Глава Дъдли побъркан
Изтегляне 7.78 Mb.
|
| ГЛАВА СЕДМА
МИНИСТЕРСТВОТО НА МАГИЯТА Хари се събуди в пет и половина следващата сутрин внезапно и напълно, тъй като някой крещеше в ухото му. За няколко минути остана да лежи неподвижен, тъй като мисълта за дисциплинарното изслушване изпълваше всяка клетка от мозъка му, след това стана от леглото и сложи очилата си. Госпожа Уизли беше сгънала току-що изпраните му джинси и Тишърт на края на леглото му. Хари ги нахлузи. Празната картина на стената се разкикоти. Рон лежеше по гръб на своето легло с широко отворена уста, дълбоко заспал. Той не чу как Хари стъпи на земята, прекоси стаята и излезе, като затвори леко вратата зад себе си. Като се опитваше да не мисли за следващия път, когато щеше да види Рон, когато те нямаше повече да са съученици в Хогуортс , Хари заслиза внимателно надолу по стълбите , премина покрай главите на Крийчъровите прадеди и влезе в кухнята. Той очакваше да я намери празна, но когато отвори вратата , чу тих групов шепот от другата страна. Видя господин и госпожа Уизли, Сириус, Лупин и Тонкс да седят там и както си и помисли, те го очакваха. Всички те бяха напълно облечени освен госпожа Уизли, която носеше пурпурна домашна роба. Тя скочи на крака веднага след като Хари влезе. “Закуската”-каза тя и махна с пръчката си към огъня. “Д-д-добро утро, Хари”-прозя се Тонкс Тази сутрин косата й беше руса и къдрава.-“Наспа ли се добре?” “Да”-отговори Хари. ”Бях б-б-будна цяла нощ”-каза тя с друга сънена прозявка.-“Ела и седни...” Тя измагьоса стол и почука наоколо. “Какво искаш , Хари?”-извика госпожа Уизли.-“Овесена каша? Препечена кифличка с масло? Пушена риба? Бекон и яйца? Тоуст?” “Просто-просто тоуст, благодаря”- отговори Хари. Лупин погледна Хари, после каза на Тонкс: “Какво казваше за Скримджър?” “О...да...ние трябва да сме по-внимателни, задаваше странни въпроси на мен и Кингсли.” Хари беше благодарен, че не му се налага да участва в разговора. Вътрешностите му се свиваха. Госпожа Уизли сложи две парчета тоуст и мармалад пред него; той се опита да яде, но му се стори на вкус като сдъвкан килим. Госпожа Уизли седна от другата му страна и започна да оправя гънките на Тишъртката му. Хари би искал тя да не го прави. “...и ще трябва да кажа на Дъмбълдор, че не мога да поема нощното дежурство утре. Аз съм просто т-т-твърде уморена”- завърши Тонкс с поредна прозявка. “Ще го поема вместо теб”-каза господин Уизли.-“И без друго имам да свърша един доклад.” Господин Уизли не носеше магьосническа мантия, а чифт раирани панталони и стар жакет. Той се обърна от Тонкс към Хари: “Как се чувстваш?” Хари се оклюма. “Всичко това скоро ще свърши”-каза окуражително господин Уизли.-“След няколко часа ще бъдеш оправдан” Хари не каза нищо. “Изслушването е на моя етаж, в офиса на Амелия Боунс. Тя е ръководител на Департамента на Магическото правосъдие и тази, която ще ти задава въпросите.” “Амелия Боунс е окей, Хари”-добави Тонкс –“Тя е справедлива и ще те изслуша” Хари все още не можеше да измисли какво да каже. “Не падай духом”-посъветва го Сириус.-“Бъди вежлив и се придържай към фактите.” Хари отново клюмна. “Законът е на твоя страна”-каза внимателно Лупин.-“ Дори на невръстни магьосници се позволява да използват магия при застрашаващи живота им ситуации.” Нещо много студено полази от гърба към врата на Хари, за момент той си помисли, че някой му прилага Disillusionment Charm, после откри, че госпожа Уизли реши косата му с мокър гребен. Тя приглади перчема му. “Не е ли толкова трудна за вчесване!”-каза отчаяно тя. Хари вдигна глава. Господин Уизли погледна часовника си и погледна към Хари: -“Мисля че вече трябва да тръгваме”-каза той.-“Малко ще подраним, но според мен така е по-добре.” “Окей”-каза механично Хари , дояждайки тоста си и изправяйки се на крака. “Всичко ще бъде наред, Хари”- каза Тонкс, като го потупваше по гърба. “Успех”- каза Лупин.-“Сигурен съм, че всичко ще е наред.” “И ако не е”-намръщи се Сириус.-“Ще си поприказвам с Амелия Боунс за теб...” Хари немощно се усмихна. Госпожа Уизли го прегърна. “Всички ще стискаме палци за теб”-каза тя. “Добре...”-каза Хари.-“Ще се видим по-късно.” Той последва господин Уизли надолу по стълбите и през коридора. Можеше да чуе хъркането на майката на Сириус зад завесите. Господин Уизли отвори вратата и двамата излязоха навън в студената , сива утрин. “Не ходиш на работа нормално, нали?”-попита Хари, докато двамата вървяха по булеварда. “Не, обикновено използвам метлата”-отвърна господин Уизли –“но сега е по-добре да пристигнем по немагически начин...прави по-добро впечатление” Господин Уизли държеше ръката си в джоба на жакета си. Хари знаеше, че стискаше вътре своята магическа пръчка. Уличките бяха запустяли и те стигнаха до мизерна малка подземна гара , която беше пълна с ранни пътници. Тъй като господин Уизли винаги бе проявявал интерес към живеещите в съседство мъгъли, му беше трудно да сдържи ентусиазма си. “Просто баснословно”-прошепна, докато разглеждаше автоматите за продаване на билети. “Вън от употреба са”-каза Хари, посочвайки към табелката. “Да, но въпреки това...”-каза господин Уизли. Те си купиха билети от дремещия наблизо пазач /Хари направи покупката, тъй като господин Уизли не се оправяше много добре с мъгълските пари/ и пет минути по-късно те се бяха качили в метрото , което ги караше към центъра на Лондон. Господин Уизли отново и отново проверяваше Подземната карта, гледайки през прозореца. “Четири спирки остават, Хари... три спирки...Още две спирки, Хари...” Те слязоха в самото сърце на Лондон и се озоваха между носещи куфарите си мъже и жени. Нагоре през ескалатора , през бариерата за билети / господин Уизли се наслаждаваше на пътя с билета си в ръка/ и излязоха на централна улица, от двете страни на която бяха наредени импозантно-изглеждащи сгради. Трафикът беше доста оживен. “Къде сме?”-попита господин Уизли и за един спиращ сърцето момент Хари си помисли, че са слезли на грешната спирка, но след секунда той каза: “А, да...оттук, Хари”- и го поведе надолу по улицата. “Съжалявам”-каза той.-“Но аз никога не ходя на работа с метрото и всичко изглежда доста по-различно от мъгълска гледна точка. “ Надолу сградите ставаха все по-малки и по-малко внушителни. Стигнаха до уличка, на която бяха разположени няколко, доста мърляво изглеждащи офиса ,кръчма и препълнен/а skip. Хари очакваше значително по-представително местонахождение на Министерството на магията. “Пристигнахме”-каза високо господин Уизли, завъртайки стар червен телефон , на който липсваха няколко цифри, и застанаха пред покрита с графити стена.-“След теб, Хари” Той отвори телефонната кутия-врата. Хари стъпи вътре, като се чудеше за какво служеше това. Господин Уизли го последва и затвори вратата. След лек удар, Хари се изправи срещу телефонен апарат. “Господин Уизли, мисля, че и този не работи”-каза Хари. “Не, не, сигурен съм, че е наред”-каза господин Уизли, придържайки слушалката. Чу се сигнал –“Да видим...шест...”- той набра цифрата.-две...четири...още една четворка...и още една двойка...” След като шайбата се върна на мястото си, приятен женски глас прозвуча от вътрешността на телефонната кутия , не от слушалката в ръката в ръката на господин Уизли, но толкова силен и ясен, сякаш невидимата жена се намираше пред тях. ”Добре дошли в Министерството на Магията. Моля, оставете името си и по каква работа сте тук” “Ъъ...”-каза господин Уизли, видимо неуверен да говори или да не говори в слушалката. “Артър Уизли от Отдела за Мъгълски вещи, придружава Хари Потър, повикан за дисциплинарно изслушване...” “Благодаря ви”-каза приятният женски глас.-Посетители, вземете отличителния знак и го прикрепете към мантиите си.” Чу се припукване и Хари видя нещо, подобно на монета. Взе го, беше сребърна значка с надпис Хари Потър, дисциплинарно изслушване. Той я закачи на Тишъртката си и женският глас заговори отново: “Посетители в Министерството, ще трябва да бъдете претърсени и да предадете пръчките си на регистратурата , която се намира в далечния край на Атриума”. Дъното на телефонната кутия се разтресе. Те вървяха бавно . Хари гледаше неспокойно тъй като настилката започваше да се повдига на нивото на прозорците докато тъмнина покри главите им. Вече не можеха да виждат нищо , но чуваха глас, тъй като телефонната кутия им показваше пътя. След минута, която се стори на Хари много дълга, лъч от златиста светлина освети краката му ,премина през тялото му,достигна до лицето му и го накара за момент да замижи. “Министерството на магията ви пожелава приятен ден”-каза женският глас.
Намираха се на края на много дълъг и елегантен салон, с полиран под от черно дърво. Синият полилей на тавана беше гравиран със светещи златни символи , които се движеха и променяха като някакво огромно небесно табло за обяви. Стената на всяка страна бе облицована с лъскаво черно дърво и бе озарена от искри. На всеки пет секунди вещица или магьосник се появяваше от една от искрите от лявата страна с лек шум. От дясната страна се образуваха малки опашки от хора, преди всяка искра , да чакат пред министерството. По средата на залата имаше фонтан. Група от златни статуи , по-големи от човешки ръст стояха в средата на кръгъл басейн.Най-високият от тях показваше благородно изглеждащ магьосник с пръчка, насочена към небето. Събраните около него бяха красива вещица, кентавър, таласъм и домашен дух. Последните трима гледаха с обожание вещицата и магьосника. Струйки вода излизаха от краищата на пръчките им. “От тук”-каза господин Уизли. Те се движеха между служителите на министерството, някои от които носеха парчета пергамент, други-куфарчета, трети четяха Пророчески вести докато вървяха. След като минаха покрай фонтана, Хари видя сребърни сикли и бронзови кнутове да подскачат на дъното му. Можеше да прочете малък надпис на табелката отпред:
“От тук, Хари”-каза господин Уизли и те излязоха от потока от министерски служители, стигнаха до златна врата. Вляво имаше бюро, означено с надпис “Сигурност” , гладко обръснат магьосник в синя роба вдигна към тях поглед и остави настрана своя Пророчески вести. “Придружавам посетител”-каза господин Уизли, заставайки пред Хари. “Елате насам”- гласът на магьосника звучеше отегчено. Хари се приближи и магьосникът прекара дълъг златен прът по всичките му страни. “Пръчката”-избоботи магьосникът по сигурността, сваляйки златния си инструмент. Хари извади пръчката си. Магьосникът я постави в странен инструмент, който започна да вибрира. Тясна ивица пергамент излезе от него, магьосникът го взе и го прочете: “11 инча, сърдечна нишка –перо от феникс, в употреба от четири години. Това правилно ли е?” “Да”-отговори Хари нервно. “Ще запазя това”-каза магьосникът и забоде парчето пергамент.-“Можете да си я вземете”-и той върна пръчката на Хари. “Благодаря ви” “Това е”- каза бавно магьосникът. Очите му се преместиха от значката на Хари към лицето му. “Благодаря ти, Ерик”-каза официално господин Уизли и като прихвана Хари за раменете, го поведе от бюрото обратно към потока магьосници и вещици , преминаващи покрай златните врати. Хари последва господин Уизли в малък коридор, където имаше най-малко двайсет асансьора. Хари и господин Уизли се качиха на един от тях. До тях магьосник с голяма брада носеше голяма картонена кутия. “Всичко наред ли е, Артър?”-попита магьосникът, гледайки към господин Уизли. “Какво има тук, Боб?”-попита господин Уизли, гледайки кутията. “Не сме сигурни”-отговори сериозно магьосникът.-“Мислехме, че са обикновени блатни пилета, докато не започнаха да издишват огън. Изглежда ми като сериозно нарушение на Забраната за Експериментално размножаване.” След голямо клатушкане асансьорът се отвори пред тях , Хари и господин Уизли се озоваха срещу черна стена. Няколко вещици и магьосници гледаха любопитно към Хари , той наведе глава към обувките си, за да не срещне ничий поглед. След това приятният женски глас заговори отново: “Етаж седми, Департамент за магически игри и спортове, обединяващ щабовете на Английската и Ирландската лига по куидич, Официалния Годстоун клуб и Ludicrous Patents Office”. Вратата на асансьора се отвори. Хари погледна към разхвърляния коридор с различни плакати на отбори по куидич на стените. Един от магьосниците в асансьора , който носеше наръч от дръжки за метли слезе трудно и пое надолу по коридора. Вратите се затвориха, асансьорът отново тръгна и женският глас обяви: “Етаж шести , Департамент по Магическо Транспортиране, включващ Floo Network Authority, Broom Regulatory Control, Portkey Office and Apparation Test Centre.' Още веднъж вратата на асансьора се отвори и четири-пет магьосника слязоха , в същия момент в асансьора влетяха няколко хартиени самолетчета. Хари ги погледна , те се издигнаха над главата му, бяха бледолилави на цвят и с щампован надпис “Министерство на Магията”. “Просто напомнянки ”-промърмори господин Уизли.-“Преди това използвахме сови”. След като асансьорът тръгна, напомнянките се издигнаха около лампата, люлейки се от тавана. “Етаж пети, Департамент по Международно магьосническо сътрудничество обединяващ Отдела по международни търговски магьоснически стандарти, Офиса по международно магьосническо право и Британското представителство на Международната магьосническа конфедерация.” Когато вратата се отвори, две от самолетчетата излетяха навън с още няколко вещици и магьосници, но няколко други самолетчета влязоха и отново закръжиха около лампата. “Етаж четвърти, Департамент за регулиране и контрол върху магическите създания, включващ Beast, Being and Spirit Divisions, Goblin Liaison Office and Pest Advisory Bureau.” “Извинете”-каза магьосникът, носещ кутията с огнедишащи пилета и излезе. Вратата след него се затвори. “Етаж трети, Департамент по магически инциденти и катастрофи, включващ Magic Reversal Squad, Obliviator Headquarters and Muggle-Worthy Excuse Committee.” Всички излязоха от асансьора освен Хари, господин Уизли и вещицата, която четеше голямо парче пергамент .Напомнянките продължаваха да кръжат около лампата , асансьорът тръгна отново и гласът съобщи: “Етаж втори, Департаментът по Магическо правосъдие, включващ Improper Use of Magic Office, Auror Headquarters and Wizengamot Administration Services.' “Това е за нас, Хари”-каза господин Уизли и те последваха вещицата по коридора, от двете страни на който имаше врати.-“Моят офис е от другата страна на етажа”. “Господин Уизли”-каза Хари, след като преминаха покрай прозорец, през който се прокрадваше слънчева светлина.-“Все още ли сме под земята?” “Сме”-отвърна му господин Уизли.-“Това са омагьосани прозорци. Главното ръководство на Министерството решава какво ще е времето днес. След като два месеца имахме само бури, изглежда са решили да пуснат малко слънце. Насам, Хари.” Те завиха, минаха покрай две блиндирани врати и се озоваха в хаотично отворена зона , разделяща се на кабинки, от които се носеха разговори и смях. Напомнянките кръжаха вътре и вън от кабинките като миниатюрни ракети. На една от кабинките Хари прочете “ Главен щаб на аврорите”. Хари погледна скришом към вратата, покрай която току-що бяха минали. Аврорите бяха покрили стените на тяхната кабинка с всичко : от портрети на издирвани магьосници и снимки на техните семейства до плакати на любимите си отбори по куидич и статии от Пророчески вести. Мъж в пурпурночервена роба и с конска опашка, по-дълга от тази на Бил седеше с вирнати крака на бюрото си и диктуваше доклад на перото си за писане. Малко по-надолу вещица с превръзка на едното око говореше от кабинката си на Кингсли Шакълбот.
“Да, ако наистина е само минутка”-отвърна господин Уизли. ”- Много бързам” Те си говореха като непознати и когато Хари отвори уста да поздрави Кингсли, господин Уизли го настъпи по крака. Те последваха Кингли в най-отдалечената кабинка. Хари получи лек шок, от всички посоки му намигаше лицето на Сириус. Изрезки от вестници и негови стари снимки – дори и тази, на която Сириус кумуваше на сватбата на родителите му – покриваха стените. На единственото празно място, на което нямаше снимка на Сириус имаше карта на света, върху която просвяткваха като бижута малки червени точици. “Тук”-каза безцеремонно Кингсли на господин Уизли ,размахвайки в ръката си парче пергамент. –“Нуждая се от колкото се може повече информация за летящите превозни средства на мъгълите забелязани през последните дванайсет месеца. Получихме сведения ,че Блек все още използва стария си мотоциклет.” Кингсли намигна на Хари и добави шепнешком: -“Дай му списанието, може да го сметне за интересно.” После каза вече с нормалния си глас: “ И не се бавете, Уизли, закъснението на този доклад за firelegs ни държи за момента с вързани ръце”. “Ако бяхте прочел доклада ми, щяхте да знаете, че терминът е firearms”-каза хладно господин Уизли.-“Боя се, че ще трябва да почакате за информацията за мотоциклетите, доста заети сме в момента.”-Той понижи глас: -“Ако можеш да се измъкнеш преди седем, Моли ще приготви за вечеря кюфтета.” Той кимна към Хари и го изведе от кабинката на Кингсли, след това поеха по друг коридор и накрая стигнаха до врата с надпис “Злоупотреба с мъгълски вещи”. Офисът на господин Уизли изглеждаше по-малък. Вътре имаше две бюра и шкаф с много чекмеджета, което оставяше много малко свободно пространство в помещението. Мястото беше жив свидетел за чудачествата на господин Уизли: различни плакати за коли, включително и един на разглобена машина, две илюстрации на пощенски кутии, вероятно изрязани от мъгълска детска книжка и диаграма, показваща как се включва щепсел. В купчината можеше да се открие и стар тостер,който неутешимо хълцаше и чифт кожени ръкавици, които въртяха палците си. Снимка на семейство Уизли стоеше на бюрото Хари забеляза, че Пърси беше махнат от нея. “Нямаме прозорец”-извини се господин Уизли, като си свали жакета и го постави на облегалката на стола.-Помолихме да ни дадат, но изглежда от горе прецениха, че нямаме нужда. Сядай, Хари, изглежда, Пъркинс още го няма”. Хари седна на стола зад бюрото на Пъркинс докато господин Уизли прегледа парчето пергамент, което му беше дал Кингсли Шакълболт. “Ах”-каза той ухилен, тъй като държеше брой от списание озаглавено “Шарлатанин” – “Да...” .Той го удари леко. –“Да, прав е. Сигурен съм, че Сириус ще намери това за много забавно-о, какво е това?” Напомнянка току-що влетя през отворената врата и тупна на върха на хълцащия тостер. Господин Уизли я взе и я прочете високо: “Трета изтичаща обществена тоалетна докладвана в Бетнъл Грийн, моля да бъде изследвана незабавно... Това звучи смахнато.” “Изтичаща тоалетна?” “Анти-мъгълски pranksters” –обясни намръщено господин Уизли.-“Имахме две миналата седмица, една във Уибълдън, една в Елефант и Кастъл. Мъгълите пускат водата в тоалетната и вместо всичко да изчезне-добре, можеш да си представиш. Трябвало да викат водчици – сещаш се, хората, които оправят тръбите и разни други неща.” “Водопроводчици?” “Точно, но разбира се, те flummoxed, единствената ни надежда е да хванем кой го е направил.” “Аврорите ли ще го хващат?” “О, не, това е много банално за аврорите, ще бъде обикновен патрул на Департамента по Магическо правосъдие-а, Хари, това е Пъркинс.” Срамежлив стар магьосник току-що беше влязъл в стаята. “О, Артър!”-каза отчаяно той, без да гледа към Хари.-“Слава Богу, не знаех какво е най-добре да направя докато те чакам. Изпратих ти сова в къщи, но те нямаше-спешно съобщение пристигна преди няколко минути.” “Знам за протеклата тоалетна”-каза господин Уизли. “Не, не, не е тоалетната, за изслушването на момчето Потър е- промениха времето и мястото-започва в осем часа сега и ще се проведе долу в старата съдебна зала номер десет.” “Но те ми казаха- Брада на Мерлин!” Господин Уизли погледна часовника си и скочи от стола си. “Бързо, Хари, трябваше да сме там преди няколко минути”. Пъркинс се почувства подтиснат сред мъгълските чекмеджета, след като господин Уизли хвана Хари за ръката и затича. “Защо са променили времето?”-каза с въздишка Хари,докато преминаваха покрай кабинките на аврорите. Хората се обръщаха да ги погледнат. “Не знам, но слава Богу, че дойдохме по-рано, защото ако ти липсваше, това щеше да е катастрофа”. Господин Уизли нетърпеливо натисна копчето на асансьора. “ХАЙДЕ!” Асансьорът дойде и всеки път когато спираше на етажите, господин Уизли припряно натискаше бутончето с номер девет. “Тези съдебни зали не са използвани от години”-каза ядосано господин Уизли-“Не знам какво са намислили-но-“ Закръглена вещица ,която носеше пушещ таласъм отвори асансьора в този момент и господин Уизли не продължи. “Атриумът”-каза приятният женски глас и златните врати се отвориха, като пред Хари отново се показаха златните статуи от фонтана. Закръглената вещица излезе и магьосник със жълтеникава кожа влезе на нейно място. “Добро утро, Артър”-каза той с пресипнал глас,а асансьорът тръгна отново. –“Не очаквах да те видя тук” “Спешна работа, Боди”-каза господин Уизли, който пружинираше на краката си ,хвърляйки загрижени погледи към Хари. “А, да”-каза Боди, гледайки Хари без да мигне.-Разбира се.” Хари си спести емоциите към Боди, но изражението на последния го накара да се почувства не много удобно. “Департамент на Мистериите”-каза приятният женски глас и млъкна. “Бързо, Хари”-каза господин Уизли и след като асансьорът се отвори, двамата затичаха по коридора ,който беше доста по- различен от предишните. Стените бяха голи, нямаше нито врати, нито прозорци, освен една цялата в черно, в самия край на коридора. Хари очакваше да преминат покрай нея, но вместо това господин Уизли го настъпи по крака и го побутна наляво, където имаше отвор водещ до няколко стъпала. “Надолу, надолу”-каза господин Уизли, взимайки две стъпала наведнъж. “Асансьорът не слиза дотук-защо те-защо те-“ Те стигнаха до края на стълбището и преминаха тичешком друг коридор който много наподобяваше този на Снейп в Хогуортс , с тъмно червени каменни стени факли. Вратите през които преминаха бяха от твърдо дърво с железни болтове и ключалки. “Съдебна зала...десет...мисля...близо сме...да” Господин Уизли се спъна и спря пред мръсна черна врата с желязно резе. “Влизай”-задъха се той, посочвайки към вратата.-“Тук е.” “Няма ли-няма ли да дойдеш с мен?-“ “Не, не, не ми е позволено. Успех!” Сърцето на Хари заби учестено, а в гърлото му беше задеснала буца. Той се спъна на прага, завъртя дръжката на вратата и влезе в съдебната зала.
“Разпитът” Превод и Редакция : Пламен Колев С любезното съдействи на : Dobby Хари ахна; не успя да се сдържи. Голямото подземие, в което беше влязъл, беше ужасяващо познато. Не само го беше виждал преди, а и беше влизал преди. Това беше мястото, което беше посетил в гнездодото на Дъмбълдор, мястото, където беше видял семейство Лестрейндж да бъдат осъдени на доживотно затваряне в Азкабан. Стените бяха от тъмен камък, слабо осветявани от факли. Празни пейки се издигаха от двете му страни, но отпред на най-високите пейки седяха много неясни фигури. Говореха тихо, но когато се затвори тежката врата зад Хари се възцари злокобна тишина. Студен мъжки глас прокънтя в съдебната зала. - Закъсня. - Съжалявам – каза Хари нервно/- Аз...аз не знаех, че часът е променен. - Това не е по вина на Визенгамот. – каза гласът. – Беше ти изпратена сова тази сутрин. Заеми мястото си. Хари погледна към стола в центъра на залата, чиито облегалки бяха покрити с вериги. Беше виждал тези вериги да оживяват и да връзват този, който седеше между тях. Стъпките му ехтяха високо докато вървеше по каменния под. Когато седна предпазливо на ръба на стола веригите издрънчаха заплашително, но не го овързаха. Чувстваше гадене когато погледна към хората, които седяха на пейката горе. Бяха петдесетина човека и, доколкото можеше да види, всички носеха тъмновиолетови роби с претенциозно изработено “У” от лявата страна на гърдите. Всички бяха вперили погледите си в него, някои с много строги изражения, други с искрено любопитство. По средата на първия ред седеше Корнелиус Фъдж, Министърът на магията. Фъдж беше едър човек, който често се перчеше със зелено бомбе, но днес се беше освободил от него. Беше се освободил и от снизходителната усмивка,с която преди се обръщаше към Хари. Широка магьосница с квадратна уста и много къса сива коса седеше отляво на Фъдж; тя носеше монокъл и внушаваше страх. От дясната страна на Фъдж имаше друга жена, но тя стоеше толкова назад на пейката, че лицето и беше в сянка. -Много добре,-- каза Фъдж. - След като обвиняемият присъства, най-накрая, нека започнем. Готов ли си? – извика надолу по реда. -Да, сър- каза нетърпелив глас, който Хари познаваше. Братът на Рон, Пърси, седеше в края на предната пейка. Хари погледна към Пърси, като очакваше някакъв знак за познанство, но такъв нямаше. Очите на Пърси зад неговите очила с рогови рамки бяха съсредоточени върху пергамента му, а в ръката си държеше перо. -Дисциплинарно разпитване на дванадесети август- каза Фъдж със звучен глас и Пърси започна веднага да води записки- за нарушения извършени според Указа за умерено ограничение на непълнолетно магьосничество и Международния закон за пазене на тайна от Хари Джеймс Потър, живущ на улица “Привит Драйв” номер четири, Литъл Уининг, Съри. Разпитвачи: Корнелиус Осуолд Фъдж*, Министър на магията; Амелия Сюзън Боунс**, Началник на Отдел за изпълнение на магьосническия закон; Долорес Джейн Ъмбридж***, Старши подсекретар на Министъра. Съдебен секретар, Пърси Игнациус Уизли... -Свидетел за защитата, Албус Пърсивал Вулфрик Браян Дъмбълдор– каза тих глас зад Хари, който си обърна така бързо главата, че го заболя вратът. Дъмбълдор крачеше ведро в залата и носеше тъмносини роби и напълно спокойно изражение. Дългата му сребърна брада и коса пробляснаха когато застана до Хари и погледна към Фъдж през очилата си с форма на полумесеци, които стояха по средата на силно изкривения му нос. Членовете на Визенгамот мърмореха. Всички погледи бяха впити в Дъмбълдор. Някои изглеждаха раздразнени, други леко уплашени; две по-възрастни магьосници на задния ред обаче му махнаха за добре дошъл. Силна емоция се беше повдигнала в гърдите на Хари при гледката на Дъмбълдор, едно укрепващо, обещаващо чувство като това, което получаваше от песента на феникс. Искаше да улови погледа на Дъмбълдор, но Дъмбълдор не гледаше към него; продължаваше да гледа към явно смутения Фъдж. -А, - каза Фъдж, който изглеждаше изцяло объркан. – Дъмбълдор. Да. Значи ти...ъъъ...получи нашето...ъъъ...съобщение, че времето и...ъъъ...мястото на събитието са били сменени? -Трябва да съм го изпуснал,- каза Дъмбълдор весело– Въпреки това заради една щастлива грешка пристигнах в Министерството три часа по-рано, така че нищо лошо не е станало. -Да...добре...предполагам, че ще ни трябва друг стол...аз...Уизли, би ли...? -Няма нужда, няма нужда,- каза Дъмбълдор с приятен глас; беше си извадил магическата пръчка, леко я перна и отникъде до Хари се появи много мек сатенен фотьоил. Дъмбълдор седна, допря върховете на дългите си пръсти и започна да наблюдава Фъдж над тях с учтив интерес.Членовете на Визенгамотът все още мърмореха и шаваха неспокойно. -Да- каза Фъдж отново, докато разпределяше бележките си- Добре тогава. Значи. Обвиненията. Да. Той извади един пергамент от купчината пред него, пое дълбоко въздух и прочете- Обвиненията срещу обвиняемия са както следва: Че той умишлено, обмислено и в пълно съзнание за незаконността на действията си , бидейки получил предишно писмено предупреждение от Министерството на магията за подобно провинение, е произвел заклинание за Патронус в населен от мъгъли район, в присъствието на мъгъл, което съставлява нарушение според Параграф В на Указа за умерено ограничение на непълнолетно магьосничество, 1875, и също според Секция 13 на Закона за пазене на тайна на Международната конфедерация на вълшебниците. Ти ли си Хари Джеймс Потър от Привит Драйв номер четири, Литъл Уининг, Съри?- каза Фъдж, като гледаше кръвнишки Хари над пергамента. -Да-каза Хари. -Получил си официално предупреждение от Министерството за употреба на нелегална магия преди три години, нали? -Да,но... -И въпреки това си направил заклинание за Патронус в нощта на втори август? -Да- каза Хари,-но... -Със знанието, че не ти е позволено да използваш магия извън училище преди седемнадесетгодишна възраст? -Да-каза Хари ядосано- но я използвах само защото бяхме... Магьосницата с монокъла го прекъсна с оживен глас. -Създал си възрастен Патронус? -Да-каза Хари- защото... -Осезаем Патронус? -Какъв?-каза Хари. -Патронусът ти имаше ли ясно определена форма? Имам предвид, беше нещо повече от пара или дим? -Да- каза Хари, като чувстваше нетърпение и леко отчаяние- елен е, винаги е елен. -Винаги? – прогърмя Мадам Боунс– Създавал си Патронус преди? -Да- каза Хари.- Правя го повече от година. -И си на 15 години? -Да,и... -И си научил това в училище? -Да, професор Лупин ме научи по време на третата година, заради... -Впечатляващо,- каза мадам Боунс- истински Патронус на неговата възраст...наистина много впечатляващо. Някои от магьосниците и вещиците около нея пак мърмореха; някои кимаха, а други се мръщеха и клатеха глави. -Няма значение колко е била впечатляваща магията- каза Фъдж с раздразнен глас- всъщност, бих решил, че колкото по- впечатляваща, толкова по лошо, като се има предвид че момчето го е направил пред погледа на мъгъл! Тези, които се мръщеха, сега шепнеха одобрително, но беше лицемерното кимване на Пърси, което подтикна Хари да проговори. -Направих го заради Дементорите! – каза той високо, преди някой да успее да го прекъсне. Беше очаквал повече мърморене, но тишината, която се възцари, изглеждаше някак по-плътна от преди. -Дементори?- каза мадам Боунс след момент, а дебелите и вежди така се бяха повдигнали, че монокълът и можеше да падне.-Какво искаш да кажеш, момче? -Искам да кажа, че имаше двама Дементори по уличката и те нападнаха мен и братовчед ми. -А- каза Фъдж отново, усмихвайки се неприятно като гледаше наоколо към Визенгамота, сякаш ги канеше да се посмеят с него.- Да. Да, реших, че ще чуем нещо подобно. -Дементори в Литъл Уининг?-попита мадам Боунс с много изненадан глас.-Не разбирам... -Не разбираш ли, Амелия?- каза Фъдж и още се хилеше- Нека ти обясня. Обмислял го е и е решил, че Дементори биха били добра илюстрация, наистина доста добра...Мъгълите не виждат Диментори, нали момче? Много удобно, много удобно...значи само твоята дума без свидетели... -Не лъжа- каза Хари високо над нова вълна от мърморене.- Бяха двама, идваха от двата края на уличката, всичко стана тъмно и студено и братовчед ми ги усети и се затича... -Стига, стига-каза Фъдж с надменен поглед-съжалявам, че трябва да прекъсна една, сигурен съм, добре отрепетирана история... Дъмбълдор прочисти гърло. Членовете на Визенг утихнаха. -Всъщност имаме свидетел за присъствието на Дементори на уличката-каза той-Имам предвид друг освен Дъдли Дърсли. Закръгленото лице на Фъдж започна да се отпуска, сякаш някой беше изкарал въздух от него. Погледна надолу към Дъмбълдор за един два момента и после, с вид на човек, който се взема в ръце, каза.-Страхувам се, че нямаме време да слушаме повече измишльотини, Дъмбълдор. Искам да приключваме бързо.. -Може да греша- каза Дъмбълдор любезно,- но съм сигурен, че според Устава на Визенг обвиняемият има право да призове свидетели за неговото дело. Не е ли такава политиката на Отдела за изпълнение на магьосническия закон, мадам Боунс? -Вярно- отвърна мадам Боунс.-Напълно вярно. -О, много добре, много добре- сопна се Фъдж- Къде е този човек? -Доведох я с мене-каза Дъмбълдор-Тя е отвън.Да я...? -Не...Уизли, ти иди- излая Фъдж на Пърси, който скочи веднага, затича се надолу по стълбите от балкона на съдиите и мина бързо покрай Дъмбълдор и Хари без да ги погледне. Момент по-късно Перси се върна, следван от мисис Фиг****. Тя изглеждаше уплашена и по-луда от всякога. На Хари му се прииска да се бе сетила да си смени домашните пантофи. Дъмбълдор се изправи и предостави стола си на мисис Фиг, правейки втори за себе си. -Пълно име?-каза Фъдж високо, когато мисис Фиг се беше настанила нервно на ръба на стола. -Арабела Дорийн Фиг- каза мисис Фиг с разтреперан глас. -И коя точно сте вие?-попита Фъдж с отегчен и високомерен глас. -Жител съм на Литъл Уининг, близо до къщата на Хари Потър. -Нямаме данни за никакъв магьосник или вещица, живущи в Литъл Уининг, освен Хари Потър-каза мадам Боунс веднага- Положението винаги е било точно следено предвид...предвид минали събития. -Аз съм безмощна- каза мисис Фиг– затова няма как да ме имате регистрирана, нали? -Безмощна, а?-каза Фъдж, като я гледаше внимателно-Ще проверим това. Ще оставите детайлите от потеклото си на асистента ми Уизли. Между другото, могат ли безмощните да виждат Дементори?- добави, като се оглеждаше настрани по пейката. -Да, можем! – каза мисис Фиг възмутено. Фъдж погледна отново към нея с повдигнати вежди-Много добре-каза той резервирано.-Каква е вашата история? -Бях излязла да купя котешка храна от магазина на ъгъла в края на Вистерия Уолк, около 9 часа, във вечерта на втори август- пробърбори мисис Фиг веднага, сякаш си беше научила думите наизуст- Когато чух безредие надолу по алеята между Уистириа Уолк и Магнолия Кресчент. Когато стигнах до началото на уличката видях Дементори да бягат... -Да бягат-попита мадам Боунс остро. – Дементорите не бягат, те се плъзгат. -Това исках да кажа- каза мисис Фиг и няколко розови петна се появиха по изсъхналите и страни-Плъзгаха се надолу по алеята към каквото приличаше на две момчета. -Как изглеждаха?- попита мадам Боунс и така присви очи, че краищата на монокъла се скриха в плътта и. -Ами, едното беше доста голямо, а другото по-скоро мършаво,,, -Не,не-каза мадам Боунс нетърпеливо-Дементорите...опишете тях. -О- каза мисис Фиг, докато розовият цвят слизаше към врата и – Бяха големи. Големи и носеха мантии. Хари усети, че му прималява. Каквото и да кажеше мисис Фиг му звучеше най-много като да е виждала снимка на Дементор, а снимката не можеше да предаде истински как изглеждат тези същества: зловещия начин, по който се движеха, реещи се сантиметри над земята; или заобикалящата ги гниеща миризма; или ужасния тракащ звук, с който поглъщаха въздуха наоколо... На втория ред един тантурест магьосник с големи черни мустаци заговори на ухо на съседката си, къдрокоса вещица. Тя се ухили и кимна. -Големи и носещи мантии- повтори мадам Боунс студено, докато Фъдж сумтеше подигравателно- Разбирам. Нещо друго? -Да –каза мисис Фиг-Усетих ги. Стана студено, а отбележете, че това беше много топла лятна вечер. И почувствах...сякаш всичката радост си е отишла от света...и си спомних... ужасяващи неща. Гласът и се разтрепера и замря. Очите на мадам Боунс леко се разшириха. Хари можеше да види червени петна на мястото, където беше стоял монокълът. -Какво направиха Дементорите?-попита тя и Хари усети прилив на надежда. -Те тръгнаха към момчетата.- каза мисис Фиг, сега с по-силен и по-уверен глас, докато руменината се стичаше от лицето и - Едното беше паднало. Другото вървеше назад и се опитваше да отблъсне Дементора. Това беше Хари. Той опита два пъти и издаде само сребърна пара. На третия опит създае Патронус, който връхлетя срещу единия Дементор, а после с насърчението ми пропъди другия от братовчед му. И това...това се случи-Завърши мадам Фиг някак тромаво. Мадам Боунс погледна към мисис Фиг мълчаливо. Фъдж изобщо не гледаше към нея, а въртеше пергаментите в ръцете си. Най- накрая повдина очите си и каза по-скоро агресивно. – Това е, което сте видяла, така ли? -Това се случи-повтори мисис Фиг. -Много добре- каза Фъдж-Можете да си тръгвате. Мисис Фиг отправи изплашен поглед към Дъмбълдор и тръгна към вратата. Хари я чу да се затваря зад нея. -Не особено убедителен свидетел-каза Фъдж надменно. -О, не знам –каза мадам Боунс с гръмовния си глас-Със сигурност описа доста точно ефектите от дементорска атака. И не мога да си представя защо би казала, че са били там ако не е вярно. -Но Дементори да бродят в мъгълско предградие и просто случайно да срещнат магьосник?-изсумтя Фъдж.-Вероятността е много, много малка. Дори Багман не би се обзаложил... -О, не мисля, че някой от нас вярва, че Дементорите са били там по случайност- каза Дъмбълдор леко. Вещицата отдясно на Фъдж леко се раздвижи, но всички останали бяха много тихи и неподвижни. -И какво точно трябва да значи това?-попита Фъдж ледено. -Значи, че според мене им е било наредено да отидат там- каза Дъмбълдор. -Мисля, че бихме имали сведение ако някой е наредил на два Дементора до идат да се разходят в Литъл Уининг-излая Фъдж. -Не , ако Дементорите вземат нареждания от някой различен от Министерството , тези дни-каза Дъмбълдор спокойно– Вече съм изразил пред тебе гледната си точка по въпроса, Корнелиус. -Да, така е-каза Фъдж убедително- И нямам причина да вярвам , че мнението ти е нещо различно от безсмислица, Дъмбълдор. Дементорите стоят на място в Азкабан и правят каквото изискваме от тях. -Тогава- каза Дъмбълдор тихо, но ясно- трябва да се запитаме защо някой от Министерството е наредил на два Дементора да отидат на онази уличка на втори август. Сред съвършената тишина, която посрещна тези думи, вещицата отдясно на Фъдж се наведе напред, така че Хари я видя за пръв път. Помисли, че изглеждаше точно като грамадна бледа жаба. Беше доста дундеста с широко, отпуснато лице, врат малък колкото на чичо Върнън и много широка увиснала уста. Очите и бяха големи, кръгли и леко изпъкнали. Дори малката черна кадифена панделка, сложена на косата й, напомняйки му за едра муха, която щеше да хване с дълъг лепкав език. -Съдът дава думата на Долорес Джейн Ъмбридж, Старши подсекретар на Министъра-каза Фъдж. Вещицата заговори с пърхащ, момичешки, тънък глас, който изненада Хари, който очакваше крякане. -Сигурна съм, че не съм ви разбрала добре, професор Дъмбълдор- каза тя с превзета усмивка, която не достигна големите й кръгли очи, които останаха студени както обикновено– Толкова глупаво от моя страна, но прозвуча сякаш за един дребничък момент предполагате, че Министерството на магията е поръчало атака над това момче! Тя се изсмя звънливо, което накара космите по гърба на Хари да се изправят. Още няколко от членовете на Визенгамот се засмяха с нея. Нямаше как да е по-ясно, че никой от тях не беше особено развеселен. -Ако е вярно, че Дементорите вземат заповеди само от Министерството и е вярно също, че два Дементора са нападнали Хари и братовчед му, то тогава логично следва, че някой от Министерството може да е поръчал атаките- каза Дъмбълдор любезно. – Разбира се, специално тези Дементори може да са били извън контрола на Министерството... -Няма Дементори извън контрола на Министерството! – изплющя Фъдж, а лицето му беше керемиденочервено. Дъмбълдор наклони главата си в леко кимване. -Тогава несъмнено Министерството ще направи цялостно разследване защо два Дементора са били толкова далеч от Азкабан и защо са нападнали без разрешение. -Не е твоя работа да решаваш какво ще прави или няма да прави Министерството, Дъмбълдор!- изплющя Фъдж, сега с отенък на пурпурно, от който чичо Върнън би бил горд. -Разбира се, че не е- каза Дъмбълдор меко- Просто изразявах увереността си, че този въпрос няма да остане неразследван. Той погледна към мадам Боунс, която нагласи монокъла си и погледна към него, леко намръщена. -Искам да напомня на всички, че поведението на тези Дементори, ако те не са само плод на въображението на това момче, не е вклучено в това разпитване!- каза Фъдж.- Тук сме, за да разгледаме нарушенията на Хари Потър според Указа за умерено ограничение на непълнолетно магьосничество! -Разбира се, - каза Дъмбълдор-Но присъствието на Диментори на онази уличка е силно уместно. Седма клауза от Указа гласи, че магия може да бъде използвана в присъствието на мъгъли при извънредни обстоятелства и тъй като тези извънредни обстоятелства включват ситуации, които заплашват живота на магьосника или вещицата или на някакви вещици, магьосници или мъгъли, които присъстват по време на... -Наясно сме със седма клауза, много благодаря!- изръмжа Фъдж. -Разбира се, че сте- каза Дъмбълдор учтиво.- Тогава имаме съгласие, че употребата на Патронус от Хари в тези обстоятелства попада именно в категорията на извънредните обстоятелства, които клаузата описва? -Ако е имало Дементори,в което се съмнявам. -Чу го от свидетел- прекъсна го Дъмбълдор.- Ако още се съмняваш в истинността на показанията й, извикай я отново, разпитай я отново. Сигурен съм, че тя няма да възрази. -Аз...това...не...-развилня се Фъдж, докато въртеше пергаментите в ръцете си.- Това е...искам да приключа с това днес, Дъмбълдор! -Но , ти разбира се не би се безпокоил колко пъти ще чуеш един свидетел, ако алтернативата е сериозна съдебна грешка- каза Дъмбълдор. -Сериозна грешка, глупости!- каза Фъдж като крещеше- Правил ли си си труда да пресметнеш в колко небивалици се е забърквало това момче, Дъмбълдор, докато се опитва да прикрие очебийната злоупотреба на магия извън училище? Предполагам си спомняш Хвърковатата магия, която направи преди три години... -Не бях аз, беше едно домашно духче!- каза Хари. -ВИЖДАШ ЛИ?- изрева Фъдж, сочейки превзето по посока на Хари- Домашно духче! В мъгълска къща! Питам теб. -Домашното духче, за което става въпрос в момента е на работа в Хогуортс- каза Дъмбълдор.- Ако искаш мога да го извикам веднага, за да даде показания. -Аз...не...нямам време да слушам домашни духчета! Както и да е, това не е единственото...той наду леля си, за Бога!-извика Фъдж, като удари с юмрук по пейката и обърна една мастилница. -И ти много любезно не предяви обвинение в онзи случай, приемайки, че, предполагам, дори и най-добрите магьосници не могат винаги да контролират емоциите си- каза Дъмбълдор спокойно, докато Фъдж се опитваше да изтрие мастилото от бележките си. -Да и дори не съм започнал с какво се забърква в училище. -Но тъй като Министерството няма правомощия да наказва ученици на Хогуортс за лошо поведение в училище, поведението на Хари там не е уместно на това разпитване – каза Дъмбълдор любезно както винаги, но сега с лека следа от студенина зад думите му. -Охо! –каза Фъдж.- Не е наша работа какво прави в училище, а? Така ли мислиш? -Министерството няма права да изключва ученици от Хогуортс, Корнелиус, както ти напомних в нощта на втори август -каза Дъмбълдор- Нито има право да конфискува пръчки, докато обвиненията не са успешно доказани; отново, както ти напомних в нощта на втори август. С превъзходната си бързина да се увериш, че законът е спазен, изглежда самия ти си недогледал няколко закона. -Законите могат да се променят – каза Фъдж свирепо. -Разбира се, че могат-отвърна Дъмбълдор като наклони глава- И изглежда, че определено правиш много промени, Корнелиус.Защо в няколкото кратки седмици откакто напуснах Визенг , е станало вече практика да се създава пълно углавно дело, което се занимава с простия въпрос за непълнолетна магия! Няколко от магьосниците над тях се раздвижиха неловко. Лицето на Фъдж стана малко по-тъмно от червеникаво- кафявото. Жабестата магьосница от дясната му страна, обаче, просто гледаше втренчено Дъмбълдор с непроницаемо лице. -Доколкото знам-продължи Дъмбълдор- все още няма постановен закон, който да накаже Хари за всяка частица магия, която е направил. Обвинен е в конкретно нарушение и е представил своята защита. Всичко, което той и аз можем да направим, е да изчакаме вашата присъда. Дъмбълдор отново допря пръстите си и не каза нищо повече. Фъдж го гледаше злобно, явно вбесен. Хари погледна настрани към Дъмбълдор, търсещ подкрепа; изобщо не беше сигурен, че Дъмбълдор е прав да казва на Визенг, че е време да вземат решение. Отново, въпреки това, Дъмбълдор сякаш не съзнаваше опита на Хари да го погледне. Той продължи да гледа нагоре към пейките където целият Визенг беше изпаднал в настоятелни тихи разговори. Хари погледна краката си. Сърцето му, което изглежда се беше подуло до ненормална големина, биеше лудо срещу ребрата му. Беше очквал разпитването да продължи по-дълго. Не беше сигурен, че е направил добро впечатление. Не беше казал особено много. Трябваше да обясни по-обстойно за Дементорите, как беше паднал, как Дъдли и него замалко не ги целунаха... Два пъти погледна нагоре към Фъдж и отвори уста да каже нещо, но надутото му сърце сега възпираше дихателните му пътища и двата пъти пое дълбоко въздух и пак погледа надолу към обувките си. Тогава шепотът престана. Хари искаше да погледне нагоре към съдиите, но реши, че е много, много по-лесно да продължава да си гледа връзките. -Тези който гласуват за обевяване невинен по всички обвинения , моля да вдигнат ръка?- каза гръмкият глас на мадам Боунс. Каталог: res res -> На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка res -> Космически граници res -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий res -> Списък на издадените сертификати за продукти res -> На предложение Дата Съдържание на предложението res -> Побитови операции Изтегляне 7.78 Mb. Сподели с приятели:
|