2. Източници на правото - същност и видове
Понятието източник на правото е широкообхватно и при изясняването на неговия обем и съдържание главната трудност произтича от различните аспекти на неговата употреба. В юридическата практика и наука с прието под източник на правото да се разбира формата на изразяване на нормите в позитивното право. Тъй като предназначението на правните норми е да регулират всички обществени отношения, то многообразието и динамиката на създаваните правила фактически представлява търсене на съответствие с реалния живот. Държавната власт, обслужвайки стабилността и ефективната организация на обществените отношения, установява държавен законодателен монопол, както и свое изключително право да прилага правните норми. Признаването на формалните източници на правото и задължителният характер на правните норми, които се съдържат в тях, е обективна предпоставка, за да може правото да изпълни своите функции - да подчини човешкото поведение на управлението на нормите и да гарантира, че държавната (публичната) власт също ще спазва установените норми и няма да ги подменя със съображения за целесъобразност и принуда в свой интерес. Такова поведение на гражданите и държавата е едно „състояние на правовост" - правово общество и правова държава.
Правото възниква от колективната воля на различни социални общности и зависи от икономически, политически и социални интереси. В зависимост от конкретната ситуация способът за формиране на правна норма може да е спонтанен, защото се създава чрез прякото участие на социалната група, или формален, когато произхожда от една институция на държавата като компетентен и специализиран орган на обществената власт- парламент, правителство и т.н. формалните източници на правото могат да се класифицират в две основни групи - първата е групата на нормативните актове, приети по определена процедура и форма от държавата, втората е групата на утвърдените от държавата и признати от правото обичайни и морални правила за поведение, както и ратифицираните международни правни норми. Това са фактически т.нар. „източници на правото", като основен източник измежду тях са нормативните актове, а при определени условия от законодателя такива „източници" могат да бъдат и правилата на обичая, на морала и на международните договори.
Обичаят представлява спонтанен начин за създаване на правото чрез обща и продължителна употреба на правила и прецеденти, отразяващи една постоянна практика, утвърдена с всеобщото съгласие на определена социална група и приета от нея като съответна на правото.
Моралът като система също има своята роля и шачение като регулатор на обществените отношения. Подобно на обичайните норми и нормите па морала са неформални и се създават спонтанно, т.е. не от определени органи и кисти гу-ции. в определена форма и при спазването на определен ред. а по пътя на дълговременното натрупване на човешкия опит, преценяван от разума чрез стойността на допуснатите грешки.
Особено място като източник на правото заемат нормите ни.иеждународно-то право. Правният живот на определени международни общности създава над-национално право, което става източник на правото на страните - членки на общността. Освен това правото на общността има по-висша юридическа сила по отношение на вътрешните национални законодателства и по такъв начин собственият правов-ред на общността се интегрира в правните системи на държави те-членки и става задължителен за техните юрисдикции. В основата на тази задължителност стои принципът на доброволното участие на държавата в общността чрез международни договори.
Сподели с приятели: |
