Изчислена по: Статистически годишник на Република България, С.,
1991, 228–232; 2004, 301–306; 2005, 146– 408; 2007, 277–325.
Статистически справочник, НСИ, С., 2009, с. 245.
Yearbook, 2009.
* Зърнените култури включват: пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица за зърно.
** Зеленчуковите култури включват: полски домати, краставици, зелен пипер, кромид (зрял лук), зеле.
Постепенната ликвидация на българското тютюнопро-изводство се извършва чрез прилагане на неолиберална евро-атлантическа политика. Посредством тази политика отвъдоке-ански корпорации успешно и задълго завладяват българските позиции на руските пазари на тютюн и цигари, а на наша територия създават предприятия, които на безценица изкупуват субсидираните от държавата наши тютюни и след първична преработка ги доставят на чуждестранни цигарени фабрики.
В ЕС не се дават бюджетни пари за поддържане на из-купните цени на тютюна. Засега тютюнопроизводителите еже-годно получават премии по 4 евро на всеки килограм тютюн.
През лятото на 2004 г. в Съвета на министрите на страните – членки на ЕС, е решено да бъде извършено постепенно преструктуриране и редуциране на предоставяните субсидии за тютюнопроизводителите.
През периода 2006–2010 г. около 40 на сто от отпус-каната премия за произведен килограм тютюн се включва в отделното пряко плащане на всеки фермер. Останалата част от тази премия може да бъде изплащана по линия на нацио-налния бюджет на страната – членка на Евросъюза. Отдел-ните плащания могат да бъдат запазени за тютюнопроизво-дителите в традиционните тютюневи райони или за ферме-рите, произвеждащи продукти с гарантирано качество.
В сравнение с периода 1987–1989 г. през първото десе-тилетие на ХХІ в. у нас площите на зеленчуковите култури са намалели от 630 хил. на 300 хил. дка, или два пъти.
С близо 500 хил. дка са намалели и площите на овощ-ните градини. Едновременно с това се влошава възрастовата и сортовата структура на овощните дървета. Всяка година в страната се засаждат нови насаждения от ябълки, кайсии, прас-кови и сливи на площ около 10–15 хил. дка. При тези темпове на увеличение на трайните насаждения, не може да бъде осигурено възпроизводство им.
Статистическите данни показват, че в страната нама-ляват (от 1,6 на 1,0 млн. дка) и площите на лозовите насаж-дения. Повечето от съществуващите у нас лозови насажде-ния са стари и слабо продуктивни. Обновяването им може да бъде извършено до размера на определената от комисиите на ЕС квота (1,5 млн. дка) за максимална площ на лозята в нашата страна. Тази задача не може да бъде изпълнена, докато у нас действа “колониален” валутен борд, ограничаващ държавното субсидиране, включително и на твърде капиталоем-кото (около 1000 евро/дка) засаждане на нови лозя.
За последните две десетилетия намаляват (от 140 хил. дка на около 50 хил. дка) посевните площи на ориза. Неколкократно са съкратени и площите, засявани със соя и ръж.
Символични са останали площите на редица технически култури – захарно цвекло, памук, коноп и лен. През 80-те години на ХХ в. у нас е отглеждано захарно цвек-ло на площ над 400 хил. дка, а през 2006–2008 г. – едва на 10 хил. дка.
Десетина пъти (от 123 хил. дка на 10 хил. дка) са намалели и площите на памука. Незначителни са останали пло-щите, засявани с лен и коноп. Обикновено у нас тези култури са отглеждани върху 30–40 хил. дка.
Относително постоянен е размерът (50–80 хил. дка) на площите, засявани с фъстъци. Както е известно, тази култура се отглежда предимно (99 на сто) в Южна България, главно на територията на Пловдивска област, където се съсредоточават над 70 на сто от фъстъчените площи на страната4.
Засега има големи възможности за разширяване на площите, засявани с фъстъци, и за специализация на нашето фъстъчено производство в рамките на ЕС. Българските производители на фъстъци могат успешно да се конкурират с тези от Гърция и други европейски страни.
В България намалява и броят на селскостопанските животни и птици (табл. 11).
Данните показват, че през разглеждания период в нашата страна е увеличен само броят на козите (от 435 хил. на 500 хил.). Отглеждането на кози за самозадоволяване на много български семейства с евтино мляко е показател за голямото обедняване на мнозинството от народа.
Таблица 11
Брой на основните селскостопански животни
в Република България (в хил.)
Видове
селскостопански
животни
|
1987–1989 г.
|
2007–2008 г.
|
Изменение
спрямо 1987–1989 г.
|
брой
|
%
|
Говеда:
Крави
Биволи
|
1600
650
25
|
590
325
9
|
–1010
–325
–16
|
–63
–50
–68
|
Свине
|
4000
|
836
|
–3164
|
–79
|
Овце
|
9000
|
1500
|
–7500
|
–83
|
Птици
|
41 000
|
18 000
|
–23 000
|
–44
|
Кози
|
435
|
500
|
+65
|
+15
|
Източник: Статистически годишник на Република България,
НСИ, С., 1991, с. 240; 2004, с. 309.
Eurostat Yearbook, 2009.
Увеличени са площите на етеричномаслените и лекарствените култури (от 300 хил. на около 600 хил. дка). Използвана е конюнктурата на завишеното търсене на етерични масла на световния пазар. В бъдеще у нас би могло още да се разширяват площите на розовите (2000 г. – 9000 дка, а през 2009 г. – 36 000 дка) и лавандуловите (2009 г. – 40 000 дка) насаждения. През 2009 г. те осигуряват производство на близо 3 т розово масло и над 200 т лавандулово масло и конкрет. Тези количества съответстват на ограничените потребности на етерични масла в света.
През 2009 г. площите на слънчогледа достигат близо 8 млн. дка.
Пшеницата и слънчогледът се отглеждат предимно в едрите арендни и кооперативни земеделски стопанства, къ-дето дребните парцели земя са обединени в големи блокове. Общата посевна площ на пшеницата и слънчогледа пред-ставлява над 60 на сто от обработваната земя у нас.
Родното растениевъдство е сведено до отглеждане главно на пшеница и слънчоглед, т.е. у нас се води т.нар. монокултурно земеделие.
Това е продиктувано от редица обстоятелства:
• задълбочаваща се демографска криза в селото;
• по-висока степен на механизация на работните про-цеси при отглеждане на пшеничните и слънчогледовите посеви;
• наличие на външни пазари за пласмент на предлага-ните български количества пщеница и слънчоглед;
• твърде ниските цени, по които тези стоки се изкупуват от нашите земеделски производители;
• изтласкване на българските износители на носещите големи печалби стоки (зеленчуци, плодове, консерви) от нео-бятните руски пазари.
На фона на драстичното намаление (с около 10–12 млн. дка) на посевните площи на полските култури у нас се запазва размерът (около 11–12 млн. дка) на площите, засявани с пшеница.
Ежегодното засяване на приблизително равни по размер пшенични площи не означава, че страната е специали-зирана в производството на пшеница. Обикновено такава специализация намира проявление в разделението, специализи-рането и профилирането на производствените практики, свързани със сеитбата, отглеждането и прибирането на пше-ничната реколта. Това става главно под влияние на широко-то внедряване на съвременна високопроизводителна техника в зърнопроизводството. То е резултат и на повсеместното използване на високопродуктивни пшенични сортове и на подходящи торове и растителнозащитни препарати.
П
30. Аграрна политика
овечето агротехнически операции при отглеждането на пшеницата се извършват с морално и физически остарели селскостопански машини. От наличните у нас близо 32 хил. трактора (през 1989 г. техният брой е превишавал 54 хил.) около 30 хил. бр. са ползвани по над 7 години. Поради липса на оборотни финансови средства при отглеждането на пшеницата се извършват формално или се пропускат редица производствени практики (торене, пръскане, дъждуване). Главно поради това у нас средният годишен добив от пшеницата е около 300 кг на дка, а в повечето страни – стари членки на ЕС – над 500 кг на декар (Холандия – близо 900, Ирландия и Белгия – над 800, Англия и Дания – над 700, Франция – над 600 кг на декар).
Заедно с преструктурирането на посевните площи у нас се променят и насоките на специализация на селскосто-панското производство. През периода 1989–2009 г. произ-водството на редица селскостопански продукти е спаднало наполовина (табл. 12).
Таблица 12
Сподели с приятели: |