Глава Дъдли побъркан

Хари копира тези думи на три парчета пергамент на бюрото в своята тъмна спалня. Той адресира първото до Сириус, второто- до Рон и третото до Хърмаяни. Неговата сова Хедуиг беше на лов, клетката й стоеше празна на бюрото му. Хари закрачи из стаята в очакване на завръщането й , главата му тежеше, мозъкът му беше твърде препълнен с мисли, за да заспи, дори и когато очите му се затваряха уморено. Гърбът го наболяваше от влаченето на Дъдли до къщи и две бучки на главата му , където прозорецът и Дъдли го бяха ударили ,бяха твърде болезнени.

Нагоре и надолу той крачеше из спалнята, пълен с гняв и усещане за безизходица, скърцайки със зъби и присвивайки юмруци, хвърляйки ядосан поглед към осеяното със звезди небе през прозореца. Дименторите му бяха изпратени, госпожа Фиг и Мъндънгус Флечър тайно го следяха, сетне отстраняването от Хогуортс и изслушването в Министерството на Магията –и все още никой не му казваше какво става.

И за какво, за какво, се отнасяше Конското? Чий глас оттекваше толкова зловещо в кухнята?

И защо той все още беше заточен тук без никаква информация? Защо всеки го третираше като някакво непослушно дете? Не прави повече магии, стой в къщи...

Той изрита училищния си куфар , но не уталожи гнева си. Само почувства остра болка в обувката си, за да я прибави към болките в останалата част на тялото си.

Тъкмо докуцука до прозореца, Хедуиг се извиси към тавана с леко шумолене на крилете си като малък дух.

“Крайно време беше!”-озъби се Хари докато тя се приземяваше леко върху клетката си. –“Можеш да сложиш това долу, имам работа за теб!”

Големите кръгли сиви очи на Хедуиг го гледаха укорително, докато държеше в човката си мъртва жаба.

“Ела тук”-каза Хари, навивайки три малки парчета пергамент и привързвайки ги към нейния крак. –“Отнеси това на Сириус, Рон и Хърмаяни и не се връщайки без техните дълги отговори. Не преставай да ги кълвеш докато не напишат достатъчно дълги отговори. Разбираш ли?”

Хедуиг избукука, все още с жабата в човката си.

“Тръгвай тогава”-каза Хари.

Тя направи това незабавно. Веднага след това Хари се строполи на леглото си облечен и се загледа към тъмния таван. Като допълнение на другите мизерни усещания се прибави и чувството за вина, че се бе държал грубо към Хедуиг, тя беше единственият му близък приятел на Привит Драйв Номер Четири. Щеше да се реваншира, когато тя се върне с отговори от Сириус , Рон и Хърмаяни.

Те би трябвало да отговорят бързо, не бе възможно да пренебрегнат нападение от Диментор. Вероятно ще се събуди утре с три дебели писма –пълни със симпатии и планове за неговото бързо преместване в The Burrow. И с това приятно чувство той заспа.

Така прекара три дена. Хари не можеше да си намери място, неспособен да прави каквото и да е било, през по-голямата част от времето си крачеше из спалнята, разярен на всички тях, че го бяха оставили в това положение, в пълна летаргия той можеше да лежи с часове на леглото, загледан в небето, мислейки мъчително за изслушването от Министерството.

А ако те се бяха съюзили срещу него? Какво, ако той беше изключен и неговата пръчка бе счупена наполовина? Какво щеше да прави, къде щеше да отиде? Не можеше да се върне и да живее непрекъснато при Дърсли, не познаваше и останалия свят, на който действително принадлежеше. Можеше да отиде в къщата на Сириус, както самият Сириус предлагаше преди година преди да бъде принуден да се укрива от Министерството? Щеше ли да бъде позволено на Хари да живее сам, след като той все още беше малолетен? Или къде ще бъде ще бъде решено отново от тях? Дали неговото нарушение на Международният Статут на Тайните щеше да доведе до изпращането му в Азкабан? Всички тези мисли измъчваха Хари и го караха да крачи неспокойно из стаята отново и отново.

На четвъртата нощ след заминаването на Хедуиг Хари лежеше в една от апатичните си фази , наблюдавайки тавана, измъченият му ум бе празен, когато вуйчо му отвори вратата на спалнята му. Хари бавно го погледна. Вуйчо Върнън носеше най-хубавия си костюм и изражение на огромно самодоволство.

“Излизаме”-каза той.

“Моля?”

“Добре”-каза Хари тъпо, загледан в тавана.

“Не напускай стаята си докато ни няма.”

“Окей”.

“Направи го.”

Вуйчо Върнън погледна Хари кръвнишки , видимо усъмнен в липсата на възражения, излезе и затръшна вратата след себе си.Хари чу превъртането на ключа и стъпките на вуйчо Върнън се чуха тежко надолу по стълбите. След няколко минути чу звука от запалването на колата и тръгването им.

Хари нямаше особено чувство от напускането на Дърсли. Той не правеше разлика дали те са в къщата или не. Той не можеше дори да събере сили да стане и да запали лампата в стаята. Стаята ставаше все по-тъмна и заслушан в идващите откъм прозореца звуци , очаквайки благословения момент от завръщането на Хедуиг.

Празната къща скрибуцаше около него. Хари изпадна в ступор, не мислейки за нищо, обречен на мизерия.

Тогава, доста отчетливо, той чу трясък откъм кухнята.

Той подскочи като мълния , слушайки внимателно. Това не можеха да са Дърсли, не биха се завърнали толкова скоро, а и той не беше чул звука на колата им.

За няколко секунди настъпи мълчание, после се чуха гласове.

Крадци, помисли си той седнал на леглото си, -но раздвоен секунда по-късно си помисли, че крадците щяха да говорят по- тихо и каквото и да се движеше из кухнята, го правеше без притеснение.

Той грабна пръчката си от масата до леглото си, приближи до вратата и се заслуша отново. През следващия момент вече бе подскочил,тъй като ключът издаде висок звук и вратата му се отвори.

Хари остана неподвижен, вперил поглед в отворената врата , напрегнал целия си слух за да долови звуците, но не видя никого. Той се притесни за момент, после внимателно се придвижи от вратата на стаята си към стълбището.

Сърцето му беше слязло в петите. Така хората стоят в сянката, силуетите отсреща се отразяваха в стъклото на вратата, осем или девет от тях го наблюдаваха.

“Свали пръчката си, момче, преди да си извадил на някого окото”-каза нисък, ръмжащ глас.

Сърцето на Хари започна да бие неконтролирано. Той познаваше този глас, но не свали пръчката си.

“Професор Муди?”-каза неуверено той.

“Не знам достатъчно много за “Професор” – изръмжа гласът.- Никога не съм имал възможността да преподавам, нали? Слез долу , искаме да те видим.”

Хари бавно свали пръчката си ,но не отслаби ръкохватката си , нито се придвижи. Той имаше много добра причина да бъде мнителен. Беше прекарал девет месеца с този, когото мислеше за Лудоокия Муди само за да открие, че това не е Муди, а измамник, който се опита да убие Хари преди да бъде разобличен. Но преди да вземе решение какво да прави, втори, слаб глас се обади:

“Всичко е наред, Хари. Дойдохме да те вземем.”

Сърцето на Хари затуптя. Той познаваше и този глас, но не го беше чувал от година.

“П-Професор Лупин?”-каза той невярващо.-“Това вие ли сте?”

“Защо всички седим в тъмното?”-каза трети глас, този път напълно непознат, женски.-“Lumos!”
От пръчката излязоха искри , осветявайки помещението с магическа светлина. Хари примигна. Хората от долу се бяха разположили по стълбището наблюдавайки го внимателно, някои –повдигайки главите си, за да го видят по-добре.

Ремус Лупин стоеше най-близо до него. Все още доста младолик, Лупин изглеждаше изморен и доста болен, той имаше повече сиви коси от последния път, когато Хари му беше казал:”Довиждане” и робата му беше по-одърпана и овехтяла от всякога. Независимо от това, той се усмихваше широко на Хари , който се опита да се усмихне в отговор, преодолявайки първоначалния си шок.

“О, той изглежда точно такъв, какъвто си го представях” –каза вещицата, която държеше нейната светеща пръчка. Изглеждаше най-младата от всички, имаше бледо лице, тъмни светещи очи и къса остра коса, която беше буен оттенък на виолетовото.

“Да, сега виждам какво имаш пред вид, Ремус”- каза плешивият тъмен магьосник, който стоеше наблизо –той имаше бавен дълбок глас и носеше единична златна халка на ухото си.-“Изглежда точно като Джеймс”.

“Освен очите”-каза магьосник с хрипкав глас и сребърна коса.- Очите на Лили.”

Лудоокият Муди, който имаше дълга, прошарена коса и голямо парче от липсващ нос гледаше подозрително Хари с кривогледите си разноцветни очи. Едното око беше малко, тъмно и като мънисто, другото-голямо, кръгло и електриково синьо-магическото око, което можеше да вижда през стени, врати и това, което ставаше зад гърба на Муди.

“Наистина ли си сигурен в него, Лупин?”-изръмжа той.-“Щеше да бъде добре ако бяхме донесли няколко Death Easter да го разпознаят. Ще трябва да му зададем някои въпроси, които само истинският Потър знае. Някой да има у себе си веритасерум?”

“Хари, каква форма придоби твоят Патронус?”- попита Лупин.

“Елен”- каза Хари нервно.

“Това е той, Лудооки”-каза Лупин.

Осъзнавайки, че продължава да е наблюдаван от всеки , Хари слезе по стълбите, стиснал пръчката си в джоба на своите джинси.

“Не изваждай пръчката си, момче”-изръмжа Муди- “Ами ако тя избухне? И по-добри магьосници са изгубвали задниците си, както знаеш.”

“Кой знае кои магьосници са изгубили задниците си?”-попита вещицата с лилавата коса Лудоокия Муди с любопитство.

“Няма значение кои, просто дръж пръчката в задния си джоб”- изръмжа Лудоокият.-“Елементарна сигурност на пръчката, никой да не се безпокои повече за това.”- Той стъпваше тежко из кухнята .-“И аз видях това.”-добави раздразнено след като жената завъртя очи към тавана.

Лупин извади ръката си и стисна тази на Хари.

“Как си?”-попита той Хари, поглеждайки го отблизо.

“Д-добре”.

Хари трудно можеше да повярва, че се случва всичко това. Четири седмици без нищо, без дори и най-беглия намек от план за преместването му от Привит Драйв, а сега цяла компания магьосници се бяха появили в къщата и това изглеждаше като отдавнашно споразумение. Той погледна хората около Лупин , те все още го наблюдаваха .Почувства се много неудобно, че не беше ресал косата си от четири дена.

“Хм-наистина имате късмет, че Дърсли са навън-измърмори той.

“Късмет, ха!”-каза жената с виолетовата коса.-“Нали аз ги изпратих навън. Пуснах им писмо по Мъгълската поща, с което ги уведомявах, че са поканени да участват в Състезанието на цяла Англия по Best Kept Suburban Lawn . Те са близо до получаването на голямата награда...или само си мислят, че са.”

“ Тръгваме ли?”-попита той.-“Скоро?”

“Почти веднага”-каза Лупин.-“Очакваме само всепочистването.”

“Къде отиваме? В Бъроу?”-попита Хари с надежда.

“Не, не Бъроу”-каза Лупин, движейки Хари из кухнята, малък кръг от магьосници все още гледаха Хари любопитно. –“Твърде рисковано. Поставихме Чистачите, някъде на закрито. Ще отнеме малко време.”

Лудоокият Муди седеше на кухненската маса пиейки на големи глътки от малко шишенце, неговото магическо око се движеше във всички посоки, гледайки различните приспособления на семейство Дърсли.

“Това е Аластор Муди, Хари”-продължи Лупин, посочвайки към Муди.

“Да , знам”- отговори Хари с неудобство.Чувстваше се неловко да бъде представен на някого, когото е мислел, че познава добре цяла година.

“А това е Нимфадора”.

“Не ме наричай Нимфадора, Ремус”-прекъсна го младата вещица-“Аз съм Тонкс”.

“Нимфадора Тонкс, която предпочита да бъде наричана с фамилното си име”-завърши Лупин.

“Нямаше ли да се почувствате глупаво, ако майка ви ви наричаше Нимфадора”-измърмори Тонкс.

“А това е Кинсли Шакълбот”-Той посочи високия тъмен магьосник, който се поклони.”Елфиас Додж”. Магьосникът с хрипкавия глас е Дедалус Дигъл.

“Срещали сме се преди”-изписка Дигъл , сваляйки островърхата си виолетова шапка.

“Емелин Ванс”-Вещица в отровнозелена роба наведе глава. “Стъргис Подмоър”-магьосник с квадратно подстригана брада кимна. “И Хестия Джоунс”- представи той розовобузеста тъмнокоса вещица.

"Учудващо много хора изявиха желание да дойдат и да те приберат" - каза Лупин, сякаш беше прочел мислите на Хари и ъгълчетата на устата му леко потрепнаха.

"Е, да, колкото повече, толкова по-добре" - каза Муди мрачно - "Ние сме твоя охрана, Потър"

"Чакаме само за сигнала, който да покаже, че е сигурно да тръгваме" - каза Лупин, взирайки се в кухненския прозорец. - "Имаме около 15 мин"

"Доста са чисти тези мъгъли, нали?" - каза вещицата, наречена Тонкс, която оглеждаше кухнята с голям интерес. - "Баща ми е мъгъл и беше доста мръсничък . Но предполагам, че е различно, както и при магьосниците."

"Ъъъ, да " - измънка Хари - "Хей " - той се обърна пак към Лупин - "нямам новини от никого, ами Вол ...? "

"Какво?" - попита Хари.

"Няма да обсъждаме нищо тук, твърде е рисковано" отсече Муди, обръщайки здравото си око към Хари, вълшебното оставаше вперено в тавана - "Проклятие" - добави той гневно, слагайки ръка на магическото око - "Все заяжда, откакто онази измет го носи"

С гаден пльокащ звук Муди си извади окото.

"Лудооки, знаеш, че това е гадно, нали?" - каза Тонкс

"Донеси ми чаша вода, Хари" помоли Муди.

Хари отиде до миялната машина, извади чиста чаша и я напълни с вода от чешмата, все още наблюдаван от групата нетърпеливи магьосници. Тяхното зяпане започваше да го дразни.

"Наздраве" - каза Муди, когато Хари му подаде чашата. Той пусна магическото око в чашата и го разбълника нагоре- надолу. Окото се разфуча наоколо, взирайки се последователно във всеки. - "Искам 360 градуса видимост по пътя наобратно"

"Как ще стигнем ... където и да отиваме?" - попита Хари.

"Метли" - каза Лупин - "Единствения начин. Твърде си млад за Магипортиране, те ще наблюдават летателната мрежа и залога не е само живота ни, че да отворим незаконен портал."

"Ремус каза, че си добър летец" - каза Кингсли Шакълболт с дълбокия си глас.

"Отличен е" - каза Лупин, който проверяваше часовника си - "Както и да е, Хари най-добре е да идеш и да си стегнеш багажа, трябва да си готов, когато дойде сигнала."

"Аз ще дойда и ще ти помогна" - каза Тонкс ведро.

Тя го последва във вестибюла и нагоре по стълбите, оглеждайки всичко с голямо любопитство и интерес.

"Странно място" - констатира тя - " Твърде чистичко е, ако разбираш какво искам да кажа. Малко неестествено. Оу, така е по-добре" - възкликна тя, когато влязоха в спалнята на Хари.
Неговата стая беше доста по-разхвърляна от останалата част на къщата. Припомняйки си четирите дни в много лошо настроение Хари не се и помъчи да подреди след себе си. Повечето от книгите му бяха разпиляни на пода , където той се опитваше да се разсейва; клетката на Хедуиг се нуждаеше от почистване и бе започнала да мирише, неговият куфар лежеше отворен , представляваше интересна смесица от Мъгълски дрехи и магьоснически мантии, пръснати навсякъде по пода.

Хари припряно почна да прибира книгите си в куфара. Тонкс се спря на отворения му гардероб и се огледа критично в огледалото от вътрешната страна на вратата.

“Знаеш ли, не мисля, че виолетовото наистина е моят цвят”- каза тя замислено, гледайки острата си коса.-“Не смяташ ли, че придава изостреност на чертите ми?”

“Ъъъ-”каза Хари , гледайки през нея “ОТБОРИТЕ ПО КУИДИЧ НА АНГЛИЯ И ИРЛАНДИЯ”.

“Да, придава ми”-каза Тонкс решително. Тя завъртя очи , присви ги, опитвайки се да си спомни нещо. Секунда по-късно косата й придоби цвета на розова дъвка.

“Как го направихте?”-попита Хари, когато тя отвори очите си отново.

“Аз съм Метаморфмаг”-каза тя, наблюдавайки отново отражението си и въртейки глава, за да прецени резултата от всички страни. “Това означава, че мога да променям външния си вид ,както направих”-добави тя, забелязвайки изражението на Хари в огледалото пред себе си. –“Бях родена такава. Получих висши знаци в Укривателство и Дегизировка по време на подготовката си за Аврор без всякакво уроци, това беше страхотно.”

“Вие сте Аврор?”-каза Хари впечатлен. Да стане Ловец на тъмни магьосници бе единствената кариера, която искаше за себе си след Хогуортс.

“Да”-каза гордо Тонкс.-“Кингсли е по-добър, с по-висша степен от мен, тъй като аз придобих тази квалификация едва преди година. Едва не се провалих при Откриваването на стъпки. Доста тромава и непохватна съм, чу ли ме как изпуснах чинията когато пристигнахме?”
“Можете ли да ме научите как да стана Метаморфмаг?”-попита Хари, напълно забравил подреждането на багажа си.

Тонкс се изкиска.

“Нямаш нищо против понякога да скриваш този белег,а?”

Очите й погледнаха белега на челото на Хари.

“Не, нямам”-промърмори Хари като се обърна.Беше му омръзнало хората да се вторачват в белега му.

“Боя се, че трябва да изминеш дълъг и труден път”-каза Тонкс –“Метаморфмаговете са необикновени, те се раждат такива, Повечето магьосници използват пръчки или отвари, за да променят външния си вид. Но трябва да вървим, Хари, да побързаме с подреждането”-добави тя, гледайки в пода.

“О-да”- каза Хари, грабвайки няколко книги наведнъж.

“Не ставай глупав, ще стане по-бързо, ако аз се заема с подреждането”-каза Тонкс, размахвайки пръчката си около пода.

Книгите, дрехите, телескопа и останалите предмети се завъртяха във въздуха и се подредиха в куфара.

“Не е много спретнато”-каза Тонкс, разхождайки се около куфара и гледайки вътрешността му. –“Майка ми имаше тази способност да кара предметите да се подреждат сами-тя дори можеше да накара чорапите да се сгъват-но никога не успях да разбера как точно го прави-то е вид удар”-и тя удари пръчката си с надежда.

Един от чорапите на Хари се размърда немощно и падна обратно върху купчината в куфара.

“Ах, добре!”-каза Тонкс , почуквайки по капака на куфара.-“Най-малкото всичко е вътре. Това също има нужда от почистване”-Тя насочи пръчката си към клетката на Хедуиг: “Scourgify!” . Няколко перца се разхвърчаха. -“Да, така вече е по-добре- Никога не съм използвала тези домакински заклинания. Всичко ли прибрахме? Котела? Метлата? Уау! – Светкавицата?”

Очите й се разшириха докато гледаше дръжката в дясната ръка на Хари.Това беше най-голямата му радост и гордост, подарък от Сириус, метла по световните стандарти.

“А аз летя на Комета 2600”- каза завистливо Тонкс. -“А, добре. Пръчката все още ли е в джинсите ти? Окей, хайде да тръгваме. Locomotor trunk!”

Куфарът на Хари се издигна с няколко сантиметра във въздуха. Като държеше пръчката си както кондукторите-палката си, Тонкс накара куфара да направи няколко кръга из стаята и да излезе през вратата , В лявата си ръка държеше клетката на Хедуиг . Хари я последва надолу по стълбите , носейки метлата си.
В кухнята Муди намести обратно окото си, чието бързо движение караше Хари да се почувства замаян. Кингсли Шакълбот и Стъргус Подмоър разучаваха микровълновата печка , а Хестия Джоунс се забавляваше с белачката за картофи. Лупин съчиняваше писмо до Дърсли.
“Отлично!”-каза Лупин , когато Хари и Тонкс влязоха. –“Получихме го преди минута, мисля. Трябва да излезем в градината, когато сме готови. Хари, ще оставя писмо до леля ти и вуйчо ти да не се притесняват-“

“Ами, едва ли”-отвърна Хари.

“-че си на сигурно място-”

“Това само ще ги натъжи.”

“-и че ще се видите следващото лято-“

“Трябва ли?”

Лупин се усмихна, но не отговори.

“Ела тук, момче”-каза сърдито Муди ,като направи жест към Хари с пръчката си.-“Трябва да те Disillusion”

“Да ме какво?”-попита нервно Хари.

“'Disillusionment Charm”-каза Муди, вдигайки пръчката си.-“Лупин каза, че имаш Мантия Невидимка, но когато летиш- тя не върши работа. Това ще те преобрази по-добре. Ела тук-“

Той удари Хари по главата силно с пръчката си и Хари изпита любопитното усещане, че Муди току-що е счупил яйце ; студени струи се процеждаха по тялото му от мястото, където го беше ударила пръчката.

“Добре, Лудооки”-каза одобрително Тонкс , гледайки към корема на Хари.

Хари погледна надолу към тялото или към това, което би трябвало да е неговото тяло, но не беше виждал нищо такова преди. Не беше невидим, просто бе се слял с цвета на кухнята. Би трябвало да се е превърнал в човек хамелеон.

“Хайде”-каза Муди, заключвайки вратата с пръчката си.

Всички пристъпиха на най-добре поддържаната ливада на вуйчо Върнън.

“Ясна нощ”-изгрухтя Муди, неговото магическо око сканираше небето. –“Нямаше да го направим, ако имаше малко повече облаци. Сега ти”-излая той на Хари-“ще летим в плътен пакет. Тонкс ще бъде пред теб, дръж се близо до нейната опашка. Лупин ще те покрива откъм гърба. Останалите ще ни обкръжават. Не трябва да се разкъсваме за нищо на света. Ако един от нас бъде убит-“

“Това възможно ли?”-попита Хари загрижено, но Муди не му обърна внимание.

“-останалите продължават да летят, не спирайте, не прекъсвайте редицата. Ако хванат всички ни, Хари, охрана има отзад, продължи да лети на изток и те скоро ще те настигнат.”

“Престани да си толкова грижлив, Лудооки, той ще си помисли, че не приемаме това насериозно”-каза Тонкс , като намести клетката на Хедуиг и куфара на Хари на метлата си.

“Само казвам на момчето плана”-изръмжа Муди.-“Задачата ни е да го заведем безопасно в Главния щаб и ако умрем при покушение-“

“Никой няма да умира”-каза Кингсли Шакълболт с дълбокия си спокоен глас.

“Яхнете метлите си, това е първият сигнал”-каза остро Лупин, гледайки небето.

Далеч, далеч над тях облак червени искри пробляснаха сред звездите. Хари ги разпозна веднага като искри от магическа пръчка. Той преметна левия си крак върху Светкавицата , намести се и започна леко да вибрира , издигайки се бавно над земята.

“Вторият сигнал, да тръгваме!”-каза високо Лупин когато още искри, този път зелени експлоадираха наоколо.

"Наляво наляво, един мъгъл ни гледа отдолу" - изкрещя Муди зад него. Тонкс сви и Хари я последва, наблюдавайки как съндъка му се вее бясно след метлата й. - "Трябва ни още височина ... още четвърт миля"

Очите на Хари се просълзиха от студа докато се издигаха нагоре. Той не можеше да види нищо отдолу освен мънички светлинки от фаровете на кулите и уличните лампи. Може би две от тези светлинки бяха фаровете на колата на чичо Върнан и сем. Дърсли се връщаха в тяхната празна къща, изпълнени с яд от несъществувашото състезание за ливади... и Хари високо се изсмя при мисълта, въпреки че гласа му беше заглушен от плющенето на мантиите, от скърцането на ремъка, крепящ сандъка му и от фученето на вятъра, докато ускоряваха. Никога през последния месец не се беше чувствал толкова жив, нито толкова щастлив.
"Устремяваме се на юг" - изкрещя Лудоокия - "Град напред!"

Завиха надясно, за да избегнат минаването над блещукащата мрежа от градски светлинки отдолу.

"Продължавайте на юг и продължавайте да набирате височина, има ниски облаци отпред, може да се скрием в тях" - викна Муди.

"Няма да минаваме през облаците!" - кресна гневно Тонкс - "Целите ще се овлажним, Лудооки"

Хари беше облекчен да чуе това, ръцете му се вкоченясваха докато стискаше дръжката на Светкавицата. Искаше му се да се беше сетил да си сложи палто, започваше да трепери.

Отвреме-навреме се спускаха според инструкциите на Лудоокия. Хари присвиваше очи срещу ледения вятър, от който ушите го боляха, спомняше си само веднъж преди това да му е било толкова студено, в куидичния мач срещу Халфенпаф, в трети курс, който се беше състоял в буря. Пазачите се въртяха около него като гигантски хищни птици. Хари загуби представа за времето. Нямаше представа колко дълго са летяли, сигурно беше поне 1 4ас.

"Завиваме на югозапад" - изкрещя Муди - "Трябва да избегнем шосето."

Хари беше толкова премръзнал, че мечтаеше за сухата, уютна вътрешност на някоя от колите отдолу, и дори повече за пътуването с летежна пудра, можеше да е неудобно да прелиташ из камините, но поне беше топло в пламъците. Кингсли Шакълболт пикира над него, плешивото му теме и обицата проблясваха меко на лунната светлина, сега Емили Винс беше отдясно, с извадена пръчица, оглеждаща се наляво и надясно, след това, разбира се, и тя пикира над него, за да бъде заменена от Стърджис Подмор.

"Трябва да удвоим охраната отзад за да се подсигурим, че не ни следят" - изкрещя Муди.

"Ти ЛУД ЛИ СИ, Лудооки?" - извика Тонкс от предницата - "Ние замръзваме на метлите си. Ако продължаваме да се отклоняваме от курса няма да стигнем до другата седмица. Освен това, почти стигнахме"

"Време е да започнем спускането”-нареди Лупин.-“Хари, следвай Тонкс”.
Хари се гмурна след Тонкс. Приближаваха най-голямото множество от светлинки досега - огромна, ширнала се мрежа от блещукащи линии, осеяна с непрогледно черно. Летяха все по- надолу, докато Хари не започна да вижда светлините от фаровете и уличните лампи, комините и телевизионните антени. Хари страшно много искаше да се приземи макар да усещаше, че ще трябва да го размразят от метлата му.

"Хайде" - извика Тонкс и секунди по-късно вече се беше приземила.

Хари се приземи веднага след нея в неподдържаната трева по средата на един малък площад. Тонкс разкопчаваше куфара му.Треперейки, Хари се огледа наоколо. Зловещите фасади на заобикалящите къщи бяха неприветливи, прозорците на някои от тях бяха счупени и проблясваха мрачно на светлината на уличното осветление, боята се беше олющила по много от вратите и купчини боклук лежаха пред не една от тях.

"Къде сме?" - попита Хари, но Лупин тихо отвърна - "След минута"

Муди тършуваше в мантията си, кривите му ръце бяха непохватни от студа.

'Ето го" - измърмори той, вдигайки нещо, което приличаше на сребърна запалка във въздуха и го щракаше.

Най-близката лапма угасна с пукане. Той щракна още веднъж угасителя и следващата лапма угасна, и той продължи да щрака докато на площада не остана друга светлина освен тази, която идваше през завесите на прозорците и от сърповидната луна над тях.

"Взех го назаем от Дъмбълдор" - изръмжа Муди, докато прибираше угасителя в джоба си - "Това решава проблема с мъгълите, които зяпат през прозорците. Сега побързайте!"

Той взе ръката на Хари и го поведе през тревата, пресякоха шосето и стигнаха тротоара. Лупин и Тонкс го последваха, носейки куфара на Хари между себе си, а останалите от охраната - около тях, извадили пръчиците си.

Заглушено бумтене на уредба се чуваше от най-горния етаж на близката къща. Остра миризма на изгнили боклуци долиташе от тумбестите торби за отпадъци, натрупани пред разбития вход.

"Ето" - каза Муди и хвърли парче пергамент към Хари, държейки светещата си пръчица, така че да може да се прочете - "Чети бързо и запомняй!"

Хари погледна парчето хартия. Тесния почерк му беше някак познат.

“Главния щаб на ордена на Феникса се намира на улица Гримаулд 12, Лондон”
Край на Глава 3