I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- II Правна норма. Източници на правото Правна норма - понятие, структура и видове
| ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
Помислете дали може да съществува общество без право и кои са социалните потребности от правен ред. Подредете пирамидално, според произхода и обхвата, различните типове обществени нормативни системи: естествено право, позитивно право. Мо рал, обичайно право, конституция, публично право, частно право, закони. Имат ли животните права и какви аргументи могат да бъдат приведени в подкрепа или против съществуването на „права на животните"? Кое е първото известно правило в историята на човешката цивилизация? Опитайте се да разпределите различните видове обществени отношения или такива, свързани с определени факти и обстоятелства, към съответните правни отрасли: престъпления против републиката; определяне и заплащане на мита, данъци и такси; създаване и дейност на политическите партии; кредитна дейност; субсидиране на образованието; търговска марка; уволнение; съсобственост; спорове за вреди нанесени на граждани от държавата; осиновяване; конкуренция. Дайте собствени примери. Каква е икономическата система на Република България и кои са правните отрасли на българската правна система, които регулират нейното създаване и функциониране? II Правна норма. Източници на правото Правна норма - понятие, структура и видове Правното регулиране представлява фактическо въздействие на системата на правото на обществените отношения с цел тяхното регламентиране и развитие в съответствие с индивидуалните права и свободи на гражданите и със социалните приоритети и потребности. Поради това на процеса на правно регулиране са свойствени преди всичко функциите на създаване на юридическа база от общозадължителни правила на поведение - правни норми. Това, от своя страна, определя правната норма като основен съставен елемент на правото. Правната норма е общозадължително правило на поведение, установено от държавата по определен ред и в определена форма и гарантирано със средствата на държавната принуда. Позитивното право е приело една универсална структура на изказа на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция, които се явяват словесни елементи, логически свързани в точно определена последователност: Хипотезата е първата част от структурата на правната норма, в която се дават указания за условия и факти на обективната действителност, при наличието на които правната норма проявява своето действие, т.е. настъпват предвидените от нея правни последици. Диспозицията е самото правило на поведение, правата и задълженията на правните субекти в правоотношението, които те трябва да изпълняват, за да настъпят очакваните правни последици. Санкцията определя правните последици, които ще настъпят за адресата на правната норма. В зависимост от определен критерий правните норми могат да бъдат класифицирани повидове, като основното им поразделяне следва принципите на систематизация на правото, поради което в първия ред на класификацията можем да ги разделим на - публично-правни и гражданскоправни, материално-правни и процесуално-правни, норми на вътрешното и норми на международното право, както и според принадлежността си към определен правен отрасъл правните норми могат да бъдат гражданскоправни, административноправни, наказа-телноправни и т.н. Според предназначението си, като основни средства на правно регулиране, правните норми се подразделят на: забраняващи (защищаващи), задължаващи и оправи лющаващи, което съответства на различни страни в развитието на едно правоотношение между дадени правни субекти. Според своята функция в механизма на правното регулиране, правните норми се делят на императивни - такива, които точно определят правата и задълженията на правните субекти и по този начин изискват те точно да изпълнят предписаното поведение, и на диспозитивни, които действат само в случай, че страните в правоотношението не са установили своите права и задължения чрез споразумението помежду си. Според степента на точност (определеност) във формулирането на правните предписания, правните норми се делят на: Абсолютно определени, които изчерпателно и пълно определят всички права и задължения на правните субекти в сферата на дадени обществени отношения, като по този начин правните субекти нямат никаква свобода на преценка и избор на своето поведение - те трябва да постъпят точно така и да изпълнят точно това, което им определя правната норма; Относително определени са правните норми, които съдържат в по-общ вид предписанията за поведението на правните субекти и по такъв начин им дават възможност те, в рамките на юридическото предписание, да постигнат съгласие и да изберат възможно най-приемливия за всяка от страните начин за удовлетворяване на техните желания и интереси. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|