама започва да плаче”-отвърна Фред.

“Беше ужасно”-обади се тъжно Джини.

“Добре ни подреди”-каза Джордж с нехарактерно грозен израз на лицето си.

“Какво се е случило?”-попита Хари.

“Пърси и татко се скараха”-каза Фред.-“Никога не съм виждал татко да се кара така с някого. У нас скандалите ги вдига мама.”

“Беше първата седмица след завършването на срока”-каза Рон.-“Канехме се да дойдем и да се включим в Ордена, когато Пърси се върна в къщи и ни съобщи, че е повишен.”

“Шегуваш ли се?”-попита Хари.

Макар че винаги бе смятал Пърси за много амбициозен, впечатлението на Хари беше, че Пърси няма особен успех на първата си работа в Министерството на Магията. Пърси бе пропуснал да забележи, че неговият началник е контролиран от Лорд Волдемор /не че Министерството на Магията вярваше в това-те всички смятаха, че Крауч просто се е побъркал./

“Да, ние всички бяхме изненадани”-каза Джордж,-“ защото Пърси си имаше доста грижи около Крауч, беше проведено разследване, разпити. Те казаха, че Пърси е пропуснал да забележи излизането от равновесие на Крауч и да уведоми за това висшестоящите. Но ти познаваш Пърси, Крауч го остави в неведение, но той не подаде оплакване.”

“Как тогава са го повишили?”

“Точно това се чудехме всички”-каза Рон, опитвайки се да запази нормалния си тон.-“Той се върна в къщи извънредно горд със себе си-дори по-горд от обикновено, ако изобщо можеш да си представиш това-и каза на татко, че му е предложен пост в личния офис на Фъдж. Наистина блестящо предложение за някого, който е напуснал Хогуортс само преди година: Младши Асистент на Министъра. Мисля, че очакваше да впечатли татко с това.”

“Само, че татко не остана впечатлен”-избоботи Фред.

“Защо не?”-попита Хари.

“Очевидно Фъдж е предизвикал буря в Министерството със забраната никой да не контактува с Дъмбълдор” –каза Джордж.

“Името на Дъмбълдор тези дни е като мръсна дума в Министерството “-обясни Фред.-“Там всички смятат, че той само създава тревоги с твърдението си, че Ти-знаеш-кой се е върнал.”

“Татко каза, че Фъдж е бил недвусмислено ясен, че всеки който е в съдружие в Дъмбълдор ще бъде изгонен от работа.”- допълни го Джордж. “Подозрително е, Фъдж-усъмни се татко, който знаеше ,че Фъдж винаги е бил приятелски настроен към Дъмбълдор “ Фъдж смяташе татко за чудак заради интереса му към Мъгълите.”

“Но какво общо има това с Пърси?”-озадачи се Хари.

“Ще стигна и до това. Татко смята, че Фъдж иска Пърси в кабинета си само за да има свой шпионин в нашето семейство-и при Дъмбълдор.”

Хари подсвирна.

“Но Пърси беше очарован от предложението”.

Рон се изсмя кухо.

“Той беше напълно обезумял. Той каза-добре, той каза много ужасни неща. Той каза, че се е борил срещу лошата репутация на татко откакто е постъпил в Министерството и, че татко няма никаква амбиция и ето защо ние сме –ти знаеш-толкова бедни –“

“Какво?” –възкликна невярващо Хари. Джини издаде звук на ядосано котенце.

“Знам”-каза Рон на висок глас.-“Стана и по-лошо. Той каза на татко, че е идиот да следва Дъмбълдор , че Дъмбълдор създава големи неприятности и ,че той-Пърси-знае къде е неговата собствена лоялност и тя е към Министерството. И ако татко и мама са станали предатели на Министерството, то всеки би следвало да узнае, че Пърси няма нищо общо с това семейство повече. След което си взе багажа и си отиде. Сега живее в Лондон.”

Хари едва не се задави. Той харесваше Пърси по-малко от останалите братя, но не би могъл дори да си представи, че Пърси е наговорил всички тези неща на господин Уизли.

“Мама беше на кръстопът”-каза тъпо Рон.-“Плачеше и се тръшкаше. Тя отиде в Лондон да поговори с Пърси и да се опита да го вразуми, но той й затворил вратата под носа. Сигурно като срещне татко в работата, го отбягва.”

“Но Пърси би трябвало да знае, че Волдемор се е върнал” –каза бавно Хари.-“Той не е глупак, би трябвало да знае, че родителите ти не биха рискували всичко без доказателства.”

“Е, добре, твоето име също беше окаляно”-каза Рон, хвърляйки скрит поглед към Хари.-“Пърси каза, че единственото доказателство е думата ти и-ъъъ-не мисли, че тя тежи достатъчно”.

“Пърси приема “Пророчески вести” сериозно”-каза язвително Хърмаяни и останалите се разшумяха .

“За какво говорите?”-попита Хари, оглеждайки ги. Всички станаха предпазливи.

“Не си ли-не си ли получавал “Пророчески вести?”- попита нервно Хърмаяни.

“Да, получих ги”-отвърна Хари.

“Чел ли си ги-ъъъ-докрай?”-попита все още неспокойно Хърмаяни.

“Не от кора от кора”-отговори Хари отбранително.-“Ако бяха писали нещо за Волдемор, то щеше да е на първа страница на водещите новини, нали?”

Другите потрепериха при звука на това име. Хърмаяни забърза:”Добре, ти по-добре го прочети от кора до кора, но- ъъъ-името ти беше споменато няколко пъти през седмицата.”

“Но аз видях-“

“Не ,ако си чел само първата страница-няма как да видиш”- отговори Хърмаяни, вдигайки глава. –“Не говоря за големите статии. Те само мимоходом те споменаваха, сякаш си някаква шега.”

“Какво ?”

“Наистина е гадно”-каза Хърмаяни с овладяно спокоен глас.-“Те просто се основаваха на материала на Рита.”

“Но тя нали не пише повече за тях?”

“О,не, тя спази обещанието си-не че имаше друг избор”-добави Хърмаяни със задоволство.-“Но тя постави основата на това, което те се опитват да правят сега.”

“Което е какво?”-попита нетърпеливо Хари.

“Окей, знаеш, че тя писа за това, че получаваш припадъци и те боли главата и белегът и така нататък?”

“Да”-каза Хари, който все още не можеше да забрави историите на Рита Скийтър за него.

“Добре, те те изкараха сякаш непрекъснато се опитваш да привличаш вниманието към себе си, вживявайки се в ролята на трагичен герой или нещо такова”-каза много бързо Хърмаяни с мисълта, че като изрече тези факти бързо, това ще е по-малко неприятно за Хари. –“Те пускаха ехидни коментари за теб. Ако някой смахната история се появеше-те казваха нещо от този сорт:”О, това е приказка като по Хари Потър” или ако някой е имал забавен инцидент “Да се надяваме,че не е получил белег на челото си или –следващия път трябва да му отдадем почитта си.”

“Не искам никой да ми отдава почит”-каза разгорещено Хари.

“Знам, че не искаш”-каза бързо Хърмаяни, изглеждайки ядосана.-“Аз знам , Хари.Но знаеш ли какво правят те? Искат да те превърнат в някой, на когото никой няма да повярва. Обзалагам се, че Фъдж стои зад всичко това. Те искат магьосниците на улицата да те смятат просто за глупаво момче, което си прави глупави шеги и разказва смахнати истории, защото обича известността.”

“Не питах-не исках-Волдемор уби родителите ми!” – кресна Хари.-“Станах известен, защото той уби семейството ми, но не успя да убие мен! Кой иска да бъде известен с това? “

“Ние знаем, Хари”-каза сериозно Джини.

“И разбира се, те не публикуваха нищо за нападналите те Диментори”-каза Хърмаяни.-“Някой им е казал да го запазят в тайна. Щеше да е голям скандал да се разчуе, че Дименторите са излезли вън от контрол. Също така не публикуваха, че си нарушил Международния статут на тайната. Мислехме, че ще го направят, това толкова се връзваше с образа ти на глупаво и побъркано момче. Според мен те печелят време до изключването ти, тогава те наистина щяха да дойдат до града “- обърка се тя.-Но няма да те изключат, това ще е срещу собствените им правила”

Хари не искаше повече да мисли за това. Той се опита да намери друга тема за разговор, но се чу звук от изкачващи се по стълбите стъпки.

“Ъх ох”.

Фред дръпна Разширените Уши, последва друг висок крясък и Джордж внезапно изчезна. Секунди по-късно госпожа Уизли се показа на вратата.

“Срещата свърши, можете да слезете долу и да вечеряте. Всеки умира от желание да те види, Хари. И кой е разпилял тези торови бомбички около кухненската врата?”

“Крукшанкс”-изчерви се Джини.-“Той обича да си играе с тях.”

“О”-каза госпожа Уизли.-“Мислех, че е Крийчър, той пази странни неща като тези. Сега не забравяйте да мълчите надолу по стълбите. Джини, ръцете ти са мръсни, какво си правила? Иди и ги измий преди да седнеш на масата.”

Джини направи гримаса на другите и последва майка си вън от стаята, оставяйки Хари сам с Рон и Хърмаяни. Двамата го гледаха така, сякаш очакваха той отново да се разгневи и да започне да крещи, след като всички други си бяха отишли. Тяхната нервност го накара да се почувства леко засрамен.

“Вижте...”-промърмори той, но Рон поклати глава, а Хърмаяни каза внимателно:” Знаехме, че ще се ядосаш, Хари и не искахме да те пренебрегваме, но трябва да разбереш, че се опитахме да убедим Дъмбълдор-”

“Знам”-отвърна кратко Хари.

Той търсеше тема, която да не натоварва главата му, тъй като мислите за Дъмбълдор го караха отново да се изпълва с гняв.

“Кой е Крийчър?”-попита.

“Домашното духче на къщата, което живее тук”-отговори Рон.-“ 'Nutter. Никога не сме срещали друг като него.”

Хърмаяни стрелна Рон с поглед:

“Той не е nutter, Рон”

“Неговата житейска амбиция е главата му да бъде отрязана и да остане на портрета като своята майка“-раздразни се Рон.-“Това нормално ли е според теб, Хърмаяни?”

“Добре-добре, той е малко странен, но вината за това не е негова.”

Рон завъртя очи към Хари.

“Хърмаяни все още не е напуснала СМРАД”

“Не е СМРАД” –сопна се Хърмаяни,-“А Сдружение на магьосниците за равноправие и авторитет на духчетата. И не съм само аз.Дъмбълдор също каза да сме любезни с Крийчър”.

“Хайде, хайде...”-каза Рон.

Той излезе и ги изчака на стълбите, преди да тръгнат надолу.

“Почакайте”-задържа той Хари и Хърмаяни.-Те са все още в помещението, можем да чуем нещо”.

Тримата предпазливо погледнаха към перилата. Мрачният коридор беше пълен с вещици и магьосници , включително цялата охрана на Хари. Те шепнеха развълнувано, движейки се заедно. В самия център на групата Хари видя тъмната мазна коса и изпъкнал нос на най-неприятния си учител в Хогуортс , Професор Снейп. Хари се спотаи. Беше много любопитен да разбере какво точно правеше Професор Снейп в Ордена на Феникса.”

Тънко парче телесно оцветен канап се спусна пред очите на Хари. Поглеждайки, той видя Фред и Джордж на площадката, предпазливо провесващи Разширените Уши към групата хора отдолу. Миг по-късно всички те започнаха да се придвижват към предната врата и вън от видимост.

“По дяволите!”-изруга Фред отново , като прибра Разширените Уши.

Те чуха предната врата да се отваря и да се затваря.

“Снейп никога не яде тук”-каза спокойно Рон на Хари.-“Слава богу. Хайде.”

“И не забравяй да говориш тихо, Хари”-прошепна Хърмаяни.

Когато прекосиха коридора с портрети на домашни духчета , те видяха професор Лупин, госпожа Уизли и Тонкс пред вратата да правят магически знаци след всички , които вече бяха напуснали.

“Ще ядем долу в кухнята”-прошепна госпожа Уизли, като ги посрещна долу. ”Хари, миличък, ако стъпваш на пръсти , помещението е през тази врата тук-“

CRASH!

“Съжалявам”-изстена Тонкс, която лежеше с разперени пръсти на пода.-“Отново този глупав чадър, в който се спъвам за втори път-“

Но думите й бяха заглушени от ужасяващ, зловещ вик.

Хари мина покрай проядените кадифени завеси, но нямаше врата зад тях. За секунда той си помисли че гледа през прозорец, през този прозорец видя старица с черна шапка, която пищеше пронизително – после откри, че това е просто портрет в пълен ръст ,но по-реалистичен и по-неприятен от тези, които досега бе виждал.

Старицата въртеше очите си, жълтеникавата кожа на лицето й се сбръчкваше при писъците, и всички останали в помещението зад тях , другите портрети се събудиха и почнаха също да крещят. Хари се опитваше да не гледа към тях и запуши ушите си с ръце.

Лупин и госпожа Уизли притичаха напред и се опитаха да издърпат завесите пред старата жена., но те не бяха затворени и тя крещеше все по-силно от всякога, размахвайки заплашително ръцете си към тях търсейки да види страх по лицата им.

“Боклук! Измет! От мръсен произход! Пасмина, мутанти, изроди , махнете се от къщата на моите деди!”

Тонкс се извиняваше отново и отново , мъкнейки се по огромните следи от тролски крак, госпожа Уизли се отказа от опитите си да затвори пердетата и забързано слезе надолу, укротявайки всички останали потрети с пръчката си ; мъж с тъмна дълга коса отвори вратата пред лицето на Хари.

“Млъкни ти, ужасна стара вещице, млъкни!”-извика той , затваряйки завесите от което госпожа Уизли се бе отказала.

Лицето на старицата побеля.

“Ююююю!”-зави тя, очите й се развълнуваха при направения от мъжа знак. “Кървавият предател , мерзавецът, срам за плътта ми!”

“Казах-да-млъкнеш!”-изрева мъжът и с поразително напрежение той и Лупин принудиха завесите да се затворят отново.

Крясъците на старицата заглъхнаха и настъпи тишина. Леко запъхтян и отмятайки дългата коса от лицето си, кръстникът на Хари Сириус застана с лице към него.

“Здравей, Хари”-изръмжа той.-“Виждам, че вече си срещнал майка ми.”