Глава Дъдли побъркан

“Искам веднага да си легнете, без приказки”-каза им тя.-“Имаме важна работа утре. Джини сигурно вече спи”-добави тя към Хърмаяни.-“Опитай се да не я будиш.”

“Спи, как не”-каза Фред ниско, след като Хърмаяни им пожела “Лека нощ” и те поеха към горния етаж. Ако Джини не е будна и не чака завръщането на Хърмаяни, , тогава аз съм Flobberworm!”

“Добре, Рон, Хари”-каза госпожа Уизли на следващата площадка, насочвайки ги към спалнята им.-“Веднага в леглата”.

“Лека нощ”-казаха те на близнаците.

“Сладки сънища”-намигна им Фред.

Госпожа Уизли затвори вратата зад Хари с прищракване. Спалнята изглеждаше още по-влажна и мръсна отколкото беше на пръв поглед. Празната картина на стената сега дишаше много бавно и дълбоко , сякаш невидимият й обитател е заспал. Хари си сложи пижамата ,свали очилата си и се сви в неприветливото си легло, докато Рон хранеше Пигуиджън и Хедуиг.

“Не можем да им позволим да ловуват всяка нощ”-обясни Рон, докато навличаше пижамата си.-“Дъмбълдор не иска около площада да се навъртат много сови, защото ще изглежда странно. О, да...как щях да забравя...”

Той отиде до вратата и я изследва.

“За какво е пък това?”

“Крийчър”-отговори Рон, като изключи осветлението.-“Първият път, когато спах тук, той се появи в три часа през ноща. Вярвай ми, не искаш да се събудиш и да го намериш да се навърта наоколо. “ Той се върна в леглото си и се взря в тъмнината в Хари:”Какво смяташ?”

Хари не счете за нужно да попита какво има пред вид Рон.

“Добре, те не ни казаха толкова много, колкото ни се искаше”- каза той, мислейки за казаното на стълбището.-“Всичко, което научихме е, че се опитват да спрат Вол-“

Рон си пое дълбоко въздух. “-демон”-завърши Хари.-“Кога ще започнеш да използваш името му? Лупин и Сириус го правят.

Рон пренебрегна последния му коментар.

“Да, прав си”-каза.-“Знаехме всичко това от Разширените Уши. Единствената новина беше, че-“

Crack.

'OUCH!'

“Вие двамата току-що ми счупихте коленете”

“Да, в тъмното е по-трудно”

Хари видя как Фред и Джордж скачат от леглото. Чу се охкане и Джордж се озова на пода паднал.

“'So, got there yet?' “-каза нетърпеливо Джордж.

”Оръжието, което имаше пред вид Сириус ли?”-попита Хари.

“Нека сме наясно”-изплъзна се Фред, сядайки до Рон .-“Ние не чухме това с добрите стари Разширени Уши”

“Какво смятате, че е?”-попита Хари.

“Може да бъде всичко”-отвърна Фред.

“Но не може да съществува нещо по-лошо от проклятието Авада Кедавра , нали?”- обади се Рон.-“Какво може да е по- лошо от смъртта?”

“Може би нещо, което убива много хора наведнъж”- предположи Джордж.

“Може би някой много по-болезнен начин да се убиват хора”- замисли се Рон.

“За да измъчва, той използва проклятието Круциатус “- “То е достатъчно ефикасно за тази цел”.

Настъпи пауза и Хари знаеше, че също като него другите се чудят какво е това ужасяващо оръжие.

“Надявам се, че е на наша страна”-Рон звучеше леко изнервен.

“Ако е, Дъмбълдор сигурно го пази”-каза Фред.

“Къде?”-попита бързо Рон.-“Хогуортс?”

“Обзалагам се за това!”-възкликна Джордж.-“Нали там беше скрил Философския камък”

“Мисля, че оръжията са доста по-големи от камъка”-обади се Рон.

“Не е задължително”-възрази Фред.

“Да, размерът не е гаранция за сила”-каза Джордж.-“Вижте Джини.”

“Какво искаш да кажеш?”-попита Хари.

“Никога не си получавал върху себе си една от нейните Bat- Bogey Hexes, нали?”

“Шшшшът”- прошепна Фред, надигайки се наполовина от леглото.-“Слушайте!”

Те замълчаха. По стълбището се чуха стъпки.

“Мама!”-каза Джордж и с трясък изчезна от леглото на Хари.Минути по-късно те чуха как отвън до вратата им, госпожа Уизли подслушва дали те разговарят или не.

Хедуиг и Пигуиджън изцвърчаха подигравателно. След малко я чуха да се качва за да провери Фред и Джордж.

Хари беше сигурен, че няма да може да заспи , вечерта беше толкова пълна със събития , че можеше да лежи с часове и да мисли върху тях. Той искаше да продължи да си говори с Рон, но госпожа Уизли отново заслиза по стълбите и още веднъж провери.

На сутринта, когато беше свит на топло кълбо под пижамата си бе разбуден от високите викове на Фред и Джордж:

“Мама каза да ставате, закуската е в кухнята и след това ви чака в галерията , има много повече Doxys отколкото тя мислеше и намери още гнездо от умрели Puffskeins под дивана.”

След половин час вече облечени, Рон и Хари закусиха бързо , влязоха в галерията продълговата стая на първия етаж с масленозелени стени покрити от мръсни .ap-estries. Килимът изпускаше малки облаци прах всеки път, когато някой стъпеше върху него , повечето зелени пердета бяха изпокъсани и овехтяли. Госпожа Уизли, Хърмаяни, Джини, Фред и Джордж се бяха скупчили , изглеждаха доста странно, тъй като всеки бе увил с кърпа носа и устата си. Всеки от тях също носеше голяма бутилка тъмна течност с дюза в края.

“Покрийте си лицата и вземете спрея”-каза госпожа Уизли на Рон и Хари веднага, щом ги видя, посочвайки към двете останали бутилки тъмна течност на масата. “Това е Doxycide. Никога не съм виждала такова нашествие на паразити-какво

е правил този домашен дух Вийн през тези десет години-“

Лицето на Хърмаяни бе закрито наполовина с пешкир, но Хари я видя да гледа госпожа Уизли намръщено.

“Крийчър е наистина много стар, не може да управлява-“

“Ще се изненадаш как добре може да управлява Крийчър, когато иска, Хърмаяни-“-каза Сириус, който току-що бе влязъл в стаята носейки окървавена чанта, в която вероятно имаше умрели плъхове.”Току-що нахраних Бъкбийк”-улови той погледа на Хари.-“Завързах го на стълбището на спалнята на майка ми. Както и да е...това писалище...”
Той постави торбата с плъхове на креслото, след което започна да изследва заключения кабинет, който Хари бе забелязал първия път.

“Добре, Моли, сигурен съм, че това е Богърт”-каза Сириус, надзъртайки през ключалката.-“Но може би е добре да помолим Лудоокия да погледне- доколкото познавам майка си, може да е нещо по-лошо...”

“Прав си, Сириус”-съгласи се госпожа Уизли.

Те си говореха официално вежливо, което показа на Хари, че не са забравили разногласието си предишната нощ.

От долното стълбище се чу висок звън, последван веднага от какафония от писъци и стонове, същите, които Тонкс бе предизвикала със спъването си в чадъра.

“Казах им да не използват звънеца на входната врата”- вбеси се Сириус, като бързо излезе от стаята. Те го чуха да мърмори по стълбите, ехото от писъците на госпожа Блек го последва:

“Петна от позор, мръсна пасмина, кървави изменници, деца на flith…”

“Моля те, Хари, затвори вратата”- каза госпожа Уизли.

Хари се забави повече време, тъй като се опитваше да чуе какво става на стълбището. Сириус би трябвало да е затворил пердетата пред портрета на майка си, защото тя спря да пищи. Той чу как Сириус върви по коридора и след това дълбок глас, по който разпозна Кингсли Шалбот , каза: “Хестия току-що ме успокои, че е взела мантията на Муди , ще трябва да напиша доклад на Дъмбълдор”.

Чувствайки погледа на госпожа Уизли върху гърба си , Хари със съжаление затвори вратата на галерията и се върна към партито на гадинките.

Госпожа Уизли се наведе, за да проучи страницата за Doxy в “Ръководството на Гилдрой Локхарт за домакински напасти” , която лежеше отворена на дивана.

“Добре, трябва да внимавате, защото захапката и зъбите на Doxy са отровни. Имам бутилка антидот тук, но по-добре е никой да не се нуждае от нея.”

Тя се изправи, зае централно място пред пердетата и им кимна да дойдат при нея.

“Когато кажа думата, започнете да пръскате със спрея незабавно”-каза тя.-“Очаквам да започнат да летят около нас, но се казва, че с едно напръскване спреят ще ги парализира.Когато те са обездвижени, просто ги хвърлете в тази кофа”.

Тя отстъпи внимателно встрани и извади собствения си спрей.

“Добре- пръскайте!”

Само няколко секунди след пръскането едно Doxy се извиси над тях и се озъби срещу Хари, който го напръска с Doxycide. То замръзна във въздуха и тупна на килима с изненадващо високо thunk. Хари го взе и хвърли в кофата.

“Фред, какво правиш?”-попита остро госпожа Уизли. -”Напръскай го веднага и го хвърли в кофата!”

Хари погледна наоколо. Фред държеше борещо се Doxy между палеца и показалеца си.

“Добре”-каза Фред, напръска Doxy бързо в лицето , но зад гърба на госпожа Уизли си го сложи в джоба.

“Иска да експериментира с отровата на Doxy за нашите Skiving Snackboxes”-обясни Джордж на Хари.

Хари сръчно пръсна две Doxy наведнъж и както те се извисиха близо до носа му, Хари се приближи до Джордж и промърмори: “Какво е това Skiving Snackboxes?”

“Сладки, които те разболяват”-прошепна Джордж, хвърляйки бърз поглед към госпожа Уизли.“ Нямам предвид сериозно болен, но достатъчно, за да излезеш от клас, когато искаш. Фред и аз ги изобретихме това лято. Те са двуцветни. Ако изядеш оранжевата половина , ще ти прилошее. Точно преди да те заведат в болничното крило, изяждаш пурпурната-“

“-която те връща в добра форма , позволявайки ти да правиш каквото си искаш по времето, когато другите са в час “-допълни Фред, който бе излязъл от полезрението на госпожа Уизли и сега зашеметяваше няколко Doxy , прибирайки ги в джоба си. –“Но все още трябва да поработим върху тях. В момента тестерите ни показват, че имаме големи грижи”.

“Тестери?”

“Ние”-каза Фред.-“Опитахме ги върху себе си. Джордж направи Fainting Fancies,

и двамата опитахме Nosebleed Nougat-“

“Мама смяташе, че сме се дуелирали-“каза Джордж.

“Значи все още смятате да отворите Шегобийница?”- промърмори Хари , докато се опитваше да нагласи дюзата на спрея си.

“Е, все още нямаме шанса да получим позволение за това“- понижи глас Фрeд, тъй като госпожа Уизли ги изгледа изпод вежди преди да се върне към атаката-“За момента го замисляме като доставки по пощата. Миналата седмица публикувахме обяви в Пророчески вести. “

“Всичко благодарение на теб, приятелю”-допълни Джордж- “Но не се тревожи. Мама си няма и представа. Тя престана да чете Пророчески вести заради лъжите, които разправят за теб и Дъмбълдор.”

Хари се ухили. Той беше дал на близнаците хиляда галеона – наградата, която бе получил от Тримагическия турнир –за да подпомогне амбицията им да отворят шегобийница, но той също се радваше, че плановете им са неизвестни за госпожа Уизли.Тя не смяташе, че шегобийницата е достойна кариера за двамата й сина.

Обезпаразитяването на завесите им отне по-голямата част от сутринта. Беше почти средата на деня, когато госпожа Уизли свали предпазната си маска и потъна в креслото, надавайки вид на отвращение, когато забеляза, че е седнала върху чантата с умрели плъхове. Завесите повече не жужукаха, те висяха отпуснати и влажни от непрекъснатото пръскане със спрей. В края им зашеметени Doxys лежаха в кофата .

“Мисля, че е време за обед”-госпожа Уизли потърка праха по шкафа с чекмеджета, който се намираше от другата й страна. Чекмеджетата изглеждаха наблъскани с най-разнообразен асортимент от странни предмети: сбирка ръждясали ножове, нокти, навита на кълбо snakeskin, няколко позагубили блясъка си сребърни кутийки със старинни надписи на непознат език, кристална бутилка с опал на запушалката, пълна с нещо, за което Хари беше почти сигурен, че е кръв.

Звънецът на предната врата иззвъня отново. Всички гледаха към госпожа Уизли.

“Стойте тук”-каза тя твърдо, сграбчи торбата с плъхове и писъците на госпожа Блек започнаха отново. “ Ще ви донеса няколко сандвича”.

Тя излезе от стаята и затвори внимателно вратата. Веднага всички се скупчиха на прозореца да видят какво става долу пред входната врата. Можеха да видят рошава рижа глава и куп от не много добре закрепени котли.

“Мъндънгус!”-каза Хърмаяни.-“За какво е донесъл тези котли?”

“Вероятно иска да ги прибере на сигурно място”-отвърна Хари.-“Може би това е е правил и през ноща, когато трябваше да ме охранява? Да събира ловко котли.”

“Да, прав си”-съгласи се Фред, когато вратата се отвори Мъндънгус пренесе котлите през нея и изчезна от погледите им. –“Мама няма да хареса това...”

Двамата с Джордж отидоха до вратата и внимателно се заслушаха. Писъците на госпожа Блек престанаха.

“Мъндънгус говори на Сириус и Кингсли Шалбот”-промърмори Фред, напрягайки се да се концентрира.-“Не мога да чуя добре...смятате ли, че можем да рискуваме с Разширените Уши?”

“Трябва да си струва труда”-каза Джордж –“Мога да се промъкна на горното стълбище и да взема чифт-“

Но в следващия момент се разнесе експлозия от звуци на долното стълбище , което почти обезсмисли използването на Разширените Уши. Всички те можеха ясно да чуят как госпожа Уизли крещи с пълен глас.

“НИЕ НЕ ПРАВИМ СКРИВАЛИЩЕ ЗА ОТКРАДНАТИ ВЕЩИ-“

“Обичам да слушам как мама крещи на някой друг”-ухили се Фред саркастично след като отвори вратата с около инч, за да може гласът на госпожа Уизли да изпълни стаята по- добре.-“Това е добра промяна”.

“НАПЪЛНО БЕЗОТГОВОРНО, ТЪЙ КАТО ИМАМЕ ДА СЕ ТРЕВОЖИМ ЗА МНОГО ПО-ВАЖНИ НЕЩА ОТ ОТКРАДНАТИ КОТЛИ В ТАЗИ КЪЩА-“

“Идиотите й позволяват да влезе в темпото си”-каза Джордж, клатейки глава.-“Тя винаги е възразявала, когато той бе избран да те пази. А, ето я отново майката на Сириус.”

Гласът на госпожа Уизли се загуби сред крясъците на портретите в коридора.

Джордж затвори вратата, за да заглуши шума , но преди да го направи , домашният дух влезе в стаята.

Освен увитата около кръста си дрипа, той беше почти гол. Изглеждаше много стар.Кожата му изглеждаше няколко пъти по-голяма за дрипата и беше плешив като всички домашни духчета. Той се довлачи бавно от далечния край на стаята мърморейки с пресипнал глас.
-Не е редно да го казвам, но тя не е по-добра, гадна стара предателка , която досажда с нейните манджи в къщата на господарката ми, горката ми господарка , ако тя знаеше, че те се събират в нейната къща, никога не би го допуснала. Какво щеше да каже тя на горкия стар Крийчър срамота е, тези мътнороди и върколаци и предатели, горкият стар Крийчър, какво можеше да направи той...”

“Здрасти, Крийчър”-каза Фред много високо, затваряйки вратата с трясък.

Домашното духче замръзна, спря да мърмори , а изразът на лицето му беше стреснат и изненадан.

“Крийчър не вижда младия господар”-каза и се обърна към Фред.Все още търкайки килима , той добави силно:”- Гаден малък потомък на предатели е той.”

“Моля?”-попита Джордж.-“Не чух последното нещо”

“Кричър не каза нищо”-каза духчето, добавяйки с понижен тон: -“и близнака му, мръсни малки изчадия са те.”

Хари не знаеше да се смее или не. Духчето се изправи , гледайки ги malevolently и след като се убеди, че не могат да го чуят, продължи да мърмори.

“...и мътнородката, която стои тук...о, ако господарката ми знаеше, о, как щеше да плаче, и тук има ново момче, Крийчър не знае името му. Какво прави той тук? Крийчър не знае...”

“Това е Хари, Крийчър”-каза колебливо Хърмаяни.-“Хари Потър.”

Бледите очи на Крийчър се ококориха и замърмори по-бързо и раздразнено от всякога.

“Мътнородката говори с Крийчър, мислейки, че ми е приятел. Ако господарката на Крийчър го видеше в такава компания, о, какво ли щеше да каже-“

“Не я наричай мътнородка !”-казаха много ядосано Джини и Рон в един глас.

“Няма значение”-прошепна Хърмаяни.-“Той не е с ума си , той просто не знае какво говори.”

“Не се вдетинявай, Хърмаяни, той прекрасно знае какво казва”- намеси се Фред гледайки Крийчър с дълбока антипатия.

Крийчър все още мърмореше с вперен в Хари поглед.

“Истина ли е? Това Хари Потър ли е? Крийчър може да види белега, би трябвало да е истина, че това е момчето, което е спряло Черния Лорд, Крийчър се чуди как го е направил-“

“Не всички, Крийчър”-каза Фред.

“Какво все пак искаш?”-попита Джордж.

Кръглите очи на Крийчър се стрелнаха към него:

“Крийчър чисти”-каза той уклончиво.

“Мила история”-чу се глас зад Хари.

Сириус се беше върнал, той се мръщеше на духчето от вратата. Шумът от коридора беше секнал, може би Мъндънгус и госпожа Уизли бяха пренесли спора си в кухнята.

При вида на Сириус , Крийчър се хвърли в странен нисък поклон, а носът му опираше в пода.

“Остани изправен!”-каза нетърпеливо Сириус.-“Сега ми кажи какво правиш тук?”

“Крийчър чисти”-повтори духчето.-“Крийчър живее, за да служи в Благородната къща на Блек-“

“И тя става все по-мръсна с всеки изминал ден”-каза Сириус.

“Господарят се шегува”-каза Крийчър, покланяйки се отново и продължи с понижен тон:-“Господарят е гадна неблагодарна свиня, която разби сърцето на майка си.”

“Майка ми нямаше сърце, Крийчър”-изръмжа Сириус.-“Тя оцеляваше само благодарение на проклетията си.”

Докато той говореше, Крийчър отново се поклони.

“Както казва господарят”-промърмори раздразнено.-“Господарят не е достоен да избърше праха под краката на своята майка си. О, горката ми господарка, какво щеше да каже тя, ако знаеше, че Крийчър служи на него, когото тя мрази, какво разочарование беше той-“

“Попитах те какво правиш тук”-попита Сириус студено.-“Всеки път когато се покажеш, претендирайки, че чистиш, донасяш нещо от стаята си, което не можем да изхвърлим навън”.

“Крийчър никога не е премествал нещо от мястото му в къщата на господаря”-каза духчето, след което бързо промърмори:-“Господарката никога няма да прости на Крийчър, ако гобленът беше изхвърлен навън, 7 века е бил в семейството, Крийчър трябва да го пази, Крийчър няма да позволи Мътнородката , предателите и пасмината да го унищожат-“

“Би трябвало да е това”-Сириус хвърли поглед с отвращение върху стената насреща.-“Тя сигурно е направила друга Постоянно Закопчаваща магия върху гърба му, но ако може да се оттърва от него-ще го направя. Сега се махай, Крийчър”.
Крийчър не се подчини веднага на директната заповед на Сириус, той повлачи крака към вратата и излезе от стаята мърморейки.

“-Идва от Азкабан да заповядва на Крийчър , о, горката ми господарка ,какво щеше да каже, ако можеше да види сега къщата си, нейните съкровища изхвърлени, тя се закле, че той повече не й е син и той също така е убиец-“

“Продължавай да мърмориш и ще бъда убиец наистина”-каза вбесено Сириус, като отвори вратата и извика покрай отдалечаващото се домашно духче.

“Сириус, той не осъзнава какво говори”- застъпи се Хърмаяни.-“Не мисля, че осъзнава, че ние го чуваме”.

“Прекалено дълго е бил сам”-каза Сириус- “изпълнявайки откачените поръчки на портрета на майка ми и говорейки си сам, но той винаги си е бил противен-“

“Ако само можеше да го освободиш”-каза с надежда Хърмаяни-“може би-“

“Не мога да го пусна, знае твърде много за Ордена” -каза рязко Сириус.-“И освен това шокът ще го убие. Ако само му кажеш, че ще напусне тази къща, ще видиш как ще го приеме.”

Сириус прекоси стаята и отиде до гоблена, който Крийчър се бе опитал да запази. Хари и останалите го последваха.

Гобленът изглеждаше много стар и прояден от Doxys , но въпреки това на него можеха да се види обширното семейно дърво датиращо / както отбеляза на глас Хари/ от Средновековието. На горната част на гоблена можеха да бъдат прочетени големи букви:

“ БЛАГОРОДНИЯТ И НАЙ-ДРЕВЕН ДОМ НА БЛЕК

Toujours pur' / “Винаги готов!”/
“Няма те тук”-каза Хари, като проучи дървото отблизо.

“Трябваше да бъда тук”-посочи Сириус малка дупчица на гоблена, сякаш прогорена от цигара. –“Сладката ми стара майчица ме махна, след като избягах от къщи. Крийчър доста често си мърмори тази история под носа си.”

“Ти си избягал от къщи?”

“Да, когато бях на шестнайсет”-отвърна Сириус.-“Стигаше ми толкова.”

“Къде отиде?”-попита Хари, като го гледаше.

“При баща ти”-отговори Сириус.-“Дядо ти и баба ти бяха добри хора, те ме приеха като собствен син. Да, прекарвах и ваканциите при тях, а когато станах на 17- имах вече собствен дом. Чичо ми Алфард ми остави голяма сума в злато- той беше също заличен оттук- вероятно поради тази причина-както и да е ,след това сам се грижех за себе си , но винаги бях добре дошъл в дома на господин и госпожа Потър.”

“Но...защо ти...?”

“Се махнах?”-усмихна се горчиво Сириус и прокара нервно пръсти по дългата си несресана коса.-“Мразех ги всичките: моите родители с тяхната мания за чистокръвността, доказвайки си, че да бъдеш Блек е едва ли не равносилно да си крал... този идиот брат ми, достатъчно мекушав за да им вярва...това е той”

Сириус посочи с пръст в едно от крайчетата на гоблена върху името “Регулус Блек” . Датата на смъртта / преди 15 години/ следваше датата на раждане.

“Той беше по-млад от мен”-каза Сириус.-“И доста по-добър син , което ми беше постоянно напомняно.”

“Но той е мъртъв”-каза Хари.

“Да”-отговори Сириус.-“Глупав идиот...стана поддръжник на смъртожадните”.

“Шегуваш се!”

“Хайде, Хари, видял си достатъчно от тази къща, за да се досетиш към кои магьосници спадаха семейство Блек”-каза сприхаво Сириус.

“Бяха ли-бяха ли родителите ти също смъртожадни?”

“Не, не, но повярвай ми, те смятаха, че Волдемор е на прав път, всички те се обявяваха за запазването на чистокръвността на старите магьоснически фамилии. Не бяха само те ,имаше още доста хора, преди Волдемор да разкрие истинското си лице и тогава те видяха какво е приготвил той, за да получи власт. И все пак според родителите ми Регулус беше малък герой в техните очи, защото го е последвал пръв. “

“От аврор ли е бил убит?”-попита колебливо Хари.

“О, не”-отговори Сириус.-“Не, той беше убит от Волдемор.Или по поръчка на Волдемор , тъй като според мен Регулус не беше толкова важен, че да го убие Волдемор лично. От това, което намерих след неговата смърт, той е отишъл твърде далеч, после се е паникьосал от това, в което се е превърнал и се е опитал да се измъкне. Добре, не можете да си подадете оставката при Волдемор. Това е доживотна служба при смъртта.”

“Обяда”- чу се гласът на госпожа Уизли.
Тя държеше пръчката високо пред себе си, като балансираше голяма табла със сандвичи и торта. Лицето й беше червено и все още ядосано. Другите я заобиколиха, нетърпеливи за ядене, но Хари остана със Сириус, който се приближи до гоблена.

“Не бях го разглеждал от години. Това е Файнеас Нигелу, моя пра-пра-дядо, виждаш ли? ...Най-малко популярният директор, който някога Хогуортс е имал...и Араминта Мелифлуа...братовчедка на майка ми...опитала се е да принуди Министерството да узакони преследването на мъгъли...и скъпата леля Еладора...тя е започнала семейната традиция да се убиват домашните духчета, когато остареят и не могат повече да носят чая...разбира се, всеки път, когато семейството низвергне някого, този някой изчезва и от гоблена...виждам, че Тонкс също я няма. Може би затова и Крийчър не приема заповеди от нея –той е задължен да прави това, което членовете на семейството му наредят.”

“Вие с Тонкс сте роднини?”- попита изненадан Хари.

“О, да, майка й Андромеда ми беше любима”-отговори Сириус и отново започна да изследва гоблена.-“Виждам, че и Андромеда също я няма.”

Той посочи друга изгоряла дупчица между две имена- Белатрикс и Нарциса.

“Сестрите на Андромеда са тук, защото сключиха сполучливи бракове с чистокръвни магьосници, но Андромеда се ожени за мъгъл, Тед Тонкс, така че...”

Сириус махна раздразнено с пръчката си към гоблена. Хари не се засмя, той беше твърде зает да разглежда имената върху гоблена вдясно от дупчицата на Андромеда. Двойна линия от златна бродерия свързваше Нарциса Блек с Луциус Малфой и вертикална линия от имената им водеше до името Драко.

“Ти си роднина на семейство Малфой!”

“Чистокръвните семейства на магьосници са всичките роднини”-обясни Сириус.-“Ако искаш да запазиш кръвта на синовете и дъщерите си чиста, изборът ти е ограничен. Моли и аз сме братовчеди по сватовство и Артър ми е нещо като втори братовчед. “

Сега Хари гледаше гледаше името вляво от дупчицата на Андромеда: Белатрикс Блек, която се свързваше с двойна златна линии с Родолфус Лестранж.

“Лестранж...”-каза на висок глас Хари. Името му напомняше нещо, беше го чувал някъде, но в момента не можеше да си спомни къде и защо това предизвиква неприятно усещане в стомаха му.

“Те са в Азкабан”-каза кратко Сириус.

Хари го погледна любопитно.

“Белатрикс и съпругът й Родолфус влязоха с Барти Крауч младши”-каза Сириус със същия остър глас.-“Братът на Родолфус Рабастан също беше с тях.”

Тогава Хари си спомни. Беше видял Белатрикс Лестранж в мислоема на Дъмбълдор : висока тъмнокоса жена с надменни очи, която пред трибунала изразяваше гордостта си от това, че е поддръжница на Лорд Волдемор и се надяваше след завръщането си той да я възнагради за нейната лоялност.

“Никога не си казвал, че тя е твоя-“

“Има ли значение това, че ми е братовчедка?”-изръмжа Сириус –“Те не са мое семейство и тя не е моя роднина. Не съм я виждал откакто бях на твоите години , докато ти отбеляза нейното отиване в Азкабан. Мислиш ли, че съм горд да имам роднина като нея?”

“Извинявай”-каза бързо Хари.-“Няма значение-просто бях изненадан, това е всичко”

“Няма значение, не се извинявай”- измънка Сириус.Той се извърна от гоблена с дълбоко скрити в джобовете си ръце. –“Не исках да се връщам тук”- каза той, като закрачи из галерията. –“Никога не съм мислил, че ще видя тази къща отново”.

Хари го разбра напълно. Той познаваше това чувство, когато порастнеше се надяваше никога повече да не види Привит Драйв.

Той се намръщи за момент, после отбеляза.

“Нямаше да имам нищо против, ако излизах навън и вършех нещо полезно. Помолих Дъмбълдор да те ескортирам на твоето изслушване- като Смърки, естествено -за да мога да ти окажа поне морална подкрепа, какво мислиш?”

Хари почувства как стомахът му се свива. Не беше мислил за изслушването от вечерята предишната вечер , във вълнението си, че е отново с хората, които обича и, че научава какво става , напълно бе забравил. При думите на Сириус мъчителното чувство на безпокойство се върна у него. Той погледна към Хърмаяни и семейство Уизли, които ядяха сандвичите си и си помисли как ще се чувства, ако те се завърнат в Хогуортс без него.

“Не се тревожи”-успокои го Сириус. Двамата се погледнаха. –“Сигурен съм, че те ще те оправдаят. Има кауза в Международния Таен Статут, че е позволено да се използва магия при самозащита за живота си.”

“Но ако те ме изключат”-каза внимателно Хари.-“мога ли да се върна и да живея с теб?”

Сириус се усмихна тъжно:

“Ще видим”.

“Ще се почувствам много по-добре за изслушването, когато знам, че не трябва да се връщам при Дърсли”-притисна го Хари.

“Трябва да са лоши, след като предпочиташ това място”- намръщи се Сириус.

“Побързайте вие двамата или няма да намерите храна”-извика госпожа Уизли.

Сириус хвърли последен мрачен поглед към гоблена и двамата с Хари се присъединиха към останалите.

Хари се опита да не мисли за изслушването докато изпразваше чекмеджетата на шкафа следобеда. За негово щастие , имаше работа, която изискваше голяма концентрация тъй като много от предметите както изглеждаше, с неохота биха напуснали прашните чекмеджета. Сириус претърпя неуспех с една сребърна табакера, след секунди кожата на ръката му болезнено се обели.

“Добре е”-каза той, изследвайки ръката си с интерес преди да възстанови нормалното й състояние с магическата си пръчка. –“Вероятно в нея е имало Wartcap пудра”.

Той хвърли табакерата настрана в сака, където събираха предметите от чекмеджетата; Хари видя, че Джордж завива внимателно собствената си ръка с кърпа секунди по-късно и поставя табакерата в джоба при Doxy.
Те намериха изглеждащ неприятно сребърен инструмент ,приличащ на щипци с много крака. Той пропълзя като паяк по крака на Хари и продупчи кожата му, преди да бъде хванат. Сириус го сграбчи и затисна с тежка книга озаглавена Природата на благородството: Магьосническа генеалогия . Имаше също така музикална кутия, която издаваше слаб, злокобен тон при допир, и всички те се почувстваха странно слаби и сънливи, докато Джини не се сети да блъсне капака й, масивен медальон, който никой от тях не можеше да отвори, старинен печат и, в прашна кутия, Ордена на Мерлин, Първа Степен, който беше връчен на дядото на Сириус за заслуги към Министерството.

“Това означава, че им е дал много злато”-каза Сириус, като презрително хвърли медала в чувала за отпадъци.

Няколко пъти Крийчър се промъкваше в стаята , като се опитваше да изнесе тайно неща под дрехата си , мърморейки по техен адрес злобни проклятия. Докато Сириус водеше тежка борба с голяма халка с гравиран кръста на Блек, Крийчър избухна в разярени сълзи и напусна стаята задъхвайки се и наричайки Сириус с имена, които Хари никога преди не бе чувал.

“Беше на баща ми”-каза Сириус, като хвърли халката в чувала. –“Крийчър не беше твърде привързан към него ,както към майка ми, но го хванах все още да носи чифт стари панталони на баща ми миналата седмица.”

Те се преместиха от галерията в трапезарията на приземния етаж, където намериха паяци с големината на чаена чинийка, скрити в бюфета. / Рон побърза да напусне стаята, за да направи чай и не се върна около час и половина. Порцеланът, върху който също имаше кръста и мотото на рода Блек, беше изхвърлен безцеременно в чувала от Сириус , същата съдба имаха и няколко стари снимки в сребърни рамки ,техните обитатели изпищяха, когато стъкленото им покритие се счупи.

Снейп би нарекъл работата им “почистване”, но според мнението на Хари те водеха истинска война срещу къщата, която им даваше много добър отпор, подпомагана и насърчавана от Крийчър. Домашното духче се показваше навсякъде, където те се събираха, мърморенето му ставаше все по-войнствено, тъй като той се опитваше да махне всичко, което можеше от чувала с отпадъците. Сириус за малко да му подари дреха, но Крийчър го фиксира с насълзени очи и каза:” Господарят ще постъпи така, както намери за добре”- преди да се обърне и да промърмори високо:” но господарят няма да изгони Крийчър, о, не, не, защото Крийчър знае какво правят те ,о,да, той заговорничи срещу Черния лорд, да, с всички тези мътнороди и предатели...”

При което Сириус , игнорирайки протестите на Хърмаяни, сграбчи Крийчър за реверите на дрехата му и го изхвърли навън.

Звънецът на външната врата звъня няколко пъти през деня, което беше сигнал за майката на Сириус да поднови писъците си и за Хари и другите-да се опитат да подслушат посетителя, събирайки оттук-оттам сведения от бегли погледи и откъслечни разговори, които можеха да чуят преди госпожа Уизли да ги върне към техните задължения. Снейп прехвърчаше ту вътре, ту вън от къщата няколко пъти повече, но от пристигането на Хари те никога не се бяха срещали лице в лице. Хари също видя знака на учителката си по трансфигурация Професор Макгоногъл , изглеждаше много странна в мъгълска рокля и палто, тя също изглеждаше твърде заета, за да се мотае. Понякога посетителите оставаха да помогнат. Тонкс се присъединяваше към тях и тогава следобедът беше паметен: те намираха убийствен стар таласъм –утаил се в тоалетната на горното стълбище, и Лупин, който прекарваше доста време в къщата със Сириус, но ги напускаше за дълго, за да върши тайнствена работа за Ордена, им помагаше да възстановят часовника на дядото, който имаше неприятния навик да хвърля тежки болтове по преминаващите. Мъндънгус си възвърна благоразположението на госпожа Уизли, спасявайки Рон от древен комплект от пурпурни мантии, опитващи се да го удушат докато той ги вадеше от гардероба.

Въпреки факта, че все още спеше лошо, че все още имаше кошмари за коридорите и заключените врати, които караха белега му да настръхва, Хари за пръв път през това лято започна истински да се забавлява. Колкото и да беше зает, той се чувстваше щастлив. Но веднъж докато лежеше на леглото си и наблюдаваше сенките по тавана, страхът от предстоящото изслушване от министерството се върна. Той се питаше какво ще стане с него, ако бъде изключен от Хогуортс.

Тази мисъл бе толкова мъчителна, че той не я сподели с Рон и Хърмаяни, които виждаше често да си шушукат и да хвърлят към него загрижени погледи. Понякога той не можеше да подтисне мъчителната представа , показваща му как официален служител на Министерстото с безизразно лице счупва пръчката му на две и нареждайки му да се върне обратно при Дърсли-“ Но той нямаше да го направи. Беше убеден в това. Щеше да се върне тук, на Грималд Плейс и да живее със Сириус.

Почувства как буца засяда в стомаха му , когато госпожа Уизли се обърна към него по време на вечерята в сряда и каза внимателно:-“Изгладих дрехите ти за утре сутринта, Хари и искам тази вечер да си измиеш косата. Доброто първо впечатление върши чудеса.”

Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Джини спряха да се хранят и погледнаха към него. Хари се опита да продължи да се храни, но устата му не можеше да преглътне и да различи вкуса.

“Как ще отида там?”-попита той госпожа Уизли, опитвайки се да изглежда безучастен.

“Артър ще те вземе с него в работата си”-каза нежно госпожа Уизли.

Господин Уизли се усмихна окуражително на Хари отсреща на масата.

“Можеш да почакаш в офиса ми докато стане време за изслушването.”

Хари погледна към Сириус, но преди да зададе въпрос, госпожа Уизли му отговори:

“Професор Дъмбълдор смята, че не е добра идея Сириус да дойде с теб и трябва да кажа, че аз-“

“ –мисля, че той е напълно прав –“-прекъсна я Сириус през стиснати зъби.

Госпожа Уизли присви устни.

“Кога ти каза това Дъмбълдор?”-попита Хари, като се обърна към Сириус.

“Той дойде снощи, когато вие бяхте в леглата си”-отговори господин Уизли.

Сириус раздразнено зачопли с вилицата картофа си. Хари наведе очи към чинията си. Мисълта, че Дъмбълдор е бил в къщата в нощта преди изслушването и не е поискал да го види как се чувства, беше повече от лоша.