Бонбонени изделия:
Карамелажени бонбони – с твърда консистенция и стъкловиден лом при разтрошаване;
Шоколадови бонбони – бонбони които се произвеждат от части шоколадови маси или пък от шоколадови маси с прибавяне на ядки;
Меки нешоколадови бонбони – меки бонбонени маси. Най-ческо изполтзваните бонбони са с фруктово желе /сок от плод или желе/;
Лимонови резенки, фруктово желе, ментолни и др.
ХАЛВА:
Захарни изделия, приготвени от сварен захарно-глюкозен сироп, разбит с чувенов екстракт /получен от корените на чувеново растение/ или с яйчев белтък и с тахан;
Таханова халла – най разпространената. Приготвя се чрез смесване на тахан с предварително разбит с чувенов екстракт изварен захарно-глюкозен сироп. Бива три разновидности: слънчогледова, сусамова, и фъстъчена. Тя е високохранителен продукт поради голямото съдържание на мазнини – 29-33%, белтъчини 10-12% и захар 40-46%. Опакова сев херметически затворени кутии.;
Бяла халва – получава се от разбит с чувенов екстракт захарно-глюкозен сиропх, но в место с тахан той се смесва с 13-16% ядки и плодове;
Кафява халва – получава се чрез разбиване на сгъстен сироп от карамелизирана и кристална захар с тахан и добавка от 8-10% ядки.;
- нуга халва;
ЛОКУМ.
Захарно-нишестен продукт, получен чрез изваряване на захарен или захарно-гликозен сироп с царевично нишесте;
Локумът бива: обикновен – не се оцветява и ароматизира и екстра – подлага се на допълнителна обработка и се приготвя без добавка на гликоза.
МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
І ПРЯСНО МЛЯКО.
1. Химичен състав и прясно мляко;
а/ белтъчни – в овчото и биволското има най-много, а по-малко в кравето и колето;
казеин – изгражда клетките на човешкия организъм, служи при получаването на киселото мляко, сиренето и кашкавала;
лактоглоболин и лактоалблбумин – водоразтворими и играят защитна роля.
Колкото млякото е по-бяло, толкова повече белтъчни вещества има когато е жълто има повече мазнини;
б/ мазнини – млякото съдържа лесноусвоими, висши , мастни киселини в пряка зависимост са от храната и животните, в овчето и биволското най-много, по-малко в кравето и козето: - в кравето – 4.6%, в биволско и овче над 8%.;
в/ млечна захар/лактоза/ - полизахариди – трябва да се разложи, за да се получи монозахарид след което се усвоява много лесно от организма. Най-голямо съдържание има в биволското мляко;
г/ минерални соли – калциеви, калиеви, фосфорни и железни играят защитна роля и укрепват клетките в човешкия организъм;
д/ витамини – когато животните се хранят с високовитаминозна храна / трева, сено и др./ съдържат витамини С, В, В1, В6, В12, РР, А, Д.;
е/ вода – в пряка зависимост от храненето на животните. Колкото храната е по-силна, толкова млякото е по-гъсто, защото имо по-малко вода /едра, сочна/.
Сподели с приятели: |