Основни права и задължения на българските граждани

Взаимоотношенията от типа „държава - гражданин" отразяват в концентри­рана форма най-важните и съществени връзки на личността и обществото, получили официална (юридическа) форма на признание. Следователно гражда­нин, това е личността в нейното отношение към държавата и правото, към властта и закона, но това отразява и стабилната правна връзка на българската държава с българския гражданин, по силата на която всеки гражданин има определени лични, вещни, авторски, трудови, финансови и още много други права, както и съответни задължения. В Конституцията са прогласени всички основни права и задължения на гражданите, с които на всеки от тях, от момента на неговото раждане, се гарантира свободно и достойно съществуване като личност и като гражданин. Законодателят изчерпателно изброява тези права и задължения, като ги нарнчаосновни заради тяхната изключителна значимост и висша юридическа сила, с която трябва да се съобразяват всички закони, всички функции и действия на държавните органи и държавните служители, както и на всеки гражданин.

1. 
   Лични права и свободи - право на живот; право на лична свобода и неприкос­новеност; право на личен живот, лични свободи. Политически права и сво­боди - право да изразява мнение; право да търси, получава и разпространява информация и др.; право на сдружаване в организации; свобода на убежде­нията; свобода на словото, свобода на печата и другите средства за масова информация.
   
2. 
   Икономически, социални и културни права и свободи.
   

1. 
   Съгласно Конституцията „всички граждани са равни пред закона", незави­симо от своя произход, социално и имуществено положение, расова и нацио­нална принадлежност, пол, образование, отношение към религията, негово­то местожителство, рода и характера на неговата професия и т.н. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и всички те са равни пред закона - това равенство осигурява една много важна страна от т.нар. „равен старт" в житейската съдба на всяка личност и представлява общочовешка ценност със свое самостоятелно значение в икономическия, политическия, социалния и културния живот на хората.
   
2. 
   Чл.57, ал. 1 от Конституцията гласи: „Основните права на гражданите са не­отменими" и с това подчинява цялата власт в държавата на правата на лич­ността, на нейното достойнство и сигурност. Така Конституцията налага на държавната власт условия, които я хуманизират и превръщат самата дър­жава в социална държава.
   
3. 
   Законодателната, съдебната и изпълнителната власт са обвързани от пряко­то действие на Конституцията и законите и по такъв начин са задлъжени в своята дейност да съблюдават спазването на основните права на граждани­те. Така се осъществява реална закрила на основните права, като практи­чески най-ефективна и приложима е съдебната закрила - „съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите..."(чл.117, ал.1 от КРБ). Като осигурява свободен и открит достъп на гражданите до институ­циите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, Конституци­ята създава условия за прилагане на закона като защита на всеки гражда­нин, „когато са нарушени или застрашени негови права или законни интере­си" (чл. 56 от КРБ) и това превръща държавата не просто в държавна адми­нистрация, а в правова държава.
   

• 
  да спазват и изпълняват Конституцията и законите и да зачитат правата и законните интереси на другите (чл. 58);
  
• 
  да изпълняват воинските си задължения за защита на отечеството (чл. 59);
  
• 
  да плащат данъци и такси (чл. 60);
  
• 
  да оказват съдействие в случай на природни и други бедствия (чл. 61).
  

• 
  изучаването на българския език е право и задължение на българските граждани;
  
• 
  отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители;
  
• 
  всеки има право на образование, като училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.