Глава Дъдли побъркан

“Да, моята добра стара майка”-каза Сириус. –“Опитахме се да я махнем за месец, но изглежда е направила Постоянно Закопчаваща Магия на гърба на платното. Бързо да слизаме по стълбите преди всички те отново да са се събудили.”

“Но какво прави тук портрета на майка ти?”-попита Хари, озадачен от това, че бяха преминали през вратата от коридора и забеляза надолу тесни криволичещи следи, другите ги следваха.

“Никой ли не ти е казал? Това е къщата на родителите ми”- отвърна Сириус.-“Но аз съм последният Блек, така че това е моята къща. Предложих я на Дъмбълдор за Главен щаб – за единственото полезно нещо, което съм способен да правя.”

Хари, който очакваше по-добро посрещане, забеляза колко тежко и горчиво звучи Сириус. Той последва кръстника си надолу по стълбите и през вратата, водеща до основната кухня.

В нея беше малко по-чисто от коридора , подобна на пещера стая с червени каменни стени. По-голямата част от светлината идваше от голям огън в далечния край на стаята. Облаци от дим във въздуха се издигаха над железни гърнета и тигани. В стаята бяха наблъскани много столове за срещата и по средата имаше дълга дървена маса , осеяна с парчета пергамент, бокали, празни бутилки от вино и купчини дрипи. Госпожа Уизли и най-големият й син Бил си говореха тихо, приближили глави на края на масата.

Госпожа Уизли прочисти гърлото си. Съпругът й, слаб, оплешивяващ, червенокос мъж , носещ очила с рогови рамки се огледа наоколо и подскочи.

“Хари!”-възкликна господин Уизли, забърза се да го посрещне и му стисна сърдечно ръка:-“Толкова се радвам да те видя!”

Зад раменете му Хари видя Бил, който все още носеше дългата си коса на конска опашка, да прибира забързано парчетата пергамент –разпиляни по масата.

“Добре ли мина пътуването, Хари?”-извика Бил, опитвайки се да събере дванадесет парчета наведнъж. –“Лудоокият не ви накара да преминете през Грийнленд, нали?”

“Опита се”-обади се Тонкс , която се опита да помогне на Бил и незабавно бутна една свещ върху парче пергамент.-“О, не- съжалявам” .

“Тук, мила”-раздразнено каза госпожа Уизли и възстанови пергамента с едно движение на пръчката си. От лъча светлина, излязъл от пръчката на госпожа Уизли Хари успя да види върху пергамента нещо , което изглеждаше като план на сграда.

Госпожа Уизли го видя. Тя сграбчи плана на масата и го скри зад ръцете на Бил.

“ Този род неща трябваше да бъдат изчистени след края на срещата”-озъби се тя.

Бил извади пръчката си , измърмори “Evanesce!” и рулата пергамент изчезнаха.
“Сядай, Хари”-каза Сириус.-“Срещал си Мъндънгус, нали?”

Това, което изглеждаше като купчина парцали придоби продълговата хъркаща форма, след което се събуди.

“Някой май ме спомена?”-промърмори Мъндънгус сънено.-“Съгласен съм със Сириус...” Той вдигна грубоватата си ръка във въздуха ,мислейки, че гласува , а очите му бяха напълно разфокусирани.

Джини се разкикоти.

“Събранието свърши, Дънг!”- каза Сириус и всички те насядаха около него на масата.-“Хари пристигна.”

“Е?”-каза Мъндънгус ,извръщайки се към буйната грива коса на Хари.-“Е...добре ли си, Ари?”

“Да”-отговори Хари.

Мъндънгус бръкна нервно в джобовете си, все още гледайки Хари и извади от тях мръсна черна пура. Той я сложи в устата си, запали края й с пръчката си и всмукна от нея. Големи облаци от дим го обкръжиха за секунди.

“Моля за извинение”- изгрухтя глас от средата на миризливия облак.

“За последен път, Мъндънгус”-извика госпожа Уизли.-“Би ли бил така любезен да не пушиш повече в кухнята, особено когато се каним да ядем.”

“Права си. Съжалявам, Моли”

Облакът от дим изчезна и Мъндънгус сложи обратно пурата в джоба си,но миризмата остана да витае във въздуха.

“И ако искате да вечеряте преди полунощ, имам нужда от помощ”-каза госпожа Уизли към цялата стая. “Не, ти можеш да останеш където си, Хари, миличък, имал си дълго пътуване.”

“Какво мога да направя аз, Моли?”-попита навъртащата се наоколо Тонкс ентусиазирано.

Госпожа Уизли се притесни, изглеждаше загрижена.

“Ъъъ-не, благодаря, Тонкс, ти също трябва да си почиваш, свърши достатъчно.”

“Не, не, искам да помагам!”-възкликна Тонкс.

Скоро купчини от остри ножове бяха разрязали месото и зеленчуците под наблюдението на госпожа Уизли , докато госпожа Уизли разбъркваше съставките в казана на огъня и другите подредиха наоколо чиниите, бокалите и храна от килера. Хари напусна масата със Сириус и Мъндънгус, който все още го гледаше тъжно.

“Виждал ли си Фиги оттогава?”-попита го.

“Не”-отвърна Хари.-“Не съм я виждал.”

“Нямаше да си тръгна”-каза Мъндънгус с немощен и умоляващ гласец.-“Но имах важна работа-“

Хари усети нещо като четка по коленете си, но това беше само Крукшанкс, рунтавият оранжев котарак на Хърмаяни , който се завъртя около Хари, след това скочи на ръцете на Сириус и замърка. Сириус го погали разсеяно зад ушите и се обърна ,все още с угрижено лице към Хари:

“Добре ли прекара лятото?”

“Не, беше отвратително”-отвърна Хари.

За пръв път нещо като стена около Сириус се пропука.

“Не знам за какво се оплакваш толкова ”

“Какво?”-възкликна Хари невярващо.

“Аз лично бих приветствал атаката на Дименторите. Смъртоносната борба за душата ми бе разрушила монотонната борба. Мислиш, че това е било лошо, най-малкото си имал възможност да влезеш в няколко битки...Бях затворен вътре за месец.”

“Как се случи?”-попита намръщено Хари.

“Тъй като Министерството на Магията е все още по петите ми ,и Волдемор вече знае всичко за това, че съм зоомаг , Опаш със сигурност му е казал, то моята дегизировка вече е безполезна. Сега не мога да направя кой знае какво за Ордена на Феникса- или така чувства Дъмбълдор”

“Поне знаеш какво точно става”-каза ободрително.

“О, да”- отговори саркастично Сириус-“Ако слушаме докладите на Снейп, той е положил всички усилия рискувайки живота си, докато аз съм си седял удобно на задника през цялото време- питайки се колко е чисто-“

“Какво е чисто?”-попита Хари.

“Опитвайки се да превърна това място в обитаемо за хора”- обясни Сириус, махвайки с ръка към кухнята.-“Никой не е живял тук от десет години, откакто почина скъпата ми майчица, без да смяташ нейния домашен дух –тук не е чистено с години.”

“Сириус”-обади се Мъндънгус, който не даваше вид, че присъства на този разговор и отблизо изследваше един празен бокал.-“Този е от истинско сребро, нали, приятелю?”

“Да”-отговори Сириус, проучвайки го с отвращение.-“Най- доброто сребро, бокалът е от 15 век, щампован с кръста на семейство Блек”.

“'That'd come orf, though”- промърмори Мъндънгус , излъсквайки го с ръкава си.

“Фред-Джордж-НЕ, ПРОСТО ГИ ДОНЕСЕТЕ”-извика госпожа Уизли.

Хари, Сириус и Мъндънгус погледнаха наоколо и след секунда отскочиха от масата. Фред и Джордж бяха омагьосали голям казан яхния ,огромна гарафа Бирен шейк и тежка дървена поставка за рязане на хляб, комплектована с нож , да прелитат във въздуха.Яхнията се плъзна по дължината на масата и се спря точно преди да остави дълга черна следа от загоряло върху дървената повърхност, гарафата с бирен шейк се събори с трясък , ножа за хляб падна от поставката точно там, където преди малко беше дясната ръка на Сириус.

“ЗА БОГА!”-изпищя госпожа Уизли.-“НЯМАШЕ НУЖДА- ДОСТАТЪЧНА МИ БЕШЕ ТАКАВА ПОМОЩ-САМО ЗАЩОТО ВИ Е ПОЗВОЛЕНО ДА ИЗПОЛЗВАТЕ МАГИЯ НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ПРЪЧКИТЕ СИ ЗА

НАЙ-МАЛКОТО НЕЩО!”

“Просто искахме да спестим малко време”-каза Фред и се забърза да постави ножа на мястото му.-“Съжалявам, Сириус, приятелю-ние не искахме да-“

“Момчета”-каза господин Уизли, връщайки казана на средата на масата-“Майка ви е права, вече сте на достатъчно години да имате поне малко чувство за отговорност.”

“Никой от братята ви не ни е създавал такива неприятности”- нахока госпожа Уизли близнаците докато измагьосваше нова гарафа с бирен шейк- “Бил не изпитваше нужда да използва пръчката си за всяка дреболия. Чарли не омагьосваше всичко, което срещне. Пърси-“

Тя спря, изпускайки дълбока въздишка и хвърли изплашен поглед на съпруга си, чието изражение бе напълно непроницаемо.

“Хайде да ядем”-намеси се бързо Бил.

“Изглежда чудесно, Моли”-каза Лупин, като сипа яхния в чинията й.

За няколко минути настъпи тишина, всеки се хранеше мълчаливо, чуваше се само звук от скърцането на чиниите и чашите.Тогава господин Уизли се обърна към Сириус.

“Исках да ти кажа, Сириус, че някой е тършувал в писалището в галерията, то изглежда разхвърляно. Разбира се, това може да е само Богърт , но според мен е добре да помолим Аластор да хвърли един поглед преди да излезем навън.”

“Както искате”-отговори безразлично Сириус.

“Пердетата също са пълни с Doxys”- Госпожа Уизли излезе навън. –“Мисля, че утре трябва да ги прегледаме и изтупаме”.

“Ще се погрижа и за това”-отвърна Сириус. Хари долови сарказма в гласа му, но не беше сигурен дали някой друг го е сторил.

Срещу Хари, Тонкс показваше на Хърмаяни и Джини между хапките как трансформира носа си. Въртейки всеки път очите си със същото обидено изражение както в спалнята на Хари, носът й се увеличаваше с такава изпъкналост, че напомняше този на Снейп. Това много забавляваше Джини и Хърмаяни, които си избираха любимите носове.

“Направи този като свинска зурла, Тонкс”.

Тонкс го направи и Хари впечатлено установи, че му напомня много за Дъдли в женски образ.

Господин Уизли, Бил и Лупин оживено разговаряха за таласъмите.

“Те нищо още не са направили”-каза Бил.-“Все още не мога да работя навън , когато знам, че той се е върнал. Разбира се, те може би предпочитат да не вземат страна в това. Да стоят настрани.”

“Сигурен съм, че няма да отидат при Вие-Знаете-Кой”-каза господин Уизли ,като поклати глава.-“Те също претърпяха големи загуби, спомнете си за семейството таласъми, които той изби последния път някъде близо до Нотингъм”.

“Мисля, че зависи от това което ще им бъде предложено”- възрази Лупин.-“Нямам предвид злато. Но ако им бъдат предложени правата, които ние им отказваме от векове, ще бъдат изкушени сериозно. Все още ли нямаш успех с Рагнок, Бил?”

“Той се чувства анти-магьосник в момента”-каза Бил –“Не е спрял да мърмори срещу работата на Багман. Той пресметна, че Министерството е направило покритие, както знаете, таласъмите никога няма да получат златото си от него-“

Гръмогласен смях от средата на масата прекъсна думите на Бил. Фред, Джордж, Рон и Мъндънгус се въртяха около столовете си.

“...и тогава”-задъхваше се Мъндънгус, сълзи бяха излязли по лицето му.-“и тогава ще повярвате ,че съм ви казал и ще кажете “е , Дънг, откъде тогава didja са взели всички тези жаби? Явно някой син на Sludger е отишъл и ги е извадил от блатото.”

“Не мисля, че бихме искали да чуем повече подробности от работите ти , благодаря ти, Мъндънгус”-каза остро госпожа Уизли , докато Рон се заливаше от смях.

“Моля за извинение, Моли”-каза веднага Мъндънгус , намигайки на Хари. –“Но знаеш, Уил ги хвана всичките и Уорти Харис на първо място , така че аз наистина не съм направил нищо лошо.”

“Не знам къде си учил за доброто и злото, Мъндънгус, но изглежда си пропуснал някои важни уроци”-каза студено госпожа Уизли.

Фред и Джордж обърнаха лица към бокалите си с бирен шейк, Джордж се разхълца. Поради някаква причина госпожа Уизли хвърли много злобен поглед върху Сириус преди да се изправи и да отиде за пудинга. Хари погледна кръстника си.

“Моли не одобрява Мъндънгус”-каза с нисък тон Сириус.

“Как е дошъл в Ордена?”- попита Хари много внимателно.

“Той е полезен”-промърмори Сириус.-Познава всичките мошеничества-добре, изглежда, че търси само собствената си облага. Но също така той е и много лоялен към Дъмбълдор , който му е помогнал веднъж в голяма беда. Но Моли смята, че да бъде поканен на обяд е вече твърде много. Още не може да му прости, че е напуснал поста си, когато е трябвало да те охранява.”

“Мисля, че е време за лягане”-каза прозявайки се господин Уизли.

“Не още, Моли”-каза Сириус, отмествайки чинията си и обръщайки се към Хари:-“Знаеш ли, изненадан съм от теб. Мислех, че първото нещо, когато ще направиш след като се озовеш тук е да попиташ за Волдемор.”

Атмосферата в стаята се промени веднага, което Хари свърза с пристигането на Дименторите. Както преди няколко секунди беше отпусната и безгрижна, така стана внимателна, дори обтегната. Напрежение настъпи около масата при споменаването на името на Волдемор. Лупин, който беше посегнал да си долее вино, остави бокала си бавно, изглеждайки предпазлив.

“Направих го!”-възмути се Хари.-“Попитах Рон и Хърмаяни, но те казаха,че не им е било позволено да са в Ордена, така че-“

“И са били прави”-каза госпожа Уизли.-“Още сте малки.”

Тя подскочи на стола си, юмруците й се свиха на коленете й, всяка следа от сънливост изчезна.

“Откога някой трябва да е в Ордена на Феникса, за да задава въпроси?”-попита Сириус.-“Хари е бил заточен при Мъгълите за цял месец. Той има правото да знае какво се е случило-“

“Именно!”-намеси се високо Джордж.

“Кога Хари ще получи отговори на въпросите си?”-попита ядосано Фред.

“Опитахме се да научим нещо от вас през този месец, но не ни казахте и най-малкото”-каза Джордж.

“Вие сте твърде млади, вие не сте в Ордена!” – каза Фред с висок писклив глас, имитирайки майка си.-“Дори не сме на годините на Хари”.

“Не е моя вината, че не ви е казано какво прави Орденът”-каза спокойно Сириус.-“Това е решение на родителите ви. Хари от друга страна-“

“Не е твое правото да решаваш кое е добро за Хари”-каза остро госпожа Уизли. Изразът на иначе любезното й лице беше опасен.-“Предполагам, не си забравил какво каза Дъмбълдор?”

“Което беше?”-попита учтиво Сириус, но с физиономията на човек, готов да се бие.

“Това, че не бива да се казва на Хари повече от това, което му е нужно да знае” -натърти върху последните няколко думи госпожа Уизли.

Рон, Хърмаяни, Фред и Джордж завъртаха глави ту към Сириус, ту към госпожа Уизли сякаш се намираха на тенис мач. Джини бе коленичила посред купчина капачки от бирен шейк , слушайки разговора с широко отворена уста. Очите на Лупин фиксираха Сириус.

“Не възнамерявам да му казвам повече от това, което му е нужно да знае , Моли”-каза Сириус.-“Но тъй като той е единственият, който е видял завръщането на Волдемор / отново настъпи зловещо мълчание около масата при споменаването на името/ , той има по-голямо право от повечето тук –“

“Той не е член на Ордена на Феникса”-каза госпожа Уизли.-“Той е само на петнайсет години-”

“Той е много повече свързан с Ордена”- каза Сириус.-“Повече от някои други-“

“Никой не отрича това, което е направил”-каза госпожа Уизли, гласът й се повиши, юмруците й се свиваха и разпускаха върху коленете й. –“Но той е още-“

“Той не е дете”-възрази нетърпеливо Сириус.

“Но не е и възрастен”-каза госпожа Уизли и по бузите й се появи червенина. –“Той не е Джеймс, Сириус!”

“Прекрасно знам кой е той, благодаря, Моли”-каза студено Сириус.

“Не съм сигурна в това”-каза госпожа Уизли.-“Понякога начина, по който говориш за него е сякаш си мислиш, че се е върнал най-добрият ти приятел.”

“Какво лошо има в това?”-попита Хари.

“Това, което е лошо, Хари, е,че ти не си баща си, колкото и да приличаш на него!” –отвърна госпожа Уизли ,все още гледайки Сириус. –“Все още си ученик и отговорността ти на възрастен е да не го забравяш.”

“Значи аз съм безотговорен кръстник?”-повиши раздразнено глас Сириус.

“Значи, че си познат с импулсивните си постъпки, Сириус, заради което и Дъмбълдор ти напомни да си стоиш в къщи и-“

“Нека оставим настрана моите инструкции от Дъмбълдор”-каза високо Сириус.

“Артър!”-каза госпожа Уизли, обръщайки се към съпруга си.-“ Артър, подкрепи ме.”

Господин Уизли не отговори веднага. Той свали очилата си и ги почисти бавно, без да гледа към жена си. Едва когато ги надяна обратно на носа си, последва неговият отговор:

“Дъмбълдор знае, че положението се е променило, Моли. Той приема, че Хари трябва да знае сега, когато вече се намира в Главния щаб.”

“Да, но има разлика между това и поканата да пита каквото му хрумне”

Изражението му беше меко, но Хари беше сигурен, че Лупин най-малкото знае, че някой е използвал Разширени Уши.

“Добре”-каза госпожа Уизли с дълбока въздишка и оглеждайки масата за подкрепа, която не получи.-“Виждам, че съм единствената, която се придържа към правилата. Ще кажа следното: Дъмбълдор може би е имал своите причини да не иска Хари да знае толкова много и е говорил като някой , който приема присърце интересите на Хари-“

“Той не ти е син“-каза внимателно Сириус.

“Той ми е като син”-каза буйно госпожа Уизли.-“Кого другиго си има?”

“Има мен!”

“Да”-каза госпожа Уизли, устните й се присвиха.-“въпросът е, че ти беше трудно да се грижиш за него, след като беше в Азкабан, нали?”

Сириус започна да се изправя от стола си.

“Моли, ти не си единственият човек на тази маса, който се грижи за Хари”-каза остро Лупин.-“Сириус, седни!”

Устните на госпожа Уизли затрепериха. Сириус седна бавно обратно ,лицето му побеля.

“Мисля, че Хари трябва да си каже думата”-продължи Лупин-“Достатъчно е възрастен, да реши за себе си.”

“Искам да знам какво става”-каза веднага Хари.

Той дори не погледна към госпожа Уизли. Беше трогнат от това, че тя го приема като син , но беше нетърпелив от нейното отношение. Сириус беше прав, той не е вече дете.

“Много добре”-каза госпожа Уизли с режещ глас.-“Джини-Рон- Хърмаяни-Фред-Джордж, искам да излезете от тази кухня, сега.”

Настана олелия.

“Ние вече сме големи”-казаха Фред и Джордж в един глас.

“Ако на Хари е позволено, защо на мен не е?”-попита Рон.

“Мамо, аз искам да чуя!”-изплака Джини.

“НЕ!”-извика госпожа Уизли, очите й присвяткваха- “Аз забранявам!-“

“Моли, не можеш да спреш Фред и Джордж”-каза уморено господин Уизли.-“Те вече са навършили годините.”

“Те все още са ученици”.

“Но те са легално възрастни”-отговори господин Уизли със същия уморен глас.

Червенина изби по лицето на госпожа Уизли.

“Аз-о, добре тогава, Фред и Джордж могат да останат, но Рон-“

“Хари така или иначе ще каже всичко на Хърмаяни и мен”-каза разпалено Рон, търсейки погледа на Хари.-“Нали?”

За миг Хари се изкуши да отговори, че няма да му каже и една дума, за да опитат вкуса как е да бъдеш на тъмно. Но лошият импулс се стопи и те се погледнаха в очите.

“Разбира се, че ще ти кажа”-отговори Хари.

Рон и Хърмаяни засияха.

“Чудесно!”-извика госпожа Уизли.-“Джини-В ЛЕГЛОТО!”

Джини не излезе кротко. Можеха да чуят протестите срещу майка й докато изкачваше стълбите и се движеше по коридора, и когато тя премина покрай госпожа Блек писъците се подновиха. Лупин забърза към потрета, за да възстанови спокойствието. Едва след като се върна и затвори вратата, Сириус заговори.

“ОК, Хари...какво искаш да знаеш?”

Хари пое дълбоко въздух и зададе въпроса, който го измъчваше през последния месец.

“Къде е Волдемор?”-каза той, пренебрегвайки подновените гримаси при споменаването на името.-“Какво прави ? Опитах се да следя Мъгълските новини, но там не съобщиха нищо което да свържа с него, нито странни смъртни случаи, нищо”.

“Това е защото все още няма странни смъртни случаи”-отговори Сириус.-“Не и доколкото са ни известни такива- а ние знаем доста за него.“

“Повече отколкото той смята, че ни е известно”-допълни Лупин.

“Да не би да е спрял да убива хора?”-попита Хари. Той знаеше , че Волдемор през последната година бе убивал повече от веднъж.

“Защото не иска да привлича вниманието към себе си”-обясни Сириус.-“Щеше да е опасно за него. Неговото завръщане не стана толкова тайно, колкото му се искаше, ти знаеш това. Той го съобщи.”

“По-точно ти го съобщи вместо него”- каза Лупин с доволна усмивка.

“Как?- смути се Хари.

“Не беше предвидено да оцелееш”-каза Сириус.-“Никой освен неговите смъртожадни не предполагаше, че той ще се върне. Но ти оцеля, за да бъдеш свидетел.”

“Как помогна това?”-попита Хари.

“Шегуваш ли се?”-каза Бил.-“Дъмбълдор беше единственият, от когото Ти-Знаеш-Кой се е плашил някога.”

“Благодарение на теб Дъмбълдор основа Ордена на Феникса час след завръщането на Волдемор”-допълни Сириус.

“И какво прави този Орден?”-попита Хари гледайки всички.

“Работи упорито за да попречи на Волдемор да осъществи плановете си”-отговори Сириус.

“Как научавате какви планове има?”-попита бързо Хари.

“Дъмбълдор имаше хитра идея”-каза Лупин.-“А хитрите идеи на Дъмбълдор обикновено са доста акуратни”.

“Как пресмята Дъмбълдор неговите планове?”

“Добре, първо той искаше да построи отново армията си,”-каза Сириус.-“В старите времена той поставяше огромни белези на властта си, вещиците и магьосниците , които го следваха ставаха смъртожадни, голямо разнообразие от Тъмни създания също се присъединиха. Чул си го да планира привикването на великаните , те ще бъдат само една част от групите след него. Той не би опитал да завземе Министерството само с една дузина смъртожадни.”

“И сега вие му пречите да събере повече привърженици?”

“Правим най-доброто възможно”-потвърди Лупин.

“Как?”

“Защо?”

“А, ето, сложи пръст в раната” –каза с крива усмивка господин Уизли-“Дъмбълдор .”

“ Както виждаш, Фъдж му се противопоставя”-каза тъжно Тонкс.

“Противопоставя се на Дъмбълдор?”-смая се Хари.

”Противопоставя се на всичко, което се случва”-каза господин Уизли.-“Фъдж смята, че Дъмбълдор иска да го махне от поста и да стане Министър на Магията.”

“Но Дъмбълдор не иска-“

“Разбира се, че не иска”-потвърди господин Уизли.-“Никога не е искал министерски пост, макар че много хора му го предлагаха след като Милисънт Барноулд се пенсионира. Вместо него избраха Фъдж, но Фъдж никога не забрави колко широка подкрепа получи Дъмбълдор дори и без да е кандидатствал за поста.

“Дълбоко в себе си Фъдж знае, че Дъмбълдор е по-умен от него и по-могъщ магьосник, в ранния период на заемането на поста си често е искал съвети и помощ от него”-каза Лупин –“Но с времето властта го поквари. Фъдж обича да управлява и смята, че Дъмбълдор просто му пречи да утвърди могъществото си.”

“Как може да мисли така?”-ядоса се Хари.-“Как може да мисли така за Дъмбълдор?”

“Защото ако приеме завръщането на Волдемор това ще означава огромни проблеми за Министерството, каквито не са имали от повече от четиринадесет години”-отвърна горчиво Сириус.-“ Фъдж просто не може да се изправи срещу това. По- удобно му е да се заблуждава, че Дъмбълдор лъже, за да го отстрани.”

“Виждаш проблема”-каза Лупин.-“Когато Министерството настоява, че няма защо да се страхуваме от Волдемор, е трудно да убедим хората в противното. Хората отказват да повярват, тъй като Министерството е казало тежката си дума. Те забраниха на Пророчески вести да публикува каквото и да е било от това, което наричат “измишльотините на Дъмбълдор”, затова и по-голямата част от магьосническото общество е напълно неосведомено какво се е случило и това ги прави лесни мишени за смъртожадните ако те използват проклятието Империус.”

“Но вие казвате на хората истината, нали?”-каза Хари, гледайки господин Уизли, Сириус, Бил, Мъндънгус, Лупин и Тонкс.-“Вие искате хората да знаят, че той се е върнал”.

Всички се усмихнаха без чувство за хумор.

“Да, както всички знаят, аз съм побъркан масов убиец и Министерството е обявило 10 000 галеона за главата ми. Как мога да се разхождам по улиците и да убеждавам?”-каза с горчивина Сириус.

“И аз не съм любим гост за вечеря сред по-голямата част от обществото”-допълни го Лупин.-“Това е постоянен хазарт за превръщането ми във върколак.”

“Тонкс и Артър ще изгубят работата си в министерството, ако си отворят устите”-каза Сириус.-“А за нас е важно да имаме шпиони там,защото можеш да се обзаложиш, че Волдемор ще ги има.”

“Мисля, че се опитахме да убедим двойка хора “-каза господин Уизли.-“Тонкс тук-тя е твърде млада, за да е била в Ордена предишния път и имаме аврори на наша страна, което е голямо предимство-Кингсли Шалбът беше истинска находка, той беше изпратен да гони Сириус и сега заблуждава Министерството, че Сириус е в Тибет.”

“Но ако никой от вас не съобщава новината за завръщането на Волдемор-“-започна Хари.

“Кой казва, че никой?”-възрази Сириус.-“Защо мислиш, че Дъмбълдор е в немилост?”

“Какво имаш пред вид?”-попита Хари.

“Но Дъмбълдор каза, че не го е грижа какво правят те, тъй като не могат да го махнат от картинките на Шоколадовите жаби”- подсмихна се Бил.

“Няма на какво да се смееш”-каза остро господин Уизли.-“Ако той продължи да предизвиква Министерството, накрая могат да го изпратят в Азкабан, а последното нещо, което искаме е да видим Дъмбълдор заключен. Ако Дъмбълдор е вън от строя- пътят на Вие-Знаете-Кой ще бъде напълно разчистен.”

“Но ако Волдемор се опитва да привлече повече смъртожадни , това означава, че той ще издаде завръщането си?”-попита отчаяно Хари.

“Волдемор не отива в къщите на хората и не чука на предните им врати, Хари”-каза Сириус.-“Той ги мами, заплашва и изнудва. Научил се е добре да действа в секретност. Но набирането на последователи е само едно от нещата, които го интересуват. Той има и други планове, които ще приведе в изпълнение много внимателно и за момента се е концентрирал върху тях.”

“Какво ще стане, когато той няма достатъчно поддръжници?”- попита Хари.Той забеляза Сириус и Лупин да си разменят бързи погледи, преди Сириус да отговори.

“Тогава той ще го получи тихомълком.”

Когато Хари продължи да изглежда озадачен , Сириус обясни: “Като оръжие. Нещо ,което той не притежаваше последния път.”

“Когато преди е бил могъщ ли?”

“Да”.

“Достатъчно”.

Госпожа Уизли говореше от сянката пред вратата. Тя трепереше леко, докато говореше на Сириус. “Дадохте на Хари достатъчно информация. Още малко и ще трябва да го включите в Ордена.”

“Защо не?”-попита бързо Хари.-“Искам да участвам и да се бия”.

“Не”.

Този път не беше госпожа Уизли, а Лупин.

Сириус се намръщи, но не възрази. Госпожа Уизли кимна повелително към синовете си и Хърмаяни.Един по един те си тръгнаха и Хари ги последва.